Търсене в този блог

петък, 4 април 2014 г.

Безразборни кръчмарски разговори за бизнеса, държавата и потреблението - Юрий Борисов

 

 

Пролетта се върна, температурите станаха сговорчиви и ние направихме сефтето на открито в кварталната кръчма. На дълга дървена маса за осем човека се разположихме Ганчо, Петров, Камен, Петко и аз. Обичахме тази маса - мястото позволяваше да се изтягаме и да ръкомахаме на воля. Бирите и пържените картофи бяха готови за старт.
Започна Петров, съседът под нас:
- Юрий, я ти като виден франкофон и социалист, кажи защо Оланд се издъни на местните избори?
- Защото кризата докара на мода сепаратистки, антисистемни и всякакви крайно десни елементи. А Оланд е един от символите на обединена Европа.
- Усукваш го, брат. Оланд загуби, защото провежда дясна политика и това дразни социалистите. Голяма част от тях изобщо не излязоха да гласуват.
- Не знам дали френските социалисти се дразнят, ама аз най се дразня, когато чуя, че Оланд е загубил местните избори, защото е одеснял и левите избиратели го били наказали. И какъв аргумент се изтъква? Бил опростил на бизнеса данъци и всякакви там удръжки за 50 млрд. евро! А някой да помни защо така постъпи? С тези пари той дава възможност на бизнеса да разкрие работни места. И ако това не е мисъл за наемния труд, здраве му кажи!
- А бе, Юрка, - намеси се собственикът на кръчмата Камен, - ти изобщо разбираш ли нещо от бизнес? Как си го представяш този процес по разкриване на нови работни места? Вие не сте прости хора, кажете ми, аз кога ще разкрия работно място? Когато имам свободни пари или когато имам повече клиенти? Слушай, давам пример. Виж го, Иванчо моя син. Взел съм го да работи на бара. На ден продава по 100 бири и 30 ракии. Ако Орешарски ми намали още данъците, да речем с идея да разкрия ново работно място, какво следва? И джакпотът да ми се падне, ако продавам по 100 бири и 30 ракии, от какъв зор, по силата на каква логика ще разкривам второ работно място? Да не искате да кажете, че за мен ще бъде приемливо двама да ми се мотаят зад бара, за да продават същото количество стока? Ако някой иска да ме подкрепи, трябва да направи така, че тук да продавам по 200 бири и 60 ракии. Тогава сериозно ще се замисля за взимане на нов човек.
- Да се върнем на Оланд, - включи се Ганчо от съседния блок. - Значи ако държавата има едни 50 млрд., от които може да се лиши, по-добре е да ги даде на хората, които всеки ден пазаруват. Увеличаване на пенсии, увеличаване на заплати в определени сектори и така нататък. Целокупното население взима тези 50 млрд., отива в магазините и ги дава на бизнеса. Тези милиарди пак ще попаднат в бизнеса, но тогава вече има логика да се разкриват работни места, защото оборотите са се завъртели.
- Ей, май започнахте да схващате!

  *   *   *


Като всеки кръчмарски разговор, който скача от тема на тема, и ние изоставихме Оланд много бързо. Подхванахме потреблението.
Камен изведе на теоретично ниво размислите си за Иванчо и броя на бирата и ракиите:
- За да се стимулира бизнесът, трябва да се стимулира потреблението. И няма какво да се размотаваме с Европа, кажете нещо смислено за българското потребление.
- Искам да ви кажа, - подхванах аз, - че нищо свързано не може да се каже за българското потребление. Следя статистиката и абсолютно нищо не разбирам. Изобщо, за френското потребление може и да кажем нещо смислено, но за българското - не!
- И какво по-точно не разбираш? - за пръв път се обади Петко, синът на Дочо - бивш служител от екологичното министерство, който преди няколко месеца ни изнесе лекция за бизнеса с минералната вода. Петко беше счетоводител и винаги наостряше уши, когато стане дума за цифри, за статистика.
- Нищо не разбирам. Нали постоянно говорим, че нашите средни доходи са четири-пет пъти по-ниски от средноевропейските? Така... Пишат обаче, че реалното индивидуално потребление на глава от населението е 49% от средното равнище за ЕС. Значи печелим четири пъти по-малко, но хапваме само два пъти по-малко. Нещо да ви е ясно?
- Това, че хапваме само два пъти по-малко, откъде го взе?
- А, тук съм подготвен. Във вестниците от средата на декември. Който не вярва, да дойде у нас. Такива материали си ги изрязвам.
- Вярно, това с доходите е пълна мъгла. И ви го казвам аз, Петко, където по цял ден смятам. НСИ, отчитайки първото тримесечие на тази година, обяви, че средният доход на лице от домакинство на годишна база расте с 15,5% до 1108 лв. Абсолютна загадка е откъде идва това увеличение. Инфлацията е 2%, ръстът на икономиката - по-малко. Безработицата да е намаляла, не е. За същия период медиите съобщиха, че за първи път в кризата средният осигурителен доход е намалял до 589 лв. (за над 2 млн. българи). Значи осигурителният доход намалява,  но средният доход се увеличава!...

 *   *   *


Камен се почеса и пък завъртя нещата към бизнеса:
- А, то защото с бизнеса не е мъгла. През май миналата година председателят на Българската стопанска камара обяви, че 46% от българските предприятия имат нула заети. Човек веднага ще си помисли, че това са фалирали предприятия. Или такива, които са замразили дейността си. Да, ама НСИ ги брои за активни. Значи половината от активните предприятия нямат наети лица. Как работят, как са активни? Става дума за над 140 хиляди предприятия! Или пък някой работи в тях, но не си признават? Може би за да не се плащат осигуровки? Сигурно е прав Данев, като допълва, че сивата икономика спомага на населението и бизнеса да оцеляват. Интересно е също да се знае, че само 9% от фирмите (с 10 и повече наети лица) осигуряват работа на 72% от заетите. Това означава, че едрият бизнес, дето наема много повече от 10 човека, хич го няма. Няма ги обаче и средният и дребният. След като половината не могат да си позволят да наемат и един работник.

 *    *    *


Петров за малко щеше да си разлее бирата:
- Еврика! Вижте как от две неясни неща става едно ясно! Аз съм откривател - в България важи законът: "Неясно плюс неясно равно на ясно"! Харчим повече, отколкото печелим, нали така? Половината фирми са активни, без да имат работници, нали така? Значи на държавата изобщо не й е ясно колко печелим и колко работници има по фирмите! Половината данни на Юрий не са верни, На Петко - също. Нищо, че ги взимате от НСИ. Да живее сивата икономика! Сложите ли нея в уравнението, на философско равнище всичко си идва на мястото. За управлението обаче нищо не си е на мястото. Със сива икономика, 37% ли беше, какви държавни сметки може да правиш? Какви прогнози, какви стратегии, какви пет лева?
- Добре де, - включи се Ганчо, - много ги усложнихте нещата. Мен от самото начало на разговора нещо ме гложди. Камене, какво искаш да кажеш, че няма полза от това държавата да облекчава бизнеса ли? Твоят пример с Иванчо и с бирите натам бие!
- Не съм казал такова нещо. Като ми останат едни пари, аз си ги слагам в банката. Някой ден, когато потреблението дръпне, и ако имам достатъчно средства, мога да мисля и за разкриване на нови работни места. Мога да мисля и за нова кръчма. Обаче, ако вие ми се лигавите тук на по една бира два часа, най-добре е да ги спестявам. Не виждате ли как банковите депозити с дебелите пачки се увеличават с всеки месец, а тези на мизерниците - намаляват? Всеки месец се появяват нови депозитни милионери. Това да не мислите, че от тотото идва? Идва от бизнеса, който не разкрива нови работни места, защото потреблението е хилаво и бизнесът си трупа пачките.

 *    *    *


Настъпи необичайно дълго мълчание. Наруши го Марков:
- Има и нещо друго. И 5 процента да ви направят данъка печалба, вие пак ще се опитвате да криете. Нали преди Коледа го разгледахме този въпрос? "Гепарди" разни, силни банки, с голяма оперативна печалба, а после, преди облагане, на загуба... Мощни фирми с огромен приход, пък завалиите и те на загуба...
- Вижте какво, - тук се намесих аз, - да се разбере: бизнесът не е за всяка глава. Ние можем да си обсъждаме колкото си искаме. Някой може ли например да ми обясни следния факт: в средата на кризата - през 2010 г. - 435 фирми са обявени в неплатежоспособност. През 2013 г., когато обявяват, че аха - сме излезли от кризата, че износът бил дръпнал яко, обявените в неплатежоспособност са 820. Почти двойно! Хайде сега, произнесете се! Излизаме от кризата, Европа се оправя, търговията се оживява, бизнесът расте, а фалиралите фирми се увеличават два пъти! И моля ви да обърнете внимание, че през 2012 г. фалиралите фирми са под 600!
Естествено, Петров и Ганчо обърнаха глави към Петко. Той ги разбираше тези работи с печалбите и фалитите.
- Правилно ви го каза чичо Юрий. Нямате компетентност, за да ги схванете процесите... Някои неща мога да ви ги обясня. Например защо през миналата година почти 30% от всички решения за несъстоятелност бяха вписани през първото тримесечие. За неспециалиста струпването е случайно. Да, ама не! Няма да го обяснявам... Много е експертно, много е тънко... Други неща и аз не ги схващам... Предлагам ви нещо. Другия път да подхванем темата за парадоксите в България. Кой каквото знае по въпроса, ще го каже.
- Съгласен, - подкрепих го аз. - И ще ви докарам един професор по икономика. Може да се окаже, че парадоксите за нас - за него са нормални неща.
...Бяха минали час и половина. На изпроводяк Камен ми каза: "Ето ти първия парадокс. Всички сте висшисти, заплати взимате, някои имате титли... ами се лигавите на по една бира. Затова нещата у нас не вървят. Въпрос на гледна точка. Това е моята..."

                                                         *       *       *

 

Източник: вестник „Дума”, 5 април 2014 г.