Търсене в този блог

сряда, 9 април 2014 г.

Пропастта между бедни и богати става все по-дълбока – Марк Вандепит

  

 

Никога светът не е произвеждал толкова богатство, колкото в сегашните времена. Ако то беше разпределено поравно между хората по света, едно семейство с три деца би разполагало с месечен доход от 2870 евро и собственост (жилище, обзавеждане, техника и пр.) на стойност 125 000 евро.
Става дума за това какво би се получило, ако огромното състояние на богатите се подели между всички хора на планетата - африканци, азиатци, европейци, американци и пр. Месечно по 2870 евро и имущество за 125 000 евро, е

учудващо висок среден стандарт

Е, естествено тези приходи не стигат за живот в лукс, но са предостатъчни всяко човешко същество да разполага с удобен дом, електричество, питейна вода, санитарни съоръжения, които да му осигуряват екологичен живот.
Има, значи, предостатъчно средства, за да заживее целият свят повече от прилично. Но въпреки това на едно от три човешки същества по света липсват основни санитарни условия (тоалетна, баня), един на всеки четирима няма достъп до електричество. Всеки седми човек живее в бидонвил (бордей), всеки осми гладува, а всеки девети няма достъп до питейна вода.

Понастоящем 2,4 милиарда души по света са заставени да живеят с по-малко от 2 долара на ден, а 1,2 милиарда - с по-малко от 1,25 долара. Докато при едно равномерно разпределение на богатствата всеки жител на Земята би разполагал с по 23 долара дневно...

Сиреч проблемът не е в липсата на достатъчно богатства, а че методът на разпределението им е скандално несправедлив. Днес 85 души притежават толкова, колкото 3,6 милиарда човешки същества. Най-богатият 1% от земното население владее почти половината от цялото богатство на света, докато 70% от най-бедните разполагат с 3%.

Любопитно е още, че 32 трилиона долара са под чадъра на офшорни зони. Това е 130 пъти повече от необходимото, за да се изпълни годишната програма на ООН за развитие и изкореняване на крайната бедност по света. Никога досега контрастът между възможностите на световната икономика и това, което ефективно е давала като отклик на потребностите на хората, не е бил толкова крещящ, колкото в сегашния момент.

Кризата не е за всички

Кризата ли е най-големият злосторник? Характерно за кризата при капитализма е, че тя е съпроводена от брутално и хаотично “разчистване” на икономиката. То неизменно се стоварва върху работниците и най-уязвимата част на обществото. Другояче казано, една икономическа криза е идеалният начин да се организира трансфер на капитала от бедните към богатите. Намаляването на заплатите през 80-те години на миналия век са добър пример за това. Впрочем, ако днес заплатите представляваха толкова голяма част от БВП (брутния вътрешен продукт), колкото през 1981 г., всеки работник би получавал месечно близо 950 евро повече, отколкото сега.

Финансовият крах от 2008 г. е повторение на същия феномен. Само в Европа кризата внезапно изличи 4 милиона работни места. А 64 милиона по света затънаха в крайна бедност. Почти във всички европейски страни пропастта между богати и бедни се разрасна, като особено силно това се прояви в Ирландия и Испания.

В момента Европа наброява 120 милиона бедни, а между 100 и 150 милиона се крепят върху острието на бръснача. Става дума за 43-53% (по груби сметки) от населението! В Европа всеки един на 10 работещи живее на прага на бедността. Особено в страните от европейската периферия икономическата политика, водена от 2008 г. насам, предизвика същинско разорение. Средните доходи също не бяха пощадени. В Италия покупателната способност е спаднала с 12%, в Испания и Великобритания (!) - с 22%, в Гърция - с цели 33%. В Португалия заплатите спаднаха с 12%. В Гърция заплатите на държавните чиновници стремглаво се спуснаха надолу с 35%. Днес 31% от гърците живеят на прага на бедността, а 27% рискуват да се озоват зад него. Според прогнозите в Испания до 2022 година бедността ще достигне 40 на сто.

В Белгия бедността също продължава да расте. Днес в тази цветуща страна 24 хиляди души се нуждаят от животоспасителната помощ на Червения кръст. Несъмнено ритъмът на тяхното нарастване е далеч по-бавен, отколкото в страните от Европейската периферия, понеже ние, белгийците, изкарахме 541 дни без правителство... И на второ място - синдикатите у нас са по-силни, отколкото в повечето съседни страни.

Та за супербогатите кризата при всички случаи се явява благодат. И никога досега в света не е имало толкова свръхбогати хора, т.е. толкова притежатели на над 22 милиона евро. В Европа те наброяват 4500, в Белгия те са 60. Тези индивиди от 2008 г. до сега при минимални инвестиции са увеличили богатствата си с 41%. Да! Очевидно кризата не засяга целия свят.
 
Проблемът е цивилизационен

Пропастта между богатство и мизерия е наистина скандална. Според тачения по света икономист Джефри Сакс фундаменталното преразпределение на богатствата е цивилизационен проблем. Има също социални, икономически и дори политически причини да започне борба срещу това чудовищно разделение.
На първо място, контрастното неравенство в една страна води до серия гибелни последствия като съкращаване на човешкия живот, нарастване на престъпността, на наркозависимостите, на екстремизма въобще, увеличаване на нещастните хора.
В икономически план драстичното неравенство задълбочава кризата, защото ниските доходи водят до ниска покупателна способност на хората, което е катастрофално за световното потребление и следователно за инвестициите в производства.

Наложителен е и един важен паралел между сегашната епоха и тази на Голямата депресия в САЩ от 30-те години на ХХ век. В периода между 1920 и 1928 г. най-богатите, които притежават 5% от всичките богатства, достигат цели 33% само за 8 години! Година по-късно настъпва експлозията. През 1983 г. най-богатите притежават 22% от всички богатства, а през 2008 г. тяхно достояние са вече 33%. Точно нивото на концентрация от 1928 г. И настъпва световната криза. Тъкмо по тези причини икономиите и принудителното затягане на коланите не са най-добрата идея. Те още повече влошават положението, задълбочават кризата и разширяват пропастта между богати и бедни. А може би тъкмо такава е целта?

Назряват вълнения и бунтове

И накрая в тази страховита пропаст зрее реална опасност от политическо недоволство. Нарастващото икономическо неравенство и продължаващото снижаване на доходите ще предизвика протести и бунтове сред широките слоеве на населението. Според списание “Икономист” в най-малко 65 страни на света се регистрира твърде висока вероятност от социални сътресения и бунтове, сравними с тези при Арабската пролет. И не е никак чудно, че елитът на свръхбогатите в Давос започва здравата да се тревожи. А то и има защо.
Понеже все още не иска да разбере, че иде реч не за крайност или проява на невъздържаност, а за грешна система, за порочна конструкция. И е крайно време тя да бъде подменена с нещо ново.

 

Превод от френски – Милена Бойчева
 

Източник: вестник „Труд”

 

Оригиналната статия виж тук:  http://www.michelcollon.info/Le-fosse-entre-riches-et-pauvres-n.html?lang=fr