Търсене в този блог

четвъртък, 17 април 2014 г.

Лозунгите за единна Украйна вече са закъснели – Марина Ткаченко

 

 

 

Интервю на Георги Коларов за news.bg, 14 април 2014 г.

 

Разкажете за ситуацията в Украйна! 


Днес в Украйна - както навярно и във всяка друга страна - е налице ситуация на силата. В тези градове и региони, където мнозинството от жителите поддържа една от политическите сили - там побеждава тази сила. И това не значи че няма несъгласни. Просто след ситуацията на Майдана у хората сработва елементарен инстинкт за самосъхранение.
Като си спомням Майдана от 2004 г. - тогава противостоенето не беше по-слабо. Но главният акцент на преврата или революцията - наречете го, както искате - беше мирният характер. Тогава подаряваха цветя на милиционерите и протестиращите на анти-Майдана, даваха им портокали, наливаха им чай. Да, стълкновения имаше, но на едно и също място се намираха хора с различни политически възгледи. Имаше моменти, когато през целия оранжев Майдан смелчаци на групи преминаваха със знамената на Партията на Регионите. Имаше блъскане, даже бой (спомням си как Нестор Шуфрич буквално беше ударен по главата от привърженик на Майдана, но намирайки се в група на Партията на Регионите). Но тогава не беше легализирано цялостното унижение и убийството.
И докато Майданът от 2004 г. се опита да се съхрани в мирен формат - докараха пиано на Крещатик, свириха на него за „Беркутовците", пак се опитаха да раздават на милицията цветя и бонбони - противостоенето беше безкрайно, но мирно. Ние не говорим сега за политически искания, които са игнорирани или частично се изпълняват от властите. Става дума именно за легализацията на прилагането на сила. Легализацията на безнаказаното прилагане на сила в съзнанието, в сърцата на хората.
И да не ви изглежда странно, но това мирно противопоставяне устройваше лидерите (тройката) на опозицията. Те нямаха ясна програма за действия, нямаха и желание да нагнетяват противостоенето. Защо? Защото много добре разбираха, че в икономически план Украйна я чака катастрофа, в случай на тяхната победа. Лично моето мнение е, че те се надяваха да останат, макар и непобедили - но герои на революцията. Защото, това не е лека работа - да вадиш хипопотама от блатото...На тях им беше по-изгодно да съхранят символа „Революция на достойнството", но без кръв. Може би, неслучайно именно този е главният лозунг на поклонниците на Майдана и днес.
Затова, като казвам, че в Украйна и регионите е налице ситуация на мнозинството - и съответно на силата - си спомням мирния Евро-Майдан от 2004. Тогава още бяха възможни дискусии и спорове. Понякога дори караници между спорещите. Но да се спори още беше въможно. 

 

А кога според Вас всичко на Майдана се промени? 


Когато, така наречената, „трета сила" започна своите насилствени действия, маските бяха свалени. Появиха се, ако говорим на юридически език, опити за убийство. Кой ще спори с мене, че хвърлянето на коктейли „Молотов", камъни и вериги в други хора не е опит за убийство? И ако медиите показват кадри от Киев на масова подкрепа от страна на киевляните - това не е цялата истина. Просто на хората елементарно им проработи инстинкта за самосъхранение. Аз активно работя в социалните мрежи и следя новините. Срещала съм изказвания на майки, които се гордеят със синовете си, отишли на барикадите. Да - синовете, носещи автомобилни гуми и дъщерите, помагащи в правенето на коктейли „Молотов". Те твърдят, че именно така се формира съзнанието на гражданина...
А тези, които не поддържат мирогледа и действията на майдановците, станаха обекти на омраза в много социални мрежи и общества, зачеркнаха ги от приятелските групи, или ги помолиха да си тръгнат сами. Даже се появи картинка с молба да си тръгнат. Аз категорично не поддържам такъв радикализъм, защото той разделя страната.
Но, веднъж и на мене ми се наложи да го направя. Един човек видял на страницата ми какви издания чета и какви новини подчертавам за моята професионална журналистическа и блогърска работа. Не знам, какво точно го е удивило - но конкретно ми съобщи, че за такива симпатии (?) при мене ще дойде следовател и ще лежа в затвора за сепаратизъм. Повтарям - аз внимателно преценявам политическите си изказвания, тъй като съм привърженик на мира и благотворителноста, меценатството и взаимопомощта, възстановяването на екологията и живота въобще. Затова пиша в украинските и руските издания. Но в този конкретен случай ми се наложи да зачеркна този човек от групата на приятелите си. 

 

Както разбирам, Вие през цялото време се намирате в центъра на събитията. Не Ви ли е страх!? 


В мене сработи заложен от Бога инстинкт за самосъхранение. Наистина, ако трябва да сме честни до край, само няколко миряни и монаси от Киев се молиха против войната на улица „Грушевски" - между „Беркут" и нападащите. Трябва да питате тях какво са чувствали!. Във всеки случай, новоизпечените миротворци, които сега са кандидат-президенти, не застанаха между воюващите.
Тогава аз лично почувствах, че границата на морала в плурализма и слободията е премината и, навярно, безвъзвратно нарушена. И точно така инстинктът за самосъхранение сработи на киевския Майдан, станал вече „боен и смъртен". Другите майки и бащи приковаваха децата си с вериги и ги затваряха в къщи, за да не отидат на Майдана, даже ако имаха различни политически възгледи... За да останат децата им живи! А всички деца на управляващата върхушка, и предната, и сегашната, останаха живи! Всички!
Кличко не крие, че изведе семейството си зад граница...  А другомислещите просто заобиколиха Майдана отстрани и някои от тях го заобикалят и сега. Не ме питайте колко са! Тези другомислещи никой не е в състояние да сметне. Може да се изчислят само гласовете на изборите, или референдумите. 

 

Не Ви ли се струва, че именно Майданът провокира отделянето на Крим от Украйна и присъединяването му към Русия?


Точно това се случи и в Крим. Безусловно, и там има хора, които не изказват мнението си и не искат да са в Русия. Но те, като цяло, заобикалят лавината от масовото волеизявление. Ако не беше така - в Крим щеше да има война. Но тя не се случи - значи, сработи волята за живот и самосъхранение (няма да се уморя да повтарям), и в Русия, и в Украйна.

 

А как мислите: Юго-Изтокът върви ли по пътя на Крим?


Юго-Изтокът днес също не е еднороден, както и цялата страна. Но и там действа силата на мнозинството. Мнозинството на тези, които са против властта в Киев. Не си струва да повтаряме, че тези хора не са зомбирани. Сега се прокрадва идеята за това, че медиите много силно влияят на съзнанието и мненията на хората. Медиите вече отдавна не влияят на съзнанието на хората, те информират. А този, който умее да чете между редовете - ще прочете. И авторитет ще има този портал, телеканал, вестник, или блогър, който завоюва авторитет сред хората.
Аз отдавна съм забелязала, че най-радикалните издания не се купуват в пазарните условия. Купуват се обективните, многостраничните и разностранните  - тях ги четат всички. Просто всеки вижда и чете това, което му е нужно. И няма как да измамиш или „зомбираш" читателя или зрителя.
Киев чакаше влизането в ЕС на ЦЯЛА Украйна. Юго-Изтокът разбра, че отделена и разделена Украйна не е нужна на ЕС. Украйна е нужна ЦЯЛАТА. И се създава впечатление, че хората в Крим, Донбас, Харков, Одеса и Луганск са почувствали, че не искат чак толкова да се отделят, или федерализират. При тях взе връх, преди всичко, инстинктът за самосъхранение и мирен живот. Те отстояват на Юго-Изток именно мира. На тях им дойде до гуша от агресията, обхванала Киев. И колкото и странно да звучи, те ще отстояват мира с всички средства!
Сега вече лозунгите за Единната Страна, за съжаление, са закъсняли. Видимо, това прекрасно е разбрано от госпожа Ирина Фарион, която продължава езиковата конфронтация във Върховната Рада - тя трябва да възстанови своя националистически статус, поради поредното влизане в Радата. И ще го прави все по-радикално - това е предизборна кампания, пред своя собствен электорат. Не я вълнува Единната Страна.

 

Нима можем още да причисляваме Донбас към Единната Страна - Украйна?


И пак ще говорим за силата и мнозинството. Ако разсъждаваме математически - Донбас е загубен за властите в Киев. Там е мнозинството от Майдана, умножено по милион. Там вече е създадена своя народна армия. Анализирайте фактите логично! Юлия Тимошенко даде интервю на летището в Донецк. Не я видяхме на площада, или даже на улицата. Яценюк нима дойде в този регион, само за да събере съвещание на местния елит? Но това е спектакъл. С такъв успех те могат да се събират всяка седмица, или даже да си звънят. Което и правят сега през цялото време.
Ахметов заяви, че Украйна за него е Родина, и той ще прави всичко за съхраняването и цяла! Да, той даде предложение за амнистия на всички, които са заели административните сгради в Донецк, ако ги напуснат. Е, ще ги напуснат ли сериозните момчета от Бившия отряд „Беркут", или местните „афганци" (ветерани от Афганистан)? Или просто жителите на този регион?
Сега, след взрива на Шахтата „Скачински", към барикадите на Донбас тръгват миньорите...  Разбира се, нито Ахметов, нито Колесников, нито Яценюк няма да видим на тези барикади. И пак защото те адекватно искат да живеят, а не да бъдат разкъсани от тълпата. Нали властите в Донецк официално се съгласиха на референдум и се обявиха в подкрепа на Донецката Република! „Ние своите няма да убиваме. И нашата милиция също няма да тръгне против нас. Ние - миньорите, сме сърцето на това движение. Сега идваме тук след смените. В Донбас цели поколения работят в мините. Те са нашият живот. И не разбираме от шега!" - каза Константин Кузмин, отговарящ за безопасността в Донецката Народна Република.
Кметът на града Александър Лукянченко изведнъж уверено заяви, че не поддържа „киевската хунта" и подчертава, че днешните власти от самото начално не искат компромис с Юго-Изтока, нито за федерализацията, нито за статуса на руския език, и завърши с думите: „Народът вече не може да бъде спрян, и скорошната му победа е очевидна".
Кажете - защо беше нужно да идват в Донецк милиардерите и властта? Всичко беше направено заради информационната картина на преговорите. Но адекватният читател и зрител разбра - всички те дойдоха в Донецк не да спасяват страната, а да се простят с региона.

 

А какво ще стане с Харков?


Харков е поделен приблизително наполовина - и затова там имаме по-тежка ситуация. Административните сгради преминават от ръце в ръце със завидна периодичност. Даже кметът Генадий Кернес и губернаторът Михаил Добкин сами не могат да определят позицията си между властта и народа. Може би, защото именно тук все по-често идват представители на радикалните сили на новата власт, за да поддържат симпатизантите си. И не само да ги поддържат... Тук сработва човешкият фактор - ставаме свидетели не само на побоища, но и убийства в онлайн-престрелките. За днешните власти на Украйна Харков е слабо място, на което не си струва да се обръща особено внимание. И ето, гледайте - властта го пренебрегна и новината разтърси страната - Харковският „Беркут" отказа да изпълнява заповедите на властта по подавяне на протестните акции. „Беркут" мина на страната на народа, излезе от базата си и тръгна по улица „Совнаркомовска" към МВР!
А подполковникът от харковската милиция Чуйков отказа да изпълнява заповедите на харковската власт. Именно в Харков се появиха „неопознати въоръжени мъже без отличителни знаци", заслужили вече, в контраст с „вежливите зелени" в Крим, прозвището „зли черни човечета". Те блокираха базата на „Беркут", минал на страната на народа. В интернет има видео от задържането в Харкове на боец в американска униформа. Но, ще Ви кажа честно - не разбрах думите от това видео, нито на какъв език бяха казани.

 

Разкажете и за впечатленията си и от другите региони на Юго-Изтока!


Одеса не иска да вижда преговарящите - там хората гонят даже тези, които се кандидатират за президенти от новата опозиция. Независимият кандидат Олег Царьов, поддържащ федерализацията, изчезна именно в Одеса и си го получи частично от тези, които защитава. И в Николаев в това число. А Тигипко в Одеса просто го замеряха с яйца. Но това вече е отзвук от кандидат-президентската кампания - част от населението ще я бойкотира, но по какъв начин, още не е ясно, или се пази в тайна.
Най-напрегнатата точка си остава Луганск. За това свидетелства даже неговото географско разположение. Михаил Добкин, който беше издигнат от Партията на Регионите за президент, с викове „предател" беше изгонен от Луганск, когато искаше да се срещне с жителите на палатъчния град.
И ако част от Харков е уплашена от „Десния Сектор", част го обича, част от града е уплашена от руското нашествие, а най-адекватната - от икономическото положение, то Луганск остава преломен момент на противостоянието. Офицерите от спецподразделението „Алфа" открито заявиха на съвещанието на ръководителите на силовите държавни органи, с участието на и.д. първи вице-премиер на Украйна Виталий Ярема и и.д. секретаря на СНБО на Украйна Андрей Парубий: - „Ние няма да атакуваме заетите сгради в Луганск и Донецк. Ние ще работим изключително в рамките на закона, нашите подразделения са създадени за освобождаване на заложници и борба с терроризма". Те бяха изгонени от съвещанието, наречени „предатели", заканиха се да им свалят пагоните и строго да ги накажат.
Луганск наистина днес е гореща точка - от една страна, редица „майданни" медии съобщават, че в града е влязла военна техника, но количеството и мястото на разполагането им са неизвестни. На свой ред, лидерът на народното опълчение на Луганск Алексей Мозговой, призовава гражданите изобщо да не вярват в никакви съобщения за водени с представители на властта преговори за предаване на контролираните административни сгради и укрепения район около тях:
„Ние ще стоим до последно, зад нас е народът, зад нас са всички надежди! Ние ще стоим, докато не бъдат освободени всички наши единомишленици, намиращи се в затворите, докато не бъде оправдан "Беркут", докато не бъдат назначени дати на референдума, - каза Алексей Мозговой. - Сега арестуват всички, които даже просто стояха в живата верига на Майдана. Арестуват само затова, че са изпълнявали заповед и са стояли от другата страна, срещу "Десния сектор".  Той не приема на сериозно президентските избори  и смята, че най-вероятно няма да се проведат.

 

Как виждате близкото бъдеще на Юго-Изтока на Украйна?


Във въздуха постоянно виси информация че и.д. президентът на Украйна и спикер на парламента Александър Турчинов е дал заповед на Управлението за Държавна Охрана да щурмува заетите сгради в Луганск, и след това в Донецк. Ако това се случи - и Луганск, и Донецк, и Харков, и Одеса ще го приемат като сигнал за настъпление към Киев. За него не е нужно да се стига до Киев. Просто може да се повтори пътят на Крим.
И първи ще го направи Алексей Мозговой. Или втори - след Сергей Аксьонов? Мисля, че тези въпроси е нужно да се зададат не на Мозговой и Аксьонов, а именно на представителите на киевската власт. И на всички, които временно формално се обединяват с нея.
Юго-Изтокът ще игнорира изборите и ще бъде вечен вулкан за прозападните политици? Нужен ли е такъв Юго-Изток на властите в Киев? Или и него също ще дадат на Русия? И пак заради наличието на инстинкт за самосъхранение...

                                                       *       *        *

 

Марина Ткаченко е родена и живее в Киев. Сценарист и режисьор от киното и телевизията. Блогър. Кореспондент на Филантроп.ру в Украйна.
Пише за благотворителността и меценатството. Снима филми за православните светини. Засега не успява да завърши своя главен проект - документален филм за православните светини на българска територия.