Търсене в този блог

събота, 28 декември 2013 г.

Всичко у нас идва отвън - проф. Андрей Пантев

 

Често сравняват България с Швейцария или Белгия, но ние никога не сме били като тях. Въпросът е да знаем какво не можем да направим. 

БГНЕС: Проф. Пантев, по различна ли изглежда политиката извън НС и как ще наречете изминалата 2013 г. от гледна точка на политическото представителство?

А.П.: Ставащото в България не е изключение – целият свят се тресе от размирици, от гняв, от недоволство, от разочарования. И както през цялата ни история всичко, с изключение на киселото мляко и богомилите, идва отвън. При нас, разбира се, имаше привкус на ненавист, на чисто битова, не на принципна и идейна, още по-малко - на идеологическа, но беше скучно. И в същото време - ето това е противоречието, хем има драми... хем скучно.

БГНЕС: Да, но се изхаби прекалено много обществена енергия. Помните, започна се с гладните бутове през февруари...

А.П.: Те бяха забравени.

БГНЕС: ...падна правителството на Борисов, след това нямаше въздух за новото правителство и започна другата серия протести, т.нар. ТВ революция...

А.П.: Аз имам позитивно отношение към революциите, независимо от това, че един историк не би трябвало да забравя какво става след всяка революция. Едни я започват, други я довършват. И обикновено става по-лошо. Кажете ми една от страните, в които се извърши революция в Близкия изток и хората да започнаха да живеят по-добре. Е, няма такава.

БГНЕС: Подсещате ме, показателна е промяната в позициите на един типично дясно мислещ доскоро човек като д-р Николай Михайлов. Той е стигнал почти до леви убеждения и обвинява за всичко това световния олигархичен ред и либералната олигархия, която пък си сътрудничи с другата, левеещата олигархия. България плочка ли е от това домино?

А.П.: Отнасям се с ироничен скепсис към лявото и дясното. Ако погледнем с хладен разум преди 1989 г. БКП беше дясна партия- тя беше за статуквото, за консервация на обичаи, нрави и стойности, тя беше срещу всякакви промени. Така че в света, а най-вече у нас - какво значи да си ляв или десен? За да си десен трябва дядо ти или баща ти да е барон, маркиз, виконт, граф. Ние тук имаме други различия - дали гледаш този, който бърка в кофата за боклук или гледаш витрините на тази прекрасна улица, на която се намираме - това е ляво и дясно. И в това отношение можем да кажем, че такива като този мъдър мъж/д-р Николай Михайлов-бел.р./ по силата на логиката, вероятно на ум, а защо не и на морала, е разбрал, че от тази работа нищо няма да излезе. Освен поредното, защото тепърва ще има такива, разочарование. Нито един от маститите социолози и политолози , графолози и психографи, не направи едно изследване какво е отношението между тези, които седяха на трибуните на митингите 1990-та г. и тези, които викаха долу...каквото и да е. Всички те, с много малко изключения, доста добре инкасираха своя антикомунизъм или нагаждачество, няма един от тях, който да живее в бедност. Докато тези, които ги приветстваха и насърчаваха, една много малка част от тях, е в битов смисъл по-добре. Ами това е цялата драма днес. Защото всички днес много се дръвчат на комунизма, но в световен мащаб най-влиятелната страна след САЩ е комунистическа, която кредитира Америка. Защо някои борци срещу комунизма не се замислят защо най-малко се инвестира в демократична България, а най-много в комунистически Китай и комунистически Виетнам? Въобще, за идеологии не можем за говорим и това е драмата на нашия свят - че всички партии от Тайланд до Норвегия нямат идейни основания. Примерно, Хитлер казва: да накажем евреите за нашето падение, болшевиките казват: долу царя, Френската революция: долу привилегиите, ние какво казваме? Една абстракция - оставка. Която нищо не носи като най-близка перспектива, а камо ли - историческа.

БГНЕС: При това разделение, има ли оптимизъм за нас, българите в краткосрочен план? Защото, както каза един наш събеседник наскоро - аз съм песимист с разума си и оптимист с волята си...Как можем да излезем от това тресавище - да сме на последно място по почти всички цивилизационни показатели в ЕС?

А.П.: Кажете ми кога не сме били на последно място в Европа? Само при комунизма. Във всички статистики между двете световни войни на трите последни места по каквото и да е са били Албания, Турция и България. Така че тия приказки колко е било прекрасно между двете световни войни, как българският лев е бил конвертируем и албанският лек - също конвертируем, как София приличала на Виена ...В най-елегантния за времето си хотел "България" е имало етажна баня, а не отделни. А можете ли да ми покажете повече от 50 частни къщи в София пак от онова време, които могат да се нарекат европейски преди 9-ти септември 1944 г.? Значи, тази идея да си песимист е по-здравословна, според мен. Защото оптимистът е глупак, той е лесно манипулируем, тръгва по всякакви идиотски идеи. Младежите нацисти, които са скандирали: Германийо, събуди се 33-та година също са били оптимисти. Така че по-добре е да кажем: това не можем. Като почнат да ни сравняват с Белгия и Швейцария ...че кога сме били като тях? Въпросът е да знаем какво не можем да направим.

БГНЕС: Е, да не го отдаваме на чувства...

А.П.: Това не е чувство, защото аз не се чувствам по-малко европеец от всеки преподавател от всеки университет в Европа, нали? Но, все пак, това че не съм се родил красив, със сини очи и с мускулеста конфигурация не ме прави нещастен, но знам, че не съм красив.

 

Източник: Информационна агенция БГНЕС, 27 декември 2013 г.

 

 

петък, 27 декември 2013 г.

Българските интербригадисти в Испания

 

Съществена помощ за републиканските сили в Испанската гражданска война са формираните на доброволен принцип интернационални бригади от антифашисти, чиято обща численост достига около 35 000 души от 53 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади (11-а, 12-а, 13-а, 14-а, 15-а, 129-а и 150-а), които от  1936 до октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство по фронтовете. Започва въоръжена борба срещу мощен враг - испанският, немският и италианският фашизъм. В очите на чуждестранните антифашисти-интербригадисти и на хиляди хора по света Испанската гражданска война представлява двубой на доброто срещу злото, на демокрацията срещу фашизма. Затова те го приемат като твърде лично преживяване.

Испанската гражданска война е непосредствен предшественик на надигащия се колосален световен сблъсък. Със своята кървава бруталност тя сякаш загатва какво предстои да се случва в най-близко време.  

 

Първите доброволци от различни националности влизат в боевете за Мадрид на 9 ноември 1936 г.

Българските  интернационалисти участват в решителните сражения – при Мадрид, Харама, Брюнете, Теруел, река Ебро. Отделни българи в състава на други национални подразделения воюват и при Гуадалахара, при Кинто и Белчите, при  Хуеска на Арагонския фронт, при Лас Рохас и Сарагоса,  на юг при Малага, Пособланко и Алмерия и на други места.

Най много българи участват в пехотни части. Бойното кръщение на батальон „Георги Димитров” в състава на ХV интернационална бригада е на 12 февруари 1937 г. при епичните боеве на Харама. Българи воюват в батальон „Чапаев”, в батальон „ Комюн дьо Пари”, в сборния батальон „Телман”, в чешкия батальон „Мазарик”, в италианския батальон „Гарибалди”, в батальон „Едгар Андре”, в югославския „Джура Дякович” и на други места. В полския батальон „Домбровски” има българска рота.

Тежкоартилерийската 155- мм батарея „Васил Коларов”, преименувана по-късно на Славянския артилерийски дивизион е със съществен принос в боевете през октомври 1937 г. на Южния фронт, при Валсекильо  и Пеняроя, в сектора на гарата Пуебло Нуево дел Терибле в провинция Кордоба.

Българите танкисти са в състава на 4-ти танков батальон и батальон „ БТ-5”.

Летците са в състава на интернационалната ескадрила.

Учебно – подготвителната база в Касас Ибанес във военно и политическо отношение от откриването до края на войната е оглавявана и ръководена от българи. 

Около 20 български лекари и друг медицински персонал са пръснати както на фронта, така и в болниците на основната медицинска база в Мурсия и в други санитарни бази. Българско присъствие има сред  съветниците-военни специалисти, сред противотанкистите и сапьорите, при свързочниците, в самолетната ремонтна база в Лос ал Касерес край Картаген, в инжинерните подразделения, в снабдителните и поддържащи части, като шофьори и механици.

От 13 февруари 1938 г., след реорганизация, бойците от батальона „Георги Димитров” са в състава на 129 бригада и заедно с нея участват в битката при Морела, област Кастиля. Демобилизирани са на 5 октомври 1938 г. 

 

 

 

След решението на Лигата на нациите и становището на републиканското правителство на Хуан Негрин от 21 септември 1938 г. за разпускане на интернационалните бригади, голяма част от доброволците от севера - Ебровския фронт към 23 септември започват изтегляне към Барселона и Рипол—Камбрилс. На Централния фронт тогава се нами­ра само 129 интернационална бригада с батальон,, Геор­ги Димитров" и  Славянският тежкоартилерийски диви­зион с батарея „Васил Коларов".  В Амеля дел Map  на север с параход са прехвърлени и интербригадистите от Централния фронт. Събрат се около 10 000  доброволци от всички националности. Към средата на октомври те са отправени за Барселона и временно настанени в казарми. На 28 октомври 1938 г. в Барселона става тържественото изпращане на интербригадистите с парад пред 300 хиляди местни жители. Това е не­бивала дотогава в Испания грандиозна манифестация. Героите интербригадисти и улиците на Барцелона са обсипани с цветя.

Прощално слово на Долорес Ибарури – Пасионария от 29.10.1938 г. в околностите на Барселона - http://probuzhdane.blogspot.com/2013/12/blog-post_19.html  

 

 Българи участват и в последните битки на испанска земя. Много от интернационалистите при с. Лерс, край испанско-френската граница молят републиканското правителство да им разреши отново да отидат на фронта за отбраната на Барселона и да помогнат за отстъплението на армията и цивилното население към френска територия. Образуваните стрелкови батальони и специални офицерски роти са от различни националности. От българските доброволци се образува офицерска рота и една картечна рота. При Гарига те, заедно с републиканските войници на прославения генерал Енрико Листер задържат неприятеля, осигурявайки време и възможност за изтегляне на цивилни и ранени.

Събират се край границата за последен марш пред червеното знаме на интернационалните бригади. Под това знаме хиляди доброволци от 53 страни близо три години се бият рамо до рамо с испанския народ срещу фашизма. Сега те оставят оръжието...

Следват лагерите във Франция - Аржелес сюр мер, Сан Сиприен, Гюрс.....

Много е трудно да се състави пълен списък на загиналите български доброволци в Испанската гражданска война, особено в  първите месеци и за боевете при отбраната на Мадрид. Българи идват от различни европейски страни. Интербригадистите са влизали в бой със самото си пристигане. Не винаги е имало време хората да бъдат разпределени по на­ционалност, а и при съществуващото тревожно положение, вър­ховно напрежение и бурен ентусиазъм за това никой тогава не е мислил.  Не е намерен водения архив с имената на българските доброволци след 1937 г. Има различни данни, но можем да приемем, че броят на участвалите българи е около 500 души, доброволно стекли се в Испания  в помощ на демократичните сили в борбата срещу фашизма, от които 2/3 са комунисти. Загиват към 100 наши сънародници в тежките битки на испанска земя и не всички имена са уточнени. Ранените са около 200 души. Други интебригадисти оставят костите си на бойните полета в някои европейски страни по време на Втората световна война. В периода на антифашистката съпротива у нас намират смъртта си 35 интербригадисти.

 

 

 



Този материал подготви Николай Ковачев

 

За източници на снимките са използвани: Фонда на Международните бригади в историческия архив на Албасете, фотоархива към библиотеката  на Кастиля Ла Манча, материали на Център за изследвания и документация на Международните бригади (CEDOBI) и български източници.

У нас, може би съществуват някъде и други материали, но архивите по разбираеми причини не могат да бъдат пълни, а снимки  не са качени в електронното пространство и не могат да се ползват. 


 

<