Търсене в този блог

понеделник, 9 декември 2013 г.

Не!информирането - снизходително за "кафявия ботуш" - Илия Вълков

 

Камерите и микрофоните институционализират "жилото на омразата" и го превръщат в "друга гледна точка"

  

Безспорно медиите имат една важна функция - да информират. Да информират, като разказват истории за света, да информират, като разкриват тайните на властта. Информирането е форма на контрол, оценка... може да провокира едновременно възмущение и възхита.

Медиите "бият тревожни камбани", за да насочат вниманието към оформящи се "обществени язви". Те формулират проблеми с обществено значение. Често обаче рамкирането на вниманието е в противоречие с актуалните обществени интереси (в новините може да чуете всичко или нищо, което има значение за вас). Медиите могат да бъдат и "пазители на статуквото" - да защитават властта и нейните тайни.

Разбирането за най-важните проблеми на деня е въпрос на консенсус между медии, политика, публики, гражданско общество. За съжаление в днешно време активните граждани са изхвърлени от тази "кръгла маса" - те имат свой дневен ред, който го формулират в социалните мрежи.

Повтарям, информирането е най-важната функция на медиите, защото тя формира обществено мнение. Веднъж формирано, общественото мнение се превръща в норма (често пъти "шлифована" и "дооформена" от социолози и политолози, анализатори на публичните страсти). Тази норма определя поведението в "обръча на мнозинството" (ако не си съгласен, ще бъдеш изхвърлен).

Отговорността на медиите да информират има и друга страна - това е

не!информирането. То е различно от дезинформацията, която е форма на разгласа, но "прегърната" от скрити, тайни, тесни интереси. Да дезинформираш означава не просто да прикриваш, но и да изкривяваш, да манипулираш, да вкарваш в новинарската рамка информация, която е изгодна някому.

От другата страна е не!информирането - като замълчаване, игнориране. Това е друга форма на обществен консенсус - съгласие да не се обръща внимание върху даден публичен феномен, който вирусно се разраства чрез разгласата за него. Прилича на "гръцки огън", който се разпалва чрез думи...

Не!информирането означава да разбираш нещастието в "самозапалването" като форма на отчаяние, но да не го разгласяш като новина (събитие от "прайм тайма). Новините формират впечатление, че случващото се на "малкия екран" или на страниците на вестниците е "реална картина" на света и затова е нещо естествено, нормално.

Това притъпява усещанията на зрителя, превръща го в безчувствен (съ)участник - изгражда изкуствено впечатление, че репродуцирането за дадено поведение е геройство, което ще насочи прожекторите към теб, ще разшири зениците на симпатизиращата публика. За съжаление, една поредна зрителна измама - "социален набухвател", създаващ впечатление за обществен престиж.

Не!информирането означава да съчувстваш на жертвите на всяко престъпление, но да не ги превръщаш в герои на твоя репортаж - така ги въвличаш отново в ролята на жертва.

Не!информирането означава и да осъждаш всяко престъпление на тоталната власт и диктат на личността (комунизъм, фашизъм, авторитаризъм), но да не ги превръщаш в тема на деня.

От няколко седмици медийното поле се е превърнало в "площад на фашистки ботуши", където епилирани мъжки прасци, нашарени със счупени кръстове, патриотарстват, оглавяват "граждански патрули", плашат, чистят расата, осъждат, експулсират... Това е феномен с опасни последици, който сее "жилото на омразата" с говоренето за него. Камерите и микрофоните институционализират този феномен, превръщат го в "друга гледна точка".

Тук не!информирането означава "маршът на кафявия ботуш" да се умножи по нула и да му се дава трибуна...

 

                                                         *       *       *

 

Статия на Илия Вълков във вестник „Сега” от 10.12.2013 г.