Прощално слово на Долорес Ибарури – Пасионария, произнесено на 29 октомври 1938 г. при изпращането на интербригадистите в околностите на Барселона
Много трудно е да се произнесат думи на раздяла, отправени към героичните интербригадисти, за това, що са, за това, що представляват.
Чувство на тъга, на безкрайна скръб свива гърлата ни.
Тъга по тези, които си отиват: войници на най-високия идеал, на човешката преданост, прокудени от своите родни страни, преследвани от тиранията на всички народи. . .
Скръб по онези, които остават тук, завинаги обгърнати в нашата земя, завинаги живеещи в дълбините на сърцата ни, обкръжени с ореола на вечната ни признателност.
От всички народи, от всички раси дойдохте при нас, като наши братя, като деца на безсмъртна Испания. В най-тежките дни на нашата война, когато столицата на Испанската република беше застрашена, вие, храбри другари интербригадисти, с вашия героизъм и дух на себепожертвувание допринесохте да я спасим.
И Харама, и Гвадалахара, и Брунете, и Белчите, и Леванте, и Ебро възпяват с безсмъртни строфи достойнството, себеотрицанието, устрема, дисциплината на мъжете от интернационалните бригади.
За първи път в историята на борбите на народите сме свидетели на явление, поразително по своето величие — формирането на интернационални бригади за спасяване свободата и независимостта на една застрашена страна, на нашата Испания.
Комунисти, социалисти, анархисти, републиканци, мъже от разни цветове, от различни идеологии, от противоположни религии, но всички любящи дълбоко свободата и справедливостта, дойдоха да ни предложат своята помощ безусловно.
Дадоха ни всичко: своята младост или своята зрелост, своето знание или своята опитност, своята кръв и своя живот, своите надежди и своите въжделения. . . И нищо не искаха. Те искаха само едно място в борбата, жадувайки честта да умрат за нас.
Знамена на Испания ! Поздравете толкова герои ! Преклонете се пред толкова мъченици !. . .
Майки ! Жени ! Когато преминат годините и се заличат раните на войната, когато споменът за скръбните и кървави дни се стопи в едно настояще на свобода, мир и благоденствие, когато злобата се притъпи и гордостта на свободната родина бъде еднакво почувствана от всички испанци, говорете на вашите деца, говорете им за тези мъже от интернационалните бригади !
Разкажете им как, прекосявайки морета и планини, граници, пазени от щикове и зли, дебнещи в нощта кучета, жадни да забият в тях зъбите си, дойдоха в нашата родина като кръстоносци на свободата, за да се борят и умират за свободата и независимостта на Испания, застрашена от германския и италиански фашизъм. Напуснаха всичко: любов, родина, дом, богатство, майка, жена, братя, деца и дойдоха при нас, за да ни кажат: „Ето ни ! Вашето дело, делото на Испания е също наше дело, дело на напредничавото и прогресивно човечество."
Днес си отиват много, хиляди, имайки за втора родина земята на Испания, с чувство, овладяно от дълбока любов към всички испанци.
Другари интербригадисти !
Политически съображения, държавни съображения, доброто на същата тази кауза, за която вие с безгранично благородство предложихте кръвта си, ви карат да се върнете кой у дома, кой в емиграция. Можете да си отидете горди. Вие сте историята, вие сте легендата, вие сте героичният пример на солидарността и отзивчивостта на демокрацията против скритостта и приспособленческия дух на онези, които погазват принципите на демокрацията, гледайки касите със съкровища или индустриалните акции, които искат да избягнат всеки риск.
Не ще ви забравим ! И когато цъфне маслината на мира, препълнени с лаврите на победата на Испанската република, върнете се ! Върнете се при нас, защото утре ще намерят родина онези от вас, които нямат родина, приятели; онези, които са принудени да живеят, лишени от приятелство, и всички, всички ще намерят любовта и благодарността на целия испански народ, който днес и утре вика с ентусиазъм:
Да живеят героите от интернационалните бригади !
