Търсене в този блог

неделя, 26 юни 2016 г.

Защо британците казаха "не" на ЕС – Джон Пилджър

 



 

Вотът на мнозинството от британците за напускане на Европейския съюз беше акт на сурова демокрация. Милиони обикновени хора са отказаха да бъдат тормозени, заплашвани и пренебрегвани с открито презрение от претендиращите да са по-добри тях в основните партии, от бизнес лидерите, банковата олигархия и медиите.

Това е, в голяма степен, беше вот на разгневените и деморализираните от огромната арогантност на апологетите на кампанията в подкрепа на оставането в ЕС и от разпадането на социалната справедливост във Великобритания. Последният бастион на историческите реформи от 1945 г., Националната здравна служба, беше толкова подкопан от торите и подкрепяните от лейбъристите приватизатори, че сега се бори за оцеляване.

Като предварително предупреждение дойде изявлението на финансовият министър Джордж Осбърн, който е въплъщение едновременно на стария режим и на банковата мафия в Европа, с което той заплаши да отреже 30 милиарда лири от бюджета за обществени услуги, ако хората гласуват по грешен начин; това беше изнудване с шокиращи мащаби.

Имиграцията бе използвана в кампанията с ненадминат цинизъм, не само от популистки политици от есктремното дясно, но и от лейбъристите в духа на собствената им вековна традиция за насърчаване и подхранване на расизъм - симптом на развала на самия връх, а не сред масите. Причината, поради която милиони бежанци избягаха от Близкия изток - първо от Ирак, сега от Сирия - са инвазията и имперските удари, нанасяни от Великобритания, САЩ, Франция, Европейския съюз и НАТО. Преди това беше умишленото унищожаване на Югославия. А преди него - кражбата на Палестина и налагането на Израел.

Колониалните коркови шлемове може да са отживелица, но кръвта никога не е изсъхвала. Присъщото за деветнадесети век презрение към страните и народите, зависещо от степента им на колониална полезност, остава в центъра на модерната "глобализация" със своята извратена система на социализъм за богатите и капитализъм за бедните: свобода за капитала и отричане на свободата на труда; със своите коварни политици и политизирани държавни служители.

Всичко това сега се завърна у дома в Европа, обогатявайки подобните на Тони Блеър и ощетявайки и обезвластявайки милионите хора. На 23 юни, британците казаха - стига толкова.

Най-ефективните пропагандатори на "европейския идеал" не са от десницата, а онази непоносима патрицианска класа, за която Лондон е Обединеното кралство. Нейните водещи представители възприемат себе си като либерални, просветени, култивирани трибуни на духа на времето на 21-ви век, мислят се дори за "готини". Това, което те наистина са е една буржоазия с ненаситно консуматорство и стари инстинкти за превъзходство. В техния орган, в. "Гардиън", ден след ден се изсипваха злорадства срещу тези, които дръзват да мислят за ЕС като дълбоко недемократичен, източник на социална несправедливост и вирулентен екстремизъм, известен като "неолиберализъм".

Целта на този екстремизъм е да се инсталира за постоянно една капиталистическа теокрация, която ни осигурява общество, в което две трети от обществото са разделени и задлъжнели, работещи бедни, а управлява корпоративна класа. Във Великобритания днес, 63 на сто от бедните деца растат в семейства, в които само един от членовете на семейството има работа. За тях, капанът е щракнал. Повече от 600,000 жители на втория по големина град във Великобритания, Манчестър, според едно изследване "изпитват последиците от крайна бедност", а 1,6 милиона се свличат към недоимъка.

Малко от тази социална катастрофа се признава от буржоазията, която контролира медиите, особено от БиБиСи, доминирана от Оксбридж. По време на кампанията за референдума не беше допуснат почти никакъв смислен анализ, който да оспори клишетата за "напускането на Европа", според които сякаш Великобритания е на път да бъде изтласкана от враждебни течения някъде на север от Исландия.

На сутринта след гласуването, а радио репортер на БиБиСи приветства политиците в студиото си като стари дружки. "Е," каза той за "Господ" Питър Манделсън, опозорения архитект на "блеъризма", "защо тези хора искат да стане толкова зле?" Под "тези хора" те разбират по-голямата част от британците.

Богатият военнопрестъпник Тони Блеър си остава герой на "европейския" клас на Манделсън, макар че малцина биха го изрекли в днешно време. "Гардиън" веднъж описа Блеър като "мистичен" и е беше прав за неговия "проект" за грабителска война. В деня след гласуването, колумнистът Мартин Кетъл предложи брехтово решение на неправилната употреба на демокрацията от масите. "Сега със сигурност можем да се съгласим, че референдумите са лоши за Великобритания", казва заглавието на публикувана на цяла страница негова статия. "Ние" в случая не беше обяснено, но се разбира така, както се разбира и израза "тези хора". "Референдумът даде по-малко легитимност на политиката, не повече", пише Кетъл. "... Присъдата за референдумите трябва да бъде безмилостна. Никога повече."

Безпощадността, за която копнее Кетъл, се открива в Гърция. Там имашe референдум и резултатът беше пренебрегнат. Подобно на Лейбъристката партия във Великобритания, членовете на правителството на СИРИЗА в Атина са продукт на заможна, силно привилегирована, образована средна класа, възпитани във фалша и политическото предателство на постмодернизма. Гръцкият народ смело използват референдума, за да поиска от правителството си да търси "по-добри условия" с Брюксел, който смачква живота страната им. Те бяха предадени, тъй както британците биха били предадени.

В петък от БиБиСи попитаха лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин дали ще каже нещо за за подалия оставка Камерън, неговият другар в кампанията за оставане в ЕС. Корбин похвали "достойнството" на Камерън и отбеляза неговата подкрепа за гей браковете и извинението му към семействата на жертвите на Кървавата неделя в Ирландия. Той не каза нищо за бруталните политики Камерън за остеритет, за неговите лъжи за здравеопазването. Нито пък той напомни на хората за военолюбивите действия на Камерън: изпращането на британски специални сили в Либия и британски въоръжения до Саудитска Арабия и, преди всичко, за тласкането на света към Трета световна война.

В седмицата на референдума никой британски политик и, доколкото ми е известно, нито един журналист, не спомена речта на Владимир Путин в Санкт Петербург, посветена на седемдесет и петата годишнина от нахлуването нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Съветската победа на цена от 27 милиона съветски живота и по-голямата част от германските сили спечели Втората световна война.

Путин оприличи текущото неистово струпване на войски и въоръжения на НАТО на западните граници на Русия като Операция "Барбароса" на Третия райх. Военните учения на НАТО в Полша бяха най-големите след нацистката агресия; Операция "Анаконда" симулира атака срещу Русия, вероятно с ядрено оръжие. В навечерието на референдума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупреди британците, че щели да застрашат "мира и сигурността", ако гласуват за напускане на ЕС. Милионите граждани, които игнорираха Столтенлберг, Камерън, Осбърн, Корбин, Обама и управителят на Бенк оф Инглънд игнорирани може би, просто може би нанесоха удар в полза на истинския мир и демокрация в Европа.

 

 

Авторът Джон Пилджър е известен австралийски журналист, който живее и работи дълги години във Великобритания. Дългогодишен критик на външната политика на САЩ, Великобритания и Австралия, двукратен носител на британската награда "Журналист на годината"

 

Източник: johnpilger.com в превод от Хаштаг-BG

 

 


 

събота, 11 юни 2016 г.

Дупки и свлачища по „пътя към Европа“ – проф. Васил Проданов

 

 

 

Засилва се евроскептицизма и борбата за защита на националните интереси

57 % от младите между 16 и 30 години в ЕС се чувстват маргинализирани, т.е. изключени от обществото в резултат на икономическата криза

На 8 декември 1991 г. бе подписано Беловежкото споразумение, с което отиде в историята „братският съюз” на много нации от СССР. Два месеца след това на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт бе подписан договорът, с който 12 държави, членуващи в Европейската икономическа общност създадоха Европейския съюз. Милионите останали без мечтата за едно по-добро и справедливо общество като комунизма бързо откриха новото светло бъдеще в „пътя към Европа”, в мечтата за „братски” ЕС.

Ще „въведем демокрацията” и за няколко години сме „като тях”, признаваше в едно интервю по-късно, че е очаквал лидерът на СДС Жельо Желев. Ленин, който изглежда е бил по-малък утопист от разминаващия се в своята дисертация с него Желев, вижда своя идеал десет пъти по далече - казва на младежите през 1920 г., че „след 10-20 години ще живеем в комунистическото общество”. Очакванията на Ленин не се сбъдват, но очакванията на Желев, че ще станем „като тях” изглеждат днес не по-малко утопични.

„Пътят към Европа” е като че ли все по-каменист, с ями, дупки, свлачища и има съмнения, че може да доведе до европейското Беловежко споразумение. Първият етап на движението към него може да стане 23 юни във Великобритания, където привържениците за бягство от „пътя към Европа” вече са повече от искащите да останат.

В публикуваното на 7 юни изследване на Пю Рисърч Център в 10 държави от ЕС отношението към него е все повече „на кантар”. Разликата между гледащите положително и отрицателно на ЕС е само 4 % - 51 % подкрепят все още ЕС, а 47 % - не. Едва 19 % са тези, които искат „повече Европа” чрез прехвърляне на власт от националните правителства към ЕС, 42 % не искат да вървят по „пътя към Европа”, а искат връщане на повече власт към националните правителства. Мнозинството е за омаломощаване на евроинституциите в полза на националните правителства.

Гърците, французите, испанците са най-големи евроскептици и ако там има референдуми, те ще спечелят. В трите най-големи сили – Великобритания, Франция и Германия нещата са или в полза на нехаресващите ЕС или привържениците му са съвсем малко повече. Става дума за скоростно развиващи се процеси и не може да се каже къде ще ни доведат до една-две години като се има предвид например, че през последната година евроскептиците във Франция са се увеличили със 17 %, а в Испания – с 16 %. При тези темпове на промяна утре може да се получи непредвидим срив.

Тази опасност откриваме в основен извод от друго социологическо изследване на фондация „Фридрих Еберт” в осем държави в ЕС: „икономическата криза е ударила по репутацията на ЕС. Представата, че членството в него автоматично води до растеж и просперитет видимо е ерозирала. Същото се отнася за представата, че придобивките да бъдеш в ЕС са повече от разходите за това. В пет от осемте държави гражданите им свързват ЕС повече с вреди отколкото с ползи като хората с по-ниско социално положение са особено скептични. Не е учудващо, че желанието да се прехвърлят национални правомощия на европейско равнище, особено в областта на социалната политика, е ниско.”

Потвърждение за това виждаме в политическата вълна на евроскептицизъм от последния месец. Кандидатката на „Пет звезди” на Пепе Грило води с голямо мнозинство за кмет на Рим, Австрия бе готова да избере президент от Австрийската свободна партия. На първия тур на местните избори във Франция в края на миналата година Националния фронт във Франция излезе на първо място. Орбан сигурно има повече симпатизанти у нас, отколкото Юнкер или Шулц. Самият Орбан всъщност преди петнадесетина години по време на първия си мандат беше яростен еврофил, мечтаещ за ЕС и вкарал държавата си в него. Днес той, следвайки „вятъра на промяната”, е яростен антиглобализатор, символ на евроскептицизма, говоренето срещу Брюксел и борбата за защита на националните интереси. Открито казва, че иска да преобразува Унгария в „нелиберална демокрация” от рода на Турция, Русия и Китай, които сочи като модел за следване.

Причините за променящите се нагласи са засилващи се кризисни процеси и страхове от всички посоки. Броят на бездомници, на живеещи в гета в почти всички държави в ЕС през последните години се увеличават. Данни на Евробарометър от април 2016 г. показват, че 57 % от младите хора между 16 и 30 години в ЕС се чувстват маргинализирани, т.е. изключени от обществото в резултат на икономическата криза. Маргинали се оказват 93 % от младежите в Гърция, 86 % - в Португалия, 81 % - в Кипър, 79% - в Испания, 78 % - Хърватия, 72 % - в България, 71 % - в Румъния. Те са разочаровани от политическите институции и огромна част от тях смятат, че няма никакъв смисъл да се гласува, защото това нищо няма да промени. Според друго изледване на Евробарометър от 2015 г. 40 % от европейците имат доверие в ЕС и 31 % към националните правителства. Повечето не се доверяват нито на едното, нито на другото. Близо четвърт век след началото на ЕС в Маастрихт усещането на хората, че са европейци, че имат обща идентичност е отслабнало.

На мястото на ерозиращата средна класа идва така нар. дуалистичен трудов пазар, водещ до криза системните десни и леви партии, които разчитаха досега на нея като социална опора. Сега на губещите и по-бедните почват да разчитат националисти, патриоти, консерватори, докато на страната на либералите, облагодетелствани от свободния пазар, стоят печелившите богати прослойки.

Българите не сме включени в изследването, за да могат да се правят сравнения. Но в медиите и социалните мрежи се засилва критиката на угодническото поведение на българските политици към това какво ще им наредят „началниците” от ЕС. Терминът „европейски” у нас носеше доскоро добър имидж, когато се прикачи към името на партия, лозунг, политик, идеи. Сега почва да губи обаяние и това ще се отрази при преценка на печелившите и губещи стратегии в задаващата се президентска надпревара.

ЕС се нуждае от „перестройка”, но докъде ли ще я доведе тя?

Първо, „повече ЕС”, т.е. движение към федерализация изглежда така утопично днес както „повече комунизъм” през 1988 г. Нагласата е към прехвърляне на власт към националните държави, но при свободния пазар в ЕС това ще засили неравновесията. Така недоволството към ЕС няма да отслабва, а ще се засилва, защото ще се превръща в противоречие между националните държави и европейския пазар.

Второ. Разделението за и против ЕС, позитивни и негативни възприятия минават вътре в левите и десни системни партии в Европа и ще ги избутват встрани, ако те не са настроят към новата ситуация.

 

 

Източник: вестник Труд

 

 


 

петък, 10 юни 2016 г.

ЩО Е ФАШИЗЪМ И НЕОФАШИЗЪМ, И КОИ СА ПРИЧИНИТЕ, КОИТО ГИ ПОРАЖДАТ ? - проф. Васил Проданов

 

 

 

Що е фашизъм?

Няколко причини затрудняват точното дефиниране на понятието за фашизъм.

Първо. Дискурсът за фашизма е силно стигматизиращ и се употребява непрекъснато срещу политически и идейни противници. Всяка от идеологиите се опитва да идентифицира фашизма с някой от своите конкуренти. Пропагандно могат да се вземат отделни признаци на една система и да се стигматизира някой като фашист или нещо като фашизъм, макар че фашизмът предполага система от характеристики. В момента част от новата студена война са и взаимните обвинения във фашизъм.

Второ. Множеството му проявления също затрудняват дефинирането му и в дискусиите на тази тема различни режими и периоди са характеризирани чрез понятието за фашизъм. В широкия смисъл то включва в себе си  политически режими през 30-те и началото на 40-те години на 20 век в множество европейски страни с различия в проявлението – на Хитлер в Германия, Мусолини в Италия, Франко в Испания, Салазар в Португалия, Хорти в Унгария и т.н. В тесния смисъл на думата фашизма характеризира само политическия режим на Мусолини в Италия и това поражда различните дискурси, обяснения и алтернативни дефиниции на един или друг режим като фашистки или не.

При всички тях имаме капитализъм, авторитарни и вождистки управления, национализъм и шовинизъм, масово общество, втора индустриална революция, милитаризация на икономиките. Именно многообразието на събитията и феномените в социалната сфера кара дори неокантианците от Баденската школа да говорят за обществените науки като идеографически, насочени към описание на индивидуалните особености на отделните факти, а Макс Вебер от своя страна ще въведе идеята за идеалните типове като инструмент за познание в обществените науки. Една или друга закономерност не може да се открие в чист вид, а се описва като идеален тип, от който реалните явления може да се различават в една или друга степен. По същия начин можем да предложим идеален модел на фашизма, при което различните му версии са в различна степен реализация на този идеален модел като се почне от микрофашизъм и протофашизъм и се стигне до типичен фашизъм.

Трето. Дефинирането на фашизма има ценностен и идеологически характер, което означава, че съществват леви и десни, либерални, консервативни и марксистки дефиниции.

В социалните науки всички факти са теоретически натоварени, могат да бъдат видени и интерпретирани по различен начин в различен теоретичен контекст, зад който стоят съответни светогледи, идеологии, ценности.

Най-значимо е разграничението между либерална и марксистка дефиниция на капитализма. Родова характеристика и на фашизма и на либералната демокрация е капитализмът.

Чрез либералната демокрация

в безкризисни времена господството на капитала е прикрито

незабележимо, представено чрез формално свободно избирани от гражданите парламенти и правителства. При фашизма става дума за открита диктатура. Капитализмът при определени условия ражда либерална демокрация, а при други условия, когато изпада в системна криза и либералната демокрация и нейните институции все по-малко работят, с нейна помощ води до фашизма.

Типичен пример за либерално дефиниране на фашизма имаме в работата на Желю Желев „Фашизмът”, в която той се ограничава до характеристики на политическата надстройка и търсене на формални общи характеристики на такава надстройка чрез понятието за тоталитаризъм.

Една от най-добрите критики на това либерално дефиниране на фашизма можем да открием в световно известната „Блекуел енциклопедия на политическата мисъл”, където се отбелязва, че “това понятие ни дава повече за историята на следвоенните идеологии, отколкото за сравнителното изследване на политическите режими... Конфузната история на идеята за тоталитаризма, както се вижда, показва, че това не е просто спорно понятие като “свобода” или “демокрация”, нито ценностно натоварена нормативна идея като всички значими политически идеи, а е термин, чиито първични значения и употреба са изключително идеологически... този термин както изглежда не притежава някакво социално научно значение. Той остава обаче ключ за характера на идеологията на студената война и така за социологията на следвоенната епоха. “ (1)

Типично по либералному в тази дефиниция фашизмът се анализира чрез противопоставяне на либералната демокрация, аналогии с източноевропейския социализъм и пренебрегване на характеристиките на социалноикономическата сфера. (2) Особеност на неолибералния дискурс е, че всичко, което е различно от него, може да бъде характеризирано като фашизъм. Взема се една характеристика, например защитата на националната държава или националните интереси и се обявява за фашизъм, тъй като това е препятствие на глобализирания капитал.

В марксистките дефиниции за фашизма винаги присъстват и отношенията на частна собственост и капитализма, както и ролята на фашизма за спасението на намиращия се в криза капитализъм, за разлика от либералните дефиниции, които оставят настрани собствеността и се опират на позитивистките претенции за създаване на някаква либерална неутрална политология, чиито скрити и открити предпоставки са свързани с либералната многопартийна демокрация като висш нормативен модел, като висше състояние на човечеството, като „краят на историята”.

При фашизма става дума за открита диктатура на капитала

докато при либералната демокрация тя е прикрита зад формални политически права и свободи.

Капитализмът при определени условия ражда либерална демокрация, а при други условия, когато изпада в системна криза и либералната демокрация и нейните институции все по-малко работят, с нейна помощ води до фашизма. Класически пример за марксистка дефиниция на фашизма е тази на Георги Димитров като „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал”. (3)

Кои са водещите системни характеристики в една дефиниция на фашизма?

1. Олигархизация и финансиализация на капитализма, каквато е ситуацията около Първата световна война и след това между двете световни войни.

2. Терористична форма на капитализма, свързана с войни и преразпределение на сфери на влияние, крайни форми на репресивност.

3. Човекът е схванат като част от някаква расова, национална и пр. цялост, от тук расизъм, шовинизъм, национализъм, антисемитизъм, образ на врага, който по природа има някакви негативни характеристики.

4. Възход на вождистко-популистки авторитарни партии и сили в цяла Европа – от Мусолини и Хитлер през Франко и Салазар до Антонеску и Хорти.

5. Враждебен е към марксизма, либерализма и умерения консерватизъм, макар че може да заема елементи от всеки от тях.

6. Антикомунизмът е важна характеристика на фашизма. Робърт Пакстън, от Колумбийския университет, един от най-известните изследователи на фашизма специално отбелязва, че фашистите са „единствената ефективна бариера на другото политическо движение, което е във възход в резултат от Първата световна война: комунизмът.” (4) Фашизмът вижда като главен свой противник комунистите и затова веднага след идването на власт на Хитлер е забранена комунистическата, а по-късно и социалдемократическата партия.

7. Израз е на криза на Просвещението, за което говорят теоретиците на Франкфуртската школа, и обръщане за легитимация към миналото, за разлика от марксизма и социализма, които се легитимират чрез модернисткото бъдеще.

8. Социалната база на немския нацизъм са дребните собственици, дребната буржоазия, включително и големи маси от работническата класа, намиращата се в условия на криза средна класа, а при италианския фашизъм от значение са и селските маси.

Тези характеристики могат да се разглеждат като свързани с идеалния модел на фашизма, проявяващ се в обществото като цяло и реализиращ се като държавна политика. От него можем да разграничим най-различни версии на протофашизъм и микрофашизъм.

При протофашизма може да имаме относително слабо проявление на споменатите характеристики, той може да характеризира различни радикално десни партии, движения, режими, които имат предпоставки да прераснат във фашизъм, но са неразвит, начален негов стадий.

При микрофашизма характеристиките на фашизма се проявавят не в обществото като цяло, не и чрез държавните структури, а чрез отделни движения, обществени сили, партии.

Кои са факторите, които родиха фашизма?

Защо и как негови проявления можем да открием във всички западни страни преди Втората световна война като се почне от много по-големия антисемитизъм във Франция, отколкото в Германия, мине се през подобряване на населението чрез евгениката в редица американски щати между 20-те и 30-те години на 20 век, затварянето на японците в трудови лагери в САЩ през Втората световна война и се стигне до възхищението и подкрепата за фашизма от широки кръгове в британското общество, включително и английското кралско семейство? Защо пронизва всички западни страни в различна степен и това е един от факторите, правещи възможен Мюнхенския сговор през 1938 г. между Великобритания, Франция, Италия на Мусолини и Германия на Хитлер?

В нацистка Германия принудително се стерилизират всички „непълноценни лица” (евреи, цигани, душевно болни, комунисти), а на определен етап по време на войната започват и да ги унищожават. Но известно е, че в американския щат Северна Каролина са стерилизирани всички, чието IQ (коефициент на интелигентност) e по-ниско от 70. Подобни закони действат в Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Швейцария.

Кои са основните групи причини, водещи до появата на фашизма?

Първо. Загубата на доминиращи позиции на съществуващия световен хегемон Великобритания и икономическия възход на все по-конкуриращите го Германия и САЩ. Това води до милитаризация, нарастваща външна агресивност, създаване на военни блокове, геополитически противопоставяния, войни в един или друг регион за завоюване на съответни ресурси.

Войните стават изход от кризата на капитализма

Всъщност немалко автори говорят, че програмата на Рузвелт успява само благодарение на Втората световна война, на така нар. военно кейнсианство.

Второ. Дългият период на натрупване преди това в условията на доминиращ световен хегемон довежда през последните десетилетия на 19 век до

господството на финансовия капитал, отслабващ и дестабилизиращ държавите

до появата на империализма, при който капитализмът се опитва в нарастваща степен да печели извън националните държави чрез колониални или неоколониални методи на подчинение на определени страни и региони, от които да извлича капитал. Ускорено се увеличава  дългът на много държави.

Трето. Реакция на кризата става засилването на националните държави и регионални блокове, които мобилизират милионите хора под флага на национализма и расизма.

Четвърто. Геополитически реализъм и политика на големите държави от типа „разделяй и владей”.

Големите американски корпорации подпомагат идването на Хитлер, опитвайки се да го насочат към СССР. Между 1923 и 1933 г. финансова подкрепа за идването на власт на нацистите в Германия оказват англо-холандският нефтен концерн Роял-Дач-Шел, автомобилният крал на САЩ Хенри Форд, американският банкер Уорбург (Вартбург), британският вестникарски магнат Харолд Ротемир, виждащ в идването на власт на нацистите в Германия възможност да се организира противопоставяне срещу Съветска Русия. (5)

В своя документален филм за „Неразказаната история на САЩ” знаменитият американски режисьор Оливър Стоун отбелязва, че президентът Трумън одобрява през 1941 г. формирането на партизанска армия срещу съветската власт, закодирана под името „Славей”, инфилтрирана в създаденото от нацистите през същата година движение на ултранационалисти, виновно за смъртта на хиляди евреи, поляци и съветски граждани, противопоставящи се на отделянето на Украйна в отделна държава.

Пето. Капитализмът се намира в тежка криза, проявяваща се в безработица, недоверие към институции и съществуващи партии, възход на антисистемни сили, декласация и маргинализация на големи групи от хора. От ляво започват да говорят, че това е „последен стадий на капитализма”, водещ до революции. Капитализмът обаче успява да се съхрани, заменяйки либералната демокрация с крайни версии на контрол и принуда над обществото. Разрушителните следствия на Първата световна война водят до криза и разпад на социалните системи, при което, както става в историята от времето на Платон, обществата оцеляват, рязко засилвайки централизацията и контрола, създавайки йерархични систем и популистки лидери.

Световната криза през 1929-1933 г. изостря тази тенденция. Фашизмът е плод  на либералната демокрация, която в условията на криза не може да стабилизира капитализма и той се нуждае от алтернативен стабилизатор, поради което рязко се засилват авторитарните тенденции, сигурността става по-важна от свободата, търси се спасител.

Значителното нарастване на безработица, декласация, бедност, социално неравенство водят до масово кризисно съзнание и поведение, търсене на силен човек и силна държава, противопоставящи се на опасностите, на врага, за да се излезе от това състояние. Това прави социално необходима появата на авторитарно-популистки лидери и партии, предизвиква провал на довоенните версии на либерална демокрация, води до авторитарни режими в цяла Европа, различаващи се - (а) по отношението към други раси и идентичности, например антисемитизма в Германия; (б) по милитаризма и готовността да се търси военно решаване на проблемите чрез война.

Шесто. Кризата на капитализма не води до революционна ситуация и възход на левите партии, а до появата на мощни сили, които им се противопоставят.

Размишлявайки защо става така, западни марксисти като Антонио Грамши, ще въведат понятията за „идеологически апарати” и „идеологическа хегемония”, обяснявайки чрез тях защо независимо от острата криза милионите работници не правят антикапиталистическа революция, а тръгват след фашистките лидери. И вместо да следват призива „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”, правят точно обратното. Затова Адорно и Хоркхаймер ще говорят за криза на Просвещението, което умира в пещите на Аушвиц, а Ерих Фром и Вилхелм Райх ще намесят дори психоанализата, за да намерят интимните механизми, при които кризата на капитализма ражда фашизъм.

В тези условия в цяла Европа и в САЩ се появяват множество версии на микрофашизъм и протофашизъм, като най-развитата негова форма, свързана с идеалния модел на фашизма имаме в Германия.

Какво представлява неофашизмът?

2015-а стана годината, в която в световен план „фашистки” започна да се употребява и прикачва към всякакви политически явления с честота, невиждана през изминалите преди това седем десетилетия от края на Втората световна война. Макар че много от тези употреби имат пропаганден характер, не можем да не забележим, че съществуват реалности, които отново създават предпоставки за това явление.

Първо. Отново имаме господство на финансовия капитал, премахване на разделението на инвестиционни и търговски банки, скок на експлоатацията на целия свят не чрез традиционното разделение на необходима и принадена стойност на индустриалния труд, а чрез спекулациите с финансовия капитал и създаване на капитализъм, водещ до рязко задлъжняване на страни, региони и отделни индивиди.

Днес степента на финансиализация на капитализма е по-голяма от времето преди Първата световна война, когато се появяват теориите за империализма и финансовият капитал е излязъл повече от всякога от контрола на държавата, имаме масово задлъжняване и на развити и развиващи се страни, битка за доминираща валута.

Водещият механизъм на експлоатация е чрез финансовия, а не чрез другите форми на капитал

Проучвания на периода на възхода на фашизма през 20-те-30-те години на 20 век показват как Голямата депресия става пусков механизъм за екстремистко гласуване, как финансовите кризи водят до фрагментиране и поляризация на парламентите. Това се наблюдава и у нас, в България, в навечерието на 19-омайския преврат през 1934 г., и още повече днес – никога в българската история в парламента не е имало толкова партии колкото сега – около 50. Гласовете за радикалната десница са се увеличили за пет години след банковата криза и по време на възхода на фашизма преди Втората световна война, и сега с около една трета.

И тогава, и сега от кризата се възползва не радикалната левица, а радикалната десница.

 

Проучванията показват, че финансовите кризи и при възхода на фашизма след Първата световна война и сега рязко увеличават стачките, бунтовете, антиправителствените демонстрации, уличните протести. Като цяло техният брой се утроява в сравнение с предишни периоди. (6)

Второ. Тероризъм и нарастваща вълна от държавно и недържавно насилие, войни за преразпределение на сфери на влияние. Американският президент Джордж Буш каза, че основен враг днес е тероризмът, Обама каза същото наскоро, но в същото време имаме действията на САЩ, в резултат на които през последните години милиони хора са невинно убити, обявявани като колатерални загуби, а броят на бежанците през 2015 г. стига близо 60 млн. души. Вървят войни за преразпределение на сфери на влияние, които водят до масови убийства и геноцид.

Трето. Възход на евроскептици и национализми. Откриването в исляма, християнството в една или друга култура, нация, и пр. причините на проблема и действия по тяхното ликвидиране или ограничаване. Нарастващото неравенство и социално-икономически те противоречия се осъзнават не непосредствено в политическа и икономическа форма, а чрез религиозни, етнически, расови противопоставяния.

Четвърто. Отново имаме криза на либералната демокрация, олигархизация и преход към неолиберални демокрации. Екип от учени от Принстънския университет вече направиха изследване, след което заявиха, че САЩ са олигархия. (7) Нараства поляризацията на партийните системи и обществата. Недоверието във водещата институция на либералната демокрация, каквато е парламентът, от САЩ до България, е между 8 и 10 %. Нараства недоверието към държавата и нейните институции, от което се възползват десните за прехвърляне власт към пазара, което се проявява във фрагментизация и разпад на предходни партийни системи, криза на политическите партии, намаляване на тяхната членска маса и твърдите ядра, гласуващи за тях.

Предходното ляво-дясно политическо пространство започна да се деформира при намаляващия суверенитет, традиционните политически идентичности да се размиват, а обвиненията, че левите не са истински леви, а и десните не са предходните десни, стават все по-чести.

Навсякъде с успех се ползват авторитарно-популистки вождове и партии в различни версии като се почне от  партията на Ердоган в Турция, тази на Бойко Борисов в България, на Виктор Орбан в Унгария, на Качински в Полша, на серия от възхождащи дясно радикални лидери в Западна Европа от Найджъл Фарадж във Великобритания през Марин льо Пен във Франция до Доналд Тръмп в САЩ.

Кризата и на класическата пряка демокрация по времето на Платон и на Ваймарската представителна демокрация е раждала стремеж към силна централизация и авторитарен лидер начело. Точно това наблюдаваме в момента.

Разпадът на либералната демокрация намира израз в рязко понижаване на доверието към съществуващите партии, политици, политически системи и възход на популистки лидери, обединяващи масите чрез засилване на структурите на сигурност и образа на врага – в различни версии. Те засилват ролята на държавата и сигурността – физическа и социална, претендират да връщат суверенитет и отслабват чуждата зависимост, увеличават контрола върху идеологическите апарати, реализират успешен пи-ар.

Пето. Дясно радикалните и неофашистки сили са враждебни към марксизма, либерализма и умерения консерватизъм, макар че вземат елементи от всеки от тях. Можем да видим социални елементи и антиимпериалистическо говорене, с което изглеждат като че ли леви. Призовават към превъзходството на едни и недостатъците на други минали религиозни, етнически, национални идентичности като консерваторите. Държат на частната собственост като либералите и всичко това може да прикрива тяхната същност, да обърква масите и да им осигурява нарастващо количество последователи.

Шесто. Отново антикомунизъм, който виждаме особено силно в разрушаването на паметници и приемане на закони срещу комунизма в Украйна. Наскоро американското списание „Каунтърпънч” отбеляза, че „носталгията към антикомунизма добавя сюрреалистичен елемент към примирението с възраждането на фашизма. Така човек просто не може да се вълнува за нацисти, когато въображаемата съветска заплаха се задава отново на границите на НАТО...

Отново във въздуха на  Европа имаме концентрация на хипнотизиращо, съблазняващо, перверзно зло”. То се носи от реакционния западен вятър, който духа от центровете на двете страни на Атлантика.” (8)

Седмо. Както през 30-те години на 20 век, отново имаме криза на Просвещението и на универсалистките ценности и идеологии. Изчезна вярата в бъдещето и легитимацията на едно общество чрез бъдещето, доминиращата част от населението в държавите от капиталистическия център, както и в целия ЕС, смята, че следващите поколения ше живеят по-зле от родителите си. Заговори се за „ново средновековие”, свързано с връщане към религията и суеверията, с нарастваща легитимация на властта и на властовите амбиции чрез съответни интерпретации на миналото.

В Украйна разделението в много отношения е между западна католическа и източна православна част. В Близкия изток върви ислямска версия на някогашната Тридесетгодишна религиозна война в Европа между 1618 и 1648 г. Ако във времето, което роди фашизма след Първата световна война Освалд Шпенглер написа своята знаменита книга „Залезът на Европа”, то днес е знаменателно, че се появи подобно също станало популярно съчинение – „Смъртта на Запада” на Патрик Бюкенън.

И при раждането на класическия фашизъм, и при днешните проявления на неофашизма имаме съпътстващата

нагласа за края на доминацията на държавите, които съставляват капиталистическия център в продължение на няколко века

Осмо. Отново кризата ражда радикално дясно-популистки, вождистки партии и движения, обединявани на националистическа или религиозна основа, както е с “Ислямска държава”, а и редица такива партии и движения в Европа – от „Пегида”, през “Националния фронт” във Франция до партията на Качински в Полша и „Златна зора” в Гърция, Партията на свободата в Австрия. В цяла Европа и в САЩ имаме различни форми на микрофашизъм и протофашизъм, проявяващи се чрез едно или друго движение, партия, политическа група, тип политика. Отново имаме засилващи се антисемитски нагласи.

4. Кои са основните противоречия на сегашния глобализиран неолиберален капитализъм, които раждат неофашизма?

Монополярният американизиран неолиберален глобализиран капитализъм в периода от началото на 80-те години на 20 век до края на първото десетилетие на 21 век по същество демонтира или ерозира в различна степен в различните страни основните институции за успешно функциониране и стабилизиране на този капитализъм, създадени в различни периоди преди това: (а) националната държава, чиито правни основи са заложени през 1648 г.; (б) либералната демокрация, която придобива нарастваща значимост от 19 век насам; (в) социалната държава, каквато се оформя през 20 век до 70-те години. Това обаче засили хаоса и разпадните процеси и нарастващите страхове на голямо количество хора – страха, че ще останеш без работа, ще загубиш статуса си, ще бъдеш нападнат и ограбен, ще бъдеш подслушван, ще бъдеш заклеймен и стигматизиран под някаква форма, че не се вписваш в доминиращата идеологическа среда. Така всъщност процесите, които раждат фашизъм са резултат на обективната логика на развитие и на противоречията, породени от глобализирания и американизиран неолиберален капитализъм.

Първо. Отново започна криза на глобалната хегемония, този път на САЩ. САЩ бяха надминати по БВП по паритет на покупателната способност от Китай и започна битка, от една страна, на САЩ за запазване на световната си хегемония, и от друга страна, от страните, които започват да я оспорват. Завръща се геополитиката и политиките „разделяй и владей”, сблъскай противниците си. Върви преразпределение на сферите на влияние и възможностите за извличане на ресурси. Папата вече говори за Трета световна война, тя присъства в стотици хиляди сайтове в интернет пространството.

Според други в момента сме в „нова студена война” на САЩ с Русия и Китай, която обаче постепенно прераства в световна война, която се води на два фронта в момента – в Украйна и Сирия, но тече и навсякъде другаде чрез действията на хиляди джихадисти от Париж и Брюксел до Калифорния и Турция.

Въоръжените конфликти на Земята през 2014 г. са стрували около 14 трилиона долара

което е 13,4 % от БВП на света. В сравнение с 2008 г., разходите за война са се увеличили с 15,3 %. (9)

Второ. Имаме тенденция на засилваща се глобална икономическа криза. Смята се, че бъдещите икономисти ще нарекат нашето десетилетие „Дългата депресия” (10), а да си спомним, че „Голямата депресия” през 1929-1933 г. беше акушерка на фашизма.

Външно причините на кризата сега не са по-различни – ограниченост на агрегатното търсене, резултат на съчетаването на нарастващо неравенство, ограничаващо потребителските възможности на голямо количество хора, и политиката на фискални ограничения от правителствата, страхуващи се, че увеличаването на бюджета ще доведе до задлъжняване и фалит държавите. Капитализмът през 30-те години на 20 век се спаси, затваряйки се в границите на националните държави. Дестабилизацията днес отново води към стремеж към укрепване на националната държава като ключова институция, която стабилизира капитализма, създава възможност за дългосрочни стратегии, което капиталът сам не може да осъществи, води до сигурност на определени територии, което гарантира неговите печалби.

Трето.

Рязко нараства неравенството, засилва се експлоатацията на труда от капитала

намаляването на необходимия за сметка на принадения труд, появата на глобална олигархия в мащаби, каквито не познава историята.

Голяма част от световния капитал е в ръцете на  от 1347 компании или едри притежатели на акции, регистрирани в 26 държави. 4,35 % от всички икономически играчи прибират 80 % от планетарната печалба. Само 0,61 %, или като брой 737 от най-едрите акционери контролират 80 % от производството и услугите в света. Нещо повече, едва 147 наистина топ транснационални компании (ТНК) притежават 40 % от контрола върху всички други ТНК в света чрез сложно преплетени взаимни притежания. (11)

Изследване на Елке Хемскерк от Амстердамския университет установява, че

всичко на всичко само 16 души са хората в Европа, които образуват мрежата на финансови и промишлени зависимости в европейския бизнес

Те присъстват в управляващите органи и съвета на директорите на 67 фирми, които от своя страна влизат в структура с 216 взаимовръзки между органите на управление на различни компании. Тяхната дума по принцип има по-голяма тежест от тази избраните от хората политици, които имат ограничени възможности за действия в сферата на икономиката. (12) Това води до трансформация на либералната демокрация в олигархична маска на господството на най-богатата транснационална буржоазия и предизвиква взрив от недоверие към съществуващите партии и институции.

Добре характеризира този процес Славой Жижек дори със заглавието на една своя статия във „Файненшъл таймс” – „Капитализмът се освободи от оковите на демокрацията” (13).

Четвърто. Тази глобална олигархична система е в нарастваща степен несигурна и води до недоверие в съществуващите институции и обръщане към предходното спасение от несигурността, каквото от времето след Тридесетгодишната война в Европа между 1618 и 1648 г. е националната държава. Затова в ЕС имаме евроскептицизъм, възход на национализмите, призиви за завръщане към силните национални държави и регионални блокове, наред с появата на симптоми, които постепенно водят до деглобализация и постглобализация, свързана с разделянето на света на блокове на влияние.

Пето. Фашизмът и нацизмът в Европа трансформираха тежките противоречия през 20-те и началото на 30-те години в расови и националистически конфликти. Днес наблюдаваме подобна тенденция на трансформация на изострящите се социално-икономически неравенства и противопоставяния в религиозни, етнически, националистически, цивилизационни конфликти. Бунтовете във Фергюсън в САЩ показаха завръщане на расовите противопоставяния и дистанции, които днес са подобни на тези през 50-те години на 20 век, но зад тях стоят социално-икономически неравенства – в САЩ доходите на едно черно семейство са средно около 60 % от доходите на едно бяло семейство, а притежаваната средно от едно черно домакинство лична собственост се равнява едва на 5 % от това, което притежава едно бяло семейство. (14)

Ставащото в Близкия изток демонстрира трансформация на социално-икономическите конфликти в конфликти с религиозни каузи, в ислямофобия и християнофобия. Класовият враг е възприет в превърната форма чрез възприятията на религиозен враг. Там взаимно се убиват хиляди мюсюлмани, но и мюсюлмани колят християни и палят християнски паметници, в Западна Европа расте ислямофобията. Западът изтрепа или стана предпоставка за смъртта на стотици хиляди мюсюлмани в Близкия изток, което обаче не можеше да не роди негативна вълна спрямо него. Във всеки случай в едно общество на всеобщ релативизъм и рухване на всички ценности ислямът и цивилизационните идентичности се превръщат в каузи, чрез които да се мобилизира голямо количество хора в името на нещо, за което можеш да дадеш и живота си.

Шесто. Социалната база на новопоявяващите се популистки, авторитарни, националистически, фашизоидни сили са губещите в условията на глобализация социални групи в различните общества –

работническата класа, превръщаща се в прекариат и конкурирана от имигрантите

декласирани слоеве, големи части от средната класа, чиито доходи падат и се чувстват заплашени и в нарастваща степен маргинализирани.

Колкото по-несигурна, стресирана и страхуваща се за бъдещето си е голямата част от обществото, толкова по-благоприятна е социалнопсихологическата среда за появата на вожд с претенции за спасител, който популистки да овладее властта.

Седмо. Ако важен комуникационен инструмент за възхода на фашизма през 20-те и 30-те години на 20 век е радиото, то днес това стават дигиталните мрежи, независимо дали както при ислямофашизма и неговото привличане на хора от десетки държави, така и за Андреш Брайвик в Норвегия, извършил масово убийство на 22 юли 2011 г.

На мястото на някогашния фашизъм на масовото индстриално общество идва дигиталният фашизъм на Биг Брадър

при който всеки и всичко може да бъде контролирано, записвано, подслушвано, санкционирано. Различни американски агенции вече контролират всекидневно така стотици милиони хора в различни страни, и то в мащаби, които са били технически недостижими за Хитлерова Германия

Отново както преди Втората световна война, имаме конкуриращи се сили и блокове с променяща се геометрия и както през 30-те години на 20 век САЩ и Западна Европа се опитваха да насочат Хитлер срещу СССР и подпомагаха и подтикваха неговата поява, сега имаме такава тенденция на въвличане на Русия във война с „Ислямска държава” с надежда тази война да с пренесе на нейна територия. Ускорено върви въоръжаване на армиите с най-модерни оръжия, води се мощна пропагандна битка, върви нова студена война, различни форми на хибридни войни и горещи войни, този път в Близкия изток, където под различни форми са замесени над 80 държави, а последствията от това в различна степен се отразяват в една или друга степен върху целия свят.

5. Сценарии за бъдещето на неофашизма

Според американското списание „Нешънъл интрист” възможни са два сценария, при които неофашистки сили да заемат водещо място в различни европейски страни. (15)

Първият сценарий би могъл да се реализира при нова, по-силна финансова криза, водеща към колапс глобалната капиталистическа икономика. Ако не се увеличат рязко регулациите върху финансовия сектор, това остава открита възможност. В момента се засилват апокалиптичните прогнози за финансовите пазари. Кризата ще доведе най-вероятно до рязко увеличаване на центробежните процеси в ЕС, засилващ се национализъм, особено ако с крушение на банките и икономически колапс рязко скочи безработицата, водеща до масово недоволство и безпорядък, при които сега системни партийни обединения от дясно като Европейската народна партия, и от ляво Партията на европейските социалисти не успеят да създадат жизнеспособна противодействаща коалиция. Това може да доведе до тотално разочарование от „старите партии” и „старите политици” и търсене на изкупителни жертви. Такива коалиции вече съществуват както на равнище Европарламент, така и в най-голямата и силна държава в ЕС, каквато е Германия. Проблемът е няма ли в крайна сметка това да доведе до изчерпването тотално на доверието към участниците в тези коалиции.

Втори възможен сценарий е серия от големи терористични атаки от ислямски терористи, евентуално с „мръсни” ядрени бомби в европейски градове, в контекста на нарастващите страхове и истерия от вълната от имигранти, което може да създаде тежка политическа криза и вълна на враждебност срещу всички мюсюлмани, живеещи в Европа и вслушване в гласа на радикално десни популистки партии. Събитията в Кьолн и редица други европейски градове в началото на 2016 г. скокообразно започнаха да променят общественото мнение в развитите западни страни и да увеличават скоростта на придвижване на масовата психика надясно.

В своята геополитическа прогноза за периода 2015-2025 г. агенция „Стратфор” изтъква, че много голямата фрагментация на Европа на над 50 държави и особеностите на демографията създават съмнения, че нейните институции ще оцелеят и главната тенденция ще бъде към нарастващ национализъм, движен от разнородни икономически, социални и културни сили. Ще продължи възходът на евроскептични партии и делегитимацията на досегашните системни партии, ще се увеличава популярността на сепаратистки партии и на национализма. Ще се завърне националната държава като основен фактор на континента, ще се появят различни протекционистки режими, свързани с капиталовите и трудови пазари. Ще се засили контролът върху движението на чужденци през границите. Германия ще започне да упада, това ще породи нарастваща социална и политическа криза в нея и през следващите десет години нейното влияние в Европа ще отслабне. Вътрешноевропейските отношения ще бъдат в нарастваща степен нестабилни и непредсказуеми, все повече ЕС ще се разделя на печеливши и губещи от европейската интеграция, което ще се проявява в допълнителна периферизация на Южна Европа и на балканските държави. Най-засегнати ще бъдат бившите социалистически държави от Централна и Източна Европа, където страховете ще избутват на преден план радикални сили. Централизацията, авторитарността и национализма в Китай също ще търпят възход. (16)

В България и на Балканите предпоставките за това са по-големи, в резултат на по няколко групи причини:

(а) наличието на голяма маса маргинални, декласирани, лумпенизирани хора, както в Германия през 30-те години, изпитващи недоверие към институциите и управляващите ги – неслучайно броят на икономическите имигранти и бежанци от Балканите към Западна Европа са относително по-големи отколкото от всяка друга част на континента;

(б) последиците и травмите от кървавата война през 90-те години на 20 век, в която загинаха около половин милион души и броят на държавите на полуострова се удвои, като всяка от тях се опитва агресивно да пренаписва историята си и да изгражда идентичност, противопоставяйки се на останалите; това е свързано с неефективни институции, с висока степен на недоверие от страна на масите и навсякъде външно формалната либерална демокрация е изтикала напред популистки партии и лидери, традиционната левица е в криза, губеща влияние;

(в) по данни на Европол и други аналитични центрове най-много чуждестранни бойци на човек от населението, сражаващи се за „Ислямска държава” са от Балканите и тяхното завръщане рязко увеличава опасността от терористични актове и изисква увеличаване на силата на структурите за сигурност;

(г) през Балканите минава бежанската вълна от стотици хиляди хора и това естествено създава стремежът на държавите да се затворят да капсулират;

(д) според прогнозата на „Стратфор” до края на 2025 г. Турция ще се оформи окончателно като водеща регионална сила, влияеща върху процесите в околните страни. С фрагментирането на ЕС и отслабване на отделните икономики в него тя ще увеличи своето присъствие на Балканите. Това вече се вижда в контекста на изхвърлянето от ДПС на Лютви Местан и мощната подкрепа, която имаше той от турския посланик, консули, премиер, опитващи се да чрез него да въздействат върху българската политика. Вижда се и от поставянето под финансов и политичски контрол от страна на турския Диянет на българското мюфтийство, от политиките на реислямизация на преди това секуларизираните български турци.

Всички тези процеси ще изострят страховете и конфликтите в тях на Балканите като цяло, ще засилват недоверието между етноси и религиозни групи, ще поляризират политическите пространства, ще създава националистически реакции и вероятно нови конфликти.

 

-----------------------------------------    

 

1) Вж. Totalitarianism, In: The Blackwell Encyclopedia of Political Thought, Ed. By D. Miller, Oxford-Cambridge, 1991, pp. 524-526.

2) Вж. за по-подробна критика на това либерално разбиране за фашизма: Проданов, В. Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма, В: Политическата мисъл на 20 век – поуки за България, С., Авангард Прима, 2006, с. 33-55

3) 7 Конгресс Коммунистического интернационала и борьба против фашизма и войны (Сборник документов), М., Изд. политической литературы, 1975, с. 120.

4) Вж. Paxton, Robert O. Is Fascism Back?, In: Project Syndicate, https://www.project-syndicate.org/commentary/is-fascism-back-by-robert-o--paxton-2016-01#fLvcWHV75UhqRRDq.99, January 7, 2016

5) Вж. Черкасов Н. С. О германском фашизме и антифашистском сопротивлении. Томск: Изд-во ИОА СО РАН, 2006, с. 133-135, 78.

6) Вж. Manuel Funke, Moritz Schularick, Christoph Trebesc. The political aftermath of financial crises: Going to extremes, In: http://www.voxeu.org/article/political-aftermath-financial-crises-going-extremes, 21.11.2015

7) Вж. Gilens, Martin and Benjamin I. Page. Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Average Citizens, In: Perspectives of Politics, September 2014 , Vol. 12, No. 3

8) Bohne, Luciana. Barbarism Advances, In: Counterpunch, http://www.counterpunch.org/2015/12/16/barbarism-advances/, December 16, 2015

9) Копатко, Евгени. Миграцията: тайните лостове и цели, В: http://www.memoriabg.com/2015/12/07/migraciata-tainite-lostove-i-celi/, 07.12.2015

10) Вж. DeLong, Brad. Future Economists Will Probably Call This Decade the ‘Longest Depression’, In: Huffington Post, http://www.huffingtonpost.com/brad-delong/global-economic-depression_b_8924596.html?1452263364, o8.01/2016

11) Vitali, Stefania  and James B. Glattfelder, Stefano Battiston. The Network of Global Corporate Control, In: PLoS ONE, October 2011, Vol. 6, N 10

12) Вж. Koziel, Hubert. Kapitalizm pozera wlasny ogon, Rzeczpospolita, 20 wrzennia, 2015

13) Zizek, Slavoj. Capitalism has broken free of the shackles of democracy, In: Financial Times, February 4, 2015

14) Вж. Rothstein, Richard. Why Did Ferguson and Baltimore Errupt? Look to the Government-Backed History of Housing Segregation, In: http://inthesetimes.com/article/17897/why-did-ferguson-and-baltimore-erupt-look-to-the-government-backed-history, Dpril 30. 2015

15) Kershaw, Ian. Ghosts of Fascist Past,  In: The National Interest, March/April 2011

16) Decade Forecast: 2015-2025, In: Stratfor - Forecast, https://www.stratfor.com/forecast/decade-forecast-2015-2025, February 23, 2015

 

 

Източник:  „Нова Зора”, брой 18 и 19, 2016 г.