Търсене в този блог

неделя, 31 юли 2016 г.

Не аз – ние сме БСП ! – Георги Пирински

 


 

Дълбоко съм убеден, че подетото от Сергей Станишев начинание "Аз съм БСП" е най-малкото сериозно недоразумение. Поне по три причини.

Първата - туитването "Аз съм шарли" бе спонтанен израз на съпричастност от хора с най-различни убеждения и възгледи с жертвите на брутален атентат. Механичното му пренасяне към заявката за партийно самоопределение е крайно несъстоятелно. При това придобива и привкуса на неуместен пиар.

Второ - къде остават съратниците ("Аз съм с БСП"), както и симпатизантите ("Аз съм за БСП")- дори и да допуснем хашването като средство? Днес партията най-малко има нужда от самозатваряне в някаква собствена самодостатъчност.

Трето, но далеч не и последно, текстът "Аз съм БСП", идвайки от бившия председател на партията, няма как да не прозвучи и твърде двусмислено като самосъзнание за незаменимост.

В горещите дни и месеци на 1990-1992 г. нашата заявка бе противоположната - "НИЕ ПАК СМЕ ТУК!" И тогава, и сега силата на партията бе и е в солидарността, в съпричастността към основното предизвикателство, пред което сме изправени - като партия на социалистическия идеал да сме носители на надеждата за справедливост - така, както повелява и нашата програма.

Затова "Аз съм социалист" - да, но "Аз съм БСП" - не! Ние всички заедно и всеки с приноса си към каузата за един друг, по-добър свят сме БСП!

 

 

Източник: вестник ДУМА, 01 август 2016 г.

 

 

 

 

 

Да пазим словото ! – Светлана Михова

 



Здравейте, мили хора !

Завчера исках да се обърна към вас с тези добри, жизнерадостни и будителни думи на основателя на нашата любима "Дума" - незабравимия Стефан Продев. Не можах, защото ние с Велислава малко закъсняхме - само 5-10 минути, а организаторите много избързаха. Тържеството започна половин час по-рано от обявеното време. Неизвестно по какви причини и по чия воля.
Но, както се казва, всяко зло за добро. Говоренето става бързо и лесно и времето скоро го отвява. Писането е трудно и бавно, но затова пък остава.
Исках първо да благодаря на журито, което ме удостои с наградата "Георги Кирков - Майстора". Награда, която възприех като уважение към т.нар. международна журналистика. През последните години на битуване в демокрация тя бе натикана в килера на професията. Появиха се разни "корифеи", според които българинът няма защо много да знае за широкия свят. Достатъчни са му клюките за родните "светила". Защото на фона на онова, което се случва там, отвъд нашите граници, "светилата" помръкват и лъсва тяхното безсилие и продажност.
В килера са натикани и сериозните журналистически разследвания и анализи за развитието на събитията, а те са сложни, заплетени - и както все по-често виждаме, опасни. Накъде в тези мътни и бурни води политическият елит насочва държавата обикновеният човечец не трябва да се интересува. Защото все по-ясно става, че кормчиите са без компас. За да не се забележат празнотите в медийното пространство, запълват дупките с пикантни случки и удобни коментари на чужди автори. Нашите експерти - не че ги няма, са рядко канени гости и по изключение от правилото.
Възприех наградата на името на Майстора като признание за мисията на печатното слово в историята на възходите и паденията на социалистическата идея. Винаги, когато нейните носители и последователи са пренебрегвали тази мисия, са губили битката за умовете и сърцата на хората. Пропилявали са тяхното доверие. Защото преди да има дела, трябва да има слово - честно, безкористно, мобилизиращо. Присъщо по своята същност тъкмо на социалистическата идея. Защото именно тази идея поражда такова слово. Защото именно това слово може да поведе към реални дела.
И Дядото, и Майстора ни дадоха урока за силата на печатното слово. Тяхното слово вече повече от век продължава да сплотява и крепи редиците на българските социалисти. То тръгна от този висок връх преди 125 години и до днес е живо. Нашето присъствие тук е доказателство за това. Днес от нас зависи да го изпълним с делата, които новото време налага. Без печатното слово - именно печатното, без днешния ляв вестник победата е невъзможна. Тя е обречена. Заедно с всички нас. Това е един от най-важните завети на Дядото и Майстора.
Затова нека още веднъж прозвучи и ни изпълни с живителната си сила Продевото слово от неговата и нашата "Дума": "Горе сърцата, мили хора!" И да пазим словото. Да пазим левия печат, за да я има социалистическата идея. За до го има нейният връх.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 01 август 2016 г.

 

неделя, 10 юли 2016 г.

Брекзит – проф. Ричард Улф

 


 

Страхотен анализ на д-р Ричард Улф относно същинските изводи от Брекзит. Не пропускайте !
Невероятен лектор, проникващ в дълбините на проблема, грабващ аудиторията. Анализът му отива, далече, далече, успява дори да демонстрира тънкото си чувство за хумор. Наистина блестящ !

https://www.youtube.com/watch?v=enAphogFgTg

 

Брекзитът просто е следствие от много по- дълбочинни проблеми на западното общество ! Всъщност, това са проблеми на капитализма в сегашния му вид.
...
ЧУЙТЕ ГО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО !
Само половин час е лекцията, но след нея разхвърляните ни мисли, които усещат интуитивно случващото се, се систематизират. Това вече е знание...


А ЗНАНИЕТО ДАВА СИЛА !  ТЯ СКОРО ЩЕ НИ ТРЯБВА.

 

 

 

Преходът към капитализъм и идеологическата хегемония на неолиберални морални ценности в България – проф. Васил Проданов

 



https://jesbg.files.wordpress.com/2016/07/v_prodanov-prehodat-kam-kapitalizam.pdf 

Статия от бр. 1, 2016 г. на сп. Етически изследвания  



 

четвъртък, 7 юли 2016 г.

Властта мълчи за споразумението с Канада – Георги Христов

 

 


„С подписването на СЕТА инвеститорите получават статут на божества”

 
"Да разменяме визи срещу приемане на СЕТА е като да сменим кон за кокошка"

 

Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА, 7 юли 2016 г.


- Г-н Христов, във вторник депутатът Велизар Енчев депозира в парламента декларация, с която иска национална ратификация на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС, известно като СЕТА. Същият ден ЕК излезе с прес съобщение, в което се казва, че комисията официално предлага на Съвета на ЕС да сключи споразумението. Нека кажем отново какво е СЕТА?

- СЕТА е договор между ЕС и Канада, който засяга много области. Той не се ограничава само с икономиката, а навлиза и в зоната на политиката, защото предвижда регулаторно сътрудничество с цел хармонизиране на законодателствата. Голямата опасност е, че едно такова споразумение под предлог за пречки пред търговията може да елиминира голяма част от стандартите и защитите за потребителите, за околната среда, трудовите права. Със сключването му де факто всичко се превръща в пречка пред търговията и може да се атакува в съдилищата от инвеститорите.

- В прессъобщението на ЕК обаче се казва точно обратното - търговията ще процъфти, ще паднат митата, инвеститорите ще бъдат защитени.

- Но не се казва за сметка на кого това ще се случи. Не се казва, че инвеститорите получават извънреден статут на божества едва ли не.

- Кое прави СЕТА различна от другото споразумение между ЕС и САЩ, известно като ТТИП?

 

- ТТИП е още на фаза преговори и предвид позицията на САЩ, те скоро няма да приключат. Американците не искат да правят никакви отстъпки. Те искат да си прокарат всичко, от което се опасяваме - и хранителните стоки, говеждото с хормони, ГМО, и шистовия газ. В СЕТА например беше предложена нова система за защита на инвеститорите, американците обаче не я приемат и си настояват на оригиналния ISDS-механизъм. Ако европейските чиновници се поддадат на натиска и го приемат, ще е скандално.

- Ако приемем, че Англия вече е извън ЕС, а Франция каза "не" на ТТИП, какви са шансовете този договор да бъде приет?

- Възможно е отлагане с две години, каквито съобщения има в публичното пространство. Съпротивата срещу него обаче нараства непрекъснато.

- Кое от двете споразумения това с Канада (СЕТА) или със САЩ (ТТИП)е по-опасно за България?

- ТТИП е по-опасно, поне като четем изтеклите чрез Грийнпийс текстове, но непосредствената заплаха идва от СЕТА, защото договорът вече е готов. На 27 октомври ЕС иска той да бъде подписан и да влезе в сила "временно".

- Как да разбираме това влизане в сила "временно" и какво искаше Велизар Енчев с декларацията, която е подкрепена и от "Солидарна България", "Грийнпийс", КНСБ, Зелените и още организации?

- "Солидарна България" е инициатор на декларацията, с която искаме българският парламент да се произнесе, понеже имаше съмнения, че ЕК ще предложи споразумението да се ратифицира единствено на ниво ЕС. Това означава, че ЕК прави предложение към Европейския съвет СЕТА да бъде прието като споразумение само от компетентността на Европейския съюз т.е. да се изключат националните парламенти. Това означава, че Жан-Клод Юнкер плюс премиерите се събират, гласуват, ако го приемат, отива в Европейския парламент. Там се гласува, ратифицира и влиза в сила, без въобще да се питат националните парламенти. Това е неприемливо по ред причини. Така се отнема суверенитета на държавите, малко или много. Нарушава се демократичният процес. Интересен детайл е, че за да бъде отхвърлено предложение на ЕК, трябва 100% мнозинство, а за да бъде прието - само квалифицирано. А и не е ясно въобще ЕК и ЕС имат ли право да правят подобно нещо.

- Всъщност какво ни казва ЕК с пресъобщението си, че СЕТА ще бъде подписано?

- И още - че според юридическия анализ на ЕК това споразумение е в нейната компетентност и тя - комисията, може сама да го приведе в сила, но заради съпротивата на някои държави тя един вид прави отстъпка и го предлага като "смесено" споразумение - с гласуване в Европейския парламент и с национална ратификация. За сметка на "отстъпката", която прави, ЕК ще иска от държавите да подкрепят "временното" влизане в сила.

- Това искане ще бъде на ниво правителствени ръководители, така ли?

- Да. Ако премиерите подкрепят СЕТА и споразумението се ратифицира в Европейския парламент, то ще влезе в сила "временно". Въпросът остава висящ, докато не се произнесат всички национални парламенти на 28 държави членки. Този процес отнема средно между две и четири години. И друго. В СЕТА има клауза, според която защитата на инвеститорите в инвестиционните съдилища действа до три години след прекратяване на споразумението. Значи първо ще мине ратификационният процес и ще се източат няколко години, след това още три години ние ще бъдем подложени на всякакви атаки от инвеститори.

- Колко държави трябва да ратифицират СЕТА, за да падне временният статут?

- Всяка една държава може да наложи вето.

- Това ще спре ли действието на споразумението?

- Да. Но дори и да бъде спряно, три години след това то ще дава възможност на инвеститорите да съдят държавите в международните трибунали. Нека кажа и че такава декларация като нашата, внесена от Велизар Енчев, вече е приета в Унгария, Люксембург и Холандия. В Белгия три от провинциите са гласували също, така че федералното правителство е блокирано и не може да подкрепи СЕТА. Отделно от това правителството на Австрия е твърдо против предварителното влизане в сила. Германия заяви, че СЕТА ще влезе в сила само ако мине през Бундестага и Юнкер и Малмстрьом нямаха избор, освен да се съгласят на ратификацията.

- Нашата официална власт какво мисли за СЕТА? Имаме ли официално становище, освен онова, че се опитвахме да изтъргуваме подписа си срещу падане на визите с Канада?

- България няма друго официално становище за СЕТА. Не е правен анализ на ефектите върху икономиката от приемането му. Единствената ни активност е по отношение на визите, но нека сме наясно, че визите не са обект на споразумението. Това е съвсем друг въпрос, който няма нищо общо. Да разменяме визи срещу приемане на СЕТА е все едно да сменим кон за кокошка.

- А и компании от САЩ ще се възползват веднага от СЕТА, без да дочакат ТТИП.

- Да, 40 000 американски компании са активни в Европа и имат офиси и в Канада. Т.е. при влизането на СЕТА макар и "временно", тези 40 000 компании автоматично получават огромни права на територията на целия ЕС. И най-вероятно те ще могат да ни съдят за нашия мораториум върху шистовия газ например. Порочното на тази система е, че ние нямаме възможност да се защитим адекватно, защото инвестиционните съдилища са съставени от корпоративни адвокати. Днес те са съдии в инвестиционния съд, а утре отново са във фирмите и работят за същите корпорации, които съдят държавите за нереализирани печалби. Неравнопоставеността между държава и частен инвеститор остава, независимо дали ЕС ще подпише СЕТА или ТТИП. И двете споразумения защитават транснационалния капитал.

- Възможно е някой и да има полза от СЕТА. В прессъобщението на ЕК се сочи като особено достижение, че 140 географски означения на храни и напитки са защитени. Но в Европа има географски защитени над 2000 напитки и поне още толкова храни. България има защитени четири продукта. Нас обаче ни няма сред тези 140 продукта?

- Българското правителство е оставило всичко в ръцете на преговорния екип. По време на преговорния процес е имало възможност да се защитят както продукти с географски означения, така и да се направят изключения. В СЕТА за пръв път действа "негативен списък" на публичните услуги. Това означава, че всички обществени услуги са обект на приватизация, освен ако някоя държава изрично не заяви, че иска да изключи някоя от тях. Например Германия е заявила, че водата няма да подлежи на приватизация. България нищо не е заявила.

- Вие като национален координатор опитахте ли да се свържете с някого от официалните власти, за разберете какво смятат да правят?

- През май "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт" правихме кръгла маса за СЕТА, на която бяхме поканили Даниел Митов и Меглена Кунева. Нито един от тях не се отзова. Следващата седмица аз ще бъда в Брюксел за среща на инициативата "Стоп ТТИП" и исках да се свържа с нашия представител там Димитър Цанчев, за да разбера каква е позицията на страната ни. През юли се очаква да има заседание на Корепер - комисия на постоянните представители на държавите в ЕС.

- Димитър Цанчев е нашият представител в Корепер. Кой го е избрал?

- Той не е избран. Назначен е от Министерството на външните работи предполагам. За пръв път е назначен за зам.-министър в МВнР от Николай Младенов. Писах му в понеделник. Във вторник получих отговор, че той цял ден е на заседания на Корепер и няма възможност за среща, освен това позицията на България била ясна и заявена през май - че няма да подпишем, ако не паднат визите. Дори и да приемем, че това е позицията на страната, въобще не е ясно какво е становището ни по отношение на "временното" прилагане. След като нито Божидар Лукарски, нито Даниел Митов, нито Меглена Кунева обелват дума по въпроса, мислех, че той поне има какво да каже. Засега и той мълчи.

 

Георги Христов е роден в София. Завършил е Немската езикова гимназия. Магистър по психология на СУ "Св. Климент Охридски". В момента работи като преводач с немски и английски език. От декември 2015 г. е национален координатор на европейската гражданска инициатива "Стоп ТТИП".

 

 

 

вторник, 5 юли 2016 г.

Народният трибун – Богомил Великов

 

 

Лазар Станев - неуморният апостол на живото слово

 

С името на Лазар Станев, големия народен трибун, всеотдайния политик, революционер, пламенен борец срещу фашизма и радетел на работническо селския съюз, са свързани политическите течения и борби през 20-те и 30-те години на миналия век. Завършил Институт за прогимназиални учители във Враца, докато упражнява учителската си професия, той взема участие в обществено-политическия живот на страната. През 1922 г. става член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). След Деветоюнския преврат през 1923 г. е лишен от учителски права и преследван. Това не го разколебава и той продължава активно да работи за възстановяването на БЗНС, за обединение на земеделците с работническата партия. Неговата дейност е наблюдавана и следена от

полицията, която се движела "по петите му"

Съгласно спомени на негови другари, при едно "конспиративно" посещение на Видин е заловен, жестоко и безмилостно бит от полицията "до смърт". В източниците се съобщава, че за да не предаде своите другари и да предизвика провали, Лазар Станев бил готов да приеме смъртта. За да го накарат да говори, неговите мъчители го "завързват в чувал" със заплахата, че ще бъде хвърлен в река Дунав. Но и на това изпитание той издържал и не издава никого и нищо.
След атентата от 1925 г. отново е арестуван и подложен на жестоки физически мъчения. За да бъде съкрушен психически и да го накарат да говори, неговите палачи изтърсвали пред очите му от "шарени селски торби отрязани човешки глави". Но усилията на полицията се оказали  напразни. Осъден е на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). През следващата година получава амнистия. В периода 1923-1925 г. БКП и БЗНС получават много удари. Една част от кадрите на тези две партии са избити, принудени да напуснат пределите на страната, трети попаднали в затвори. Съобщава се и за такива които "се свили и отдръпнали", някои се "огънали", уплашени от преследванията и терора. Малко са били ония, които, без да се плашат от опасностите, са решили да останат на постовете си, да продължават борбата и да потягат организационно "разпилените работнически кадри" за активна борба. Голяма криза преживява и БЗНС. Съгласно източниците групата на Коста Томов, с подкрепата на сговористите, се опитва "да противопостави земеделците на комунистите". Подобни били действията и на друга част земеделци, които, разчитайки на самостоятелно управление, настоявали за отделно съществуване на БЗНС. Една немалка част от сдружените земеделци, начело с Лазар Станев, се противопоставила и формирала ляво крило в съюза. След това той става редактор на новия вестник "Земеделско възраждане" - орган на левите земеделци, привърженици на единния фронт.
Когато бил поставен от властта в състояние на

принудително пребиваване в родното си село

съгласно източниците през януари 1927 г. го извикват в София, където му съобщават, че му предстои пътуване за СССР като представител на левите земеделци "в Селския интернационал" в Москва. В периода 1928-1929 г. той е в Съветския съюз, където се запознава с живота на селяните и работниците. Към края на 1929 г. под ръководството на Л. Станев започва изграждането на селски комитети за осъществяване на работническо-селско единство в борбата срещу буржоазните правителства. На учредения Централен селски комитет става секретар. Л. Станев се заема с голяма енергия и амбиция да създава селски комитети, броят на които непрекъснато нараствал в страната. Тази своя апостолска дейност той продължава и по време на управлението на Народния блок. За работата на селските комитети през 1934 г. Л. Станев издава брошурата "Как се избра и как работи селският комитет в село Стижерово, Свищовско".
През март 1930 г. се провежда Европейският конгрес на селските комитети в Берлин, на който като представители на селските комитети в България присъстват; Лазар Станев, Георги Драгнев, д-р Асен Панев и др. В качеството си на ръководител на българската делегация Л. Станев бил избран от конгреса в състава на европейските селски комитети. След конгреса той информира  Г. Димитров за дейността на селските комитети в България, както и за работата на левицата на БЗНС. Г. Димитров високо оценил дейността на Л. Станев: "На нас такива масовици ни трябват като Лазар Станев. Много от нашите другари трябва да се учат от него..." На парламентарните избори, проведени на 21 май 1931 г., "Трудовият блок", съставен от Работническата партия и левицата в БЗНС, печели 31 депутатски места в Народното събрание, между които е неуморният и всеотдаен Лазар Станев като представител на повече от 15 околии. Той се отличавал със завидни ораторски качества.

От трибуната на Народното събрание

избраникът на селяните и работниците смело, убедително и аргументирано защитавал интересите на своите избиратели, и "правото им за сносен човешки живот". Предложенията, които народният трибун правел в полза на работниците и селяните пред депутатите в парламента, не се приемали, но те имали подчертан "политически ефект". Неговите избиратели ясно виждали кой защитава техните интереси. Л. Станев осъждал "политическия деспотизъм" в страната, запазил се и по време на управлението на Народния блок. Настоявал да се премахне "цензурата над печата, за свобода при провеждането на избори, за зачитане неприкосновеността на народните представители" и т.н. В пламенни речи заклеймявал виновниците "за политическите убийства", от които не се отказало и правителството на Народния блок. Съобщава се, че българската буржоазия както в лицето на фашистката власт, така и в лицето на правителството на Народния блок "изпитвала органическа омраза към Съветския съюз". Наред с другите народни представители от парламентарната група на "Трудовия блок" Лазар Станев разобличавал и "демагогската политика на Народния блок". Те се борели за "трудова власт", за "дипломатически връзки" със Съветския съюз, за мир. Но болшинството в парламента посрещало с неприязън тази дейност.
В резултат народният трибун Лазар Станев бил "изгонен от Народното събрание". Дясното крило в БЗНС на свой ред "го изключило" от редовете на БЗНС. Тогава "левият земеделец" Лазар Станев станал член на работническата партия, но не се отказал от стремежа си за единство между двете партии, защитаващи интересите на работниците и селяните. Негови съвременници си го спомнят като "ненадминат трибун, оратор-чудотворец, който с магическото си слово отключвал сърцата на всички - мъже жени, млади и стари". Неговото слово правдиво отразявало реалния живот на хората, а те го слушали с подчертан интерес.
Съобщава се, че Лазар Станев защитавал своите политически възгледи

не само със слово, но и с перо

Той бил редактор на в. "Земеделско възраждане", на "Бюлетин на селските комитети", в. "Селски комитети" и "Село" - орган на селските комитети. Според източниците неговите няколко десетки статии и дописки се характеризират "с ясност, аргументираност и политическа целеустременост". Съобщава се, че политическото съдържание на вестниците, редактирани от него, "вбесявало управляващите". Затова те били наблюдавани изкъсо и "конфискувани", а самият той като редактор - "даван под съд и осъждан". В началото на 1933 г. попада в затвора, през 1935 г. е осъден на 2 години затвор задочно, защото "не се явил пред съда".
През лятото на 1934 г. Лазар Станев заминава за СССР за трети път и пребивава там до 1936 г . В Москва завършва Ленинската школа на Коминтерна. През 1935 г. се провежда седмият конгрес на Коминтерна, на който присъствал и Лазар Станев. На този конгрес в доклада на Г. Димитров  бил посочен новият курс, свързан с изграждането на народен фронт за борба срещу фашизма. Големият народен трибун, верният, последователен, непоколебим и неуморим защитник на селяните, борецът за работническо селско единство, народният представител в Народното събрание Лазар Станев умира на 8 декември 1938 г. На следващия ден съгласно източниците "хиляди трудещи се от София и провинцията се събрали на гробищата" за почит към техния любимец и защитник. Полицията обаче изпреварила народа и "блокирала гроба". Съобщава се, че това не попречило на признателния народ да "коленичи" и да запее безсмъртния Ботев стих "Жив е той, жив..."
Политическите идеи на Лазар Станев получават признание и са високо оценени. Те са били актуални някога, актуални са и днес. Той отдава целия си живот на своето верую в полза на трудещия се народ - работници и селяни. По повод смъртта на Лазар Станев вестник "Работническо дело" в брой 3 от януари 1939 г. отбелязва: "Не може да умре неуморният апостол на живото слово, на положителното революционно дело, чийто живот от малък чак до гроба е изпълнен само със страдание поради безукорната и смела дейност в служба на борещите се народни маси за хляб, свобода и мир".

 

 

Източник: вестник Дума, 6 юли 2016 г.

 

 

понеделник, 4 юли 2016 г.

Американските корпорации атакуват ЕС през два договора - Пламен Милев, д-р по икономика

 


 

Ако ТТИП се провали, исканията на транснационалния капитал ще бъдат наложени през СЕТА


Вече две години текат преговорите по споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП) между ЕС и САЩ. Тихомълком беше финализиран и текстът на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) или CETA между ЕС и Канада. В този си вид ВИТС или СЕТА е "заден вход" за налагането на исканията на американските корпорации в случай, че ТТИП бъде отхвърлено.   Възползвайки се от споразуменията в рамките на НАФТА, американският бизнес, оперирайки през Канада, ще получи почти същите възможности за натиск върху европейските страни и икономики.
САЩ и ЕС заедно създават около 60% от световния БВП. По данни за 2015 г. Европа е изнесла за САЩ стоки за 288 млрд. евро, услуги за 159 млрд. евро и е инвестирала 1,7 млрд. евро в икономиката на САЩ. От своя страна Съединените щати са изнесли за Европа стоки за 196 млрд. евро, услуги за 146 млрд. евро и са инвестирали в Европа 1,5 млрд. евро. Бъдещата зона за свободна търговия би представлявала най-крупният регионален съюз от подобен род в историята. И ако трябва да приемем за напълно резонно обвързването на пазарите на стоки и услуги, то остава въпросът кой ще определя правилата на играта?

Какво предлагат

презокеанските партньори като "по-благоприятен климат за развитие на търговията и инвестициите". Точка 14 от втора глава на проекта на документа забранява на правителствата на страните-участници в споразумението "пряко или косвено да национализират, експроприират" производството. Раздел 6 на глава V ограничава законите, които правителствата могат да приемат по отношение регулирането на застрахователния и банковия сектор. Това ще рече, че закон, който не се вписва в правилата на ТТИП, ще се счита за неприемлив.
В случай на възникване на спорове между Транснационалните компании и държавите се предлага особена система на решаване на търговски спорове, известна като ISDS (вид международен арбитраж), където компаниите ще могат да завеждат искове против държавите за "нарушаване на своите права" и пропуснати ползи. Тази система не гарантира в достатъчна степен защитата на обществения интерес и не предвижда ясни процедури за обжалване на решенията, каквито гарантира системата на решаване на подобни спорове в националните съдилища и Съда на ЕС. ISDS-процедури се прилагат от

наднационални трибунали

като Международния център за уреждане на инвестиционни спорове при Световната банка (ICSID), Лондонския съд за международен арбитраж, Международната търговска камара, УНСИТРАЛ, Хонгконгския център за международен арбитраж и др.
Преди две години, когато се появиха първите съобщения за подготовката на ТТИП, професорът по международно право в университета в Хелзинки Марти Коскениеми заяви, че планираната в рамките на договора схема за защита на чуждестранните инвеститори поставя под сериозна заплаха суверенитета на държавите, подписали споразумението, давайки на тесен кръг от експерти-юристи, седящи в международните арбитражни съдилища, безпрецедентна власт да интерпретират и анулират законодателните актове на държавите, подписали споразумението.
По същество това би било пълно предаване на националните интереси на европейските участници в ТТИП в полза на транснационалните американски корпорации. Националните правни системи не биха могли ефективно да контролират транснационалната конкуренция и преди всичко корпоративните сливания в две или повече страни. Правовата система, на която и да било отделна държава не би била в състояние сама да предотврати произхождащата от чужда територия недобросъвестна конкуренция. В същото време поддържането на "своите" експортно ориентирани картели винаги е било и ще бъде сред главните политически

интереси на САЩ

Тук следва да отбележим и изявлението на президента Обама, че Америка е длъжна да определя правилата в международната търговия.
Друг спорен момент е отношението на Транснационалните корпорации, базирани в САЩ, към наемния труд. Основна цел на преговарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на обществения живот. Тук опасността да се приемат по-ниските американски стандарти в областта на трудовото законодателство е огромна. Накратко различията са следните:
- В САЩ работодателите не са задължени да подписват трудов договор със служителите;
- Работниците могат да бъдат освобождавани по всяко време без посочване на причина;
- Не съществуват ограничения на работното време;
- САЩ не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и ратифицирани от всички европейски държави.
В нашата страна най-честите нарушения на трудовото законодателство от страна на чуждестранните инвеститори са по посока на болничните и майчинството. Имаме нужда от силен контрол за спазване на трудовото законодателство, не от финален отказ от такова.
Доклад на Института за модерна политика илюстрира опасностите, които носи въвеждането на ISDS чрез конкретни

примери от практиката

по неговото прилагане.
* Корпорациите срещу повишаване на минималната работна заплата:
Veolia срещу Египет: Делото е заведено през 2012 г. по реда на ISDS, предвиден в двустранно търговско споразумение Франция-Египет. Френската корпорация Veolia, която има концесия за сметосъбиране в град Александрия, претендира за обезщетение от 82 млн. евро. Причината - отказ на местните власти да променят концесионния договор според исканията на корпорацията с цел повишаване на цените на услугата поради твърдяно от нея повишаване на разходите, предизвикано отчасти от вдигането на минималната работна заплата в страната и масови кражби на контейнери за смет.
* Корпорациите подчиняват държавите в областта на опазването на околната среда (фракинг, токсични производства и златодобив).
Делата Vattenfall срещу Германия: Шведската корпорация Vattenfall завежда две дела по процедурата за ISDS, предвидена в Европейската енергийна харта. Първото е от 2009 г. за обезщетение в размер на 1,4 млрд.евро и лихви заради наложени екологични ограничения и изисквания към притежавана от нея ТЕЦ. Второто дело е от 2012 г., когато като последица от катастрофата с ядрената централа във Фукушима, германските власти променят политиката си в областта на ядрената енергетика и предвиждат затваряне на АЕЦ. Vattenfall завежда

иск за 4,7 млрд.евро

за пропуснати печалби от затварянето на две АЕЦ, притежавани от корпорацията.
Lone Pine срещу Канада: Делото е заведено през 2012 г. от регистрираната в САЩ Lone Pine по реда на ISDS, предвиден в NAFTA. Търси се обезщетение в размер от 250 млн.щ.д. плюс лихви поради въведен след силен обществен натиск през 2011 г. от правителството на провинция Квебек мораториум върху добива на шистов газ и петрол чрез фракинг.
Ethyl срещу Канада: Делото е заведено от американската корпорация Ethyl срещу Канада по реда на ISDS, предвиден в глава 11 на NAFTA. Претендира обезщетение от 201 млн.щ.д. заради приет от канадския парламент закон, с който се забранява вноса и транспортирането на токсична петролна добавка. В крайна сметка се стига до споразумение, по силата на което Канада изплаща 13 млн.щ.д. на Ethyl и отменя законовата забрана.
* Корпорациите подчиняват държавите в областта на ютилити услугите (ВиК, електроснабдяване и др.).
 "Азурикс Корп." срещу Аржентина (дело номер ARB/01/12.25) е друг христоматиен пример за доминацията, която подобни арбитражи могат да доведат срещу национални държави. "Азурикс Корп." е американска компания, която успява да концесионира 2/3 от ВиК мрежата в Буенос Айрес за 30-годишен период. Скоро след това обаче аржентинските власти откриват голяма концентрация на

водорасли в питейната вода

Започва съдебен конфликт между "Азурикс" и аржентинската държава. В крайна сметка резултатът е, че американската компания прекъсва концесията си, завежда арбитражно дело на Аржентина и ICSID присъжда на "Азурикс" обезщетение от 165 млн. долара.
* Корпорациите препятстват санкции срещу техни нарушения на договорни задължения спрямо държавата и потребителите.
 Occidental Petroleum Corporation срещу Еквадор: Американската петролна корпорация осъди през 2012 г. по реда на ISDS, предвиден в двустранно споразумение за защита на инвестициите, Еквадор за безпрецедентната сума от 1,7 млрд. долара - най-голямото обезщетение досега, присъждано от трибунал на ICSID. Причината - правителството на Екавдор разваля договора си с корпорацията на основание нейно грубо нарушение на договорни задължения.
ЕVN срещу България: Делото е заведено по ISDS механизма от ЕРП-компанията EVN срещу България през 2013 г., след като българският енергиен регулатор заплаши с отнемане на лиценза й поради констатирани повече от

400 съществени нарушения

на правата на потребителите. Видно от регистъра на делата пред Международния център за решаване на инвестиционни спорове при Световната банка (ICSID), това дело се гледа при закрити врата, т.е. непублично и непрозрачно.
На практика Транснационалните корпорации вече контролират 50% от световната търговия и 67% от външната търговия. В множество случаи те определят динамиката, структурата и нивото на конкурентоспособност на световния пазар на стоки и услуги, международното движение на капитали, както и обмена на технологии. Стоте най-големи транснационални компании притежават около половината от всички задгранични активи.
Ратификацията на ТТИП означава преход на властта от национално-политическите институции към транснационалните корпорации.

 

Източник: вестник ДУМА, 5 юли 2016 г.