Търсене в този блог

понеделник, 23 май 2016 г.

Науката е слънце, но ако няма зрящи, кел файда - Велиана Христова

 

 

 

Драстичното изоставане на България в образованието и изследванията изисква специфични национални мерки за догонване на останалите страни в Европа

Нека зададем един тестови въпрос със затворен отговор. След всичкото заключване и следене на експерти и преписвачи, след камери и видеоекрани за наблюдение на тазгодишната матура по български език и литература, бяха анулирани 33 работи на ученици за преписване и ползване на мобифони. През 2015 г. на същата матура - без заключване и следене, без 4000 камери и видеоекрани за наблюдение, за същите провинения бяха анулирани... 34 ученически работи. Т.е. ефективността на полицейските супермерки на Кунева е около нула процента. Колко процента от разходите за матурата е цената на въпросните 4000 камери?
За мерките на МОН срещу престъпните ученици се изписаха килограми макулатура. Никой не се задълбочи обаче в сериозния въпрос - защо децата преписват, вместо да учат като хората уроците си и да покажат на изпита знания, а не да мишкуват? Отговорът е многопластов, както се казва. Но поне три причини са на повърхността. Първо, цялото битие на обществото показва на тези деца, че да знаеш няма смисъл, защото от знания пари не се изкарват. Мангизи и престижни позиции се трупат с мишкуване - днес с пищова на матурата, утре със съответните връзки с някого от властта на различни нива, който ти връзва в кърпа твоето доходоносно политическо или шуробаджанашко назначение. Второ, тези деца не са учили литература в училище и не са чели книжки - те са зубрили псевдонаучния "дискурс" на  литературознанието, което всъщност се съдържа в учебните им програми и в учебниците и изисква не четене на произведения, а преповтаряне на синекдохи, поанти и социокултурен контекст. Това е една от основните причини децата да не четат - покрай литературознанието, което никога няма да им трябва и което не разбират, те намразват и самата литература. Те не знаят какво пише в "Под игото", но е трябвало да научат от "Радини вълнения" как се излиза от конфликтни ситуации. Щото това било практически важно за живота им оттук нататък. Не Вазов. Трето - интернет отучи децата да говорят, те не умеят да изразяват мисли, 4атят и толкова. Какъв български език! Абсурдна е глупостта, която онзиден чух от бившия министър Даниел Вълчев в една телевизия - видите ли, и при социализма имало неграмотни, ама ги криели. Глупост, защото през 1990 г. прословутите модератори на унищожителния ни преход Ран и Ът написаха за образованието ни само един пасаж: "Българското образование е водещо в Европа, не пипайте образованието си, то има нужда само от козметични промени". А при първото си участие в международните измервания на знания децата ни в началото на 90-те години бяха на първите места в света, сега според PISA половината са неграмотни и са на последно място в Европа по знания!         
Има и четвърто, пето, десето обяснение. Иначе днес е 24 май и възроденият народ, ако не е по вилите си в почивните дни, тръгва да си тананика, че "науката е слънце".
* * *   
 
Какво слънце ни е огряло, ни каза преди дни Националният статистически институт, като извади данните за образованието за учебната 2015/2016 г. Месец преди това европейската статистическа служба Eurostat огласи най-важното - къде се намира образованието в приоритетите на държавите от ЕС, измерено чрез публичните инвестиции, заделени за него. Първо се разбра, че България по  разходи от хазната като процент от БВП е в края на редичката на 28-те европейски държави - 7 поред отзад напред (данните са за 2014 г.). Второ, много под средното за ЕС са разходите ни за здравеопазване, образование и социална защита. Затова пък военните ни разходи са повече от средното в ЕС - 1,4% от БВП при 1,3% за ЕС-28. Трето, специално за образованието сме сред 4-те държави, които отделят най-ниския процент за него - 4,1. Другите двойкаджии по финансиране на образованието са Гърция, Италия и Словакия. Средно в ЕС-28 за образованието се инвестират 4,9% от БВП. Най-зле са финансирани предучилищното и началното образование у нас - 0,9% от БВП при средно 1,5% в Евросъюза.
Всяко нормално правителство би взело спешни мерки да навакса такова изоставане. Не и нашето. То взема мерки, но в обратна посока - към пълно финансово затъване на образованието. В правителствената Бюджетна прогноза до 2019 г. и особено в Конвергентната програма на България, приети тази година от МС, пише, че до 2019 г. разходите за образование, които сега са 4,1% от БВП, трябва да... намалеят до 3,2% от БВП! Разходите за висшето образование се запазват в сегашния си размер и намалението ще е главно за средното училище. С такъв нечувано нисък процент за образование вероятно нито една държава дори в Африка не върви "към светли бъднини".
 
20 000 българчета изтичат в чужбина всяка година!

Другият бич за страната ни - демографският колапс, се проследява особено ясно по данните на НСИ за образованието. От учебната 2000/2001 г. досега - за 16 години, учениците в общообразователните училища са намалели с цели 265 000! Т.е. децата ни се топят средно с 16 562 на година! В общообразователните училища през учебната 2014/2015 г. имаме общо 602 277 ученици, от тях в частни училища - едва 7603 деца (1,26%). Да отвори Бойко Борисов данните на НСИ, та да види на колко процента от населението доходите растат, както твърди той. Да види още, че само за учебната 2014/2015 г. отпадналите от средното образование деца са 21 146 и от тях заради бедност са спрели да ходят на училище 8259! Други около 8000 деца само за една година са заминали в чужбина - очевидно с родителите си. За сравнение - през 2000/2001 г. заминалите за чужбина са били само 2244. Впрочем, България така просперира, че спрямо учебната 2013/2014 г. отпадащите ученици за една година са се увеличили с около 4000, а заминалите за чужбина - с около 2000! В НСИ данни за отпадналите от училище през настоящата учебна година още няма, но ако заминаващите за чужбина се множат със същото темпо, следва да очакваме, че вече около 10 000 българчета годишно са загубени за България. Поне още толкова заминават в чужди вузове веднага след като вземат дипломата си за средно образование.
Тъжна картинка са и професионалните ни училища, за които сега толкова много се говори. Шели да обучават "дуално" - по "швейцарски модел". Първо, моделът не е швейцарски, ами е български, а швейцарците през 90-те години го заимстваха от нас. А понеже ние след това унищожихме техникумите, те сега ни връщат модела, белким поне малко наваксаме в липсата на средни технически кадри. Само от 2000 г. досега учещите се в професионални училища у нас са намалели със 116 132 и в момента са 135 578, но сред тях са не само техничарите, но и възпитаниците на училищата по изкуства и спорт. Само в последната една година обучаващите се в професионални училища са намалели с около 6000.

4 пъти са намалели младите учители за 16 години
 
Драстичен спад виждаме и в броя на учителите у нас. Спрямо 2000 г. педагозите в общообразователните училища са намалели с 18 468 и в момента са 45 288. По-страшно е обаче видимото застаряване на учителския състав. До 29-годишна възраст са само 1415 (3,1%) от педагозите, а над 60 г. - 4214 (9,3%). Това означава, че срещу трима учители, излизащи в пенсия, в системата влиза един млад педагог. За сравнение - през 2000 г. учителите до 29 г. са били 12,9%, а тези над 60 години - 1%. Т.е. четири пъти са намалели по брой младите учители, а 9 пъти са се умножили възрастните педагози. Ето това е сривът на нашето образование след "реформите" само в последните 16 години. А причините са ясни - трудно се работи във все по-агресивната училищна среда, а още по-трудно се живее с ниските учителски доходи.

Над 60% от преподавателите обучават студенти в няколко вуза

На фона на демографския срив виждаме интересен феномен във висшето образование. От 2000 г. досега броят на студентите у нас се е увеличил от 243 592 на 259 957 - с над 16 000. Това се вижда и от коефициента на записване на населението във висше училище - от 23 на 40%. Макар че в последната една година и студентите са намалели с цели 12 500! Увеличението по принцип би нямаше да е лошо, ако преподавателите в същото време не бяха намалели с 1509. Ако преди 16 години един вузовски преподавател е обучавал средно 15,6 студенти, сега обучава 18,4 студенти. Естествено - за сметка на качеството. 
Явлението, което никое правителство в последните 16 години не пожела да спре, са т.нар. "куфарни преподаватели", които обучават студенти в едно, две и повече висши училища. Естествено - пак за сметка на качеството. И през тази учебна година пътуващите преподаватели са 8504 (60,3% от всички преподаватели). Нещо повече - броят им се увеличава, през 2000/2001 г. преподаващите на един основен договор и на още няколко места на хонорар са били 7720 (49,2%). Според новия начин на финансиране на вузовете, залегнал в Закона за висшето образование, броят на преподавателите, работещи само в дадено висше училище, ще е един от показателите, носещи повече финансиране за висшето училище. Дали това ще намали "куфарното преподаване", предстои да видим.

Холокост за науката

Най-тъжната картина у нас обаче се наблюдава в сектора "Наука". Според Eurostat през 2013 г. финансирането за наука и развитие у нас е било 0,65% от БВП (0,25% от бюджета и 0,4% от бизнеса). В същата година в ЕС-28 за наука се инвестират средно 2,01%. По-малко от нас в науката влагат единствено Кипър (0,48%) и Румъния (0,39%). За никого не е тайна основната последица от това ниско финансиране - мизерните заплати, особено в БАН, тъкмо там, където се създават 62% от научната продукция на България. Академията не получава от бюджета пари дори за ток, парно и вода, за самите изследвания - нула лева. Подобен абсурд не познава нито една друга държава. Според данните на НСИ през 2014 г. публичните разходи за наука и иновации у нас са били 222,9 млн. лв., а от договори с чужбина са дошли 338,3 млн. лв. Затова в оценката на ЕК за научната и развойната дейност у нас е записано, че е порочно и неправилно да се разчита най-вече на парите от чужбина за развитие на националната наука.
Обаче в средносрочната бюджетна прогноза на правителството до 2019 г. и в конвергентната програма на България е предвидено... намаление на парите от хазната за т.нар. Общи служби, в които влиза и науката! А в намеренията, записани в купищата стратегии, планове и програми за наука, отново се разчита главно на европарите от новата оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж". Иначе много обичаме ЕС, но хич не чуваме какво ни казва.  
 Финансовият геноцид над науката, който е безпрецедентен от времето на Дянков насам, доведе до рязък спад на броя на учените, тъй като младите българи, защитили дисертация със степен "доктор", в чужбина получават поне 10 пъти повече, отколкото у нас, и е напълно разбираемо, че в момента огромна част от тях обогатяват науката в страни, където не им се налага да карат нощем такси, за да се прехранват. Резултатът е, че през 2013 г. изследователите у нас са 12 300 (Еurostat) - от тях 9300 работят във вузовете и научните организации, 2800 - в бизнеса. По процент на учените от всички работещи у нас (23,6%) България е предпоследна в ЕС-28, където средният процент на заетите с наука е 34,2. След нас е само Румъния (20,6%). Според НСИ през 2014 г. изследователите у нас са 13 201, от тях до 34 г. са 2166. Интересно как точно новият зам.-министър в МОН проф. Иван Димов смята да върне 2000 наши учени от чужбина - с 300 евро месечна заплата тук? И как ще задържи младите учени, каквито намерения обяви, при положение, че никой никъде досега не чу ни звук, че заплатите им ще се вдигнат? Красиво говорим, преписваме бумагите на ЕС и затъваме все повече.
България има нужда от спешни мерки за спасяване на все още конкурентоспособната българска наука - където я има: в БАН и в 4-5 вуза. Мерки специфични, български, съответстващи на реалното ни изоставане, а не преписване на европейски практики от страни, които са много по-напред от нас в научните си политики - като например нови регионални супер центрове, нови центрове за върхови постижения и за компетентност, които според новата ОП щели да дублират сегашните научни структури, изсмуквайки техния научен персонал. Костюм се шие по мярка, защото ако наденеш копринена фуста на дистрофично тяло, тя ще виси като на закачалка и няма да го стопли. Меглена Кунева обяви, че веднага след празниците за 24 май МОН ще огласи нова стратегия за развитие на научните изследвания. Да видим.   

 

24 май 2016 г.

 

 

 

 

 

 

Накъде вървиш, народе......... - Велислава Дърева

 

 

 

Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Естъ...
Тази е най-българската молитва. Кратка и величествена.
"Върви, народе възродени..."
Този е най-светлият български проглас.
Достойно и праведно е да славим светите братя Кирила и Методия, двоицата свещена на нашите първоапостоли да почитаме! Те вдъхнаха в сърцата ни Словото, от безкнижност ни избавиха, от безпаметност ни спасиха, просветиха умовете ни, просветлиха душите ни. Те са бащите на българския народ.
Ето ги техните светозарни букви!
Ето ги нашите златозарни писмена!
Живи сме, защото ги имаме. Безценни са те и няма богатство на тоя свят, с което да ги измерим, камо ли - да ги заменим и отречем.
Защото Буквите и Словото са нашето градиво и нашето безсмъртие. Нашата победа над нищото.
Без Буквите, без Словото нас ни няма, ние не съществуваме. Като история и като бъдеще. В света и във времето. Защото ние, българите, българската нация, българската държава - ние сме родени от Кирилицата, от Буквите. Ние сме деца на Словото. Нашата Азбука е нашата национална идентичност, нашата независимост, нашата свободна воля, нашата същност. Тази Азбука, а не някоя друга, това Слово, а не някое друго - те са ни създали като нация, като дух, като духовност, като интелект, като памет.
Защото Кирилицата е най-величественото достижение на европейската цивилизация, а то е - равноправността на всички народи. И започва от правото на всеки народ да чете Словото Божие на своя език и да разговаря с Бога на своя език. Защото, казва св. Кирил, когато в храма проповядват на чужд език, "душата е празна, а разумът спи". И това право, правото на преизпълнената душа и будния разум, е извоювано не с меч, а с Букви, със Слово.
Но както някога триезичните пилатовци връхлитали връз славянските писмена "като врани на сокол", тъй и днес връхлитат новите пилатовци връз Светите братя.
И тази глутница "цивилизатори" обяви нашите първоучители за "византийски шпиони", а Кирилицата - за "националистически мит", създаден от "примитивни и брутални типове"; за "руски ботуш" и "комунистическа ерес"; за "граница, която разделя Европа на цивилизована и варварска", "шрифт на некултурните хора", за "синоним на боклука и източното варварство".
Защото се срамят от Кирилицата и я позорят.
Защото презират Кирилската цивилизация и я подритват.
Защото не могат да понесат тежестта и величието на Буквите и Словото.
Защото искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло.
Защото знаят, че "народността не пада там, дето знаньето живей" и затова знанието трябва да бъде похулено и умъртвено, а народността - унизена и погубена.
Защото лелеят да видят Държавата на духа срината, че да се възцари на нейно място невежеството в своето пълновластие. Пълновластието на безкнижната душа. А "безкнижната душа в человеците е мъртво нещо", казва Константин Преславски.
Това прави четвърт век една "елитна" орда самовлюбени типове. Тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, насърчават незнанието, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, и очите на нашите икони избождат. И хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат "профан и варварин, брутален и примитивен тип".
Тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото - в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв.
Горко на тези, които отнемат ключа към знанието - сами те не влизат, а на влизащите пътя препречват.
Горко на народа, който се влачи подире им!
"Върви, народе възродени..."
Накъде вървиш, народе?
Къде си се запътил?
Към нищото.
Бездънна е тая бездна. 

 

 

 

24 май 2013 г.

 

 

неделя, 22 май 2016 г.

Не ще познае радост безкнижната душа... – Вяра Дянкова

 


 Светите братя Кирил и Методий запалиха вечния огън на българската духовност  

 

Много събития и много имена от нашата история бележат мястото на Българя в световната история. Но делото на Константин-Кирил Философ и на Методий има уникално място в историята и в съвремието ни, защото в голяма степен определя идентичността ни като народ. Христо Ботев подчертава заслугите на Константин Философ в обществения напредък, но и като залог за победата на националната революция. Той пише в статията си за Кирил и Методий: "Българският гений е записал такива важни и знаменателни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли нещо в историята на обществения напредък". Това определение внушава на народния поет Иван Вазов двустишието в одата "Паисий":
"Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси слявяни книга да четат!"
И действително, има нещо удивително величаво в създаването на славянската писменост, основа на култура. Нека си припомним само за миг картината на средновековния IX век. Българската държава е силна след властването на Крум, покръстването на българите определя техния цивилизационен път завинаги, Борис І с умело лавиране между тогавашните митрополии Константинопол и Рим успява да преодолее хегемонията на съседите си. В България се разгръща мащабно строителство в Плиска, подготвя се преминаването на столицата към Велики Преслав - лоното, в което ще бъде приета и

ще разцъфне славянската книжнина

Тъмнината на триезичието е разпръсната, звучат думите на Константин Философа: "Не праща ли Бог дъжд на всички еднакво? Слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? И как не ви е срам, като признавате само три езика и обричате всички други народи и племена да останат слепи и глухи?"
Светите братя сътвориха азбуката, която отговаря на фонетичните особености на българския език, тя е цялостна система за графично предаване на тогавашната българска реч. "Това е ново писмо, със свой стил и същина, в което сякаш е включен релефът на Балкана, покоят на полето, песента на птиците и огледалото на реките" (П. Матев) Превеждането на богослужебните книги е великото начало на славянската книжнина - създава се литература на роден език, разбираем за цялото славянско братство. На Запад подобен поврат идва няколко века по-късно, затова Кирил и Методий са де факто предтечи на Ренесанса.
Константин Кирил Философ отстоява демократичните идеи за правото на народите на собствено културно развитие. Схващането си за ролята на просветата и културата изразява с думите: "Слушай сега, цял славянски народе, както без светлина няма радост за окото, така не ще познае радост и всяка безкнижна душа... голи са без книги народите, защото не могат да се борят с противника на нашите души..."
Най-старият датиран писмен паметник с глаголица (първия вариант на славянската азбука) е от 982 г. - надпис, открит в Иверския манастир, един от 20-те ставропигиални манастира в Света гора. Той е основан от жители на Иверия - една бивша страна, днес в състава на Закавказката република Грузия. По-късно друг старобългарски глаголически паметник от втората половина на Х - началото на XI в. става известен като Асеманово евангелие или Ватиканско изборно евангелие на името на папския библиотекар Йосиф Асемани, намерено от него в Йерусалим през 1736 г. и пренесено във Ватиканската библиотека. То съдържа 158 пергаментни листа на глаголица с кратки приписки на кирилица. Оттогава във Ватиканските архиви се намира и написаното от самия Й. Асемини:

"Българският народ е древен и велик!"

Опазването и развитието на великото дело на светите апостоли са гордост за всеки българин, защото не друга държава, а България оцени смисъла на това дело и го опази. Българската земя е огнището, от което се пръсна светлина към другите славянски земи. Константин носеше пламъка, заложи идеята, откритието, а Методий - търпеливостта, постоянството, вярата. И всяка година на 24 май България скланя признателно глава пред величието на тяхното книжовно дело, с което се даде тласък на народното просвещение, запазило своята мисия през вековете и до днес благодарение на бележити български средновековни книжовници и на техните последователи в ХІХ в. Тази приемственост е доказателство за духовната устойчивост на нашия народ, опора за съвременния българин, който при всички превратности и преломни събития не бива да забравя откъде е тръгнал.
Нашият народ е оцелял и се е развивал винаги чрез знанието, чрез науката, чрез просветата, не чрез налагането си над някого чрез меча. И след Освобождението, независимо от последвалите партийни борби и нещастните военни и следвоенни години, народното просвещение е било основна грижа на българските управници. Образованието и науката белязаха несъмнен разцвет в България и през втората половина на ХХ век. Затова днес толкова по-основателен е въпросът "поради что" сега името на хотел "Родина" в столицата е изписано на латиница, а децата ни слушат през интернет предимно английски и американски "парчета". Поради что ценност за младите ни поколения вече са не знанията и образоваността, а парите и материалните облаги...
Книжовността води духа по благородните пътища към съвършенство и развитие. Книжовността е мерило за културата на един народ. Духовността е съкровището на българския народ, събирано и запазено от низ достойни български творци през паметните години на историята. Ние, днешните българи, не можем да допуснем то да се разпилее и да загине. То е темелът на нашите пориви, надежди, болки, съдби! На нашето бъдеще.

23 май 2015 г.

 

 

 

Голи са без книги народите – Вяра Дянкова

 


 

Книжовните паметници на св. св. Кирил и Методий - българското величие по света

 

Много имена от нашата история изпълват с гордост всяко българско сърце. Между тях с особена яркост се очертава делото на светите братя Кирил и Методий - "...гениите, които са записали такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че българи са внесли нещо в историята на обществения напредък" - Христо Ботев. Нека си припомним само за миг картината на феодалния IХ век - започва културното развитие на славянските народи, които вече създават литература на роден език, ограничавани дотогава от схоластиката и догматиката, както и от потисническата теория на триезичниците. И в тази тъмнина прозвучават думите на Константин Философ: "Не праща ли Бог дъжд на всички еднакво? Слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли въздух всички еднакво? И как не ви е срам като признавате само три езика и обричате всички други народи и племена да останат слепи и глухи?... Слушай сега, цял славянски народе, както без светлина няма радост в окото, така не ще познае радост и всяка безкнижна душа... голи са без книги народите..."

Азбуката на Константин Философ

представлява цялостна система за графично предаване на тогавашната славяно-българска реч. На Запад подобен поврат идва няколко века по-късно, ето защо светите братя Кирил и Методий са предтечите на Ренесанса! А дотогава старобългарски книжни паметници на глаголица и кирилица шестват величествено из западни и източни държави, грижливо откривани, оценявани и съхранявани като тяхна собственост, доказващи и до днес необхватната духовна извисеност на българската нация.
Глаголицата е първата българска азбука, съставена от Константин-Кирил Философ, по-стара 40-50 години от другата старобългарска азбука - кирилицата. Най-старият датиран писмен паметник с глаголица е от 982 г. открит в Иверския манастир, един от 20-те ставропигиални манастири в Света гора. Същият е основан от иверци, жители на Иверия - древна страна, днес в състава на Закавказката република Грузия. По-късно друг старобългарски глаголически паметник от втората половина на Х век или началото на ХI става известен като Асеманово евангелие или Ватиканско изборно евангелие, на името на папският библиотекар Йосиф Асемани, намерено от него в Йерусалим през 1736 г. и пренесено във Ватиканската библиотека. То съдържа 158 пергаментни листа на глаголица, с кратки приписки на кирилица. От тогава във Ватиканските архиви се намира и написаното от самия Й. Асемани: "БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ДРЕВЕН И ВЕЛИК!"

Важен старобългарски глаголически паметник

е Клоцов фрагмент със запазени 14 листа, от които 12 се намират в Триест и 2 в Инсбрук, и е открит през 1830 г. от граф Клоц в Триест. Този паметник съдържа откъс от едно слово на Епифан Кипърски и едно цяло слово и два откъса от Златоустовите слова, за които още през Х век лично от цар Симеон е съставен сборник от слова на Йоан Златоуст. Друг важен старобългарски глаголически паметник е Зографското четвероевангелие, намерено в Светогорския български манастир Зограф, а през 1860 г. подарен на цар Александър II, съхраняван в Петербургската царска библиотека.
Най-старият датиран паметник на кирилица е подписът на игумена на Зографския манастир Макария от 980 г., а следващият е надписът, поставен от цар Самуил на гроба на баща му и майка му - старобългарски ръкопис на кирилица от 993 г. Други старобългарски кирилски паметници са: Супрасълски паметник, открит в Супрасълския манастир - Полша, съдържащ 24 жития и 20 Златоустови слова - едно от Епифан Кипърски и едно от патриарх Фотия. От всичките 258 листа половината се съхраняват в гимназиална библиотека в гр. Любляна, а другата част - в библиотеката на граф Замойски във Варшава, 16 листа са в библиотеката на руския акад. Бичков. Целият паметник е отпечатан през 1851 г. във Виена от Миклошич, а отново - от С. Северянов в Петербург през 1904 г.; Остромирово изборно евангелие е преписано от старобългарски оригинал за Новгородския "посадник" Остромир от дякон Григорий и се намира в Петербургската библиотека. През 1843 г. е издадено в Русия от Востоков, а през 1883 г. - от Савинков в Петербург; Савино изборно евангелие е открито в Московската типографска библиотека и е отпечатано през 1860 г. от И.И. Срезневски в Петербург и от В. Щепкин през 1860 г. в Москва.
Делото на св. св. Кирил и Методий победи

защото имаше България

защото имаше Борис I, велик български хан и после княз (853-889), покръстил българите (865 г.), което спомогнало за сплотяването на славяните, постигнал независимостта на Българската църква и затвърдяването на славянобългарският език в богослужението! И е поставена основата за създаването на оригинална и преводна славянска книжнина, която от България се разпространила на Изток към Русия и на Запад към Сърбия. Делото продължава своя възход и при великия цар Симеон (893-927), който осъществява политическо величие, благоустройството и просвещението на България. Царуването на цар Симеон е най-плодовитата, с бляскав ореол, епоха в книжовно отношение - Златен век на българската книжнина!
Сътворените от светите български братя Кирил и Методий книжовни паметници пропътували през вековете до Йерусалим и Ватикана, Триест и Инсбрук, Москва и Петербург, Варшава и Любляна, Берлин и Виена и съхранени за идните векове, ще напомнят на Европа и света (след изчезналите велики империи) за възможностите на българското просвещение и за непреходната гордост на България.
Именно многовековната българска книжнина е не само наша непреходна гордост, но и спасение на нацията и до днес. Има ли истински българин, който да не е признателен и да не благоговее, коленичил пред делата на св.св. Кирил и Методий (предтечите на европейския ренесанс), на цар Симеон и Златния век, пред Патриарх Евтимий и отец Паисий... Великото дело на светите апостоли изпълва с гордост всеки българин, защото преди да принадлежат на славянството и човечеството, те бяха и са на България! Чрез писмеността, която те създадоха, българската земя се превърна в огнище, от което се пръсна светлината в другите славянски земи. И в това дело Константин Философ бе духът, а Методий - неговата плът. Константин носеше пламъка, идеята, откритието, а Методий - търпеливостта, постоянството, вярата. И всяка година на 24 май България скланя признателно глава пред величието на тяхното книжовно дело. Празникът на българската писменост поражда мисли за

духовната устойчивост на нашия народ

за творческия облик на съвременния българин, който при всички превратности и преломни събития не бива да забравя откъде е тръгнал! Книжовността води духа по благородните пътища към съвършенство и по нейната същност се съди за културата на един народ. В своята съкровищница българският народ е скътал огромно богатство, създадено от низ достойни негови творци през паметните години на нашата история и техните творби достигат и докосват душата на истинския българин, неговите пориви, надежди, болки, съдби!
И след Освобождението, независимо от последвалите партийни борби и нещастните военни и следвоенни години, народното просвещение е било основна грижа на българските управници.
Много необходими са днес истините, които векове наред са крепили балканския дух у нашите прадеди! Истини, които са бликали от сърцето им като от стубел сред одухотворената природа, за да подхранват съзнанието в бъдните подрастващи. Защото коренът на тия истини е в глъбините на самото сърце! Нашият народ е древен, оцелял и ще оцелява благодарение на предани и непреклонни българи, които за щастие винаги са били по-многобройни от нагажденците! Само ако се върнем към националното минало и осмислим народният безименен героизъм, запазил името на България през толкова мрачни векове, ще намерим най-благоприятната почва за осъществяване на изконния стремеж за достойно настояще, просперитет и бъден възход. И не от угодничество на властите.
Новите страници на българската култура трябва да бъдат създавани без разединения и ренегатство от всички - честни, достойни и истински българи, както българските възрожденци и недосегаеми класици прославящи българската литература наред със световно признати и известни личности.
Ето защо е крайно време за обединяването на мненията относно постигане на необходимото въздействие за духовна извисеност към съвършенство на българската младеж и да се възстанови погубената ценност - образованост. Това са верните пътища, чрез които може да се постигне истинското интелектуално израстване на едно общество.

 2013 г.

 

 

 

Четиво от боклука – Иво Атанасов

 



За една страна може да се съди по събитията върху жълтите й павета. Но и по случките около контейнерите за боклук. Понякога второто дори е по-достоверен източник на информация и по-надеждна база за анализ от първото. До контейнера пред блока беше клекнал човек. Не можеше да се разбере мъж ли е или жена, но отдалеч личеше, че е на доста години. Въпреки жалките дрехи, излъчваше странно за подобна ситуация достолепие. Може би защото не ровеше в боклука, което сме свикнали да виждаме от години, а четеше вестник. Сигурно го е извадил от контейнера, но не пресмяташе колко стотинки би взел за него, а се беше задълбочил в съдържанието. Прочиташе страница след страница и така - близо час. Едва когато се олюля при изправянето, разбрах колко силно са изтръпнали краката му. И колко дълго влечението му към словото бе превъзмогвало физическата болка.
В кварталното кафене редовно влиза побелял, почти грохнал, господин. Разтваря два-три вестника на масата, чете и подчертава. За кога ги подчертава - не е ясно, но работи усърдно с химикала. Ден след ден прави все същото. А отвън, на тротоара, жена на пределна възраст продава зеленчуци. Години наред не съм видял някой да купи нещо от нея. Може и да съм пропуснал, защото далеч по-силно впечатление ми прави как тя от сутрин до вечер чете книги. И не защото се подготвя за изпит при Свети Петър, както би казал някой шегобиец. Очевидно това е нейна дълбока вътрешна потребност. Личи си и по одухотвореното лице, и по прелистването на страниците, сякаш свещенодейства. А до нея обикновено седи млад, но запуснат човек - брадясал, невчесан, с дрехи, отдавна невидели пране. Необяснимо е как цял ден може да му мине в нищоправене. Уж поглежда към възможните клиенти, но погледът му е не само празен, но и изсъхнал като копривата, която продава. Сякаш иска да докаже колко прав е Паскал Мерсие, който пише: "Дали човек чете, или не чете - това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази."
А някой виждал ли е циганин с вестник? На мен ми се случи, но не на жълтите павета, а в една все още незастроена квартална градинка. Вече май е излишно да уточнявам, че и той беше на солидна възраст. Един от онези, които всекидневно преравят контейнера. Разпрегнал коня, седнал на тревата с гръб, облегнат върху колелото на каруцата, жадно разгръщаше вестник. И може би дори си го беше купил, а не извадил от боклука, защото си личеше, че е чистичък.
Стана ми някак си мил този човек. И не само той. Това е цяло поколение, не просто приучено да чете, а превърнало четенето в потребност, съпоставима с нуждата от хляб и въздух, от сън и вода, от здраве и място в обществото. И ако Паскал Мерсие е прав, че няма по-голяма разлика между хората от тази дали четат или не, същото се отнася и за поколенията. Вижда се като на длан в безбройните телевизионни формати, веднага проличава кой кога е учил. Може много да се спори драмата на коя генерация е по-тежка. Дали на тази, на която й се чете, та й се плаче, но не може да отдели стотинки дори за един вестник? Или на онази, която има възможност да си купи и книга, но не изпитва потребност да го стори? Първата драма е осъзната и затова е по-тежка, най-вече в личен план. Героите на втората дори не подозират, че са участници в нея, поради което не чувстват дискомфорт. Но тя е по-вредна за обществото и неговото развитие, защото обхваща хора на активна възраст. Онези, от които се очаква не просто да работят или да гласуват, а и да мислят как да го правят. А още Дидро е забелязал, че "хората престават да мислят, когато престанат да четат".
Разбира се, сега се четат не само и дори не толкова печатни издания. Развитието на технологиите ни тласка към електронните носители на информация. Но това не променя тъжните констатации. Наскоро даже д-р К. Тренчев, който в никакъв случай не може да бъде упрекнат в носталгия към предишното време, отбеляза с тревога, че тогава неграмотността е била 1,6%, а сега е 16%. Увеличила се е 10 пъти, и то само за четвърт век. Отделно над 40 на сто от тийнейджърите у нас са функционално неграмотни. Хиляди отпадат от училище, други хиляди въобще не го започват. Такъв огромен скок към затъпяването не е имало в цялата ни история.
Това може и да се харесва на някои от жълтите павета. Защото знаят, че невеж народ по-лесно се управлява. Може дори да е тяхна цел, намерила класически израз в признанието: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме." Но това е модел, за който и д-р Тренчев, макар и с голямо закъснение, казва, че не работи. И който трябва да се промени, докато процесите са обратими. В противен случай ще си останем с утехата, че достойнството пред контейнерите е по-голямо, отколкото по жълтите павета. Която обаче е не само безполезна, но и безопасна.

 

23 май 2015 г.

Източник:  www.ivoatanasov.info

 

 

 

 

понеделник, 16 май 2016 г.

Как транснационалните корпорации измамиха европейците - Светла Василева

 

 

 

Дори капаните, заложени в договора между ЕС и САЩ - ТТИП, да не щракнат, споразумението между ЕС и Канада - СЕТА, ще ги задейства до месеци

 

Преди половин година близо 3,5 млн. европейци казаха "не" и поискаха спиране на преговорите между ЕС и САЩ, водени за сключване на Споразумението за трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). България също стана част от инициатива със своите 35 000 подписа и с участието си в общоевропейските дни на протест. Преди по-малко от месец в Барселона беше даден старт на инициативата "Зони, свободни от ТТИП", която вече набира скорост. За наша чест страната ни бе представена и в нея от кмета на община Горна Малина.
Онова, което възмути европейските граждани и продължава да е в основата на недоволството, са тайнствеността на преговорите и строгата секретност, която ги съпровожда, маскирана зад гриф "търговска тайна". Изтичащата оскъдна информация не само че не опровергава

страховете на европейците

а тъкмо обратното - засилва ги. Че може да загубят работните си места и защитата на социалните и трудовите си права. Че европейският пазар ще бъде залят от продукти, съдържащи ГМО, и стоки на фармацевтичната и козметичната промишленост, в които са влагани химикали, които сега са забранени от законодателството на ЕС. Че няма гаранции за защита и опазване на околната среда. Че споразумението ще отвори врати за оспорване на забраните за добив на шистов газ чрез фракинг. Че принципът на предпазливостта, който сега е в сила на европейския пазар -  продукт да бъде допускан за продажба и употреба, след като компанията производителка докаже неговата безопасност, ще бъде заменен от онзи, който господства в Америка - стоката първо се пуска за продажба, а потребителят доказва по съдебен ред причинена вреда от употребата й. Че публични услуги ще бъдат приватизирани или концесионирани, което ще изведе като водещ принцип в предлагането им печалбата, а не достъпността, от което здравеопазването, водоснабдяването, образованието и други може да станат труднодостъпни за цели социални групи. Че обсъжданият, като неразделна част от споразумението, механизъм за решаване на спорове инвеститор - държава, известен като ISDS-механизъм (Investor-state dispute settlement), не само че може

да превърне народите в заложници

на концерните и в техни "модерни" роби, но атакува основите на европейската демокрация. Той дава приоритет на чуждия бизнес пред местния, игнорира разделението на властите и позволява да се заобикалят националните правни норми и системи. Готвеният съвет по регулаторно сътрудничество обезсмисля съществуването на националните парламенти, понеже всеки нормативен акт, който по някакъв начин може да повлияе на бизнес плановете на инвеститорите за евентуални приходи, следва да бъде обсъден още на ниво проект първо в Брюксел. Ако бъде одобрен от съвета, едва тогава ще бъде дебатиран и приеман от Народното събрание в нашия случай, което е излизане от рамките на чисто търговските отношения и разширяване обхвата на действие на споразумението до фундаментите на обществото ни. Това на практика означава пълен отказ от суверенитет, лишаване от възможност за водене на политики в обществен интерес и превръщане на европейските държави в пионки на транснационалните корпорации.
 
Притеснен от съпротивата

на европейците Барак Обама заяви в прав текст по време на посещението си на търговския панаир в Хановер (Германия) в края на април т.г., че САЩ и ЕС трябва да ускорят преговорите по ТТИП и дори да ги финализират до края на 2016 г. Седмица след изявлението му природозащитната организация "Грийнпийс" публикува 240 страници предварителни документи от споразумението. "Преговорите поставят интересите на големите компании в центъра на политическия и законовия процес по вземане на решение в ущърб на общественото здраве и природата", обявиха от екоорганизацията.
От публикуваните документи става ясно, че правителството на САЩ е оказвало натиск върху ЕС да снижи или дори да премахне съществуващи защити на околната среда и на потребителите. Американците са отказали механизмът за решаване на спорове инвеститор - държава (ISDS) да бъде изваден от споразумението и са заплашили да блокират усилията за износ на европейски автомобили, в случай че ЕС не се съгласи да разшири продажбата на техни земеделски продукти. Нищо от изтеклата информация и към момента не е опровергано, което означава, че страховете на европейските граждани не са безпочвени. Тъкмо обратното. Написаното в изтеклите 240 страници дава основание на еколозите от "Грийнпийс" да

настояват за спиране на преговорите

и за започването им на чисто заради това, че Европейската комисия не е информирала адекватно гражданите за условията по сделката. Ден след публикацията президентът Франсоа Оланд заяви, че на този етап Франция ще отхвърли ТТИП заради "подкопаване на основните принципи на нашето селско стопанство, нашата култура, на взаимния достъп до обществените пазари". Миналия петък и Гърция обяви, че ще наложи вето на споразумението заради невъзможността за защита на селскостопанската си продукция и географските обозначения. Гърците се опитват да запазят от нелоялна конкуренция уникалните си продукти, като сиренето "Фета" например, които създават работни места и добавена стойност на местните общности.
Да не бързаме да се радваме обаче, защото онова, което може да не ни се случи чрез ТТИП,

ще ни застигне

чрез Всеобхватното икономическо и търговско споразумение СЕТА (Comprehensive Economic and Trade Agreement) между ЕС и Канада. Неговата история също е спорна. През октомври 2013 г. тогавашният канадски премиер Стивън Харпър и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу подписват принципно споразумение за икономическо и търговско сътрудничество, без да е договорен текстът. Преговорите продължават година и след като през август 2014 г. германската обществена телевизия ги разкрива, на 26 септември на страницата на ЕК са публикувани 1634 страници на договора. Как точно той трябва да бъде ратифициран, все още не е ясно. Засега се приема, че трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.
За ужас на европейците СЕТА предвижда

предварително влизане в сила

Ако само 15 от страните членки го подпишат, то започва да действа за всичките 28. Дори ако поради някаква причина споразумението прекрати действието си заради липсата на ратификация или нещо друго, то още три години след това чуждите инвеститори могат да съдят държавите, позовавайки се на механизма ISDS, който е неразделна част от него, както при ТТИП. Нека го кажем по друг начин. Дори СЕТА да не бъде прието от Народното ни събрание, ако парламентите на които и да е 15 страни членки на ЕС го ратифицират, клаузите му стават задължителни и за нас. Не стига това, ами дори да бъде прекратено действието му, в споразумението е заложен постефект. До три години след спирането му канадски фирми инвестирали у нас, могат да съдят държавата в специални международни съдилища, прескачайки националната ни правна система, за това, че не са се оправдали очакванията им за печалби, например.
Онова, което е специфично за СЕТА, е, че в него

действа негативен списък

т.е. всички публични услуги подлежат на либерализация, освен ако изрично не е заявено обратното. Германия например единствена е направила уговорка, че извън споразумението остава комерсиализацията на водата. България и Румъния са поискали отмяна на визите при пътувания на техни граждани до Канада. Срокът за това изтече на 12 април т.г., но визовият режим не е отпаднал и по всичко личи, че няма да бъде сменен скоро. На Съвета, проведен миналия петък в Брюксел, стана ясно, че Канада тепърва ще инспектира България и Румъния на място, преди да вземе каквото и да било решение. Сред секторите, които ще бъдат проверявани, са охраната на границата, интеграцията на ромите, борбата с корупцията и издаването на документи за самоличност.
Българските политици пак

опитват да сменят кон за кокошка

Какво значение има промяната на визовия режим, при положение че в СЕТА е заложен механизъм, чрез който частни компании могат да осъдят държавата за милиарди само за това, че не са се оправдали очакванията им за печалби? Или пък за това, че правителствата със своите политики в подкрепа на групи от обществото (обикновено социално слаби или рискови) застрашават нормата на възвръщаемост на капитала, заложена в бизнес плановете на транснационалните корпорации? И тук далеч не става дума само за канадски фирми. От 47 000 американски компании близо 43 000 имат филиали в Канада. Това означава, че дори ТТИП - споразумението между САЩ и ЕС да не бъде подписано, ратифицирането на СЕТА - между ЕС и Канада през октомври, каквито са намеренията, и започването на прилагането му от януари 2017 г. де факто ще позволят на американските компании да реализират всичко онова, срещу което европейците събраха над 3,5 млн. подписа, срещу което пълниха площадите в знак на протест и срещу което сега въстават нови и нови общини и региони.
Чрез СЕТА транснационалният капитал финтира коварно европейските граждани. Но не всичко е загубено. Не всичко е подписано. Още можем да обърнем мача. До октомври. После ще е безвъзвратно късно.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 16 май 2016 г.

 

 

 


 

 

 


 

 

вторник, 10 май 2016 г.

Безсмъртният полк - Кеворк Кеворкян

 

 

 

 

Народното въображение все още е живо, чувството за хумор – също. Ето ви един анекдот, нейде от Мрежата: Меркел казала на Путин, че няма да идва на Парада. „Няма проблем – отвърнал той – не се предвижда участие на пленници“.

Политическите лековерници, нашите включително, никога няма да проумеят, какво се случи на 9 май в Москва.
Същият ден Костов се обясняваше, как е спасил парите си в КТБ.

Един друг – той пък земеделски титан и по съвместителство министър на отбраната – не харесвал паметника на маршал Жуков, открит в Стрелча, и не пропусна да се похвали, ей такива неща.

Маршалът, при всичките му крайности и дори диващини, няма какво да го мелят палетата, за предпочитане е това да го прави един Виктор Суворов, макар че и той напоследък започна да си противоречи.

Плевнелиев, който не може да задържа нищо зад зъбите си, и той се обадил: „Като държавен глава не се впечатлявам от големи паради и оръжие за масово поразяване“.

Голямо нещастие е думите да те издънват всеки път, щом си отвориш устата, няма друг подобен случай.
Държавният глава на една никаква държава, най-непрокопсаната в Европа не се впечатлява – казва го един човек, който непрекъснато повтаря, че е държавен глава, сякаш все още не е сигурен в това.

Това беше най-тъпото и безсрамно нещо, което се чу около 9 май, и ние трябва да се гордеем, че беше казано на български език.
Сякаш чуваме реплика от семейна свада, когато съпругът-рогоносец високомерно казва на жена си: „Не се впечатлявам от теб!“

А става дума за честването на историческо събитие, което промени съдбата на света.
Българският президент си е един жалък политикан, нека си го кажем направо.
Той не се впечатлява, него едва го удържат да не се понесе срещу Москва с едничкият ни вертолет.

***

А Парадът на Полка на безсмъртните на 9 май беше нещо неописуемо, и това е слаба дума.
Няма как да не си кажеш, че никой не може да излезе на глава с руския народ.
А и единствено в руския разум може да се роди подобно нещо – най-малко 400 хиляди души, само в Москва, бяха понесли портретите на свои родственици, участвали или загинали във Войната.

Този океан от фотоси бе величествен морален контрапункт на демонстрацията на военна мощ преди това.
Това бе величествен апотеоз на Паметта за жертвите.

Мъничка отплата за преживяното от тях, а и от всички останали – и то без никакво политиканстване, без нечисти намеци, понеже

Смъртта не търпи подобни неща.

Това беше Истинският Парад на Победителите – такива неща хора като нашият Плевнелиев и такива като него не проумяват.
Нашите политически дребосъци нямат сетива за подобни неща – между другото и заради това, че никога не сме печелили нито една война.

***

Това беше едно стъписващо Общение в страданието.
Политиката е смешна пред подобно въодушевление – може би и затова не отидоха някои световни лидери в Москва.
Това въодушевление никога няма да секне.

Питаха една жена дали ще дойде на парада и следващата година.
„Как не – отвърна тя, – ние живеем от 9 май на 9 май!“ Както искате разбирайте тези думи.
А един малчуган каза за загиналия си прадядо: „Той сигурно мисли за нас.“

***

Путин предостави Червения площад на народа, даде му го под аренда за няколко часа – и направи страхотен удар.
И също се включи в марша на Полка на Безсмъртните, понесъл портрета на своя баща.
Тъкмо да го заподозрем в демагогия, и той си призна пред една репортерка, че героите от този Полк никога иначе е нямало да дефилират на Червения площад.

***

Парадът демонстрира една смазваща – за нас, анестезираните! – култура на Паметта.
Хиляди хора бяха ровили в архивите и издирили всяка троха за своите родственици – нещо, което е напълно непознато и невъзможно тук.

Така руснаците разбират величието на човешкия живот.

Гробът на прадядото е неизвестен, но наследниците му пазят негова карикатура за „фрицовете“, направена преди войната.
За друг пък разказваха, че скрил у дома си репродукция на икона – тогава, когато събаряли църквите, и когато по време на войната го обкръжили немците, мислено се помолил на иконата, и така се спасил – руският мистицизъм си е жив и до днес.

Една възрастна жена спомена, че наоколо, на площада, група немци непрекъснато се извинявали: „Еншулдиген, еншулдиген!“
Репортерката я попита: „Вашите родители биха ли им простили?“
„Не знам – замисли се жената, – това е сложен въпрос“.
Плевнелиевци веднага биха им простили.

Едно момче разказа, как на втората година върнали прадядо му от фронта и го пратили в лагерите да копае въглища – имаше и други такива признания, никой не фризираше Истината.
Едно няколкомесечно бебе – Иван, разбира се – пък го возеха на количка-танк.

***

Чуха се много и направо знаменити реплики.
По този начин, по време на Парада, Обикновените хора написаха на живо историята на други Обикновени хора.
От тази история политиците се плашат. С основание.

„Докато помним, победата ни ще бъде непобедима!“ – така казваха мнозина.
Мъртъвците заслужаваха този парад.

***

Днешните лидери нищо не са научили от Историята, те я използват бакалски за конкретните си нужди – веднъж дъвчат Крим, за който вече не отварят и дума, сетне се захващат с Украйна.

И се крият, когато трябва да се почете Денят, в който Злото бе надвито, понеже трябва да поддържат театъра с Украйна, където сметките пак не излизат.

А какво общо има украинската бъркотия с победата над фашизма?

***

Все пак, Меркел се домъкна в Москва – но ден по-късно, а тя трябваше да види на живо Парада на Полка на безсмъртните.
И събра кураж да благодари на Героите.

Думите й са многократно по-силни от присъствието й на площада, но усещането за неловкост остана.
Не е лесно един германски канцлер да признае: „Нека кажа на руския народ, че аз като канцлер на Германия се прекланям пред милионите жертви, които ви причини войната, разпалена от Хитлер. Искам да напомня, че /…/ Червената армия заедно със западните
съюзници освободиха Германия от нацисткото господство“.

***

А един от участниците в Парада каза: „Не сме ви нужни като противници!“

***

Американците мълчат, и правилно: на всеки убит американски войник се падат 80 съветски.
В един момент репортерите се натъкнаха на правнука на Тито и това не бе изненадващо – Югославия даде един милион и 600 хиляди жертви по време на Втората война, което е най-много на глава от население, от всички страни, участвали в Касапницата.

***

Това бе парад на дълга към Мъртвите.
И една удивителна демонстрация на високата култура на паметта у този многострадален народ.
Нашите страдания са незначителни в сравнение с неговите, но и най-малките изпитания ни разочароват.

Последно се юрнахме през 1989-а: „Хайде на променитеееее!“ – сякаш Захари Бахаров щеше да раздава на всеки калпак по един джакпот; и бързо се свихме, задоволявайки се да търпим хора, които унищожават тъкмо общата ни Памет.

***

А 19 денонощия щели да са нужни, за да преминат през Червения площад всички загинали съветски войници.

П.П. Дребните ни политикани са си все толкова жалки.
А Общението в Страданието е все такава грамадна Сила.
Културата на Паметта – също.
Ние сме лишени от това.

 


Коментарът е публикуван във в. "Преса" на 12 май 2015 г.





 

 

понеделник, 9 май 2016 г.

Победата на СССР над нацизма липсва в новите учебни програми - Велиана Христова

 

 

 

За фашизъм се учи чак в IХ клас, периодът до 1940 г. е идеализиран, след 1945 г. има само "престъпления" на комунизма

 

Фашизмът и нацизмът не се споменават в новите учебни програми по история за основното образование до VII клас, които огласи екипът на Меглена Кунева. Напълно липсва ролята на Съветската армия във Втората световна война. СССР се споменава единствено в негативен план. Думите "фашизъм" и "нацизъм" се появяват чак в IХ клас, използвани и като определение за тоталитаризъм на "сходния" комунизъм. За годините до 1945 темите са неутрално разписани, като например "вътрешните противоречия" в 20-те и 30-те години на ХХ в." и "Втората световна война". Затова пък годините след 1945 г. са описани подробно единствено с тоталитаризъм, нарушени човешки права, култ към личността и пр. 
История на България ще се учи за пръв път в VII клас, с който завършва основното образование, а в гимназията - в IХ и Х клас. Според новия учебен план, в ХI и ХII клас история няма да се учи изобщо, а целият задължителен учебен материал се свива до Х клас. Досега в последните две години  нов материал всъщност не се учи, но изучаваната преди това световна и българска история се осмисля от гледна точка на различни теми, за да  се научат големите ученици да мислят и да осмислят историята. Това обучение се премахва.    
Най-обобщено може да се каже, че досега философията на обучението по история представяше света през призмата на българската история. В новите учебни планове е обратно - България в контекста на световната история. Съответно българската история е представена по-бедно, отколкото в досегашните учебни планове.  
В обучението по нова история можем да подчертаем два момента. Първият е опит да бъдат приглушени престъпленията на фашизма и да се прикрие ролята на СССР във Втората световна война и в спасяването на човечеството от хитлеризма. "Тоталитарното" в учебните планове е запазена марка за периода на "комунизма", докато в общите формулировки за годините преди 1945 няма дори намек за хитлеризма и теорията на Третия райх за "чистата раса", които досега се изучаваха поне в Х клас. СССР се споменава само с негативна окраска. Очевидно в МОН вървят към доктрината на американците, които от години внушават на поданиците си, че САЩ са разгромили фашизма, а Съветската армия просто е "помагала". Впрочем Съветската армия не се споменава изобщо в програмите на Кунева. Но пък с приятни теми за демократизация, нов курс и създаване на средна класа звучат САЩ, Великобритания и Франция, които отвориха Втория фронт едва през юни 1944 г., когато им стана ясно, че ще закъснеят за овациите, понеже руснаците са на път сами да освободят Европа от фашизма. С цената на 28 милиона жертви, дадени от страната, в която буквално няма семейство без дан в олтара на "Безсмъртния полк".   
Така, поради реално липсващите исторически събития в учебните планове, те позволяват авторите на учебници и учителите да вкарат в училище изключително това, което диктуват собствените им политически пристрастия за години, в чиято оценка обществото ни днес е крайно разделено.
В програмата по история за VII клас например, единствено по повод на Първата световна война от ученика се изисква да познава понятието "национална катастрофа". След това следва обща тема "България между двете войни", в която "ученикът дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те - 30-те години на XX век". Зад тези т.нар. конфликти са изчезнали Септемврийското въстание 1923 г., избиването на десетки хиляди комунисти и леви интелектуалци през 1925 г. от режима на Цанков след атентата в "Св. Неделя", Лайпцигският процес, ролята на Георги Димитров в световния антифашизъм и пр. Дори присъединяването на България към Тристранния пакт не е назовано, а е услужливо заменено с "избора на България във Втората световна война". Партизани и Съпротива липсват изобщо. Единственото, което трябва да знае ученикът е... по карта да сочи "промените в границите на България от 1878 г. до 1940 г."(!). Споменато е само "спасяването на българските евреи". От кого и от какво - ни дума! Обаче според програмите в годините до 1945 г. имаме "европейски белези на бита в ежедневието (облекло, храна, навици, развлечения), "стопанска модернизация" и "напредък на българското образование и наука"! Умопомрачително! Дали ще дръзнат някои учители да говорят на децата за "развлеченията" на фашистите - да душат с връв и да пребиват хора като Йосиф Хербст и Гео Милев, да режат партизански и яташки глави (за Вапцаров - ни гък, сакън!), да избият 200 деца в страната и да "развиват" образованието чрез избиване на учители из градове и паланки?   
В годините 1945-1989 обаче, ако се съди по учебните програми, развитие на образованието и науката няма, камо ли модернизация на страната. Тук имаме подробно описано "установяване на тоталитарно управление", "България под желязната завеса", "нарушаване на граждански права от комунистическия режим", "култ към личността", "ролята на СССР във външната ни политика" и "ролята на комунистическата пропаганда сред деца и младежи". А стопанските промени се изразяват в "национализация и колективизация". Нищо за построяването на две Българии (дето още не могат да ги разграбят), за модерна индустриална България, за световноизвестните български научни школи (почти унищожени чрез финансов и политически геноцид днес), за социалното добруване на хората и пр. Забравили са само да запишат любимата дъвка на антикомунистите - че в годините до 1989 е нямало банани! Вероятно защото прословутите им банани поскъпнаха двойно в последните две години... А желязната им завеса е спусната не от вчера за мнозинството българи, които нямат пари от Пловдив до Карнобат да отидат, камо ли да пътуват до Чикаго и назад!
Същите неща се повтарят в IХ клас, но тук поне има едно изречение за "личен режим на Фердинанд и Борис III". В целия курс на обучение единствено тук са включени фашизмът на Италия и националсоциализмът на Германия. Но те се използват за изискването "ученикът да попълва в таблица по зададени показатели основни характеристики на болшевизма, фашизма, националсоциализма".
Цялото изкривено представяне на историята се повтаря схематично и в Х клас, когато общо за 126 учебни часа учениците трябва да препуснат през цялата българска история от праисторически времена до днес. Тук са добавени и репресиите при комунизма (Белене?). И "политическата съпротива срещу комунистическия режим". Значи Съпротива срещу фашизма у нас няма, но мижавата съпротива срещу комунистическия режим е възвеличена до "тема" в учебната програма!
Никой досега за последните 26 години не си позволи да въвлече училището в политиката, да насажда откровен антикомунизъм и русофобия. Екипът на Кунева го направи напук на закона, категорично забраняващ политическа дейност в училище. Кунева направо си призна, че чрез училището "ще разсейва митовете за социализма". Сиреч - ще употреби образованието за откровена идеологическа обработка на младите.

 

 


 

четвъртък, 5 май 2016 г.

БСП не може да е лява с олигарси като Георги Гергов - Иво Атанасов

 

 

 

У нас има свобода на медиите, но главно за техните собственици и ръководители

 

- Как оценявате свободата на словото у нас? Според международно изследване нещата в България са се влошили още повече и по този показател страната се е сринала надолу в световната класация.

- Това се усеща и без да имаме кой знае какви сетива. Въпросът има две страни. Първо, тези класации се правят по данни, които се подават от български граждани. С това не искам да кажа, че класацията не е реална. Втората страна е защо това е така. Миналата година в СЕМ работихме седмици наред, за да стигнем до физическо лице - собственик на електронна медия. Нямаше нито една смущаваща личност в този списък, което показва, че се намират начини да се заобиколят праговете за концентрация на собственост. Собственик по документи на една телевизия може да бъде ром от “Факултета” - казвам го без негативизъм, - а фактическият собственик да е някой друг. СЕМ няма как да хване това. Много е трудно да се установи реално дали някой е надминал този праг на концентрация на собственост в медийната сфера. Той не е определен в Закона за медиите, но ние смятаме, че по общия закон за защита на конкуренцията не може едно лице да притежава повече от една трета от пазара. Големият въпрос обаче е кой финансира медиите. Всеки може да се води собственик на медия, но откъде идват парите? Една част идват от държавата по линия на различни комуникационни стратегии и оперативни програми. Наскоро бяха премахнати обществените поръчки за купуване на медийно време, което още повече дава възможност на властта по своя преценка да фаворизира едни медии за сметка на други. При това положение медиите трябва да се съобразяват. Видяхме какво стана с Нова телевизия, просто ми е неудобно да коментирам такова въртеливо движение в рамките на 24 часа.

- Толкова ли ги уплашиха тези рисунки със свинските опашки, та в рамките на денонощие “прегрешилият” карикатурист бе уволнен и пак назначен, при това с огромна заплата?

- Премиерът Борисов има много здрав инстинкт за това кое работи срещу него и кое не. Докато се стараеха да покажат колко са загрижени за имиджа му, той изведнъж разбра, че всъщност му правят лоша услуга и даде тон да бъде възстановен Чавдар Николов. Това е много характерен пример за състоянието на свободата на медиите в България.
Формално няма концентрация на собственост, няма видими нарушения, но има сваляне на карикатури, сваляне на предавания, има и връщане на хора, след като премиерът е реагирал. В този случай изцяло се следва волята на властта.

- Бойко Борисов обяви, че започва да колекционира карикатури за себе си, както навремето правеше Шарл де Гол...

- Чувал съм, че Тодор Живков също колекционирал вицове за себе си, и това е нормално за всеки широко скроен човек. Ако той не може да се самоиронизира, фалира, а ако е във властта, губи страхотно.

- Какви други начини има за въздействие на властта върху медиите?

- Финансирането с европари на едни медии и пренебрегването на други е практика, която сме усвоили не по най-добрия начин от Европа. Това е принос към несвободата на медиите - не използвам тази лоша дума купуване, но поне е форма на влияние върху тях. Има и други начини на финансиране, които влияят върху свободата на медиите. Дадена медия кани известни водещи, плаща високи заплати, но за целта взема заеми и знае, че никога няма да ги върне. В един момент банката фалира и с тези милиони се натоварва бюджетът, т.е. данъкоплатецът, който се оказва “инвеститор” на медията, без да знае това. Няма контрол, няма отговорност. Това също е форма на финансиране на медиите, която им носи несвобода. След като по такъв начин я развивате, вие не можете да сте свободен в нейното управление, в редакционната й независимост. Трябва да се съобразявате с този, който дава парите. Трети фактор за несвободата е унизителното положение, в което се намират повечето журналисти. Държат ги на ниски заплати и им дават някакви бонуси, ако следват линията, наложена от собственика. Или трябва да пишат така, както им кажат, или трябва да напуснат. Не случайно сме толкова назад в световната класация.

- Има ли автоцензура у нас?

- Абсолютно. Това, което току-що казах за ниските заплати, води до автоцензура. Или пък, ако пък сте външен автор, дори и да сте най-добрият, нямате шанс да публикуват статията ви, ако тя не се връзва с линията, следвана от медията. И тогава колкото и да не ви се иска, започвате да се съобразявате с нея и да влизате в калъпа й. Когато предаването “Всяка неделя” беше възстановено, Кеворк ме покани в “горещия стол”. Стана дума за свободата на медиите и аз казах, че такава има, но предимно за техните собственици и ръководители. На другия ден един високотиражен по онова време вестник ме направи на пух и прах. Реакцията на медийния сектор е страхотна, ако си позволиш да кажеш нещо. Тези, които правят цензурата, веднага се обединяват срещу този, който говори против цензурата.

- Ако пренесем темата в сферата на културата, бих ви попитал защо днес няма такива изявени творци, каквито имаше някога, независимо че мнозина от тях бяха приближени до властта?

- Няма лесен отговор. Може би не само в България е така, виждаме, че и в световен мащаб няма кой знае какви културни върхове. Холивудските продукции и бестселъри в повечето случаи не могат да задоволят хората с изискан вкус и култура. Има известен застой. Намаленото финансиране на културата след 1989 година, отдръпването на публиката от театрите, която сега като че ли започва да се завръща, реформите, изразяващи се в съкращаване и намаляване, а не в развиване, закриването на музикални състави - всичко това демотивира творците, разрушава добрия вкус на публиката. В същото време чалгата е навсякъде. Има взаимно влияние между публиката и твореца, който се опитва да й угоди, и то е погубващо и двете страни, защото се слиза на все по-ниско ниво.

- Според вас кой ще наследи Михаил Миков начело на БСП?

- Трудно ми е да кажа, защото излязох от Националния съвет на БСП след влизането ми в СЕМ. Моментът за промяна беше през 2009 година, когато може би трябваше да се избере нов лидер. Тогава БСП все още беше партия с по-голям потенциал, не беше разкъсана на АБВ, “Движение 21” и т.н. Убеден съм, че Георги Първанов нямаше да излезе от БСП, ако дори и малко по-късно - през 2011-а, някой друг бе станал неин лидер. БСП е в трудно положение. Не можеш да се върнеш към лявата същност с олигарх като Георги Гергов, който със 7 процента на кметските избори в Пловдив и едва пети в класацията има самочувствието да се кандидатира за лидер на партията. Заради такива като него за БСП не гласуват не само в Пловдив, а и по други краища на България.

- Не се ли размиха понятията ляво и дясно у нас?

- Лявото загуби позиции, дори е трудно се дефинира какво е. Ние сме стигнали дотам да приемаме за крайно леви даже действия, които десетилетия са се вписвали в разбирането за нормална лява политика. Наскоро Миков каза, че настояването на БСП за достъпно здравеопазване се приемало от някои за крайно ляво. Това показва колко сме се отдалечили от лявото не само като политика, но и като представа. Но видяхме как беше съсипано класическото дясно в България - СДС, как с идването на бившия цар то се разби. Сега като че ли е налице стремеж това да се случи и отляво. Действително термините ляво и дясно вече не са това, което бяха. Имаме една управляваща партия, която действа като корпорация. Не може да се каже, че тя има някакви идеологически устои, че вижда развитието на страната в перспектива през призмата ляво-дясно.
Не е и особен пример за демокрация, след като на национално съвещание се изказват трима души, което не се случваше навремето дори на идеологическите съвещания по линия на ЦК на БКП. Хората се събират, за да им пълнят главите с определени послания. Като че ли все повече се превръщаме в страна без партии в традиционния смисъл на думата. Нямаме нормален политически живот.

- В състояние ли е същата тази политическа класа да измъкне България от дъното, на което се намира?

- Аз съм песимист, както съм песимист и по отношение на националната ни сигурност. Ние сме членове на НАТО, но нищо не ни пречи да балансираме отношенията си с Русия. Ако утре се създаде независима кюрдска държава, Турция ще търси компенсация, и то на запад от границата си. Ние разчитаме на НАТО, но виждаме как ЕС се усуква около Турция за бежанците, а и в Европа най-силната натовска армия е тъкмо турската. При евентуален военен конфликт със съседите ни имаме ли гаранция, че САЩ ще подкрепи нас, а не Турция? Какво ще стане с България, ако, не дай Боже, фигурите върху шахматната дъска се разбъркат? Все искаме да се харесаме на някого, но в повечето случаи - без да сме сигурни, че тъкмо това поведение ще защити интересите ни.

 

Интервю на Христо Куфов     

Вестник „Златна възраст”, 29 април 2016 г.

 

 

 

 

 

Глобалният капитал ще запази Европейския съюз - проф. Васил Проданов

 

 

 

 "Не знам защо ПЕС подкрепи ТТИП. Това ще доведе до окончателната смърт на досегашните системни леви"

При нас битката трябва да бъде за един друг съюз, много по-федерализиран и с ограничени външни влияния, казва известният философ

 

Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА, 4 май 2016 г.

 

- Проф. Проданов, бяхте един от основните участници в конференцията на тема "Ще се разпадне ли ЕС". Той не се ли е разпаднал вече?

- Има експерти, които твърдят, че той вече се е разпаднал особено след реакцията на ЕС на бежанската вълна и че споразуменията от Дъблин не сработиха. Но ние имаме и други подобни прецеденти. Немалко стратегии, приемани от ЕС, не действат, това е валидно и за всяка от отделните страни.

- България има приети 200 стратегии.

- Да, и повечето не действат. Ако това е критерий за държавност, държава като че ли няма, но формално има правителство, парламент, съдебна власт, президент, макар и все по-неефективни. Европейските институции приемат едни или други решения, те се реализират или не в различна степен, но ЕС продължава да съществува. Продължава да функционира, но с нарастваща неефективност.

- Кое е онова, което ускорява процеса на разпад на ЕС?

- Много фактори пораждат множество кризи. Говори се за финансова криза, мигрантска криза,  криза на ценностите, институционална криза, криза на либералната демокрация, системна криза. За мен ключово значение ще има приемането на  споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). Ако то стане факт, сегашната ситуация на неолиберализиран пазар, който обезсилва както държавите, така и европейските институции, рязко ще изостри всички кризи. И без ТТИП това е обяснението защо те се опитват да следват някакви цели, а те не се реализират. Излезлият изпод контрола на държавите глобализиран и финансилизиран пазар с офшорките, където капиталистите крият своите капитали, рязко изостри всички противоречия, доведе до скок на неравенствата, които и сега са проблем на ЕС. Те пък ще водят до конфликти, дестабилизация и всекидневни протести. Вижте през последните дни колко бурни са например протестите във Франция срещу неолиберализиралото се ляво правителство, което иска да премахне трудовите регулации, тъй като Франция не е конкурентоспособна при глобализирания пазар на работна сила.

- Ако всичко това ускори разпада на ЕС, кое пък е онова, което би го предотвратило?

- Две са възможните противодействащи сили. От една страна, това са големите европейски корпорации, интересът на капитала от големия европейски пазар. Това е много мощна сила. От друга страна, това са нагласите на гражданите в ЕС. Ако европейските граждани във всяка отделна страна бъдат попитани - как смятате, по-добре ли ще сте извън ЕС? - по-голямата част ще отговорят с "не". Тоест, ако трябва да избират между две злини, независимо че има тренд на умножаване на евроскептиците, засега повечето избират ЕС. Вероятно дори във Великобритания Брекзитът няма да се състои.

- Но много са силни и центробежните процеси, нали така?

- Така е, затова вероятността от разпад нараства. Това, което е неоспоримо, е, че имаме умножаване на количеството кризи. Имаме нарастваща неефективност на съществуващите институции. Нараства неравенството. Навлизаме в четвърта индустриална революция, която следващите 5-10 години с огромна скорост ще отнема  работни места, ще увеличава безработицата, а с това и социалните конфликти.
Но в обществения живот нищо не е предопределено. Всяка криза тласка общественото мнение и ЕС в някаква посока, кара го да приеме едни или други правила, да подобри функционирането си. Не радикално, но крачка по крачка - особено там, където са замесени гигантски интереси.

- Кризата с мигрантите също действа центробежно. Държавите започват да се сепарират и да се спасяват сами. Но кое е онова, което ще съхрани ЕС?

- Какво ще се получи, трудно може да се предвиди отсега. За мен ТТИП ще има решаваща роля. Аз не знам защо ПЕС подкрепи преговорите, не разбират ли, че това ще доведе до окончателната смърт именно на досегашните системни леви, които и без това са в криза, поради вписването им в системата на неолиберализиран капитализъм? Левите  минават днес през етап, подобен на този през 30-те години на ХХ век, когато противоречията рязко нарастват и Хитлер идва на власт. Тогава марксистите в Западна Европа започват да си поставят въпроса защо при изострянето на кризата на капитализма работническата класа подкрепи авторитарно-фашистки режими, а не подкрепи революцията. И при сегашната криза в Америка работниците подкрепят десния Тръмп, във Франция правят протести срещу лявото правителство и са зад дясната Марин льо Пен. ТТИП съвсем ще обезсили левите партии. Те загубиха работниците като социална група, сега ще загубят и средната класа, която подкрепяше социалдемократическите партии в условията на социална държава до 70-те години на ХХ век.

- Ако ТТИП се подпише, както иска Обама, до Нова година, значи процесите може да се ускорят неимоверно?

- В САЩ има алтернативни позиции. И Сандърс, и Тръмп са не само срещу ТТИП, но обещават да се откажат и от НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия), тъй като то удря пазара на работна ръка при тях. Обама бърза, защото зад ТТИП стоят големите американски корпорации, но по-важният мотив е геополитическият. САЩ искат да запазят голяма част от света под свой контрол, но ще успеят ли, е трудно да се прогнозира.

- За България кое е по-добре - в ЕС или извън него?

- В ЕС, но не при сегашния, а при този, в който има реална солидарност. Не при този с неолиберално преразпределение на ресурсите към едно малцинство от 1%, което притежава сега 27% от богатството в ЕС. Затова той трябва да бъде радикално променен по посока на федерализация и засилване на централизираното преразпределение, подпомагащо изоставащите региони и блокиращо нарастващите неравенства. За съжаление не виждам да се прави нещо в това отношение, включително и в поведението на българските партии. Концентрирани във вътрешните проблеми, те недооценяват борбата срещу ТТИП, от което ще спечели само глобалната олигархия и ще се засили неравенството.
За мен е непонятно защо една-единствена община в България, тази на Горна Малина, се присъедини към паневропейската инициатива за "зони, свободни от ТТИП". Би трябвало да се мобилизират да направят това навсякъде общините, където поне доминират левите партии. Иначе те окончателно ще изчезнат, пометени от глобализирания пазар, чиито противоречия, както виждаме, раждат сега главно консервативни, националистки и неофашистки реакции.
Сегашните социаллиберални лозунги на европейската левица няма да се реализират, ако се подпише ТТИП и ако тя не започне битка за един много по-федерализиран ЕС, без офшорки, преразпределящ много по-голям дял от БВП. В САЩ това, което се преразпределя чрез федералния бюджет през 2015 г., е 21% от БВП, а в ЕС е 1%. Няма как да не нарастват различията както между регионите, така и между социалните групи, ако се опитваш да реализираш социална политика чрез парцелирана в отделните държави фискална политика. Следствията по-скоро ще бъдат, че развитите западни държави ще искат да се отделят от бедните. Вижте как се разпадна Съветският съюз - започна се от балтийските републики, които бяха с най-висок БВП. Нарастващите социално-икономически дистанции между републиките в Югославия също са фактор за нейния разпад. Същото искат през последното десетилетие каталунците в Испания. В тази посока върви сега и ЕС.

- Звучи като виц, но не е, следният съвет към желаещите да станат членове на ЕС: да минат през България, да видят резултата и пак да си помислят.

- За съжаление ние попаднахме и в един период на турбулентност. След като влязохме през 2007 г., през 2008 г. започна кризата. Тя придоби глобални измерения, особено в последните една-две години със ставащото в Китай и не случайно аз говоря, че проблемът не е само в ЕС. Проблемът е глобален и може да бъде обяснен с цикъла на развитие на капитализма, с огромното неравенство, резултат на глобализирания свободен пазар, изчерпване на ресурсите на третата индустриална революция, с прехода от монополярен към мултиполярен свят и с опита на капитала да компенсира спадащата печалба чрез движение към четвърта индустриална революция.
Тук Европа изостава в сравнение със САЩ, за съжаление. Това, което Лисабонската стратегия предвиждаше за наука и иновации, не се реализира. Американците са водещи в новите технологии и те разчитат и на това да победят в геополитическата битка за запазване на американската глобална хегемония. Това е един от аргументите на Джордж Фридман и неговата агенция "Стратфор" да казват, че ЕС няма перспективи, за разлика от САЩ, имайки предвид и особеностите на по-малко зависимата от външни фактори американска икономика. Затова в тази ситуация Европа би могла да се спаси само чрез федерализация и ограничаване на външните въздействия върху нея, както и чрез нарастване на вътрешното потребление, чрез съответни преразпределителни процеси на общоевропейско равнище. Засега обаче това изглежда повече утопия, отколкото реална перспектива. Затова и апокалиптичните прогнози за бъдещето на ЕС стават все повече.


Проф. Васил Проданов  е преподавател в УНСС и директор на Тракийския научен институт. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010). Автор е на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и др., както и на 21 книги.