Търсене в този блог

четвъртък, 5 май 2016 г.

БСП не може да е лява с олигарси като Георги Гергов - Иво Атанасов

 

 

 

У нас има свобода на медиите, но главно за техните собственици и ръководители

 

- Как оценявате свободата на словото у нас? Според международно изследване нещата в България са се влошили още повече и по този показател страната се е сринала надолу в световната класация.

- Това се усеща и без да имаме кой знае какви сетива. Въпросът има две страни. Първо, тези класации се правят по данни, които се подават от български граждани. С това не искам да кажа, че класацията не е реална. Втората страна е защо това е така. Миналата година в СЕМ работихме седмици наред, за да стигнем до физическо лице - собственик на електронна медия. Нямаше нито една смущаваща личност в този списък, което показва, че се намират начини да се заобиколят праговете за концентрация на собственост. Собственик по документи на една телевизия може да бъде ром от “Факултета” - казвам го без негативизъм, - а фактическият собственик да е някой друг. СЕМ няма как да хване това. Много е трудно да се установи реално дали някой е надминал този праг на концентрация на собственост в медийната сфера. Той не е определен в Закона за медиите, но ние смятаме, че по общия закон за защита на конкуренцията не може едно лице да притежава повече от една трета от пазара. Големият въпрос обаче е кой финансира медиите. Всеки може да се води собственик на медия, но откъде идват парите? Една част идват от държавата по линия на различни комуникационни стратегии и оперативни програми. Наскоро бяха премахнати обществените поръчки за купуване на медийно време, което още повече дава възможност на властта по своя преценка да фаворизира едни медии за сметка на други. При това положение медиите трябва да се съобразяват. Видяхме какво стана с Нова телевизия, просто ми е неудобно да коментирам такова въртеливо движение в рамките на 24 часа.

- Толкова ли ги уплашиха тези рисунки със свинските опашки, та в рамките на денонощие “прегрешилият” карикатурист бе уволнен и пак назначен, при това с огромна заплата?

- Премиерът Борисов има много здрав инстинкт за това кое работи срещу него и кое не. Докато се стараеха да покажат колко са загрижени за имиджа му, той изведнъж разбра, че всъщност му правят лоша услуга и даде тон да бъде възстановен Чавдар Николов. Това е много характерен пример за състоянието на свободата на медиите в България.
Формално няма концентрация на собственост, няма видими нарушения, но има сваляне на карикатури, сваляне на предавания, има и връщане на хора, след като премиерът е реагирал. В този случай изцяло се следва волята на властта.

- Бойко Борисов обяви, че започва да колекционира карикатури за себе си, както навремето правеше Шарл де Гол...

- Чувал съм, че Тодор Живков също колекционирал вицове за себе си, и това е нормално за всеки широко скроен човек. Ако той не може да се самоиронизира, фалира, а ако е във властта, губи страхотно.

- Какви други начини има за въздействие на властта върху медиите?

- Финансирането с европари на едни медии и пренебрегването на други е практика, която сме усвоили не по най-добрия начин от Европа. Това е принос към несвободата на медиите - не използвам тази лоша дума купуване, но поне е форма на влияние върху тях. Има и други начини на финансиране, които влияят върху свободата на медиите. Дадена медия кани известни водещи, плаща високи заплати, но за целта взема заеми и знае, че никога няма да ги върне. В един момент банката фалира и с тези милиони се натоварва бюджетът, т.е. данъкоплатецът, който се оказва “инвеститор” на медията, без да знае това. Няма контрол, няма отговорност. Това също е форма на финансиране на медиите, която им носи несвобода. След като по такъв начин я развивате, вие не можете да сте свободен в нейното управление, в редакционната й независимост. Трябва да се съобразявате с този, който дава парите. Трети фактор за несвободата е унизителното положение, в което се намират повечето журналисти. Държат ги на ниски заплати и им дават някакви бонуси, ако следват линията, наложена от собственика. Или трябва да пишат така, както им кажат, или трябва да напуснат. Не случайно сме толкова назад в световната класация.

- Има ли автоцензура у нас?

- Абсолютно. Това, което току-що казах за ниските заплати, води до автоцензура. Или пък, ако пък сте външен автор, дори и да сте най-добрият, нямате шанс да публикуват статията ви, ако тя не се връзва с линията, следвана от медията. И тогава колкото и да не ви се иска, започвате да се съобразявате с нея и да влизате в калъпа й. Когато предаването “Всяка неделя” беше възстановено, Кеворк ме покани в “горещия стол”. Стана дума за свободата на медиите и аз казах, че такава има, но предимно за техните собственици и ръководители. На другия ден един високотиражен по онова време вестник ме направи на пух и прах. Реакцията на медийния сектор е страхотна, ако си позволиш да кажеш нещо. Тези, които правят цензурата, веднага се обединяват срещу този, който говори против цензурата.

- Ако пренесем темата в сферата на културата, бих ви попитал защо днес няма такива изявени творци, каквито имаше някога, независимо че мнозина от тях бяха приближени до властта?

- Няма лесен отговор. Може би не само в България е така, виждаме, че и в световен мащаб няма кой знае какви културни върхове. Холивудските продукции и бестселъри в повечето случаи не могат да задоволят хората с изискан вкус и култура. Има известен застой. Намаленото финансиране на културата след 1989 година, отдръпването на публиката от театрите, която сега като че ли започва да се завръща, реформите, изразяващи се в съкращаване и намаляване, а не в развиване, закриването на музикални състави - всичко това демотивира творците, разрушава добрия вкус на публиката. В същото време чалгата е навсякъде. Има взаимно влияние между публиката и твореца, който се опитва да й угоди, и то е погубващо и двете страни, защото се слиза на все по-ниско ниво.

- Според вас кой ще наследи Михаил Миков начело на БСП?

- Трудно ми е да кажа, защото излязох от Националния съвет на БСП след влизането ми в СЕМ. Моментът за промяна беше през 2009 година, когато може би трябваше да се избере нов лидер. Тогава БСП все още беше партия с по-голям потенциал, не беше разкъсана на АБВ, “Движение 21” и т.н. Убеден съм, че Георги Първанов нямаше да излезе от БСП, ако дори и малко по-късно - през 2011-а, някой друг бе станал неин лидер. БСП е в трудно положение. Не можеш да се върнеш към лявата същност с олигарх като Георги Гергов, който със 7 процента на кметските избори в Пловдив и едва пети в класацията има самочувствието да се кандидатира за лидер на партията. Заради такива като него за БСП не гласуват не само в Пловдив, а и по други краища на България.

- Не се ли размиха понятията ляво и дясно у нас?

- Лявото загуби позиции, дори е трудно се дефинира какво е. Ние сме стигнали дотам да приемаме за крайно леви даже действия, които десетилетия са се вписвали в разбирането за нормална лява политика. Наскоро Миков каза, че настояването на БСП за достъпно здравеопазване се приемало от някои за крайно ляво. Това показва колко сме се отдалечили от лявото не само като политика, но и като представа. Но видяхме как беше съсипано класическото дясно в България - СДС, как с идването на бившия цар то се разби. Сега като че ли е налице стремеж това да се случи и отляво. Действително термините ляво и дясно вече не са това, което бяха. Имаме една управляваща партия, която действа като корпорация. Не може да се каже, че тя има някакви идеологически устои, че вижда развитието на страната в перспектива през призмата ляво-дясно.
Не е и особен пример за демокрация, след като на национално съвещание се изказват трима души, което не се случваше навремето дори на идеологическите съвещания по линия на ЦК на БКП. Хората се събират, за да им пълнят главите с определени послания. Като че ли все повече се превръщаме в страна без партии в традиционния смисъл на думата. Нямаме нормален политически живот.

- В състояние ли е същата тази политическа класа да измъкне България от дъното, на което се намира?

- Аз съм песимист, както съм песимист и по отношение на националната ни сигурност. Ние сме членове на НАТО, но нищо не ни пречи да балансираме отношенията си с Русия. Ако утре се създаде независима кюрдска държава, Турция ще търси компенсация, и то на запад от границата си. Ние разчитаме на НАТО, но виждаме как ЕС се усуква около Турция за бежанците, а и в Европа най-силната натовска армия е тъкмо турската. При евентуален военен конфликт със съседите ни имаме ли гаранция, че САЩ ще подкрепи нас, а не Турция? Какво ще стане с България, ако, не дай Боже, фигурите върху шахматната дъска се разбъркат? Все искаме да се харесаме на някого, но в повечето случаи - без да сме сигурни, че тъкмо това поведение ще защити интересите ни.

 

Интервю на Христо Куфов     

Вестник „Златна възраст”, 29 април 2016 г.