Търсене в този блог

неделя, 17 март 2019 г.

Парижката комуна - първият велик опит

 

 

През септември 1870 г. парижкият пролетариат започва революционен подем с колосални социално- политически последици, довели до първата Комуна в човешката история.

На 2 септември 1870 г. обсаденият при Седан Наполеон III капитулира със стохилядна армия и открива пътя на пруските войски към Париж.

На 4 септември Париж въстава срещу бонапартистката диктатура. Наполеон III е свален и е възстановена републиката. При тези бурни условия се оформя идеята (против волята на „правителството на националната измяна") да се избере Централен общински съвет на Париж - Комуна, която да изпълнява ролята на народно и демократично правителство и да се превърне във върховен революционен орган.

През октомври 1870 г. революционен Париж започна героичната борба за Парижка комуна. На 18 март 1871 г. тази борба се увенча с победа. На тази дата в Париж избухна мощно, добре подготвено и организирано въоръ­жено въстание, което сваля от власт продажното, пропруско, антинационално правителство на Тиер и властта преминава в ръцете на революционните сили. Същия ден в Градския дом (седалища на правителството) се установява Централният комитет на Националната гвардия и се развява червено знаме - символът на социалната република и на пролетарската революция.

С проведените през март избори за Съвет на Комуната, тя става реален факт и на 28 март е тържествено провъзгласена.

За първи път в историята в правителството са включени 25 работници. Избрани са и няколко дейци на работнически синдикални дружества. Видно е, че по своя социален състав Комуната е едно истинско работническо правителство. Много показателно е също, че 30 членове от състава на Съвета на Комуната са членове на първия Интернационал. Естествено, всичко това предопределя същността и целите на Комуната, нейната антикапиталистическа, антиексплоататорска и социалистическа идейна насоченост.

Съставът, идеите и практическите действия на Париж­ката комуна свидетелстват, че нейното знаме е знамето на социализма, на икономическото освобождение на работническата класа и на труда, освободен от капита­листическа експлоатация. Парижката комуна става първият в световната история опит за социална революция.

Комуната просъществува само 72 дни. Друго и не можеше да се очаква. Остро засегнатата и реално наплашената френска буржоазия се обединява с консер­вативните сили на Бисмаркова Европа и с бясна злоба се нахвърля върху защитниците на Комуната.

       Връхлетя като вихър безчисленний враг

       над Парижката бурна Комуна,

       и борците последни студения мрак

       с кървави устни целуна.

 

Така, половин век по-кьсно Христо Смирненски възпя трагичния край на Комуната.

На 28 май 1871 г. , след едноседмична героична отбрана, Парижката комуна престана да съществува.

Нека се опитаме да погледнем на това паметно историческо събития от по-друг ъгъл - не само идейно- политически, не само политоложки, а чисто човешки.

Изминалите до 1871 г. столетия не познават равен­ството между хората, въпреки Десетте Божи заповеди, напук на Христовото милосърдие, независимо от масо­вото недоволство. И изведнъж, в края на 19-то столетие, в столицата на една съвременна, развита държава лумва първият опит това неравно статукво да бъде изменено в полза на трудовите хора. Не е ли това велик пример? Не е ли революционен порив с несравними и неоценими цели!

Това, че революционният пример не успя, не намаля­ва, а повишава неговото величие като първи опит, като първи пример. Тогава социално-икономическите условия във франция, Европа и целия свят още не бяха на степента да осигурят надмощието на Първата Комуна. Но тя показа, че идеята за комунизма вече престава да бъде „призрак", а се превръща все повече в постижима реалност. След 46 години тази реалност стана факт в една огромна евроазиатска страна, наречена Русия. А след още 27 години се превъплати в цяла Световна система на социализма. Така първият опит се оказа, че не е последен. Така величието на първите парижки комунари засиява с още по-ярка световна историческа светлина.

 

Филип Серафимов, вестник „Жарава”, 15 март 2011 г.

 


                 Стената на комунарите в Париж