Търсене в този блог

сряда, 11 януари 2017 г.

Кой и защо уби дядото на Цачева - Веселин Стойков

 

 

 

                                              Истината за едни сълзи...

Разузнавач от Държавна сигурност разказва за лъжите и инсинуациите на кандидатката за президент

 

Следих по медиите отминалата президентска предизборна кампания. Тон за воденето й в арогантен стил дадоха Бойко Борисов, Цветан Цветанов и приближените им лакеи. Развихрили се като гладиатори, те заплашваха и внушаваха на избирателите, че ако не бъде избран предложеният от тях кандидат, за държавата ще настъпи апокалипсис.

По време на кампанията имаше два телевизионни дебата между Цецка Цачева и ген. Румен Радев. По повод първия във в. ДУМА прочетох статията "Хитрата сврака с двата крака". В нея авторът уличава и разобличава Цачева в нечестност и кариеризъм. Сочена като ренегат от комунистическата партия, където е членувала за прикритие.

При втория телевизионен дебат Цачева направи опит да започне с активно настъпление, нападайки ген. Радев, че е приел подкрепата на БСП. На този упрек той умно й отвърна, че приема подкрепа от всеки честен българин, защото се е обрекъл да служи като президент на целия народ, а не на отделна партия. И изведнъж, по никакъв повод, тя се просълзи и започна да обяснява как късно от баща си научила, че през 1952 г. на дядо й Иван била изпълнена от комунистите смъртна присъда. Бил осъден като привърженик на БЗНС "Н. Петков". Гледах и гневно се възмутих от наглата лъжа. Родом съм от Ловешкия край, жив свидетел и участник в събитията от онези години.

Прочетох и други статии с призив Цецка Цачева да каже истината за дядо си. Кога, къде и в резултат на какъв процес е произнесена смъртната му присъда, в какво е бил обвинен?

Г-жа Цецка Цачева няма да ви каже истината за убийството на дядо си. Защото нагло и "откровено" лъже! Намери дори журналист, който пусна статия под заглавието "Цачева работила 7 години в сградата, където измъчвали дядо й. Една потресаваща история защо родителите й са крили от нея за жестокото убийство".

Трудно ми е да си обясня и да приема как журналист с чиста съвест може без скрупули и без свян да лъже. Това ме задължава да разкажа истината. Защото съм участник в събитията по това време като разузнавач от Държавна сигурност в Ловеч. В тези органи постъпих на 1 септември 1948 г. и служих до 1 септември 1950 г., когато получих назначение за следовател в Следствения отдел на ДС в София.

 

*    *    *

Като разузнавач в Ловеч оперативно обслужвах всички села в бившата Ловешка околия с цел откриване и пресичане на всякакви враждебни прояви от политически характер срещу властта. По мое време, а и до промените през 1989 г., процеси за съдене на възрастни хора като привърженици на Никола Петков, след забраната й със закон, в бившата Ловешка околия, в която попада и с. Драгана (родното място на Цачева), не е имало.

Във времето от 1948 до 1952 г. в Ловеч се състояха три съдебни процеса по линия на забранената младежка земеделска организация, наричана ЗМС "П. Сърбински".

Първата група бе разкрита през 1949 г. от разузнавач Цачо Петков. По нея задържахме 11 лица: един от Ловеч, четирима от с. Дойренци, трима от с. Соколово и трима от с. Голец. Създадена бе на идейна база, за въоръжена борба срещу законната власт. Сред задържаните двама бяха на възраст 37 и 38 г., останалите - между 19 и 23 г.

Втората група бе разкрита от мен през 1950 г. И тя бе създадена на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. По нея задържахме за разследване 6 лица: двама от Ловеч, трима от с. Лисец и един от с. Прелом. Всички бяха младежи на възраст от 19 до 27 г.

Третата група бе разкрита също от мен, но бе реализирана като операция през 1951 г. от моя заместник. Създадена бе също на идейна база, за въоръжена борба срещу властта. За разследване са задържани 7 лица: един от Ловеч, един от с. Продимчец, четирима от с. Хлевена и една жена от с. Смочан. Най-възрастният сред тях е на 41 г., а останалите - между 18 и 25 г.

 

Смъртни присъди не са издавани

 

и по трите процеса.

След закриването със закон на земеделската дружба "Н. Петков" и на ЗМС "П. Сърбински" в бившата Ловешка околия с над 35 села, с налични организации за възрастни и младежи, само в 4 села и в града техни последователи дръзнаха да нарушат закона и да създадат нелегални структури за борба против властта. В тях имаше отделни лица от други населени места. В повечето села в бившата Ловешка околия, включително и в родното село на Цецка Цачева, не е имало нелегални организации от привърженици на "Н. Петков" и на ЗМС "П. Сърбински". Поради което в посочения период не е имало задържани или съдени за конспиративна дейност.

Принуден съм да се спра и на други привидения на журналиста Иван Бутовски, отразени във в. "168 часа", където пише: "... Сега четете повече за борбата на горяните, в която се е включил Иван Цачев и заради която намира смъртта си... Иван Цачев заедно с другите осъдени е бил заключен в сградата на днешната община в Плевен, в нея се е помещавал местният щаб на ДС."

 

Това е съзнателна инсинуация

 

Първо. През това време в Ловешкия край не е имало горяни, бих подчертал - нито един. Лансираната в статиите и от Цачева теза, че нейният дядо Иван Цачев през 1952 г. е убит като сподвижник на БЗНС "Н. Петков" и помагач на въоръжена нелегална "горянска" група, водеща борба срещу властта, е преднамерена лъжа за прикриване на неудобната за нея истина, че Иван Цачев е убит при опит за задържане заради криминално престъпление. Дядото на Цачева не може да се включи в нещо, което го няма, което не съществува.

Второ. В годините от 1947-а до 1954-а в Ловешко, Троянско, Севлиевско и Габровско върлуваше опасният криминален престъпник Грозю Грозев, наричан "Каскета", родом от карнобатските села, излязъл от затвора заедно с освободените политически затворници на 9 септември 1944 г. През 1946-1947 г. извършва обир с убийство и отново минава в нелегалност. Впоследствие, заради дръзки грабежи и убийства, ръководството на МВР разпореди по неговото залавяне и обезвреждане да работи ДС.

Трето. Освен по опасния рецидивист "Каскета", разузнавачите от ДС в Ловеч работехме и по разкриване и залавяне на трима полицаи, успели да избягат след осъждането им от Народния съд за убийства на партизани, и по избягал с оръжието си курсант от ВВУ в Долна Митрополия. Единият полицай, чието име не помня, беше от западните села на Ловешка околия. Избягал от конвоя, когато го откарвали за изпълнение на смъртната му присъда, издадена от Народния съд. Другият беше Вълчо Узунов от с. Къкрина. Като полицай, участвал през 1943 г. в убийството на партизаните Димитър Кочев от с. Дъбрава, Тодор Табаков от с. Горно Павликени, Дашо Лалев от с. Брестово и Дешка Йорданова от русенските села, работничка в Габрово. Третият бе Вълко Генов - полицейски подначалник от с. Горно Павликени. Осъден за участие в разследване и побой на задържани ремсисти. Заловен бе през 1954 г. Габровчето, на когото не помня името, през 1949 г. избягва от ВВУ в Долна Митрополия със зачисления му автомат. На следващата година получихме сведение, че се е обадил на близките си от Италия.

Това са били нелегалните в бившата Ловешка околия в онова време, но те не са "горяни", а убийци, избегнали възмездието на народа.

Имам спомен, че през онези години в с. Драгана се извърши убийство при опит на милиционери да задържат по някакъв повод местен човек. Той се възпротивил и ударил единия от тях. Другият бил принуден да го простреля. За този случай през 2015 г. питах Марин Йотов, родом от с. Драгана, за уточняване на човека. Той потвърди, че става въпрос за дядото на Цецка Цачева.

Всяко политическо убийство има специфични атрибути. Първо, да е извършено при осъществяване на нелегална дейност. Второ, убитият да е член на нелегална организация или група за борба срещу властта. Трето, да е станало при обстоятелства, сочещи дейност, свързана с нелегални. Четвърто, да е извършено от органи на ДС, или под тяхно ръководство.

Видно от посочените факти, при убийството на Иван Цачев липсват основните атрибути, определящи го за политическо. Поради което то спада към

 

убийствата от общ характер

 

Защо въпросът за убийството на дядото на Цачева се поставя, след като са минали повече от 60 години? Госпожата е юрист, според Борисов "феномен" в тази област. Можело е въпросът да бъде повдигнат много по-рано, когато е имало живи свидетели. Защо това става в предизборната кампания?

Що се отнася до гроба на убития дядо на Цецка Цачева - отново загадъчна мистерия. Неизвестен. Не е имало причини бащата на Цачева да не погребе своя баща в родното село. Освен да е отказал да стори това по някакви сериозни съображения.

Българският народ трябва да е благодарен на онези над 2 млн. избиратели, гласували за ген. Радев. Защото с гласа си спасиха държавата от "майката" на нацията, която щеше да надмине по некадърност, нечестност и недостойнство стократно Росен Плевнелиев.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 11 януари 2017 г.





 

четвъртък, 5 януари 2017 г.

Пазар или Духовност ! – Светлана Шаренкова

 

 

 

Вече няколко дни в публичното пространство тече спор за пари между Българското национално радио и „Мюзикаутор”, залогът е спирането на музикалното съдържание, създадено от български композитори и певци. В спора между Радиото и авторите всъщност грешна е Системата. Неолибералният капитализъм, наложен у нас след 1990 година, унищожи не само българската индустрия и земеделие, но и българската духовност. Отказът от държавна опека над духовния живот бързо прерасна в институционално безразличие. Културата на високите постижения тъне в мизерия, а чалгата пазарно просперира. Вакуумът се запълва и с американската масова „култура” на пуканките, шоуто и екшъна. Новите Николай Хайтов и Валери Петров, Дечко Узунов и Панчо Владигеров отдавна са заминали някъде отвъд Океана, а ако случайно са останали, нямат особен шанс, защото държавата традиционно пести пари от младите таланти. Нали има други евро-атлантически приоритети.

При социализма способните творци бяха авангард на обществото, а държавата се грижеше за материалната обезпеченост и творческото им спокойствие, за международната популярност на българската култура, за ежегодното увеличаване на продукцията от книги, концерти, изложби, филми, грамофонни плочи, вестници. А хората имаха неподправен, искрен интерес към културата, нали държавата издигаше в култ естетическото възпитание на народа. Някога чакаха на опашки пред книжарниците и театрите, а днес – пред Бюрото по труда. Гладният първо мисли за хляба, а не за духовната храна. Ако му отнемем и малкото българска култура – край с България! А откъде българска култура, щом творците са поставени в унизителното положение да се карат за насъщния. Пазарът в този му „чист” вид уби културата, уби образованието, убива и националната ни традиция и идентичност, замени Паисий с Азис и националната ни гордост с нихилизъм и примирение с ужасната реалност, която ни заобикаля. Именно затова е време институции, творци и общество да се обединим в името на оцеляването и възраждането на България, за да стане тя отново Държава на Духа!

 

 Източник: вестник „Земя“, 5 януари 2017 г.




 

Политическите чистки след 1989 година – проф. Васил Проданов

 

 

Любима тема на българската десница е „лустрацията”, т.е. политическите уволнения на кадри и тя се вайка, че това не се е реализирало. Всъщност политическите уволнения в България са най-големи в условията на либерална и неолиберална демокрация. След Освобождението при смяната на партии се е сменяла цялата вертикала на властта от министерствата до селския разсилен, за да се уреди новата партийна групировка. През последните 27 години обаче мащабите на политически чистки са непознати в българската история по четири основни причини. Първо, до 1944 г. не сме имали такава голяма администрация и не се е налагало да се сменят толкова много хора. Второ, след 1944 г. не са се сменяли през няколко години партиите, които управляват, за да се налага всяка от тях да вкарва своята клиентела във властта. Трето, не са управлявали коалиционни правителства, всяко от които да се опита да намести своите хора и да намери причина да изхвърли предходните. Четвърто, не са разрушавани в такива гигантски размери структури на селско стопанство и индустрия, оставящи без работа стотици хиляди хора, които за да оцелеят стават клиентели на партии, обещаващи да им намерят местенце във властта.

Политическата чистка стана същностна характеристика на неолибералната демокрация след 1989 г. Всяко следващо правителство уволнява хиляди хора от горе до долу, за да назначи свои активисти. За тази цел се използват четири основни инструмента. Единият е преструктурирането на съответното звено, другият е закриването му, третият е директното изгонване на съответния човек с различни обвинения, четвъртият е обявяването на съвкупност от длъжности в парламента, изпълнителната и местната власт за политически и тяхната промяна с всяко правителство.

По експертни оценки от средно 40 000 персонални промени в административния апарат, които се извършват за пълен мандат, най-малко половината са наложени по партийна линия, а останалите под натиска на корпоративни мрежи и шуробаджанашки връзки. За периода 1989-2016 г. в България са се сменили 15 правителства и дори два пъти да намалим горните персонални промени политическите чистки са засегнали стотици хиляди, което е повече от всякога преди това в историята. Само в МВР през 90-те години са изхвърлени или принудени да напуснат около 30 000 човека, а след това започват оплаквания как то не си върши работата и колко е корумпирано. Но нали това са назначени нови, така нар. „демократични” кадри, след поредицата от политически чистки?

Самозабравилото се за ”първо демократично правителство” на Филип Димитров не само, че прие лустрационен закон за науката, но уволни хиляди журналисти и експерти в различни министерства. В Министерството на външните работи новият министър Стоян Ганев уволни по политически причини стотици дипломати. В БНТ от април 1992 г. за десет месеца Асен Агов уволни по политически причини 900 журналисти като заповедите за уволнение съм им са връчвани от чистачките. За да може да бъдат разрушени управленските структури и изхвърлени от работа хиляди „комунисти“ в ТКЗС-тата, са създадени ликвидационни съвети от зъботехници, фризьорки и какви ли не, които така ликвидираха селското стопанство, че сега дори чесън внасяме от Китай, където при ККП и номенклатурата производството на селскостопански продукти преживя невиждан възход.

Под натиск беше извършена политическа чистка в съдебната система и хиляди изхвърлени от работа, за да бъдат заменени с приемливи за новите управляващи, с което тази система така рухна, че след това повече от две десетилетия е неработеща, корумпирана и водеща до разпадни процеси в страната.

В науката бе приет „законът Панев“ и от ръководни постове в университетите и научните институти бяха изхвърлени 2830 учени. В книгата си „Властта на малкия човек“ проф. Дончо Градев сравнява тези „демократични” чистки с макартизма в САЩ и с времето на нацизма в Германия, когато отнемат почетната докторска титла на Томас Ман. По подобен начин от своята длъжност е свален известният историк ректорът на СУ Николай Генчев. От ръководна длъжност е отстранен един от лидерите на Философския факултет на Софийския университет Исак Паси. В писмо до Общото събрание на Философския факултет той казва: „започнах съзнателния и осъзнатия си живот с две поправки към Закона за защита на държавата, със Закона за защита на нацията, със Закона за конфискация на имуществата на лицата от еврейски произход, с техните правилници и още няколко нормативни акта в този дух. Тогава бях на петнадесет години. А завърших професионалното си поприще с един съвсем аналогичен по дух и буква на споменатите закон – известния закон на никому неизвестния Панев.”

На освободените места в държавните структури се назначават агресивни, самообявили се за „демократи“ нищожества. Нейчо Неев, вицепремиер в правителството на Любен Беров ще възкликне „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. По време на своето първо управление, независимо от изискванията за конкурси, ГЕРБ назначи 2069 души без конкурси в държавната администрация, а там, където са провеждат конкурси те са напълно формални. Там, където се появят нежелани фигури, които не играят по правилата на клиентелистката игра влиза в действие компроматна институция и технология от рода на. „тефтерчето на Филип Златанов”. Специално създадена в българския парламент временна парламентарна комисия за политическите уволнения за периода август 2009- март 2013 г. в изготвения от нея доклад през 2014 г. установява, че 43 746 човека в държавната администрация са били уволнени по партиен признак, а на тяхно място са издигнати политически лоялни кадри, най-често без квалификация. И в момента по-малко от една трета от близо 140 000 човека работещи в държавната администрация са наети формално по закона за държавния служител, а останалите са политически, роднински, клиентелистки назначения.

Характерно за новоназначаваните кадри в неолибералната държава става падането на мениджърската  ефективност за сметка на некомпетентност, необразованост, масова корупция. В политиката се налага негативен подбор. По-лесно успява не интелигентният и компетентният, а агресивният, безскрупулният напорист посредственик. Периодичните политически чистки разрушават всяка приемственост и възможност да се води последователна политика. Така неолибералната държава е с много по-нисък административен капацитет в сравнение със социалистическата.