Търсене в този блог

събота, 25 август 2018 г.

Богатите в политиката

 


Дискусия на  членове на Клуб „24 май“ на среща в Банско от 16 август 2018 г.

първа част - https://www.youtube.com/watch?v=FvucwWeGuWA

втора част - https://www.youtube.com/watch?v=CHZBXLjdVTc

трета част – https://www.youtube.com/watch?v=cfa-1UDa-h0


Каква е връзката „богат – политика“ у нас? Какви са особеностите на българския капитализъм? Как и доколко българският капитал влияе върху българската политика? Какво е възможното и желаното бъдеще на тези взаимоотношения?

 

 

 

 

четвъртък, 23 август 2018 г.

Акцията в Рилското корито – 24 август 1944 г.

 

 


Това е най-смелата, най-героичната, най интересната партизанска акция в България, насочена пряко срещу германския окупатор, венец на бойната слава на отряда


Във връзка с указанията на ЦК на БРП за обра­зуване на големи партизански части като ударни сили на предстоящото въстание Дупнишкият партизански отряд трябваше да се обедини с Горноджумайския и Разложкия. Установена бе връзка с Горноджумайския отряд. В отряд „Коста Петров" пристигна зам.командирът на Четвърта ВОЗ Иван Тричков (Яне), за да уговори получаването на оръжие. Тогава В. Демиревски (Желю) предложи да се обединят трите отряда и да проведат акции в долината на р. Рилска. Веднага бяха изпратени куриери, които да доведат партизани­те от Горноджумайско и Разложко в бивака на Дупнишкия отряд, като се искаше съгласието на ръко­водството на зоната.

На 15—16 август под Мусов връх в Рила, в местността „Дяволските води се събраха Дупнишкият, Горноджумайският и Разложкият отряд и част от Първа со­фийска народоосвободителна бригада и поставиха на­чалото на Рило-Пиринския партизански отряд с щаб в състав: командир — Васил Демиревски (Желю), политкомисар — Кръстю Стойчев (Станьо), началник - щаб — Йонко Панов (бай Йонко), зам.-командир — Крум Радонов (бай Георги), и зам.-политкомисар — Димитър Паунов (Тимошкин) . В щаба бяха вклю­чени и пълномощниците за отделните околии Никола Рачев (Войводата), Стойне Лисийски (Дончо), Асен Васев (Хаджията). По предложение на Жельо щабът реши да се пристъпи към усилена подготовка за провеждане на акция по долината на река Рилска, като едновременно бъдат нападнати четири обекта: „Жабокрек", с. Пастра, кочериновската почив­на станция и „Пчелина". Партизанското разузнаване донесе, че в почивната станция се намират 25 хитлерист­ки войници, в местността „Жабокрек" работилниците и скла­довете се охраняват от български и немски войници, в с. Пастра има ловно-охранителна рота, а в манастир­ското стопанство в местността „Пчелина" се намира отделен взвод.

Акцията по долината на река Рилска беше насро­чена за 24 август. Под ръководството на командира и началник-щаба бяха формирани новите чети и отде­ления и определени техните командири. Партизаните подготвяха своето оръжие, а щабът организираше все­ки ден по 2 часа учения. Извърши се сериозно разузна­ване на обектите, включени в плана за нападение. Решението на щаба беше немските войници да бъдат ликвидирани, а българските — обезоръжени. Нали­чието на значителни вражески сили в Рилското корито налагаше акциите да бъдат проведени при пълна изненада и с голяма бързина.

Сутринта на 24 август 1944 г. четите напуснаха лагера и се отправиха към своите обекти. Налагаше се ново ра­зузнаване и да се уточнят на място всички подробно­сти, от които зависеше успехът на акциите. Всички обекти трябваше да бъдат нападнати едновременно в 6 часа след обед. Към с. Пастра се отправи чета, командвана от В. Демиревски и Йонко Панов. Щурмова група, преоблечена като дървари, обезоръжи войнишкия пост. След това четата атакува помещението на войниците, които оказваха кратка съпротива. Част от тях бяха обезоръжени, а другите се разбягаха. Бяха иззети картечница, пушки, бомби, много патрони и войнишки униформи. Партизаните превзеха община­та и запалиха всички данъчни и реквизиционни книги.

Акцията в местността „Пчелина" се извърши от чета, командвана от Крум Радонов. Внезапното нападение из­ненада напълно войниците и те без всякаква съпро­тива се предадоха. Цялото им въоръжение беше иззето. След това партизаните завладяха Гара Кулата (под Рилски манастир) и задържаха намиращия се там влак, натоварен с много оръжие. Четата зае позиция северно от гарата и спря опитите на противника от Рилския манастир да се при­тече на помощ на нападнатите от партизаните обек­ти.

Четата, командвана от Лазо Лазов (Велко) бе натоварена с нападението над кочериновската станция. Щурмовата група обаче беше забелязана от хитле­ристите и те откриха огън. С точния си огън щур­мовата група ликвидира немските войници, които се опитваха да излязат от сградата. Сградата бе обхва­ната от пламъци. Въпреки това партизаните проник­наха на първия етаж — в склада, от където изнесоха много оръжие. Боят продължи близо час. Хитлеристи­те бяха напълно разгромени, като дадоха 23 убити.

Голяма смелост проявиха партизаните от четата на Бойко Изворски, която атакува складовете на „Гранитоид" в „Жабокрек". Този обект се оказа наситен с вражески сили: един взвод български и група немски войници. Но партизаните успяха да обкръжат сградата и да я запалят. Хвърлените бомби принудиха останали­те живи хитлеристи да излязат навън, където бяха уни­щожени. Българските войници се предадоха без бой.

Акцията на Рило-Пиринския отряд в Рилското ко­рито на 24 август беше най-голямото у нас нападение срещу хитлеристки и български военни поделения. Уни­щожени бяха около 25 хитлеристи, 20 моторни коли, 3 мотоциклета, 1 автомобил с 3 монтирани на него картечници, десетки тонове бензин. Партизаните взеха трофеи 6 картечници, 25 автомата, 130 пушки, бомби, хиляди патрони, бойни припаси,, провизии и други.

 

 

Източник: История на Кюстендилската окръжна организация на БКП,  Партиздат, София, 1984 г.

 

 

 

                        Картина

 

 

 

 

 

 

 


вторник, 21 август 2018 г.

Институциите у нас блеят сладко с години – проф. Румен Гечев

За оставки плаче цялото правителство, а не второстепенни началници, отговорни за проблемите с Търговския регистър и "Олимпик"

Настояваме за щателно разследване на целия процес по двата случая и за недопускане на замитане на следите

- Проф. Гечев, скандалите в държавата отдавна са всекидневие, още незатихнал и нерешен един проблем, избухва друг, независимо че е сезонът на отпуските. Само два примера от последните 1-2 седмици - спирането на Търговския регистър и фалитът на "Олимпик", създават впечатлението, че се движим на автопилот. Как ще коментирате реакцията на властите и поведението на институции като ДАНС и КФН, които би трябвало да осъществяват контрол и да имат превантивна роля.


- Тези два примера илюстрират огромните мащаби на корупцията, наглостта, бездарието и  чувството за безнаказаност у управляващите. Сега обучението по компютри и софтуер на практика започва от детската градина. Не може правителството панически да обяснява срива на Търговския регистър с едновременен отказ на няколко записващи диска. Това е обида за всеки разумен човек, който ползва компютър.
Как така някаква баба с фризьорска фирма е спечелила обществената поръчка на Агенцията по вписванията, за да поддържа и надгражда софтуера на компютърната система? Това противоречи на здравия разум. Очевидно, че фризьорката е използвана като бушон, а парите са прибрали началниците на държавна служба. Забележете, че те даже не са си направили труда да намерят или да създадат фирма все пак с някакъв компютърен профил на предмета си на дейност. И всичко това с регистъра става само няколко месеца, след като правителството пак цъфна под прожекторите с уж технически провал на митническата система БАЦИС. И там се оказа, че им спирала системата на записване на камиони, влакове и самолети пълни с интересни, много скъпи стоки за специална употреба.
Не друг, а главният прокурор каза пред парламентарната комисия, че софтуерната система е била направена така, че да може да се прикрива нейната манипулация, т.е. да се краде с пълни шепи. Същата е историята със застрахователното дружество "Олимпик". То е регистрирано в Кипър, но негов клон оперира в България. В Кипър разбират, че дейността му в България е повече от подозрителна и му отнемат лиценза.
Тук, у нас, държавните институции сладко блеят с години. А от отнемането на лиценза през месец май т.г., до скандала от средата на август си кротуват и незнайно на какво се надяват, че "изгарянето" на 200 хиляди полици ще мине тихо и без последствие. Но...не познаха.


 - Оставките на Ралица Агайн като зам.-шеф на КФН заради "Олимпик" и на Зорница Даскалова от шефския пост в Агенцията по вписвания заради регистъра достатъчни ли са за поемането на отговорност от институциите, които не са си свършили работа. Има ли и други отговорни лица и фактори? Какво предлага опозицията за случаите?


- Разбира се, че не са достатъчно. Това е познатата операция "измиване на ръцете". Несъмнено те носят лична отговорност, но за сериозността на въпросните изисквания е нужно комплексно, бързо и професионално разследване на конкретните отговорности от цялото ръководство. Как така председателят на КФН не знае, не е чул и нямал никакво отношения към този срив в застраховането? Ако само заместниците на управленията застраховане, инвестиции и пенсионни фондове са отговорни, то за какво ни е председател - да ходи по коктейлите ли?
Или пък, че министърът на правосъдието не знае какво става в подопечната й агенция? Ами шефовете на ДАНС, в т.ч. тези на двата финансови отдела? Те какво са правили повече от пет години та не знаят кои са действителните собственици на това дружество "Олимпик", с какво се обяснява неговата уникална любов към България. Къде и по какви канали изнасят парите от страната ни и връщат ли се тези пари под някаква форма у нас и т.н.
С една дума, тук за оставки плаче цялото правителство, а не второстепенни началници. Затова е напълно естествено ние да настояваме за щателно разследване на целия процес по двата случая и за недопускане на замитане на следите, както ГЕРБ и техните сателити са превърнали в практика.
Да припомням ли, как в дома на един началник на ДАИ намериха цял гардероб със стотици хиляди левове рушвети. Къде е този човек, колко десетилетия ще се влачи неговото разследване и осъждане? Ами "Суджук гейт", "Кумгейт", или цялата смяна митничари, които при проверка панически наскачаха през прозорците и се скриха в лисичи дупки из близката гора? Тях даже вече не ги търсят и най-вероятно са ги върнали тихомълком на работа. Щото идват избори и на управляващите ще им трябват пари, много пари.


- Специално по аферата с "Олимпик" - какво представлява това дружество? Появиха се информации, че в Испания още преди няколко години дейността му е прекратена. В същото време разследване показа, че в Кипър, където е регистрирано, клиентите му са доста по-малко от ужилените българи - 200 000. Имало е през годините и българи в управлението му. Вашият коментар?


- Дружеството е регистрирано в Кипър. Там има четири офиса, които изглежда не работят на територията на тази страна, защото приходите им са изцяло, и забележете, единствено от България. По последни публикувани данни на дружеството от 2015 г. - те са реализирали приходи от почти 21 милиона евро. В България са достигали до около 270 хиляди застраховки, главно "Гражданска отговорност". Това е дружество "матрьошка". Защото то пък се държи от друго дружество в Люксембург, също доста популярна дестинация за пране на пари и укриване на данъци. Но съм сигурен, че тази верига най-вероятно минава през офшорни фирми в Тихия океан, на Карибите или при пингвините в Антарктида. Някои хора и служби сигурно знаят, но широката публика не. А на въпросния, много интересен испански гражданин, са му забранили да осъществява инвестиционна дейност в Испания. Официално, но и това нашите отговорни фактори се правят, че научават чак сега. Ами за какво са ни тогава тези служби и регулативни органи, които даже не четат информацията от интернет. С една дума - целта на грабежа е България, грабежът е успешен, "матрьошката" обявява фалит и се изнизва. Ние, пак ще плащаме цената. Само, че е повече от редно, тези, които допуснаха този грабеж, да си взимат шапките и да си заминават.


- Възможно ли е българската държава да компенсира пострадалите, какви могат да се вариантите? Според Владислав Горанов те имали право да получат компенсация от Кипърския фонд за обезщетяване. Как виждате изхода от тази ситуация?


- Това е отговорност на управляващите. Те са проспали, умишлено или не е друг въпрос, цялата ситуация с кражбата на милиони от български граждани и фирми. Затова те са длъжни да предложат решение. Всъщност, министър Горанов официално съобщава, че измамените ще пият студена вода. Какъв Кипърски фонд? Ами този фонд първо ще компенсира кредиторите на "Олимп", евентуално измамени в Кипър и неплатени данъци и такси в Кипър, и...ако нещо остане, ще стигне до България. Но за съжаление е наивно да очакваме, че нещо ще остане.
Няма случай при фалит на такъв тип компания да са възмездени всички засегнати. Откъде-накъде кипърската държава ще носи отговорност за това, че българските органи са подкупни и/или некадърни та са позволи на собствената си територия да стане тази измама. Въобще до момента това правителство е в пълна мъгла по въпроса и освен смешни и обидно наивни оправдания не предлага нищо смислено. 


- Кой според вас има полза от срива на регистъра? Мнозина подозират възможни кражби на фирми, пари и информация. Кой би могъл да се възползва?


- На основата на публично известна информация, както и на опита ни със системата БАЦИС, сагата КТБ и др., можем да твърдим, че най-вероятно сривът е бил добре замислен. Заличаването на нелицеприятни вписвания, покупко-продажба на фирми и акции, данните за свързани лица, задължения към НАП и др. - тук наистина може да става дума за тежки престъпления. Дали е така, може да каже следствието и съдебната система. Дали те ще си свършат работата не знам, но по-скоро съм скептично настроен. Поне не сега. Естествено, че могат да се възползват само управляващите. Защото щом управляващите го допускат, логично е именно те да имат интерес от такива странни, едновременни откази на много дискове. Както се казва "губят се много терабайтове, но пък се печелят много пари".


- Борисов вече обеща, че в сряда регистърът тръгвал и едва ли не всичко трябва да се забрави. Властта твърди, че нищо не е загубено или унищожено - кой обаче може да гарантира това. Как очаквате да продължи този казус? 


- Когато г-н Борисов каже "добър ден", си гледам часовника. При него изявление сутрин е променено на обяд, а вечерта вече няма нищо общо със сутрешното. Веднъж "белене" е "лебедово езеро", после е "гьол", после пак е "важен енергиен обект". Да не говорим за "хъбове", "газопроводи" и т.н. Затова е пожелателно да се изчаква 48 часа след изказването на г-н Премиера, за да сме сигурни в крайния вариант. Та, не знам дали ще тръгне и накъде ще върви този регистър. Но подозрението е, че ако тръгне, то в масивите ще липсва интересна информация. То и делото по КТБ тръгна, ама четири милиарда лева отидоха в джобовете на организирана престъпна група. Кой?

 

 

Интервю на Валентин Георгиев с проф. Румен Гечев за вестник ДУМА, 22.08.2018

 

 

 

 

 

 

 

неделя, 19 август 2018 г.

Неолиберализмът си отива! Ще спите ли спокойно, „деца“? –проф. Васил Проданов

Началото на прехода към американизирания неолиберален капитализъм у нас бе съпроводено с възторжената песен „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца“. Тя стана един от химните на „демократите“, родени от Горбачовата перестройка, които обясняваха, че „Времето е наше“ и скоро ще влезем в царството Божие. Това царство Божие бе наречено „демокрация“. А всъщност това бе един конкретен вид демокрация –  либералната. Защото за нея основно право и ценност бяха правото и ценността на частна собственост. В специфичните условия на 90-те години обаче това бе неолибералната демокрация, тъй като друга водеща нейна ценност беше „свободата“, разбрана като свободно движение на хора, пари и капитали и защитаваща глобализирания и американизиран капитал, поставил под свой контрол националните държави, особено в малки и превърнати в периферия страни като България.

„Комунизмът си отива, спете спокойно, деца“, пееха „демократите“. И „децата“ заспаха. Спяха, докато се унищожаваше селското стопанство с варварство и безумие, непознати в историята. Лошият „комунизъм“ бе създал например напоителни системи за над 67% от обработваемата земя, а „демократите“ млатиха и унищожаваха, докато сведоха напояваните площи до 1-2%. Клаха и ликвидираха животни в мащаби, стотици пъти по-големи от скорошното унищожаване на болни овце и кози в Странджанския край. „Демократичната“ пандемия унищожи стотици пъти повече селскостопански животни от вирусите на днешната чума.

После се заеха с индустрията. През 70-те години у нас тя бе по-мощна от тази в Турция и Гърция, взети заедно. Докато „децата“ спяха, „демократите“ унищожиха народно богатство, по-голямо от унищоженото и разграбеното от варварите при ликвидацията на Римската империя.

Същото се случи със здравеопазването, образованието и какво ли още не. За петстотин години Османската империя не успя да унищожи българския народ. Сега, както е тръгнало, за пет десетилетия либералната демокрация и неолибералният капитализъм май ще го ликвидират окончателно. Една трета от него вече я няма.

Изминаха близо три десетилетия и светът на неолибералната демокрация, заради която „децата“ у нас заспаха „спокойно“, започна да се пука по шевовете. Тръгнаха да я рушат новопоявили се политически лидери, като се почне от Тръмп, мине се през Ердоган и се стигне до Орбан. Нейните защитници реват ужасено: „Фалшиви новини“, „Путин участва в избора на президент на САЩ“, „Демокрацията е в опасност“. Реват панически, а неолиберализмът продължава да се пука по шевовете си.

Едно от ужасяващите и травматични за българските либерали събития през последната половин година беше спонтанната реакция на българското общество срещу Истанбулската конвенция. Реагираха различни институции, като се почне от Православната църква и се стигне до Конституционния съд. Те отхвърлиха въплътените в конвенцията либерални и неолиберални ценности, защитавани и с участието на западни посланици в специалното шествие, известно като „София прайд“. Стана нещо ужасно, бе отхвърлен нормативен акт, смятан за висше достижение на неолибералните ценности, наричани за благозвучие „европейски“.

Това обаче май е само началото. Вървят процеси, които няма да видите от екраните на националните медии. Там долу, където няма НПО-та и свят с подбрани телевизионни картинки, либералните и неолибералните ценности са изчезнали съвсем и се задава нещо друго.

Тези дни за десети път посетих може би най-големия събор, събиращ всяка година хиляди хора на Петрова нива. Обикалях сред хората, разглеждах сергиите и забелязах ясно очертана тенденция. Хората с блузки и фланелки, изписани с думи на латиница, бяха по-малко от всякога, за сметка на другите – с български надписи и символи.

Продаваното по сергиите е индикатор за това какво търсят обикновените хора. Американските играчки от типа на куклата Доли бяха сведени до минимум. Търсеха се български символи, български играчки, българско производство. Вгледах се в сувенирните магнитчета, които хората лепят по хладилниците си в къщи. На тях бяха всички наши възрожденци. Там беше в различни версии Петко войвода. Имаше пет различни магнитчета с Тодор Живков, пет със Сталин и СССР. Многобройни шапки, фланелки и други символи, свързани с днешна Русия – например фланелки с надпис „Русия вперед“ и с образа на Путин. Това се търсеше.

Нямаше нито един символ на ЕС, на НАТО, нямаше снимки на Юнкер или на друг от днешните европейски лидери. Те не съществуваха. Продаваше се магнитче със скандална картинка – среден пръст и надпис „ЕС разруши икономиката ни, отне ни децата“. „Що за надпис е това?“, попитах продавачите, а те отговориха: „О, много популярен е и се търси. Това е цитат на пловдивския владика дядо Николай“.

„А защо не продавате сувенири с Юнкер или с други европейски лидери?“, заинтересувах се аз. А продавачите ме погледнаха с поглед, в който се четеше „Този нормален ли е?“, и отговориха: „Защото никой няма да ги купува“.

Такива ми ти работи! „Децата“ спяха спокойно, докато неолиберализмът опустошаваше всичко край тях. Мисля си за горките „деца“. „Неолиберализмът“ май си отива. Нищо, че никой не пее „Спете спокойно, деца“. А те дали ще продължат да спят?

 

 

Източник: сайтът „24 май”, 19.08.2019 г.

 

 

 

 

 

събота, 18 август 2018 г.

Мера според мера – Велислава Дърева

ВМРО - неотговорният фактор

1.
Джамбазки "тръка револвера, ке го праща БеСеПето в село Невратово";
"Де се е чуло и видело ракията да пиеме со пари!?", пита Каракачанов; пиарка-байрактарка си вее глупостта и ветър я брули на бел конь.    
Тъй изглеждат "войводските" новини напоследък.
Най-обичат самоназначените "войводи" от ВМРО да поучават, да назидават, лекции по история да четат и да "го тръкат револвера", първи патриоти да изобразяват и родолюбци единствени. Има обаче едни мрачни, подгизнали от кръв събития в българската история, които ВМРО заобикаля на пръсти и се Богу моли народонаселението да е толкоз изтъпяло, че да не знае, да не помни и да не пита. А който знае, помни и пита, "ке го лапне месечината" и "ке го пратат в Невратово".
Ванчето Михайлов, "иконата" на ВМРО, на три пъти праща убиец на дядо ми Георги. Първата вечер отишъл, па се върнал; втората вечер отишъл, па се върнал; на третата вечер похлопал и рекъл: "Бай Георги, пратен съм да те убивам", а дядо: "Влез да пием по едно вино". Какво са говорили не знам, обаче убиецът си тръгнал с думите: "Бай Георги, не съм те намерил". Не случил Ванчето на убиец. Някъде докъм 1996-97 г. и аз получавах хабери през един вестник относно "месечината" и като как "ке ме пратат в Невратово", ама се не подписваха, та не можах да ги поканя барем на едно вино.
Както и да е.
Сега - няколко въпроса от неудобната история.

2.     
Кой съучаства в преврата на 9 юни 1923 г.? ВМРО.
Кой уби на 14 юни 1923 г. министър-председателя Александър Стамболийски? ВМРО. По-точно - Цанков заповядва на ген. Вълков, той - на кап. Харлаков, операцията ръководи Славейко Василев, убийците са от ВМРО, още по-точно - четата на онова неграмотно, нечленоразделно животно Величко Велянов-Чичето. Режат Стамболийски парче по парче - носа, ушите, пръстите, отсичат дясната му ръка и го бият с нея през лицето, накрая му отрязват главата...
Кой уби на 16 август 1923 г. Райко Даскалов, български посланик в Прага? ВМРО. По-точно - Йордан Цицонков.
Кой уби на 30 октомври 1923 г. д-р Никола Генадиев? ВМРО. По-точно - Димчо Стефанов (братовчед на Йордан Цицонков) и Димо Джузанов, по нареждане на ген. Иван Вълков и Военния съюз. Защо? Защото отказва да влезе в Демократическия сговор, защото освобождава 300 арестувани земеделци и комунисти, които трябва да бъдат изклани като животни в казармите на Първи пехотен полк и защото защитава (безплатно при това) плевенските участници в Юнското въстание. 
Кой уби на 26 юни 1924 г. Михаил (Милан) Грашев, следовател по делото за убийството на д-р Генадиев? ВМРО. Защо? Защото нарича ВМРО мафия, покровителствана от Двореца.
Кой уби на 14 юни 1924 г. народния представител Петко Д. Петков? ВМРО. По-точно - Георги Каркалашев по личната заповед на ген. Иван Вълков. Каркалашев е заловен на местопрестъплението, легитимира се с полицейска карта, пускат го, после го арестуват, през октомври го осъждат на смърт, заменят присъдата с доживотна, а след три месеца го освобождават.
Кой уби на 31 август 1924 г. Тодор Александров? ВМРО. По-точно - Щерю Влахов и Динчо Вретенаров.
Кой организира Горноджумайското клане и уби на 12 септември 1924 г. 193-ма души от лявото крило на ВМРО? Главорезите на Ванче Михайлов с пълното съдействие на военния министър ген. Вълков и на вътрешния министър ген. Русев. Ген. Вълков вдига граничната стража и 14-а македонска дружина (около хиляда души), армията обкръжава града - не за да предотврати клането, а за да го гарантира. В екзекуторската група, за срам и позор, се включват и синовете на две легендарни личности - Кирил Дрангов, син на полковник Борис Дрангов, и Кирил Пърличев, син на Григор Пърличев. Само в хотел "Париж" са открити 137 гилзи. Оцелелите - ранени, полуживи, потънали в кръв, търсят спасение при армията - убиват ги на място. В следващите няколко дни клането продължава в София, Пловдив, Петрич, Мелник, Неврокоп.   
Кой уби на 13 септември 1924 г. адвокат Владислав Ковачев? ВМРО. По-точно - Мирчо Керкедиков, осъден на 15 г., после на смърт, после помилван от цар Борис ттт.
Кой уби на 13 септември 1924 г. народния представител Димо Хаджидимов? ВМРО. По-точно - Владо Черноземски, довереният екзекутор на Ванче Михайлов, заловен и осъден на смърт, присъдата не е изпълнена, неизвестно защо, отскубва се от полицейския конвой, неизвестно как. Ванчето ще го препоръча на своя всесърдечен приятел, създател и фюрер на Усташите, хърватските нацисти - Анте Павелич, той пък ще го назначи за инструктор по терора, на 9 октомври 1934-а, на крайбрежния булевард "Ла Канебиер" в Марсилия Черноземски ще убие краля на Югославия - Александър т Караджеордевич, и ще бъде съсечен от един полицай.
Кой уби на 5 май 1925 г., във Виена, в Бургтеатър, посред пето действие на "Пер Гинт" Тодор Паница? ВМРО. По-точно - годеницата на Ванчето, Мелпомена Кърничева, наричана Менча.
Кой уби на 26 май 1925 г. Георги Шейтанов? ВМРО.
Само за времето от отрязаната глава на Стамболийски до атентата в "Св. Неделя" политическите убийства в България са над 250. От тези над 250 убийства 3 са доказано извършени по решение на Военната организация на БКП. Това е "червеният терор".
Останалите 247 (и повече) политически убийства са дело на глутницата на Цанков, Вълков, Русев, офицерите от Трета секция на Военното министерство и ВМРО. Без да слагаме в кървавата сметка разстреляните, посечените, обесените, удавените в шлепове комунисти и земеделци през Юнското въстание и Септемврийското. Според чуждата преса те са над 10 000. Но това не е терор. Това е апотеозът на демокрацията.
Официалният, легитимираният чрез ЗЗД държавен тероризъм, дивашките репресии, масовите арести, истеричната цензура, архибеззаконията на властта, бруталната полицейщина, демонстративните разстрели по улиците на леви политици, неописуемият садизъм на ВМРО - това са мегатонове страховит политически експлозив, зареден от Цанков и неговата глутница безнаказани и недосегаеми държавно овластени убийци.
Този експлозив не може да не се взриви. Той затова е струпан. И куполът на "Св. Неделя" ще хвръкне във въздуха.

3.
Без никакво участие в никакъв атентат, без никаква вина, без да са посегнали на ничий живот, без съд и присъда, в разстояние на няколко месеца, ще "изчезнат безследно" около 30 хиляди комунисти, земеделци, работници, селяни, интелектуалци, леви офицери, от тях - 6 хиляди само в София. Така свидетелства през 1932 г. бащата на Гео Милев - Мильо Касабов, в своя разтърсващ разказ "Неотговорни фактори":
"Те се появиха като хунта за мъст... И се втурнаха по домовете, и извлачиха жертвите си със силата на властта... А вземаните от домовете им не виждаха вече бял свят. Никакъв съд над никого не се произнесе, никаква присъда над никого... Против всякакъв закон и гаранциите на конституцията за сигурността на живота бидоха избити десетки хиляди с най-ужасни средства... Тази система на най-отвратителна подлост може да скрои и проведе само един роб, един страхливец, един тилови герой, който е получил безотговорна и неограничена власт....
В страната се развихриха събития от властвуващите, в които погинаха около 30 000 невинни като жертви на "неотговорни фактори". Оттогава "неотговорни фактори" е въведено понятие в езика ни за изразяване на ужас и безумие, на подлост и скверност, на безчовечност и зверство...
Делото на "неотговорните фактори" е подло и мерзко и то задълго взема връх, скова и изпълни с ужас и трепет сърцата...
Неужели в България нямаше управници умни да не допуснат този позор за народа ни? Отговорът е - нямаше такива управници. Всички мълчаха като риби при изтреблението на невинни...
През втората половина на май 1925 г. "неотговорни фактори" погубиха сина ми Георги - поета Гео Милев...".
Емил Вандервелд, външен министър на Белгия, говори за 18 000 убити; парламентарната комисия на Лейбъристката партия - за 20 000 убити или изчезнали; в книгата "Какво се върши в България" Чарлз Мос, американски журналист, пише: "На 22 април, шест дни след атентата, в затворите бяха хвърлени 30 000 души". За броени дни (по официални данни на Военното министерство) само в София, Пловдив и Варна са арестувани над 27 000.
Колко загиват в черните нощи на белия терор? Цар Борис признава за "хиляди жертви", външният министър - за 5000 убити само през Септември`23, главният секретар на МвНР - за 3500 "плюс-минус хиляда" (така де, какво са някакви хиляда човеци!), Цанков говори за "стотина убити учители", ген. Вълков - за "25 убити комунисти"... Скромно. И отново Цанков, пред "Нойе Фрайе Пресе": "За съжаление изчезнаха няколко души и повече не се намериха". Още по-скромно.

4.
Само в София, само за 10 нощи са убити 500 души. Избиват ги във Военното училище, в тV Артилерийски полк, в Гвардейския полк, в т Пехотен полк... Разстрелват, душат, премазват, посичат. Брутално, свирепо, кръвожадно, с опиянение... Всяка екзекуторска група включва офицер от Трета секция, шофьор, "майстор-примкаджия" и "облаци".
Кои са "облаците"?
Това са наемните убийци на ВМРО. По-точно - на чичко Величко. Грамадното, неграмотно туловище с гробовен глас, идещ от преизподнята, е същият "войвода" Величко Велянов с неговите колачи, които заклаха Александър Стамболийски...
Убийците имат "норма" -  50 души на нощ. Всяка нощ. И колко нощи продължава този ад? "Месец-два", казва един от палачите. "3-4 месеца", казва друг. Небрежно. Според бюлетина на Дирекцията на полицията адът продължава и лятото, и есента, и до края на 1925-а, и след това. Офицерите изпълняват своя "патриотичен" дълг, а всеки "облак" получава по 50 лева "хонорар" на нощ. 50 убити - 50 лева. За главата на Гео Милев - 1 лев. За главата на Йосиф Хербст - 1 лев. За всяка светла глава - 1 лев. Толкова струват светлите глави и храбрите сърца в страната на несъществуващия фашизъм.  
И една мрачна, зловеща кавалкада снове в нощта - "Форд"-ът на офицерите, 7 леки коли за касапите на чичко Величко, и камиони разнасят трупове, натъпкани в чували... Убийците, скрити в безлунните сенки, заравят още топлите тела в подготвени трапове край Илиенския форт, край Слатинската река и край Драгалевската, зариват ги с камари боклуци и мятат отгоре някое мъртво куче, та никой да не доближава тая смрад...
"Цялото земно кълбо е наводнено с новини от България. Това нещастно царство на фаталните Кобурзи си спечели славата на земя, която по ежедневно случващите се в нея ужаси надхвърля всичко, което някога се е виждало и чувало на Балканите", ще напише Иво Андрич.
"За тази България, която е най-патетичният кръг на Балканския ад, методичното задушаване на всякакъв стремеж към свобода се превръща пред очите на всеки в подтискаща тишина - тишината на гробища... България е земя на ужаса, адът на Европа, мъртвите са навсякъде", ще напише Анри Барбюс.
Мъртвите са навсякъде...
Захвърлени в ями, ровове, изкопи, трапове, канавки, хендеци, траншеи, пресъхнали кладенци; заровени в ниви, лозя, градини, пясъци, оврази, речни подмоли...

5.
Виола Каравелова, прекрасната, изящна Виола, тича от участък в участък и от министерство в министерство; Виола, обезумялата от мъка Виола, броди като привидение в бялата си сватбена рокля, на която е закрепила снимката на Йосиф Хербст, и пита "Къде е Йосиф? Къде е мъжът ми?"... А официозът "Демократически сговор" отговаря с един безграничен, отмъстителен, тържествуващ цинизъм: "Госпожо, ние не сме пазачи на вашия съпруг!"
Съсипаният Мильо Касабов изпраща телеграма след телеграма, заявление след заявление, молба след молба - до Вълков, до Цанков, до парламента, до всеки депутат, до министрите, до военния прокурор; и три молби до Борис ттт, до неговото "чувствително и милостиво сърце"; и във всяко писмо повтаря, повтаря, повтаря - за Дойран, за шрапнела, отнесъл дясното око и част от черепа; за това, че Гео е поет, а не престъпник; и едно безкрайно, жестоко, раздиращо бащино стенание: "Къде е синът ми Гео?"... За да получи безчувствен отговор от канцеларията на "чувствителното сърце"; за да чуе вледеняващите думи на ген. Вълков: "Аз се разпоредих за него!"...
Хиляди майки, бащи, братя, сестри, деца, съпруги тичат от участък в участък, от казарма в казарма, от министерство в министерство; пишат отчаяни писма до царя, до Цанков, до парламента...
Държавата е потънала в кръв, мрак, ужас и покруса...
А Цанков държи френетични речи:
"Европа ни цени много! Защото ние успяхме да смажем на Балканите хидрата на болшевизма. В нашата почтеност има ли някой дързостта да се усъмни? Тя беше всеобщо призната... Нас ни обвиняват, че сме прибягвали до брутални средства. Ние не само не сме искали, но и сторихме всичко, за да спрем насилията! И ги спряхме! Нима затова сме "най-кървавото и най-насилническото правителство"?!... Нас ни обвиняват в насилие?! Това е прекалено!... Обвиняват ни като реакционери, искат ни сметка за изчезнали. Аз отговарям само на въпроса: "Запазихме ли държавата?" Да! Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. Защото вършехме подвизи в защита на България!... Да, мене ме клеймят като тиранин, затова че кърваво потуших комунистическите бунтове. Само при силуета на моята сянка треперят от ужас, защото аз не се шегувам и не пипам с меки ръкавици. Аз изпълних дълга си в защита на държавата!..."
Антон Страшимиров подрежда в кървав стълб имената на 35 погубени публицисти, поети, писатели, издатели, редактори. Екатерина Каравелова изпраща на княгиня Евдокия списък с имената на 151 избити и изчезнали комунисти и земеделци. Това е частица от ужаса.
Списъците са безкрайни, една върволица имена - на хора, на градове, на села, на избити в казарми и полицейски участъци, избесени по пътищата, посечени със саби, разпрани с щикове...Вестникът не е разтегателен, не мога нито да ги изпиша, нито да ги опиша.

6.
Но идва ред на още въпроси:
Кой вилнее в Горноджумайско, Неврокопско и Разложко?
Кой съдейства безотказно на Цанковата власт?
С кого властта съгласува своите безчинства?
На кого полицията предава арестуваните комунисти и земеделци?
Кой организира касапницата в Градево през август 1925 г.?
Кой организира касапницата в Крупник през юли 1925 г.?
Кой организира касапницата в Дъбница през май 1925 г.? Кой и с какви правомощия арестува в Дъбница 300 комунисти и земеделци? Кой ги инквизира зверски 40 дни? Кой нарича това беззаконно зрелище законно следствие? Кой "държи в течение" Вътрешното министерство? Кой получава инструкции и сведения от Дирекция на полицията и Военното министерство? Кой си е присвоил правото да съди? Кой хвърля живи хора в пещите за хляб? Кой превърна Арнаудовата къща в Дъбница в "Кървавата къща"? Кой превърна Дъбница в първия фашистки крематориум в Европа? Кой разстреля, обеси, посече, удуши, изгори 120 комунисти и земеделци в Дъбница? Кой е този съюзник, съратник и събандит на българския фашизъм? Кой?
Отговорът на всички тези въпроси е само един - ВМРО.
Тези акции на ВМРО (и не само те) са съгласувани с Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Смъртните присъди са утвърдени от Ванче Михайлов.

7.
Някой от ВМРО да се е почувствал неловко, поне малко? Не.
Някой от ВМРО да е признал, че всичко това е било? Не.
Някой от ВМРО да се е извинил? Не.
Някой от ВМРО да се е покаял? Никога.
Чии следовници се смятат ВМРО?
За чие наследство - политическо и морално - претендират ВМРО?
На Гоце и Яне? Или на Ванче Михайлов и чичко Величко?
За каквото и да претендират, отговорът е ясен - Ванчето и чичко Величко.
А ти, Джамбазки, не "тръкай револвера" и не ми разправяй как ке ме пратиш в Невратово. Не ми продавай вехти ванчемихайловистки номера. Не на мен. Моите предци са Георги Дърев и Димо Хаджидимов от Горно Броди, дето сега се казва Ано Вронду. А ти, Каракачанов, пий си ракията - со пари или без пари, както дойде. И си озапти пиарката-байрактарка, щото е глупавка, милата.

 

Източник: вестник ДУМА, 17 август 2018 г.



 

 

вторник, 7 август 2018 г.

Гале Христов избра перото за свое оръжие – проф. Орлин Загоров

 

С Гале Христов съдбата ни срещна преди повече от четири десетилетия. Пътувахме в едно купе, във влака София-Банкя, без да се познаваме. Като слязохме на перона, и двамата се поинтересувахме за Студентското об­щежитие, което се намираше в района на гарата. Аз за първи път пристигах в столицата и се зарадвах, че случаят ме събра с млад човек, с когото щяхме да се срещаме почти всеки ден по ку­лоарите на философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охрид­ски". Впоследствие съдбата ни събра в същата стая и с Игнат Минков от Габро­во, и Филип Чуренев от Златоград, които също бяха студенти първи курс по история. Бяхме от четирите краища на България - Гале от Кюстендилско, а аз - от Източните Родопи.

След десетилетия с Гале и Игнат съдбата отново ни събра в София. С любопитство следях развитието им. Всеки имаше с какво да остане в споме­ните ми. Преживявахме не един обрат на съдбата. През последните години, които се оказаха „време разделно" за хиляди хора, една част тръгна по надолнището на падението, а друга част, оставайки верни на себе си, продължиха със същия ентусиазъм към светлината на благоразумието.

Избрал перото за оръжие, Гале Христов зае своето място в редиците на десетките интелектуалци, които остават в бойното поле на съдбата. С това оръжие и в тези редици той се бореше срещу опитите на нечестивците да представят величието на саможерт­вата на хиляди българи в името на свободата и градежа на нова България, използвайки непристойни скверни и ци­нични изопачавания на историята про­тив фашизма и капитализма. Убийците на стотици партизани, ятаци и покрови­тели на невинните жертви на терора и варварските пристъпи на фашистите бяха наричани невинни жертви и ги обя­виха за герои. Те и сега продължават да внушават на младите поколения, че в България никога не е имало фашизъм и фашисти, партизанско движение и народна съпротива срещу капитализма и монархофашизма. От тези позиции клакьорите на тази продажна кампания представят Народния съд за противо­законен и антинароден. Авторите на тези лъжи не се спират пред нищо и денонощно задръстват телевизионния екран и страниците на жълтата преса. Чужди и местни мафиоти, натрупали несметните си богатства чрез кражба, корупция и престъпни схеми, ги финан­сират щедро.

Мотивът да напиша тези редове е възхищението ми от преклонението, което излъчват публикациите на Гале Христов, когато описва величието на саможертвата на онези, които дават живота си,за да се освободи България от оковите на монархо-фашистката диктатура и жестоките капиталистиче­ски порядки. Със същото преклонение той описва и величието на героите на строителството на социалистическото общество, през който са създадени три Българии по икономическа мощ и благосъстояние за цялото население на страната.

Преживеният трус през т.нар. преход, който по своите разрушител­ни мащаби представлява контрареволюция, която върна страната ни с повече от половин век назад. И днес, три десетилетия от началото на този тотален трус за България, заварена в началото на 90-те години на миналия век, са ни нужни десетилетия, за да достигнем днешното жизнено равнище на страните членки на ЕС.

Тази тревожна картина намира отражение в обширна статия на Гале Христов, публикувана във в. „Земя" (26 януари 2015 г,). На фона на описаната картина Гале Христов дава израз на своето преклонение пред „светлината, добротата и градежа на отминалото време" в рецензията си за двете книги „Срещи" и „Откровения на притаени мигове" от Георги Йорданов, един от строителите на социалистическа Бъл­гария. Същото оптимистично послание се съдържа и в очерците му за ветера­ните на антифашистката съпротива, които след Втората световна война отдават своя съзидателен ентусиазъм за строителството на нова България.

Образът на антифашиста и един от най-уважаваните и безкористни радетели на лявата идея в Кюстен­дилския край Тодор Гогов ("Земя", 2 март 2017 г.) вдъхновява младите последователи на неговия подвиг. Осо­бено вълнуващ е отзивът „Оригинален документ" за разузнаване и политика в „Заложникът на ФБР" От Пеню Коста­динов ("Земя", 2 март 2017 г.).

Съществен дял от творчеството на Гале Христов е посветен на преклоне­нието пред саможертвата, мотивирана от верността към идеала за спра­ведливо общество, което не познава експлоатацията на човек от човека, деленето на обществото на богати и бедни, корупцията и организираната престъпност. Такива са трудовете му, в които разкрива подвига, на който е способен непобедимият човешки дух. Когато чета тези книги и рецензии, се сещам за казаното от руския философ Семьон Франк: „Мъртвите мълчат. Наш дълг е не само пред самите тях, но и пред нашите деца, внимателно да се вслушаме в тайнствения и величествен ту благороден, ту страховит смисъл на тяхното мълчание". Със забележител­но професионално майсторство като историк Гале Христов анализира висо­ката цена на победата над фашизма в България ("Земя", 8 април 2018 г.). В Съпротивата участват 30100 партизани и членове на бойни групи. Убити са 9110 души. Ятаците и помагачите са около 200 000, от тях 20 071 са ликвидирани. През затворите и концлагерите преми­нават 31 250 души. 417 000 участват във Втората световна война - загиват 10 733 души. Страшни са кървавите убийства на над 147 деца. За парти­занска глава са давани по 50 000 лв.

В съзнанието на широк кръг свои читатели Гале Христов се утвърждава като талантлив творец, който е съсре­доточил своето внимание и творчески потенциал върху светли образи на хора с воля за саможертва в името на свободата и справедливостта. Той не само описва с изключителна прецизност техния героичен подвиг пред лицето на палачите и платените убийци на монархофашистката власт, но и умело разкрива величествения смисъл на тяхното мъжество и безстрашие. Ярко потвърждение на този похват е поредното задълбочено изследване за живота и подвига на един от най- ярките професионални революционери от Кюстендилско Димитър Каляшки (Г. Христов, „Димитър Каляшки. Еру­диран и обаятелен професионален революционер”, Кюстендил, 2018). С това той по достоен начин изпълнява посланието да предадем на следва­щите поколения дълбокия смисъл на човешкото безсмъртие.

Със своите съдържателни публика­ции през последните години Гале Хри­стов все по-убедително се утвърждава като неуморим летописец на безсмърт­ния героичен живот и величествен подвиг на тези синове и дъщери на България. Забележително е умението му да съчетава различни източници на информация в единна смислова тъкан на своето повествование. Важно място сред тях заемат личните му прозрения, спомени на съвременници и невероятно съдържателните писма на самия герой от различни затвори до свои близки и роднини. Гале Христов прави това за периода до революционния социален и политически прелом през 1944 г. и през следващите десетилетия, кога­то се изписват най-драматичните и изпълнени с величествени примери на самоотвержен труд за осъществяване на най-светлите идеали, завещани ни от хиляди знайни и незнайни герои.

Вдъхновен от тези примери на героизъм и саможертва, Гале Христов наред с множество талантливи творци, оставя своя печат върху величествения пантеон на българската слава.

 

 

Източник: вестник ЖАРАВА, бр. 11, 2018 г.




 

 

 

 

Различни материали на Гале Христов:

 

120 години вярна служба на народа и социалистическия идеал - Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2013/10/120.html    

Антифашистката съпротива в Кюстендилски окръг 1923 - 1944 г. Исторически обзор и поуки - доц. Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/01/1923-1944.html 

Васил Демиревски-Жельо – прославен партизански командир

https://probuzhdane.wordpress.com/2015/02/03/vasil-demirevski-jelyo/  

Книга – изповед и завет – доц. д-р Гале Христов

https://probuzhdane.wordpress.com/2015/09/01/kniga-izpoved-i-zavet/   

Ярък родолюбец и учен - доц. д-р Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/08/blog-post_95.html 

Доц. д-р Гале Христов: Книга – тревожна камбана за селското стопанство

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/08/blog-post_50.html 

Изявен селскостопански специалист и неуморим общественик - доц. д-р Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/08/blog-post_22.html   

Книга – отчет пред убитите антифашисти – доц. д-р Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/08/blog-post_25.html  

Васил Демиревски (Жельо) - борец за нова България – доц.д-р Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/10/blog-post_29.html  

Незабравим общественик - доц. д-р Гале Христов

http://probuzhdane.blogspot.com/2015/08/blog-post_30.html  

Книга – изповед и завет – доц. д-р Гале Христов

https://probuzhdane.wordpress.com/2015/09/01/kniga-izpoved-i-zavet/     

Чавдар Стоименов – безкористен общественик и благороден човек

http://probuzhdane.blogspot.com/2018/04/blog-post.html  

Победата над фашизма в България и нейната висока цена – доц. д-р Гале Христов

https://probuzhdane.wordpress.com/2018/04/11/pobedata-nad-fashizma-v-balgaria-i-neynata-tsena/  

Служене на идеята без шум и натрапчивост – доц. д-р Гале Христов

https://probuzhdane.wordpress.com/2018/02/23/110-g-ot-rozdenieto-na-stoyan-stoimenov/

Интелигентен и обаятелен ръководител – доц. д-р Гале Христов

https://probuzhdane.wordpress.com/2016/07/08/inteligenten-i-obayatelen-rakovoditel/