С Гале Христов съдбата ни срещна преди повече от четири десетилетия. Пътувахме в едно купе, във влака София-Банкя, без да се познаваме. Като слязохме на перона, и двамата се поинтересувахме за Студентското общежитие, което се намираше в района на гарата. Аз за първи път пристигах в столицата и се зарадвах, че случаят ме събра с млад човек, с когото щяхме да се срещаме почти всеки ден по кулоарите на философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Впоследствие съдбата ни събра в същата стая и с Игнат Минков от Габрово, и Филип Чуренев от Златоград, които също бяха студенти първи курс по история. Бяхме от четирите краища на България - Гале от Кюстендилско, а аз - от Източните Родопи.

След десетилетия с Гале и Игнат съдбата отново ни събра в София. С любопитство следях развитието им. Всеки имаше с какво да остане в спомените ми. Преживявахме не един обрат на съдбата. През последните години, които се оказаха „време разделно" за хиляди хора, една част тръгна по надолнището на падението, а друга част, оставайки верни на себе си, продължиха със същия ентусиазъм към светлината на благоразумието.

Избрал перото за оръжие, Гале Христов зае своето място в редиците на десетките интелектуалци, които остават в бойното поле на съдбата. С това оръжие и в тези редици той се бореше срещу опитите на нечестивците да представят величието на саможертвата на хиляди българи в името на свободата и градежа на нова България, използвайки непристойни скверни и цинични изопачавания на историята против фашизма и капитализма. Убийците на стотици партизани, ятаци и покровители на невинните жертви на терора и варварските пристъпи на фашистите бяха наричани невинни жертви и ги обявиха за герои. Те и сега продължават да внушават на младите поколения, че в България никога не е имало фашизъм и фашисти, партизанско движение и народна съпротива срещу капитализма и монархофашизма. От тези позиции клакьорите на тази продажна кампания представят Народния съд за противозаконен и антинароден. Авторите на тези лъжи не се спират пред нищо и денонощно задръстват телевизионния екран и страниците на жълтата преса. Чужди и местни мафиоти, натрупали несметните си богатства чрез кражба, корупция и престъпни схеми, ги финансират щедро.

Мотивът да напиша тези редове е възхищението ми от преклонението, което излъчват публикациите на Гале Христов, когато описва величието на саможертвата на онези, които дават живота си,за да се освободи България от оковите на монархо-фашистката диктатура и жестоките капиталистически порядки. Със същото преклонение той описва и величието на героите на строителството на социалистическото общество, през който са създадени три Българии по икономическа мощ и благосъстояние за цялото население на страната.

Преживеният трус през т.нар. преход, който по своите разрушителни мащаби представлява контрареволюция, която върна страната ни с повече от половин век назад. И днес, три десетилетия от началото на този тотален трус за България, заварена в началото на 90-те години на миналия век, са ни нужни десетилетия, за да достигнем днешното жизнено равнище на страните членки на ЕС.

Тази тревожна картина намира отражение в обширна статия на Гале Христов, публикувана във в. „Земя" (26 януари 2015 г,). На фона на описаната картина Гале Христов дава израз на своето преклонение пред „светлината, добротата и градежа на отминалото време" в рецензията си за двете книги „Срещи" и „Откровения на притаени мигове" от Георги Йорданов, един от строителите на социалистическа България. Същото оптимистично послание се съдържа и в очерците му за ветераните на антифашистката съпротива, които след Втората световна война отдават своя съзидателен ентусиазъм за строителството на нова България.

Образът на антифашиста и един от най-уважаваните и безкористни радетели на лявата идея в Кюстендилския край Тодор Гогов ("Земя", 2 март 2017 г.) вдъхновява младите последователи на неговия подвиг. Особено вълнуващ е отзивът „Оригинален документ" за разузнаване и политика в „Заложникът на ФБР" От Пеню Костадинов ("Земя", 2 март 2017 г.).

Съществен дял от творчеството на Гале Христов е посветен на преклонението пред саможертвата, мотивирана от верността към идеала за справедливо общество, което не познава експлоатацията на човек от човека, деленето на обществото на богати и бедни, корупцията и организираната престъпност. Такива са трудовете му, в които разкрива подвига, на който е способен непобедимият човешки дух. Когато чета тези книги и рецензии, се сещам за казаното от руския философ Семьон Франк: „Мъртвите мълчат. Наш дълг е не само пред самите тях, но и пред нашите деца, внимателно да се вслушаме в тайнствения и величествен ту благороден, ту страховит смисъл на тяхното мълчание". Със забележително професионално майсторство като историк Гале Христов анализира високата цена на победата над фашизма в България ("Земя", 8 април 2018 г.). В Съпротивата участват 30100 партизани и членове на бойни групи. Убити са 9110 души. Ятаците и помагачите са около 200 000, от тях 20 071 са ликвидирани. През затворите и концлагерите преминават 31 250 души. 417 000 участват във Втората световна война - загиват 10 733 души. Страшни са кървавите убийства на над 147 деца. За партизанска глава са давани по 50 000 лв.

В съзнанието на широк кръг свои читатели Гале Христов се утвърждава като талантлив творец, който е съсредоточил своето внимание и творчески потенциал върху светли образи на хора с воля за саможертва в името на свободата и справедливостта. Той не само описва с изключителна прецизност техния героичен подвиг пред лицето на палачите и платените убийци на монархофашистката власт, но и умело разкрива величествения смисъл на тяхното мъжество и безстрашие. Ярко потвърждение на този похват е поредното задълбочено изследване за живота и подвига на един от най- ярките професионални революционери от Кюстендилско Димитър Каляшки (Г. Христов, „Димитър Каляшки. Ерудиран и обаятелен професионален революционер”, Кюстендил, 2018). С това той по достоен начин изпълнява посланието да предадем на следващите поколения дълбокия смисъл на човешкото безсмъртие.

Със своите съдържателни публикации през последните години Гале Христов все по-убедително се утвърждава като неуморим летописец на безсмъртния героичен живот и величествен подвиг на тези синове и дъщери на България. Забележително е умението му да съчетава различни източници на информация в единна смислова тъкан на своето повествование. Важно място сред тях заемат личните му прозрения, спомени на съвременници и невероятно съдържателните писма на самия герой от различни затвори до свои близки и роднини. Гале Христов прави това за периода до революционния социален и политически прелом през 1944 г. и през следващите десетилетия, когато се изписват най-драматичните и изпълнени с величествени примери на самоотвержен труд за осъществяване на най-светлите идеали, завещани ни от хиляди знайни и незнайни герои.

Вдъхновен от тези примери на героизъм и саможертва, Гале Христов наред с множество талантливи творци, оставя своя печат върху величествения пантеон на българската слава.

Източник: вестник ЖАРАВА, бр. 11, 2018 г.