Това е най-смелата, най-героичната, най интересната партизанска акция в България, насочена пряко срещу германския окупатор, венец на бойната слава на отряда
Във връзка с указанията на ЦК на БРП за образуване на големи партизански части като ударни сили на предстоящото въстание Дупнишкият партизански отряд трябваше да се обедини с Горноджумайския и Разложкия. Установена бе връзка с Горноджумайския отряд. В отряд „Коста Петров" пристигна зам.командирът на Четвърта ВОЗ Иван Тричков (Яне), за да уговори получаването на оръжие. Тогава В. Демиревски (Желю) предложи да се обединят трите отряда и да проведат акции в долината на р. Рилска. Веднага бяха изпратени куриери, които да доведат партизаните от Горноджумайско и Разложко в бивака на Дупнишкия отряд, като се искаше съгласието на ръководството на зоната.
На 15—16 август под Мусов връх в Рила, в местността „Дяволските води” се събраха Дупнишкият, Горноджумайският и Разложкият отряд и част от Първа софийска народоосвободителна бригада и поставиха началото на Рило-Пиринския партизански отряд с щаб в състав: командир — Васил Демиревски (Желю), политкомисар — Кръстю Стойчев (Станьо), началник - щаб — Йонко Панов (бай Йонко), зам.-командир — Крум Радонов (бай Георги), и зам.-политкомисар — Димитър Паунов (Тимошкин) . В щаба бяха включени и пълномощниците за отделните околии Никола Рачев (Войводата), Стойне Лисийски (Дончо), Асен Васев (Хаджията). По предложение на Жельо щабът реши да се пристъпи към усилена подготовка за провеждане на акция по долината на река Рилска, като едновременно бъдат нападнати четири обекта: „Жабокрек", с. Пастра, кочериновската почивна станция и „Пчелина". Партизанското разузнаване донесе, че в почивната станция се намират 25 хитлеристки войници, в местността „Жабокрек" работилниците и складовете се охраняват от български и немски войници, в с. Пастра има ловно-охранителна рота, а в манастирското стопанство в местността „Пчелина" се намира отделен взвод.
Акцията по долината на река Рилска беше насрочена за 24 август. Под ръководството на командира и началник-щаба бяха формирани новите чети и отделения и определени техните командири. Партизаните подготвяха своето оръжие, а щабът организираше всеки ден по 2 часа учения. Извърши се сериозно разузнаване на обектите, включени в плана за нападение. Решението на щаба беше немските войници да бъдат ликвидирани, а българските — обезоръжени. Наличието на значителни вражески сили в Рилското корито налагаше акциите да бъдат проведени при пълна изненада и с голяма бързина.
Сутринта на 24 август 1944 г. четите напуснаха лагера и се отправиха към своите обекти. Налагаше се ново разузнаване и да се уточнят на място всички подробности, от които зависеше успехът на акциите. Всички обекти трябваше да бъдат нападнати едновременно в 6 часа след обед. Към с. Пастра се отправи чета, командвана от В. Демиревски и Йонко Панов. Щурмова група, преоблечена като дървари, обезоръжи войнишкия пост. След това четата атакува помещението на войниците, които оказваха кратка съпротива. Част от тях бяха обезоръжени, а другите се разбягаха. Бяха иззети картечница, пушки, бомби, много патрони и войнишки униформи. Партизаните превзеха общината и запалиха всички данъчни и реквизиционни книги.
Акцията в местността „Пчелина" се извърши от чета, командвана от Крум Радонов. Внезапното нападение изненада напълно войниците и те без всякаква съпротива се предадоха. Цялото им въоръжение беше иззето. След това партизаните завладяха Гара Кулата (под Рилски манастир) и задържаха намиращия се там влак, натоварен с много оръжие. Четата зае позиция северно от гарата и спря опитите на противника от Рилския манастир да се притече на помощ на нападнатите от партизаните обекти.
Четата, командвана от Лазо Лазов (Велко) бе натоварена с нападението над кочериновската станция. Щурмовата група обаче беше забелязана от хитлеристите и те откриха огън. С точния си огън щурмовата група ликвидира немските войници, които се опитваха да излязат от сградата. Сградата бе обхваната от пламъци. Въпреки това партизаните проникнаха на първия етаж — в склада, от където изнесоха много оръжие. Боят продължи близо час. Хитлеристите бяха напълно разгромени, като дадоха 23 убити.
Голяма смелост проявиха партизаните от четата на Бойко Изворски, която атакува складовете на „Гранитоид" в „Жабокрек". Този обект се оказа наситен с вражески сили: един взвод български и група немски войници. Но партизаните успяха да обкръжат сградата и да я запалят. Хвърлените бомби принудиха останалите живи хитлеристи да излязат навън, където бяха унищожени. Българските войници се предадоха без бой.
Акцията на Рило-Пиринския отряд в Рилското корито на 24 август беше най-голямото у нас нападение срещу хитлеристки и български военни поделения. Унищожени бяха около 25 хитлеристи, 20 моторни коли, 3 мотоциклета, 1 автомобил с 3 монтирани на него картечници, десетки тонове бензин. Партизаните взеха трофеи 6 картечници, 25 автомата, 130 пушки, бомби, хиляди патрони, бойни припаси,, провизии и други.
Източник: История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, София, 1984 г.
Картина
