Търсене в този блог

събота, 26 ноември 2016 г.

Няма да успеете втори път да убиете героите




Из стенограмата на заседанията при първо гласуване в НС на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, внесен от Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и група депутати


Заседание в сряда, 23.11.2016 г.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Това е поредният опит българският парламент да си присвоява правото на историческа институция. Веднага бързам да кажа, че политиката не може напълно да бъде откъсната от историята и ние не сме първите, които под някаква форма се връщаме назад, доста назад във времето. Аз бих разбрал тези периодични инициативи, ако те ни предлагат политически декларации, с които да изразим актуално отношение към събития отпреди няколко десетилетия, но в нормативна форма да се занимаваме с историята, това вече превръща историята в слугиня на политиката...
...Аз не казвам, че е рано да се произнасяме по тези неща, които са станали преди столетия и десетилетия, но това показва, че събитията са многопластови, че имат различни страни и не могат да бъдат сведени до еднозначен и опростен извод. Защото с тази тема вие се опитвате за пореден път да разделяте българското общество.
Аз бях тук през 1990 г., в този парламент, и същата дискусия се водеше между тогавашния председател на БСП Александър Лилов и тогавашния ръководител на СДС Жельо Желев. Тогава социалистите предложиха ние да използваме испанския опит след Гражданската война и по някакъв начин да се примирим със собствената си история. Не да я отхвърлим, не да накараме тези, които са потърпевши, да забравят, но наистина да успеем да намерим някакви допирни точки като хора от една нация. Тогавашният лидер на опозицията стана и каза: "Ние първо трябва да прочетем изцяло всички страници от това минало и тогава да затворим тази книга". Вие продължавате 27 години да четете, при това четете избирателно, не се задълбочавате във фактите и затова повтаряте едни и същи грешки. Ако не повтаряхте тези грешки, днешната десница нямаше да е в това състояние. Мисля, че това е една атестация, една оценка, която не е моя, на някой друг - тя е обществена.
...Има два сериозни исторически примера за подобен подход - след Първата и след Втората световна война. Тогава също има опит с обратна сила да се дава оценка на историята. Разбираемо е, че след такива драматични събития, след толкова жертви и толкова дълбоки противопоставяния това дори намира законови форми. В България това става по време на земеделското управление, когато се приема закон. Впрочем, пак след допитване до народа, който одобрява съдене на виновниците за националните катастрофи. Те са осъдени, но това създава допълнително разделение в българското общество. Те успяват да наберат сила и част от тези хора са фактическите инициатори на последвалия преврат, последващите още по-жестоки репресии, довели до множество убийства и до установяване на диктатура в България. Това е първият резултат.
Вторият - след Втората световна война. Тогава отново, вече в една много по-голяма международна коалиция, се поставя въпросът пак за съдене на виновниците, на тези, които от тази зала бурно ръкопляскаха, присъединявайки се на страната на поредните победители, защото в България една от днешните злини е, че много бивши партийци се оказаха днешни демократи или потърпевши от това, което са били в изминалите години. Ако тогава нещата се утвърждават по този ред, то е защото твърде голяма е международната реакция срещу сваления режим - режим, който е негов антипод в някаква степен, в други отношения има и сходства, но вие сега се опитвате да го заклеймите в ролята му на предишен исторически победител с всички последици и средства, които се използват. Никой не отрича каква е била цената, какви методи са използвани. Но днес, в тази година, се навършват 80 години от започването на Гражданската война в Испания, а вие се опитвате постоянно да разгаряте някакви миниграждански войни в България с актуална дата. Кому е необходимо това? Ще видите, че то няма да се рентира и на предстоящите избори.
...Вие заклеймявате един период от историята на България, която въпреки всички грешки, въпреки насилията в началните години, достига най-високата точка в своето икономическо, социално и духовно развитие и това е статистически факт.
...Това не е някаква хвалба на комунисти или на някакви други. България е почти в първата тридесетица по всички тези показатели в света. ...Къде е сега България? В полупериферията, изпадайки към долната част на полупериферията на днешния свят.
...Защо това е така? Защото България сега е по-извисена ли? Или защото й се предлагат културни сурогати, които трябва да промиват масовото съзнание и които да пречат на хората да видят какво ги разделя и кой е действителният виновник за тяхното състояние?
...Най-накрая вие казвате, че трябва да се изучава историята. Аз съм голям привърженик да не бъде спестявано нищо от тази история, но вие казвате да се изучава историята съобразно с този закон... Но да се преподава в училищата и университетите скалъпената история от един закон, това е извращение на историята и това е политическото извращение, в което вие участвате.
...Но като говорите за лагери, в България знаете ли кога са създадени първите лагери? В кой период? Аз ще ви кажа, че са създадени преди 9-и септември, а не след това. И част от тогавашните противници на режима, включително идеологически, са били пращани в тези лагери. Защо не давате оценка на разделена България в течение на ХХ век, а си избирате това, което на вас ви е удобно?
...Само да кажа едно изречение на господин Георг Георгиев. Да, бъдещето винаги по естествени причини принадлежи на младите. Но това само по себе си не е привилегия, защото не всеки, живял след Аристотел, е по-умен от него. Благодаря.

Заседание в четвъртък, на 24 ноември 2016 г.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искам да дам един пример, с който да призова тези, които носят цветя на различни паметници, в този момент да се обединят и да отхвърлят това предложение. Срещу мен седи народен представител от гр. Бяла Слатина, уважаван човек. Той ще потвърди, че в последните 5-6 години различни състави на общинския съвет - Бяла Слатина, и различни кметове, при неизменната подкрепа на обществеността, приеха решение да направят един революционер, деец на Българската комунистическа партия и антифашист, почетен гражданин на гр. Бяла Слатина. Решиха да кръстят на негово име централния площад, издигнаха му паметник. Там по повод и без повод има цветя. Вие какво искате, господа вносители, да сложите табелка на паметника и под името на площада? Вие какво искате да им кажете? Че са безумни, непросветни, идейно грешно ориентирани, или какво - нещо друго?!
В същото време има един друг паметник в София, в който с почест е изписано името на човека, който разстреля седемте деца в Ястребино. Там също има цветя понякога. Носете ги! Но това кой на кого и къде носи памет и цветя, говори повече за него. Призовавам ви да се изкажете всички, които желаете, и да отхвърлим този законопроект, защото той ще бъде петно върху този парламент, той ще бъде исторически недостоверен, несправедлив и ненужен.


ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Ще започна с това, че внесеният законопроект, който подменя дневния ред на обществото с измислени проблеми, доказва, че това Народно събрание не само е безполезно, но вече е и вредно. Колкото по-бързо се разпусне, толкова по-добре за българския народ! Но това е само като увод.
Другото, което искам да ви кажа, е: колеги, няма как със закон, който разделя хората, вие да ми говорите, че той води към единство и да молите това единство да бъде постигнато! Искам само да ви напомня, ако това не ви е ясно, че от 1923 г. до средата на 40-те години България се e намирала фактически в състояние на гражданска война. Когато има гражданска война, няма как да има победители и победени, когато има гражданска война, има страдание и това страдание в историята трябва да ни служи да се обединяваме и поучаваме от него за в бъдеще, а не да ровим костите на умрелите.
Защото вие, понеже за 27 години не можахте да сътворите нищо, с което да затъмните миналото, започнахте да воювате със символите, паметниците и умрелите... Сигурно на ваше място, ако бях такъв предател на собствените си идеи и на собствената си държава, нямаше да мога да гледам със спокойствие тези паметници, откъдето немите очи на загиналите ме гледат... Колеги, след като не можахте да се справите със себе си и с икономиката на държавата, вие искате да убиете за втори път тези хора...


ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Методи Андреев и тези, които ще подкрепят неговия закон, трябва да си дадат сметка, че ще се опитат да криминализират действията на българските антифашисти, признати за съвоюваща сила на три конференции. И който от вас натисне този зелен бутон в подкрепа на Методи Андреев, той се обявява против антихитлеристката коалиция, на чиято страна воюва българската антифашистка съпротива.
Искам да заявя от тази трибуна, че всеки, който посяга на паметта на българските антифашисти - партизаните, ятаците, той посяга всъщност на паметта на всички загинали антифашисти по целия свят. Нима вие, уважаеми колеги, ще се съгласите да криминализирате действията, борбата на Никола Йонков Вапцаров; нима на Стрелбището ще премахнете плочите в памет на Владимир Заимов - български герой, работил за България?!... Застанете на тази трибуна, Андреев, и заявете, че майор Франк Томпсън, инструктор на британското разузнаване на Балканите, воюва на страната на антихитлеристката коалиция на българска територия, е военнопрестъпник, комунист... Всеки от вас, който подкрепи този законопроект, по същество подкрепя нацизма, хитлеризма, поразени по време на Втората световна война.


 * * *
ГЛАСУВАНЕ. За законопроекта гласуват 104 депутати, против 46, въздържали се 3


ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Ще започна своя отрицателен вот с един цитат: "Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро! И в единний комунистический ред на обществото - спасител на всички народи от векове тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство! Изповядвам единний светъл комунизъм - поправител на недъзите на обществото! Чакам събуждането на народите и бъдещий комунистический строй на целия свят! Галац, 20 април 1871 г. Подпис: Христо Ботьов."
В опита си да изплувате от политическото небитие вие обявихте за врагове живи и мъртви!... С риск от санкции нашата парламентарна група, аз, както и милиони българи ще продължим да тачим Ботев и искрено, не лицемерно като вас, да поднасяме венци и цветя на неговите паметници.

 
(със съкращения)

 

 

 


 

петък, 18 ноември 2016 г.

Неолиберализмът: дългата история зад триумфа на Тръмп - Джордж Монбио

 


 

Безскрупулна мрежа от супербогати идеолози уби възможността за избор и унищожи вярата на хората в политиката

Събитията, довели до избирането на Доналд Тръмп, започнаха в Англия през 1975 г. На една среща няколко месеца след избирането на Маргарет Тачър за лидер на Консервативната партия един от нейните колеги, както се говори, обяснявал в какво вижда ключовите постулати на консерватизма. Тогава тя отворила чантата си, извадила една книга с подгънати по ъглите страници и я тръшнала на масата. “Това е, в което вярваме”, казала тя. Това бе началото на политическа революция, която щеше да преобърне света.

Книгата беше “Конституцията на свободата” на Фридрих Хайек. Публикуването й през 1960 г. бележи началото на прехода от честна, макар и крайна идеология, към откровен рекет. Идеологията беше наречена неолиберализъм. Тя разглеждаше конкуренцията като определящ елемент на човешките отношения. Пазарът би трябвало да определи естествената йерархия на победители и губещи. Всичко, което пречи на този процес, като високи данъци, регулации,синдикална дейност или държавна намеса, е контрапродуктивно. Неограничените предприемачи могат да създават богатството, което да капе по малко надолу към всички.

Така бе поне според първоначалния замисъл. Но по времето,когато Хайек пишеше “Конституцията на свободата”, мрежата от лобисти и мислители, която той бе основал, бе щедро финансирана от мултимилионери, които видяха в тази доктрина начин да се
защитават от демокрацията. Не всеки аспект на неолибералната програма съответстваше на техните интереси. И Хайек очевидно се зае да премахне това разминаване.

Той започва книгата си, предлагайки най-ограниченото възможно определение на свободата: липса на принуда. Той отхвърля такива понятия като политическа свобода, универсални
права, равенство между хората и разпределение на богатството, защото всички те, ограничавайки поведението на богатите и силните, накърняват и абсолютната свобода от принуда, за която Хайек ратува.

Демокрацията, обратно, “не е върховна или абсолютна ценност”. Свободата всъщност зависи от това да не се допусне мнозинството да упражнява избор над посоката, в която политиката
и обществото могат да поемат.

Той обосновава тази позиция, като героизира ролята на изключителното богатство. По този начин свързва икономическия елит, изразходващ парите си по нови начини, с идеологически и
научни пионери. Така, както политическият идеолог трябва да бъде свободен да мисли за немислимото, така и много богатият трябва да бъде свободен да върши недопустимото, без задръжки, свързани с обществения интерес или общественото мнение.

Ултрабогатите са “скаути”, “експериментиращи нови начини на живот”, които маркират пътя, който останалата част от обществото ще следва. Прогресът на обществото зависи от свободата на тези “независими” да печелят толкова пари, колкото искат, и да ги харчат така, както желаят. Всичко добро и полезно, следователно, е резултат от неравенството. Не трябва да съществува връзка между заслуги и възнаграждение, не трябва да се прави разлика между трудов и нетрудов доход и да се ограничава рентата, която може да се събира.

Наследеното богатство (според тази идеология) е социално по-полезно от спечеленото богатство: “Бездейните богаташи, които няма защо да работят, за да печелят парите си, могат да се отдадат на това как да влияят върху “сферата на мисълта и мненията, на вкусовете и убежденията”. Дори и когато те изглежда, че харчат пари само за “безцелна показност”, всъщност действат като авангард на обществото.

Хайек смекчи опозицията си срещу монополите и втвърди опозицията си срещу синдикатите. Той заклейми прогресивното данъчно облагане и опитите на държавата да повиши общото
благосъстояние на своите граждани. Той заяви, че “всичко говори срещу всеобщото безплатно здравеопазване” и се обяви срещу съхраняването на природните ресурси. Затова не трябва да се изненадват онези, които следят тези въпроси, че Хайек получи Нобелова награда за икономика.

И когато Тачър тръшна своята книга на масата, вече бе създадена активна мрежа от мозъчни тръстове, лобисти и академици, проповядващи доктрините на Хайек от двете страни на
Атлантика, изобилно финансирани от някои от най-богатите хора и компании по света, включително Дюпон, “Дженерал електрик”, пивоварната компания Coors, Чарлз Кох, Ричард Мелън Скайф, Лорънс Фъртиг, фонда “Уилям Волкър” и фондация “Иърхарт”.
Използвайки по брилянтен начин психология и лингвистика, идеолозите, спонсорирани от тези хора, намериха думите и аргументите, необходими за да бъде превърнат химна на Хайек за
елита в благовидна политическа програма.

Тачъризмът и рейгънизмът не бяха идеологии сами по себе си: те бяха само две лица на неолиберализма. Големите данъчни намаления, с които те обсипаха богатите, смазването на
синдикатите, орязването на общинските жилищни програми, дерегулацията, приватизацията, аутсорсинга и конкуренцията в сферата на обществените услуги - всичко това бе предложено от
Хайек и неговите последователи. Истинският триумф на тази мрежа обаче бе не това, че тя завладя дясното пространство, а това, че успя да колонизира партиите, които някога защитаваха всичко онова, което Хайек ненавиждаше.

Бил Клинтън и Тони Блеър нямаха собствена програма. Вместо да разработят нова политическа концепция, те сметнаха за достатъчно да триангулират. Иначе казано, те вадеха елементи от
някогашните принципи на собствените си партии, смесваха ги с елементи от принципите на своите опоненти и съставиха от това неправдоподобна комбинация, наречена “трети път”.
Беше неизбежно ярката, бунтарска самоувереност на неолиберализма да има много по-силна гравитационна привлекателност от угасващата звезда на социалдемокрацията.

Триумфът на Хайек можеше да бъде наблюдаван навсякъде – от размаха на частната финансова инициатива, процъфтяла при Блеър, до отхвърлянето от Клинтън на т.нар закон “Глас-Стийгъл”, който регулираше финансовия сектор. Въпреки голямото си желание и
плахите си опити Барак Обама, който също нямаше собствена идеология (освен “надежда”), постепенно също бе обсебен от онези, които притежаваха средствата за контрол над мненията.

Резултатът, първо, е отнемане на властта, последвано от отнемане на правата. Ако доминиращата идеология отнеме възможността на правителствата да променят социалните резултати, те престават да отговарят на нуждите на електората. Политиката става неприложима към живота на хората; дебатът се свежда до бърборене на един изолиран елит. Тогава обезправените се обръщат към опасна и заразна антиполитика, в която фактите и аргументите се заместват от лозунги, символи и емоции. Човекът, който провали президентската кандидатура на Хилари Клинтън, бе не Доналд Тръмп, а нейният съпруг.

Парадоксалният резултат е, че вълната на негодуванието срещу наложеното от неолиберализма отнемане на политическия избор, издигна на гребена си точно такъв тип човек, когото Хайек превъзнасяше. Тръмп, който няма смислена политическа програма,
не е класически неолиберал. Той обаче е перфектното превъплъщение на (любимата на) Хайек “независима личност”; облагодетелстван от наследено богатство, без задръжки от
общоприетите морални норми, чиито отблъскващи пристрастия сочат нов път за останалите да следват. Неолибералите от мозъчните тръстове сега се тълпят около този кух човек, този празен съд, който очаква да бъде “запълнен” от онези, които знаят какво искат.

Вероятният резултат е разрушаване на малкото останали скромни постижения, започвайки със споразумението за ограничаване на глобалното затопляне.

Тези, които разказват историите, управляват света. Политиката се провали поради липсата на съревноваващи се “наративи”. Ключовата задача сега е да се разкаже нова история за това какво означава да си човек през 21-и век. Тя трябва да бъде привлекателна както за онези, които гласуваха за Тръмп и за ЮКИП, така и за поддръжниците на Клинтън, Бърни Сандърс или
Джереми Корбин.

Някои от нас работят върху това и могат да съзрат нещо, което може да се окаже началото на нов “разказ”. Още е твърде рано да се говори много за това, но в основата му е признанието,
че (както достатъчно ясно показват съвременната психология и невронаука) човешките същества, за разлика от всички други животни, са едновременно забележително социални и забележително неегоистични. Разделението и егоцентричното поведение, проповядвано от неолиберализма, противоречат на голяма част от човешката природа.

Хайек ни каза кои сме, но сбърка. Първата ни крачка е да си върнем човешкия облик.

 

Източник: БТА, 17 ноември 2016


Джордж Монбио (1963) е британски писател, известен екозащитник и политически активист. Той пише седмична колонка за “Гардиън” и е автор на редица книги, включително “Пленената държава: Корпоративното поглъщане на Великобритания”. Основател на Земята е наша, мирна кампания за правото на достъп до селските местности и ресурси в Обединеното кралство. През януари 2010 г. Монбио основава сайта ArrestBlair.org, който предлага награда за хора, опитали се да извършат граждански арест на бившия британски премиер Тони Блеър за предполагаеми престъпления срещу мира.

 

 

 

 

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Относно субсидиите – глас народен, глас Божи ? - инж.Емил Костадинов

 



Считам, че се залага проблем с алармени размери и днес е необходимо много мислене и говорене! Подобна мисия и позиция днес изглеждат песимистично обречени и са очевидно непопулярни.
А в същото време е огромно изкушението пред политиците да говорят и действат популистки, да правят предложения, които ще бъдат възприети с лекота.
Не виня и не съдя гражданите, които по различни причини, но и водени от усещането си за кризата, за трудностите с които днес се срещат, поставят понякога с особена острота въпроса за субсидиите на политическите партии, за тяхното намаляване и дори премахване.
Те, хората не са длъжни да знаят, не са длъжни да имат вярна преценка за цената и за последствията от подобни решения.
Виня определено тези говорители по въпроса, които непременно знаят за какво става дума, организираха продължителна медийна кампания в една телевизия и в крайна сметка въоръжиха Бойко Борисов с основания да проведе такъв процес.
Все пак, независимо от личното си мнение, ще потвърдя че и в този случай „Размерът има значение”, но само толкова!
Още в първите мониторингови доклади, даже от предприсъединителния период (преди почти четвърт век), една от препоръките е в Закона за политическите партии да се създадат норми за антикорупционни практики. Една от тези препоръки е да се осигури държавна субсидия за политическите партии, за да не зависят те от олигархични кръгове, за да не изпадат под влиянието на други икономически и престъпни зависимости!
Партийният плурализъм е в основата на правовата държава. Неговото ограничаване е посегателство към фундамента на правовата и демократична държава!
Всяко намаление на държавната субсидия, всяко действие ограничаващо, препятстващо нормалната текуща дейност на политическите партии, ще тласне тези партии в ръцете на олигархията, на капитала.
Вън от съмнение това е намерението? Да поставим партиите в пряка зависимост от олигархията? Все пак правя уговорката, че според мен има поне две партии (ГЕРБ и ДПС), които могат да оцелеят дори два мандата без субсидии!
Категорично твърдя, че редуцирането на държавната субсидия ще увеличи цената на издръжката на партиите, която плаща обществото. По два начина. Веднъж поради изкушението да бъдат получавани непублични средства, в по-големи размери, и втори път поради създаването на зависимости от „дарителите”.
Намаляването на държавната субсидия ще направи партиите още по-уязвими към попълзновенията на икономическите и финансови лобита.
На пръв поглед изглежда, че идеята за намаляване на държавното финансиране на политическите партии и коалиции отговаря на настроенията на обществото, но подобно решение е неадекватно и не води в посока на истинските очаквания на хората, Те искат яснота, прозрачност и отчетност на този процес. Хората настояват да се сложи край на тъмните сделки между партиите и бизнеса, на така нареченото задкулисие, което в крайна сметка принизява и извращава политическия живот и демократичния процес като цяло.
Нали искаме финансирането на партиите да бъде явно, прозрачно, разумно и подлежащо на непрекъснат и строг контрол.
Годишните финансови отчети на партиите, всички детайли в тях са публично достояние. Защото работят с публични средства.
Сметната палата извършва непрекъснати проверки на финансовата дейност на партиите.
Категоричен привърженик съм на този начин на финансиране на политическите партии!
*В много демокрации държавното финансиране на партиите обикновено започва след крупни скандали, свързани с политическа корупция или разкриване на подмолно финансиране.
Първи го въвеждат Коста Рика и Уругвай през 1954г. Впоследствие то става факт във всички утвърдени демокрации, с изключение на Индия и Швейцария – Германия /1959г./, Швеция /1965г./, Финландия /1967г./, Израел /1969г./, Австрия /1984г./, Франция /1986г/ и т.н.
За да си представим по-нагледно, ще посоча данни за партиите в Германия, където държавната субсидия покрива по-малко от  30% от техните разходи. През 2011г. ХДП получава 44,6млн. евро, ГСДП – 42,40млн. евро, ХСС – 10,40млн.евро, Зелената партия – 13,80млн. евро. Близо 30 партии, прескочили 0,5% от гласовете получават малко повече от 5% от държавната субсидия. Едни популярни сценаристи обичат да дават пример именно с Германия, но по начин много деформиран и отдалечен от реалността.
В периода 1991 – 2009г. партиите в Германия са харчили средногодишно между 7 и 10 евро на глава от населението, имащо право на глас. Това ги поставя някъде по средата на една класация на 18 демокрации.
За сравнение в Австрия, Израел, Япония, Мексико, партиите изразходват два-три пъти повече пари на глава от населението.
А примерно в Канада, Дания, Холандия, партиите осъществяват своята дейност с 25-50% от равнищата в Германия.
*Като цяло в демокрациите държавното финансиране на партиите се възприема положително като един от ключовите фактори в борбата срещу политическата корупция. То има и своите опоненти. Те изтъкват, че то вкаменява партийната система и блокира демократичния процес. Лишава от възможност нови политически формации да бъдат създавани и развивани.
Несъстоятелни са внушенията, че държавната субсидия замразява, мумифицира политическата система.
Това е трудно защитима теза! Та нали чарът на демокрацията е в това, че всеки има възможност да се сдружава, да твори платформи, да създава кадри, да заразява околните със своите идеи, да предлага политики в името на общото благо.
По правилата на играта!
При приемането преди време на ЗПП практически бе осъществено широко обсъждане и анализ.
Бе възприет подход максимално да бъдат ограничени възможностите  за дарения от физически лица (до 10 000лв.) и да не се допускат дарения от юридически лица.
Докато в редица страни (в ЕС и извън ЕС), подобни възможности се простират в диапазона от 200 средни работни заплати за юридическите лица до 100 средни работни заплати за физическите лица. За условията на България това би означавало от 140000лв. за ЮЛ до 70000лв. за ФЛ. Тези практики не са неизвестни на споменатите сценаристи, убеден съм!
Не може да се говори за единна или преобладаваща практика или формула за определяне размера на субсидиите в другите страни.
Има примери на фаворизиране на парламентарно представените партии, в сравнение с тези, които не са влезли в Парламента, но са преодолели определена бариера. (най-често 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори).
Но достатъчно широко е представен и варианта, при който и едните и другите получават по равно за всеки действителен глас.
Има формули, които освен резултатите на парламентарни избори, отчитат и тези от местни избори за кметове и общински съветници.
*Защо например избягваме естествения въпрос, с какви средства се финансират проявите на редица параполитически и с претенции за обществен характер структури, включително свързани с някои организирани протести от последните години, включително немалка част от т.нар. НПО ?
Очевидно е, че не става дума за публични средства!
Но това не означава, че тази сметка не я плащаме всички ние гражданите! Това са вън от съмнение средства отнети от гражданите! Но същите тези граждани, а и компетентните институции нямат достъп за контрол на придобиването и разходването на тези средства.

 

17.11.2016г.

Източник: профилът на автора във Фейсбук

 

 


 

петък, 4 ноември 2016 г.

Нищетата на мажоритарната система – Чавдар Найденов

 

 

 

Ако на гражданството му бъде предложен въпрос "Подкрепяте ли предложението, на всеки политик да бъдат плеснати по 100 шамара на всяка буза?", 90% ще щурмуват избирателните секции, за да пуснат по едно ДА.

Именно заради това олигархията не позволява такъв род референдуми. Нито за национализация на ЕРПтата, нито за съд на приватизаторите. Нахитря, милата. Вместо това от доста години поднася на народа неща, които напомнят за шамар: ту за мажоритарен избор, ту за практическа отмяна на субсидията за партиите, ту някакво бъгаво електронно гласуване.

Номерът е, да използваш енергията на негодуванието за постигане на резултати, които са точно противоположни на желаните. Например, някоя историческа простотия. Искате демокрация - на ви Цар! Искате възстановяване на здравеопазването - на ви медицински бизнес! Шествате, значи, с национални знамена срещу системата - на ви протест, който връща системата с Бойко на бял кон. Друг път да знаете, как ще искате.

Това сме го учили в училище като лост от втори род. Натискаш единия край на дъската - другият те халосва по носа. Колкото по-силно риташ, толкова по-син нос. Но кой ни дресира всеки път по команда да шутираме? В неделя със сигурност мнозинството ще удари по продажността на политиците с това, че ще ги върже като кучета в дворовете на наши и чужди олигарси. Гениалността граничи с лудостта, но националният дух се чувства длъжен отново и отново да прекрачи тази граница. ...Да не забравяме да кажем гран мерси на дългата поредица продажници и социопати, които пробутваха мажоритарните избори, само за да се правят на интересни.

Досега не сме пробвали да си сложим белезници... Що пък не ?






 

Обръщение на Румен Радев


 


                                                   За доброто на България


Скъпи българи, на 6 ноември ще избираме президент. Внушават ни, че изборът е предрешен, че залогът е маловажен, но изборът ни ще е съдбоносен. От нас зависи ще продължи ли упадъкът на българската държавност и разграждането на общия ни дом или най-сетне ще си върнем контрола върху съдбините на България. Ще допуснем ли за четвърт век на политически преход да се озовем там, откъдето тръгнахме. Ще бетонираме ли монопола на новата партия-държава или ще си върнем достойнството на свободни граждани. Вярвам, че да си българин не е участ. Да си българин е чест. Да си българин не е орисия. Да си българин е амбиция и апатията не е решение. Сега имаме шанса да кажем думата си, да сложим край на празнословията, да се обърнем към истинските проблеми - бедността, несправедливостта и липсата на сигурност. Като офицер съм се заклел да служа на България още в началото на пътя си. Приех да вляза в битката за президент, защото в трудни времена е нужен характер, точна преценка и твърдост. Ще работя за обединяването ни по национално значими цели. Ще се боря външната ни политика да се изработва вътре в страната ни и да се отстоява навън. Днес правим тъкмо обратното. Ще следя законите да се приемат в интерес на гражданите, а не в услуга на корпоративни или външни фактори. Като върховен главнокомандващ ще работя за сигурност на държавата и на всеки гражданин. Ще се боря България да не се превръща в буферна зона на Европа за бежанци и мигранти. България трябва да бъде лоялен член на НАТО и Европейския съюз, но не със заклинания в евроатлантическите ценности, а с реалните способности на въоръжените си сили и с активната си политика в интерес на българските граждани. Днес хиляди българи са на гурбет зад граница, а децата и родителите им ги виждат само по скайп. Ще работя за това България да стане подреден дом, в който има бъдеще за всеки.
Защо да ми се доверите? Защото съм един от вас. Защото не съм от статуквото. Защото няма да ви предам. Ще бъда гласът на българина. Ще бъда отговорният държавник. Ще бъда президентът, който ще изпълни със смисъл и достойнство президентската институция. Помнете! Промяната започва от вас! Промяна за доброто на България !

 

4 ноември 2016 г.

 

 

 

 

вторник, 1 ноември 2016 г.

Хапче за сън – Боян Бойчев

 


 

Понякога събуждането е много трудно. Особено, ако са ти дали хапчета за сън. Тогава изпадаш дори в особена летаргия. Мислиш си, че си буден, а всъщност спиш.
А хапчета днес много. И все чуждо производство. Американско, европейско. Включиш телевизора - хапче. Пуснеш радиото - хапче. Отвориш вестника - хапче. Политиците, и те хапчета за сън раздават. Разноцветни, лъскави, опаковани като бонбончета. Хапнеш го, в началото е сладко, ама после горчи, люти... Не ти дават даже да го изплюеш. Ама нищо, българинът е свикнал...
Та все сме на хапчета вече повече от четвърт век, а търсим будителите. Ама не искаме и да се събуждаме, защото събуждането може да бъде много мъчително.
Деня на народните будители отбелязваме всяка година тържествено. Но помним ли техните завети, продължаваме ли тяхното дело? Те ни учат да обичаме своята родина, да се стремим към знания, да отстояваме православната вяра, да вършим добри дела.
Истината е, че днес повтаряме тези завети, но сме твърде далеч от тях.
За какво родолюбие, за какво национално достойнство говорим, когато страната ни е американска колония, а политиците слугуват на чужди господари? Когато дори в Европейския съюз нямаме собствено мнение и безропотно "лоялно" изпълняваме всичко, каквото ни кажат.
Но чуждите интереси проникват като пипала във всички сфери на обществото ни, дори в образователната система, чрез организации, фондации и специално обучени зад граница кадри. Те все по-дейно участват във формирането на ценностите и компетенциите на бъдещите поколения у нас. От речника на  новите платени "будители" отсъстват думи като нация, държава, традиция, идентичност, православие. Говори се единствено за бизнес, толерантност, предприемачество.
Целта е ясна - превръщането на децата ни в индивиди с ниска обща култура и слабо развита критическа мисъл, лесно управляеми, лишени от национално самосъзнание, убедени, че неолибералният модел на обществото е единствено правилният.
Затова едва ли е учудващо, че чалгата като жизнена философия се разпространява сред младите и ги заразява с кич, простащина, стремеж към материални придобивки и лустро.
Опитайте! Забравете да си пиете хапчето. И като не може да заспите, разпалете искрицата възрожденски огън, за да се стоплите. Вярвам, че тя тлее в сърцата на болшинството от нас. Повече такива искрици и ще има огън, който да осветява пътя ни.

 

30 октомври 2016 г.

 

 

Боян БОЙЧЕВ е роден на 22 юли 1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учител в 93-о СОУ "Ал. Т. Балан". Член е на редколегията на списание "Атлетика". Дългогодишен състезател по дълги бягания и маратон.
Автор е на стихосбирките "Остров Баунти", "Привикване към делника", "Райските градини на пустинята" и "Тридесет и петият километър".
Носител е на литературната награда "Александър Вутимски" (1999) за книгата "Остров Баунти" и литературната награда "Николай Хайтов" - на столичния район "Изгрев" (2011).
Член е на Съюза на българските писатели.