Търсене в този блог

събота, 26 ноември 2016 г.

Няма да успеете втори път да убиете героите




Из стенограмата на заседанията при първо гласуване в НС на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, внесен от Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и група депутати


Заседание в сряда, 23.11.2016 г.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Това е поредният опит българският парламент да си присвоява правото на историческа институция. Веднага бързам да кажа, че политиката не може напълно да бъде откъсната от историята и ние не сме първите, които под някаква форма се връщаме назад, доста назад във времето. Аз бих разбрал тези периодични инициативи, ако те ни предлагат политически декларации, с които да изразим актуално отношение към събития отпреди няколко десетилетия, но в нормативна форма да се занимаваме с историята, това вече превръща историята в слугиня на политиката...
...Аз не казвам, че е рано да се произнасяме по тези неща, които са станали преди столетия и десетилетия, но това показва, че събитията са многопластови, че имат различни страни и не могат да бъдат сведени до еднозначен и опростен извод. Защото с тази тема вие се опитвате за пореден път да разделяте българското общество.
Аз бях тук през 1990 г., в този парламент, и същата дискусия се водеше между тогавашния председател на БСП Александър Лилов и тогавашния ръководител на СДС Жельо Желев. Тогава социалистите предложиха ние да използваме испанския опит след Гражданската война и по някакъв начин да се примирим със собствената си история. Не да я отхвърлим, не да накараме тези, които са потърпевши, да забравят, но наистина да успеем да намерим някакви допирни точки като хора от една нация. Тогавашният лидер на опозицията стана и каза: "Ние първо трябва да прочетем изцяло всички страници от това минало и тогава да затворим тази книга". Вие продължавате 27 години да четете, при това четете избирателно, не се задълбочавате във фактите и затова повтаряте едни и същи грешки. Ако не повтаряхте тези грешки, днешната десница нямаше да е в това състояние. Мисля, че това е една атестация, една оценка, която не е моя, на някой друг - тя е обществена.
...Има два сериозни исторически примера за подобен подход - след Първата и след Втората световна война. Тогава също има опит с обратна сила да се дава оценка на историята. Разбираемо е, че след такива драматични събития, след толкова жертви и толкова дълбоки противопоставяния това дори намира законови форми. В България това става по време на земеделското управление, когато се приема закон. Впрочем, пак след допитване до народа, който одобрява съдене на виновниците за националните катастрофи. Те са осъдени, но това създава допълнително разделение в българското общество. Те успяват да наберат сила и част от тези хора са фактическите инициатори на последвалия преврат, последващите още по-жестоки репресии, довели до множество убийства и до установяване на диктатура в България. Това е първият резултат.
Вторият - след Втората световна война. Тогава отново, вече в една много по-голяма международна коалиция, се поставя въпросът пак за съдене на виновниците, на тези, които от тази зала бурно ръкопляскаха, присъединявайки се на страната на поредните победители, защото в България една от днешните злини е, че много бивши партийци се оказаха днешни демократи или потърпевши от това, което са били в изминалите години. Ако тогава нещата се утвърждават по този ред, то е защото твърде голяма е международната реакция срещу сваления режим - режим, който е негов антипод в някаква степен, в други отношения има и сходства, но вие сега се опитвате да го заклеймите в ролята му на предишен исторически победител с всички последици и средства, които се използват. Никой не отрича каква е била цената, какви методи са използвани. Но днес, в тази година, се навършват 80 години от започването на Гражданската война в Испания, а вие се опитвате постоянно да разгаряте някакви миниграждански войни в България с актуална дата. Кому е необходимо това? Ще видите, че то няма да се рентира и на предстоящите избори.
...Вие заклеймявате един период от историята на България, която въпреки всички грешки, въпреки насилията в началните години, достига най-високата точка в своето икономическо, социално и духовно развитие и това е статистически факт.
...Това не е някаква хвалба на комунисти или на някакви други. България е почти в първата тридесетица по всички тези показатели в света. ...Къде е сега България? В полупериферията, изпадайки към долната част на полупериферията на днешния свят.
...Защо това е така? Защото България сега е по-извисена ли? Или защото й се предлагат културни сурогати, които трябва да промиват масовото съзнание и които да пречат на хората да видят какво ги разделя и кой е действителният виновник за тяхното състояние?
...Най-накрая вие казвате, че трябва да се изучава историята. Аз съм голям привърженик да не бъде спестявано нищо от тази история, но вие казвате да се изучава историята съобразно с този закон... Но да се преподава в училищата и университетите скалъпената история от един закон, това е извращение на историята и това е политическото извращение, в което вие участвате.
...Но като говорите за лагери, в България знаете ли кога са създадени първите лагери? В кой период? Аз ще ви кажа, че са създадени преди 9-и септември, а не след това. И част от тогавашните противници на режима, включително идеологически, са били пращани в тези лагери. Защо не давате оценка на разделена България в течение на ХХ век, а си избирате това, което на вас ви е удобно?
...Само да кажа едно изречение на господин Георг Георгиев. Да, бъдещето винаги по естествени причини принадлежи на младите. Но това само по себе си не е привилегия, защото не всеки, живял след Аристотел, е по-умен от него. Благодаря.

Заседание в четвъртък, на 24 ноември 2016 г.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искам да дам един пример, с който да призова тези, които носят цветя на различни паметници, в този момент да се обединят и да отхвърлят това предложение. Срещу мен седи народен представител от гр. Бяла Слатина, уважаван човек. Той ще потвърди, че в последните 5-6 години различни състави на общинския съвет - Бяла Слатина, и различни кметове, при неизменната подкрепа на обществеността, приеха решение да направят един революционер, деец на Българската комунистическа партия и антифашист, почетен гражданин на гр. Бяла Слатина. Решиха да кръстят на негово име централния площад, издигнаха му паметник. Там по повод и без повод има цветя. Вие какво искате, господа вносители, да сложите табелка на паметника и под името на площада? Вие какво искате да им кажете? Че са безумни, непросветни, идейно грешно ориентирани, или какво - нещо друго?!
В същото време има един друг паметник в София, в който с почест е изписано името на човека, който разстреля седемте деца в Ястребино. Там също има цветя понякога. Носете ги! Но това кой на кого и къде носи памет и цветя, говори повече за него. Призовавам ви да се изкажете всички, които желаете, и да отхвърлим този законопроект, защото той ще бъде петно върху този парламент, той ще бъде исторически недостоверен, несправедлив и ненужен.


ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Ще започна с това, че внесеният законопроект, който подменя дневния ред на обществото с измислени проблеми, доказва, че това Народно събрание не само е безполезно, но вече е и вредно. Колкото по-бързо се разпусне, толкова по-добре за българския народ! Но това е само като увод.
Другото, което искам да ви кажа, е: колеги, няма как със закон, който разделя хората, вие да ми говорите, че той води към единство и да молите това единство да бъде постигнато! Искам само да ви напомня, ако това не ви е ясно, че от 1923 г. до средата на 40-те години България се e намирала фактически в състояние на гражданска война. Когато има гражданска война, няма как да има победители и победени, когато има гражданска война, има страдание и това страдание в историята трябва да ни служи да се обединяваме и поучаваме от него за в бъдеще, а не да ровим костите на умрелите.
Защото вие, понеже за 27 години не можахте да сътворите нищо, с което да затъмните миналото, започнахте да воювате със символите, паметниците и умрелите... Сигурно на ваше място, ако бях такъв предател на собствените си идеи и на собствената си държава, нямаше да мога да гледам със спокойствие тези паметници, откъдето немите очи на загиналите ме гледат... Колеги, след като не можахте да се справите със себе си и с икономиката на държавата, вие искате да убиете за втори път тези хора...


ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Методи Андреев и тези, които ще подкрепят неговия закон, трябва да си дадат сметка, че ще се опитат да криминализират действията на българските антифашисти, признати за съвоюваща сила на три конференции. И който от вас натисне този зелен бутон в подкрепа на Методи Андреев, той се обявява против антихитлеристката коалиция, на чиято страна воюва българската антифашистка съпротива.
Искам да заявя от тази трибуна, че всеки, който посяга на паметта на българските антифашисти - партизаните, ятаците, той посяга всъщност на паметта на всички загинали антифашисти по целия свят. Нима вие, уважаеми колеги, ще се съгласите да криминализирате действията, борбата на Никола Йонков Вапцаров; нима на Стрелбището ще премахнете плочите в памет на Владимир Заимов - български герой, работил за България?!... Застанете на тази трибуна, Андреев, и заявете, че майор Франк Томпсън, инструктор на британското разузнаване на Балканите, воюва на страната на антихитлеристката коалиция на българска територия, е военнопрестъпник, комунист... Всеки от вас, който подкрепи този законопроект, по същество подкрепя нацизма, хитлеризма, поразени по време на Втората световна война.


 * * *
ГЛАСУВАНЕ. За законопроекта гласуват 104 депутати, против 46, въздържали се 3


ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Ще започна своя отрицателен вот с един цитат: "Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро! И в единний комунистический ред на обществото - спасител на всички народи от векове тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство! Изповядвам единний светъл комунизъм - поправител на недъзите на обществото! Чакам събуждането на народите и бъдещий комунистический строй на целия свят! Галац, 20 април 1871 г. Подпис: Христо Ботьов."
В опита си да изплувате от политическото небитие вие обявихте за врагове живи и мъртви!... С риск от санкции нашата парламентарна група, аз, както и милиони българи ще продължим да тачим Ботев и искрено, не лицемерно като вас, да поднасяме венци и цветя на неговите паметници.

 
(със съкращения)