Търсене в този блог

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Относно субсидиите – глас народен, глас Божи ? - инж.Емил Костадинов

 



Считам, че се залага проблем с алармени размери и днес е необходимо много мислене и говорене! Подобна мисия и позиция днес изглеждат песимистично обречени и са очевидно непопулярни.
А в същото време е огромно изкушението пред политиците да говорят и действат популистки, да правят предложения, които ще бъдат възприети с лекота.
Не виня и не съдя гражданите, които по различни причини, но и водени от усещането си за кризата, за трудностите с които днес се срещат, поставят понякога с особена острота въпроса за субсидиите на политическите партии, за тяхното намаляване и дори премахване.
Те, хората не са длъжни да знаят, не са длъжни да имат вярна преценка за цената и за последствията от подобни решения.
Виня определено тези говорители по въпроса, които непременно знаят за какво става дума, организираха продължителна медийна кампания в една телевизия и в крайна сметка въоръжиха Бойко Борисов с основания да проведе такъв процес.
Все пак, независимо от личното си мнение, ще потвърдя че и в този случай „Размерът има значение”, но само толкова!
Още в първите мониторингови доклади, даже от предприсъединителния период (преди почти четвърт век), една от препоръките е в Закона за политическите партии да се създадат норми за антикорупционни практики. Една от тези препоръки е да се осигури държавна субсидия за политическите партии, за да не зависят те от олигархични кръгове, за да не изпадат под влиянието на други икономически и престъпни зависимости!
Партийният плурализъм е в основата на правовата държава. Неговото ограничаване е посегателство към фундамента на правовата и демократична държава!
Всяко намаление на държавната субсидия, всяко действие ограничаващо, препятстващо нормалната текуща дейност на политическите партии, ще тласне тези партии в ръцете на олигархията, на капитала.
Вън от съмнение това е намерението? Да поставим партиите в пряка зависимост от олигархията? Все пак правя уговорката, че според мен има поне две партии (ГЕРБ и ДПС), които могат да оцелеят дори два мандата без субсидии!
Категорично твърдя, че редуцирането на държавната субсидия ще увеличи цената на издръжката на партиите, която плаща обществото. По два начина. Веднъж поради изкушението да бъдат получавани непублични средства, в по-големи размери, и втори път поради създаването на зависимости от „дарителите”.
Намаляването на държавната субсидия ще направи партиите още по-уязвими към попълзновенията на икономическите и финансови лобита.
На пръв поглед изглежда, че идеята за намаляване на държавното финансиране на политическите партии и коалиции отговаря на настроенията на обществото, но подобно решение е неадекватно и не води в посока на истинските очаквания на хората, Те искат яснота, прозрачност и отчетност на този процес. Хората настояват да се сложи край на тъмните сделки между партиите и бизнеса, на така нареченото задкулисие, което в крайна сметка принизява и извращава политическия живот и демократичния процес като цяло.
Нали искаме финансирането на партиите да бъде явно, прозрачно, разумно и подлежащо на непрекъснат и строг контрол.
Годишните финансови отчети на партиите, всички детайли в тях са публично достояние. Защото работят с публични средства.
Сметната палата извършва непрекъснати проверки на финансовата дейност на партиите.
Категоричен привърженик съм на този начин на финансиране на политическите партии!
*В много демокрации държавното финансиране на партиите обикновено започва след крупни скандали, свързани с политическа корупция или разкриване на подмолно финансиране.
Първи го въвеждат Коста Рика и Уругвай през 1954г. Впоследствие то става факт във всички утвърдени демокрации, с изключение на Индия и Швейцария – Германия /1959г./, Швеция /1965г./, Финландия /1967г./, Израел /1969г./, Австрия /1984г./, Франция /1986г/ и т.н.
За да си представим по-нагледно, ще посоча данни за партиите в Германия, където държавната субсидия покрива по-малко от  30% от техните разходи. През 2011г. ХДП получава 44,6млн. евро, ГСДП – 42,40млн. евро, ХСС – 10,40млн.евро, Зелената партия – 13,80млн. евро. Близо 30 партии, прескочили 0,5% от гласовете получават малко повече от 5% от държавната субсидия. Едни популярни сценаристи обичат да дават пример именно с Германия, но по начин много деформиран и отдалечен от реалността.
В периода 1991 – 2009г. партиите в Германия са харчили средногодишно между 7 и 10 евро на глава от населението, имащо право на глас. Това ги поставя някъде по средата на една класация на 18 демокрации.
За сравнение в Австрия, Израел, Япония, Мексико, партиите изразходват два-три пъти повече пари на глава от населението.
А примерно в Канада, Дания, Холандия, партиите осъществяват своята дейност с 25-50% от равнищата в Германия.
*Като цяло в демокрациите държавното финансиране на партиите се възприема положително като един от ключовите фактори в борбата срещу политическата корупция. То има и своите опоненти. Те изтъкват, че то вкаменява партийната система и блокира демократичния процес. Лишава от възможност нови политически формации да бъдат създавани и развивани.
Несъстоятелни са внушенията, че държавната субсидия замразява, мумифицира политическата система.
Това е трудно защитима теза! Та нали чарът на демокрацията е в това, че всеки има възможност да се сдружава, да твори платформи, да създава кадри, да заразява околните със своите идеи, да предлага политики в името на общото благо.
По правилата на играта!
При приемането преди време на ЗПП практически бе осъществено широко обсъждане и анализ.
Бе възприет подход максимално да бъдат ограничени възможностите  за дарения от физически лица (до 10 000лв.) и да не се допускат дарения от юридически лица.
Докато в редица страни (в ЕС и извън ЕС), подобни възможности се простират в диапазона от 200 средни работни заплати за юридическите лица до 100 средни работни заплати за физическите лица. За условията на България това би означавало от 140000лв. за ЮЛ до 70000лв. за ФЛ. Тези практики не са неизвестни на споменатите сценаристи, убеден съм!
Не може да се говори за единна или преобладаваща практика или формула за определяне размера на субсидиите в другите страни.
Има примери на фаворизиране на парламентарно представените партии, в сравнение с тези, които не са влезли в Парламента, но са преодолели определена бариера. (най-често 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори).
Но достатъчно широко е представен и варианта, при който и едните и другите получават по равно за всеки действителен глас.
Има формули, които освен резултатите на парламентарни избори, отчитат и тези от местни избори за кметове и общински съветници.
*Защо например избягваме естествения въпрос, с какви средства се финансират проявите на редица параполитически и с претенции за обществен характер структури, включително свързани с някои организирани протести от последните години, включително немалка част от т.нар. НПО ?
Очевидно е, че не става дума за публични средства!
Но това не означава, че тази сметка не я плащаме всички ние гражданите! Това са вън от съмнение средства отнети от гражданите! Но същите тези граждани, а и компетентните институции нямат достъп за контрол на придобиването и разходването на тези средства.

 

17.11.2016г.

Източник: профилът на автора във Фейсбук