Търсене в този блог

неделя, 21 януари 2018 г.

Не си играйте ! – Велислава Дърева

 

 

 

Децата - първата жертва на Истанбулската конвенция

 

1.

В началото беше алчността. Безмерната алчност за власт и богатства на хищния глобален капитал, на един недосегаем олигархат, комуто всичко пречи. Пречи на неговия планетарен грабеж.

Пречат държавите - с техния суверенитет, закони, интереси, история. И ги обяви за територии, предназначени за завладяване, разпарчетосване, опустошение и обезлюдяване. И ги подмени с диктата на мултинационалните компании - безгранични и безконтролни, наддържавни и антидържавни.

Пречат нациите - с тяхната колективна памет, с техните олтари и жертви, с техните нахални претенции и блянове за някакво бъдеще. И ги обяви за въобразени и въображаеми общности, снабди ги с фалшива памет и фалшива идентичност.

Пречи човекът. За олигархата човекът не съществува, а ако случайно съществува, трябва да бъде изтребван с ГМО-боклуци и тровен с измамни каузи. За благото на глобализма човекът трябва да бъде преформатиран и препрограмиран, като да е компютър.

След постистината дойде ред на постчовека. Но щом постистината е другото име на лъжата, какво е другото име на постчовека?

И ето, роди се "новият" човек:

Без държава,

без нация,

без памет,

без история,

без корени,

без индивидуалност,

без самоличност,

без нравственост,

без Вяра,

без Бог.

Безполов, надполов, свръхполов.

Разчовечен, хуманоид, post-human.

Мутант.

Едно същество, създадено не по Божий образ и подобие, а поради свой каприз или чужд интерес. То не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Но е никой. Никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го превърнеш във всякакъв. Да го моделираш, премоделираш и модифицираш, да го превърнеш в поредния ГМО-продукт.       

Това е скритият смисъл и крайната цел на истанбулското упражнение. Дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество. За да не пречи. Който не го разбира, нищо не разбира.

 

2.

Подлост - това е другото име на конвенцията.

Да, никъде не пише "трети пол". Но в официалния английски текст думата "sex" (биологичен пол) се появява 2 пъти, а "gender" (социален пол, различен от биологичния) - 25 пъти. Обяснителният доклад (умишлено крит от обществото) е още по-скандален - "sex" се появява 10 пъти, "gender" - 126 пъти.

Жената е жертва на отвратително насилие, най-гнусни посегателства и дискриминация - варварска и перфидна, но винаги брутална. И не от вчера, нито от 50, 100 или от 200 години. От хилядолетия!

Зад благородния претекст - защита на жените от насилие, авторите на конвенцията (кои са те?) извършиха невъобразима подлост и подпъхнаха "социалния пол", джендъра, който не е пол, а роля, и не е трети, щото напоследък джендърите се плодят бурно и експлозивно, а се плодят тъй неудържимо, понеже към неизброимите джендър организации текат пълноводни финансови потоци. Парите се леят като из ръкав или, ако по ви харесва - като из крачол, а най-добре - като из улук, за да няма джендър недоразумения и сръдни.

Да натрапиш джендър идеологията, да натикаш в конвенцията "социалния пол" с неговите над 200 обезумителни "превъплъщения", да тровиш и осакатяваш детската душа, е като да сложиш лъжица с катран в кацата с мед, или да вкараш във "Война и мир" порносцени.

Да, никъде не пише за еднополови бракове и промени в Конституцията и законите. Туй еврощастие ще ни връхлети след ратификацията, ведно с поредния мониторинг, с поредните проверяващи. Те ще душат и слухтят, и ще съчиняват поредните осъдителни евродоклади относно тъмните балкански субекти, които поради назадничавост и простотия държат техните деца да си бъдат момиченца и момченца, а не джендърчета.

И проблемът не е в превода, нито в отделни мъгляви формулировки. Един нов превод, при това - фабрикуван в Съвета на Европа (СЕ), няма да промени нищо. Само т.нар. "спорни моменти" ще бъдат заменени с политкоректни валидолчета. И това ще е поредната измама.

 

3.

Проблемът е в текста, контекста и подтекста. В същността, в идеологията, във философията, в замисъла, в манипулацията, в лукавството, в зле прикритата лъжа - лъжа, чиито рога и копита стърчат от всеки ред. Проблемът е в недопустимия натиск и рекет над суверенни европейски държави, над техните институции, конституции, закони и образование. Повтарям - образование!

И този нестихващ шантаж изригва в истеричната мантра, че всеки, който вижда и казва истината за истинската цел на конвенцията, е антиевропеец, хомофоб и насилник, и дебне жените по ъглите, та да им нахлузи бурки. Чух, че проказата на лицемерието вече е докопала Андерсен и цензурира неговите приказки - разказвали за момиченца и момченца, вместо за виртуални трансджендърни същества. Милите Кай и Герда! Дяволът пак е строшил огледалото! Какво ли го чака Малкия принц? Ами Алиса? Обаче най-първо трябва да цензурираме Библията. Немедленно! Крайно време е да го разкараме тоя дедо Боже с неговите Адам и Ева!

Нито критиците на конвенцията са антиевропейци и биячи на жени, нито нейните защитници са орда побеснели травестити, нито пък е срещу мъжете, както се люто засегнаха едни мачовци и рекоха "Значи ние сме родени престъпници?!"

Проблемът е много по-сериозен, отколкото някои си мислят, докато хихикат по кръчмите, щото им е през джендъра; докато се пощипват по коридорите на властта, щото им е слаб джендъра; докато съзерцават унесено и самовлюбено своя европредседателски пъп, пардон - джендър.

Не си играйте! Забравете шегичките!

Джендър идеологията, джендър философията, джендър образованието, цъфнали в конвенцията като извратен императив, противоречат:

На Всеобщата декларация за правата на човека;

На Европейската конвенция за правата на човека;

На практиката на Европейския съд за правата на човека;

На договора за присъединяване на България към ЕС;

На българската Конституция и закони.

В нито един от тези документи не се мярка и помен от джендър.

 

4.

Проблемът е изначален. Подлостта е изначална. Тя беше разконспирирана. Затова на 7 април 2011 г. Комитетът на министрите на СЕ погази собствените си принципи и прие конвенцията на бърза ръка, припряно, без гласуване, вместо с консенсус. Външен министър е Николай Младенов, премиер - Бойко Борисов. След месец в Истанбул конвенцията е отворена за подписване. Аплодисменти? Не се чуха.

На 13 май 2014 г. външният министър Кристиян Вигенин отклони подписването на конвенцията заради все същите джендър формулировки, и защото "решението за присъединяване към определен междудържавен договор е суверенно право на всяка държава" и "съществуването на дадена конвенция не поражда автоматично задължение за държавите членки да я подпишат и ратифицират". Клетви? Протести? Истерии? Не. Непростим пропуск! Абсолютно недоглеждане! Премиер е Орешарски, председател на БСП е Станишев, който малко по-късно ще бъде избран за президент на ПЕС. Днес ПЕС-овете изнудват БСП: или конвенцията, или ви изключваме. Тъй ли?!

Шантаж плющи от всички посоки: СЕ, ЕС, Европарламент, ПЕС! Който се поддаде на този шантаж, и Господ не може да го спаси.

Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Чехия, Словакия, Ирландия, Люксембург, Лихтенщайн, Хърватска, Великобритания, Молдова, Македония не са ратифицирали конвенцията. Япония, Мексико, Русия, САЩ, Армения, Азърбайджан, Канада, Ватикана не са я подписали. Някой да ги е обвинил хомофобия?! Не.

Самият Европейски съюз не е ратифицирал конвенцията! Ще я ратифицира. Под напора на своя трансджендърен елит, това сборище от безгръбначни хищници и хамелеони, които не мислят за нищо друго, освен за своята специфична сексуална ориентация, за своята си власт и благоденствие; които уж защитават жените, но мълчаха лицемерно пред масовото изнасилване в Кьолн, щото изнасилването било забавление, неразделна част от културата на мигрантите. 

 

5.

"Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда". (Мат. 18:6-7).

Съблазънта тръби: "Няма мърдане! Свиквайте! Така ще бъде! Щом искаме да сме в клуба на богатите, трябва да сме в мейнстрийма!".

Когато сме вървели срещу течението, сме успявали. Примери? Съединението, Независимостта, Конституцията. Когато се влачим по течението, погубваме собствената си държава заедно с човеците. Конвенцията няма да реши нито един проблем, освен че джендърните НПО-та ще получат поредния финансов транш. Конвенцията няма да реши нито един проблем, но ще натвори нови, неподозирани днес. И първите жертви ще бъдат децата.

Децата!

Сега и веднага в Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за закрила на детето трябва да бъде изключена всякаква възможност за т.нар. джендър образование.

Настоявам! Защото знам какво ще стане. Защото колчем Църквата отвори дума за вероучение, тия, дето викат "Няма мърдане!", надигат страховит вой - "Ау! Гадните попове индоктринират децата! Нарушават техните права! Вън! Вън! Вън!".

Но когато утре джендърната стратегия се намърда в учебните програми; когато джендърните НПО пълчища налазят и нагазят детските градини и училищата; когато на тригодишни деца започнат да втълпяват, че те не са момиченца и момченца, а нещо друго; когато започнат да ги насърчават колко е яко, cool и шик да си изберат своя пол, за да са различни, интересни, важни; когато отворят врати лъскави клиники за промяна на пола като в Англия, където над 2000 деца годишно се превръщат в това, което не са, и този бизнес процъфтява; тогава - о, тогава!

Вместо яростен отпор срещу това похищение, съблазънта ще рече мазно и поучително: "Няма мърдане! Европа иска! Ние сме европейци! Да не се излагаме пред Европа!", и прочее - целият лукав рекетьорско-подмазвачески репертоар от последните 30 години.

Българинът е дълготърпелив. До един момент. Докато не посегнат на децата му.

Да опазим децата! Това е нашата мисия. Ако искаме да ни има.

 

 

 

 

Източник:  вестник ДУМА, 22 януари 2018 г.

 

 

 

 

 

петък, 19 януари 2018 г.

Скопяването на историята в училище - Велиана Христова

 

 

 

Абе, няма ли кой да напише учебник по Истина?!

 

"Очаквам следващата стъпка на МОН - да вкара в учебниците картата с черепите на Иван Костов. В училище 45 години минало ще бъдат представени единствено и само с черепите. А който казва, че при социализма българите дори не заключваха вратите си; че бе изградена модерна индустриална България, водеща в света в някои отрасли; модерно земеделие с десетки български сортове култури и елитни стада животни; признати в цял свят български научни и технологични школи; безплатно здравеопазване и образование за всички (дори с привилегии за цигани и турци); широко достъпни детски музикални и всякакви школи в активно работещи читалища из цялата страна; театри, кина и концертни зали във всяко селище; ведомствена почивна база за всички работещи с 18-дневни смени на море и т.н. - той лъже! ПРАВИЛНАТА нагласа е никой да не помни това. Пък и то наистина е минало, унищожено за 26 години. Затова само ПРАВИЛНИТЕ автори ще пишат учебниците. И който казва друго, не е европеец, а е човек на черното комунистическо минало. Което се завръща - с нов знак: ГЕРБ".

Тези думи са част от текст, който написах преди почти две години, публикуван в ДУМА на 1 април 2016 г. Беше след няколко акции на лицето Плевнелиев, на тогавашния образователен министър на ГЕРБ Меглена Кунева и заместника й Диян Стаматов за въвеждане в училището на "истината за комунизма". Преди 4-5 дни някои колеги се събудиха и обявиха като сензация, че в Х клас се въвеждат уроци по история за Народния съд, за репресиите и лагерите по времето на "комунизма", за Възродителния процес, едноличния режим на Тодор Живков и т.н. Телевизии и радиа бяха заляти от изяви "за" и "против", обществото се разбуни. А всъщност, след като МОН одобри нови учебни програми за всички останали класове (без ХІ и ХІІ), просто дойде ред да бъдат одобрени програмите и за Х клас, които ще започнат да действат от учебната 2019/2020 г. Защото новият училищен закон на ГЕРБ постанови отделни части от него да влизат в сила по различно време, на парче и без цялостна система за най-важното -

 

КАКВО СЕ УЧИ в училище

 

Май вече никой не помни, че проектите за въпросните нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния министър Николай Милошев, бяха огласени, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане на новия закон в НС през октомври 2015 г. започнаха да се възраждат клас подир клас. Когато се появиха проектите за програмите за Х клас през септември 2017 г., никакви сензации медиите не произведоха, телевизионна пата-кюта нямаше, а сега всички се юрнаха да дебатират след дъжд качулка - когато министърът Красимир Вълчев ги одобри и подписа.

Имам усещането, че всичката патаклама в последните дни се прави, защото е намерен повод да се повихри публично пещерният антикомунизъм, познат ни от поне 25 години. Защото същият начин на поднасяне на "историята" и на периода на "комунизма" (някой реши да назове така социализма за по-яко) го познаваме от новата програма за VІІ клас, когато децата учат същия "отрязък" от историята на България. Тази програма пък ще влезе в училище от есента на настоящата година. Така че страстите сега са закъснели. Само ще пошумим още 3-4 дни - до следващата сензация. И никой не оспорва примерно, че с новия учебен план историята бе премахната като задължителен предмет в ХІ и ХІІ клас, кой каквото учил - до десети клас!

Като правило спорове в последните дни се въртят около текстовете за годините от 1944-а до 1989 г. А реално темите за целия ХХ век очевадно са писани от специално подбрани за целта ПРАВИЛНИ автори. Защото, хайде, заличени са от историята разни "дреболии" като Септемврийско въстание или Лайпцигски процес, дето цял свят знае какво е, но нормален историк няма как да пропусне оня преврат на 9 юни и онези погроми през 1923-1925 г., избили, избесили, издушили хиляди земеделци и комунисти, десетки политици и интелигенти или поне Гео и Хербст! Пак добре, че от програмата е отпаднала смехотворната формулировка "вътрешнополитически конфликти и противоречия в 20-те-30-те години", с която тези събития бяха обозначени в първоначалния вариант на програмата. Но сега пък целият трагизъм на този период в историята на страната ни е очертан между две теми: "левият политически радикализъм" и "кризата на демокрацията, превратът от 19 май". Няма що, явно левите радикалисти са нарязали Стамболийски на парчета и голяма демокрация се е вихрела по времето на Александър Цанков Кръволока! Абе, много ги е страх днешните управленци от историята, щом са я кастрирали по този начин!

Нататък иде Втората световна война, но за нея темата е само една - ученикът оценява избора и действията на България! По така формулирана тема всеки от безбройните учебници по предмета и всеки учител може да си прави каквито желае интерпретации според личните си политически пристрастия. Няма друга европейска страна, в чиито учебници

 

липсва думичката "фашизъм". Изобщо липсва!

 

Няма присъединяване към Хитлеровия райх, няма Закон за нацията, няма Съпротива, няма окупация на Македония и Тракия, няма партизани, 12 000 избити ятаци, ястребинчета, кой срещу кого воюва, няма победа на Червената армия над нацизма! Досега в Х клас се изучаваха поне нацизмът и теорията за "чистата раса". Вече няма да се изучават. Е, няма друга държава, която да е стигнала дотам, че да се срамува от Съпротивата срещу Хитлер! Напротив - това в цяла Европа е все още свято (поне докато множащите се неонацисти не са се домогнали до властта). И възниква тих въпрос, който проф. Евгения Калинова завчера зададе в едно телевизионно студио: ни в клин ни в ръкав на фона на описаното цъфва темата за спасяването на българските евреи - ами от кого и от какво са били спасявани?! А другите 11 000, които не са спасени, ами чинно са депортирани към душегубките?

За периода на "комунизма" няма дори да спорим. Спори се за научни пропуски или недоработки, но с откровена идеологическа пропаганда какво да спориш? Всичко лошо, което може да звучи в ущърб на "комунизма", е събрано накуп като единствена характеристика на периода 1944-1989 г. - и комунистически режим, и диктатура, и репресии и лагери, Народен съд, култ към "партийния вожд", еднолична власт на Тодор Живков, зависимост от СССР, дисиденти - каквото се сетите. Ще се учи, за да не се повтори, казват радетелите му. Но щом гимназистите ще учат за Народния съд (вярно е, трябва да учат), къде са примирието и мирното споразумение от 1947 г. на победителите с държава сателит на Хитлер, каквато е България? Народният съд е едно от условията на СССР, Великобритания и САЩ към страната ни, а Съпротивата и партизаните у нас са основанието да бъдат смекчени репарациите към България и да не се отнемат територии от нея. В историята няма голи факти, взети откъслечно сами по себе си - всеки факт е следствие на нещо и поражда следващо нещо. Ако скъсаш връзките, защото не ти утърва, за какво обучение по история говорим изобщо?      

Всъщност МОН спуска в училището не програма по история, а

 

наръчник по антикомунизъм

 

Нито една положителна дума за десетилетията до 1989 г., в които бе построена България. Не било включено, защото в Х клас се учи цялата история на България от древността до днес и "не може всичко, което ние знаем, да го има в учебните програми", рече министър Вълчев пред депутатите в образователната комисия завчера. Жалък аргумент. Първо, защо се учи цялата история в един клас? Второ, по времето на Иван Костов така махнаха от учебните програми Египет, Китай и Индия, понеже за тях трябвало да се каже "или много, или нищо", а за "много" нямало място. И Вълчев сега: Не може всичко -  значи фашизмът, погромите над комунисти и земеделци, антифашизмът и успехите при социализма, както и сегашната ни мизерия изчезват изобщо, остават подробното хулене на "комунизма" и венцехвалене на Европейския съюз (ако битието ни в ЕС днес може изобщо да се третира като история). Избегнато е цялото социално-икономическо развитие при социализма, както отбеляза проф. Искра Баева в една от телевизиите. Балансът можело да намерят самите учители - отговаря министърът. Не е образователна система това, което оставя знанията по история да идват от случайна намеса на учителя или на семейството. 

Отговорът защо въвеждат предмет Антикомунизъм го даде едно към едно доц. Лъчезар Стоянов, участник в комисията за създаването на програмата, който обикаляше като цветарка телевизиите завчера, понеже явно има недостиг на желаещи да защитават въпросната учебна програма. "Училището е инструмент на държавата да работи с младото поколение, да му даде основни ценности, държавната политика минава през училището. С ценностно ориентирани факти формираме младото поколение", рече доцентът. Опа! Ами че това е  омразният за господина "комунизъм" - училището е част от пропагандната машина на властта, то формира младите ПРАВИЛНО, по тертипа на властта, която всъщност е държавата. Фактите са подбрани ценностно.

 

Молчать и не рассуждать!

 

А ние си мислехме, че когато "комунистите" свалиха Живков, го направиха, за да дойде демокрацията. И политиката да не минава през училището, то да учи младите да мислят, като им дава знания и различни гледни точки, възможности за съпоставка, а не скопена представа за минало и настояще. Преди в училището не чувахме за горяните, сега учениците няма да чуват за партизаните. Къде е разликата? Историческите факти са даденост, различна са идеологическата им интерпретация и криенето на факти.

Народният съд издава 2730 смъртни присъди, изпълнени са по-малко от половината. През 1941-1944 г. на смърт са осъдени над 12 500 антифашисти, присъдите са изпълнени. Съпоставката не е приятна за някои днес, нали? Младите не бива да я узнаят никога. А вие какво очаквахте? Сега ли се събуждате, та се чудите на програмата по история? В България със закон комунистическият режим е обявен за престъпен. Фашизмът не е. Напротив, България е единствената страна, в която фашизмът е оневинен - с отмяната на присъдите на Народния съд. Комунизмът не бива да се повтори, фашизмът може. Това е. "Държавната политика минава през училището". Новата антикомунистическа идеология минава през училището. Значи трябва да се сменят държавната политика и нейните носители. 

 Абе, няма ли в тази държава няколко учени, които да седнат и да напишат учебник по Истина, възкликна старият антифашист Джеки Вагенщайн, докато телевизорът бълваше в стаята страсти за   "ценностното ориентиране" на десетокасниците.    

 

 

   Източник: вестник ДУМА, 19 януари 2018 г.

 

 

 

 

събота, 6 януари 2018 г.

Уроците на Ботев – Стефан Продев

 


 

…Първият урок на Ботев по публицистично майсторство е урокът за вдъхновението. За разлика от много от нас Ботев не драска дежурно своите статии. Не ги произвежда. Той гледа на тях най-сериозно не само като общественик, но и като артист.  Геният пише своите статии, памфлети и антрефилета със същото перо, с което пише и стихотворенията си.

 

 ...Вторият Ботев урок по публицистика е урокът за ангажимента, за пълното сливане на словото със съдбата на личността. За него вестникът е арена на духа, върху която човек заявява себе си.

 

...Третият урок на Ботев е урокът за стила на публицистичното творчество. Перото на великия публицист разсича мрака на проблемите като светкавица. В неговия мах има нещо бетовенско.

 

…Четвъртият урок на публициста Ботев е урокът за изпреварването на времето. Аз бих го нарекъл „Урок по прогресивност“. Ботев учи, че безсмъртието на публицистиката се крие в нейния пророчески дар, че тя независимо от едно или друго е едно разузнаване в бъдещето.

 

…Петият урок по публицистика на Ботев е урокът за храбростта.

 

Перото му шиба гърбавите съвести, без да се уплаши. То е перо на войвода и затова не се стряска от читаците. На 1 януари 1876 година той публикува в „Знаме” страшните думи: „Да бъде проклет народът, ако не въстане!” …Да бъде проклет всеки, който не мисли за Свободата! Това е Ботев. Един истински мъжествен мъж, който не се страхува от нищо. Нито от бога, нито от дявола, нито от… себе си.

 

 

Из  статията на Стефан Продев  „Перото на войводата”, 1976 г.

С тази статия може да започне всяка христоматия по журналистика.

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ И НЕПОСТИЖИМ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ – Ваня Добрева

 

 

170 години от рождението на  Христо Ботев 

 

През годините на прехода геният Ботев не бе пощаден. Опитаха се да го изкарат авантюрист, пройдоха, терорист. Изхвърлиха от образователната система блестящата му публицистика. Посегнаха върху стиховете му, търсейки в тях примери за крайна нетолерантност. Заговориха за тях, че били неразбираеми за учениците. Направиха опит да ограничат изучаването на Ботевата поезия в средното образование. Написаха се множество студии и статии върху Ботев: за архетипите в образната му система, за структурата на стиховете му. Загуби се обаче Ботевият свят на идеите, ситуацията на петвековното робство, съпричастността на гениалния ни поет към социалните идеи на ХІХ век...

Нашите политически еднодневки не простиха на Ботев непримиримостта му с робската участ на нацията, безкомпромисната му природа към волското търпение на българина, бунтът му срещу всяка форма на подтисничество и ограничаване на националната и социална свобода, революционния му порив за равенство и братство между хората. Парадокс на времето е, че днес, когато празнуваме 170-тата годишнина от рождението на гениалния ни поет, на челно място по трибуни, пред паметници и по медии стоят, произнасят гръмки речи и поднасят цветя съвременници на онези типажи, срещу които Ботев най-яростно воюваше. Воюваше срещу тяхната алчност и продажност, срещу тяхното лицемерие и дебилщина. И въпреки че казваше горчиви думи на своя народ, той правеше това, защото го обичаше. Защото искаше свобода за България! Защото Балканът беше неговата люлка и гроб!

Да, хваленият днес от политическата класа Ботев е крайно опасен за тях. Опасен, защото храни своя съотечественик с достойнство, сила и чест, с непримиримост към съвременния ред, към всичко, което унижава човешката природа, с воля за извоюване на един друг свят - на братството, равенството и свободата!

Да четем Ботев и да пазим България !

 

 

 



 

Гледа ни намръщен през бездната на времето – инж. Георги Мъндев

 

 

 

170 години от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев

 

170 години от деня, в който проплака на този свят дете, станало символ на българската свобода. Сякаш е поличба - то, и друг символ в тези дни, на християнството, Исус Христос. Кръстено е на него - Христо, с баща Ботьо Петков.

Съдбата му е да умре млад, Голготата - Врачанският балкан, за да остане винаги в сърцата на благодарните българи.

Няма човек на тази наша отрудена земя - Майка България, да не е чувал поне веднъж в живота си "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", няма българин да не е чел и Вазовото "На Волът, сред  пустинния Балкан, огласян някога от диви орди, седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди".

И нито времето, нито пространството могат да заглушат и затъмнят светия образ на един велик поет и революционер, който на своите 28 години можа да напише на любимата си: "Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа".

Сега, в тези също кипящи и преломни години, ни е нужно да погледнем назад, да се посъветваме дори с героите на тази отминала епоха, да вземем малко от тяхната вяра, от техния плам и да продължим напред. Да бъдем или не народ и държава.

Когато се загледаме в телевизионния екран или разгърнем вестниците, ни облива помията на днешното време: едните са маскари, и другите са маскари, едните са Вип, а другите Биг... Но къде остана поуката от тези хора, дали живота си за свободата?

Кой от тези 205 герои си е представял, че отива ей така, на разходка, нима те не са имали семейства, деца, любими?

 Много въпроси, на които забравяме или не искаме да дадем отговор.

 И още: потомците на героите днес не разрушават ли сами държавата си - тази чудно красива земя, завещана ни от дедите чиста и свята? Нима след  170 години от земя, родила и откърмила Ботева, ние толкова лесно бихме се отказали?

 Много скръб напира в сърцето ми и много "Защо", "Защо"!

Да, трудни са годините, превърнахме се пак в роби на грабителите си и:

 

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Много мастило е излято за Ботев, мнозина са се упражнявали върху името му. Кога добронамерено, кога - не. Но сякаш се сещаме за него само в дните на рождението му и в дните на смъртта. А всякогаш забравяме завета му, саможертвата му и любовта му към Родината.

За сегашните политици надали някой ще си спомни след години, те минават и отминават, но героите, жертвали живота си за свободата, вечно ще се помнят. И както е казано от дъщеричката на Ботев, Иванка, при откриването на паметника му на 27 май (стар стил) 1890 г. във Враца, че трябва да сложим знак на единство на всинца ни, така следва и ние да прогледнем написаното над входа на Народното Събрание: "Съединението прави силата"!

Силата и куража да се преборим за съществуването и добруването на Родината ни.

Накрая искам да завърша с един стих на Ботев от "Моята молитва", който винаги си повтарям в моменти на трудности и несгоди. Който дава увереността ми и духовната ми връзка с тези наши велики предци, пред чието дело трябва да се поклоним доземи:

 

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

 

Българите имаме силен дух, вярвам, че този дух ще ни води още хилядолетия напред!

 

 

Източник: вестник ДУМА, 5 януари 2018 г.

 

 

 

----------------------------     

 

 

 

Сабята на Войводата

 

Имал ли е Ботев сабя и къде е тя сега?

 

Според описанието, което дава Иваница Данчев в неговите записки, "...Облеклото на Ботева било от тъмносиньо сукно, със златни нашивки по ръбовете, долната част на ръкавите и на яката. По двата ръба на панталоните му - лампази. Калпакът му бил от хубав чер астраган, с бяло перо, отпред на калпака - златен лев, а отгоре над него думите :"Свобода или смърт!". Сабята му била със златен ремък, а револверът - в лачен калъф. Обут бил в ботуши".

Интересно е да отбележим, че около 1900 г. в района на Делиормана при странни обстоятелства се намира една сабя, тип кавказка шашка с надпис по нея: "Хр. Б." и от другата страна - "17 май 1876 г." Тази шашка сега се съхранява във Военноисторическия музей.

Сам Никола Обретенов описва, че Ботев се е качил на кораба и до слизането е държал в ръката си такава по-малка сабя. И впоследствие брат му, Кирил Ботев, му дава другата - голяма, офицерска румънска сабя, подарена му от Иван Стоянов. Но истина ли е това, надали ще разберем. Ние не можем да си представим факта Ботев на Козлодуйския бряг, другарите му, целуващи българската земя, а Ботев без онази величава сабя в ръка.

Пръв Катерински през 1922 г. дава сведения за сабята, съхранена в Черепишкия манастир. Идеята да се потърсят сведения за сабята на Ботев идва от д-р Хараламби Нейчев, който през 1910 г. е гост на манастира.

Според свидетелствата манастирският слуга Нено Нешков донася и предава в манастира една сабя със счупена кания и съобщава, че е сабята на покойния революционер Христо Ботев. Тя му е дадена от четник от четата на Ботев. Това отговаря и на записките на Никола Обретенов, че Апостолов взема калпака с лъва, шашката, револвера и мундира на загиналия войвода.

Сабята е била закопавана на разни места около манастира от страх да не бъде открита и в резултат на това е доста ръждясала. Едва в 1882 г. е била поръчана нова кания при един тенекеджия във Враца.

Когато Нено я получава от четника за съхранение, тя е имала хубава жълта кания, сърмени каиши, които според същия слуга вземал калугера Герасим, и пискюли. Дълга е заедно с дръжката 1,03 м., само острието е дълго 89 см. Широчината на острието е 2,5 см.

Сабята от Черепишкия манастир е предадена на Врачанския исторически музей през 1976 г. във връзка със 100-годишнината на Ботев - за съхранение за вечни времена. Тя е символ на героизма и саможертвата на Войводата, оставил ярка диря в историята на България.

 

 

 

 

 

 

четвъртък, 4 януари 2018 г.

За свестните и за лудите при Ботев – Иван Серафимов

 

 

 

"Свестните у нас считат за луди!" На този стих не е посмял никой никога да посегне, нито да го премълчи

 

Няма Ботев стих, от който да не ни побиват тръпки, но един от тях е особено страшен: "Свестните у нас считат за луди!" Не знам дали друг поет по света, в поезията на други нации да се е явявало това страшно раздвоение между реалното и нереалното в националните съдбини, между душата на един народ и неговия делничен бит, мъка и работа, между свестта и лудостта, между достойнството и низостта, но в нашата национална съдба този стих съществува. Казвам, в националната ни съдба, не просто и не само в поетическия гений на българския народ, не само в душевността му, не само в нравите, не само в художествените му лутания и духовни стремления, не само в делничните грижи, потребност от хляб и опиянения. Стремления, които преобръщат всичко наопаки. "Свестните у нас считат за луди!" Кой ги счита? Кои са свестните и кои лудите? Хайде, нека заличим този ред, нека го забравим! Да се опитаме да живеем така, все едно, че не е съществувал, не се е раждал, не сме го чували никога, не са ни побивали тръпки от него. Преправяли сме редове и думи на класиците ни, защо да не го направим и още веднъж. Уверявам ви ще ни олекне, ще ни олекне на един път...

Същата ли тази лудост или някаква друга?... Казвам ви, ще ни олекне! Ще ни разтърсва плач, но дали това няма да е смях! Или безумният смях няма да е чисто и просто един неудържим плач?...

На този стих не е посмял никой никога да посегне. Не е смял и никой никога да го премълчи. На Ботев е трудно да се посегне, за каквото и да е... Никой никога не е можал да го премълчи, не че не е било потребно някому, не че не е искал...

"Свестните у нас считат за луди!"

Но кое у нас? Вятърничевата мелница, дето "студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дена, а той пее и се весели. Вечер, дордето ще легнем - той пее, сутринта, щом си отвори очите, пак пее... "Ето я лудостта!" Споделена, видяна очи в очи, в прозрачния зимен въздух, трептящ от студ и лед... Не я ли виждате, не ви ли сепва лудостта от всяка дума? Сипе се сняг по безкрайната влашка пустош, всичко засипва, ще засипе и стъпките  ви, ако побегнете. Бягайте, бягайте! Докато се чува шепот от песента, бягайте, докато се чува вопъл, бягайте, докато е сняг и пустота, бягайте! Докато е равно, бягайте! Вглеждали ли сте се в очите й, малцина са били щастливците, "свестните" са винаги повече от "лудите". Трескавият й поглед разтърсвал ли е цялата ваша същност? Казвам ви, докато достига човешки глас до слуха ви, бягайте! Докато достига шепот до вас, пукот от стъпкано стръкче, суха трева или гранка.

В лудостта няма цинизъм, нито низост, нито практичност, ни сметка. Безстопанственост, безпаричност и пустота... Глад. Като тази равна и бяла земя, струпана с преспи. Как да се разбереш с нея, за какво да говориш, какво да я питаш? Като времето и водата - безкрайна, безсмислена, непонятна...

Е, добре - като времето и водата безкрайна, безсмислена, непонятна, но все пак - у нас! И пак ни разтърсва празнота и почти налудничава риторика. Но кое е у нас? Влашката равнина, Калофер, училищният празник и речта на поета. Речта, от която изтръпнало бащиното сърце и хората онемели, чакали нещо страшно и непоправимо да се случи, но все пак не се е случило. Одеса ли е у нас, Задунаевка, Букурещ или оная пуста поляна на Врачанския балкан? И хлопащите по пътя на четата вратници и кепенци, страшното и непоносимо мълчание в нощите, прихлупените кладенци с прибрани от въжетата кофи. Кое е у нас? Земята, планетата, "цяла вселена"? Оня овчар, който бърза и изпревари потерята, за да си получи гологаните за закланите агнета...

Кое е у нас? Защо у нас считат свестните за луди?

"Аз се, байновата боя, защото е неприятно нещо да спи човек по веделниците и да мисли, че това прави за отечеството си. Но ти ще кажеш, че в такива случаи човек не трябва нищо да желае. Добре. Нека ме обвини някой в користолюбие, нека каже, че аз не съм прозрял даже и това, ни съм можел да бъда по-полезен на отечеството си. Самоволната сиромашия уби и таланта ми, живота ми и родителите ми. А каква полза аз принесох на отечеството си? Никаква. У нас е така: останеш ли без парче хляб, но ти си слуга, а останеш ли слуга, то ти си роб и тебе не се дава да работиш нищо човешко, нищо самостоятелно. Ти трябва даже нищо да не знаеш."

Лудост ли е познанието? Жаждата за свобода лудост ли е? За чест и достойнство. Лудост ли е смъртта?

Лудост ли е пиянството?

И кое е наистина трезвеността? Робството, примирението, търпимостта? Да оставим риториката. Нали всичко е ясно като две и две четири, всичко си е на мястото. Трайно, непоклатимо от векове, а с нещо и в себе си се съмняваш, преобръща се всичко наопаки, стене от изнемога и сила, както в онзи стих:"...очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена!" Лудост ли е това, лудост ли е смъртта? Проклятието над цяла вселена?

Как всичко е извън времето, извън пространството, извън космоса, а виждаш ли как подгизва тревата от кръв, виждаш ли поляната, засипана от слънце и светлина. Едно нищожно късче земя, няколко разкрача само надолу и нагоре, вляво и вдясно... И това е у нас. Една поляна с треви и билки, цветя в душата на всеки от нас. С безкрайно познати ухания, с тръпчив и упойващ мирис, с трепет и бездиханност.

Защо и днес, сега, човек трябва да се замисли за масовото оглупяване, за примирението и низостта на духовното скотство в годините на робството? Не е ли скверност това?

Скверност е робството, скверност е низостта, скверност е примирението... Всъщност ние разсъждаваме за творчеството, за гения, за съдбата на поетическата идея, за творчеството като национална съдба и същност, за лудостта и пиянството като неутолимост на сетивата, кръвта, плътта. Тази плът, която се слива със земята и птиците я разнасят по скали и орляци. Лудост ли е плътта, човешкото съществуване, лудост ли е кръвта, лудост ли е главата, над която никой няма власт, щом е готова сама да се отдели от раменете в името на свободата.

Лудост ли е свободата?

Всички пътища и реки, всички треви и дървета, всички птици, животни, стада, орли и жита на българските земя вървят към свободата. Пръстта и водите, жарта на слънцето, самодивската волност, кръвта, вълчата кроткост...

Всичко се преобъща наопаки, както земята напролет се преобръща, за да роди по-много. И думите, и земята, воплите, най-съкровените гънки на българската природа, на българската душа...

Една цяла земя полудявя. Лудо се гънат тревите, дърветата се извиват и стенат, мятат ръцете си, огъват се до земята и се изправят. Полудяват животни, стада... Тръгват реки в непонятна посока, полудяват грижите и потта, песните на жетварките. Полудява самата природа, самодивите пеят до съмване своите песни, прегръщат се и летят в небесата, вълкът не освирепява от човешката кръв, а кротко ближе с езика с раната. Лудостта се превръща в кроткост, звярът в човек, човекът - в стенание...

Нещо е до неизтощимост живо в тази земя, в тази природа, в душата на този народ. То само прилича на лудост, то само напомня пиянството. То е неизтощимост. Неизтощимост, когато "кръвта тече ли, тече..." Когато песни, докато достига дъхът в гърдите, огласят таз робска земя.

Откъде идва тази кръв и накъде отива? Стига ли и до днес във вените ни, води ли нанякъде? Или неволно потискаме тласъците й, загрижени за спокойствие, бит, сигурност. Сковани от тях?

Няма Ботев стих, от който да не ни побиват тръпки, но този е особено страшен: "Свестните у нас считат за луди!" Защото и в него, както и във всичко при Ботев, времето не е просто паметта на една земя, а нещо повече. Водата не е просто течащи реки и поройни дъждове, моретата и потопите, а една капка плодоносна влага повече. Земята не е само пръст, камъни и семена, а цяла вселена!

Къде е у нас? В миналото или в бъдещето, днес, вчера, утре? И какво ще стане, каква съдба чака всичко съкровено, неведомо и витално в тази земя, в тази природа, в душата на този народ, когато няма по-съкровено място от самата човешка гръд, край която цъфтят ядрени взривове.

Къде у нас, в тази заплашена от ядрено самоунищожение планетата?

Лудостта съкровеност ли е? Вопълът, ласките и зачатието? Детството, прохождането и проговарянето? Човешкото съществуване? Нима все по-страшно ще ни звучи този стих? Нима у нас не е цялата тази земя, планетата? Вятърът, ласката, свободата. Този огромен барутен погреб, който носи в утробата си шепи от взрив за всяко глухарче, за всяка трева, за всяко врабче, за всяка ласка?

Лудост ли е ласката, хапката хляб? Една шепа вода, потта, засятата в пръстта фиданка, птичето гнездо? Капката кал, сухото стръкче трева в човка на литнала птица...

Засипаната с житни зърна земя, избуялите в пролетта стръкове. Думите върху белия лист, мъката и умората, дарената кръв, тържествуващите крясъци на новороденото, опиянението на птиците, шепотът на листата, ромонът на дъжда. Само един ред!

Няма Ботев стих, от който да не ни побиват тръпки, но един от тях е безумно страшен! Не само, защото е отвъд робството, отвъд гибелта, а защото е над робството, над гибелта, над тленното. Не само една народност може да оцелее от подобна поетическа мощ, а и от една цяла планета!

 

 

 

Източник:  вестник ДУМА,   5 януари 2018 г.

 

 

 

 

Вождисткият манталитет експлоатира властта в България – Арман Бабикян

 

 

 

Спасението е в нашата лична отговорност - това е нашата държава, а не на групировките.

Промяна генетично в това управление няма как да настъпи, защото то е базирано върху корпоративни интереси, върху изкривяване на механизмите на пазарната икономика, с наднормено количество корупция. Базирано е на лични контакти, интереси, в никакъв случай не на принципи и на ценности, на които стъпва всяка една европейска страна.

Страната ни се управлява от едни и същи хора от доста дълго време – далеч преди Бойко Борисов. Въпросът е как се управлява. А тя се управлява все по-зле от гледна точка на механизмите на вземане на решения, баланса между институциите и степента на свобода в икономическата инициатива, както и степента на свобода на медиите. По време на европредседателството вероятно властта ще се опита да се държи временно прилично – да потушава бързо голяма част от скандалите, да демонстрира съгласие, да се опитва да демонстрира диалог. След това ще се върнем към познатата форма на управление – в която силово биват отстранявани несъгласните с желанията на управляващата групировка.

Оправданията, че и другаде има корупция, са верни, но в България размерът е толкова голям, че този механизъм на управление не се е превърнал в изключения, а се е превърнал в правилото за управление и за функционирането на държавата. У нас е важно кого познаваш, колко си близък до властта. А не колко си трудолюбив, кадърен, конкурентен, умен. Така се разпределя публичният ресурс, събран от всички нас. Така получават публичност и известност хората, които са допуснати до масмедиите. Защото и там хватката на властта е стегната здраво.

Разделение на властите - няма такова нещо. Най-звучен бе примерът с освобождаването на Димитър Главчев от поста председател на НС. След като в една парламентарна република председателят на парламента би трябвало да е една от свещените крави във властта. По-скоро той ръководи тази институция, която контролира изпълнителната власт, а не обратното. А ние видяхме как премиерът дойде, разходи се за десет минути в кулоарите на парламента и г-н Главчев се сдоби изведнъж със съвест и основание да подаде оставката си. Видно е, че парламентарната република отдавна се е превърнала в премиерска република /това е добре да се знае и от всички тези, които искат окончателна мажоритарна система/.

 Всъщност страната се управлява от вожд, а не от министър-председател, не от парламент. Виждате как се изкривяват ръцете и на народните представители с абсолютно противоречащи си решения, единствено по желание на вожда на страната. Всичко се случва по желание на Бойко Борисов и на хората, които правят бизнес близо с него.

Опозиция има, и то огромна опозиция. Но тя е в наивно и насипно състояние. На практика президентските избори показаха, че над 60% от населението в страната не харесва тази власт, не харесва този лидер, не харесва методите, по които управлява тази партия. Не казвам не харесва хората от тази партия, тъй като има хора от ГЕРБ, които се справят чудесно. Това огромно мнозинство хора, което не иска да гласува за ГЕРБ, все още не е намерило още за кого да гласува „за“, не е успяло да се структурира. Левицата намери начин да реализира растеж. Но въпреки това все още е твърде затворена в лявата риторика, а не толкова близо до широката база на демократично мислещите хора, независимо дали те са леви или центристи. Още по-тежко е положението в десницата извън парламента. Там сегментите са още по-малки, няма никаква широта на мисълта, няма предложение за бъдещ проект за развитието на България, който да обедини широк кръг. Освен това има изключително тясно и егоистично вперване в отделни теми и в отделни лидери. Всички пряко или косвено се опитват да копират вождисткия манталитет, който експлоатира властта в България. А онова, базисното, разбиране за демокрация и не демокрация не дава възможност на тези хора да разгърнат разбиранията си на основа, която да създаде предпоставки властващата групировка да бъде свалена от власт и след това политическият ландшафт да бъде разпределен цивилизовано между ляво, дясно и център. Преди 25 години не беше така, но днес този широта на мисленето я няма. Днес е пълно с изключително бити и тясно форматирани хора, които виждат само себе и една-две крачки пред себе си. Те имат много повече време да мразят другите, отколкото да обичат демокрацията и България.

Това обаче не означава, че не може да има обрат в политиката на страната. Рискът правителството на Борисов да се срине е много голям. Мнозинството от хората вече са изчерпали лимита си на търпение. В този смисъл има възможност за обрат. Но всичко зависи от това колко бързо и колко умно ще ферментират самите политически структури, за да намерят близост между себе си да изградят основата на една България, която да се развива модерно и прозрачно.

Защо корупцията се превърна в нарицателно – защото я практикуваме широко. Виждаме, че с връзки и с рушвети приемат и в детска градина. Всичко това се случва по същия начин и до върха на пирамидата в страната. За всички е публично известно как се успява у нас – успява се със сила, с връзки и с пари. А не с образование и обучение, с почтеност и с полагане на труд. На практика растат поколения, които живеят в изкривена среда. Така се прави и бизнес у нас. Всички, които имат дори средни по големина фирми, са наясно с това. Забележете – всички се борят за държавни, общински поръчки. Цели сектори от икономиката са монополизирани и никой не смее да ги докосне, защото знае, че бият през пръстите за такова нещо.

Хората някога търпяха натиск от силовите групировки. Сега част от тях са на върха на държавното управление, включително и самият връх на държавното управление. Но тогава правилата бяха ясни. Сега самата държавна тъкан и органите на държавата са превърнати в групировка или поне служат на групировка. На практика няма и шанс за защита. На практика кучетата – пазачи на стадото, са се превърнали във вълци, които могат да те изядат винаги.

Изход има и той се състои в личната отговорност, в личното състояние, в личната смелост на всеки от нас. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Когато става въпрос за България, трябва да се казва „моята“, „нашата“ държава, тази, която „аз не мога“ да превърна в нормална. Не винаги да се говори за „онези“, за „тези там зад кулисите“. Това е нашата държава и отговорността също е наша. Това, че сме по-слаби не ни прави безотговорни. Има хора, които имат достатъчно смело и сериозно мнение като адвокат Хаджигенов, проф. Минеков, Мария Капон… не мога да изброя всички. Има политици, има общественици, вижте учените от БАН, които протестираха, много лекари казаха сериозно мнението си, вижте колко сериозен беше Хасан Адемов, когато ставаше дума за лекарствата. Не бива всички да бъдат слагани под една черта, да бъдат разлепяни етикети по челата им и да бъдат дамгосвани. Обиждаме себе си по този начин. Има достатъчно смели и сериозни хора, които са готови да казват истината. Защото в началото бе словото. Първо трябва да наричаме нещата с истинските им имена. После трябва да вземем и решителни мерки и действия за промяна на този режим. Това се е случвало в България. И не знам защо някой си мисли, че днес не може. Има възможност тази кохорта от хора да бъде свалена. Убеден съм, че има и почтени следователи, и почтени прокурори, почтени полицаи, почтени съдии. Почти всички знаем за какво става въпрос и някак си свенливо го подминаваме, защото точно днес не става въпрос точно за нас. Но вдругиден ни се случва и на нас. Обществото ни е нацепено на гилдии, на собствено разбиране на собствения проблем, на собствения интерес. Всъщност проблемът е един и е общ. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре.

 

 

Източник: Агенция БГНЕС, 04.01.2018 г.