Търсене в този блог

събота, 24 февруари 2018 г.

Писма на Димитър Каляшки от затвора, 1936 – 1941 г.

 


Извадка от книгата на доц. д-р Гале Христов  „Димитър Каляшки – ерудиран и обаятелен революционер“, 2017 г.

 

Настоящата публикация съдържа 41 писма на Димитър Каляшки до неговия брат Георги Каляшки, до родителите му и до приятелката, с която след излизането на свобода свързва съдбата си, Вера Василева Спасова. Писмата са писани от Софийския централен затвор, Сливенския централен затвор и Плевенския областен затвор. Отнасят се за вре­мето от есента на 1936 г. до пролетта на 1941 г. Изключение прави по­следното писмо, в което Д. Каляшки съобщава, че минава в нелегалност.

В публикацията са включени голяма част от откритите досега писма, запазени в оригинал.  Писмата се публикуват изцяло, без съкращения. В писмата, в които има заличен текст от затворническата цензура със знака три точки, заградени в скоби [...], е отбелязан пропуснатият текст.

 

 

 № 1

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ОТНОСНО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

                                                                           Софийски централен затвор, 26 септември 1936 г.

                                                                           София, Централен] з[атвор] — 26. IX. 1936.

Драги Георги 1,

Вчера получих картичката от Мацанкиев2, с която ми съобщава, че Гешев3 му пратил вече (най-после, с живи мъки и зорове...) моти­вите на присъдата и бил подал немотивирана к[асационна] жалба (с която само се съобщава, че сме недоволни от присъдата), а Ма­цанкиев да направи мотивирана к[асационна] ж[алба].

Г. Мацанкиев имал дела в провинцията и ще дойде едва към 28 т. м. При това положение Гешев трябва да задържи непременно там, в Кюстендил, делото до въпросната дата.

Съобщи ми незабавно колко пари сте дали (ти и останалите) на Гешев. И то — подробно. Колкото пари има —изпрати ги веднага насам, тъй като ни трябват при к[асационния] с[ъд] за адвокатите. На Гешев трябва да бъдат дадени при това положение, {че той е дал в съда немотивирана к[асационна] ж[алба] (която и ние сами можех­ме да си направим тук) } повече от депозита (400 лв.) плюс парите за преписите (150—200 лв.), значи — не повече от 600 лв. Парите, които са му дадени в повече, са незаслужени. Особено като се има предвид немарливостта му при първото гледане на делото по отношение на свидетелите. Тукашните адвокати за писане на такива ж[алби] не взимат нито грош; За всеки случай, ако сте взели да му давате повече от 900 лв., трябва просто да искате да ги върне.

Парите (195 лв.) получих. На 12 октомври съм свидетел — взе­мете билет за свиждане. Тогава можете да ми приготвите нещо за тук — плодове и пр. Обади ми се незабавно и прати парите.

Когато вие — близките на тукашните затворници — ни пишете, предварително се споразумейте, за да не се повтаря писането. На едно дело като нашето, върнато от к[асационния] с[ъд], съдът издаде опр [авдателна] пр [исъда]. Но адвокатите не бяха тъй престъпно не­марливи и … лакоми за пари.

 

                                                                                         С братски поздрав: Д. Каляшки

 

[1] Георги Каляшки, по-малък брат на Димитър Каляшки, р. 1915 г.

2 Георги Мацанкиев, адвокат от София, участвал в защитата на подсъдимите от т. н. „Жиленска конспирация" през август 1936 г.

3 Христо Гешев, адвокат от Кюстендил, защитник на подсъдимите от „Жиленската конспирация".

----------------------------------------------          

 

 №2

ПИСМО ДО ДОМАШНИТЕ МУ, В КОЕТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ЗА ТЯХНОТО ПОЛОЖЕНИЕ. ЗАДЪЛЖАВА БРАТ СИ ГЕОРГИ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО И ДА НАБЛЕГНЕ НА СВОЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

                                                                       Софийски централен затвор, 12 декември 1936 г.

За брат ми с искрен                                                                                     12 декември 1936 г.,

привет: Д. К а [л я ш к и]                                                           Ц [ентрален] з [атвор], София

 

Скъпи домашни,

Извинявам се още с първите думи за дългото ми мълчание, при­чина за което съм донякъде и аз самият. Братче, аз получих всич­ките ти писма, както и последните ти картички. Получих и изпратения ми по Владо4 багаж (черга, фланела и храна). Долните дрехи и чорапите (по 2 чифта) пазя. Колкото за пазенето на дрехите — и дума да не става: зная, че няма, и затуй внимавам. Сливите, които ми са пратени от Методи5, също получих навреме.

Но колкото за Марко6, той излезе — ни повече, ни по-малко — един обикновен тулуп7. Никакви пари не ми е донасял, така че тия 45 лв., които си ми пратил, са изчезнали яко дим... Той идва 1 път на свиждане, понеже го бях началастрил в една картичка, но нищич­ко, като света, от новини за нашия край не ми каза. Гледа те, знаеш, като някое теленце през мрежата... А иде от родния ти край, от­където всяка — и най-малката! — новинка те интересува...

Васил8 е идвал на свиждане на Майстора9. Дал му е 200 лв. за всички нашенци, както и после пратил 100 лв. на мене за очила. За такива ще ми трябват поне още 200 лв. Но сега засега още нямам и рецепта; чакам да ме заведат или в „Александровската болница", или  да дойде тук лекар, за да се прегледам. — Сега точно от други неща нямам нужда.

Получих оня ден ведно с твоята картичка и такава от Загреб: пише ми Гроздан10.

Оттук нещо особено няма какво да ти пиша. Ден след ден изнизваме във вечността. Четем, лежим, разхождаме се и чакаме часа, ко­гато най-после ще се отворят широките врати, та да потъпчем още малко поне свободни грешната земя.

Ами вие в къщи как я карате? Сега с какво се занимавате? Мал­кият11, сестрата12, ти — четете ли? Карайте напред да се използва по- разумно времето, зер калабалък овчици, само заради туй, че бяха поставени при по-добри условия, напреднаха в живота. Аз просто не мога да се примиря с мисълта, че вие ще останете по-назад от някои такива типични бездарници като оная утчица13, дето я вее вятърът в странство...

Достави на баща ми книги по земеделие. Особено сега, през зи­мата, той би могъл да чете повечко. Загрижи се ти, щото храната в къщата ни да се подобри. Зер сега, когато съм тук, аз почувствувах цялата стойност на здравето. А зная как по-рано бяхме небрежни в това отношение ….

Старите — баща ми14 и майка ми15 — как я карат? Има ли кавгица чат-пат или настъпи известно подобрение в сравнение с някога.

 Чувай, братле: постарай се да вземеш поне чантата ми16. И то: по-скоро, понеже има някакви срокове, след които не може да я взе­меш. Колкото за книгите в нея, те са анатемосани. Също така пази внимателно учебниците ми, като прибереш ония книги, които по-рано бях раздал за четене: френската, телеграфопощ[енския] учебник в Гроздан, двата сборника у братовчеда на Политичето17 и т. н.

Когато аз не пиша оттук, това съвсем не значи, че и вие трябва да мълчите. Моето положение отвътре е малко по-особено.

Много и искрени привети на тебе и всички у нас, както и на женската младеж.

                                                                                                    Брат ти Д. Каляшки

П. П. Взе ли книгата от македонката18? Поздрави Тончо и Мил­ка19. Ах, защо сега не съм навън? — Ще го ударя на любов, та земята ще потрепере... Владо20 съобщи ли ти, че Асен21 скоро ще ти пише?

                                                                                                              Същият

 

 4  Владимир Ангелов Станчев от гр. Кюстендил, съден и оправдан по делото на членове на БКП от Кюстендил през 1936 г., по т. н. „Кюстендилска конспирация”4.

 5  Тонче Евтимов Мануилов от с. Жиленци, Кюстендилски окръг.

 6 Марко Петров, член на РМС от гр. Кюстендил.

 7 Прост, глупав човек.

 8 Васил Пенев от с. Горна Брестница, Кюстендилски окръг,. дребен търговец на овощия.

 9 Петър Митов Ризов, от с. Жиленци, осъден по „Жиленската конспирация" на 10 години строг тъмничен затвор.

 10 Гроздан Янев Котев от с. Горна: Брестница. Изключен от университета за активна дейност в БОНСС като студент по ветеринарна медицина и заминал да следва в Югославия,

11 Любен Каляшки, най-малкият брат на Димитър Каляшки, р. 1921 г. Активен член на РМС. Отровен на 2. II. 1943 г. като войник от фашистки офицери в болни­цата в гр. Охрид, Македония.

12 Анка Василева Каляшка, р. 1918 г., сестра на Димитър Каляшки.

13 Авторът има предвид Александър Николов Анев от с. Жиленци, следвал ве­теринарна медицина в Загреб.

14 Васил Гогев Каляшки, род. 1883 г.

15 Мария Стоилкова Каляшка (1889—1938 г.).

16 Чантата с нелегални вестници, позиви и др. материали е взета от полицията при арестуването на Каляшки през март 1936 г.

17 Димитър Алексов Илиев от гр. Кюстендил, активен член на РМС.

18 Василка Христова Скандалиева, ученичка от Кюстендил, на която Д. Каляш­ки е предавал частни уроци по математика.

19 Засега лицата не са идентифицирани.

20 Виж инд. 4.

21 Псевдоним на Д. Каляшки, под който той изпраща от затвора до близ­ките си непроверени от затворническата цензура писма.

--------------------------------------------         

 

№ 3

 

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ДАВА СВЕДЕНИЯ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В СЛИВЕНСКИЯ ЗАТВОР

                                                                     Сливен, Централен затвор, 15 февруари 1937 г.

                                                                                                 Централен затвор, Сливен

Проверено:

[п] [не се чете]              

 

Драги брат,

Обаждам ти се, както вече виждаш, от Сливен. Или по-право: от Централния затвор — Сливен — така е новият ми адрес.

Обаждам ти се, без да съм у получил писмо от тебе — нито тук, нито докато бях в Софийския централен] з[атвор]. А бях поръчал на Асена22 да ти пише, и той ти писал. Получил ли си писмото, не си ли — не ми е известно. А само тоя, който познава живота в затвора, знае как се чака отговор за пратеното писмо…Знаеш, че ние из затвора не можем да пишем, когато си поискаме и колкото си поискаме (тук, напр., ще пишем по 1 писмо на 10 дни). Знаеш го — и то отдавна, — и въпреки това не си уреждаш работата така, че навреме да си вземаш писмата и още по-навреме да ми отговаряш. Мислех да ти пиша едно доста остро писмо още докато бях в София, но все очаквах да се обадиш и затова отсрочих. Сега обаче оттук съм решил да се ръководя от правилото, че умният и от малко разбира, а пък въртоглавият и с тъпан да му биеш, пак не му стига. Вярвам* че! е ясно.какво искам Да кажа с това, нали?           ^

Твоите обещания по отношение на парите останаха изпълнени тол­кова, колкото си изпълниха обещанията и кюстендилци. Те, когато идваха в София, дохождаха на свиждане при други. Марко23 не бла­говоли даже да донесе парите, които ми беше пратил ти. Но, както и да е... Ще се знаем що за земляци сме и кой каква стока е... До­ста време прекарах в София и моите земляци можаха, така или иначе, да си покажат човещината. И те, колкото бидоха кадър, си я пока­заха ... Берекет версим!

Сега съм порядъчно далече. И ще бъда далече за доста време.  Но тука поне съм спокоен — не мисля, че някой може, да се забърза, та да ми дойде на свиждане... .Ще ме тревожат от време на време само писмата — именно: когато пиша нещо да ми свършите, пък вие се залетите да го свършите, както досега... Но ще търпя, какво ще правя — да изляза из тая кожа, та да вляза в друга, не мога...

Бай Ангел24 и Майстора25 останаха в София. На първия, докол­кото научих, дали работа. При мене е и Борис26. Впрочем, той още оня ден беше писал на жена си, та ти може би от неговото писмо да си научил, че сме вече тук. Тук сме всички осъдени из Софийския Ц[ентрален]з [атвор]. Там останаха само следствените и тия, които са с неокончателни присъди. Освен нас тук са и варненчани, пловдивчани и хасковчани27.

Въздухът тук е по-добър, отколкото в София, където непрекъсна­то се замърсяваше с пушек. Водата е малко варовита. Всеки от нас си има сламеник — спим на нари. Завивки или други дрехи засега не дават. Аз обаче понастоящем не се нуждая от нищо в тая област. Та­ка че в това отношение може да сте спокойни. Книгите ни още не са ни дадени — преглеждат ги и след седмица се надяваме да ги полу­чим. Ще четем, пък каквото сабя покаже... След като адаша28 привърши работата със сборника по математика, гледай да ми го пра­тиш—- да се позанимавам. От останалите ми учебници няма да даваш нито 1 книга на когото и да е. Знаеш, че тия книги, които ти в мина­лото благоволи да дадеш уж на хора, които непременно щели да ги върнат, ги върнаха колкото се върна ланската година. Така че нека това ти служи за урок. Ами останалите книги прибра ли ми — тия които бях раздал, когато бях навън и се радвах на свободата? Напр., френската ми граматика, учебниците ми по физика в Данкиния бра­товчед29, а също и в Гроздю30.

За Витанов31 ще ти пиша друг път. Сега ще ти кажа само, че въобще е добра мисълта му. Но и за това не той, а напр. Гранечки32 — или някой като Гранички — трябваше да се сети пръв за това. Просто срамота е, джанъм!

Чакам непременно да се обадиш. И, разбира се, чакам в най-ско­ро време. И дали, докато да ти пиша аз — към 1 март, — не ще за­почнеш да маршируваш, както миналата година?

Поздрав на всички в къщи, както и на познатите ми.

                                                                                             Брат ти: Д. К а [л я ш к и]

 15. II. 1937

 

22 Виж инд. 21.

23 Виж инд. 6.

24 Ангел Мануилов Иванов (1889—1948) от с. Жиленци. Партиен  деятел, осъ­ден на 5 год. затвор по „Жиленската конспирация".

25 Виж инд. 9.

26 Борис. Стоянов Джелепски (1901—1965 г.) „ партиен деец от с. Жиленци;  Осъден на 5 години затвор по „Жиленската конспирация".

27 Политзатворници от Варненския, Пловдивския и Хасковския затвор.

28 Виж инд. 17.

29 Виж инд. 17.

30 Виж инд. 10.

31 Владимир Витанов, адвокат от Кюстендил. Защищавал подсъдими по про­цеса на „Жиленската конспирация"

32 Прякор на Петър Миланов Ангелов, партиен деец от Кюстендил, задържан от полицията при разкриването на партийната организация в града и околията през март 1936 г. На процеса по „Кюстендилската конспирация" е оправдан.

---------------------------------------------------         

 

 № 4

ПИСМО ДО ДОМАШНИТЕ МУ — ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА НАИ-МАЛКОТО СИ БРАТЧЕ ЛЮБЧО ДА ПОМАГА В КЪЩИ И ДА БЪДЕ МНОГО ПРИМЕРЕН

                                                                           Сливен, Централен затвор, 7 март 1937 г.33

                                                                          Централен] з[атвор] — Сл[ивен] 7. II. 1937 г.

Проверено: [п ] [не се чете]

 

 Драги домашни,

Получих записа, както и всички писма, които Гошо34 ми беше пра­тил от село. Оня ден получих картичка от Радомир, където Гошо е отишъл на 1 т. м. Той сигурно е писал и на вас оттам. На мене съоб­щава, че е добре. Някои от неговите началници бяха по-рано и на ме­не, та ме познавали.

Случи се така, че мене ме докараха чак тук Гошо също отиде да служи, така че вие останахте сами. Аз зная, че работата в една сел­ска къща като нашата е много, а пък [вие]35, тате и мамо — сте вече стари и слаби. Любчо и Анка са още малки, не ще могат да работят както трябва, та и затова ще бъдете зле. И особено през лятото, когато настъпи тежката полска работа. Но няма що да се прави, такъв е живо­тът. За всеки случай вие не губете надежда — Гошо ще се уволни 1 седмица преди моя имен ден и ще почне да ви помага в работата.

Колкото пък за мене, вие и по-напред не сте имали някой голям кяр от работата ми, та и загубата ви сега, когато съм в затвора, ня­ма да е голяма. Аз поне така мисля.

Аз тук съм добре засега — толкова добре, колкото може да бъде добре човек в затвора. Затова за мене няма що да мислите. Гледайте си, колкото можете, работата, пазете си, колкото може, здравето, пък уволнили се Гошо, той ще ви помага. Ега36 само Любчо и Анка ви слушат, та да има мир и погодия, иначе е лошо. Затова сега ще пиша няколко думи за тях.      ,

Драги Любчо, от братята само ти остана в къщи. Само ти оста­на сега да помагаш на тате, мама и А[нчето]37. Схващаш ли добре, драго братче, всичко това? Разбираш ли колко работлив, пъргав и примерен трябва да бъдеш? Ясно ли ти е, че трябва да избягваш да се пречкаш и караш с домашните? Схващаш ли колко много грижи трябва да положиш, за да им запазиш здравето (та да мога и аз ня­кога да ги видя) и да ги радваш? Гошо на твоите години остана сам в къщи (тогава аз заминах за София) и ти знаеш какъв добър пома­гач на нашите в къщи стана той!

Малко братче, обещай ми, че ти ще постъпваш всякога ,така, че тате и мама да се радват. Нали?38

 

 

33 Писмото е датирано погрешно от 7. II. вместо.7. III. Уточнението направи Георги Каляшки.            34 Авторът има предвид Георги Каляшки, отбивал военната си служба в 7-ма трудова дружина в Радомир.

35 На това място листа е пробит и липсва оригиналният текст.

36 Диалектна дума — дано.

37 Виж инд. 35.

38 Останалата част (2 страници) от писмото е откъсната и изгубена.

-----------------------------------------------         

 

№ 5

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ИЗКАЗВА СВОЯТА УВЕРЕНОСТ В НЕГОВИТЕ СИЛИ, ВЪЗМОЖНОСТИ И НЕДОВОЛСТВО ОТ СТАРИТЕ „ПРИЯТЕЛИ", КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА МУ ПИШАТ

                                                                     Сливен, Централен затвор, 5 април 1937 г.

                                                                     Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор] —5 април 1937 г.

Проверено: [п] [не се чете]

 

Драго братче,

Писмото ти от 27 м. м. получих преди няколко дни. Реших тоя път да пиша на тебе, зер миналия път (26 м. м.) писах до къщи, а пък да пиша до другиго освен до вас, то значи да си губя марките и захметя39 за тоя, дето духа ...

Но тебе не бива да те тревожи тая моя доволно печална конста­тация. Ти гледай своите занятия с оная упоритост, която бих желал да виждам у тебе. Аз те поздравявам с твоя стремеж да бъдеш „към първо място", като същевременно ти пожелавам да превърнеш дей­ствително своя стремеж в реалност. Способност и физическа здравина не ти липсват. Енергия и воля — също. Ти сега си точно в разцвета на своите години — без още бурята на големите житейски тревоги 1й нередности да те е обрулила. Заучавай предаваното, трупай повече, знания, разширявай своята култура. Човек, ограничен в своите позна­ния не е полезен нито за себе си, нито за близките си. В живота си милостта ми много, извънредно много е патила — особено напосле­дък — от идиотската тъпост на някои, които трябваше да бъдат мал­ко по-други, та затова съм готов да извикам: „Аман от ограниченост и невежество!..."

Прочетох, дисциплините, които учите. Не се съмнявам, че ти — особено по съществените — ще бъдеш пръв. С тебе имало някои мои съученици. Познавам ги добре. Не се безпокой за това, че някои от тях имат големи имена в миналото. Да ти кажа искрено: не те давам за няколко от тях едновременно. Бъди по-критичен и ти ще видиш, че те макар повече да са учили, не са онова, което човек на пръв поглед би помислил.

За очите не съм правил нищо — понятно по какви причини40. От писмото ти разбирам, че по това си писал нещо на нашите. Разбери добре, че на тях няма да пишеш нищо подробно! — Ако ми трябва, ще пиша аз. И освен това ще кажа: берекет версим на някогашните ми приятели — поне картичка не се сещат да пратят…

Чичо Ангел41 от средата на февруари и Борис42 от средата на март са на работа: първият — у София, в дърводелната р-ца, вто­рият — тук, готвач. Майстора43 остана също в София, само че той не е на работа --т от него човек май вече не става. От Ангела и Майстора нямам никакъв хаир-хабер, откак дойдох тук: — живи ли са, не са ли, не ми е известно.

Ти пиши до къщи по-често, като проверяваш отиват ли ти писма­та редовно. Освен това при първа възможност гледай да си отидеш; в отпуск; Запитвай в писмата си домашните как са, имат ли споразу­мение в къщи, малките слушат ли ги  и пр. Дано твоите приятели се държат добре с малките! Или и твоите приятели ще са същата стока, като моите... Дано не са!

На Шабана44 нямам възможност да пиша, тъй като и да му пиша, почти напълно съм сигурен, че няма да има файда, щом такива като Границата45 не се обаждат никак, макар аз да съм му писал вече няколко пъти... Язък, че се препоръчваше като пръв мой приятел...

На писмата ми отговаряй с картичка. Когато си зает, не бързай да ми пишеш. Чакай по-свободно време и пиши по-спокойно, по-внимателно. Заради тия, които уж искали да ми пишат, няма да бавиш писмата си. Всеки, който иска да пише, все ще може да купи поне 1 картичка и да намери свободни 15—20 минути да я напълни, нали? Нека никой не се сърди, че пиша така! Много обещания съм слушал, но малцина (хайде да не казвам никой...) са ги изпълнили... Зато­ва пиша така.

Новини оттука няма. Отписваме един по един дните, като се ста­раем да запълним времето с четене. Борис и Ангел, които работят, от­лежават по-скоро присъдата си: 2 работни дни се смятат като 3 излежани.

Искрени поздрави на тия, които са ме поздравили по-рано. Запазил съм хубави спомени за тях. Поздрави и на някогашните ми съуче­ници, както и на тебе.

 

                                                                                              Брат ти: Д. К а [л я ш к и]

 

 

 

39 Захметя — труда.

 40 Вследствие на жестоките изтезания от полицията по време на следствието през 1936 г, здравословното състояние на Д. Каляшки се влошава. Болят го силно очите, но по липса на средства той не може да си купи очила.

Виж инд. 24.    

42 Виж инд. 26.

43 Виж инд. 9.

44 Кирил Гогев Яначков (1910—1945 г.) от с. Жиленци.

45 Виж инд.32.

------------------------------------------      

 

№ 6

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ГО СЪВЕТВА ДА ОВЛАДЯВА ВОЕННИТЕ ДИСЦИПЛИНИ И ДА ЗАСИЛИ САМООБРАЗОВАНИЕТО СИ

                                                               Сливен, Централен затвор, към 14 май 1937 г.46

Проверено: [п] [не се чете]

 

Драги брат,      

Картичката ти от 3 т. м. получих отдавна. Получих картичка и от Любчо47 (от 6). А днес пристигна и едно общо писмо от Любчо и Анка.48

Ти знаеш, че аз нямам възможност да пиша, когато поискам и кол­кото поискам. Тъй напр. на 7 писах писмо до нашите в къщи, а малко след това получих картичката им. В сегашното си писмо те ме питат дали съм получил картичката им. А аз, отговаряйки на тебе, не мога да отговоря веднага и на тях. Затуй пък ти им пиши това, което трябва да им се съобщи, та да не се тревожат.

В писмото си (от 7) аз писах няколко думи за тате и мама, а след туй — и за Любчо и Анка. Писах им това, което ти сам по-рано ис­каше да им пиша, а именно: как да се държат с родителите ни, за граманчето49 и пр. И особено много ме зарадва отговорът, който получих от къщи: и двамата малки обещават да послушат съветите на по-големите си братя. Дано само това не остане празно обещание... А още по-отрадно е, че писмото са пратили веднага след получаването на моето или, както се изразява Любчо, „моментално..(Въобще взето при писането той прави много и груби грешки ...)

В картичката си Любчо ми пишеше (по-рано), че получили „писмо, а -вътре картичка с няколко реда". И се тревожи момъкът, че пи­смото било „разпечатано". А чисто и просто това 'беше една честитка до тях по случай деня на пролетта — 1 март. А честитките се пращат раз­печатани ...

Пак в тая картичка Любчо ми пишеше, че нашите се ядосвали, по­неже съм бил писал за пари за очила в някое Борисово50 писмо, а не направо до тях. Истината е тая, че в никакво писмо до когото и да е освен до тебе не съм писал за мои лични работи, а още по-малко пък за очила. Ако Борис е писал нещо подобно, то е било без мое знание и следователно си остава на негова отговорност. Още повече ти сам зна­еш какво съм ти писал за тия прословути очила и кой именно трябваше да се загрижи за това. В последното си писмо Любчо пише, че щом из­карали пари, щели да ми пратят. Аз зная, че те не ги копаят, та затуй ти — след като им съобщиш всички горни работи, им пиши, че няма нужда да ми пращат пари за очила, тъй като нямам засега нужда от такива (решил съм за известно време да си почивам откъм четене).

Получих картичка от Гроздана6 (Загреб). Ще му се обадя с някое писмо, но чакам да му дойде ред. Асен52 писал към края на м. м. до Граничи 53 или май до булката — да помогне на Атанаска,54 която била закъсала с дечурлигата. Но отговор нямало, та здравата псува. А и аз просто се чудя знаеш: по-рано, когато, да му услужиш с нещо се върти като куче около господаря, а сега и не се обажда. Писа и Асен, писах и аз — нищо не помага. Ако кютукът се обажда, та да се обади и той...           

Не зная как се държат към тебе твоите приятели от село, гдето ня­кога те наобикаляха за разни услуги — кое задачи да им решаваш, кое заявления да им пишеш. Не зная дали от благодарност ще направят поне това — да се държат покровителствено — приятелски към Любчо и Анка, които останаха сами в къщи, във време, когато ние сме далече от тях.  .

Няколко лакардии и за тебе. Животът ти иска сега максимално напрягане на способности, енергия и воля, за да схванеш отлично това, което ти се предава. Така и службата е по-лека, а и познания се при­добиват, които сетне ще те ползват в живота. Както някога беше пръв ученик, бъди и сега един от първите. Не изпускай и гимнастиката — там имате лост. Заучавай хора, народни песни, бъди общителен — така се прекарва по-весело. Гледай да си отиваш, когато можеш, в отпуск, при нашите в къщи. Попреглеждай книгите.

Ти съжаляваше, че момите се били изпоомъжили. Не съжалявай много, братле! Някога може заедно да ергенуваме — ще писнат девойките от нас. Зер знаеш какво казва народът, когато старо бунище се разпали ... Пък ще търсим млади ластарчета, да ни подмладят кръв­чицата….

По-рано ти писах, че щерката на Пано55 ти е хвърлила мерак здра­вата. Но с нея бъди много внимателен — тя е много коварно създанийце, макар да е красива. Внимавай да не те подхлъзне и да ти се за­лепи после на врата.               

Искрени поздрави на тебе и познатите. Друг път за мене. Пиши.

                                                                                                       Твоя брат: Д. К а л (я ш к и]

 

 

46 Датирано по реда на изложението от предидущите и следващи писма до Георги Каляшки.

47 Виж инд. 11.

 48 Виж инд. 12.             

49 Владимир Димитров от  с.: Грамаждано, Кюстендилски окръг, по-късно съпруг на Анка Каляшка.

50 Виж инд.26.

51 Виж инд. 10

52 Виж инд. 21.

53 Виж инд.32.

54 Атанаска Симеонова Джелепска, съпруга на политзатворника Борис Джелепски

55 Под алегорична форма в израза „щерката на Пано” Димитър Каляшки визира груповия полицейски началник от Кюстендил – Тодор Панов, като предупреждава брат си да бъде бдителен.

--------------------------------------------------   

 

 № 7

Писмо до Георги Каляшки, в което го съветва какъв да бъде като отдельонен командир в трудовашките части и как да  се държи с подчинените

 

                                                                   Сливен, Централен  затвор,  към 17 май 1937 г.  56

Проверено:

[п] [не се чете]              

 

Драга брате,

Получих картичката ти от 8. т. м. И нека призная, че тя доста ме позарадва, понеже я очаквах. Но радостта ми щеше да бъде още по- голяма, ако ти ми беше писал повече новини за в къщи. От домашните аз нямам още никакво писмо. Пък и аз не съм им писал ето вече цял месец. За великденските празници им пратих само една  честитка, колкото да им обадя, че съм жив и здрав. Даже след като получих двата колета, пак не можах да им отговоря. Ето защо ти — веднага след като получиш това писмо — им се обади. Но не с картичка, а със зат­ворено писмо, за да можеш да им пишеш повече. Идущия път (след 10 дни) ще им лиша и аз. 

Мене много ме интересуваше да зная как са домашните, добре ли са със здравето, погаждат ли се, спори ли им работата, малките слу­шат ли и изпълняват ли обещанията си и пр. Още повече  затуй, че последните новини от дома не бяха твърде радващи. Ти, макар да си пре­карал в къщи само няколко дни, все пак си видял какво е положение­то. Затуй  ми пиши по-подробно. Колкото и да  си зает, все ще намериш време за това. Особено пък като знаеш, че тия домашни работи ме интересуват много и че нашите — макар и да ми пишат —  не могат да ми  представят напълно и безпристрастно положението. Особено ако ми пише Любчо.57 Защото винаги, когато ми е писал той, все поглежда през своите детско-наивни очила.     

Възмущава ме поведението на моите роднини — особено тия от село. Не се обаждат никак, нито пък оказват някаква помощ в  къщи. А аз именно сега, когато съм в беда, имам нужда от това …Когато си изляза — не ми трябват! Тате бил отчаян, че работата не споряла — нямало кой да работи. Сестрата пак се увлякла по онова бостанджийско плашило, както ми пишеше ти. А как се държат при това положение братовчедите ни — особено младите58, старите вече ги остави! — не ми е известно. Никой от тях не благоволява да ме удостои с честта — поне една картинка за празниците да ми прати! Безобразие!

Чичо Ангела59 го докараха тук. Джелепа60 е също тука — той ни е готвач. Тук е и Наков.61 Само Пешо62 остана в Софийския затвор — намалили му 5 години. Положението на останалите не е променено. Слу­ховете за освобождаване на [Иван] Наков са безосновни. Само 3 души от кадинмостчани си излязоха за празниците — по пътя на Майстора.63 Последният не е пуснат само затуй, че има голяма присъда. Надявал се при друга такава възможност да се измъкне изцяло. Добър му път!

Тук дохвръкна и радювското джереме.64 Безподобен самохвалко е. Не зная защо питая страшно отвращение към такава порода от хо­ра... Запомни от мене и непрекъснато работи — да си създадеш една по-широка и солидна култура. Културната ограниченост, която осо­бено често се среща по нашия нещастен шопски край, е страшна яз­ва. Да те пази съдбата от среща с такава надута, но куха персона! Ти, колкото много и да си зает, колкото много да си поставен при не­благоприятни обстоятелства — чети, наблюдавай, учи се! Не забра­вяй, че твой връстници — благодарение само на повечето си пари, ма­кар и при съмнителни способности — са на път да завършат висшето си образование... Помни ежечасно това!

Карлово е град, свързан с историята на освобождението на бъл­гарския народ от турско иго. Карлово даде един Левски — върховния апостол и трибун на това освобождение. С една дума: има от какво се поучи човек от тоя велик борец. Използвай това!65

Ти си щял да бъдеш отдельонен командир. Това поставя пред тебе особени задачи, ако искаш да бъдеш добре както с подчинените си, така и със своите началници: изучи душата на тия, с които си; бъди справедлив към всички; бъди общителен; бъди веселяк, когато може и трябва (песни, хора и пр.); не бъди сприхав, при постъпки (грешки) на някои разяснявай спокойно, приятелски, бащински, че така не е трябвало да се пристъпи и пр.

Пиши докога ще бъдеш там, как прекарваш времето, можеш ли да си отидеш на отпуск и т. н.

Граничкият ми чичо Пенчо66 се обади най-после, след като го беше жигосал Асен67 в едно писмо. Писа ми и Гозе68.

 

                                                                                              С братски поздрав: Д. Ка [ляшки]

 

56 Датирано по писмото от 27 май 1937 г.

57 Виж инд. 11.

 58 Навсякъде в писмата си под „млади" и „стари" братовчеди Д. Каляшки ви­зира членовете на партията и РМС  от с. Жиленци.

59 Виж инд. 24.

60 Виж инд. 26.

61 Иван Стоянов Наков, член на БКП, осъден по „Кюстендилската конспира­ция"- през 1936 г.

62 Виж инд. 9.

63 Авторът има предвид Петър Митов Ризов (Майстора), виж инд, 9, и члено­вете на партията от с. Кадин мост (Невестино), Кюстендилски окръг, осъдени по про­цеса на  т. н. „Кадинмостка конспирация", а именно: Иван Ангелов Тирбачки, Йордан Ангелов Тирбачки и Костадин Чакъров.

 64 Димитър Христов Кьосев (1914—1944 г.) от  е. Радловци, Кюстендилски окръг, ремсов деец, осъден по процеса на „Жиленската конспирация”.

По това време Георги Каляшки е преместен от Радомир е Карлово, пак към трудовите войски.

 66 Виж инд. 32.

67 Виж инд. 21.

68 Виж инд. 10.

----------------------------------------------------    

 

№ 8

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, В КОЕТО ГО СЪВЕТВА ДА ИЗУЧИ СТЕНОГРАФИЯТА И ЗА ПОЛЗАТА ОТ ВЛАДЕЕНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

                                                                            Сливен, Централен затвор, 19 юли 1937 г.

Проверено:                                                    Сл[ивенски] ц [ентрален] з[атвор] — 19 юли 1937.

[п] [не се чете

 

Драги брат,

Картичката, с която ми съобщаваш, че си получил последното ми писмо, получих вече отдавна. В нея ти пишеше, че ще ми се обадиш повторно. Но това там си и остана. Та толкова много ли си зает, толкова много ли си го закъсал без пари — кой знае, но факт е, че обе­щанието ти в тая точка не биде изпълнено. Вярвам, че поне сега, ко­гато получиш настоящото ми писмо, все ще намериш възможност да ми се обадиш. Знай, брат, че единственото, което ни свързва, с живия живот, който кипи вън от високите каменни зидове, това са писмата. Затуй ти поне до известна степен ще разбереш, ако само искаш, как­во представляват те за нас.

Миналия път писах в къщи. Обаче и оттам още не ми са се оба­дили. Впрочем, за тях е извинително — те са извънредно много заети с работа (сигурно вече косят в „Сенокос"). А зная колко много ра­бота има и как са останали сами. Те винаги ми пишат, че мама много искала да им пиша. Затуй ти, като получиш настоящото, обади им се и на тях — твоето писмо също много ще ги обрадва.

Христаки69 го взели в пехотинците. И пише, знаеш, едно такова писмо до Ангела70: „Дома оставям мама и Васила71 само с 1 хляб. Мама е болна, а на Васила коляното му вместо отпред израсна отзад (поради порязването). Оставям ги да се грижи за них единият мил Господ" и т. н. Възмущава ме това, че от писмото му лъха само без­надеждно отчаяние, като че ли само той единствен на света отива вой­ник и като че ли само тяхното семейство е зле. Страшно, дяволски страшно неподготвен за живота! Просто детинска безпомощност! — „Оставям ги на милия Господ!" А не можеше ли да обиколи роднини­те си, и приятелите си, да ги помоли да помагат колкото могат на май­ка" му, докато баща му си излезе? — Можеше, ама за това - трябва малко акъл в чутурата. А изглежда неговата чутура не можа да нау­чи нищо свястно, макар, годинките му да станаха доста множко . . .

Присъща е на нашия злополучен край тая чисто волска неподвижност и в работата, и в мисълта. Ако го ръгнеш с остена и ако му кажеш: „Направи това!", може да мръдне и да го свърши. Но няма ли остен, оклекне като кльощав вол на твърда земя и е готов да уми­ра, но няма да се сети какво да прави, па макар и да е учил, напр., до 4 кл. или да е вече на 20 лазарника ...

А ти, брат, какво правиш? — Пишеше ми, че си имал при себе си и немски учебник. „Всеки език е нова врата към широкия свят" е казал един прочут езиковедец. Но трябва да се знае как да се учи. Напр. по-добре е, според мене, да усъвършенствуваш френски и руски, отколкото да започнеш немски. Защото, в такъв случай, ще знаеш — колкото „за боя", гдето викат —3 езика,  но не и да знаеш — за хляб — нито един. А даже, според мене, най-добре е ти сега да се захванеш здравата със стенографията и да я изучиш както трябва. Друго по-благоприятно време за нея няма да намериш. Писах (на 16 м. м.) на Гроздана72 картичка. Отговор нямам. Получих препоръчано писмо от Гранички73. То иде в резултат на една моя кастрени до него. Радловски74 излезе,  но отвън ми е пратил само хумористичния в. „Хоровод" и толкова.

Привет и пожелание за всичко най-хубаво: брат  ти Д. К а [л я ш к и]

П. П. Чакам да се обадиш веднага

                                                                                                                                      Същият

 

69 Петър Ангелов Мануилов — от с. Жиленци. член на РМС, син на политзатворника Ангел Мануилов.

70 Виж инд. 24.              

71  Васал Ангелов Мануилов — син на политзатворника Ангел Мануилов.

72 Виж инд. 10.

73 Виж инд. 32

74 Виж инд. 64

--------------------------------------------------     

 

№ 9

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ГО УВЕДОМЯВА ЗА ВЛОШАВАНЕТО НА ЗДРАВОСЛОВНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ.

                                                                  Сливен, Централен затвор, 6 август 1937 г.

                                                                  Сливен, Централен} з[атвор], 6 август (1937)75

Проверено: [п} [не се чете]

 

Драго братче,

Картичката ти от 20 и писмото ти от 30 м. м. получих. Това, раз­бира се, е хубаво. От това съм доволен и открито ти го казвам.

 Същевременно обаче трябва да ти кажа и онова, за което заслу­жаваш да ти се изпънат малко ушите. Първо: аз те питах или ти пи­шех някои неща (напр.: колко ще служите; пратих ти 2 марки по 2 лв. — получил ли си ги, учиш ли стенография и пр.) А ти, когато ми отговаряш, нито дума не споменаваш за това. Затуй, имай като пра­вило: винаги, преди да отговаряш някому, прегледай внимателно пис­мата му и виж какво трябва да му се пише. Второ: ти сам обещаваш, че ще посвикнеш да пишеш четливо. Но в това отношение ти още не си отишел много напред. Думата ми е за почерка ти (стилът ти е сравнително добър—къси изречения, разбрана мисъл и пр.) Освен това ти почти никак не признаваш новите редове (напр. в цялото ти минало Писмо беше употребен — колкото за адет.|. — само един нов ред!)

Писмата ти, запомни това! — няма да изгубят — а, напротив, дори ще спечелят, — ако се спазва това, което граматиката изисква. По-го­лямата грамотност е качество, от което няма защо да се боиш. Аз, разбира се, зная, че ти нямаш достатъчно свободно време, че си принуден да пишеш писмата ей често пъти набързо. Същевременно обаче съм длъжен да ти кажа, като брат, да бъдеш по-внимателен в тая насока. Уверен съм, че думите ми няма да отидат на вятъра.

Че всеки месец си придавал по 1—2 кг — това, разбира се, е пре­красна работа, но кракът ти как е? Оправи ли се напълно или още не е? — Отнеси се към това наглед невинно навехване сериозно, за да можеш да оздравееш по-скоро. Също тъй ме уведоми как върви излеку­ването му.

Получил си 3 дни след набора. Хубава работа! Но хайде нека са ти хайрлия! Гледай барем да не пораснат повече. Колкото за повише­нието76 — стискайки ти братски ръката, — ти казвам от сърце: чести­то. Новата служба изисква и по-големи отговорности. Напрегни сили­те си, за да преодолееш и тях .

Радва ме това, че не си имал досега дефицит. Бъди и занапред та­ка внимателен. Това счетоводството е дяволска работа: не иска нито ексик, нито излишък. И за едното, й за другото има отговорности: на­казателен закон, съд и най-после шарен затворнически шинел… Но това, то се знае, само за неизправните.

Добре ще бъде, ако можеш да си отидеш на отпуск веднага след клетвата. В къщи имат толкова голяма нужда от помощ! Особено се­га — през време на вършитбата. Миналото си писмо пратих до дома. Знаеш ли, че ми е някак неловко да им пиша: зная колко много работа имат, а ние не можем да им помогнем.

В едно писмо ти ме питаше получил ли съм твое портретче. — Не, не съм. И отгде накъде? Ако си ми пратил такова не си ме преду­предил да го потърся. (Тук лични портретчета, доколкото зная, не задържат—задържат само групови снимки). Така че ти ми пиши пратил ли си ми такова портретче и ако да — то кога, та да направя справка.

Сега няколко, лакърдии пък и за милостта ми. — Аз, братче, ето вече петнадесетина дни, съм загазил така, както и Крали Марко на Косово поле не го е загазвал: заболя ме (без някакъв видим повод) глава и, както изглежда, няма намерение да оздравява. Усещам мозъ­ка си като че ли е отделен от черепа, като че ли се е разводнил. Гла­вата ми сякаш е стегната в обръч. Ужасни болки — като че ли някой вътре дълбае със свредел. Не мога да чета дори и най-леки неща. Една обща на целия организъм отпадналост ме е връхлетяла. Ходих при ле­кар — установява, че работата била доста сериозна (това аз всеки мо­мент най-добре чувствувам!), дължала се на нервно разстройство, а за лекарство ми препоръча студената вода (компреси, студени бани). Аз, разбира се, прилагам тия средства, гълтам и различни прахове (само по реклама, лекуващи главобола...) като аспирин, пирамидон, но ре­зултатът е тоя, че когато снощи започнах това писмо, главата (пора­ди писането) тъй ме загложда,  ръката ми затрепера и трябваше да прекъсна писането и да! си легна. Тая сутрин съм уж малко по-добре. Ще вземам мерки и ще ти пиша за резултата. На домашните не пи­ши нищо по това: няма защо да се тревожат. (Толкова много други грижи имат! А пък да ми помогнат не са в състояние). А аз изпитвам сега последиците от заболяването ми през март м. г.77 Но нищо!

При това положение аз не се занимавам с нищо друго освен със злополучната си глава. С какво се занимавах по-рано, ти писах на вре­мето. Очила още не съм взел и май не ще мога да взема (парите зна­чително намаляха: вадих си зъб, който с болката си подсилваше гла­вобола ми, давах за прахове).   

Ризов78 си е в София. Сигурно на 3. X. ще излезе. Христаки79 ед­ва сега се реши да се обади до баща си (за мене, то се знае, нито ду­ма!). Трудовак в Кюстендил — карал с каруца пясък, чакъл и пр. из Чивличката река.

На тебе кой ти пише от село — не зная. На мене обаче никой не се обажда.

С пожелание 80 за всичко, хубаво;     

                                                                                                                            Д. Каляшки

 

 

75 Откъснато парче от листа. Годината е уточнена от съдържанието на писмото.

76 Г. Каляшки е произведен в чим трудов кандидат подофицер (мл. сержант).

 77 Авторът напомня за инквизициите в предварителния арест в Кюстендил през март 1936 г.

78 Виж инд. 9.

79  Виж инд. 69.

80 Част  от писмото с този текст е откъсната.

----------------------------------------------    

 

№ 10

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, В КОЕТО ГО ОСВЕДОМЯВА, ЧЕ Е ДОБРЕ  СЪС ЗДРАВЕТО. СЪВЕТВА ГО ДА РАБОТИ ОЩЕ ВЪРХУ ПОЧЕРКА СИ

                                                                                   Сливен, Централен затвор, 2. X. 1937 г. 81

                                                                                  Ц[ентрален] з[атвор) — Сливен, . 2[.. .]82

 Проверено: /п/

/не се чете/

 

Драги брате,

Получих писмото ти от [. ,.]88 м. И нека ти кажа веднага, че то искрено ме зарадва — толкова време ти не ми беше писал писмо, с което да ми съобщиш всичко, което съм те питал, и при това да го съобщиш подробно и в един сбит, но ясен стил. Но като те похвалявам за това и като пожелавам, щото ти всякога да постъпваш тъй, длъжен съм, като брат, да ти посоча една слабост: тя е в туй, че почеркът ти, макар и достатъчно четлив, не е достатъчно угледен, достатъчно кра­сив. И за да бъде впечатлението от писмата ти отрадно във всяко от­ношение, аз вярвам, че ти ще преодолееш и тоя недостатък.

Колкото пък затуй, че писалката и перото ти били от 18 век, то аз вярвам това да е най-леко премахваемата пречка, нали? Още повече затуй, че ти всекидневно си завеждал операции по книжата. Защо напр. не си купил досега тия необходими ти неща? Струва ми се, че не струват кой знае колко много...

Няма значение, че си пишел преимуществено цифри: писани вни­мателно, подобрява се почеркът. Та ти използвай разумно малкото дни, който ти остават.

От нашите получих писмо (от 25 м. м.). Посвършили работа (оста­ват царевиците) и сега били по-свободни. Щели да почнат есенната се­итба. Пратили ми малко ябълки по Стефана Кирчова84 (той беше на дело в родните краища — дадоха му 5 1/2 год. След групиране на двете присъди ще му остане да лежи още 1 година). Васил Кочев85 завел Гроздановата сестра Евга.86 Царевиците очистили със седянка, от коя­то са много доволни (Тончо87 сигурно ти е писал).

Когато по-рано ти пишех, че Христаки88 порядъчно си поспивал, то аз съвсем нямам намерение да го похвалявам, както ти май си ме разбрал: аз чисто и просто исках да покажа от какво се радва душичката му. И, разбира се, да подиграя това криворазбрано, чисто ориен­талско блаженство.

Пък ти внимавай с кавгите на девойките за милостта ти. То е една каша, в която, ако попаднеш, трудно ще се измъкнеш. Но това, като си отидеш.

Пък гледай на всяка цена да доизкараш службата си до края. Много терсене ще ти бъде сетне, ако ти остане още малко, та ти помоли, когото трябва, за това.

Радва ме това, че си се оправил в здравословно отношение. Кол­кото за мене, понастоящем и аз се пооправих. Лошото е само, че трябва да пазя нещо като особен режим — не чета: почивам си повече от месец. Един път вече ходих на преглед, но трябва да ходя още веднъж. 500-тях лв. ми ги прати братовчедът Гранички89. Майка ми плакала,  че нямали пари, за да ми пратят (каза ми Стефан:90 съобщила му Марийца91) — поради градушката нямало отде да вземат грош, защото нямало от що.

Получих картичка от Тонче92 с обикновени новини за село, които не са интересни. Писа ми също и Стефан Йотов Петков93, който се ка­нел да ти отговори, обаче нямал свободно време. Обади се и един мой някогашен съквартирант от града (но след като Аската94 го беше муш­нал с остена в ребрата). Иначе не се сещат.

Щях да пиша до нашите в къщи, пък като си направих сметка по календара, че писмото ми ще стигне там едва в сряда, реших да пиша до тебе. Пък ти недей забравя, ами им пиши веднага, та да могат да получат писмото ти по-скоро. Съобщи им, че пратените ябълки и кру­ши съм получил и че майка ми няма защо да се тревожи. Също така им пиши да изпълнят поръчката ми до Стояна Фергов, за която им бях писал (в своето писмо те не ми съобщават виждали ли са го).

Ако получиш пари и имаш възможност да пратиш някой и друг килограм гроздице, то наши зажаднели милости нямат нищо против. На поздравилите ме — много  здраве.

Пък отговори ми веднага (макар и с картичка), щом получиш пис­мото. Освен туй недей забравя да пишеш незабавно до къщи, за да не се безпокоят те. Също така обади се и съобщи новия си адрес, щом се преместиш. Дано само можеш да уредиш, че да отбиеш докрай тего­бата си.

Желая ти всичко най-хубаво.

                                                                                                      Брат ти: Д. К а л я ш к и

 

81 Писмото е датирано по съдържанието.

82 Част от листа е откъснат и липсва текст.    

83 Също.

84 Стефан Василев Минев — Кирчо, комсомолски деец от с. Дебели лак, Пер­нишки окръг. Заловен от полицията като нелегален инструктор на Окръжния комитет на БКМС в гр. Станке Димитров.

85 Васил Грозданов Кочев от с. Жиленци, член на РМС.

86 Гроздан Петров Яркин от с. Жиленци.

87 Виж инд. 5.

88 Виж инд. 69.

89 Виж. инд. 32.

90 Виж инд. 84.

91 Мария Ангелова Мануилова, съпруга на политзатворника Ангел Мануилов.

92 Виж. инд. 5.

93 Стефан Йотов Петков, състудент на Димитър  Каляшки от с. Голям Извор, Ловешки окръг, осъден по разкрита конспирация в София.

94 Виж инд. 21.

------------------------------------------------  


 

№ 11

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ЗА ПОЛЗАТА ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СТЕНОГРАФИЯТА И ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗИМНИТЕ НОЩИ ЗА ЧЕТЕНЕ И САМООБРАЗОВАНИЕ

                                                                           Сливен, Централен затвор, 18 февруари 1938 г.

                                                                           18. II. 1938, Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор]

Глав[ен] н[адзирател] [п] (не се чете]

 

Драги брат,

Още по-рано получих писмото от 5 т. м., както и марките. Мина­лия път обаче не ти отговорих, понеже писах на племенника ни,95 кой­то ми беше пратил един колет, та елементарното обществено приличие изискваше да му се обадя. Така и сторих.

След твоето писмо напразно очаквах да се обади и някой друг — поне от ония, които са обещали да се обадят. Не се обади никой. Изглежда 60-сантиметровият сняг, за който ни пишат, че паднал по род­ните ни краища, им е охладил желанието за това.

Колкото се отнася до моя милост, взета тук в затвора, то аз съм в обикновеното затворническо „добре". При нас тук сняг не е падал (както там) и само мъглата е, която помрачава понякога приличащо­то на пролет време. Тая мъгла някой път ни подсеща за стари ревматизми и други подобни прелести, но нищо — скоро идва топлото време.

Мене особено много ме радва туй, че в къщи сте били добре сравни­телно. Гледайте, за всеки случай, да се преживява колкото се може по-сносно [. . .] 96.

Прекрасно ще бъде, ако намерите все пак по-свободно време, за да го използвате за самообразованието си. Недей забравя, че в това време, когато ти си на работа, твоите някогашни съученици са свобод­ни да увеличават културното си равнище като студенти и пр.

Останах много доволен от туй, че ти си привикнал много хубаво да четеш. Не се съмнявам, че ти ще продължиш и занапред да се упра­жняваш, не заспивайки над постигнатите резултати на последната ве­черинка. Но това, което желая особено да ти подчертая, то е — да не изоставаш, а, напротив: с всички сили да се заловиш с усъвършенствуването на онова изкуство, което отдавна си започнал — бързописа. Като гледам почерка на обикновеното ти писмо, вадя си извод, че и по стенография почеркът ти не е много напреднал. Защото между тия два почерка има една тясна зависимост, отразена най-вече в наклона и формите на буквите.

Учуди ме това, че сте дали толкова пари за различни тегоби. До­колкото зная, само военният данък може да бъде взет от родителите, ако синът е несъстоятелен. Обаче за всеки друг случай никога данъч­ната власт не може да вземе от родителите заради децата. И никак не е чудно да ви вземат за някои тегоби,97 които аз след излизането си от­тук с едно удостоверение само бих отметнал. А ако парите са дадени, и да се извади сетне удостоверение, даденото назад не се връща. И аз не-мога да разбера защо не ме питахте трябва ли да давате или не за тия тегоби — още повече затуй, че ви бях писал по-рано по това.

[....] 98

В миналото си писмо сигурно си ми писал някои неща, свързани с политиката — някои неща бяха зачертани. Отбягвай да съобщаваш по­добни неща, понеже не се разрешават.

Пък получиш ли настоящото, гледай да се обадиш по възможност по-скоричко. Аз, разбира се, зная, че ти нямаш възможност да отиваш накъм града, но все е възможно, когато искаш, да пратиш писмото по­не навреме.

С пожелание за всичко най-хубаво на тебе, домашните и роднини­те ви стискам ръката.

 

                                                                                                                 Д. Каляшки

 

95 Лицето засега не е идентифицирано.

96 Текст, заличен от затворническата управа.

97 Дим. Каляшки пише за глобата от 100 000 лева, която е осъден да плати по ЗЗД.

98 Абзац, заличен от затворническата цензура.

------------------------------------------                         

 

№ 12

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ОТНОСНО ПОЛЗАТА ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА СТЕНОГРАФИЯТА И ВНИМАТЕЛНОТО ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА И НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

                                                                                Сливенски централен затвор, март 1938  г.   99

Мон   шер, двете ти картички, както и колета получих. Не се сър­дете, че някой път пиша и другаде. Миналия път например писах до един мой приятел от Северна България, който ми беше пратил колет. Разбираш нали, че обикновеното чувство за приличие изисква да му се отговори. (Той беше „братовчедът"100", за който ти пишех). Вашият колет беше в добро състояние. Само сиренето беше почнало да се раз­валя, та щом пристигна и веднага го опапахме. Торбичките и други подобни, за които ми пишеш, ще ви изпратя по Дългия101, който към средата на идущия месец ще си дойде.

Гледай на всяка цена да се премахнат недоразуменията в къщи. Баща ни и майка ни много са патили, затуй често пъти може да са раздразнителни, когато правят бележка. Твоята задача е да гледаш да няма кавги и разправии, да премълчаваш даже и когато си прав по някой път и да си послушен. Това важи не само за теб, но и за другите (Любчо и Анка).102 Пазете се да не давате повод с вашите неразбории, щото нашите врагове да се радват. Разчитам в тези слу­чаи на твоята търпеливост и на твоя такт.

Тате разправял, че не съм го „послушал". Ех, тъй е то, какво да се прави. Сега е дошло до главата и ще се търпи. Пък може би март месец да ни докара повече свобода за народа, а и свобода за нас.103 Ако това не стане пък, ще си лежим още 6 години. През април ще си дойде Дългия, а след туй и Пешовият баща.104 Те ще ви разправят по­вече неща за мене. И да се безпокоите сега, няма файда.

Мене особено ме радва това, че ти си бил доста напред в бързописа. Употребявай го навсякъде вместо обикновеното писмо. Когато превеждаш нещо, когато пишеш чернова за нещо, когато си вземаш някакви бележки, във всички тия случаи не само че може, но и трябва да се употребява бързописът. Колкото за самата бързина, тя ще дой­де сама по себе си с течение на времето. Нека Любчо употреби повече грижи да се научи поне да чете безпогрешно. Нека във всички случаи ви служат за пример ония младежи тук, които с четвъртоотделенско образование научават стенография, руски, френски, научават се да четат художествено и пр., и то при затворническа обстановка.

Много съм доволен от това, че си прочел „Етюди"105 и пр. Обаче, както и по-рано те писах, не е достатъчно само да ги прочетеш, а и да ги проучиш. Затуй чети бавно, внимателно. Не отминавай нито едно изречение, докато не си му разбрал точния смисъл. Наградата за това ще бъде тъй голяма, че ти едва после ще я разбереш. Вярвам, че си почувствувал вече какво нещо е това другите „да не могат като бача си”, да му „дадат пардон", нали? Учи на хубаво четене и разказване и другите. Въобще изпълнявай това, което по-рано те съветвах.

Това, което ми пишеше за читалището по-рано, беше зачеркна­то.106 За всеки случай аз разбрах от другото писмо (на Уткин)107 до какво дередже сте го докарали. Как сте с господин Миленков, новия ви кмет? В последната ти картичка беше зачеркнато също и онова име, което беше писал след Ал. Манов,108 за което ми пишеш, че „е тук". Въобще в контролата тук са много бдителни.

Във връзка с отиването на Васил Гелев109 в София за операция беше писано оттук на Уткин. За негова чест се обади веднага. Оти­шъл е и се видял с Васил и писал. Но все пак в писмото има нещо, което го характеризира като човек, който не обмисля много това, което прави. Например, пише ми, че взел изпитите си, че се среща с асис­тентите в болницата, обаче не му позволили да присъствува на опе­рацията, понеже нямал още титлата „доктор". Всичко това, разбира се, е хубаво. От него човек може да извади заключение, че лицето, което ми пише, е учено лице, студент например. А нашият приятел, на место да съобрази това, взема, че се подписва като подател тъй: „фукльо" (което разбираш какво значи, нали?), и след това „фукльо" до­бавя „Глоговски"110. Ами какво щеше да стане, ако контролата беше обърнала внимание на това? Ти сам разбираш, нали? Ще гледам да му пиша да не прави друг път туй, защото никак не е хубаво. Когато ни се пише писмо, то всичко в него трябва да бъде съвсем естествено.

Добре са направили, че не са харчили пари за свиждане при Ата­нас.111 Защото свиждането е само 5—10 минути и почти нищо не може да се каже през това време. Ако някой иска да дойде тук на свижда­не, по-добре ще направи да изпрати парите тук.

Поприказвай с бай Иван,112 па ни пиши по възможност [...]113 как да го направите. Бай Иван сигурно знае. От неговата картичка до Дългия разбрахме всичко. Нищо почти не беше зачертано (по-точно съвсем малко). Той пише, че нямало погодия. Тая работа никак не е хубава. Ще трябва да се направи необходимото в това отношение.

Не зная дали си забелязал, че бай Иван е неприязнено настроен към милостта ми. Дългия ще ти обясни защо. Но ти се дръж към него като че ли нищо няма. Другояче и не може, и не трябва.

Обадиха ми се и две женски същества от Кюстендил. Едната - Марийка Василева, ул. „Архимадрит  Зинови" 11, Другата — Йордан­ка Г. Петрова, улица „Бузлуджа" 94. Марийка с писмо, Йорданка с честитка за 1 март. Тъй като и двете пишат да им се обадя, „ако ис­кам" — аз, разбира се, искам да се обадя на всеки, който ми се обаж­да, но не ми се разрешава. Те може би не знаят това, а ти го знаеш. Затуй те задължавам да им обясниш това.             

Кажи на Марийка, че писмото наистина ме изненада, понеже не съм очаквал да ми се обади, тъй като навън не сме били много;близки (зер мнозина такива „много близки" отдавна престанаха да се обаж­дат). Но то не само ме изненада, то ме зарадва. Тя едва ли може да си представи какво нещо е писмото за един политически затворник и каква голяма радост ни донася то в нашата тукашна еднообразна об­становка. Писмата за нас са ония тънки нишчици, който ни свързват с живия живот, който се лее зад високите каменни зидове. Тя пише, че започнала есперанто. Прекрасно, похвално. На есперанто обаче не мога да й пиша (както тя пита) , понеже тук контролата не позволява, нали? Обясни й, че ние пишем на 10 дни един път, че зачертават (и от нейното писмо беше зачертано). Предай й моята искрена благо­дарност за писмото и моите сърдечни пожелания за всичко най-светло. Когато по-нататък ми се удаде случай, ще й пиша.

Йорданка не познавам. Затуй, преди да й предадеш по-долното, провери дали е някоя надеждна мома или булка, да не би гадовете да искат да разиграват номер, нали. Честитката й особено ме зарадва. Обясни и на нея това, което писах по-горе — какво са за нас писмата и честитките. Кажи й, че съм поздравил Атанаса114, че от честитката й нищо не, беше зачеркнато, че разбрах абсолютно всичко — даже и това „желая, щастие на всички", макар че това „на всички". особено го гони, контролата. Предай и моята благодарност за честитката, за „сърдечните привети от всички кюстендилки” и пр. Обясни й как пи­шем ние и че не бива оттук да й пиша направо, понеже могат да ги изключат.

Ако са добри, ще използвам адресите им да пиша и до тебе.

Привет на всички,  които ме поздравяват. Когато пишеш, пиши и за семействата на другите. Ето, например Васил е в болницата и ни­кой по това нищо не пише. Ангел се тревожи от мъка по това. Изобщо малка е отзивчивостта ви.

Пратете непременно дари на интернираните, особено на Пешо115 и Киро 116. Макар и малко пари, това влияе много насърчително. Непре­менно! Пратете ги чрез домашните им. Намери форма да ми пишеш по какъв повод са интернирани, ако има такъв повод.

Пиши ми веднага, щом получиш настоящото. Пиши ми макар картичка, но веднага. Освен това на такива писма като настоящото 117 отговаряй направо на въпросите, без да добавиш каквото и да е друго. Ние от самото съдържание ще разберем, че писмото ни е получено.

Научи на това и другите, които могат да получават писма от нас

или пък да ни пишат те. Нека се споразумяват, преди да ни се пише, защото само една дума може да направи пакост. Бъди особено вни­мателен към нас, които са чести през март.118 В града особено. На твоята бдителност, на твоите грижи оставям всичко. Ако [. ..]119 то ти да внимаваш да си нямаш неприятности. [.. .]120.

 

99 Писмото е датирано по неговото съдържание.

100 Лицето засега не е идентифицирано.

101 Виж инд. 26.

102 Виж инд. 11 и 12.

103 Под ръководството на партията се води борба за възстановяване на Търнов­ската конституция и отменяне на изключителните закони — ЗЗД и ЗОП, за амнистия на политическите затворници във връзка с предстоящите избори за XXV На­родно събрание

104 Виж инд. 24.

105 О з е р о в а, „Етюди по художествено четене".

106 Околийското полицейско управление в гр. Кюстендил не утвърждава някои от избраните членове на управителния съвет на читалището в с. Жиленци (Георги Каляшки, Костадин Спасов, Янаки Облачки), като ги заменя с хора с фашистки разбирания;

107 Виж инд. 13.

 108 Алексо Николов Манов, тогава бакалия в с Жиленци.

109 Виж инд. 141.

110 По името на р. Глоговска, която тече през с. Жиленци.

 111 Атанас Георгиев Стоименов — Достин (1891—1952 г.), политемигрант в СССР от 1925 г. до 1932 г. Осъден на 10 години затвор през 1936 г., секретар на Околийския комитет на БКП в гр.Дупница (Ст. Димитров).

112 Виж инд. 61

113 Нечетлив текст.

114 Лицето не е идентифицирано.

115 Виж инд. 33.

116 Кирил Алексов Арбов, от с. Радловци, активен ремсов деец.

 117 Писмото е изпратено така, че да  стигне до получателя без да мине през затворническата цензура

118 На няколко пъти по това време полицейските власти в Кюстендил предприе­мат арести на комунисти и ремсисти. Затова Димитър Каляшки предупреждава да бъдат особено внимателни

119 Нечетлив текст

120 Също.

-------------------------------------------

 

№ 13

ПИСМО НА Д. КАЛЯШКИ  ДО БАЩА МУ, В КОЕТО СПОДЕЛЯ СВОЯТА СКРЪБ ОТ СМЪРТТА НА МАЙКА СИ

                                                                                  Сливен, Централен затвор, 22  април 1938 г.

Проверено: Глав [ен] н[адзирате]л

[п] [не се чете]

 

Драги тате,

Снощи получих телеграмата, с която брат ми ми съобщава, че ма­ма е починала. 

В това време, когато всички се готвят да се повеселят на празни­ците, вие в къщи и аз тук ще скърбим за загубата на майка ми. Зная, че ви е тежко и на вас. Мъчно ми е и на мене. Моята мъка става още по-голяма от това, като си спомня колко много е страдала майка ми заради самия мене. А и ето повече от година и половина не се бяхме видели, па макар и през решетки... Съдено ни било да не се видим повече

Но това, което е станало, не може да се върне вече. Гледайте по- спокойно да посрещнете това нещастие. А на Гошо, Анчето и Люб­чо121 пожелавам да те слушат още повече, поне тебе, драги татко, за да можем да доживеем да се видим поне с тебе.  И аз надявам, че те ще направят това и че ние ще доживеем да се видим.

Използвам, за да ви се обадя, извънредно писмо, което ни раз­решават за празниците. Затуй и самото писмо е толкова късо. Другия път ще ви се обадя повече.

Целунете за мене изстиналото чело на майка ми. Нека това бъде като че ли и аз съм бил при вас, когато я: изпращате там, откъдето няма да се върне никога. Да дойда — не ще ми бъде разрешено (как­то се разрешаваше в Кюст [ендилския] затвор).

На моята скъпа, вече покойна майка, моето далечно „лека и пръст".

                                                                                                                        Вашият Митко

22. IV. 1938. Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор].

 

121 Виж инд. 1, 11,12.

-----------------------------------   

 

№ 14

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, ИЗПРАТЕНО, БЕЗ ДА МИНЕ ПРЕЗ ЗАТВОРНИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА, В КОЕТО ГО ОСВЕДОМЯВА ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕПОРЪЧВА МУ ДА БЪДЕ ВНИМАТЕЛЕН В КЪЩИ И ПОМОГНЕ ДА СЕ НОРМАЛИЗИРА ЖИВОТЪТ В СЕМЕЙСТВОТО ИМ СЛЕД СМЪРТТА  НА МАЙКА ИМ

 

                                                                         Сливенски централен затвор, 12 май 1938 г.122

С особено голяма радост, получих последната ти картичка. Радо­стта ми беше от туй, че ти навреме отговори (закъснението от 1 ден не е от значение) и още затуй, че вие в къщи сега сте по-добре. Бързам да изразя надеждата си, че ти и занапред ще ми отговаряш все тъй навреме, че вие ще бъдете още и още по-добре.

Не може да не се поздравим наистина с туй, че вие сега след по­стигналото ни нещастие123 сте здравословно както трябва. Това не е малко. Защото винаги при подобни големи нещастия човек особено се разстройва. Вие сте се опазили в това отношение Думайте на тате да не се тревожи много от туй, че работата сега изоставала. Постепен­но вие ще я настигнете, защото тая година ти ще си бъдеш в къщи. За същата цел аз говорих и с бай Ангел124 да му поприказва. Дано умеете да го пораздумате. Пък, братле, гледайте той много да не се преуморява. Запазете поне него, за да мога да го видя.

Радвам се, че и Анчето125 се е поуспокоила. Ти й прочети това, което бях писал за нея в писмото. Кажи й, че тя не е останала сама, че е жив баща й, живи са и братята й и те няма да я оставят. Гледай, брат, да се създаде в къщи един дух на пълно разбирателство и сцеп­ление, на пълна услужливост. Никакви ежби. Никакви кавги и раз­правии! Ето само в такъв случай животът ви ще бъде по-лек, по-радостен и трудностите ще се надвиват по-леко.

Много добре сте направили, че сте поръчали портрет за майка ми. Това е, което остава като спомен за скъпия човек. Хубаво е и туй, че ще вземете момиче.126 Гледайте да бъдете всички внимателни с него, особено ти и Любчо127. Гледайте да изправите дори недостатъците внимателно, с обяснения.

Радва ме също и туй, че няма създадено настроение срещу нас,  особено срещу мене поради печалната случка.128 Колкото за душмани­те, то ще се намерят непременно и ще се опитат да използват това за клевети и хули.

Хубаво е, брат, че Дългия129 е идвал у нас преди смъртта на май­ка ми. Нещастната жена, поне е чула нещичко за своя син, ако не е могла да го види.

Поздравявам ви за изнесените вечеринки: Ти взе ли участие? Ами Любчо защо не го промъкваш постепенно? Накарай Томче130 или ня­кой друг, ако ти не можеш, да ми пише какво сте давали, имало ли е доста публика и т. н.

Разбира се, лошо ще бъде, ако емишът и тая година не стане. Но какво — срещу природните бедствия сега сме безсилни.

На тебе една бележка — след числителните количествени не се пише точка. Например ти пишеш 1 момиче и слагаш след 1 точка. Неправилно! Точката се пише само след поредните (изразни, разбира се) цифри — първи и т. н.

С всички въпроси, повдигнати в картичката ти, приключих. Сега да видим нещичко друго.

Брат, може би ще стане след някое време дума ти, при това по­ложение, да си избереш другарка в живота. Не ми е никак жал, раз­бира се, че ти ще ме „изпревариш" (защото не страдам от предразсъ­дъци), но ми е жал, че не съм навън да ти помогна със своя опит да си подбереш подходяща за теб другарка. Аз винаги съм виждал в твоето лице един способен момък и винаги съм си мислил (особено след като дойдох тук), че от тебе може и трябва да излезе човек, отговарящ на ума си и на способностите си. И ако за наше общо ща­стие работите в нашата нещастна страна след ликвидирането на На­родното събрание сега се завъртват по иначе, ние може би не ще ос­танем задълго тук. Тогава и твоят въпрос бихме решили заедно навън. Но ако това не стане и ако на теб ти се наложи, то аз те моля да ме уведомиш предварително, и то доста време предварително, за да мога да те посъветвам. Същото се отнася след някое време и за Анчето. Колко хубаво би било да й подберем и на нея някой честен, работ­лив и добър по характер другар. Тогава загубата на майка ми по малко ще се е отразила на всички. Но същевременно колко трудно на­истина е всичко това!

Казаха ми, че преди някое време се отровила сестрата на Нико философа.131 Те имат по-голям брат лекар. За да стигне това момиче до този край, кой знае каква подла и коварна история е причината. Пък вземете пример и с момичетата в село. Как ги захвърлят като парцал, след като са ги лъгали най-безочливо. Затуй, брат, пазете се­стричката ни. Всяка нейна проява е и наша проява. Но убедете я с Любчо и тя самата да разбере тия неща. Не с детинския акъл, но с трезвия ум на момиче, което е останало без най-скъпото в света — майката, и до голяма степен трябва сама да си гради своето щастие. Пак повтарям: съжалявам и много съжалявам, че не съм сега при вас. Дано скоро бъда!

Когато получаваш настоящото, бай Ангел ще си е вече там. Раз­питай го подробно за мене и за живота тук. Той може да ти разпра­ви. После ти разкажи каквото трябва на Любчо и другите в къщи.

Получих писмо от тая Йорданка,132 за която ти писах, обаче не мога да й отговоря. Писах този път на Марийка.133 Драги брат, ти едва ли подозираш какво нещо са писмата ви за нас тук, какви радо­сти ни носи тая бездушна хартия. Ето на, при получаването на писма­та от тия девойки (и двете са есперантистки) чувствувам, че освен вас, домашните, има и някои други, които не са ме съвсем забравили. Чувствувам радостта на този, който е далеч от родния си край и е получил писмо оттам. Ето защо техните обикновени приятелски писма ме така радват и когато аз мога, ще се обаждам и на тях. Съжаля­вам само, че в писмата си до тях нищо не мога да пиша така свободно и да изразя цялото си задоволство, понеже зная, че всичко това ще бъде зачеркнато. Всяка дума, с която ви подбуждаме да ни се обаж­дате по-често, всяка по-силна фраза, с която изказваме радостта си от писмата ви, всяка по-смела мисъл върху въпроси из живота — всичко това отива по дяволите. Така ти, брат, когато имаш възмож­ност, срещни се с техни милости (това може да стане някой празник) и да им поразправиш някои неща. Дръж се почти като към мои и твои познати.

Чаках до днес (12) да получа писмо било от вас, било от бай Ангел, обаче такова не дойде. Затуй ще завърша настоящото с поже­лание за всичко най-хубаво за младоженците (Петър и булката му),134 които ти ще трябва да предадеш за предстоящата сватба. Добре ста­на, че и баща му на Петър си е вече вън.

За твоя имен ден ти писах честитка. Съобщи ми дали си я по­лучил.

Предай моята благодарност на Иван Наков135 за изпратените от него 50 лева и козунака.

С настоящото писмо ти изпращам и някои неща около нашето дело. 136 Тях гледай да запазиш, тъй като това, което аз имам тук, не ще оцелее. Прочети ги и си тегли поука, доколкото можеш да ги разбереш.

Какво стана с Петър Майстора?137 Не са ли успели още?

Петър Гранички138 щял да се жени скоро, както ми пише Йордан­ка. Предай и нему моите искрени пожелания за всичко най-хубаво. Ще гледам да се обадя и на него след някое време.

Пък ти ми отговори веднага, след като получиш настоящото, как­то миналия път. Очаквам скоро да имам твоя отговор. Пък пиши по­вечко брат! Останах тук съвсем сам. Само писмата са, които ме раз­вличат. Но по това друг път.

Сега ви изпращам, на тебе и на всички в къщи, моите сърдечни приветствия. Чакам да се обадите.

 

122 Писмото е датирано по съдържанието му от Георги Каляшки.

123 Авторът има предвид смъртта на майка си — Мария Каляшка.

124 Виж. инд. 24.

125 Виж инд. 12.

126 За помощница в къщи. 

127 Виж. инд. 11.

128 Авторът има предвид смъртта на майка си, починала на 50 годишна възраст.

129 Виж инд. 26.

130 Виж. инд. 5.

131 Нико Ников, от с. Скриняно, Кюстендилски окръг. Активен член на РМС, получил прякора си „философа" за аргументираните му спорове с фашизираните му съученици.

132 Йорданка Григорова Петрова, работничка в Кюстендил, член на РМС.

133 Марийка Василева Стоилкова от с. Грамаждано, живееща в гр. Кюстендил.

134 Виж инд. 69.

135 Виж инд. 61.

136 Стенографски запис на защитната реч на Димитър Каляшки пред съда, мо­тивите на съда и някои бележки за прочитането на процеса.

137 Виж инд. 9.

138 Виж инд. 32.            

----------------------------------------        

 

№ 15

 

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ ОТНОСНО ИЗПРАЩАНЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ МУ КНИГИ

                                                                           Сливен, Централен затвор, 5 юли 1938 г. 

Проверено                                                      5 юли 1938, Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор]

Главен н [адзирате]л: [п] [не се чете]

 

Драги брате,

По-миналия път, когато ми беше ред да пиша, се обадих до тебе. Ето пак ми идва ред, а отговор от тебе още нямам. Разбира се, това за мене е твърде лесно обяснимо: сега е времето на най-усилената, на най-тежката полска работа, а пък вие в къщи останахте сами — осо­бено сега, след загубата на майка ни. Ето защо из тоя път, братче, не ще хвърлям обвинения относно милостта ти за ненавременно отго­варяне. Още повече затуй, че ми бяха пратени писма от други, така че всяка седмица досега редовно си получавам полагащото ми се писъмце.

Между другите едно от писмата, които получих, е пратено от Сандо.139 Имах нужда да пиша до столицата и ако той не беше си заминал (съобщаваше, че щял да остане до 2 т. м.) — щях да пиша до него, за да ми свърши каквото трябва. Можеш да му съобщиш, тъй като той навярно се е вече върнал, че марките, както и книгата получих. За жалост само книгата, която той ми праща, не е същата, която исках.

Аз исках „L’art de Lire” от  Emile Faguet, а ми е пратена една друга, която вече аз имам. Ето защо ще върна, за да му предадеш, единия екземпляр. Много ще бъде хубаво, ако можех да получа кни­гата, която искам. Тя е особено ценна и сметнах да я използвам за превеждане.       .

Ако книгата я няма във френската книжарница, последната мо­жеше да я достави на твърде износни условия. Когато ми се пращат книги, нека това да става препоръчано, като върху корицата се на­писва името ми. — Точно тъй праща вече.Стоенчо.140 С това се улесня­ва получаването им тук — писах му миналия път.

Драги брате, с една картичка съобщи на К. Желязкова, бул. „Евл. Георгиев" № 44 — ст. София IV (авторка на ръководство по руски език), че ръководството й ми е вече предадено — г-н директорът го разрешава — и че скоро ще направя поръчката си до нея за нужните книжки.

Скъпо братче, дотук ти пиша само за мои разправии, без да те запитам как сте в къщи. Последният въпрос постоянно ме чопли, но невъзможността понастоящем да ви помогна ме кара просто да не ви дразня със запитването си. Особено ме тревожи положението на баща ни, чието здраве е разрушено още отдавна и на чиито плещи сега пак легна грижата за цялото семейство.

Братче, пък виж да повикате да ви помогнат в случай на голяма нужда чичите ни Манол141 и Борис,142 пък и другите роднини. Да се обърнеш за помощ към роднините си не е нито грехота, нито срамота, гдето викат хората по нас.

Какво стана с Майстора?143 Той вече дойде ли си или още не е?

Това, гдето по-рано някои приятели ми се обаждаха с писма, ве­че почти не ще може да става. За всеки случай ти гледай, когато по­лучиш писмо, да ми отговориш. И ако някой път това ти е невъзмож­но, покани някой от роднините да пише. Най-хубавото е да се обаж­дате по-рядко, но с писмо, в което се говори по всичко, за което съм питал и което ме интересува, отколкото да се пращат, макар и по-често, но картички с по само някой и друг ред, които евентуално могат да ми бъдат считани като 1 получено писмо на седмица.

Сандо144 навярно е вече в къщи. Когато ми пишеш, съобщи ми. Ами какво прави приятелката на сестричето ни?145 Предсказанията й, че ще се видим това лято, не ще се оправдаят. Пък занапред — здра­ве. За всеки случай, известна надежда има.

Получих писмо от Данчето.146 Доволен съм. Ако не ти е невъз­можно, поблагодари й. Тя, между другото, съобщаваше за сватбата на П, Миланова.147 Последната стана ли вече?

Съобщи на всички роднини новия ни ред за писане, да не би ня­кой от тях някой път да пожелае само да ми се обади ей тъй, без да ми съобщи нещо за в къщи. Нека такива да се обаждат предварително на тебе, преди да пишат.

Пиши как сте с работата и със здравето всички в къщи. Чакам с нетърпение отговора ти.

 

                                                                                                         Брат ти: Д. Ка[ляшки]

 

139 Виж инд. 13.

140 Стоян Василев Стоименов от с. Ресен, Кюстендилско, съученик, приятел и другар на Каляшки, ръководител на издателство „Нов свят", София.

141 Виж инд. 24.

142 Виж инд. 26.

143 Виж инд. 9.

144 Виж. инд. 13.

145 Виж инд. 133.

146 Виж инд. 132.

147 Виж инд. 32.

------------------------------------------------------       

 

 

№ 16

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ЗА ПРЕВЕДЕНИ ОТ НЕГО КНИГИ В ЗАТВОРА И УРЕЖДАНЕ НА АБОНАМЕНТА ЗА НЕОБХОДИМАТА МУ ЛИТЕРАТУРА

                                                                            Сливен, Централен затвор, 23 август 1938 г.

                                                                            Сл[ивенски] ц[ентрален] з [атвор], 23 август 1938 г.

 

Скъпо братче,

Миналия петък, когато трябваше да получа писмо, не получих та­кова — не ми се беше обадил никой, макар по-рано да се бях обаж­дал на неколцина и макар че, според тебе, и Гранички,148 и Мичето149, и още не зная кои желаели да ми пишат. Едва тая вечер, когато и трябваше да приготовлявам писмото си за утре, ми биде предадено писмо от братовчеда Стоян150 от София (от 19 т. м.). Въпреки че ти още не. си ми се обадил — зер моето предишно писмо от 8 т. м. се бе­ше разминало с твоето от 7 т. м., — реших тоя път пак да пиша до тебе. Нека този път ти отговоря на онова из твоето писмо което, не съм засегнал по-рано.

С особена радост научих, че благополучно сте завършили жетвата и сте започнали и вършитбата. Та, значи, Борката151 ви беше вършач, а? Е, как прекарахте тая най-мъчителна лятна работа в село?

Братче, хубаво е туй, че сега сте добре със здравето всички в къщи, и то сега — след най-усилената работа. По-нататък, надявам се, ще бъдете още по-добре, тъй като ще можете повече да си почивате.

Прекрасно е туй, че нашите или по-право моите опасения досежно портрета на майка ни излязоха напразни: аз ни най-малко се съм­нявах във вещината на чехословашките специалисти, но тукашните посредници, с които ти уреждаше направянето на портрета, не ми бяха известни. Но добре е, че портретът е излязъл добър..

От парите, които държавата там е отпуснала за строежа на пътя, от поръчката за траверси, както и от откритата кариера за павирани камъни наблизо до село — малко ще мръднете напред, т. е. ще изка­рате някой и друг лев. Не беше зле по-нататък и ти, когато се попривърши къщната работа, да заработиш нещичко. Колкото пък ,за преместването на общината в града, то не е кой знае какъв келепир: Лозно152 ясно доказва това.

Днес получих 50 лв. от племенника ни Стоимен Ковачев.153 От за­писа не личи обаче отгде се обажда, от къщи ли (Ръждавица)154 или другаде, но се е върнал от студентство. Само че ги отправил погрешно (писал „областен" вместо „Централен затвор"), та се позабавили. Понеже не мога да му пиша, поблагодари му от мое име.

Ти видя ли Гранички, за да прочетеш писмото, което ти пи­сах миналия път, че бях пратил до Йорданка?155 Интересно е, че той не се обажда никак. Ако не може с някой лев, то поне нещо от плодове може да прати. Пиши ми по това, та, ако трябва, друг път да не си губя „номера" (реда за писане).

Писах ти, че ще ти пратя кошниците. Обаче и до тоя момент не съм ги пратил — нямах нито грош, пък не ми се искаше да искам на заем за такива работи. Сега ще ги пратя на адреса на Марийка, 155 понеже така (в града) е по-удобно; пък ти на свой ред си нареди да ти се предадат навреме. Получиш ли ги, надявам се, че ще се обадиш, както ти бях писал миналия път, нали? Ха да те видя !

Ако питаш за мене, аз понастоящем не съм, тъй зле с главобола си, както миналата година (питай само Гелето).157 Нещо някои от зъбите ми са тръгнали из кривия път, но като няма грошовци, не мога да им дойда дохаки. Хе тъй да можеше отнякъде да капне някой лев, но где го ? Приятелите ни от време оно ни порядъчно забравиха.

Слушай, братче: пиши веднага една картичка на братовчеда ни Ст[оян] Стоименов (книжар), ул. „Екз. Йосиф" 34 — София (това е най-новият му адрес, та го запомни), че съм получил писмото му, че абонамента за „Ръководство" ще му пратя, както и превода на Айнщайновата теория,158 за който той ми пише. Но, братче, непремен­но и веднага!

Иска ми се да се обадя и на Гелето и Борката (последният май заминал за столицата, а? Уж бил на работа в някакво ателие — тъй чух), но, знаеш, не остава кога.

Не се страхувай от новия ред на писане — писмата, които полу­чавам, не са много.

Привет на тебе, домашните и роднините, които ме бяхте поздра­вили.

                                                                                                                             Брат  ти  Митко

Проверено: Глав[ен] н[адзирате]л [п] [не се чете]

 

 

148 Виж инд. 32.

149 Виж инд. 133.

150 Виж инд. 140.

151 Виж инд. 26.

152 с. Лозно, Кюстендилски окръг.

153 Стоимен Стоянов Ковачев, съученик на Д. Каляшки, който е следвал по това време хуманна медицина.

154 с. Ръждавица, Кюстендилски окръг.

155 Виж инд. 132.

156 Виж инд. 133.

157 Виж инд. 24.

158 В затвора Димитър Каляшки преведе книгата от съветския автор О. Волберг „Теорията на Айнщайн".

 

---------------------------------------------------     

 

№ 17

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, С КОЕТО МОЛИ ДА МУ ИЗПРАТИ ПАРИ, ЗА ДА ИЗПЛАТИ ВЗЕТИТЕ КНИГИ.

                                                                        Сливен, Централен затвор, 7 ноември 1938 г.

Проверено:                                                  7. XI. 1938 — Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор]

[ п] [не се чете]

 

Драги брате,

Препоръчаното ти писмо получих. Получих, разбира се, и марките (ще гледам до тебе да пращам именно юбилейните марки, щам си решил да ставаш филателист). От снимките получих досега само оная, върху която сте ти, Анчето и Любчо.159 Надявам се да ми бъде дадена и другата, тъй като предполагам, че и тя е на вас — домашните ми.

Както си разбрал от писмото ми до Василева,160  аз още отдавна сериозно се нуждая от пари. Писах защо — купих отличен френски енциклопедичен речник. Парите взех назаем. Трябва вече да ги връ­щам — не бива да докарвам работата дотам, че да бъда подсещан, нали?

Аз зная, разбира се, че ти трудно ще можеш сега именно да ми пратиш някой лев — ти сам пишеш, че пари за емиша още не сте взе­ли. Все пак, брат, ти си на свобода и все по-леко можеш да се спра­виш и с финансовите трудности. Ние тук не само лежим, но лежим именно и на гърбовете на близките си. Затуй сега аз ти пиша само да пратиш колкото да си уредя сметките, пък за друго ще видим по-нататък.

Със здравето мога да кажа, че не съм зле. Особено в сравнение с онова, което прекарах миналата година. Ако има нещо, от което трябва да се оплача, то е прословутият вече зъбобол. Но тук ради­калното средство — грошовците — липсва, та аз затуй и споменавам тая работа само ей-тъй — за информация. Пък ако видим, че повее друг финансов вятър, ще променим и хесапите си.

За зимата вече окончателно се екипирах — нямам засега нужда от нищо. Затуй и ти няма сега да пращаш нищо, докато не ти съоб­щя повторно.

Какво стана с кошницата — бях я пратил по Стоян К. Спасов161, който си излезе оттук на 2. X. Обеща уж, че щял веднага да ви я до­несе (той е от града — съсед на Йорданка162). Ти обаче нищо не ми пишеш по това. По всяка вероятност и тоя юначага е останал само с обещания за бърза и навременна услуга. Така правят асъл, всички или почти всички от излизащите си: много обещават, пък излязат ли, твърде скоро забравят „думи, клетви", гдето вика поетът. Затова пък и ние им намерихме цаката: орязваме с ножиците на горчивия опит тия обещания въпреки протестите на нашите многоуважаеми скороизлизащи си приятели. Ти видя ли се с радомирското шопче,163 за което ти писах миналия път? — Можеш да му изкажеш благодарността ми — прати едни терлици човекът. И това е все нещо — други и тол­кова не се сещат.

Запитай братовчеда Стояна,164 дали би могъл да използва научно­популярната и пригодена за практическо приложение книжка „Въз­питание на волята". 165 Ако може — прати му тетрадката и самата книжка. Пиши му също тъй, че от книгата не са преведени цели па­сажи. Даже ти и Любчо166 може да проверите точно кои, като той следи българския текст, а ти оригинала. И там, гдето оригиналът не е преведен — отбележи с черен молив, за да може Стоян по-лесно, да се ориентира. Това е работа още от времето, когато учех езика.

Щом почитаемото девойче167 така забавя изпълнението на поръч­ките, не остава нищо друго, освен да се смени тактиката — т. е. да не се пише никак. А хубаво беше, дявол да го вземе, да си беше тя на мястото: писмата до града стигат по-рано, отколкото до село.

Получавам писмата си в петък, пиша в неделя. Съобразявай се с това, за да мога навреме да ти отговарям. При туй, пиши, без да гледаш, че „друг могъл да ми се обади" (не са се толкова озорили хора­та...). Ако съм получил някой път повече от 1 писмо, имам право да си избера, което желая. Ясно, нали?

И друго: прочитай внимателно това, което ти пиша, и отговаряй на всичко, което те питам. Писането е за изпълнение, а  не само да се хаби хартията. Пък пиши и колкото трябва (— и половина страничка да е, мене ми се смята за „ред").

Сърдечни привети на тебе, Анчето, Любчо и тате — по случай именния ми ден.

                                                                                                                        Митко

 

 

159 Виж инд. 1, 11 и 12.

160 Виж инд. 133.

161 Стоян Костадинов Спасов от с. Берсин, Кюстендилски окръг. Осъждан по про­цеса на разкритата през 1936 г. печатница на ЦК на БКП и партизанин в Кюстен­дилския отряд.

162 Виж инд. 132.

163 Кирил Крумов Пчелински (1914 — 9. VI. 1944 г.), активен ремсов и  партиен деятел, политзатворник, концлагерист, партизанин от Трънския отряд.

164  Виж инд. 140.         

165  А. Л. Мендельсон, „Воспитание воли", библ. „Гигиена и здоровье", Ленин­град, 1929 г., брошурата е била преведена от Димитър  Каляшки, но не е издадена.

166 Виж инд. 11.

167 Виж инд. 133.

------------------------------------------------------     

 

№  18

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ГО УВЕДОМЯВА, ЧЕ СЪС ЗДРАВЕТО Е ДОБРЕ И УЧИ ФРЕНСКИ ЕЗИК

                                                                                Сливен, Централен затвор, 21 ноември 1938 г.

Проверено: глав[ен] н[адзирател]                                                                   21 ноември 1938

[п] [не се чете]                                                                                        Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор. ]

 

             Драги брате,

Когато миналия път ми дойде ред да пиша, не бях получил още твоята картичка от 11. XI. Пък и не само нея, но дори и никакво дру­го писмо. Получил бях само 2—3 честитки (— нали уж имен ден, това-онова). Едното от тях — за сведение на тебе — от Данчето.168 За­туй и миналия път „редът" отиде там — в отговор, между другото, на една нейна картичка от по-рано.

Парите получих — закърпих най-голямата дупка, гдето се вика. По-нататък, щом се „позамогнеш финансово", не е зле пак да се оба­диш по тоя начин. Впрочем, ти знаеш.

Снимката още не съм получил — но за всеки случай се надявам скоро да ми бъде предадена (подадох вече бележка за целта).

На Стояна169  пиши ти  сам,— ти по-добре ще си свършиш работа­та, отколкото който и да е друг. И по-скоро! Не разбирам защо се ба­виш. Пък пиши той приема ли книгата.

Пишеш, че не приемали колети. Съобщението от тукашната упра­ва е — да не се приемат колети, по-големи от 5 кг (а не и за по-малки от това тегло). Кой знае как тамошните чиновници са разбрали и тъл­куват това съобщение!

За всеки случай, да не се полъжеш някой път да харчиш пари, за да дохождаш на свиждане. За някакви си 10—15 минути не си струва да се харчат толкова пари. По-добре: е тия пари да се пра­тят— ползата ще бъде безусловно по-голяма.

За новините из родните краища съм ти благодарен. Демек, искаш да речеш, почнаха да се женят и дечурлигата, гдето се вика. Нека! На добър им час! От мене — един братски съвет: ти не се тревожи, недей бърза — сигурен съм, че няма да съжаляваш.

Чух, че Асен170 щял да се връща след някое време от работа. Вярно ли е — не зная. Можеш да ми обадиш. Нужно му било някакво удостоверение — за честност ли, за благонадеждност ли, дявол знае.

Така разправяше Тонкиното мъжленце.171 Ха дано се прибере, та и чичо да види хаир от него поне на стари години.172

Не си направил добре, че не си се видял с Кирила.173 Работата не е до липса на свободно време, както искаш да я изкараш ти, а до под­ценяване виждането с човек, който най-добре би ти описал моите нуж­ди. Та вярвам да намериш време.

Братче, гледай да ми оправиш учебниците от времето, когато и аз бях академична младеж.174 Кога да е — пак ще потрябват (нищо, че някои ще поостареят).

Значи Стоян Спасов175 идва в къщи? А аз, знаеш ли, взех, че го нарязах здравата (в миналото писмо) пред неговата многоуважавана комшийка.

Какво прави тази, която се сърди, когато оттук не й се обади чо­век навреме?176 И да вземем ли сега да се сърдим и ние, че тя — сво­бодната да пише, когато пожелае — не благоволява, даже във връзка с именни дни, да отговори на предишни писма? [...].177 Тук изпробва­ме искреността на близки и приятели — толкова години следим какво обещават и какво изпълняват. Зер „приятел в нужда се познава", а по-голяма „нужда" от тая — да бъдеш [...] 178 здраве му речи. Но, впрочем, това само ние си знаем.

Аз — с 2 думи — съм добре. Чета усилено френски. Ще потрябва някога — не е зле да се знае. Иначе със здравето съм добре — не както по-рано, когато ти се оплаках.

Ами вие в къщи? Пиши повечко за вас. Всяка новина от тоя род ще прочета с интерес. Пък стига картички — обади се повече!

                                                                                             Ваш Митко

 

168 Виж инд. 132.

169 Виж инд. 140.

170 Виж инд. 21.

171 Виж инд. 26.

172 По тази уговорка Д. Каляшки дава указание за събиране на подписи за пълна и безусловна амнистия на политическите затворници.

173 Виж инд. 163.

174 Отнася се не само до учебници, а и до марксистко-ленинска литература от домашната библиотека на Д. Каляшки.

175 Виж  инд. 161.

 176  Виж инд. 133.

177 Текст, заличен от затворническата цензура.

178 Също.

-------------------------------------------------      

 

№ 19

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, С КОЕТО СЪОБЩАВА, ЧЕ Е НАПРЕДНАЛ В ОВЛАДЯВАНЕТО НА ФРЕНСКИЯ ЕЗИК, И СЪВЕТВА РАЗУМНО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ВРЕМЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ

                                                                         Сливен, Централен затвор, 14 февруари 1939 г.

                                                                                                                          14 февруари 1939.

                                                                                                  Сл[ивенски] ц[ентрален] з[атвор]

Драги брате,                   

Писмото ти от 21 м. м. получих навреме. Тъкмо тогава обаче бях писал на чичо Бориса,179 комуто отговарях на всичко, що ме запитва­ше, и което, вярвам, интересува и тебе. Иска ми се да вярвам, че той ти е съобщил по-важните неща за мене.

Зарадвах се много, че предишното ми писмо е стигнало точно за именния ден на тате. Изпращайки писмото, смятах, че ще закъснее. Ако съм знаел, че ще стигне навреме, щях да го напиша и малко по-другояче: именно като за имен ден.

За колетите отговорих на Бориса, така че — питай него, за да не повтарям. Друг колет след това не съм получавал. Зарадвах се, че че­ститките ми са получени. Необаждането на получателите и до тоя мо­мент не ме тревожи никак — то си остава за тяхна сметка. И наисти­на, каква файда да се обаждаш на някакъв си там затворник, с кого­то няма скоро да те срещне съдбата! Впрочем, бай Иван180 се обади с честитка за празниците — благодаря му.

Оня ден — в петък (тогава си получавам писмата) — получих едно от Сандо.181 Сетил се човекът да сложи вътре и някоя и друга марка. Против една такава досетливост нямам нищо против. Хвали се с разсадника си — нали и той е бил парче агрономо-ветеринарно-стопански деятел. За всеки случай изглежда, че дръвчетата по нашия край са добре. Така асъл и трябва да бъде: Кюстендилско трябва да се превърне на овощна градина на България.

Мене много ме зарадва съобщението ти, че бахчите, които садих­ме заедно, растат добре. Но още повече ще ме радва, ако мога нещич­ко и аз да разбера от тях, като прородят.182 А мисля, че им е време вече, като гледам колко време прекарах аз оттогава досега в затвора.

Няма нищо по-желателно от това, което ми пишеш, че в къщи сте добре. Ти и Любчо183 вече сте поотраснали и укрепнали доста, та гледайте тате да не се изморява много, нито пък да се ядосва. Ако из­пуснахме майка си така неочаквано, нека поне него опазим. На Анчето184 сигурно лежи много работа в къщи, но, надявам се, тя е порас­нала и привикнала. Много хубаво стана, че ми пратихте снимки от къ­щи, та да мога поне тъй да ви виждам: зер за инакво свиждане ще прощаваме — както вие, тъй и аз.

Добре си схванал, че на село свободно за четене време има негли само през зимата. Затуй гледай да го използваш не само ти, ами и Любчо. Човек е това, което сам ще направи от себе си. Великите учени и писатели от всички времена се отличават по своето разумно използване и на най-малкото време и по своята неуклонна упоритост в осъществяването на своите житейски планове. Защо и обикновеният простосмъртник да не си постави за задача да бъде — ако не точно, то поне приблизително — като тях?

На изпращачите на колетите — да не повтарям имената им, тъй като ги знаеш (и ти ми писа) — моята най-искрена благодарност. Не се тревожи никак от това, че някои, на които се е услужвало, сега за­бравят това. Такива е имало всякога, па макар да са най-близки род­нини.

Със здравето съм добре. Главоболът ми съвсем не е постоянен, както по-рано, а само от време на време ме тревожи. Доста зле съм със зъбите - намалих броя им здравата. Има някои, които могат да се лекуват, вместо да играят клещите. За такова лекуване обаче тряб­ват пари. И то — немалко.

Чета понастоящем френски. Отидох, сравнително по-рано, доста напред. Много ми помага, за всеки случай, енциклопедическият речник   „La rousse". Не съжалявам абсолютно никак за 180-тях лева, които дадох за него — заслужава си го.

Не всичко от последната страница на писмото ти прочетох — има­ше недопуснати от контролата неща. Отбягвай неща, за които предпо­лагаш, че не ще стигнат до мене. От писанията на майстора185 разбрах, че ме поздравява — благодаря му.

Желая на всички в къщи всичко най-хубаво.

                                                                                                                  Брат ти Митко

 

179 Виж инд. 26.

180 Виж инд. 61.

181 Виж инд. 13.

182 Под „засадена бахча" Димитър  Каляшки пише за ремсовата организация в с. Жиленци, създадена от него през 1931 г. и с този пасаж ги подсеща да не забра­вят политическите затворници.

183 Виж инд. 11.

184 Виж инд. 12.

185 Виж инд. 9.

--------------------------------------            


 

 

№ 20

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, В КОЕТО ГО СЪВЕТВА ЗА ИЗБОРА НА ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО ЩЕ СВЪРЖЕ СЪДБАТА СИ

                                                                               Сливен, Централен затвор, 7 март 1939 г.

 Проверил:                                                                           Централен] з[атвор] — Сл[ивен]

[п] [не се чете]

 

Драги брате,

Мене винаги са ме радвали писмата, които получавам от вас — домашните и роднините. Но има, разбира се, писма, които радват по­вече от другите. Ето на, такова беше и последното ти писмо от 25 м. м. Хубаво беше в него не само това, че ти ми съобщаваше неща, които не попадат под контролата тук — в него не беше зачертана нито една дума (старай се да пишеш и занапред все тъй). Хубаво беше в пис­мото ти и това, че ти ми съобщаваше редица новини из къщи, и то — предадени доста духовито.

Ще захвана с това, с което ти завършваш писмото си — жела­нието на роднините ни да те обулчат. Много добре постъпи ти, че ми писа по това. Пък и не е трябвало да отлагаш досега. Искаш да ти пиша — било до самия тебе, било за всички.  Аз пиша понастоящем само до тебе, но нямам нищо против туй да стане достояние на оста­налите.

Въпросът да си подбереш спътничка в живота е въпрос много важен. Тук именно трябва да се мери 7 пъти и да се крои веднъж. Не­радостните случаи с Киро186 комшията, с Петър187 чичо Ангелов (нека не соча други — ти сам лесно можеш да ги видиш) показват, че не е достатъчно девойката да бъде само „миразчийка", а е нужно и нещо повечко: ум, характер, единомислие със съпруга си и пр. И човек не бива да се мами от първите си впечатления, защото „във всички несъмнени недостатъци на жената влюбеният вижда бележити каче­ства" (Молиер). Не бива на никаква цена няколко декара земя да станат причина човек да свърже живота си с неподходящо за себе си създание. Особено в нашата къща, където земята не е недостатъчна.

За нас въпросът повече трябва да се сложи върху туй — как да се увеличи доходът от наличната земя, как да се подберат произ­ведения, които са добра пазарна стока, и т. н. За жалост, по липса на място, не мога да се спра по това повече и по-нагледно.

Също тъй аз никак не съм се отказал от мисълта ти с твоите способности (които надминават несъмнено способностите на някои) [...]188 ще трябва да продължиш своето образование. И една от пър­вите ми грижи, когато изляза, мога да ти заявя най-искрено, ще бъде: ти и Любчо189 да можете да продължите, а за Анчето190 да се намери подходящ спътник в живота, за тате пък — да му осигурим всички спо­койна старост (ако майка си без време изпуснахме). При туй положе­ние преждевременната и неподходяща съпруга може да бъде само товар на шията на. човека.

Мене не ми е известно, разбира се, как смогвате с работата в къщи, може ли Анчето да сколасва всичко или не. И ако пиша пред­идущото, то е само да ти кажа своето мнение по това, което ми съоб­щаваш, то е да ви повторя пак да карате колкото се може повече, в съгласие й сговорливост (особено към тате и Анчето), то е да ви кажа, че моето някогашно поведение в къщи не бива да се следва. Смятам дори за излишно да ти съобщавам, че във връзка с това не съм си по­мислил за тебе нищо, което би те тревожило. Тъй че мисълта ми е: „поне тая пролет не, пък за наесен — здраве".

Исках тоя път да пиша до чичо Ангела,191 той е прекрасен мой роднина, но трябва да отговоря на теб, та оставям за следния или по следния път. Засега ти само го поздрави от мене.

Колета от Очиларова192 получих и много, много съм доволен. Не е въпросът само в това, че получавам нещо за похапване, но и в туй, че се обаждат. Не се съмнявам, че ти няма да забравиш да предадеш моята искрена благодарност в случая. Едвам сега (от твоето писмо и от писмото на Боря193) от 6. II. разбрах за изплатения вече борч. Така — прибирай.           

 На Мичето194 писах не писмо, а честитка за кол [едните] праз­ници — изпълних, мисля, един човешки дълг. За всеки случай, ти не бива да настояваш да пишела непременно. Писма, изкарани по тоя път, не желая, па макар и да съм в затвора. Радват писмата, от които лъха искреност, а не пресиленост.

Останах много доволен, научавайки, че в къщи сте добре със здра­вето. Добре е и туй, че ти не прахосваш времето си, а четеш. Ами Любчо какво прави?

Чакам обещаното от тебе подробно писмо-. Нека миналото ти писмо ти служи за образец както по формат, така и по [...]195

[...]196 Поздрави на всички.

                                                                                                                               Митко

 

 

186 Кирил Василев Амолски, съсед на Д. Каляшки в с. Жиленци.

187 Виж над. 69.

188 Откъсната част от листа с оригиналния текст. Вероятно „нашенци”

189 Виж инд. 11.

190 Виж инд. 12..

191 Виж инд. 24.

192 Лицето не е идентифицирано

193 Виж инд. 26.

194 Виж инд. 133.

195 Откъсната част от листа с оригиналния текст.

196 Също.

-----------------------------------------------------------         

 

 № 21

ПИСМО ДО БРАТ МУ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ САМООБРАЗОВА И НЕ ИЗОСТАВА ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ СИ

                                                                                Сливен, Централен затвор, 4 април 1939 г.

  Проверил:                                                          Централен] з[атвор] — Сл[ивен]

Надзирател: [п] [не се чете]

 

Драги брате,

Миналия път ти писах, но реших да ти пиша и тоя път — едно, че наближават празниците и ми се ще по тоя начин поне чрез писмо да ви позарадвам, и друго — получих вече и писмото на чичо,197  та ми се иска да си изкажа колкото се може по-скоро впечатленията и от него.

Твоя отговор, разбира се, още не съм получил. Ако си ми отго­ворил веднага, ще го имам в ръцете си в петък. Ако ли обаче до полу­чаване на настоящото не си писал, ще ми отговориш едновременно и на двете писма.

Ще ми се да ми пишеш нещичко повече по туй — как сте в къщи. Колкото и да си ми писал досега, това е било все недостатъчно. А знаеш, че аз няма откъде от другаде  да науча какво става с вас — свиждане ето толкова време вече не сме имали и мъчно можем да има­ме — зер разноските да се отиде от единия край на България до дру­гия не са малки и не си струва да се правят, като се има пред вид кол­ко пъти последователно може да дойде човек на свиждане и колко трае то. Затуй пък е по-хубаво пари, които евентуално биха били пред­назначени за такава цел, да се пратят да ги изконсумира милостта ни.

Зарадва ме чичовото писмо с това, че той и сега продължава да има хубави чувства към мене, както и някога. Мъка ми стана обаче от това, което и него го боли — неразбориите със сина му.198  Виждам, всеки случай, у чичо похвалното желание да се сдобрят, виждам как той е склонен всичко да прости. И дано стане така! Ако има нещо, което куца в живота, нима той е виновен? Та Пешо не вижда ли, че сега животът си е такъв — труден?

Не ще бъде зле ти по-често да се виждаш с чичо, да си поприказва­те повечко по домашните работи и да поприказваш дори и с Пешо, ако  потрябва. Чичо се оплаква, че сега нямало кой и едно заявление да му направи. Съжалявам и аз, разбира се, че не съм между вас, но какво да се прави – дошло е до главата човешка, ще се лежи, пък когато му дойде краят – лесна работа. Тогава ще мога и аз да се намеря всред родните предели и всред вас.      

Иска ми се да вярвам, брате, че ти, пък и чичо, не ще забравите да изкажете искрената ми благодарност на братовчеда за колета и парите. Колкото и да имате работа, все мисля, че на празниците ще се видите.

 Пък и чичо няма що да се сърди толкова на Сандо, 199 че по-рано не се държал  не като роднина, а като човек чужд. Било, що било някога – сега да се погаждат и да си гледат немотията.  Марките получих и съм много благодарен. Парите тук само се изразходват, а не се печелят и току виж, че някой път ти  дошъл редът да пишеш, а пък марки или нещо подобно липсват. Та искам да кажа де, че хубаво нещо са това, марчиците, когато ги имаш. 

 Ще ми се и тоя път да ти пиша по това – да не губиш абсолютно никак малкото време, което ти остава след работа, в една или друга гламавщина, а да се стараеш да четеш. В живота ще бъде това, което сам изработиш от себе си. Пък не само ти, но и Любо. 200 Аз зная по себе си, че човек, като гледа около него, като вижда, че между тия, където е, той знае повече – отпуска се, не чете. Недей обаче забравя, че „тоя, който е пръв между врабците, може да бъде не, но сигурно по-долу в сравнение с останалите птици”  (нар [одна ]пословица  ).

С моето падане в затвора се спъна и вашето образование – вие бидохте принудени да работите за хляба си и редица от ония, които някога бяха с вас или по-долу от вас, вече изучиха гимназия и сега карат университета. При това положение на вас засега не ви остава нищо друго освен самообразованието.

 По случай празниците желая от все сърце както на вас в къщи, тъй и на чичови и другите роднини весело прекарване и всичко най-хубаво.

                                                                                                        Брат ти Митко

 

197 Виж инд.    24.

198 Виж инд.    69.

199 Александър Николов Анев (виж инд. 13) отначало е член на БЗНС, а след като се завръща от Югославия и продължава образованието си като студент по вете­ринарна медицина в София, става член на БОНСС и работи с младежите от родното му село.

200 Виж инд. 11.

-------------------------------------                        

 

№  22

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ЗА ОБРАЗУВАНЕТО НА „ РОДНИНСКИ СЪВЕТ”  ЗА ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОЛИТЗАТВОРНИКА

                                                                                    Сливен, Централен затвор, 12 април 1939 г.

Проверил:

Надзирател:   [п] [не се чете]

 

Драги брате,

Получих писмото ти от 1 т. м.  и макар че вече до тоя момент ти писах два пъти едно след друго – тоя път е следователно третият, - реших да пиша пак до тебе и сега, за да ти кажа , какво да правите по роднинския съвет. 201

Преди всичко обаче запомни това, че когато имаш нужда да ми пишеш по нещо важно и бързо, няма нужда да чакаш непременно „ред”. Пиши ми в такива случаи веднага. Пък аз, ако съм получил тук повече писма, имам право да подбера от тях онова, което желая.  Тъй че получавам седмично по едно писмо , както знаеш, но по избор.

 Интересува ме дали по празниците си можал да се видиш с братовчеда, гдето прати колета, и да му благодариш. Както виждаш, аз пиша вече трети път до тебе и не ми остава просто време да пиша и нему. Пък и по-хубаво е ти да се обадиш, защото до тебе често пиша.

Та тъй, а ? – Шопчето 202 най-после ти се обадило. Ех, така е то – младите булки объркват акълите и човек забравя някой път и приятел, и всичко. Но нали се е обадил – не му се сърдя повече. Зер вината да не се обадите един на друг не е само в него а и в тебе. Надявам се, че на Великдена сте се видели и разбрали – не е никак хубаво да се чепкате кога няма защо, нали ?

 Някои от книгите за прочит, които ми пращахте по-рано, съм вече прочел и мога да ти ги върна. Сега обаче нямам пари – за тоя Великден получих от чичо ни 203 в София само 100 лв., а с тях какво по-напред.

 Стоянчо 204 ми се обажда доста редовно. Пиша му и аз (иначе, братко, никой не би ми писал). Защо и на тебе не е писал – не зная. Но ти не бива да мислиш, че той като братовчед ее непременно задължен да ти се обажда (даже и когато ти мълчиш) – и той си има грижи, човекът: ето, напр., през февруари му се родила дъщеря. Ако искаш, запитай го.

Колетите, пратени непосредствено преди празниците, още не сме получили (ще ги получаваме днес и утре), така че не мога да ти кажа дали Крум 205, вуйчо ни, си е устоял на обещанието или не е.

 Хубаво сте направили, че сте засадили „Поружанското”. Пък не е лошо и това, че мислите да го застраховате. Гледайте само да подпирате дръвчетата, които дават пазарна, търговска стока. Дано само мраз не опорази цветните пъпки! От това, как ще родят ябълките или крушите, съм живо заинтересован и аз – все се надявам, знаеш, да има нещичко и за милостта ми.

Хубаво е, че си се научил да измерваш безпогрешно, както пишеш. Само гледай да не вземеш много скъпо, зер ще се изложиш в очите на хората.

Радвам се, че ти и Любчо 206 не забравяте да попрочитате нещичко, колкото има време, разбира се. Пишеш ми, че Любчо бил слабичък и с по-мънички гърди. Като имам предвид, че той страдаше някога от слабо сърце, това ме тревожи. Внимавай с него. Пък ми пиши колко е висок и тежък той и каква гръдна ширина има. Отрадно е, че тате и Анчето 207 понастоящем са добре.

По счетоводството мога да ти пратя записки чак в началото на май. Дотогава вземи някой учебник. За всеки случай, това е работа с големи отговорности 208 – борави се с доста големи суми – и не е много за препоръчване, когато човек не е достатъчно опитен.

 Колкото за роднинския съвет, работата е такава: затворникът е лишен и от граждански права (да купува и продава имот, да води дела за своя защита и пр. ). За да може обаче неговият интерес  да се запази, законът предвижда роднинските съвети. Те именно поемат защитата на всички интереси на затворника – точно същото , значи, което правят настойниците спрямо малолетните. Съветът по закон е от 6 души: един – за настойник, друг – за поднастойник, а останалите четирима – за членове. Представител на съвета по-рано беше съдия, а сега навярно е кметът – той бди да се спазва законът, за да се защити и по-добре интересът на затворника.

Макар аз да нямам имот, законът изисква съвет и вие трябва да го приемете. Ако има, напр., да водя дело срещу някого, ще ме защищавате вие.

Глобите по нашите дела нямат нищо общо с тоя съвет. За тях си отговаря лично, със своя собствен имот, осъденият. Ясно, нали ?

Поздрав на всички.

                                                                                                                Митко

 

 

201 Съвет, предвиден по закона, който да защищава интересите на политическия затворник, комуто са отнети гражданските права.

202 Виж инд. 163.

203 Лицето засега не е идентифицирано. Навярно се отнася за Стоян Стоичков.

204 Виж инд. 140.

205 Крум Илиев Стойчев от с. Гърляне, Кюстендилски окръг, член на БКП, съ­ден по „Жиленската конспирация", но оправдан. През 1941—1943 г. ятак на Д. Каляшки.

206 Виж инд. 11.

207 Виж инд. 12.

208 Отнася се за постъпването на Георги Каляшки като касиер-счетоводител на кооперацията в с. Жиленци.

-----------------------------------------                        

 

№  23

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, В КОЕТО ГО ПОЗДРАВЯВА И ПРИСЪЕДИНЯВА РАДОСТТА СИ ПО СЛУЧАЙ ЖЕНИТБАТА МУ

                                                                                   Сливен, Централен затвор, 4 октомври 1939 г.

Проверил:                                                                          Ц [ентрален ] з [атвор ] - Сл [ивен ]

Надзирател: [п ]    [не се чете ]

 

 

Драги брате,

Миналия път писах до тебе. И макар още да не съм получил отго­вора ти, пиша ти пак. Искам с настоящите си редове да ти изкажа ра­достта си от това, което и тебе сега те радва: събирането ти с тази, с която ви свързват взаимни чувства на обич и уважение и която ти си избрал за своя спътничка в живота.

Тоя момент е много важен в живота на човека. Мнозина младо­женци обаче твърде малко се замислят над това. Опиянени от възмож­ността да дадат простор на накипялата и често пъти сдържана дото­гава нежност, те се самозабравят и животът след някое време безми­лостно ги чуква по муцунките. Защо? — Защото са се оставили да ги ръководят само чувствата, а разумът е бил забравен.

От [. ..]209 зная за тебе като мой брат и за Гюра210 като твоя избраница (представата ми за нея е изградена преди всичко съобразно твоите писма и снимката), аз мога спокойно да кажа, че моят брат ще съумее щастливо да съчетае хубавото с разумното, нали?

Ти и Гюрето сте млади, в разцвета на своите сили, в пролетта на своя живот. А човек има право на своя дял от радости в живота и не само може, но и трябва да си ги вземе. Тия радости обаче не само не ще бъдат по-малко, а, напротив: ще бъдат много повече, ако вас и за­напред ви свързва същата привързаност, която ви е събрала заедно, ако вие продължите да си помагате един друг в подготовката ви за живота. Също тъй за вас ще бъде по-добре, ако Гюра още отсега ус­пее да се почувствува като човек от нашето семейство, ако се уважа­вате и си помагате всички в къщи. Колкото по-голямо разбирателство и съгласие има в една къща, толкова за всички е по-добре. Създадено­то сега добро разположение помежду ви трябва да се запази, затвърди и продължи. Твоята роля тук, братче, ще бъде от съществено зна­чение, като човек, който познава доста живота и трябва да играе роля­та на обединяващ център. Иска ми се да вярвам, че ти добре разби­раш това и че непременно ще постъпиш тъй, нали?

На село въобще и в нашата къща частно има доста главоболия, доста работа. Гюра може да не е привикнала на това, но постепенно ще привикне. Анчето211 тук ще й бъде много полезна, особено в нача­лото. Те и двете бяха, доколкото зная, приятелки, а сега помежду си ще си помагат.

Колета получих — благодаря както на тебе, тъй и на Гюрето. Ябълките бяха добре подбрани, всички здрави. Получих картичката от бай Иван212 (от града) — пожелава ми, знаеш, скорошно излизане.

Очаквам незабавно отговор както на миналото си, така и на се­гашното си писмо. Надявам се, че скоро ще го получа.

Очаквам също да ми пратиш парите за доизплащане дрехите (за което ти писах по-рано — в миналото си писмо). От завивки и други каквито и да е дрехи засега нямам нужда.

На тебе и Гюра, както и на тате, Анчето и Любчо213 пожелавам всичко хубаво и присъединявам и своята радост към общата семейна радост от идването на Гюрето в нашия дом.

                                                                                                                                                    Митко

 

 

209 Част от листа с оригиналния текст е откъснат.

210 Гюра Стоянова Грънчарска — по-късно съпруга на Георги Каляшки.

211 Виж инд. 12.

212 Виж инд. 61.

213  Виж инд. 11.

---------------------------------------------------                 

 

№ 24

ПИСМО ДО СЕСТРА МУ АНКА, В КОЯТО Я СЪВЕТВА ДА БЪДЕ ВНИМАТЕЛНА И ДА НЕ ПРИБЪРЗВА С  РЕШЕНИЕТО СИ ДА СЕ ОМЪЖИ

                                                               Сливен, Централен затвор, 25 декември 1939 г.

Проверено:                                                               Ц[ентрален]  з [атвор] — Сливен

Надзирател:  [п]  [не се чете]

 

Драго Анче,

Съжалявам, че съм принуден да ти пиша такива писма, но ти сама знаеш, че вината си е твоя. Писах до Георги.214 Чела си писмото. Прочети хубаво и настоящото. И недей обвинявай нито Георги, че ми е писал, нито мене, че невярно съм разбрал твоето поведение. Ако Геор­ги има вина, тя е само в туй, че не ми е писал още на времето за това, което си мислила да правиш и правиш. Колкото за мене, нима невярно съм разбрал, че ти си искала да бягаш за един непрокопсаник точно когато Гошо не е в къщи? Нима ти и сега не криеш от нас точно как­во мислиш да правиш с грамацкия хаймана?215  Това ми е достатъчно, за да зная що да ти пиша.

И може би това ще бъде последното писмо, което ти пращам по тая работа. Ако искаш да се разбереш като човек, разбери се, ако ли не, за твоя сметка ще си остане, и то не за ден, месец или година, а за цял живот. А тогава и да си скубеш косите, връщане назад няма. Но, казват, че на умния малко му било достатъчно, за да разбере, а пък тоя, който е извил врат, и с тупан да му биеш, пак си е това. Така и с тебе сега: воля твоя.

Недей мисли, Анче, че работата е толкова проста: „Ще ми се посърдите и после пак ще ме обикнете". Защото не е работата за домашните. Тогава те с нищо не ще могат да ти помогнат, защото ти не с тях, а с твоя избраник ще прекараш живота си. Помисли си по­вече по туй. Каквото си направиш ти сама, никой друг не може да ти го направи.

Ти нямаш майка да те посъветва, да те поучи, утре да те крепи. Тате е стар, той не познава много кандидатите ти, тия, които сега, полакомени най-много за малкото имотец, се натискат отвсякъде;  та не му е било и работа да ги учи по-рано кой какъв е — най-многото, той ще познава техните родители. Ето защо, Анче, ти трябва много да мислиш. И аз не разбирам ти защо гледаш на Георги, на брата си, като на човек, който като че ли те мрази, като че ли иска да ти по­пречи. Защо допускаш тая работа? Защо не се посъветваш с него? Защо криеш от домашните?

Решила си да туриш край на моминския си живот, решила си да се омъжиш. Добре, никой не ти казва: „недей", никой не иска ти да останеш стара  мома. Но ти трябва да помислиш — и то много — с кого да си свържеш живота. Най-после пък, ти нито си вече толкова стара, нито си толкова сиромашка, нито домашните ти са такива хо­ра, та да гледаш да се лепнеш за първия явил се за тебе. Можеш и трябва да подбираш и да подбираш умно, та да си подбереш и най- добър съпруг.

Тебе ти трябва човек разбран, човек с добър характер, човек, кой­то разбира какъв е животът, а да не стоваря вината за всичко все на тебе, човек, който наистина те обича и ще те обича, почита и уважа­ва, човек, с когото да прекараш целия си живот радостно и щастливо, защото ти имаш право на такъв живот. Човек, който да е здрав, а не болникавец, работлив, а не готованджия, умен, а не хайта, пияница и пропаднал негодяй.

И тук трябва много да внимаваш, Анче. Не е лесно да опознаеш хората. Те се преструват, те мамят, те правят мили очи и особено гре­шат влюбените — във всеки недостатък на своя избраник те виждат хубаво качество. Запитай всички тия булки, които пищят под суро­вицата на мъжа си, те ще ти кажат, че някога са се излъгали: „Ах, акъл, къде беше тогава?" Затова пък са толкова по-щастливи тия девойки, които са си избрали съпрузи както трябва. Дано и ти бъдеш от последните! Аз ти желая това.

Не ти пиша това, за да ми пишеш. Пиша ти го за тебе — да си измениш досегашния акъл детински и да постъпиш с акъла на мома, която мисли да се жени.

                                                                                                                           Брат ти Митко

П. П. Писмото от 15 т. м. получих.

 

214 Виж инд. 1.

215 Лицето засега не е идентифицирано. Става дума за младеж от с. Грамождано.

-------------------        

 

№  25

ПИСМО ДО  ВЕРА СПАСОВА, С КОЕТО И ЧЕСТИТИ НОВАТА 1940 ГОДИНА

                                                                        Сливен, Централен затвор,  29 декември 1939 г.

 

Драга Веро,216

От все сърце желая да ти бъде честита Новата 1940 год., като пре­върне на приятна действителност твоите съкровени мечти.

Можеш да речеш, че Новата година за повечето хора обикновено не започва на 1 януари: тя започва за тях от деня, когато някоя го­ляма радост в живота им ги прави особено щастливи. Това е вярно. Вярно е и туй, че човешките пожелания съвсем не изменят това, което орисницата — съдбата, ни е отредила.

Въпреки туй обаче тия пожелания, когато са от човек близък, ни радват. Една честитка, едно писмо понякога е цяло събитие за чове­ка. Особено тук. Наистина, около тебе там е пълнокръвният, живият живот, та ти навярно гледаш малко по другояче на някакви си радо­сти, които можела да донесе някаква си там бездушна хартия. Но оттук асъл  с друго не можем и да зарадваме, нали?

Писах ти доста отдавна — в онуй време, когато Киро217 се е бил вече отписал от ергенския тефтер, а аз още не знаех това. Дали не си получила писмото ми или пък си го получила, но не си отговорила — туй не ми е известно. Онова, което положително зная, че отговор не дойде.

А беше време, когато и аз получавах твоя искрен привет. И ако аз не ти отговарях, поне поръчвах на вашия Киро, който ти се обаж­даше редовно, да ти благодари вместо мене. Може туй да не е било достатъчно, може ти да не си била доволна от това. Не зная. За все­ки случай от порядъчно време насам ти хептен млъкна. Защо ли?

Да знаеш само с каква радост бих прочел твое писмо, за да узная как си, с какво се занимаваш и как прекарваш  дните си в глухотата на село! От доста време насам не зная нищичко за тебе. А такива големи и бързи промени стават с хората: оставих братчето си млад момък, току-що бе почнал да се заергенява, а сега е вече младоженец, пък изляза ли след някое време, сигурно ще го намеря татко! Та пиши, Веро, пиши повече за себе си.

Ако е въпрос за мене, аз съм добре. Чета френски — отидох да­же задоволително напред. Разбира се, само в четене и превод — го­ворим език се учи с хора, които вече добре са го усвоили било в са­мата страна, било с добър учител. А тук такива няма.

Писмото пращам препоръчано — да съм сигурен, че си го полу­чила, а не като миналия път (за когато не зная дали е стигнало до местоназначението си). Освен туй, надявам се, че настоящото не ще остане без отговор, нали?

Още един път: желая ти искрено всичко най-хубаво през Новата година.

 

                                                                                                                                   Димитър.

П. П. запитах племенника ти Богдана218 — дали и той няма да ти се обади за Новата година. Отговори ми, че много съжалявал, дето не може да ти пише сега, но щял да стори това по-нататък, когато имал „ред" за писане. За всеки случай поздравява те и той.

                                                                                                                                  Същият.

Сливенски централен затвор

Проверил:

Надзирател: [п] [не се чете]

 

216 Вера Василева Спасова, р. 1917 г., в с. Кондофрей, Пернишки окръг, активна членка на РМС, осъдена по ЗЗД на 5 г. затвор. Съпруга на Димитър Каляшки от м. юни 1941 г.

217 Виж инд. 311.

218 Богдан Захариев Божков от гр. Радомир, активен член на РМС, осъден по т. н. „Дупнишка конспирация" на 12,5 год. затвор като секретар на Окръжния ко­митет на БКМС в гр. Дупница (Станке Димитров).

---------------------------------                     

 

№  26

ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА ЗА РАДОСТНИТЕ ЧУВСТВА, С КОИТО ГО ИЗПЪЛВАТ НЕЙНИТЕ ПИСМА

                                                                              Сливен, Централен затвор, 5 февруари 1940 г.

         5 февруари 1940 г.                                                    Ц [ентрален]  з[атвор] - Сливен

 

Драга Веро,

Има ли нужда да ти казвам, че писмото ти наистина ме зарад­ва много? — Мисля, че не: ти сама можеш да отгатнеш това. И мене ми се искаше да ти изкажа радостта си тъй, че да можеш да я почув­ствуваш и ти. Затуй реших да ти се обадя колкото се може по-скоро. Пиша, както знаеш, седмично един път. Миналата седмица не можах, но сега е вече решено.

Веро, зная как еднообразно се изнизват дните в глухотата на се­ло, как липсва там каквото и да е забавление. Бил съм в положение като твоето (даже и откъм родители), та зная. Затуй, струва ми се, че напълно те разбирам, когато говориш за себе си. Вярно е, че лич­ният живот на човека е при тия условия оскъден и нерадостен. Особено за тия, които са видели града или даже и столицата. И мене осо­бено много ме радва туй, че ти си запазила веселостта си и сега. Тя ще ти помогне не само да понесеш по-леко всичко, но и утре, когато дойдат дните на твоето щастие, тя ще направи тия дни много по-приятни за тебе (пък и не само за тебе, нали?). Защото отреден е за всеки човек дял от радости в живота, който дял кога и да е си е негов. Та нищо, че някой си сега живеел и изживявал много — той прахосва своето.

Ако знаех, Веро, че моите писма са могли да ти донесат поне мъ­ничко радост, щях да ти пиша и аз сам, а нямаше само да поръчам да ти предават моите привети. Нека ти призная, че аз мислех тогава (няма да ми се сърдиш, ако го кажа, нали? — виждам, че и ти оби­чаш промяната), че вие ще свържете с Киро219  съдбата си. Затуй ми беше и неудобно да ти пиша. Животът обаче показва друго. Нашият непрокопсаник се хвърлил в прегръдките на девойка, за която никой път не е ставало и дума. Колкото за туй, че той много изживял (до­шъл си, оженил се, създал си наследник и го изпратил на оня свет), мисля, че няма що да му завиждаме. По-добре е, смятам, да тъпчем на едно място, отколкото да преминем такъв път.

Свиждане (понеже нямам тук близки роднини, каквито само се допускат), разбира се, нямам. А и обаждането с писма доста понама­ля. Но то си е и естествено: „далеко ли е от очите, далеко е и от сър­цето". Най-отзивчиви са обикновено майката и изгората. Но майка ми почина, а и краят на моята повест с бившата ми изгора ти е известен (когато учехте заедно в пансиона). Не побързах да я заместя с дру­га, докато бях вън, а отвътре по-скоро се късат връзки, отколкото да се създават нови (та туй е и лесно обяснимо, нали?). Но все пак ня­мам основание да се оплаквам съвсем — обаждат се брат ми, както и някои от чичите или многоуважаемите ми братовчеди (макар само и от дъжд на вятър — да кажат, че все още се сещат).

Каквото и да е, но човек на всичко привиква след време. Ех, тъй е то сега.

Празниците прекарахме сносно. С Богдана220 не само се вижда­ме, но го и задявам вече да ми даде някоя поръка, като повод да на­мина в Перник при братовчедка му — зер е на пътя за родните ми краища. Но той, знаеш, се дърпа — нямал много вяра на излизащи си из затвора. Както виждаш, стараем се да се шегуваме и тук.

Но можеш да речеш: „Отгде накъде пък и ти мислиш за изли­зане”. Ще мисля, разбира се. За празниците получих и аз намаление с 1 год., та не остана следователно кой знае колко много. Излизането почна да се мярка и пред мене.

А пък ти, Веро, недей мисли, че няма що повече да пишеш за се­бе си. Ти знаеш ли с какъв интерес се четат и малките подробности из живота ни. Иска ми се да вярвам, че ти ще си възвърнеш добрия стар навик — редовно писане.

                                                                                                                Привети Димитър

Сливенски централен затвор

Проверил: Надзирател: [п] [не се чете]

 

219 Виж инд. 163.

220 Виж инд. 218.

----------------------------------------                    

 

№ 27

ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА, В КОЕТО СПОДЕЛЯ ВЪЗГЛЕДИТЕ СИ ЗА ЖИВОТА

                                                                               Сливен, Централен затвор, 30 април 1940 г.

                                                                                                                     30 април 1940

                                                                                                       Ц[ентрален] з [атвор]Сливен.

Драга Вера,

Вярно е, че не можеш ме заангажира да ти се обаждам всяка седмица. Но ти, вярвам, чувствуваш, че аз не ти се обаждам, защото сьм заангажиран за това, нали? Мене ме радва туй, че ти си довол­на, дето ти пиша, когато имам свободен ред. Знаейки туй, ще се по­старая да не пропущам нито една възможност.

Киро221 не ми е писал, макар че ти е обещавал да стори това. Не му се сърдя, съобщавам го само за сведение. Съгласен съм, че много място му дадохме и двамата.

Уверявам те, Вера, искрено ме зарадва и с внимание прочетох оная част от писмото ти, в която говориш повечко за своето всекидне­вие. Като изповед  ми прозвуча, дето пишеш как трудно ти е било да свикнеш с тоя живот, че немалко време ти се е струвало като че ли си на ваканция, че лесно е да се напише „ще се приобщя", но последното трудно се изживява, и пр. Прозвуча ми тъй, Вере, защото същи­те или най-малко подобни неща съм преживял и аз (и може би точ­но на твоята сегашна възраст). Вярно, че не е леко, Веро. Но от всич­ко, което зная за тебе, аз съм сигурен, че ти ще съумееш да напра­виш най-разумното. Иска ми се по туй повечко нещо да споделя с те­бе, но писмата са далече недостатъчни за това, а да си поговорим ня­маме засега възможност. За всеки случай ти, Вера, не се страхувай, че с такива подробности би ме отегчила. Не. Новини из твоя личен живот само ще ме радват и аз вярвам, че ти няма да забравиш то­ва, нали?

Съгласен съм, че човек се формира най-вече в тая възраст, коя­то ти сочиш и която моя милост отдавна е преминала. Цялото ми възпитание дотогава (и тогава) беше доволно едностранчиво: в туй време, когато приятелите ми наоколо лудуваха и се веселяха, аз се занимавах с чертаене планове за вечнодвижеща се машина, с която, без да ща, поставях в деликатно положение своите учители по матема­тика и физика. Забавите, игрите, веселбите ми се струваха празно губене на време. Това обаче не можеше да трае много — аз разбрах, че не само в моите занимания се е състоял животът. И тук неволно ми идват на ум думите ти от предишното писмо „тези проклети танци”. Аз не зная какво точно си искала да ми кажеш ти с тях, но те ме подсещат да  си призная (ти разбираш, не с цел да се похваля, нали?), че нито танци, нито хора, нито някакви какви да е игри знаех аз, когато с твоята позната чертаехме картонените кули на едно неопределе­но бъдеще. И нещо по-лошо даже: аз отбивах решително всеки опит да ми се помогне да се преустроя. Немалко усилия направи в това отношение Елена,222  но, за жалост, аз ги оставих да се разбият без последствия. Нещо повече: даже теоретизирах, че така трябва да бъ­де. След раздялата ни аз трябваше да видя и да й призная и тия ней­ни съвсем не лоши намерения (да ги видя, макар и доста късничко). Но още по-важно беше другото — да се приспособя към новия жи­вот, коренно различен и противоположен на предишния. И за мене беше важно да зная дали наистина човек може да се изменя. Опитът ми показа, че това е напълно възможно, стига само да има желание и воля за това. Ех, може да не е леко, особено в началото. Но какво? — Щом трябва, ще се прави, и това си е. — Прощавай, Веро, че те занимавам тъй дълго с част от живота ми, която може би не те интере­сува. Направих го само затуй, че на твоята прямота може и трябва да се отговаря пак с прямота (т. е. с назоваване нещата с истинските им имена) и че пред тебе, като пред по-близка, мога да кажа всичко, да споделя всичко, нали? Поне аз мисля тъй.

Тук вече не можем се оплака от времето — пролет е. Великдена посрещнахме както обикновено — нищо особено. Богдан223 получи картичката ти.

Очаквайки отговора ти, пожелавам ти, Вере, от все сърце всичко най-радостно.

                                                                                                                       Димитър

Сливенски централен затвор

Проверил: Надзирател: [п] [не се чете]

 

 

221 Виж инд. 163.

222 Елена Баракова от Пещера. Активна членка на РМС и БОНСС, осъдена по  ЗЗД.

223 Виж инд. 218.

-------------------------------                            

 

№ 28

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, С КОЕТО СЪОБЩАВА, ЧЕ ЩЕ ИЗПРАТИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ ЗАТВОРНИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА ПИСМА

                                                                             Сливен, Централен затвор, 16 юли 1940 г.

                                                                                                                                  16 юли 1940.

                                                                                                 Ц[ентрален]  з[атвор], Сливен,

 Проверено: Надзирател: [п] [не се чете]

 

Драги брате,

Писмата ти от 12. VI. и 8. VII. получих своевременно. Затуй, че не си се обадил по-рано, разбира се, не мога да те обвинявам — зная колко много работа имате сега.

Колета със сиренето не само получих, но го и „унищожих", па ти пратих и кутията (ведно с една кошница и фланелата, що ми беше пратил) чрез вуйчо224 в града. Получих и марките, пък намалих значително и тях (чрез пращането на колетчетата) ,225  Получих също и двете фланелки. Останах много доволен от тях. Пишеш, че били скъ­пи — по колко лева даде за тях?

Какво каза сестрата за писмото и за пратеното й коланче? Нищо не си ми писал по това.

В. „Щурец" получих. Ако имаш възможност, пращай го и зана­пред. Позволяват го, пък и служи да се посмее малко човек.

И Сандо 226 харесал възглавничката много. Писах му да ти обади с картичка да ми пратиш 200 лв. Писал ли ти е — не зная, но от твое­то писмо не личи да ти се е обаждал. Ще чакам обещаните от Гюрка227 пари, за да се купи материал и да се почне възглавничката. Вярно, че много съртелия работа е, пък и не аз го правя, но — нищо.

Ех, брат, разбирам колко работа имате сега! И колко се ще на човека да бъде на полето и, според силите си, да помага! Сега обаче мене не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая само лека и приятна работа по ниви и по ливади.

Много добре сте направили, че сте взели работнички за жетва и копан. Само така о време ще сколасате, пък и ти ще можеш да си държиш магазина в ред. Радвам се, че с баланса се справяш, но ти все пак внимавай — пази се от грешки, които водят до начети.

Ха дано тая година нашият край се опази от градушка — да оце­леят житата от градушка, та да се възнагради и непосилният труд на полето. Пък и емишът — главното приходно перо по нашия край. До края на месеца аз, разбира се, ще чакам обещаните „памукомасии".228 Надявам се, че ще си устоиш на обещанието. И друго нещо не по- малко важно: гледай да пратиш колета надлежно опакован, понеже тоя сорт е много нежен и ако се забави или тръска по влака, разваля се. По изпращането запитай овощари, които постоянно с туй се раз­правят, та и знаят как да постъпват (миналата година ти писах — бяха почти полуразвалени).

Хубаво си направил, че си купил пръскачка. Нищо, че е скъпа — нали е необходима? Вярвам, че с нея ще съумеете да опазите лозето.

Нищо не ми писа за книгата на Цветан Минков. То, вярно, няма­ше време, ама все пак... Обещал ли си, трябва да изпълниш обеща­нието си.

Вземай мерки за тате. Колкото и да е болен, той сам никога не ще се погрижи за себе си. Ако трябва, заведи го повторно на лекар, за да се видят причините на коремобола и да се определят лекарства­та. Гюра да не би да има нервен стомах, та е повръщала?  Той поне може да се лекува (с диета — като се избягват някои храни). Особе­но в работното време се хранете по-добре: изтощеният организъм най-лесно заболява от различни болести.

Що не си доставиш газ в достатъчно количество, та да можеш да изкараш и по-нататък? Запаси се — имаш пари за толкова.

Аз много се радвам, че Ванчето229 пише много четливо. Пък за по-дребно - ще се научи, не е беда: в началото тъй се почва.

Прочетох и ще ти върна вече „Развитие на периодическия печат в България"230 и др. Утре ще искам разрешение да ти ги пратя.

Когато имам възможност, ще пиша и на Мичето231 — да не се сърди. За всеки случай тя няма право — никакво друго писмо, освен онова със снимката, не съм получавал от нея. Пък на тебе е известно и как пиша и получавам писма, нали?

За разправяните около милостта ми приказки — какво? Тъй знае баба, тъй бае...

Ха, щях да забравя: получих по-рано 100 лв., от адаша ми от Радловец.232  Благодаря му сърдечно.

С писмо недей бърза — гледайте си работата, аз съм добре.

                                                                                                                        Брат  ти Митко

 

 

224 Виж. инд. 61.

225 Димитър  Каляшки изпраща дребни подаръци, изработени от него (мрежести та­кета, коланчета, възглавнички и др.) на някои роднини и близки.

226 Александър Починков от Кюстендил, приятел, съученик и състудент на Димитър Каляшки, активен член на БОНСС и БКМС.

227 Виж инд. 210.

228 Сорт лятна ябълка.

229 Псевдоним на Д. Каляшки. Подписани с това име, той изпраща писма от затвора на стенография до брат си Георги Каляшки, укрити в кориците на книги.

230 Чрез споменаването заглавието на някоя книга Д. Каляшки съобщава, че в кориците й са укрити писма, непроверени от затворническата цензура.  

231 Виж инд. 133

232 Виж инд, 64.

-------------------------------------------------                    

 

№ 29

ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА, В КОЕТО СПОДЕЛЯ РАДОСТТА СИ ОТ ЗАРАЖ­ДАЩАТА СЕ ЛЮБОВ МЕЖДУ ТЯХ

                                                                                         Сливен, Централен затвор, 13 август 1940 г.

                                                                                                                             13 август 1940 г.

Сливенски централен затвор                                                         Сливен, ц[ентрален] з[атвор]

Проверил: Надзирател: [п] [не се чете]

 

 

Драга Веро,

Повярвай ми, останах много, много доволен от отговора ти. Знаеш ли, след като ти писах, си помислих, че ти можеш да сметнеш рабо­тата като увлечение от моя страна или, най-малко, като привързаност. И твоят отговор, между другото, ми показва още едно твое качество — сериозното отношение към сериозните въпроси, а това ти сама разби­раш, нали? — не може да не радва. Тъй че, Вере, неоснователно допущаш, че може да сметна отговора ти като незадоволителен — нито ти можеше да ми кажеш друго, нито аз трябваше да искам от тебе повече.

Привързва още повече туй, Вере, че ти тъй откровено и тъй довер­чиво искаш да се посъветваме и да направим онова, което би било най-доброто и за двама ни. Това ме кара да гледам с още по-голяма сериозност на всяка дума, която ти пиша досежно нашите отношения.

Най-напред искам, Вере, още един път да ти заявя, че ми е чужда всяка престореност, че не мога да търпя подлостта в отношенията  си с хората. Мене много ме радва, че ти си видяла чистосърдечието на моите писма и затуй започна  да споделяш с мене и неща, които не с всекиго би споделила. И, Вере, ако ти пиша по това пак, то е, за да ти покажа, че ти трябва да се освободиш от всяко опасение, от вся­ка тревога и да погледнеш спокойно, уверено, с оправдана надежда, на това, което започва между нас. Мене ми се ще ти да убиеш всяко съмнение, че и с нас ще стане туй, което е ставало с онези, които са гледали преди всичко личната изгода. Аз те разбирам, Вере, когато пишеш, че на тебе не ти е желателно да се повтори с нас техният случай. Мене също не ми се иска това и затуй ти обещавам да направя зависещото от мене да доведем до щастлив завършък тая тъй искре­но започната дружба.

Бързам на второ място да те уведомя за това, Вере, за което ти е било неудобно да ме запиташ досега. Но преди туй нека ти пиша, че ако досега е обяснимо твоето стеснение да ме запиташ по някои интересуващи те неща, то занапред не бива да те спира нищо — ти знаеш на кого пишеш, нали? Желая да бъдеш открита, да бъдеш пря­ма и ти обещавам, че ще ти отговарям също тъй откровено. Но на въ­проса ти. — Имам, Вере, още 2 год. и 1 месец, ако ги лежа „до кан­тар". Дали туй последното ще стане — не зная, но не е невъзможно да си изляза и по-рано (за Коледа получих напр. намаление с 1 год.). Не искам да ти представям работата за по-оптимистична — казвам ти истинското положение. Две години не са малко и аз добре разбирам смисъла на зададения с пълно основание от тебе въпрос. Но повече по това не мога да ти кажа — ти си свободната, Вере (както ти пи­сах и миналия път), и затуй ти имаш думата по него. Тая твоя дума ще искам да чуя и аз в идното ти писмо.

Вере, разбирам много добре тая пречка — че не можем да се ви­дим, да се видим поне един път, макар и на свиждане. Ти сама спра­ведливо забелязваш, че туй не е възможно. Тогава? — Остават ни писмата. А с тях — аз много се радвам, че ти и сама казваш туй — ние досега добре се разбираме. Иска ми се  да вярвам, Вере, че зана­пред още по-добре ще се разбираме.

В що виждам аз залога за това? — Виждам го в  туй, че това, кое­то ти пиша, е наистина преживяване, че ти уважаваш  моите чувства на привързаност към тебе, че ти признаваш, че колкото повече си пишем, толкова повече ставаме по-близки и повече се разбираме.

Така ще си уясним ред въпроси, общи и за двама ни, така и до известна степен ще се опознаем. И когато ние един ден се срещнем, аз мисля, че ще си доуясним всичко, ще се разберем и — както ти много мило го казваш, ще свържем съдбата си. Защото и аз смятам, Вере, че има още доста неща да си кажем, преди да се опознаем на­пълно. Чувствувам, че и ти мислиш така, и то — напълно основател­но. Чувствувам, че не гледаш леко на работата, и уважавам съображенията ти за това.

Ето това мисля, Вере, засега. Пиши какво мислиш пък ти. И ако ти ми предложиш нещо  по-приемливо,  аз няма да ти се противопо­ставя.

Чакам да се обадиш. И заедно с отговора ти чакам и една твоя снимка.

От далечния Сливен ти праща мили привети.

                                                                                                                                 Митко

------------------------------------------  

 

№ 30

ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА, В КОЕТО ИЗРАЗЯВА ОБИЧТА СИ КЪМ НЕЯ И СВОЕТО РЕШЕНИЕ, АКО ТЯ Е СЪГЛАСНА, ДА СВЪРЖАТ СЪДБАТА СИ

 

                                                        Сливен, Централен затвор, към 20 септември 1940 г.233

 

Скъпа Вере,

Колко неудобно е, наистина, човек да изказва чувствата си в пис­ма, които ще преминат през ръце, за които не са предназначени! Пък и колко бездушна се явява хартията да предаде живите трепети на сърцето! Не случайно един немски поет на времето — Боденщед — е писал:

                                                  „Път до път. По тях вървят

                                                   с мъка и пот на челото.

                                                   Най е труден късий път

                                                   от сърцето до перото."

 

И колко хубаво би било, действително, Вере — както казваш и ти самата, — ако можехме да се видим поне един единствен път! Не зная как ти мислиш, но аз открито ти признавам, че вярвам в такъв случай всички трудности пред нас да отидат по дяволите: аз вярвам, че ще се разберем напълно.

Нека ти поясня, Вере, малко по-подробно как дойдох до сегаш­ното положение.

Както ти писах вече, ти едва ли допущаш, че аз зная толкова не­ща за тебе, колкото действително зная. Първото нещо, което ми беше известно, е, че ти мина още 17-годишна по един път, по който аз чак после минах. А това не може да не ми направи впечатление. Сетне Богдан234, Киро 235, Боце236, пък и Атанас237 са ми казвали само хубави неща за тебе. Ето защо, когато към Нова година ти писах първото си писмо, аз го писах като до човек вече доста близък, с желание да се опознаем още повече и да станем още по-близки. В твоите писма, които последваха, аз внимателно се взирах във всеки ред — бих казал даже: във всяка дума, — за да видя истинската Вера. И мене ми се струва, че до голяма степен успях да опозная вярно някои твои черти. Какво по-точно — ти сама знаеш, доколкото съм могъл да ти го кажа в писмата си. Към Великден работата у мене стигна дотам, че ако ме пуснеха, бях решил на всяка цена да се срещна с тебе и да ти ка­жа това, което беше вече назряло у мене. Нашите преценки тогава обаче не се оправдаха — малцина излязоха. Мина се известно време и както знаеш, аз разкрих какви чувства са се зародили у мене към тебе, Вере. Така че не е трудно, мисля аз, да се види как съм се отне­съл към това, което ти признах и предложих. И аз не смятам, че съм се излъгал в избора си.

Не зная, Вере, колко ти знаеш за мене. Имам най-голямо жела­ние да ти кажа за себе си — и хубаво, пък и лошо в характера си. Ти имаш пълно право да искаш това от мене, аз пък съм задължен вярно да те осведомя. Така трябва да бъде, нали, когато си подаваме ръка да свържем съдбата си един с друг. За жалост обаче, в писма­та само това е много, много трудно. Все пак, колкото е възможно, ще го правим. И по-специално: ще го правя аз. И с радост ще го правя.

Тая, която обичам, я обичам без престореност, без фалш, всеот­дайно, силно; бих искал обаче и тя да ме обича така. Ценя жената наравно с мъжа и ще уважавам тази, която е моя спътничка в жи­вота; бих желал обаче и тя да ме цени — смятам туй отношение като единствено достойно и за двете страни, щом изборът е сполучлив. Жадувам за другарка, която иска да се учи и расте, готов съм с радост да й помагам с всички сили за това; бих искал обаче и тя да се отне­се, както подобава за случая. Другарка, която да мисли еднакво с мене, да има произход и възпитание, които биха ни дали възможност действително да се разбираме като културни хора. Ето всичко това, Вере, аз смятам, че го има у тебе, и не мисля, че се лъжа.

Не зная как ти мислиш, но аз ще кажа за себе си — мъчно се намира добра спътничка в живота. Моми много, но само с една ще се разбереш най-добре. Мисля, Вере, че същото важи и за вас, момиче­тата, нали?

Има случаи, които наричат щастливи случаи и които човек тъй или иначе пропуща, а после цял живот съжалява, че ги е пропуснал. Аз не зная какво ще кажеш ти, Вере, но за себе си ти признавам от­крито — смятам, че ако те изгубя, това ще бъде един такъв пропуснат щастлив случай за мене.

Ето затуй ти и писах, Вере, макар да имах още доста време. Пи­сах ти с голямата надежда у себе си, че ти вярно ще ме разбереш. Дали наистина си ме разбрала, както трябва?

Скъпа Вере, ти виждаш, че аз поставих като първо условие да свържем съдбата си с искрената силна обич. И наистина, без нея мо­же да съществува само приятелство, даже и добро приятелство; но само искреното чувство и от двете страни възвишава доброто и сър­дечно приятелство до степен на щастлива любов. За своите чувства към тебе аз вече ти казах. Колко много ми се иска и в твоето сърце, Вере, да е пламнала искрата на обич към мене! На сърцето не се за­повядва, разбира се; даже разумът е безсилен спрямо него. Но кога­то пък то заговори, когато съзнателната дружба е пропита от взаимна искрена обич — по-хубаво и не може да се желае, за да бъдат щаст­ливи две влюбени сърца. Ще ми се много, когато ти решаваш нашия въпрос, да вземеш под особено внимание твоите чувства към мене — такива, каквито са те в действителност. Не бива, не трябва да се самоизлъгваме. Ако се самоизлъжем, последиците се знаят какви са. Ето защо, Вере, аз толкова много ценях и ценя твоята прямота и реалистичност и вярвам, че ти вярно ще прецениш своите чувства към мене.

Можеш да ми кажеш, че е много трудно да говори човек за чув­ства към някого, когото не познава добре. И права ще бъдеш, каз­вайки това. Аз обаче ти пиша за онова, което ти сега преживяваш, което сега се е зародило, което, можем да бъдем сигурни в това, ще се разпали в силна, пълнокръвна обич.

Най-важната пречка, Вере, която ти виждаш в общия ни път засега, са 2-те години. Аз вече ти писах по това. Тук почти няма как­во да добавя. Заявявам ти, че държа на думите, които ти казах, ма­кар че имам още толкова време. От всичко, което съм ти писал, е яс­но защо постъпвам така. Друг е вече въпросът, Вере, ако ти категорически откажеш да се отзовеш благоприятно на предложението ми. Тогава на мене знаеш какво ми остава да направя — да се примиря със съдбата си. Не е невъзможно, Вере, във връзка с връщането на Добруджа да падне нещичко и за нас около 3. X.  Аз обаче не искам да поставям и тоя аргумент - който е само вероятен, а не и напълно сигурен, — в твоя полза. Ти, разбира се, ако смяташ, че трябва, можеш да го вземеш под внимание. Но аз държа, както ти казах, и при се­гашното положение. За всеки случай решителната дума принадлежи на тебе — на мене остава само да я чуя, нали?

Споменаваш за домашните си, Вере, аз смятам, че в нашите от­ношения не ще има нищо за скриване. Нека във връзка с това ти ка­жа какво съм си мечтаел: мислех си, когато се видим с тебе вън, да отидем — ако желаеш, разбира се, — да заявим и на вашите, че сме си подали ръка един на друг. Не зная защо, Вере, но у мене дълбоко е залегнало убеждението, че твоите добродушни татко и майка ще ни разберат. Аз оправдавам тревогите на майка ти за тебе. И наистина, свят различен. Отгде да знае тя какво ще стане с чедото й? Гледай­ки ги в снимката, останах с добро впечатление от тях. Иска ми се то да отговаря на действителността. Така че, Вере, мисля, че разби­раш, нали, че нямам нищо против ти да заявиш на майка си каквото намериш за добре — то се знае, след като сме се разбрали с тебе.

Изпращам ти 1 забрадка — малък спомен от тоя, който искрено те обича. Иска ми се тоя скромен тукашен подарък да влее задушев­на радост в онова сърце, което, вярвам, също не е равнодушно към мене. Дали забрадката ще ти отива, ти, то се знае, ще ми пишеш.

Вере, когато ми отговаряш, няма нужда да споменаваш за на­стоящото писмо нищичко. Чисто и просто ще ми пишеш каквото мис­лиш. Мисля, че ти, като някогашна пансионерка, не е трудно да раз­береш защо трябва да постъпваш тъй. Ясно, нали? Ще чакам писмо от тебе веднага. Това, че ти пишех, че ще ти се обадя към 25 най-късно, беше само ей тъй — да не прибързваш да ми отговориш, преди да получиш настоящото. Вярвам, че ще изпълниш молбата ми най- точно.

Не зная дали ще ме осъдиш, Вере, но така се наложи, че тряб­ваше да кажа на Богдана, че моите писма до тебе имат „твърде ли­чен характер". Наложи се то във връзка с туй, че той искаше да знае един път какво съм ти писал. Отговорих му така. Той, разбира се, побърза дяволито да се усмихне. В това няма нищо лошо, то се знае. Аз, за всеки случай, му забелязах, че „още нищо няма". И не смятам това за престъпно — положението ми с тебе е такова, че ти още не си казала своето категорично да или не. Горното ти съобщавам само за сведение. Ако е въпрос за това, какво мисли той за една евентуална дружба помежду ни (— на какво мнение е, мислиш ти? —), той каз­ва, че само би се радвал, ако тя се осъществи, тъй като не смята, че ще сгрешим и двамата.

Животът крие много трудности, много изненади. И аз не съм ви­дял кой знае колко много радости в него, както мисля, че не си се рад­вала твърде и ти. Колко много ми се иска, Вере, да си подадем искре­но ръка един другиму, тъй като вярвам, че ние ще бъдем една щаст­лива двойка! Това обаче не зависи само от мене. То зависи и от тебе. И стига да искаш ти, всички трудности ще бъдат преодолени — това е моята дълбока вяра.

Ето защо аз с нетърпение чакам деня, когато ще се срещнем. Кол­ко много ми се иска да притисна силно до себе си моята скъпа Верочка, тая, която обичам и която ме обича, да милвам нежно косите й, да й шепна искрени, излизащи от сърцето думи и да впия най-после зажаднелите си устни в нейните в една нежна, но палеща целувка, целувка на неподправена обич.

                                                                                                                        Твоят Митко

П. П. Изпрати другото писмо веднага на указания адрес. Запълни плика с бял лист до размера на обикновено писмо. Не ми пиши ни­що по туй.

 

233 Писмото е датирано по неговото съдържание.

234 Виж инд. 218.

235 Виж инд. 163.

236 Борис Малинков, осъждан по ЗЗД за активна дейност в  РМС.

237 Виж инд. 111.

-------------------------------------                    

 

№ 31

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ЗА ИЗПРАТЕНИ ДО НЕГО КНИГИ, В КОИТО СА УКРИТИ ПИСМА

                                                                                 Плевен, Областен затвор, 20 октомври 1940 г.

                                                                                                                                  20 октомври 1940.

Плевенски областен затвор                                                           Обл[астен] з[атвор], Плевен

Проверено: Надзирател: [п] [не се чете]

 

Драги брате,

Получих и двете ти писма: както това, което си пратил до Сли­вен, тъй и онова (от 12 т. м.), отправено дотук.

И понеже и двете ти писма са с еднакво почти съдържание (ти си ми писал второто писмо при положение, че аз не съм получил пър­вото), моята работа да ти отговоря се улеснява извънредно много.

Преди всичко трябва да ти благодаря, че ти отговори, и то — навре­ме, за всичко, каквото те питах. А това, разбира се, не може да не ме радва.

Също тъй трябва да ти съобщя, че в миналия понеделник ти пра­тих (препоръчано) „Изкуство и критика". Предай я веднага на Хри­сто238 — да не се сърди. Утре, понеделник, ти пращам и списанието „Стопански проблеми".239  Тука съм длъжен да ти обясня и защо се забавих толкова с прочитането на книгите: в Сливен, преди да тръг­нем насам, заживяхме с мисълта за преместването, а при такова по­ложение не може да се чете. Може да ти се види чудна тая работа, но в нея, брате, няма нищо чудно. Преместването на всекиго от нас при­лича, речи го, на преместване на цял дом: всеки от нас носи със себе си всичко, което му е нужно. Когато дойдохме пък тук, трябваше да се мине известно време, докато свикнем с новата обстановка. А през такова време, ти сам разбираш, нали, не може да се чете сериозно.

Сега обаче навикнах и на новото, нормализирах се и ще гледам в кратко време по възможност да прочета и изпратя Христовите кни­ги. Ти му обясни горното — вярвам, че ще ме разбере и няма да се сърди.

Ако е въпрос за мене, аз съм вече достатъчно добре. С минава­нето на горещините мина ми и главоболието. А да се чувствуваш до­бре, особено след като известно време си се чувствувал зле, е пре­красна работа.

Иска ми се да ти припомня, че ти трябва да бъдеш по-акуратен в спазване на обещанията си. Така напр. ти ми писа, че ще пратиш  „тия дни" пари, а се мина цяла седмица, без парите да стигнат. Въз­можно е в момента, когато ти пиша, ти да си ги вече пратил, но все пак трябва да побързаш, нали? Поне в това с тебе сме се разбрали. Очаквах да се обади някой от роднините, за които ми пишеше, че се надявали скоро да ме видят. До тоя момент обаче никой не е писал.

Ти и Любчо240 гледайте навреме да си пломбирате зъбите. Не ви оправдава това, че имало много работа. Ами утре, когато зъбите се развалят съвсем, какво ще правите? Също и тате не бива да жали парите да се лекува. Ние аслъ често тъй правим, щедри сме на браш­ното, а скъперници — на триците. Не бива никога да се забравя, че пари, дадени за здравето, са винаги на място дадени.

Искрен привет на тебе, на всички в къщи, както и на роднините.

                                                                                                                                Митко

 

238 Парола, споменаването на която означава, че в кориците на изпратените от Д. Каляшки книги (в случая „Изкуство и критика") са укрити непроверени от за­творническата цензура писма до близки и другари на политзатворници.

239 Сп. „Стопански проблеми", С., 1936—1941.

240 Виж инд. 11.

--------------------------------------------------                 

 

 № 32

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО СЪОБЩАВА. ЧЕ СЕ РАДВА НА ПОЛУЧЕНИТЕ ПИСМА, И ИСКА ДА МУ БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ ПАРИ  ЗА КНИГИ

                                                                                          Плевен, Областен затвор, 7 януари 1941 г.

                                                                                                                                           7 януари 1941.

                                                                                                                     Обл[астен]  затвор, Плевен

Плевенски затвор

  Прегледано

 

Драги брате,

Получих общото ви (с Любчо)241 писмо, както писмо от Сандо242 и картичка от Ампе243. Ще прощавате, че не можах навреме да ви отговоря — писах на Вера.244

Писмото на Любчо ме зарадва много. Най-после моето малко братче почна да ми се обажда по-редовно. Така, много пъти, то би могло да те замества и тебе, когато нямаш време за писане. Кажи му друг път да сгъва листа наполовина — така, както ти пишеш.

Благодаря искрено за хубавите пожелания, които ми отправихте по случай Новата година. Дано се сбъднат, разбира се. Радвам се, че младите245 готвят пак вечеринка, в която щял да играе и Любчо. Много добре ще бъде, ако той ми пише подробно как са я изнесли.

И тук има сняг, но засега не е толкова студено, както беше преди известно време. Добре сте направили, че сте започнали да си плом­бирате зъбите. Гледайте да свършите тая работа, както трябва — няма да съжалявате никак. [...]246

Напълно споделям мислите на Любчо по четенето на книгите. След известно време ще му пратя и други — нека  чете.

Извънредно много съм доволен от изпращането на непознати ду­ми.247 Нищо от туй, че веднага не ти ги плащат, но то има голямо зна­чение. Трябва искрено да се благодари на ония, които са ти помогна­ли при събирането им.

Подаръците още не са готови. Ще ги пратя, може би, след седми­ца. Ще подиря за тате броеница. Колкото за колетчето ти, получих го — ликото ще влезе в работа (то е за едни обувки на Вера). Парите обаче още не съм получил.

Ти нали уж щеше да ми пращаш и пари за книги? Какво ста­на? Аз все чакам. Побързай!

За коледните празници си излязоха 11 души, двадесет и няколко получиха намаление с по 1 или 2 години. Останахме към 70 човека. Такива като моя милост имаха същия късмет, както на 3. X. — да не закачат нищо. Това за сведение. По туй друг път повече, а сега само туй — ще се постарая да не си пропилея времето на вятъра.

Уреди се своевременното получаване на писмата и книгите. Ня­кой път се налага просто да пиша на Павлето. 248  Интересно защо да не може да ти ги донася навреме? — Това поне може да се нагласи.

След някое време ще се обадя по-подробно на Любчо. Това си­гурно ще стане, като получа неговото писмо. Нека не ми се сърди, че не мога веднага.

Вера ти пратила телеграма за Новата година. Твоето писмо не е получила (пише ми от 3 т. м.) — сигурно не е било препоръчано. До 15 т. м. ще си бъде на село. Не й пиши, докато не ти се обади по­вторно (аз ще й съобщя това тия дни). Любчо писа ли й (коригирай пи­смата му — прави много правописни грешки).

Завършвайки писмото си, пожелавам от все сърце на тате най-весело прекарване на именния му ден, крепко здраве и дълъг живот.

Искрени поздрави на всички.

                                                                                                                                 Митко

 

241 Виж инд. 11.

242 Виж инд. 13.

243 Харалампи Янев Васев, р. 1916 г., от с. Жиленци. Активен член на ЗМС,  дружил с ремсистите.

244 Виж инд. 216.

245 Авторът има предвид ремсистите от с. Жиленци, която са ядрото на младеж­ката културно-просветна кооперативна група, от  чието име се изнасят вечеринките.

246 Текст, заличен от затворническата цензура.

247 Диалектни думи в народния говор в Кюстендилско, изпратени от Георги Каляшки в БАН.

--------------------------------------------                            

 

№ 33

ПИСМО НА ДИМИТЪР КАЛЯШКИ ДО МЛАДИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА РМС В СЕЛО ЖИЛЕНЦИ, С КОЕТО ИМ ЧЕСТИТИ ИМЕННИЯ ДЕН 249

                                                                                      Плевенски областен затвор, януари 1941 г.

В деня, когато вие скромно ще отпразнувате вашия имен ден, към пожеланията, които ще ви отправят вашите близки, вие прибавете и искрените пожелания на един ваш приятел, който, макар вече пет го­дини да е отделен от вас и сложен зад дебелите и високи каменни зидове, все още не ви е забравил и си спомня с истинска радост за вас.

Като ви изказвам от сърце „честит ви имен ден", аз ви пожела­вам най-сърдечно всичко най-хубаво и най-радостно във вашето бъ­деще. Дано новата 1941 година осъществи най-хубавите ви и най-съ­кровени мечти и блянове. Дано силите на народа ни пораснат до така­ва степен, че да наложат на тия, на които трябва, щото нашата хуба­ва родина да не бъде хвърлена в пожара на войната нито на страната на лондонските банкери, нито на страната на берлинските и римските капиталисти. Дано смелите и героични български работници и селяни, които показаха чудеса от подвизи по четирите краища на Балканския полуостров, добият повече съзнание, смелост и дисциплинираност, да заставят отговорните фактори да върнат правата и свободите на на­шия умен, работлив и свободолюбив народ. Дано стане всичко туй, та да може всеки да живее сносен човешки живот, защото „и ние сме деца на майката земя, но чужда е за нас  кърмящата й гръд" ...

 

249 Писмото е адресирано до Иван Грънчаров — Ваньо, Йордан Керестов, Йордан Шупев и други членове на РМС. За първи път писмото е публикувано във вест­ник „Народна трибуна", гр. Кюстендил, бр. 63, 18. VIII. 1960 година, Оригиналът  изгубен.

------------------------      

 

 № 34

 

ПИСМО ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, В КОЕТО ПОЗДРАВЯВА РЕМСИСТИТЕ ОТ С. ЖИЛИНЦИ ЗА АКТИВНАТА ИМ ДЕЙНОСТ И СЪОБЩАВА ЗА НАМЕРЕ­НИЕТО СИ ДА ИМ ПОДАРИ НЯКОИ ХУБАВИ КНИГИ

                                                                                     Плевен, Областен затвор, 20 януари 1941 г.

                                                                                                                                      20 януари 1941 г.

                                                                                                                  Обл [астен] затвор, Плевен

 

Драги брате,

Писмото ти от 15 т. м. получих своевременно и бързам да ти от­говоря веднага.

Парите (и двата записа), които ми беше пратил, пристигнаха. Ис­крено благодаря. Ще поправя зъбите си, както и дрехите ще бъдат прекроени, както трябва. Щом нямаш готови пари за книги понастоя­щем, недей се мъчи да събираш. По това ще ти пиша по-нататък.

Подаръците са вече готови, но още не са обезмитени. Пък засе­га още не съм намерил и кутия за пращане (тук не е като вън — да намериш веднага всичко, що търсиш, нали?). Може да ти пратя 3 та­кета — ще си подберете с Любчо250 ония, които ви отиват, а третото оставям на ваше разположение. Мислех си да ви препоръчам на кого от братовчедите да го дадете, но като взех предвид, че и останалите ми са близки и може да се поразсърдят от едно такова предпочитание, отказах се.

Съдейки по разписката и писмото ти, разбирам, че подаръкът за именния ден на тате е закъснял — нещо, за което много съжалявам. От Любчо чакам подробно писмо за вечеринката — ако не ми е пи­сал вече, нека пише веднага: ще гледам да му отговоря по-нататък по възможност по-подробно.

Гюра251 няма защо да се срамува от мене, че не могла да пише - нима съм чужд човек. Пък и ти можеш да и помогнеш малко, нали? Нека въобще тя се чувствува по-свободно: в редица неща тя ще бъде учителка  и на Вера.252

Много ме зарадва туй, че братовчедките ми са се сетили за мене. Ще гледам да се обадя с някой и друг ред  и на тях. Нека си призная, не съм очаквал такава приятна изненада.

Иска ми се да направя по един малък сюрприз на братовчедите и братовчедките си. Мислих по това, какво ще бъде най-добре да им пратя, и измислих туй — 2 книги: едната за първите, другата — за вторите. Готов съм да дам за всяка книга даже по 30—40 лв. Обръ­щам се сега към тебе за съвет (понеже най-добре познаваш положе­нието)  кои книги да им подаря. Пиши ми това, аз ще си ги доста­вя и надпиша за спомен, както трябва. На тях няма какво да казваш предварително. Ясно, нали? Чакам веднага да ми пишеш.

Писмото от Джелепа253 още не съм получил — възможно е да пристигне днес-утре. Чакам да го получа, за да му отговоря по-наширочко, зер отдавна не съм му писал.

Пишейки тоя път на тебе, не ще мога да отговоря на Вера, от коя­то ще дойде писмо през седмицата. Няма да направиш зле, ако ти е дала адреса си в столицата, да й пишеш (но препоръчано!),  ако такъв адрес не ти е даден, пиши до баща й - Васил Спасов, с. Кондофрей, Радомирско. Особено майка и има нужда от известно успокоение — нужно е да се увери, че всичко станало е напълно искрено.

Не бива да използваш картичките — пиши затворено писмо, за да можеш да изясняваш по-повечко нещата.

Извънредно много се радвам, че подготвяте нова вечеринка. Рад­вам се също от успеха на Любчо — нека се упражнява. Той чете ли книгата „Етюди по художествено четене"? Ако я е чел, нека каже можал ли е да научи нещичко от нея. С удоволствие бих му пратил книга по театрална подготовка, но оттук не мога да подбера някоя по-хубавичка. По-натам може и това да стане.

Ти ми беше обещал да пратиш „Млад кооператор".254 Такъв оба­че досега още не съм получил. Защо не дадете там дописка за двете ви вечеринки? Пък прати по-скоро броевете от туй списание. Надпис­вай името не само върху обвивната хартия (амбалажа), но и върху корицата, и то — с мастило.

На Ковачевски255 и други твърде недей се улавя на обещанията. Те я карат според народната поговорка, че „от обещания дом не се разтуря".

Получиш ли писмото ми, и особено: получиш ли подаръците, оба­ди ми се незабавно, за  да зная стигнали ли са.

На тебе и на всички в къщи и на роднините пожелавам всичко най-радостно. На чичо Йордана,256  на братовчедите Иван257 и Йордан,258 както и на другите именници пожелавам в най-скоро време съдбата да им донесе това, което техните сърца жадуват.

Друг път повече.

                                                                                                                       Вашият Митко

 

250 Виж инд. 11.

251 Виж инд. 210.

252  Виж инд. 216.

253 Виж инд. 26.

254 Сп. „Млад кооператор", С, ,1934—1944 г.

255 Божко Йорданов Ковачевски от гр. Кюстендил. Народен представител в XXV ОНС, обещавал с демагогска цел преди изборите да издейства освобождението на Д. Каляшки от затвора, ако последният се откаже от комунистическата партия.

256 Йордан Христов Бандарски от с. Враца (Мирово), Кюстендилски окръг, чичо на Д. Каляшки.

257 Иван Георгиев Грънчаров от с. Жиленци. Член на РМС.

 268 Йордан Евтимов Николов от с. Жиленци. Член на РМС.

-------------------------- ----------------------

 

№ 35

ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА, В КОЕТО СПОДЕЛЯ ЗАГРИЖЕНОСТТА СИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БРАТЧЕТО И СЕСТРА Й И ОТПРАВЯ ПОЖЕЛАНИЯ НА СЕСТРА Й И ЗЕТ Й ПО СЛУЧАИ СВАТБАТА ИМ

                                                                                         Плевен, Областен затвор, 21 януари 1941 г.

                                                                                                                                           21 януари 1941 г.

                                                                                                                       Обл[астен] затвор, Плевен

 

Драга Вере,

С нетърпение чаках тоя път отговора ти — нека си го призная най-открито. И когато тая сутрин го получих, два пъти го четох едно след друго. Хубави, радващи писма ми пишеш ти, Вере. Това още по­вече ме привързва към тебе, още повече изостря чувството ми на отго­ворност пред тази, която толкова искрено ме обича.

Хубавичко си описала настоящото положение на вашите (зер тол­кова време не сме се виждали — хората се променят, а ние не знаем това, нали?). Доволен съм, Вере. Бъди така отзивчива и точна вина­ги и в бъдеще към своя другар — това подобава на една съзнателна и истинска спътничка в живота. От това нашата дружба само ще спечели. Нека още отсега, Вере, подготвяме у себе си ония навици, които ще правят утре живота ни по-приятен, по-радостен. Питаш: „Нещо неказано?" — Засега само туй: имената на братчето и сестричето ти,259 друго — друг път.

На братчето ти — като минал по неговия път по-голям батко — ще пожелая, ако се чувствува здравичък и силен, да се поопъне по мъжката, така, както могат да правят само народните синове и дъ­щери, да си подобри бележките, за да може да се освободи по кол­кото се може повече предмети. За целта ще гледате да му обезпечите и вие нужните условия, защото моментът е такъв, че от тая последна в гимназията година зависи както цялото му досегашно учение, тъй и евентуално по-нататъшното. От цялата сериозност на това положение трябва да се проникне и самото ти братче. За всеки случай аз те мо­ля да му съобщиш моето мнение. Ако видите обаче, че той е много слабичък, че усилената работа би сломила здравето му, не го пресил­вайте, още повече че той е избързал с една година. Необходимо е да му се осигури спокойно занимание, разумно използване на времето, достатъчно храна, топливо и пр. Въпрос: в коя гимназия се учи той сега?

Независимо от туй, Вере, че ти беше принудена да преустановиш учението си, помагай, па макар и само със съвети, на сестричката ти от професионалното училище. Нека тя бъде там първата ученичка не само по специалните, но и по общообразователните предмети. Така най-добре ще изпълниш ти своето сестринско задължение към нея, а и тя само по тоя начин ще ти изрази най-добре своята благодарност.

Вере, моля те също тъй да прочетеш на сватбата на Филка и Ваню260 следните мои думи: „Искрено ви благодаря за поздравите, които ми пращате. В днешния най-радостен за вас ден, когато вие си пода­вате ръка за постоянна дружба в живота, когато всичките ви роднини и близки ви поднасят своите поздравления, позволете ми да ви изка­жа и аз своите най-искрени пожелания, щото вашият семеен живот, ос­нова на искрена обич и взаимно уважение един към друг, да ви носи занапред само успехи и щастие в живота. Не е леко да се живее в днешните трудни времена. Нужна е твърда воля, силен характер, пъл­но разбирателство помежду ви. Аз не се съмнявам, че вие притежава­те всичко това. Не бидейки сега в състояние да участвувам лично във вашата обща радост, аз, макар и отдалеч, се присъединявам най-искрено към вашето мило семейно тържество, като ви казвам: бъдете щастливи, дано в най-скоро време съдбата ви донесе това, което сърцата ви желаят. Честито!"

Пък майка ти, Вере, няма що да се тревожи, че може да отидеш по-далече. За тебе, пък и за нея, по-важно е другото: ти да се събереш с тоя, който те обича и когото и ти обичаш и който с всички сили ще се стреми да ти помага да вървиш напред. Разстоянието може лесно да се преодолее, стига само да сме свободни, нали? Колкото пък за се­гашната ни раздяла, напълно съм съгласен с тебе. Но и аз мога да ти кажа, че краят не е много далеч.

Туй, че майка ти ме поздрави, само ме радва. И, наистина, може ли да бъде другояче, когато ми пише майката на моята скъпа Вера? И отгде накъде ще ти се сърдя, че си й позволила да ми пише? Предай и моята благодарност за искрения поздрав. Ако тя желае да ми каже нещо повече, нека ти го продиктува — с радост ще го чета.

Пък нека се обади, ако обича - макар и с няколко думи, — и татко ти. Колко много ми се иска да си стиснем ръцете с него и да си поприказваме. И нека бъде напълно спокоен той: неговата Вера няма да сгреши в избора си.

Благодаря, Вере, и за поздравите на баба ти. Предай и, че и по­желавам от мое име крепко здраве и дълъг живот, та не само мене да дочака, но да доживее и хубавите дни на близкото бъдеще. Изглежда, добродушна женица е тя.

Нашите отношения, Верочке, влязоха вече в нормални релси. Осо­бено пък сега, когато вашите няма да пречат на избора ти. Най-искрено ти признавам, че това много ме радва. То ще радва, безспорно, и те­бе, нали? Нека сега всячески се стремим да закрепим още повече ис­крената си дружба, нека продължим и занапред  това внимателно от­ношение един към друг, което се проявява досега и от двете страни, нека се готвим още отсега за оня щастлив за нас ден, какъвто пона­стоящем сестра ти със своя избраник преживява. Да бъдем щастливи утре, това, Вере, зависи само от нас, от двама ни. И всеки ще изпълни своя дълг, нали?

Вере, бих ти пожелал да изразяваш чувствата си по-свободно, без стеснение. Силното, естествено, непресторено чувство съвсем не е недо­статък, Вере. Защо например ти не завършваш писмата си както твоя избраник?

Не остана място да ти пиша за отиването в София. За всеки слу­чай ти никога не се бой от махленски клюки. На тях ще се поддадат са­мо лековерните и празноглави „не съм от тях, како Сийке". Бъди ис­крена към мене и бъди спокойна за себе си. Пък гледай да се обаждаш все тъй редовно.

Своята скъпа Верочка целувам най-нежно.

                                                                                                                                     Митко

 

259 Любен Василев Спасов, тогава ученик в гимназията в Радомир, и Евдокия Василева Спасова, ученичка в професионално училище в гр. Радомир.

260 Филка Василева Спасова (по-подробно виж инд. 486) и Иван Здравков, неин съпруг.

---------------------------------------------------        

 

 

    № 36

 

  ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, В КОЕТО ИЗБРОЯВА ЗАГЛАВИЯТА НА КНИГИ, КОИТО Е ЗАКУПИЛ

                                                                                  Плевен, Областен затвор, 3 февруари 1941 г.

                                                                                                                                    3  февруари 1941 г.

                                                                                                                    Обл [астен] затвор, Плевен

 

Драги брате,

Получих писмото ти от 27. I. Реших тоя път да отговоря на тебе и Любчо.261

Нека преди всичко ти изразя благодарността от туй, че своевремен­но предаде книгите на Христо262  - иначе трябваше да му пиша спе­циално писмо за извинение.

Съобщи ми адреса на тетка Йорданка263 от Пловдив — получих от нея и Катето264 честитка. Отивали и двете при един мои приятел265 (който си излезе за празниците) и разпитвали за мене — писа ми той. Искам да пратя някакъв подарък и на тях. Колкото за вас, прощавай­те, че забавих толкова такетата - още не съм ги обмитил. Ще гледам да направя това по възможност тия дни. Ако я прочета дотогава, ще пратя и една книга за братовчеда - предай му я.

Братле, купих книги за близо 500 лв. Ще ти съобщя имената им, за да не ги купуваш и ти (тъй като след като ги получа, ще ти ги пра­тя). Имената са: „Теория за относителността" (Поликаров)266,  „Мате­рия и съзнание"267,  „История на еволюционното учение"268, „Развитие на икономическата мисъл след Рикардо",269,  „Първобитното общество"270 (I и II т.), „От Хераклит до Дарвин"271 (I и II т.), „Икономическа исто­рия на България след Освобождението"272;  „История на труда”273, „Моно­поли, картели и тръстове"274, „Историко-икономическа география на све­та"275, „Основни закони на научната философия” (Гановски) 276, „Раз­витие на обществените форми"277.

Мога да ти се похваля, че моят превод  „Теория на Айнщайна"278  е издаден вече от изд [ателство] „Нов свят" в отделна книга (от 50 и няколко страници). Ще ти пратя и от нея няколко екземпляра с моя под­пис за някои приятели физици.

Радвам се много, че ти най-после вземаш по-сериозни грижи за книгите — виждаш, че за тях отиват доста пари.

Тъй като имаш възможност да пишеш винаги, запитай Сашо 279 получил ли е подаръците, пратени за празниците. Ако си загубил адреса му, той е „Руен" 85. Аз му писах преди някое време, като му съобщих, че вече съм получил френските книги, които ми прати. Отговор обаче нямам.

Гледай да бъдеш по-редовен, като правиш зъбите си. Нередовност­та ти може да се отрази на качеството на работата и тогава все едно като че ли нищо не си правил — направеното (пломби, пък и корони, слагани върху пломби) се разваля и лошото е, че зъбът не може да се поправя няколко пъти. Така че внимавай да спазваш указанията на зъболекаря.

Писмо от Джелепа280 още не съм получил, макар ти да ми беше съобщил, че ми бил писал. Защо тъй, не зная: може би той само се е готвел да ми пише. От Сандо Утин281 получих писмо с 12 лв. марки - можеш да му пишеш картичка и да му благодариш от мое име. Бих искал да му се обадя и аз, но нали знаеш — не остава ред. Може по- нататък в писмо до тебе да му драсна и повече.

Много ме зарадва писмото от Гюра282 и Любчо. 283  Най-искрено им благодаря. На Любчо специално кажи да попрегледа правилата къде какви препинателни знаци се слагат - малко ги е позабравил. Пък ако пази чернова от писмото си, нека го прегледа заедно с Христо284 - последният нали е специалист точно по български език. Купи му също така и 1 хубав правописен речник.

Верината сестра и Вера285 ми пращат подарък по случай сватбата на първата. За жалост, ще трябва да им отговоря чак идния път.

Искрени поздрави на тебе, на всички в къщи, както и на остана­лите роднини.

                                                                                                                                          Брат ти

Плевенски затвор

       Прегледано

 

261 Виж инд. 11.

262 Виж инд. 238.

263 Йорданка Стоилкова Вучкова — Шишманян, сестра на майката на Д. Каляшки, тютюноработничка в Пловдив.

264 Екатерина Шишманян, братовчедка на Д. Каляшки.

265 Никола Балканджиев, партиен деец от гр. Пловдив.

266 Ал. Поликаров, „Увод в теорията на относителността", С., 1941 г. .

267 „Материя и съзнание". Засега не е установен авторът.

268 И. Презент, „История на еволюционното учение", С., 1941 г.

269 Ж. На т а н, „Развитие на икономическата мисъл след Рикардо", С.,  изд. Д. Гологанов.

270 А. Морган, „История на първобитното общество", С., 1939 г., Изд. „Нов свят".

271 В. Лункевич, „От Хераклит до Дарвин", С., 1940 г. Изд. „Нов свят".

272 Жак Натан, „Икономическа история »а България след Освобождението", 1938 г.

173  Л. Тюменов, „История на труда", С., 1931 г. Изд. „Народна просвета".

274 Рената Ж. Натан, „Монополи, картели и тръстове", С., 1938 г. Изд. на автора.

275 Дж. Хорабин, „Историко-икономическа география на света", С., 1939 г. Изд. „Нов свят".

276 С. Гановски, „Основни закони на научната философия", С., 1940 г. Изд. „Нов свят".

277 Жак Натан, „Развитие на обществените форми", С., 1940 г. Изд. „Нов свят".

278 О. Волберг, „Теорията на Айнщайн", С., изд. „Нов свят", превод  Д. Ка­ляшки, 1941 г.

279 Виж инд. 226.

280 Виж инд. 26.

281 Виж инд. 13.

282 Виж инд. 210.

283  Виж инд. 11.

284 Авторът има предвид брат си Георги Каляшки.

285 Виж инд. 216 и 260.

-------------------------------------------------           

 

 № 37

 

 ПИСМО ДО ВЕРА СПАСОВА, В КОЕТО Я СЪВЕТВА ДА ПАЗИ ЗДРАВЕТО СИ  И ДА МУ СЪОБЩАВА НАЙ-СВОБОДНО МНЕНИЕТО СИ ЗА ПИСМАТА МУ

                                                                                Плевен, Областен затвор, 17 февруари 1941 г.

                                                                                                                                  17 февруари 1941.

Плевенски затвор                                                                               Об[ластен] затвор, Плевен

Проверено

 

Драга Вере,

Последното писмо, което получих от тебе, беше на 31. I. На него ти отговорих миналия път. Днес ми е ред  да пиша, а ново писмо още не съм получил. Независимо от туй реших пак на тебе да се обадя.

Може и да си ми писала. Нашите писма някой път се размина­ват — ти сигурно си забелязала това.  Докато ти беше в столицата, можеше обикновено да ми отговаряш навреме. Сега обаче туй не ще ти бъде възможно, както изглежда, даже и да го желаеш (щом в село нямате т[елеграфо] -п [ощенска] станция. Все пак ти гледай да уредиш да получаваш навреме писмата си, както и да ми пишеш по възмож­ност по-скоричко. Ние пишем в неделя, тъй че твоето писмо трябва да е тук към петък, за да има време да бъде проверено и да ми се предаде.

Вере, с  тебе сме разделени и за известно време ще бъдем разде­лени, въпреки че ни свързват най-искрени чувства. Невъзможно е и да се виждаме често. Ето защо писмата си остават засега почти един­ственото средство за разменяне мисли помежду си. А има толкова неща, които трябва да си кажем! Затуй, когато ти пиша, винаги мя­стото ми се е струвало малко, все е оставало нещо неказано. Вярвам, че същото чувствуваш и ти. Затова ще се старая и занапред да ти пиша все тъй редовно, колкото условията за това и да не благоприятствуват (тъй като оттук се пише само 1 писмо седмично). Ще се старая също и да ти пиша по-добре, по-внимателно. Ако някой път  ти пратя набързо написано писмо, то туй се дължи не на нежелание, не на немарливост. Аз открито ти признавам, с всяко писмо ми се иска да те зарадвам. 3атуй давам място и на чувствата си и съвсем не смятам последното за „унижение на мъжкото достойнство", както го смятат някои. Нещо повече дори, мене винаги ме е позаболявало, когато съм забележел, че не съм постигнал целта си. Не зная дали ти си схвана­ла това, но тъй е. Та ти, Вере, ми пиши за впечатленията си, пък ако нещо не ти харесва, съобщавай ми го най-свободно. За твои бележки и аз няма да ти се сърдя: ти виждаш, нали, как внимателно се отнасям, към тебе.  И нека го кажа: мене много, много ме радва туй, че ние тъй хубавичко си се разбираме и тъй грижливо се отнасяме към бележ­ките, които си правим един на друг. И за да можеш, Вере, да почув­ствуваш всичката полза на едно такова поведение, сравни го с туй, което те заобикаля…

Независимо от туй подсещане да изказваш по-свободно чувствата си, твоите писма са били винаги искрени. Ето това ме е радвало най-много, това до голяма степен предопредели и моя избор. И мене ми се иска да вярвам, че моята бележка няма да те тревожи никак, че тя само ще те окуражи да бъдещ още по-пряма, открита  и искрена пред мене.

Не ще бъде зле да преглеждаш пак писмото, на което отговаряш. В противен случай някой път човек пропуща известни, неща, на които е трябвало да отговори. Отговаряй ми на туй, което те запитвам (име­ната на братчето и сестричето ти?). Когато ми пишеш представи си, че си на мое място, и виж на какво би очаквала отговор. Някога ти допущаш, че ми са известни и неща, които не зная, нали?

Пък ми пиши повече за себе си, за здравето си. Чувствуваш ли още болки в ухото си или вече преминаха? Какво е самочувствието ти във връзка с идващата пролет? Колко много ми се иска да бъдем заед­но! Между многото други неща да си поговорим и за опазването на здравето. Защото, знаеш ли, Вере, и аз съм „малко небрежен към здравето си", както пишеш за себе си и ти. Как се събрахме и двамата та­кива? Ще трябва да се чупим и тук, Вере, ще трябва да се приучим да ценим здравето един на друг, както и собственото си такова. Чакам да ми пишеш нещо повече по това.

Когато привеждаш (цитираш) нещо из писмо, книга и пр., нужно е да се привеждат думите точно, като се ограждат с кавички. Греш­ки в това отношение не са беда, нали, но все пак аз ти пиша  да се научиш — това не ще ти бъде излишно утре.

Казваш, че не си си пишела (кореспондирала) с никого другиго освен с мене и с нашите. Вере, туй ми припомни веднага 1 твое писмо от м. юли м. г. (в него ти съобщаваше при какви условия би преста­нала да ми пишеш — спомняш ли си?). Вере, нека ти кажа най-искрено: можеш да пишеш, където пожелаеш, стига само ако искаш — аз съвсем няма да ти се сърдя за това. Колкото за мене, ти виждаш къде пиша най-много. Трябва също да пиша на брат си, както и на някои роднини и приятели. Пращат писма, книги, колети, пари — трябва да им отговоря, нали; елементарното чувство на признателност изисква това.

Вере, нямам нищо против, че си казала на Венерината сестра285 за нашите отношения. За поздравите и благодаря. Обувките ти най-после са вече готови — остава още да ги обезмитя.

Иска ми се да вярвам, че Георги287 ти е писал вече (аз имах от тях писмо от 27. I. — отговорих им).  Съобщи му, че колети, пращани чрез гара, не се разрешават вече. Разрешават се да се пращат чрез т[елеграфо]-п [ощенски] станции само. Също тъй да не ми праща за из­вестно време никакви книги — не се разрешават. Пиши му, като мое мнение, да ти се обажда само със затворени писма. Същото спазвай и ти, когато пишеш до него (пък и до мене).

Поздрави също татко си и майка си. В предпоследното си писмо, мисля, ти пишех да ти кажат нещо повече, ако желаят, за да ми го предадеш, или пък сами да пишат. В отговор ти нямаше нищичко по туй.

Чакам да се обадиш. Пък дано си писала вече! При нас е вече пролет. Пролет е и в сърцето ми. Ех, Вере, защо не сме заедно?

                                                                                                  Целува те нежно

                                                                                                                                     твоят М и т к о

 

286 Евдокия Василева Михова от гр. Радомир, братовчедка на Вера Спасова. Нейната сестра Венера Михова, активна членка на РМС и политзатворничка.

287 Виж инд. 1.

------------------------------------------       

 

№ 38

ПИСМО 288 ДО ВЕРА СПАСОВА ЗА УКРЕПВАНЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ НА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ТЯХ, ЗА ВЗАИМНОТО ИМ ОПОЗНАВАНЕ И ХАРМОНИРАНЕ НА ТЕХНИЯ ХАРАКТЕР И ТЕМПЕРАМЕНТ, ЗАЛОГ ЗА ПЪЛНОТО ИМ РАЗБИРАТЕЛСТВО

                                                                                       Плевен, Областен затвор, март 1941 г.289

 

Моя скъпа Вере,

Гледам да използвам всеки удобен случай да ти се обадя, надя­вайки се с туй поне малко да те зарадвам.

Какво е характерно за нашата дружба сега? — Характерното, Вере, е че нашите отношения се уясниха вече напълно. Ние и двамата можем смело да констатираме, без страх, че не ще сгрешим, че се разбрахме докрай по основния въпрос: да се дочакаме един друг и да бъ­дем заедно. Тебе те радва много това, че ние отлично се разбираме по всички въпроси. Ти ми пишеш: „Ще понеса всичко, само дано се сбъд­не нашата обща мечта — в скоро време да бъдем заедно." Как много ме радва това и мене! И наистина, има ли нещо по-желателно за нас от туй, че сме сложили здрава основа на нашата дружба? И не е ли и моя мечта да бъда заедно с тази, която обичам? — Но не е само това: ние направихме достояние нашата обич на близките си. И те нямат нищо против дружбата ни. Особено важна за нас е толкова благоприятната за нас позиция на твоите татко и майка. Колко редки са наистина случаите в сегашното време, особено за момичетата, да спе­челят родителите си за една своя дружба по сърце! Ние обаче можем да се поздравим с успех и тука. Всичко това ме кара, Вере, да гледам спокойно на нашето бъдеще, да не се тревожа вече от туй — коя ли ще бъде утре моята избраница и как ли ще се разбираме с нея…. На­дявам се, че и ти, Верочке, гледаш вече спокойно на бъдещето си, кое­то е наше общо бъдеще.

Какво ни предстои сега, Вере? — Предстои ни да укрепим още по­вече тая дружба до деня, когато ще се срещнем, да я направим още по-задушевна, да си запазим здравето (защото „още много сили тряб­ват дотогава" — твои думи),  да увеличим познанията си, да си пома­гаме още отсега колкото можем, за да прекараме по-леко раздялата си, да си доуясним всичко, което ни интересува, за да се подготвим колкото се може по-добре за утрешния ни общ живот, колкото и вън животът да е нерадостен.

Ако искаш да ми пишеш нещо по това, пиши ми, Вере, напълно искрено и свободно. Бъди сигурна, че не само ще ти отговоря, но и не­пременно ще се разберем. Затуй и бъди спокойна: основният въпрос за нашата дружба е безвъзвратно решен и всичко друго, буквално всичко друго, по което ще ми пишеш занапред, ще го решаваме на тая и само на тая основа.

Пишеш, че акълът ти не може да побере как ще бъдеш заедно с любимия си. Вере, добре ще бъдем: рядко се среща такава искрена и силна любов, рядко се среща такова взаимно уважение като нашето. Ти помниш: говорех ти някога за „щастливи случаи" в живота, казвах ти, че в тебе виждам един такъв щастлив случай за мене. Сега мога да повторя това: ти наистина си моят щастлив случай. Мога ли да смятам, че и ти мислиш така за своя избраник?

Споменах за твоята искреност: нека ти призная — тя като магнит ме привързва към тебе. Преди някое време например препрочетох всичките ти писма. Как е отразен там целият път на нашата дружба! Колко ме радва туй, че ти нищичко не скриваш от мене — даже свои­те  опасения и съмнения. „Никой друг не ми трябва — каквото имам да казвам, само на тебе ще го казвам" — ми каза ти на свиждането ни и с тия думи още тогава изтръгна сърцето ми. В едно от писмата си ти ми пишеш: „Виждах, че тия, които са около мене, не можеха да ме разберат, и аз всичко докладвах — и хубаво, и лошо — на тебе. И не се излъгах, като постъпих тъй, ти си единственият, който ме раз­бира и вдъхва вяра у мене." Колко приятно, колко мило ми звучат тия твои думи! Мечтая си и аз като тебе, Вере, и, уверявам те, осъ­ществяването на всичките най-хубави мечти е свързано с тебе. Меч­таейки си някой път вечер, се питам: „Не мечтае ли сега и Верето за мене?" И чувствувам у мене неудържимо желание да бъдем заедно, да те държа крепко в прегръдките си и да ти шепна излизащите право от сърцето ми думи: „Обичам те, лудо те обичам, мое любимо, мое скъпо Вере!" Разбирам те: измъчи се и ти в самота. Толкова време, наистина! Знам, че и у тебе кипи младостта, че ти по младежки искаш да се радваш на младините си. Разбирайки това, Вере, обещавам ти да направя всичко, зависещо от мене, но да оправдая твоите най-съ­кровени блянове за хубав и радостен живот.

Ти се опасяваш да не би животът, какъвто е сега, да развали на­шите планове. Истина е, Вере, че сега животът вън никак не е зави­ден, но — бидейки свободен — ние до голяма степен ще устройваме нещата така, както ги желаем. Освен това съдбата, която ни очаква вън, е съдба на милиони и за разлика от много други ние ще се обичаме и уважаваме така, както това с малцина бива. За туй, Вере, не се тревожи. Нека за туй мислим тогава, когато му дойде времето. А до­тогава да живеем с мисълта за ония чисти пролетни радости, които мо­гат да преживеят само искрено обичащите се сърца.

Напълно съм съгласен, Вере, нашето щастие да не бъде само миг­новено, а трайно, да остави дълбоки корени в сърцата ни. Напълно съм съгласен и доволен от думите ти: „Искам да живея щастливи ми­нути, но само с този, когото обичам и който ще ми бъде спътник в жи­вота." Мога да те уверя, Вере, че това е и мое ръководно начало, ми­налото ми е чисто в това отношение и бъдещето ми с тебе ще бъде такова. Ти казваш, че мразиш свободията в тази насока. Безусловно си права. И ако аз ти писах, че трябва да бъдеш по-свободна, то беше само за туй, че чувствувах у тебе известно стеснение. А нямаше ни­какви основания, Вере, да се стесняваш от тоя, който те обича и ува­жава; от своя другар. Нали така? И аз се радвам, че ти се отпусна, за пръв път след това ме целуна, макар и на книга. Знаеш ли как ме зарадва това! И по тоя въпрос: да си позволим онова, което е естестве­но и нормално, онова, което нашата младост и обич изискват, ние, Вере, не ще имаме недоразумения. И много права си ти, че тия неща ще ги разрешим, когато се видим. Сега по тях ти даже не можеш свободно да пишеш: твоите писма минават през чужди очи тук.

(…… )290 Мене обаче тоя въпрос не ме е тревожил толкова, защо­то винаги съм смятал, че тук много по-лесно ще се разберем и уеднак­вим, отколкото по други въпроси. Затуй и досега не съм та писал нища по това. Защо мисля така? — Първо: много голяма е вероятността, като съдя по всичко, което зная за тебе, ние и двамата и тук ще си хармонираме така удивително, както по всичко друго досега; второ: ако има известна разлика в темпераментите ни, тя до голяма степен може да се премахне и организмът постепенно да привикне. А при нас е налице и от двете страни желанието да се разберем. Нали така, Вере? Затуй ти пиша и сега: да си спокойна и тук, ако у тебе са се явили известни мисли в тая насока във връзка с моята покана да бъ­деш по-свободна. Използвам случая, че моето писмо няма да мине през чужди ръце, за да ти пиша какво мисля по това. Мисля, че не правя лошо, нали? Колкото пък за туй, че „свободата" трябва да е свързана с „искреност и вярност" към любимата, по това 2 мнения няма.

Вере, по всяка вероятност надценяваш моите знания — затуй и даде такава оценка за мене (защото има неща, които пък аз не зная, а ти знаеш). Колкото обаче за туй — да се допитваш до мене, по то­ва, което не знаеш, не само че съм съгласен, но нещо повече: ще ти казвам какво мисля с голямо удоволствие. И може ли да бъде другоя­че, когато е въпрос да помогна на тая, която обичам? Нямам нищо против твоя досегашен вкус - любимият ти да разбирал повече. Пишеш, че за моя вкус аз сам най-добре си зная. Но може би за тебе не ще бъде безинтересно да го знаеш какъв е тоя мой вкус: аз бих желал моята другарка, моята любима, да бъде със знания еднакви с моите или приближаващи се до моите, за да можем действително да си споделяме всичко: не само интимни въпроси, но и всякакви други (научни, литературни и пр.). Това би било идеално положение, нали? Досега не съм ти писал нищо по тоя въпрос, и то нарочно: опасявах се да не те смута. И ако сега ти пиша  Верочке, то съвсем не е да те тревожа, нали, а само да ти кажа какво мисля. Защото аз — знаей­ки удивително добре много неща за тебе — смятах и смятам, че ти имаш всички данни да бъдеш моя отлична другарка. Колкото за по­знанията ти, ти имаш всички качества да напреднеш и в това отноше­ние: умна мома си, имаш основа от гимназиалното си образование (колкото и да си забравила), обичаш ме искрено, което и ще бъде под­будата да увеличиш знанията си. И в това отношение, Вере, аз не се излъгах, ти започна още отсега (със стенографията), ще продължиш така до деня, когато се съберем, а тогава вече под мое лично ръко­водство ще крачиш напред с грамадни крачки. Аз искам моята скъпа Вера да бъде напред и по знания и тя ще бъде! Вере, ти нямаш нищо против това, нали?

Моя обич, препоръчах ти най-напред стенографията не от каприз: аз правя всичките си бележки само на нея, а утре ние ще работим за­едно, нали? Също така бих могъл ей тия си писма да ти ги пиша не така, а на стенография (хем ще ти пиша много повече, хем за мене ще бъде много по-удобно — разбираш ме, нали?). Тя не е лека за изуча­ване, но на тебе ще ти помогне туй, че ти си учила някога, пък и  Любчо291 ще ти помогне, ако знае. За всеки урок трябва да отделиш поне по 1 ден. И то непременно по учебника на Гълъбов. Нека Любчо ти намери за 1 седмица поне един цял учебник, за да прочетеш ука­занията в началото и да си препишеш уроците, които липсват. Чакам резултати. Р. С. Ще се опитам да ти пратя преписани параграфите от 13 до 20.

На няколко пъти в писмата си досега ти се оплакваш от подлости в живота. Туй ми прави впечатление. Аз съвсем не мисля, че това е намек за мене, но бих желал да зная дали ти си била жертва някой път на такава подлост. Разбира се, ако ти е удобно да ми пишеш. На свиждането, без да те питам и без да зная това, ти ми каза за един свой кандидат (към когото още тогава, когато тъкмо се оформяваха отношенията ни, ти си се държала хладно). Много мило беше това от твоя страна, Вере. И голяма искреност беше то: друга на твое място сигурно би скрила това. Но затуй аз избрах тебе, защото не си от по­следните. Бих искал да запитам — не от ревност, Вере, а само от про­сто любопитство: вярвам, че ме разбираш — какво стана с негова ми­лост. И по това пиши само ако ти е удобно.

Богдан292 не ми се е обаждал. Това никак да не те тревожи. Не­ка за пръв път ти кажа, че ние тук не бяхме големи приятели — посприятелихме се едва към края. По туй недей му говори нищо. Когато се видим, ще си говорим защо беше тъй. На Венера293 и Данчо294 пра­тих честитка (за 1 март), а не писмо (мисля, че така ти и писах). Не са се обаждали и на мене — тия неща обаче да не те тревожат абсо­лютно никак.

Искам да те предупредя: някои „приятели" и „приятелки", които някога са били в затвора, са сега в услуга на полицията. Използувайки познанството си от по-рано, те устройват провокации. Някои от тях ще ти се представят и като мои познати: внимавай да не те измамят нещо (някои са твои познати от Централния затвор). Ясно?

На Таня295 пратих 1 екземпляр от моя превод: останала много до­волна (нали е малко литераторка). Отговори ми с едно големичко писмо (с марки). С тебе искала да се види една твоя съученичка — не могла да те види: не съжалявай (не я познавам добре, макар че ми идва на свиждане — но по това нито дума никому!).

Тук сме болшинство (към 80 души). Тук са и момите (3 + 1 в Со­фия).296 В София има само 4—5 души следствени. В Сливен няма ни­кой. В К[юстенди]л има към 10 д[уши]. Един излезе за Коледа. Катиният297 брат е тук. Имаме да лежим до 2 год. Аз имам още 1.5 год. и съм, мисля, осмият по ред за излизане. Някой път обаче тая арит­метика не се опазва. Все пак излизането ми все повече се приближава.

Скъпо Вере, писах ти доста, а още толкова много неща има да ти кажа! По някои от тия неща, за които ти пиша, можеш да се изкажеш. Разбира се, вземай под внимание, че тук писмата ти ги чете преди мене друг, нали? При това недей бърза да ми отговаряш на всички въпро­си в едно писмо: така само ще претупаш набързо всичко. Можеш във всяко писмо да вземаш отделен въпрос, нали? За отделно писмо до вашите не споменавай: пиши, че си им прочела писаното за тях (по­нятно защо).

Интимната ми цел, Верочке, беше да те зарадвам. Обаче засегнах много въпроси — някои от които за първи път. Боя се нещо да не те разтревожа. Затуй пак ти повтарям: бъди спокойна — нас нищо няма да ни раздели.

В мисълта си те прегръщам крепко до себе си, нежно милвам ко­сите ти и нежно те целувам, моя скъпа Верочке: завинаги твоят

                                                                                                                  Митко

 

288 Писмото е адресирано до бащата на Вера — Васил Спасов, с. Кондофрей.

289 Писмото е датирано по неговото съдържание.

290 Откъсната част с текст от писмото.

291 Виж инд. 259.

292 Виж инд. 218.

293 Виж инд. 286.

294 Йордан Петков  от гр. Радомир, активен член на РМС и БОНСС, съученик па Димитър Каляшки, съпруг на Венера Михова

295 Таня Михайлова Петрунова, р. 1914 г. в гр. Перник, активна членка на РМС.

296 Лицата  не са идентифицирани.   

297 Георги Стефанов Аврамов (бай Пешо), р. 20. IV. 1901 г. Като секретар на Окръжния комитет на БКП в София е предаден и хвърлен в затвора. В периода на въоръжената борба (1941—1944 г.) е политкомисар на I ВОЗ и на този пост за­гива на 6. IX. 1944 г.

---------------------------------------------------------        

 

№  39

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ЗАТВОРА. ПРЕДУПРЕЖДАВА ГО ДА БЪДЕ ПРЕДПАЗЛИВ, ЗА ДА НЕ ПОСЛЕДВА НОВ ПРОВАЛ В РЕМСОВАТА ИЛИ ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В С. ЖИЛИНЦИ

 

                                                                                        Плевен, Областен затвор, 16 април 1941г.

Плевенски обл. затвор                                                                                              16. IV. 1941.

Прегледано                                                                                            Обл [астен] затвор, Плевен

[п] [не се чете]

 

Драги Георги,

Ако до тоя момент още не си пратил дреновите парчета, недей ги праща вече, тъй като майсторът на таблите по всяка вероятност ще си излезе за празниците. Ако ли се случи тъй, че той не си излезе или пък някой друг се заеме с правене на табли, ще ти пиша допълнител­но. Колкото за туй, че не можа досега своевременно да изпълниш поръчката, не се тревожи: извинен си, тъй като сигурно неизпълнението не се дължи на нежелание.

Останах много доволен от туй, което си направил. Жалко е наис­тина, че най-видните адвокати ги няма: тяхната дума е много по-тежка от подписите на мнозина. Няма да е зле да се обадиш с Тончо298 на неговия съученик Пешев.299 Вярвам, че първият се е убедил вече в точния текст на § 1. Не бива да се повдига твърде мерникът, трябва да се сочат в заявленията общонародни и общодържавни съображе­ния за включването и на тия, които понастоящем още изтърпяват на­казанието си. Впрочем, по туй ще ти пиша след празниците, за да на­правите необходимото в навечерието на разглеждането на законопроек­та (отложен за 14 идния м.), Колкото за празниците, списъците на ония, които ще бъдат пуснати, са сигурно вече подписани от министъ­ра на правосъдието и тия дни навярно пресата ще пише нещо по това.

Ако си спомняш, през декември ти бях писал да пратиш една сума до издателството на Стояна.300 Тогава не стана нужда. Ти, за всеки случай, я приготви, та ако потрябва, аз ще съобщя на Накова301 да я пратите до Стояна, откъдето аз сетне ще си изпълня поръчката за указаната сума. Вярно е, че сумичката е доста големичка, нали, но, вярвам, ти ще я изпълниш.

Вероятността да бъда и аз на свобода за празниците не е твърде голяма, независимо от туй, че малко ми остава, понеже, изглежда, и броят на пуснатите ще бъде малък. Но все пак, ако те изненадам с ня­коя телеграма, да не се изненадаш много (ще я пратя до града).

Вера302 се е поизлъгала, че между портретчето и оригинала няма разлика. Ти сам можеш да си представиш колко години са се минали оттогава — и то не твърде безбурни, нали?, — а това не може да не се е отразило на мене. Колкото за нея, тя ти е писала това напълно искрено, защото свиждането не трая дълго, пък и нещата, за които си говорихме с нея, бяха толкова важни за нея, че тя не е имала възможност да бъде наблюдателна. Писах й и на нея по всички неща, по кои­то тоя път писах и на тебе.

Чакам да пратиш обещаните вече 200 лв. — празниците се пре­карват по-весело, когато има някой и друг грош в джоба. Много хуба­во си направил, че си взел парите от Якин.303

 Племенниците от града си ги зная. Ти обаче гледай да бъдеш ко­ректен към тях въпреки всичко, като, разбира се, внимаваш да не те заплетат в беля тия пияници.304 Когато си изляза ще си оправя хесапите. Многото им приказки, за нещастие, си остават само приказки, а от това, то се знае, никой не може да спечели нищо.

По случай великденските празници пожелавам най-искрено на те­бе и на всички в къщи, както и на роднините ми най-весело празнува­не. Вярно е, че малко смутно е времето, но никой не бива да унива — това само би радвало нашите душмани... Пък дано тоя празник е по­следният по-голям празник, когато аз ще бъда разделен от вас. Дано по-скоро се видим..

С пожелание за всички най-светло стиска ръката ти

                                                                                                                                  Брат ти

 

298 Тончо Величков, от с. Жиленци. Член на БЗНС.

299 Димитър Пешев от гр. Кюстендил, правителствен  народен представител в XXV ОНС

300 Виж инд. 140.          

301 Виж инд. 61.

302 Виж инд. 216.

303 Виж инд. 86.

304 Имайки предвид някои членове на РМС и БКП от с. Жиленци, Д. Каляшки предупреждава брат си да бъде внимателен, за да не допусне някой провал. Израза „да не те заплетат в беля тия пияници" е вмъкнат за заблуда на затворни­ческата цензура.

------------------------------------------------      

 

№ 40

ПИСМО 305 ДО БРАТ МУ ГЕОРГИ, ЧЕ Е ИЗПРАТИЛ ДВА ПАКЕТА С КНИГИ И ЗА ВЕРОЯТНОСТТА ДА СИ ИЗЛЕЗЕ ОТ ЗАТВОРА

                                                                            Плевен, Областен затвор, април 1941 г.306

 

Аз се казвам Иван.307 Доскоро бях заедно с брат ти, но сега си из­лязох вече.308 Искам с настоящите си редове да ти съобщя нещо за не­го, което ти трябва внимателно да прочетеш и точно да изпълниш.

Не ти е отговорил не заради нещо друго, а понеже не му е оставал ред. Трябвало е да пише и на други. Заради това няма защо да се тревожите, нито пък да му се сърдите. Ясно, нали?

Много добре сте направили, че сте взели сериозни мерки за бол­ните в къщи. Продължавайте. Не жалете пари, когато е въпрос да се запази здравето на човек. Трябва наистина да се престане най-после с това небрежно отношение към здравето.

Ти недей бърза да се отказваш от длъжността си. Чакай поне още един месец. Кой знае какво си писал на брат си около това, та пис­мата ти били винаги зачертавани, когато пишеш за своята работа. Все пак помагай и в къщи.

Изпратени са ти две пратки с книги и една с две коланчета и една възглавничка. Писано е кое за къде е. Възглавницата е за С. П.309 Брат ти е писал писмо на Уткин,310 за да му съобщи адреса на П.310 Обаче Уткин е пратил едно такова писмо (неопитно написано), че то било задържано в затвора. Ти недей праща възглавничката, докато не раз­береш дали брат ти ще си излезе за Великден. Ако не си излезе, научи адреса на С. П. и му прати възглавницата с едно благодарствено писмо от името на брат ти (за енциклопедията няма нужда да му пишеш).

Наистина, има известна вероятност брат ти да си излезе. Ако го пуснат, ще ти се обади веднага и ще бъде в къщи за твоя имен ден. Но все пак не е сигурно. Затова недей приказва с никого по туй. Знай го само ти. Изпрати му веднага сливите, за който ти е писал, понеже ги е обещал на плетача на коланчетата. Ако тия там не си изпълнят обещанията (да пратят колет), то ти не бива да постъпваш така, нали, тъй като ти си негов брат.

Прати му също към 200 лв. Повече няма нужда. Ако го пуснат, той ще си вземе дрехи и пари от познати там и когато си дойде в къ­щи, ще си уреди работите. Ето за тогава пригответе повече левчета. Ясно, нали? Изпълнявай точно това, което ти се пише, понеже така трябва да бъде. Той няма друга възможност да ти се обади, ти трябва да разбереш добре всичко това. Гледай да го уведомиш, че писмото ми е получено, за да не се безпокои, тъй като съм му обещал да ти пиша. Само умната, за да стигне писмото му по-скоро до вас, ако си излезе, ще го прати по стенографски до Мичето.312 На нея обаче няма нужда да казваш дали ще си излезе или не. Това писмо, което той би пратил, може да стигне в града към втори май.

На края стиска ти приятелски ръката.

                                                                                                                                Ваш  Иван.

Ей тоя лист предай веднага на Ангела,313 твоя роднина от Ж[иленци], а затвореното писмо314 пък чисто и просто пусни в някоя пощенска кутия.

За услугата предварително благодаря.

 

 

305 Писмото е написано на стенография, без да е проверено от затворническата цензура, и адресирано до Стоимен Тасев, работник в гр. Кюстендил.

306 Писмото е датирано по неговото съдържание.

307  Нов псевдоним на Д. Каляшки, под който изпраща непроверени от затвор­ническата цензура, писма.

308 Така е написано с оглед да се отклони вниманието на полицията, в случай че писмото попадне в нейни ръце.

309 Виж инд. 226.

310 Виж инд. 13.

311 Виж инд. 226.

312 Виж инд. 133.

313 Виж инд. 24.

314  Писмо до близките на някой от политзатворниците

---------------------------------------               

 

 № 41

ПИСМО ДО ГЕОРГИ КАЛЯШКИ, С КОЕТО СЪОБЩАВА, ЧЕ ЗНАЕ ЗА ТЪРСЕНЕТО МУ ОТ ПОЛИЦИЯТА, И ПИТА ДАЛИ МОЖЕ ДА СЕ УКРИВА В РОДНИЯ СИ КРАЙ 315

                                                                                                            София, септември 1941 г.316

 

Знам, че ме търсят.317 Вера318 ще отиде временно у тях.319 Ще я питат къде съм. Не ме знае. Тате мъчен ли е много?320 Търсят ли ме усилено и мога ли да се укривам там, ако стане нужда. Не казвай това на никой, даже на домашните.

Съобщи тия работи с книга321, пратена до книжарницата322, но непременно да пишеш — за Петър.323 Край.

 

 

 

315  Съгласно предварителна уговорка още когато е в затвора, Димитър  Каляшки изпраща по пощата на брат си Георги Каляшки писма, написани в определени книги чрез леко подчертаване с черен молив отгоре, отдолу и вътре на букви, които, проче­тени една след друга съставят думи и изрази.

Това писмо е писано по този начин в  книгата „Отглеждане на кърмачето" от д-р Соломонов. За подсещане Д. Каляшки пише на стр. 3 надпис:

„Прочети я веднага — тя е интересна (като оная, която по-рано си чел). Съоб­щи ми незабавно дали си я получил. Д. Каляшки."

Подчертаването на думите започва от стр. 21 и завършва на стр. 36 с думата „край”.

316 Писмото е датирано по съдържанието му.

317 В края на август 1941 г. няколко полицейски агенти и стражари заедно с общинския кмет рано сутринта обкръжават родната къща на Димитър  Каляшки в с. Жиленци, за да го арестуват. По това време той е в София на работа в книжар­ница „Нов свят".  Брат му Георги веднага изпраща телеграма с уговорения текст и Димитър Каляшки преминава в нелегалност на 29. VIII. 1941 г.

318 Виж инд. 216.  През м. юни 1941 г. Димитър Каляшки сключва брак с Вера Спасова, която отива да живее в родното му село Жиленци.

319 При родителите й в  с.  Кондофрей.

320 При опита да арестуват Димитър Каляшки полицаите правят най-щателен обиск на родната им къща и плевня, изземват част от книгите му, разпитват и за­плашват баща му,  но не го арестуват и изтезават.

321 Отговорът на писмото му да бъде написано по същия начин, с подчертаване на букви от определена страница.

322 Книжарница „Нов свят" в София с ръководител Стоян Василев Стоименов.

323 Петър Стоименов Димитков, работил по това време в книжарница „Нов свят". Съученик на Д. Каляшки. Изключен от университета за активна дейност в БОНСС.

 

 

 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Книгата на доц. д-р Гале Христов „Димитър Каляшки – ерудиран и обаятелен революционер“, 2017 г.