Търсене в този блог

събота, 18 февруари 2017 г.

Жив навеки – героите са безсмъртни, те не умират !

 

 

 

Проф. Андрей Пантев : "По имущество и банкови сметки, Левски днес би бил достоен за презрение от преуспяващите тарикати. Изпитвам тревожни съмнения, че името на Апостола може да възобнови онзи възрожденски порив в българина, който слагаше най-напред общото благо, а не личната реализация. Никой от днешните хора не иска да изпитва същите страдания и себе жертви от времената на Левски.

Ако имаме право да го наричаме свой и наш, трябва поне частица от онази толерантност себеотрицание и безкористност да бъдат възстановени, та макар частично в съвременното ни поведение, а не само в историческата ни памет. Не може само на този ден да се сещаме за Левски и в същото време да укоряваме потомците, че все не знаят за него, защото повечето ценности и добродетели, които се внедряват днес във всекидневния ни бит са в драстично противоречие с идеите, идеалите и саможертвата на Апостола. Това, че портретът му е в стаята и кабинета на повече държавници, а по време на тържествена заря се гърмят салюти още не правят нито индивида, нито потомството адекватно на неговото мъченичество.

Левски не може да бъде само икона или тест за патриотизъм, той трябва да е всекидневно допитване за съвременните стойности и реализации на онова голямо, започнато от Левски."

 

*****

 

Николай Хайтов: „Природата рядко влага в един човек много добродетели: рядко храбрите и дръзките са и най-благородни; още по-рядко най-властните са и най-демократични. Не винаги най-умните са най-безкористни, даровитите - най-скромни. А у Левски всички големи качества са сбрани в едно неповторимо светло съзвучие. В него са еднакво застъпени душевната мекота с революционната твърдост, мечтателят - с човека на делото, способността да води - със смирението на мъдреца, дарбата да заповядва - с готовността да се подчинява. Взискателен е към другите, но най-много към самия себе си. Силен е, но груб - никога, а душевната му чистота служи за огледало на всички, които са се докосвали до него. Той водеше хората чрез магията на своята цялостно завършена личност - този Прометей на българската свобода.“    

 

                                                                             *****

 

Велислава Дърева:  "...Единственият, който не ни излъга за нищо.

Който възкреси времето в нас и нас - във времето. Възкреси историята, държавата, народа и човека. На историята даде нов век. На държавата - предначертание. На народа - смисъл и бъдеще. А на човека възвърна божествените права.

Той е нашето упование. И нашият укорител.

Нашият застъпник пред историята. И нашият съдник. Нашето оправдание пред нас самите. Но за нас няма оправдания. Тогава. И сега. Особено сега..."

 

 



 

сряда, 8 февруари 2017 г.

Изказване на Янаки Стоилов пред заседанието на 49-я конгрес на БСП, 04.02.2017 г.

 

 

 

Уважаеми делегати,

Многократно съм говорил пред вас, включително от тази трибуна, но никога вълнението не ме е напускало, винаги съм бил искрен с вас и съм се опитвал да поставям въпросите, които смятам, че имат най-голямо значение за нашата страна, за настоящето и бъдещето на социалистическата идея, на нашата партия.

Преди няколко месеца тук приехме политическата платформа “България – суверенна, солидарна, справедлива”. Тя допринесе за подкрепения от БСП кандидат за президент Румен Радев. Победата на тези избори дава самочувствие на социалистите и увеличава шансовете за предстоящите парламентарни избори. Тази победа потвърждава, че сме били прави, когато преди четири години се обявихме за радикална промяна за демократична и социална България. За съжаление тя не се реализира у нас. Радикални идеи проправиха пътя за промени в САЩ и в няколко европейски страни. Така вместо да бъдем в крак с времето поради собствени колебания, външен натиск и противопоставяне от влиятелни групи в партията загубихме политическата инициатива.

Сегашното ръководство на БСП и особено председателят показват силна енергия и воля за власт. Това мобилизира и мотивира партията. Днес по-скоро недоволството на хората, а не толкова намерението на партиите създава обществените нагласи. Залагането на тази тактика може да ни доведе до спечелване на изборите, но не осигурява успешно управление. Няма достатъчно доказателства, че радикалното говорене ще бъде последвано от решителни действия срещу картелите, срещу избягването на данъци от компаниите с огромни приходи, срещу познатите злоупотреби с власт.

Правилно днес в центъра на вниманието е поставена икономиката. Трябва да е ясно обаче, че ако не се заздрави администрацията и не се подобри правосъдието, ако не се укрепи държавата като цяло много от предлаганите икономически мерки ще се изкористят. Да очакваме, че бизнес-социалистите, които напоследък взеха превес, ще проправят пътя на необходимата ни политика, е поредната илюзия.

Странно е, че лявата БСП се обръща предимно към предприемачите. Освен това ги дели, както и политиците на млади и други, а не според приноса, който дават. В същото време други партии се насочват към широки социални групи – хората със средни доходи, възрастните с най-ниски пенсии, учителите – с конкретни, числово изразени послания.

БСП трябва да разчита предимно на хората, които са ощетени и недоволни от прехода, а те далеч не са само бедните, на всички, които смятат сегашната система за несправедлива. Само така можем да постигнем убедителна победа, която ще ни избави от поредните пагубни компромиси. Не казваме обаче от какво няма да отстъпим в името на властта и тази констатация трябва да предизвиква достатъчно тревога във всички нас!

Суперпроблемът на съвременния свят и на България е огромното неравенство. Днес не е достатъчно просто да говорим за противодействие и ограничаване на бедността. Средно за ЕС разликата между най-богатите и най-бедните 10% е 8 пъти. В европейска България по актуални данни на Световната банка тя е 28 пъти! Къде е нашият отговор на този проблем?! Не искам да бъда по-католик от папата, но може би той ще се окаже по-голям социалист от нас. Това налага в проекта за платформа да се включат още няколко ясни ангажимента. Затова предлагам:

- Осезаемо покачване на доходите на работещите за достигане на заплащане в съответствие с производителността на труда в България. Това означава да направим така, че заплатите, не само минималните, да се увеличат 1,5 – 2 пъти през следващите две-три години. Оказва се, че вече ще закриваме паралелната държава, което категорично подкрепям. По-трудно ще ни е с паралелните политици.

- Минималната пенсия за трудов стаж да достигне прага на бедността за същия период.

- Преминаване към прогресивно облагане без усукване, освобождаване от данък на ниските доходи, запазване на равнището на данъчните задължения за масовите доходи на 10% и постепенно покачване на скалата за по-високите, още от следващата година.

- Премахване не само на скритите форми, а на всяко доплащане за лечение на здравно осигурените лица.

- Увеличаване на дела на БВП, произвеждан с участие на държавата – от сегашните под 10 на 15-20% за четиригодишен период.

- Привлечените инвестиции у нас от други страни приблизително да се изравнят с тези от ЕС през започналия програмен период.

Само сплотена и силна партия може да промени България и да управлява успешно. Сега е необходимо значително обновление, включително подмладяване на парламентарното представителство на БСП. Въпросът е ще излъчим ли способни, волеви и безкористни личности, които да отстояват социалистическа политика, защото ново лице може да бъдеш само веднъж.

Разбирам и споделям стремежа да привлечем периферен вот, но това няма да стане чрез разколебаване и разбиване на ядрото на партията. Няма да стане чрез провокирания от част от ръководството реваншизъм. Временно могат да му помогнат “загрижени” за БСП хора и медии, които преди обслужваха други силни на деня.

Утре предстои да гласувате устава на БСП. Аз няма да участвам в това действие не поради конфликт на интереси. Не се стремя към пореден депутатски мандат, но благодаря на тези хора, които са видели в мое лице човек, когото могат да подкрепят. Просто този проект не отговаря на обявените цели. Нито един от прокламираните принципи – за мандатността и особено за прекия избор не е приложен последователно, колкото и да ни убеждават в обратното неговите апологети.

Защо след като председателят, вече на партията, ще се избира пряко, същото не се предвижда за председателите на общински и районни съвети. Така председателят ще стане мандатен притежател на партията. Защо кандидатите за народни представители, кметове и общински съветници не се излъчват пряко от социалистите в съответния избирателен район, а се въвеждат странни за демократичните парламентарни системи ограничения? С тях се сродяваме с партията на Ердоган.

Истинските необявени мотиви на тези промени са в желанието на техните инициатори БСП да бъде лишена от вътрешнопартийна алтернатива. А тя прави партията демократична, допринесе да се съхрани през годините, дава й политическа перспектива. С тези промени вие отклонявате истинския разговор за отстъплението на политиката пред големите пари, за обслужването на частни и корпоративни интереси, които са проникнали във всички партии и вече години наред съсипват българския народ и българската държава.

Трябва да завърша с едно предупреждение, защото неведнъж съм се борил за възстановяването на доверието към БСП. Сега отново се намираме в преддверието на властта. Нашият хроничен проблем е, че почти винаги след участие в управлението стигаме до тежки загуби. Не бива отново да допуснем това. Може да е с непоправими последици.

Дано имаме основание и ние да изречем знаменателните думи: “И в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичаме!” 





 

Благодаря, че защитавахте демокрацията – Тодор Канев

 

 

 

Бих желал да благодаря на всички, които ме подкрепиха и разбраха, че демокрацията е най-ценното достояние на обществото. Благодаря специално на софийската  организация и всички останали, че ме подкрепиха  и не се превърнаха в „ненчотемелковци”,  които падат на колене пред председателя и му се кълнат във вярност,  за да може да седнат в председателската ложа. Благодаря на Ваня, Велислава,  Ани, Захари, Борис, както и всички други, които отстояваха в своите изказвания демокрацията и конституцията. Всички тези достойни социалисти показаха със своя глас, че има светлина. Пост-социалистите показаха завидни методи на контрол върху делегатите. Една част от тях бяха дошли под натиск, като им се беше обяснило, че от това зависи бъдещето на председателя в партията, както и тяхното бъдеще, а жандармите стояха между редовете и зорко наблюдаваха,  да не би някой  да направи своеволие.

 Не можахме да отстоим демократичните устои в левицата, тъй като ордите бяха жадни за власт, а тя е по-силна от демокрацията, но те не трябва да забравят, че това което ги води днес, утре може да се окаже просто илюзия.

Мажоритарността е една много хубава перспектива, но въпроса не е в нея, а в това дали ще бъде прозрачен процеса на избор. Когато  ръководството се състои от бизнес-социалисти и от такива, които са доказани манипулатори на избори в миналото. Пари, манипулатори и вътрешни избори  –  резултата е ясен форма на вождизъм с нюанс на притежание.

Демокрацията трябва,  да се отстоява всекидневно,  а взетите решения са крачка назад за демократичния процес в партията и за обществото.  Младостта не е гаранция за отстояване на демократичния процес, защото за една голяма част от тях тя просто е даденост. Те никога не са се борили за нея,  нито са я отстоявали.

Бъдещата парламентарна група, ще бъде съставена на принципа на вождизма, а младите ще слушат и изпълняват повелите на вожда, който подкрепи модела „Пеевски”   и се чувства некомфортно в компания на хора, които не може да контролира и се противопоставиха срещу модела „Кой”, като гласуваха против. Взетото решение елиминира възможните съпротиви и сега вожда е свободен да прокарва корпоративни и олигархични интереси облечени в законови актове, които дори може да бъдат в противовес на демокрацията . Сега когато той влиза,  всички ще стават на крака и ще казват  „Вожда влиза”.

Трябва да припомня на председателя, че за да  спечели изборите на левица и е необходима победата в  София, а не в Борован,  от където бяха едни от най-върлите защитници на решенията на ръководството.

Времето до изборите е кратко и то ще покаже след тях истинската същност на сегашното ръководство.  Но този път  залитането във властта и коалиции,  може да се окаже фатално  за левицата. 

 

Източник: блогът  на автора, 07.02.2017




 

вторник, 7 февруари 2017 г.

Еволюцията на една революция - проф. Андрей Пантев

 

 

 

Февруарската революция (1917 г.) в Русия стана преди точно 100 години. Тя отразява цялата история на тази страна - от езическия период, от Киевска Рус, през имперска, царска и до болшевишка Русия. Тя винаги е разглеждана като различна страна, често пъти посрещана враждебно именно поради различие и сила. Можем да кажем, че в годините, когато Русия най-плътно се обръща към Европа, тогава винаги следва конфликт и инвазия от страна на същата тази просветена Европа. Знаем, че в романа на Лев Толстой "Война и мир" една трета от текста е на френски. Знаем, че убиецът на Александър Пушкин - Дантес, след като е екстрадиран във Франция, става съветник на император Наполеон III и е един от главните идейни вдъхновители на Кримската война. Има едно бавно приближаване към идеята за Русия в навечерието на Февруарската революция. 1911 г. бележи върха на модернизацията на Русия, но не и на нейната демократизация. Същата година, да си спомним, бележи и най-високата точка на българо-руското политическо приятелство, драстично прекъснато по времето на Стефан Стамболов и регентството преди това.

Каква е характерната особеност на Русия по това време? От една страна - концентрация на пролетариат в големите градове. Ленин казва: ние можем да извършим пролетарска революция, защото вече имаме достатъчно население от бившите крепостни селяни. Русия се приближава стопански и индустриално към Европа, но в никакъв случай не и политически. Към тази противоречива паралелна тенденция се прибавя и травмата от революцията през 1905 г. и най-вече поражението на Русия в руско-японската война, когато за пръв път в модерната история на света една бяла сила, при това велика и двуконтинентална империя, губи по суша и море от небяла сила, каквато е тогава Япония. Това създава една двойна травма. Събитията през 1905 г. все още не са антимонархически - "Царь Николашка издал манифест: мертвым - свобода, живых под арест!" В 1905 г. е последната опозиционна силова изява на руското население, когато все още лоялността към батюшка-император е запазена.

Февруарската революция е антимонархическа, антироманова. Тук трябва да напомним на всички, които говорят за отблъскващото престъпление на болшевишкото правителство  - да убиеш принцеси, момичета, че то е предхождано от друго действие. Самият император Николай II, който се отказва от престола и слага край на династията на Романовите, е арестуван все пак не от болшевики, а от временното правителство. И все пак не му е позволено да замине за чужбина, и все пак английският крал Джордж V, с когото са роднини, защото жена му е внучка на кралица Виктория, отказва да му предостави политическо убежище в Англия, която по това време е царството на политическите емигранти. Идеята, че всичко започва от Октомврийската революция, не е точна. Насилието започва още от Февруарската революция, която издига едно безволево нищожество като Керенски за премиер.

Участието на Русия в Първата световна война - което е втората катастрофа след руско-японската война, създава такива силни антимонархически настроения, при които вече всякаква идея и идеология може да бъде възприета. Често говорят, че Октомврийската революция е платена от германците. Може и да е така, но не мога да си представя, че до реката Енисей може да стигнат германските марки. И никой в същото време не пита кой финансира в Германия и вън от нея възхода на Адолф Хитлер. Така че Февруарската революция показва неспособността да се премине по мирен и цивилизован начин към един друг начин на управление на Русия. Най-вече, защото Русия с вътрешните си драми в същото време е в едно враждебно обкръжение, включително от своите съюзници по линията на Антантата, особено от страна на Англия.

Така че революцията не знае еволюция, тя идва като един естествен продукт на безсилие. И днес всеки читател може да си зададе въпроса как е възможно, ако приемем, че болшевиките, които въпреки названието си (то идва от думата "мнозинство"), са малочисленици, могат да гътнат една империя на 300 години с военни традиции, с потомствена аристокрация и с една доста мощна подкрепа от страна на останалия свят. Включително и от тези, които са й врагове или съюзници по време на катастрофичното участие на Русия в Първата световна война.

Иначе казано, еволюцията на революцията довежда до нова революция. Довежда до онова насилие, което може би е по-силно от предишното, но все пак е предизвикано от това предишно насилие. Не може да продължи да съществува без катаклизъм една такава държава, с такъв културен елит, свят и традиции, в която царските офицери поливат с шампанско циганските певачки, а в същото време същият народ тъне в бедност и невежество.

 

 

 

Мантрата за ползата от плоския данък - Антон Гицов

 

 

 

Може да имате облагане с еднакъв процент или демокрация, но не и двете

 

 От приемането на плоския данък през 2008 г. от Тройната коалиция той се превърна в нещо като "свещена крава", която не бива и с пръст да се пипа. Партии като ГЕРБ и ДПС не дават и дума да стане за отменянето му, а като най-яростни негови защитници се изявяват двама десни икономисти, възпитаници на Висшия икономически институт "Карл Маркс" - Емил Хърсев и Владимир Каролев. И двамата повтарят една и съща мантра за ползата от плоския данък и колко справедлив е той, като някои от твърденията им са чисти фантасмагории и хвърляне на прах в очите. В своя статия неотдавна Емил Хърсев твърди, че "специалистите", без да цитира кои са те, приемали нашата данъчна система за еталон и образец. В лекция в бившето АОНСУ Владимир Каролев изказа нелепото твърдение, че плоският данък бил по-социален, "защото голяма част от хората с високи доходи престават да търсят официални и неофициални начини да си намаляват данъчното бреме". За бюджета щяло да е по-добре, защото хората с по-големи доходи щели да ги извадят на светло.

 Има два момента във връзка с твърденията на  двамата икономисти. Първият е: защо трябва да се облагат с плосък данък и най-бедните, нещо, което го няма в развитите страни по света. Докторът на икономическите науки Хърсев го обяснява просто: "За мен няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече". Това означава, че чистачката и продавачът на вестници на улицата в студ и пек, които работят колкото могат, но получават никакви пари, а трябва да хранят семейства, не следва да  бъдат по-малко обложени, защото видите ли те били неуспешни, а примерно г-н Хърсев е успешен. Това, ако не е аморален и антисоциален аргумент, здраве му кажи!

 Подобна теория развива и Владимир Каролев, който, още не станал доктор на икономическите науки, но възможно е и това да стане скоро, защото професорите и докторите днес ги произвеждат на конвейер. В споменатата лекция той казва: "Това, че някой е по-необразован и с по-ниска производителност, не означава, че трябва да има привилегии. Той трябва да се стреми да се образова повече, да работи по-производително и да си качва доходите по този начин". Каква висока производителност може да иска икономистът Каролев от чистачката, от продавача на вестници, касиерката в супермаркета, от наетия за охрана на складове пенсионер с висше образование? И как да образова себе си и децата си бедният българин, който зиме отоплява само една стая, купува дрехите си от магазини втора употреба и едвам изхранва семейството си?

 Тези хора като че не са учили в гимназията

"Приказката за стълбата" на Христо Смирненски

Вторият момент е, че двамата икономисти подминават факта, че няма нито една развита държава в света, която да прилага плосък данък. Как да обяснят това? Няма как, разбира се, но те не се смущават, имат си отговор. Докторът на науките пояснява, че "в Стара Европа в задлъжнелите до гуша западни икономики лидерите нямат нито далновидността, нито куража да приложат очевидно по-добрата данъчна система". На Меркел, Оланд и преди това Камерън и на другите видни европейски лидери от ЕС им липсвали кураж и далновидност! Човек не знае да плаче или да се смее над такова абсурдно твърдение. Каролев пък твърди, че плосък данък били въвели цели 43 държави! Но не споменава, че това са само някои бивши социалистически страни и страни от Азия и Африка, при това някои от тях - със солиден плосък данък над 20%, но и с удръжки от личния доход, които не подлежат на данъчно облагане. В Естония например има плосък данък от 21%, но и необлагаем минимум, а от дохода се изваждат като необлагаеми лихви, плащани на банка за жилищен наем, суми за издръжка при развод, разходи за квалификация и преквалификация, профсъюзен членски внос, направено дарение и ред други. Така е и в Латвия (24% плосък данък), където всеки данъкоплатец има право да удържи като необлагаем доход фиксирана годишна сума за здравни разходи и също такава фиксирана за образователни разходи на децата си ученици и студенти.

Хърсев, Каролев и защитниците на плоския данък твърдят, че

той изваждал на светло сивата икономика

Каролев дава пример: "Ако въведат пропорционален данък, моментално започвам да си плащам минимална работна заплата и ще живея от дивидентите, които изкарва моята компания. Не само това, но и за всичките си служители ще направя минимална работна заплата. После, след като си изплатя дивидента, какво ще направя с моите пари - мога да ги подаря на когото си искам." Чудно е как може един икономист да твърди такава нелепост. Хем ще си начисли минимална работна заплата, за да плаща минимален данък, хем ще си начисли дивиденти, от които да живее охолно - нали дивидентите му ще се обложат със солиден данък! Щял да започне да плаща минимална заплата на работниците си. Но и това не е така просто. На първо място ще му се увеличи корпоративният данък - поради малкия дял на заплатите в разходите на компанията. На второ място, добрите му работници ще се разбягат. Но има нещо по-важно - умният капиталист знае много добре, че работникът създава много по-голяма принадена стойност, ако е здрав, добре нахранен, отпочинал, т.е. ако чрез разумно възнаграждение му се даде възможност да възпроизвежда своята работна сила.

Изобщо, твърдението, че плоският данък е добър за икономиката, защото оставял пари на предприемача да инвестира, е несъстоятелно. Бизнесът на един предприемач зависи от ставките по ДДС и корпоративния данък. По отношение на ефекта на плоския данък върху икономиката в страните, в които се прилага, английският икономист Ричард Мърфи публикува през октомври 2011 г. свое изследване, в което твърди, че плоският данък не е довел до повече приходи в източноевропейските страни, а в някои приходите от данъци силно са намалели. И че в Русия и след въвеждането на плоския данък

богатите са продължили да укриват доходи

с цел плащане на по-малко данъци. В Словакия, където плоският данък беше въведен през 2004 г., след като стана ясно, че той не е довел до увеличаване на приходите в бюджета и до привличане на чужди инвестиции, правителството го отмени през януари 2013 г. и въведе прогресивна скала.

Нека погледнем за пример как стои въпросът с данъчното облагане в страната, където се е зародил капитализмът - Великобритания. Тази страна, управлявана в момента от дясно консервативно правителство, днес е една от най-социалните държави в Европа. Болничното лечение е безплатно; лекарствата са безплатни за възрастни над 60 г., за ученици и бременни жени; на училищата се осигурява собствен транспорт за екскурзии и други цели; градският транспорт за възрастни и ученици е безплатен; за социално слабите освен безплатно болнично лечение, лекарства, помощ за прехрана и облекло, се осигуряват още безплатни жилища и безплатно настаняване на малки деца в детски градини. Може ли тези социални придобивки да се финансират при бюджет, който разчита на десет процентен плосък данък, както е в България? Разбира се, не. Бюджетът във Великобритания се пълни от най-различни данъци и най-вече от тези, които в България апологетите на плоския данък

наричат с възмущение "данък богатство"

Какъв данък във Великобритания например е "данък наследство" - 40% от наследеното имущество на стойност над 325 000 лири отива в държавната хазна. При покупката на допълнителен втори дом  държавата прибира процент от продажната цена до 5% според стойността на имота - още един "данък богатство". За данъчната 2016/2017 г. се прилага 4-степенна данъчна скала: от 0% за годишен доход до 11 000 паунда до 45% за доход над 150 000. В края на данъчната година данъкоплатецът попълва данъчна декларация, в която описва доходите си от пенсия, лихви по банкови депозити, дивиденти от акции, доходи от отдаване под наем на жилища и от продажба на имоти. Но това не означава, че се облагат с данък лихвите от банкови депозити и пенсиите на всички граждани. След като се сумира целият доход, ако данъкоплатецът има доход под 11 000 паунда, той не плаща никакъв данък, без значение дали този доход е от пенсии или от лихви от банки. Т.е. хората с ниски доходи са защитени. Подобно е и положението в другите развити европейски страни.

Прогресивното данъчно облагане пълни държавната хазна, държавата взима повече от богатите, за да помогне на "неуспелите" бедни, да осигури средства за здравеопазване, образование и да стимулира икономиката. Да въвеждаш  прогресивен данък не е безумие, както твърдят икономисти като Каролев. Нито е социален, защото кое му е социалното да обложиш с данък мизерната заплата на човек, живеещ под прага на бедността, и със същия данък да обложиш олигарха - така че да му дадеш възможност освен имение на Ривиерата да си купи и личен самолет, за да го посещава през годината? В статия в "Ню Йорк таймс" проф. Роберт Франк от университета "Корнел" в САЩ пише: "Това, което е тревожно по отношение на плоския данък, е, че той засилва тенденцията към нарастване на неравенството в доходите, което се забелязва през последните десетилетия там, където се прилага".

Фактите са, че ако преди стотина години плоският данък е бил норма във всички развити страни, днес той се прилага главно в бившите социалистически държави. Развитите страни са преминали към прогресивния данък като форма на преразпределение на създаденото национално богатство и на акумулиране на достатъчно средства в националния бюджет за финансиране на проекти от общонационално значение. Плоският данък в тези страни се разглежда, не само като антисоциален, но и като антидемократичен, защото социалната справедливост се приема за важен елемент на демокрацията. В своята книга "Демокрация и данъчно облагане", публикувана от Кеймбриджкия университет, авторите Уолтър Хетич и Станли Уайнер правят следното, често цитирано от други изследователи, заключение:

 "Може да имате плосък данък или демокрация, но не и двете".

 

 

 

 

 

Източник: вестник „ДУМА“ , 08.02.1017