Търсене в този блог

вторник, 7 февруари 2017 г.

Еволюцията на една революция - проф. Андрей Пантев

 

 

 

Февруарската революция (1917 г.) в Русия стана преди точно 100 години. Тя отразява цялата история на тази страна - от езическия период, от Киевска Рус, през имперска, царска и до болшевишка Русия. Тя винаги е разглеждана като различна страна, често пъти посрещана враждебно именно поради различие и сила. Можем да кажем, че в годините, когато Русия най-плътно се обръща към Европа, тогава винаги следва конфликт и инвазия от страна на същата тази просветена Европа. Знаем, че в романа на Лев Толстой "Война и мир" една трета от текста е на френски. Знаем, че убиецът на Александър Пушкин - Дантес, след като е екстрадиран във Франция, става съветник на император Наполеон III и е един от главните идейни вдъхновители на Кримската война. Има едно бавно приближаване към идеята за Русия в навечерието на Февруарската революция. 1911 г. бележи върха на модернизацията на Русия, но не и на нейната демократизация. Същата година, да си спомним, бележи и най-високата точка на българо-руското политическо приятелство, драстично прекъснато по времето на Стефан Стамболов и регентството преди това.

Каква е характерната особеност на Русия по това време? От една страна - концентрация на пролетариат в големите градове. Ленин казва: ние можем да извършим пролетарска революция, защото вече имаме достатъчно население от бившите крепостни селяни. Русия се приближава стопански и индустриално към Европа, но в никакъв случай не и политически. Към тази противоречива паралелна тенденция се прибавя и травмата от революцията през 1905 г. и най-вече поражението на Русия в руско-японската война, когато за пръв път в модерната история на света една бяла сила, при това велика и двуконтинентална империя, губи по суша и море от небяла сила, каквато е тогава Япония. Това създава една двойна травма. Събитията през 1905 г. все още не са антимонархически - "Царь Николашка издал манифест: мертвым - свобода, живых под арест!" В 1905 г. е последната опозиционна силова изява на руското население, когато все още лоялността към батюшка-император е запазена.

Февруарската революция е антимонархическа, антироманова. Тук трябва да напомним на всички, които говорят за отблъскващото престъпление на болшевишкото правителство  - да убиеш принцеси, момичета, че то е предхождано от друго действие. Самият император Николай II, който се отказва от престола и слага край на династията на Романовите, е арестуван все пак не от болшевики, а от временното правителство. И все пак не му е позволено да замине за чужбина, и все пак английският крал Джордж V, с когото са роднини, защото жена му е внучка на кралица Виктория, отказва да му предостави политическо убежище в Англия, която по това време е царството на политическите емигранти. Идеята, че всичко започва от Октомврийската революция, не е точна. Насилието започва още от Февруарската революция, която издига едно безволево нищожество като Керенски за премиер.

Участието на Русия в Първата световна война - което е втората катастрофа след руско-японската война, създава такива силни антимонархически настроения, при които вече всякаква идея и идеология може да бъде възприета. Често говорят, че Октомврийската революция е платена от германците. Може и да е така, но не мога да си представя, че до реката Енисей може да стигнат германските марки. И никой в същото време не пита кой финансира в Германия и вън от нея възхода на Адолф Хитлер. Така че Февруарската революция показва неспособността да се премине по мирен и цивилизован начин към един друг начин на управление на Русия. Най-вече, защото Русия с вътрешните си драми в същото време е в едно враждебно обкръжение, включително от своите съюзници по линията на Антантата, особено от страна на Англия.

Така че революцията не знае еволюция, тя идва като един естествен продукт на безсилие. И днес всеки читател може да си зададе въпроса как е възможно, ако приемем, че болшевиките, които въпреки названието си (то идва от думата "мнозинство"), са малочисленици, могат да гътнат една империя на 300 години с военни традиции, с потомствена аристокрация и с една доста мощна подкрепа от страна на останалия свят. Включително и от тези, които са й врагове или съюзници по време на катастрофичното участие на Русия в Първата световна война.

Иначе казано, еволюцията на революцията довежда до нова революция. Довежда до онова насилие, което може би е по-силно от предишното, но все пак е предизвикано от това предишно насилие. Не може да продължи да съществува без катаклизъм една такава държава, с такъв културен елит, свят и традиции, в която царските офицери поливат с шампанско циганските певачки, а в същото време същият народ тъне в бедност и невежество.