Доц. Цвета Алексиева – изявен селскостопански специалист и неуморим общественик

 

Изявеният сел­с­кос­топан­ски специалист и неуморим общес­т­веник Цвета Алек­сиева, родена в село Скрино, Кюс­тен­дил­ско произ­хожда от бедно сел­ско прог­ресивно семейс­тво. Родителите й Борис и Мара Алек­сиеви са били комунисти и са приемали нелегални антифашис­тки дейци преди 9 сеп­тем­ври 1944 г.

Цвета Алек­сиева учи в род­ното си село, а след това в село Бобошево. Работи активно в пионер­с­ката и младеж­ката организация. През 1950 а завър­шва гим­назия и пос­тъпва на работа в град Станке Димит­ров, а през 1951 а става студен­тка във ВСИ — София. В инс­титута се учи много добре и изявява качес­т­вата си на младежки активист, като е изб­рана за сек­ретар на дружес­т­вото на ДСНМ и на Вузов­с­кия комитет

След завър­ш­ване на вис­шето си образование става агроном в Кюс­тен­дил­ски окръг Работи пос­ледователно в село Бароково, ДЗС Рашка Гращица, Дър­жавно земедел­ско стопан­с­тво (ДЗС) Кюс­тен­дил, където е главен агроном и зам.-директор на ДЗС. През тези години изявява качес­т­вата си на под­гот­вен сел­с­кос­топан­ски специалист и ръководител.

През тези години, провеж­дайки общес­т­вената си дей­ност, е приета за член на БКП и се омъжва за инж. Стефан Неш­ков — прек­расен човек и ръководител. Раж­дат се двете им дъщери Мария и Красимира. Цвета Борисова е помог­нала и за въз­питанието и отг­леж­дането на ней­ния племеник Борис Керезов. В момента той работи като лекар в Канада.

От 1971 а Алек­сиева и семейс­т­вото й се премес­т­ват в София и тя работи в Цен­т­рал­ния комитет на проф­съюза на работ­ниците от сел­с­кото стопан­с­тво като завеж­дащ отдел „Организационен“и доп­ринася много за укреп­ването на проф­съюз­ните организации. Извес­тен период работи в Мароко и Куба. По-късно преминава в НПО „Сор­тови семена“, където се пен­сионира.

Но пен­сия за истин­с­кия общес­т­веник няма. През всич­ките тези години тя е пред­седател на ОПО на БСП в Младост, член на Район­ния съвет на БСП. Избирана е за делегат на кон­г­реси на БСП. Става ръководител на движение за защита от насилие и за чиста природа, един от основателите и дей­ците на българо-китайската федерация. По нейна инициатива се пос­т­рои в село Скрино манас­тир в памет на Св. Иван Рил­ски.

Цвета Алек­сиева изяви своя талант на общес­т­веник, защитавайки справед­ливите искания на хората от квар­тала. Каква нас­той­чивост прояви за въз­с­тановяване на раз­рушената дет­ска градина в кв. „Младост“. Тя е един от най-дейните в ръковод­с­т­вото на дуп­ниш­кото зем­лячес­тво в София.

Пор­т­ретът на Цвета Алек­сиева ще бъде непълен, ако не отбележим ней­ните три поетични книги, в които тя показва своя талант и на поетеса. Пър­вата е „Моята градина“, втората — „Време за човеч­ност“, и третата -„Изс­т­радани думи“.

През годините сът­руд­ничи активно на Радио София, вес­т­ниците „Дума“ и „ЗЕМЯ“ в-к „Ние, жените“ и др. Приета е за член на Съюза на бъл­гар­с­ките жур­налисти.

Цвета Алек­сиева през целия си живот помага на нуж­даещите се и се държи много човешки. Животът и дей­ността й е пример за вярно служене на социалис­тичес­ката идея чрез изявата й като силен сел­с­кос­топан­ски специалист и неуморим общес­т­веник.

 

Думи на доц. д-р Гале Христов за житейс­кия и общес­т­вен път на Цвета Алексиева,   произнесени при пред­с­тавянето на книгата й „Мигове от моя живот” през април 2015 г. в салона на Съюза на бъл­гар­с­ките жур­налисти – София

-----------------------------------------

Със сигур­ност в книгата „Страници от моя живот” всеки доб­росъвес­тен читател може да намери нещо ценно. В спомените за една уж обик­новена, но всъщ­ност съв­сем необик­новена съдба, защото Цвета Алек­сиева е от хората, отдаващ много сили, любов и грижа за другите. Книгата е ценен урок по идейна преданост, както и документ за времето на социалис­тичес­кото съзидание и преход­ната раз­руха на Бъл­гария. Книгата е документ за времето, макар на пръв пог­лед да е лична история. Но нали времето, в което живеем е сбор от милионите лични съдби на чес­т­ните, съидател­ните хора на това време.