Търсене в този блог

сряда, 15 януари 2014 г.

Антифашистката съпротива в Кюстендилски окръг 1923 - 1944 г. Исторически обзор и поуки - доц. Гале Христов

 

 

Доклад пред  научно-теоретичната конференция по случай 85 г. от Септемврийското антифашистко въстание и 64 г. от Девети септември, проведена на 5 септември в Дупница

 

 

Уважаеми ветерани от антифашистката борба, 

Другарки и другари,

 

Похвална е инициативата на Общинския съвет на БСП, както и на общинското ръководство на БАС, СОСЗР и Съюза на ветераните от войните в гр. Дупница за провеждане на научна конференция на тема „Антифашисткото движение в България и съвременността“, посветена на 85-годишнината от Септемврийското въстание и 64-години от 9 септември 1944 г.

Това е необходимо, за да направим исторически обзор на тези изключително важни събития в живота на страната, да се постараем да откроим главните задачи, които трябва да решаваме днес и утре, за да живеем по-нормален живот в съответствие с нашия велик социалистически и антифашистки идеал.

Изходната основа за историческия обзор е характеристиката на българския фашизъм. Тук професор Велко Вълканов направи точна оценка. Българският фашизъм имаше свои особености, но беше паракселанс побратим на немския фашизъм. И той имаше своя идеология, не можа обаче да формира своя партия подобна на националсоциалистическата в Германия, но затова пък прие мракобеснически закони за борба с инакомислещите, въвлече България във война на страната на фашистките държави и създаде мощна репресивна държавна машина за борба срещу грамадното мнозинство от българския народ.

Низките духовно и интелектуално се стараят да докажат, че в България не е имало фашизъм, а следователно не е имало и антифашистка борба, не е имало 9-то септемврийско антифашистко въстание, а обикновен преврат. Даже нещо повече. Опитват се „научно“ да развият тезите си. Това обаче не може да стане поради тяхната духовна и интелектуална бедност и безспорните исторически факти. Партизаните и членовете на бойните групи са 30 000, убитите партизани 9 140, ятаците и помагачите са 200 000, убитите ятаци и помагачи 20 000, изгорелите къщи 2 139, преминалите през полицейските участъци 64 545, през концлагерите и затворите 31350, участниците в Отечествената война са 416 854, а загиналите в нея 10 753. Тези потресаващи цифри са не само най-яркото доказателство за епичната борба, която лява България в продължение на 22 гадини води, но ни задължават още един път да сведем глави пред тяхното себеотрицание и да работим още по-упорито за реализирането на техните идеали.

Моята задача е да се спра на основните моменти от антифашистката съпротива в нашия окръг с оглед на това да се направят по-точни изводи за нашата работа. Обзорът ще бъде направен на основата на най-обща историческа характеристика на страната по това време и ролята на БКП и левите сили.

На 9 юни 1923 г. е свалено законното правителство на БЗНС начело с  Александър Стамболийски и е установена открита монархофашистка диктатура до 9 септември 1944 г.

БКП (т.с.), която през май 1919 г. бе приела нова програмна декларация включи диктатурата на пролетариата в свой официален документ, очерта целите и задачите, за които се бореше: социалистическа съветска република експроприация и социализация на средствата за производство и размяна; всестранна защита на труда на работниците, селяните и малоимотните. Заедно с това тя очерта и основните средства за тяхната реализация – от масовите акции до въоръженото въстание.

Тези програмни намерения бяха реализирани на 9 септември 1944 г. А степента на революционната борба бе конкретен отговор на изстъпленията на фашистката власт.

По проблемите свързани с участието на нашия окръг в антифашистката борба са публикувани много статии, спомени на активни участници, издадени албуми. В историята на окръжната организация на БКП, издадено през 1984 г. е отделено подобаващо място на тези въпроси.

Сред публикуваните статии и очерци за антифашистката съпротива заслужава да се открои изключително колоритния като личност и журналист Любомир Трайков, който почина преди 20 години. Особено място заема и партизанинът от Кюстендилския отряд Кирил Апостолов – Китодар. Той издаде три книги и направи три филма. В тях и особено в книгата „Български фашизъм“ разгледа основните похвати на полицията и следователите в борбата срещу антифашистите – побоища, жестоки мъчения, физически инквизиции и убийства.

Заедно с това той проследява последните мигове на една част от падналите антифашисти, мъките на майките на загиналите, с които той провеждаше често срещи. Публикувани са спомени на партизаните от Дупнишкия отряд: Моис Аврамов, Славчо Георгиев и на партизаните от Кюстендилския отряд – Кирил Велинов, Мирчо Асенов.

Специално внимание следва да отделим на спомените на ген.-лейт.Петър Илиев – „В леговището на вълците“.

 А сега ще се спра по-конкретно на антифашистката борба през отделните периоди.

Най-напред за периода юни 1923-1925 г.

Военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г. бе изненада за окръжната организация на БКП (т.с.). Срещу извършения преврат се надигат спонтанно привърженици на БЗНС. Околийският началник в Дупница предприе неуспешен опит да атакува тп станция в града, която бе заета от войскови части, минали на страната на заговорниците. Последва нов опит за завземането й. Този път той е организиран от кмета на града Димитър Грънчаров, помощник кмета Горги Томов, подпомагани от голяма група земеделци. Но и този път без резултат. В селата Бобов дол, Бабино, Мламолово, Голяма Фуча, Долистово са формирани въоръжени групи, които в местността „Бинека“ са спрени от войскови части. Срещу извършения преврат се надигат селата Дяково, Кременик, Джерман, Рила.

Окръжната организация на БКП прие решение на ЦК за неутралитет и не предприе организирани действия.

След деветоюнския преврат и дадените указания от ЦК на БКП през август и септември целият окръг се готви за въстание, но то остава провалено, поради арестуването в навечерието му на членовете на революционния комитет начело със Станке Димитров и други ръководни дейци. Само в Дупница са арестувани 47 членове и съмишленици на партията. Реално въстание в окръга избухва в село Бобошево. Местният партиен комитет разработва план за военни действия. Селото е било разделено на 5 района и са осигурени 40 пушки, 1000 патрона, 20 бомби. След получаване на паролата рано сутринта на 23 септември е формиран въоръжен отряд от около 40 души. Завзети са общината, пощата, полицейския участък, кооперацията и всички входни пътища. Свален е комендантът и е назначен друг на негово място. Над общината се развява червеното знаме. Но радостта на населението от установената работническо-селската власт е кратка. Тъй като околните села не въстават съпротивата на бобошевските въстаници е сломена. И тогава идва най-страшният момент. Убити са 20 души, а други умират от раните си впоследствие. Ръководителят на въстанието 32 годишният поручик и юрист Никифор Бибин е изгорен в пещите на дирекцията на полицията на 5 май 1925 г. В други селища въстания в окръга не избухват. След потушаването му в страната и окръга е предприета истинска хайка срещу комунистите и земеделците. По данни на Кюстендилския окръжен управител за няколко дни броят на арестуваните възлиза на 117 души.

На 27 септември край Кюстендил зверски е убит Радослав Нотев от село Голям Върбовник, член на постоянното присъствие на БЗНС и редактор на в.“Младежко знаме“. Покъртителен е начинът, по който е извършено убийството на земеделеца Стоилко Дикелски от с. Пелатиково. Стоилко е 26 годишен, секретар на БЗНС, с четири деца. Участвал е във Владайското въстание. На 9 юни формира група от селата Пелатиково и Смоличино за борба срещу превратаджиите. В селото пристига небеизвестния главорез Бърльо и иска откуп от баща му Мано. С мъка той събира парите. Но след известно време Стоилко е арестуван. Най-напред отрязват ръцете и ушите му и избождат очите. След това го обесват и му отрязват главата. Близките му не са могли да го погребат по нормален начин, затова изчакват смъртта на бабата на Стоилко и в колата с нейното тяло е поставена главата му и са поканени два попа, по християнски е погребан и той. Ето така е погребана отрязаната глава на този недостижим българин. Какво е това господа, които грачите и се опитвате да осмеете тази велика борба?

Непосредствено след въстанието е нанесен тежък удар на окръжната организация на БКП и на левите земеделци, на младежката комунистическа организация. В края на 1923 г. и началото на 1924 г. възобновяват своята дейност членовете на кооперация „Освобождение“, женските групи и други. Възстановени са комсомолските организации. Обновено е ръководството на окръжния комитет на БКП. Поради това, че Станке Димитров е избран за секретар на ЦК на БКП, секретар става Йордан Златарев.

В законодателните избори на 18 ноември 1925 г. БКП и БЗНС получиха 8 722 от всичко 51 704 гласа. Окръжната организация на БКП практически премина в нелегалност. На практика ядките и фракциите се налагат като основни форми на организация.

Изпълнявайки решенията на Витошката нелегална конференция през май 1924 г. окръжната организация започна практически подготовка за ново въстание. През юни 1924 г. бе изградена военна организация. Военната организация се заема активно с набавяне на оръжия по различни пътища – от закупуването му с лични средства до внасянето му отвън. От Югославия внасят големи количества оръжия, чрез 6 нелегални канала. Само от края на август 1924 г. до края на годината са пренесени 1 200 пушки, 200 пистолета и големи количества боеприпаси. Изградени са над 94 бойни ядра с повече от 740 души. Окръжната военна организация разработва конкретен план за въстаническите действия в окръга.

В началото на 1925 г. в хода на подготовката на въстанието са нанесени първите удари на военната организация. Следващият голям удар върху окръжната организация е след априлския атентат. В окръга са арестувани над 60 души. Голяма част от арестуваните са избити без съд и присъда. В дните на тази кървава вакханалия загива сътрудникът на ЦК на БКП Зинови Григоров и неговата другарка Мара Григорова, пламенният партиен организатор Димитър Грънчаров, секретарят на ОК на БКП Йордан Златарев, секретарят на ГК на БКП в Кюстендил Павел Петров, изтъкнатите комунисти от окръга Георги Стоянов, Петър Ников, Георги Гиздов, Стоян Лещански, земеделците – единофронтовци Александър Нотев и Манаси Тасев, анархистът единофронтовец Радивой Каранов и много други. Въпреки кървавия погром през периода 1923-1925 г. реакцията не успява да задуши недоволството в окръга.

Макар и преминала в нелегалност окръжната партийна организация събира силите си за борба с нови форми и средства. В окръга са положени основите на легалната работническа партия и са изградени редица групи в селата.

На 15 май 1928 г. с активното участие на Стоян Симеонов и Костадин Лучански в Кюстендил е учредена организация на РМС.

Постепенно са възстановени разрушените работнически и масови организации, възстановени са тютюневите, шивашките и обущарски секции. В дните на Лайпцигския процес РП и РМС разпространяват позиви, написани на ръка в защита на Георги Димитров, Попов и Танев. Издигат се искания за повишаване и подобряване условията на труд, спиране на екзекуциите, пълна и безусловна амнистия, легитимиране на БКП за работническо-селска власт. Провежда се активна дейност за разобличаване клеветите срещу Съветската република.

През 1933 г. в Кюстендил под ръководството на РП и БЗНС се провежда протестна антифашистка демонстрация срещу посещението на кръволока Александър Цанков. Организациите на РП, БЗНС и РМС издават позиви и приканват гражданството на публичен протест. Въпреки забраната на площада се провежда голяма демонстрация, която освирква нежелания гост с думите „Вън убиецът на българския народ; Напуснете Кюстендил“. Срещу насъбралия се народ фашистите хвърлят войска и полиция.

През пролетта на 1940 г. партийните организации в окръга активизират дейността си. Участието на партията в изборите направи нейните лозунги популярни сред всички слоеве на населението. Активизират се ремсовите организации. Основни политическа задача става борбата против въвличането на България във Втората световна война. Разгърна се активна дейност за сключване пакт за взаимопомощ между България и СССР. По време на Соболевата акция до царя, правителството и народното събрание бяха изпратени стотици писма и телеграми.

На 22 юни хитлеристка Германия напада вероломно СССР, което изправи на крака цялото прогресивно човечество. Започваше Великата отечествена война на съветските народи. По-голямата част от комунистите и прогресивните хора от окръга посрещнаха с горещо одобрение курс на въоръжена борба срещу хитлеристите и българските фашисти, оглавена от Политбюро на ЦК на БКП.

След решението на Политбюро околийският комитет на партията в Дупница се заема с всички сили да организира въоръжената борба в околията. На 2 юли 1941 г. при опит за арест тютюневите работници, членове на околийския комитет на БКП Васил Демиревски и Асен Орански поемат пътя на нелегалната борба.

На 22 юли в Балкана излизат Никола Чуковски и Славе Максимов. С излизането през август на Стоил Данаиолв, Димитър Бедников и Васко Манолов, а по-късно и на Събка Златанова – първата партизанка в България, Моис Аврамов се сформира втората партизанска чета с командир Васил Демиревски. Положени бяха големи усилия за снабдяване с оръжие и патрони.

През пролетта на 1943 г. броят на партизаните достига 25. На 10 юли е сформиран партизанският отряд „Коста Петров“ с командир Васил Демиревски. Дупнишкият партизански отряд провежда много акции. Първата от тях е в самия център на Дупница, където през септември 1943 г. четирима партизани начело с командира Жельо ликвидират опасния полицейски началник Лаков.

През зимата на 1943 / 44 г. партизаните разпределени по групи разгръщат политическа и организаторска работа – укрепват партийните и ремсови организации, изграждат ОФ комитети, създават яташки бази, сформират бойни групи. В резултат на тази дейност отрядът през пролетта на 1944 г. достига 120 души, а на 9 септември 1944 г. – 300 души.

Акциите на отряда не спират. През юни чета с 40 души води борба с войскова част в село Дебели Лаг. Четата на Георги Соколов, която действаше в района на Разметаница ликвидира кметовете на селата Таваличево и Мърводол. На 25 юни четата отсяда в село Еремия в една плевня. Предадена, тя е обкръжена от ловна рота в състав 200 души. Четата е разбита и в боя загиват Георги Илков Божилов – Колката, Анани Георгиев Стойнев – Запорожеца, Кирил Серафимов Спасов – Марат, Петра Димитрова Лисичкова – Рада, Петър Теофилов Пейчев, Атанас Тошев – Огнян, Георги Иванов Харалампиев, Методи Николов Халваджийски, Първан Стоянов Кашукеев, Тодор Кирилов Савов, Христо Миланов Попхристов, Никола Симеонов Чучулков – Кирчо, Димитър Апостолов Цветанов-Варната, Георги Соколов – Орела, Любен Шилегарски-чичо Люб, Борис Барбулски. Това е най-черната дата в историята на отряда.

В борбата в различни периоди намират смъртта си и изявените дейци на Дупнишката партийна организация Никола Чуковски – Бончук, Виолета Йосифова Якова – Иванка, Иван Христов Демиревски-Ганке, Мара Николова Петлякова, Никола Стоичков Величков-Севдата, Димитър Начев Крушовски, Славе Костадинов Максимов-Янко.

На 20 август 1944 г. се обединяват Дупнишкият, Горноджумайският и Разложки отряди и е сформиран Рило-Пиринският отряд с командир Васил Демиревски, с основна задача да нанесе удари върху оттеглящите се от Беломорието немски части.

Първият голям удар, който отрядът нанася на врага – на 24 август е в долината на р.Рилска. Провежда се една от най-големите партизански акции в страната – Жабокрекската, насочена пряко срещу немците. Едновременно са нападнати 4 обекта. Разгромена е почивна станция с немски офицери и войници. Убити са 30 души, взети са 25 картечници , 4 бомбохвъргачки, 178 пушки и голямо количество бойни и хранителни припаси. Унщожен е немски бензинов склад. Изгорени са помещенията на немското поделение и на немското дружество „Гранитоид“, запалени са над 20 мотоциклета и леки коли. В проведенета акция Рило-Пиринският отряд не дава нито една жертва. Този факт, както и всичко изложено показва, че акцията е била перфектно организирана и проведена.

Свой реален принос в антифашистката съпротива дадоха и най-смелите народни синове и дъщери на Кюстендилско. Идеен ръководител става пламенния трибун и безстрашен революционер Димитър Каляшки, а след неговат смърт Стоян Лудев. В обстановка на най-активна работа при явни грешки в организацията, полицията арестува над 150 антифашисти. Военен съд подвежда под отговорност 53 партийни и ремсови дейци и им налага тежки присъди.

На 28 февруари 1943 г. полицията уби в родната му къща в с. Жиленци Д.Каляшки, което бе тежка загуба за партийната организация в околията и страната.

През лятото на 1943 г. група партийни и ремсови дейци преминават в нелегалност. На 12 ноември в къщата на Славе Костадинов в село Полетинци бяха положени основите на Кюстендилския партизански отряд с командир отначало Драган Картенски, а след това Кирил Велинов. Отрядът провежа серия о акции. Унищожени са общинските архиви в Берсин, Драгойчинци, Богослов. Всички мандри в околията са разрушени. Акциите се провеждат съпроводени с огромна разяснителна работа. Голяма роля изиграва отрядът и за сформирането на канали за излизане на нови партизани. В резултата на дейността си партизанския отряд достига през юли 180, а на 9 септември наброява 300 души. Кюстендилският отряд води редица боеве с войски и жандармерия при село Рибарци в Горановската гора, Страдалово и местността „Черенец“.

В Краището, съвместно с Кюстендилския отряд действа и Босилеградския отряд. С успешните си действия, той дава достоен принос за разклащане устоите на фашистката власт.

В борбата против монархофашистката диктатура загинаха такива дейци като: Стоян Лудев, Стоян Стоименов, Крум Зарев, Любчо Харалампиев, Георги Григоров-Фордей, Боян Стоименов Милушев, Кирил Григоров-Левски и много други възпитаници на партията и РМС.

Окръжната партийна организация даде своя реален принос за спасяването на българските евреи от вътрешността на страната, работейки съвместно с видния кюстендилец Димитър Пешев – зам.председател на Народното събрание.

Партизанските отряди в Дупница и Кюстендил създадоха стегната организация за завземане на властта на 9 септември 1944 г.

Какви обобщени изводи и поуки можем да направим от участието ни в антифашистката борба?

1. Както бе вече изтъкнато БКП записа в програмната си декларация през 1919 г., че реализирането на своята главна цел – установяването на социализъм е свързано и с методите на революционната борба – въоръжени акции и въстание. Практиката на революционната борба, разгоряла се през тези 22 години бе реален и адекватен отговор на бруталоността на фашистката власт и доведе до установяване власт на народа и създаде условия за изграждане на социализъм в страната.

2. В борбата срещу фашизма както в страната, така и в нашия окръг се включиха работници, селяни, ремсисти, земеделци, членове на БКП, БРП и БЗНС. В неравната борба с фашизма загинаха над 330 смели народни синове, главно на младежка възраст любили-недолюбили. Можем само да немеем пред техния морален подвиг и саможертва. Те останаха верни на социалистическия и антифашисткия идеал и със смъртта си направиха необходимото за неговата реализация.

3. В неравната борба с фашистите, загинаха редица дейци с национално значение:

- Станке Димитров – секретар на ОК на БКП, секретар на ЦК на БКП с изключителен принос за провеждане новия Димитровски курс. Неговата дейност в радиостанция „Народен глас“ е просто смайваща. Загива на 26 август 1944 г. над гр. Брянск, когато му е поставено политическа задача по подготовката на народното въстание в България.

- Димитър Каляшки – секретар на Околийския комитет на БКП в Кюстендил. Блестящ студент, който се превръща в прекрасен организатор на партията в нашия край. Притежавал е изумителен ум  и, ако беше останал жив, може би щеше да стане един от водещите учени в България.

- Васил Демиревски – легендарния партизански командир на Рило-Пиринския отряд. За неговата дейност стана дума, ще добавя само, че загива на кота „Ястребец“ на 30 октомври 1944 г. Той отива на фронта верен на идеала си и не се завръща.

- Заслужава да откроим и дейността на Тодор Ангелов – Божаната, роден в Кюстендил, ръководител на белгийската съпротива, загинал в крепостта „Бреендонк“. Обявен за национален герой на Белгия.

- Владимир Заимов – роден в Кюстендил. Генерал, убит от фашистите през 1942 г. за дейността му в полза на СССР.

- ОЗ генерал Петър Илиев – роден в Кюстендил и починал преди 10 години. Той е военен, работи в Министерството на отбраната, член е на НОВА с изключителни заслуги за организацията на превземането на Министерството на отбраната на 9.IХ.1944 г.

- Емил Манев Шекерджийски. Роден на 6 април 1912 г. в Дупница. Притежавал е забележителни качества на публицист и журналист. Автор на известната инструкция „Как да се държим пред врага“. Изпратен по поръчение на ЦК на РМС за работа в Кюстендил, той става партизанин. Намира смъртта си в жесток бой на 5.VIII.1944 г. в местността „Черенец“.

Обобщеният извод, който можем да направим е, че комунистите и всички леви сили в нашия край дадоха своя реален принос в антифашистката борба.

Другарки и другари,

След 10 ноември в резултат на настъпилите демократични промени бе дадена възможността на хората без морал и елементарна култура и без наша достатъчна съпротива да бъде преименуван гр. Ст.Димитров в гр. Дупница. Улиците с имената на известни дейци на съпротивата неаргументирано бяха сменени с други. По-голямата част от паметниците на антифашистите бяха свалени и изпратени в музеите.

Вярно е, че в Кюстендил бяха изписани имената на всички загинали в антифашистката съпротива, но това е недостатъчно.

Пред паметта на загиналите ние сме длъжни да направим всичко възможно за запазване на паметниците. Всяка година ние ходим на паметните места на Жабокрек, Полетинци, Разметаница. За съжаление една част от активистите отиват по задължение, а не като проява на вътрешен зов на сърцето.

Нашата непосредствена задача е да напишем история на антифашистката съпротива в окръга и книга за най-изявените партийни дейци. И още нещо, борбата за признаване на участниците в антифашистката борба и Отечествената война като ветерани следва да продължи до решаването на въпроса.

Днес България, който стана член на Европейския съюз е изправена пред необходимостта да удвои усилията, за да постигне по-реални резултати в икономическото, социалното и духовното си развитие и особено повишаване производителността на труда и ръста на доходите.

Практиката потвърждава, че БСП е силата, която може да направи реални стъпки за по-доброто решаване проблемите на страната. Това може да стане на основата на ясна програма, насочена към преодоляване на капитализма, разработена ясна стратегия за развитие на страната, адекватна практическа политика и съвременен стил на организация и управление, който не търпи половинчатост и общи приказки.

 

Това ще бъде нашия най-добър канкретен отговор на назрелите проблеми, ще ни даде възможност да ускорим развитието на страната и нашия окръг и най-добра отплата към тези, които не се върнаха от неравния бой.

 

 

 

Източник:  С б о р н и к „Антифашисткото движение в България 1923 – 1944 г и съвременността“ (Научно-теоретична конференция по случай 85 г. от Септемврийското антифашистко въстание и 64 г. от Девети септември)