Търсене в този блог

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Кметът на Първата Кюстендилска комуна

 

 

 

Никола Костадинов Въжаров (14.VII.1877-16.VIІ.1964) е учител, партиен и обществен деец, почетен гражданин на Кюстендил и Со­фия, АБПФК. Член на БРСДП or 1899 и на БРСДП (т.с.) от 1903. Роден в Кюстендил.

През 1896 г. завършва Педагогическото училище в родния си град. Учител в с. Багренци, Кюстендилско; член на Околийското учителско дружество. Уволнен за активна обществена дейност. По-късно учителствува в Пернишко и Кюстендилско.

През 1906 г. оглавява учителската социалдемократическа гру­па в К-л, а през 1908-1919 г. е в Централното ръко­водство на Учителската социалдемократическа органи­зация. В сътрудничество с Димо Хаджидимов, Ламби Кандев, В. Иванов и др. работи за идейното развитие на организацията и за защита на учителските интереси. Наред с това изпълнява партийни поръчения за идейно-организационното и културно-просветно­то укрепване на кюстендилската парт. организа­ция. Включва се в живота на рабонтическото просвет­но дружество „Класово съзнание".

Участник в Балканската (1912-13) и Първата световна война (1915-18).

През 1919 г. е избран за об­щински съветник.  На 7 декември 1919 г. , въпреки изборните машинации,  БКП (т.с.)  печели общинските избори, но получава 6 от 14 общински мандата. Освен тази основна пречка, трудностите произтичат и от прахосаните общински средства от управлявалите до този момент буржоазни партии, което налага спешни мерки за финансово стабилизиране на общината.

На 27 януари 1920 г. Никола Въжаров става кмет на Първата кюстендилска комуна. Червеното знаме за пръв път се развява над общината. При изработване на новия общински бюджет е заложен принципа на прогресивно-подоходното облагане. Комуната провежда редица мероприятия в защита интересите на работниците и градската беднота. Уредени са незабавно отпусканите помощи, вземат се бързи мерки за подобряване продоволствието на населението. Създадена е общинска зеленчукова градина, която да произвежда евтин зеленчук за бедните. Характерна черта в работата на комуната е нейния стремеж за непрекъснат контакт с хората. По настояване на съветниците комунисти повечето заседания на съвета се провеждат публично, на което се противопоставят  буржоазните общински съветници. Още в самото начало комуната среща остро противодействие на място и от централната власт. Представителите на широките социалисти също спъват постоянно работата. След като се изчерпват всички възможности за по-активни действия и при липсата на болшенство, съветниците комунисти подават оставка. Така на 10 юни 1920 г.  общинският съвет в Кюстендил прекратява дейността си.

От среда­та на 1920 г. до юли 1923 г. е главен редактор на излизащия в София вестник „Учителска искра”, орган на Учителската социалдемократическа организа­ция.

След Септемврийското въстание 1923 г. многократно е репресиран от фашистката власт, интерниран е за известно време в Дупни­ца и до 9 септември 1944 г. е с отнети учителски права. Сътрудничи на прогресивни вестници като „Учителска борба”, съдействува за издаването на вестник „Учителско единство” (1923-24), редактира списание  „Светлина” (1923). Заедно с видните профсъюзни дейци и педагози К. Драмалиев, Т. Самодумов, Т. Павлов, С. Гановски и др. създава (1931) единнофронтовска учителска опозиция и е избран в Централното ръководство. През 1923 г. влиза в ръководството на Пенсионерския съюз и става редактор на неговия вестник  „Старини”. Прокарва линията на БКП за демократизиране на съюза и ограничаване на фашисткото влияние.

След 9 септември 1944 г. въпреки напредналата си въз­раст се включва в укрепването на народно-демократичната власт. Редактор е на вестник „Занаятчий­ска дума” (1944-1946).   

Автор на „Кратка история на учител­ското движение в България" (1933), „Жи­тейският път на един народен учител" (1977).

Удостоен е с орден „Народен орден на труда" - златен, „Девети септември 1944” - II степен и „Кирил и Методий" - I степен.           

В Кюстендил на Никола Въжаров имаше издигнат бюст паметник и  паметна пло­ча.

 

Очерк от книгата "Страници от техния живот", Стоян Стоименов, София, 1984 г.