Търсене в този блог

петък, 10 януари 2014 г.

Глобалната икономика на прага на глобални промени - проф. Иван Ангелов

 

Няма по-голям дефицит в световен мащаб от дефицита на справедливост

Наскоро присъствах на представянето на интересна нова книга "Капитализъм 4,0" с подзаглавие "Раждането на новата икономика след кризата" от Анатол Калецки. На заглавната страница пише още "Революционно прозрение за следващия етап от развитието на глобалната икономика". Аз се изказах, преди да съм я прочел, като развих в телеграфен стил моето прозрение за бъдещото развитие на световната икономика. В него имам предвид също европейската и нашата икономика като съставни части на глобалната икономика. В следващите редове предлагам разширен вариант на моето изказване:

1. Между икономистите преобладават две основни тези по ролята на държавата в икономиката. Пазарните фундаменталисти твърдят "или пазар или държава", като отричат напълно ролята на държавата. Те смятат, че там, където действа свободният пазар, всичко процъфтява, а когато се намесва държавата - всичко се срива. Пазарните реалисти поддържат принципа "и пазар, и държава", които взаимно да се допълват и подпомагат. По света няма страна, чиято икономика функционира изцяло по логиката на свободния пазар без държавна намеса. Най-сполучливото решение е в "регулираната пазарна икономика". Особено важна е държавната регулация във финансовия сектор. Такава аз виждам и бъдещата световна икономика.

2. През последните десетилетия ни проглушиха ушите с твърденията за изключителното значение на финансовата стабилност като предпоставка за успешно развитие. В ЕС дори има количествени критерии за финансова стабилност: за бюджетен дефицит, за публичен дълг и т.н. И аз съм за финансова стабилност, но твърдя, че също толкова важна е и

социалната стабилност

Защото без нея не е възможна трайна финансова стабилност. За това обаче се мълчи. Никой не установява задължителни количествени критерии за социална стабилност, като: процент на максимално допустима безработица, максимално допустима бедност и доходно разслоение, минимално допустима продължителност на живота, максимално допустима детска смъртност и т.н.
Фундаментално изискване за бъдещото развитие на световната, европейската и българската икономика трябва да бъде органичното съчетаване на финансовата и социалната стабилност.

3. Растежът на БВП трябва да се съчетава с растеж на заетостта. През октомври 2009 г. президентът Обама заяви: "Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта... Но ние няма как да създаваме нови работни места, освен ако икономиката расте... Чака ни дълъг път, преди да се върнем към просперитета". В света растат опасенията от социална криза. Лари Самърс заяви през януари 2010 г. в Давос: "Повишението на заетостта може би никога не е било по-важно, отколкото е сега... Заетостта създава доходи, а повишението на доходите е крайно необходимо за увеличаване на търсенето и на растежа". Икономика, която не осигурява икономически ефективна пълна заетост, няма перспективи за трайно и безконфликтно развитие.
Следкризисната заетост в България ще е не само по-малка по брой, но и с променена професионална структура. Това обаче трябва да се подготвя отсега. Най-вероятно е продължително и бавно възстановяване на нашата икономика. Още по-бавно ще се възстановява заетостта. Това може да ни създаде сериозни проблеми - ниски доходи, ограничена покупателна способност, слабо вътрешно търсене, ниско потребление, продължително икономическо възстановяване. И в крайна сметка - социално напрежение.

4. Бедността и социалната поляризация са една от най-големите заплахи

за развитието на света, на Европа и на България. Няма по-голям дефицит в световен мащаб от дефицита на справедливост. Същото важи и за България. А липсата на справедливост ражда недоволство, отчуждение, конфронтация. През последните 10 години икономическото неравенство расте особено бързо и в развитите страни. Все по-често сме свидетели на разлики между минимални и максимални доходи на отделни личности или професии в порядъка на стотици пъти. Растат случаите, когато 10% от населението в отделни страни притежават 50-60-70 и повече процента от богатството... Всичко това създава напрежение, което прави невъзможно нормалното икономическо и социално развитие през следващите десетилетия. В центъра на вниманието на държавата трябва да бъде ограничаването на бедността и социалната поляризация при запазване на здравословно умерено доходно разслоение, типично за всяко нормално пазарно стопанство.
Стопанската история показва, че колкото по-голяма е доходната и имуществената поляризация, толкова по-бавно е социално-икономическото развитие. Ключът за успешното развитие през следващите десетилетия е в реабилитацията на социалната справедливост.

5. Нормално развитие на икономиката е възможно само при балансирана политика към труда и капитала. Държавата трябва да осигурява справедливо разпределение с политиката на доходите, а също и с инструментите на преразпределителната политика и особено с данъчната си политика. Подобно на развитите страни преките данъци в България трябва да преобладават над косвените и да са умерено прогресивни. Двете социални групи не могат една без друга и трябва да си сътрудничат. Небалансираната политика в полза на капитала и във вреда на труда създава допълнителна бедност и социално разслоение, което поражда още по-голямо напрежение. Така е и у нас през последните две десетилетия.

6. Широко разпространено е гледището, че частната собственост е по-рационална от държавната и че е двигател на прогреса. В българската конституция дори е записано, че "частната собственост е неприкосновена" (чл.17, ал.3.). От това може да се направи изводът, че    

държавната не е такава

По света и у нас са известни хиляди примери за нерационално поведение както на частната, така и на държавната собственост. Още по-фрапиращи са тези примери с частната собственост у нас през последните две десетилетия.
И сега, и в бъдеще главен двигател на прогреса ще бъде лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Различните форми на собственост трябва да са равнопоставени пред закона, да се състезават под икономическото слънце и да доказват правото си на съществувание. Предимството на един или друг вид собственост не трябва да се предпоставя, а да се доказва в суровите условия на стопанската практика на полето на конкуренцията както в национален, така и в международен мащаб. Това ще е още по-важно и по-необходимо в бъдеще.

7. Много важен фактор за успешно развитие на всяка страна е доверието на нейните граждани в държавата и нейните институции. В световен мащаб има обща тенденция към спад на доверието в политиката и политиците. Картината е пъстра по страни и региони. Тя е по-благоприятна в развитите страни, особено в скандинавските, в Япония, Америка. В някои страни престъпността се сраства с държавни институции и се превръща в мафия.
В България картината е крайно неблагоприятна. Това личи от рекордно ниските проценти на доверие в Народното събрание, правителството, президента, съдебната система, в масовото неплащане на данъци и осигуровки, в безразличие към националните идеали. Може би неслучайно се говори, че "в някои страни има мафия, а в България мафията си има държава". Ролята на доверието като фактор за развитието ще расте.

8. Глобализацията на икономическите и социалните процеси изисква глобални подходи и глобални институции за тяхната регулация и координация, особено във финансовия сектор. Това пък очертава все по-остро негодността на настоящата архитектура на световната финансова система, основана на МВФ, Световната банка, ГАТТ, Световната търговска организация и други със сегашните им функции. В разгара на последната световна криза преобладаваше мнението, че се налага

спешна радикална реформа

на тези институции, особено на МВФ. След апогея на кризата това беше забравено отново. Всяко отлагане ще увеличава деструктивните последствия на бъдещите кризи. Система, която допуска и дори толерира абсурдни крайности, се саморазрушава.
Вниманието следва да се концентрира върху най-големите предизвикателства на ХХI век: борбата с бедността и растящата социална поляризация, опазване на околната среда и смекчаване на промените в световния климат, укрепване стабилността на международната финансова система, преоценка на предимствата и недостатъците на свободната търговия за слабо развитите страни, по-рационалното съотношение между реалния и финансовия сектор в световната икономика. За България ключово предизвикателство ще бъде демографската криза, прерастваща в катастрофа.

9. С появата на биогоривата настъпва обединяване на пазарите за храни и горива. Нарастващото търсене на горива от биологичен произход ограничава площите за производство на храни. Това, комбинирано с природно-климатичните проблеми и влошено допълнително с климатичните изменения в световен мащаб, води до поскъпване както на горивата, така и на храните. Поскъпването на храните се превръща в смъртна опасност за бедните страни и увеличава броя на гладуващите.

10. В края на ХХ век около две трети от световните валутни резерви са били в щатски долари. През последните десетилетия между 40 и 60% от международните финансови трансакции са били деноминирани в щатски долари. Тези аномалии трябва да се преодолеят.
Необходима е нова световна резервна валута

Светът няма да забрави как кризата в една валута (щатския долар) предизвика с нищо непровокирана криза във валутите на почти всички други държави с тежки последствия за десетки трилиони долари, засягащи милиарди хора. Америка сега използва грамадни богатства от други страни, като се възползва от глобалната доминация на долара. Дж. Стиглиц писа, че "основаната на американския долар резервна система му е присъщо нестабилна и вече остаряла... Необходима е глобална резервна валута, основана на пазарна кошница от валути, като отражение на сегашния многополярен свят".

11. През последните десетилетия бяхме свидетели на прекомерно раздуване на финансовия сектор с присъщата му нестабилност и относително свиване на реалния сектор, който произвежда материалните блага. Делът на финансовия сектор в БВП в развитите страни нарасна 2,0-2,5 пъти през последните 20-25 години, а този на материалното производство се свива. Развитието на световната икономика изисква преструктуриране, което да намали дела на финансовия сектор, особено на паразитно-спекулативната му част и да увеличи дела на индустрията и на материалните услуги.

12. Сега се заражда многополюсен свят с политически и икономически измерения, в който много важна роля в следващите десетилетия, наред със САЩ, ЕС и Япония, ще играят Китай, Индия, Бразилия, Русия и още няколко страни. Център на икономически кипеж през следващите десетилетия ще бъде районът на Тихия, а не на Атлантическия океан. Ако Европа не намери подходящи решения на назрелите си и презрели проблеми, може да се превърне във второстепенен регион на световното икономическо и социално развитие. Макар и в съвсем скромните си мащаби, България също трябва да се преориентира постепенно в източна посока, без да прекъсва икономическите си връзки с другите европейски страни.

 

Източник: вестник „Дума”, 08.01.2014 г.
 

 

 

Виж от същия автор и статията – „Забравените поуки от световната икономическа криза”

http://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No204.htm