Думите му възпламеняваха сърцата за подвиг - Стоян Стоименов

 

Димитър Василев Каляшки /10.08.1910 - 28.02.1943 /

Спомени на Стоян Стоименов, съученик на Димитър Каляшки и бивш директор на Музея на революционното движение в България, публикувани във вестник „Звезда”, брой 96 от 1970 година

 

 

Още като ученик в Кюстендилската мъжка гимназия през 1925 — 1929 г. Димитър Каляшки блесна с необикновените си способности, особено по литература, математика и физика. Неговото голямо трудолюбие и ученолюбие бяха пословични.  

През това време той държа пред учениците няколко реферата, в които в доста гъвкава форма разясняваше редица въпроси от материалистическа гледна точка.

Забележителен за неговата възраст беше рефератът му, който той изнесе публично в гимназията, за Гьоте и неговото творчество. След това рефера­тът (вероятно част от него)  бе­ отпечатан в местния ученически вестник. Тогава Каляшки, струва ми се, беше ученик в V клас на гимназията (сега IX клас).

„В какво намира смисъл ла живота си Гьотевият Фауст" такова беше заглавието на реферата. И отговори: В труда. В работата му за благото на човечеството.

 

„Само тогава ще бъде човек нравствено спокоен, само тогава ще изпитва задоволство, не ще бъде от неспокойни мисли мъчен — каза той, както е отбелязано в преписа, който притежава Музеят на революционното движение в България — когато превъзмогне егоизма си, ко­гато го унищожи и в алтруизъм го превърне. Никой не трябва да забравя какво дължи на човечеството. Усамотеният, егоистичният живот е атентат срещу благоденствието на човечество­то и обществото - средата, без която ничие щастие не би било възможно. Справедливо се радва Фауст, като смята тру­да и жертването на единичния интерес в полза на общото за откритие на най-великата истина. Труд, работа, нужна е работа и то дълга, упорна, да се изкорени низкото и подлото у човека, да премахнем егоистичното, да се махнем веднъж завинаги от тоя варварски недоста­тък — да градим щастието си върху неволите на другите. Фауст изпълни своя човешки дълг. Той сля своя интерес и облаги с тия на ближните си, работи за тяхното щастие. . . Чрез бележитите си творения Гьоте, тоя велик и благороден немец, завеща на новото време любовта си към човечеството. Провъзгласявайки още преди стотина години равномерното разпределение както на блага­та, така и на труда и доказвай­ки. че само алтруизмът може да крепи обществото, Гьоте с тия си принципи изпревари далеч времето си и още тогава чертаеше пътя на новото обще­ство."

 

Ние. учениците и неколцина учители, които „служебно" присъстваха, изслушахме докла­да със захлас, всяка свежа ми­съл, която така умело прокарваше Каляшки,  ние поглъщахме с интерес. Във всяка обща фраза, която от предпазливост док­ладчикът употребяваше, ние влагахме съвременно конкретно съдържание.

Мнозина от нас се изказаха по реферата. Изказвахме се внимателно, гъвкаво, служе­хме си с „езоповски език".

Великото произведение на Гьоте ни въодушевяваше в ония черни дни на фашизма в борбата ни за красота в живота, за „ново общество", почиващо на  справедливост и „правилно разпределение на благата".

 

Друг реферат, който държа Каляшки, бе "Основна мисъл в Есхиловата трагедия „Прометей".

Колко много тая тема беше актуална за нас! ... Но щом се качи на престола Зевс, тоз тиран небесен, властта раздели между боговете, а за човешки клети род - ни дума — цитира свободно Каляшки. — И дока­то всички богове — продължи той - са  заети с егоистични стремежи, един само титанът Прометей, презирайки гнева на боговете, донася на хората огън.

 „Додето  - каза Каляшки — всички богове  гледат интересите си и най-високостоящият от тях Зевс е пълно олицетво­рение на всички отрицателни  качества, Прометей дава на хо­рата всички изкуства и огъня, като по този начин ги спасява от варварското състояние, где­то богът на боговете (Зевс) иска да ги остави. И тази по­стъпка, каква облага му носи -- дали Прометей се е водил от интереса си, когато я е вършил. Съвсем не, това му докарва само страдания. Прометей нами­ра утеха в това, че страда за хората, за убежденията си".

Примерът на античния герой Прометей, за когото Карл Маркс говоpeшe с възторг, възпламеняваше младите ни души за благороден подвиг в борбата зa свобода и правда, за сгромолясване властта на съвремен­ните ни зевсовци, тирани и мракобесници.

 

Третият реферат, който имах щастието да чуя от устата на Каляшки бе посветен на бого­милите — тия храбри борци срещу средновековната тирания. И в тоя си доклад той майсторски свързваше миналото с на­стоящето.

„На най-горното стъпало" — четем в преписа, който се намира в Музея на революционното движение - на социалната стьлба стоял царят, който се стре­мял към неограниченост и абсолютизъм. В палатите твърде често царувал византийският разкош и разврат, интригите, подлизурствата, ласкателствата. Около царя са болярите, които пък се стремят към независи­мост и самостойност. Те прите­жават цели области, в които управляват като неограничени деспоти. Болярите са били факторът от първа величина относ­но държавните въпроси. Не малка роля е играело и духо­венството". „Поповете — цитира той Презвитер Козма — грабят, лъжат…  повече обичат богаташките къщи, отколкото черквите. В тях ( богаташките къщи) са се настървили като врани на леш — те не живеят по Писанието, но узаконя­ват своите нрави, с които искат да се прославят на земята.. . Предават се на пиянство и показват любов и смирение пред виното, а не пред Бога." 

По-нататък Каляшки изтъкваше, че богомилството е масово народно движение, че то е „из­раз на оня класов и съсловен организъм, на туй противоречие на широките народни слоеве, от една страна, и от друга, светските и духовни аристократи".

„В рязка дисхармония със съществуващия строй, основан на заробването на човека, прозвучава гласът на богомилите за равенството на всички хо­ра. Човек е роден свободен, свободен трябва и да умре. Но за да бъде един човек свободен, това не значи само, че той не е във вериги; той трябва да има възможност да задоволи най- елементарните си нужди, да се нахрани, облече. Той трябва да използува това, което, изработва, а какво е виждал народът ? Всичко, което с нечовешки усилия е изкарвал, бивало задигано от болярина".

Колко всичко това се съвпадаше с грозната капиталистическа действителност.

Тия мисли на Каляшки  "отваряха очите" на младите ученици, които току-що правеха първите си прощъпулки в тежката и неравна борба с фашистката диктатура у нас.

В края на доклада cи Каляшки пишеше, че, като обърнем погледа си назад в нашата история, приказно ще се отличи легендарната фигура на поп Богомил, „тоя Лютер на българска земя, загадъчен борец за народа, вдъхновен проповедник на свобода, братство, равенство".

Рефератите и беседите Каляшки,  които той изнасяше пред учениците, получаваха голям отзвук не само сред учащата се младеж, а и сред трудещите се в града и селата в околията. Съдържанието им се предаваше от човек на човек.

Със своя голям ум, кристална честност, смелост, със своята преданост докрай  на комунистическото дело, приживе Димитър Каляшки стана легендарен образ за трудещите се от Кюстендилския край.

 

Нещо, което рядко става в живота.