Малко преди началото на Световния икономически форум в Давос бяха публикувани едни много показателни данни. Международната благотворителна организация Oxfam съобщи, че богатството на 85-те най-заможни хора в света се равнява на това на три цяло и половина милиарда души. Това всъщност е поредното доказателство за една крайно обезпокоителна тенденция, която наблюдаваме от дълго време. В продължение на десетилетия пропастта между бедните и богатите в развития свят продължава да се разширява. Неравенството се задълбочава, средната класа постепенно се стопява, за да отстъпи място на един минимален свръхбогат елит и огромно мнозинство обедняващо население. И забележети, говорим не за някакви забравени от Бога държави на далечни континенти. Говорим за сърцето на съвременния свят, за страни като Съединените щати, където неравенството е достигнало нива от времето на Великата депресия отпреди близо столетие. Неслучайно, именно на положението там е посветен и абсолютният хит в икономическата литература от последно време - "Цената на неравенството". Говорил съм за тази книга още преди да бъде преведена на български и затова няма да й правя подробен анализ. Искам само да припомня нейната основна идея. Според авторът Джоузеф Стиглиц неравенството не е просто морален проблем. Неговото задълбочаване представлява истинска опасност за демокрацията и в крайна сметка за свободата. То подкопова основите, върху които се гради съвременното демократично общество. Защото когато шепа богаташи са в състояние да контролират политическия живот, съдебната система и изобщо всички институции, за никаква свобода не може да става дума.
Джоузеф Стиглиц обръща внимание и на един друг, много важен факт. Все по-задълбочаващото се неравенство не е естествен процес, както се опитват да го представят някои пазарни фундаменталисти. Да, в развития свят влиянието на подобни хора отдавна изчезна, но в България, понеже отново закъсняваме с няколко десетилетия, тезите, защитавани от либертарианските тинк-танкове, продължават да бъдат агресивно налагани от безкритично настроените медии. В който и час да включите телевизира, задължително ще попаднете на някой неолиберал, който обяснява как най-естественото нещо на този свят е да има малцина богаташи и множество бедни, как икономическото неравенство е нещо също толкова нормално, както изгрева и залеза. И още нещо задължително ще допълни неолибералът - ако имате проблеми с доходите, ако ви е трудно да си плащате сметките, това е защото сте мързеливи, неинициативни и глупави.
Е, именно тази представа е разбита на пух и прах от Джоузеф Стиглиц. Няма нищо естествено в неравенството, пише Нобеловият лауреат по икономика. То не е природна даденост, а е резултат до голяма степен от действията на държавните институции. Защо? Ами защото именно държавниците създават такива правила, такива закони, които облагодетелстват елита и прехвърлят тежестта върху обикновените хора. Вероятно си спомняте прословутата фраза на един от най-богатите хора на планетата милиардера Уорън Бъфет, който изрази учудване от факта, че данъчната ставка на секретарката му е много по-висока от неговата, макар че нейният доход е несравним с неговия. Ето ви класически пример за облагодетелстване на милиардерите и за ограбването на огромната маса хора. Както пише Джоузеф Стиглиц, " нашата политическа система все повече работи по начини, които увеличават неравенството при разпределение на резултатите и намаляват равенството на възможностите. Политическата ни система дава прекомерна власт на хората на върха и те използват тази власт не само за да ограничат степента на преразпределяне, но също и да създадат правила на играта в своя полза". Така че съвсем не пазарът е този, който прави едни хора приказно богати, а други оставя в крайна бедност. Задълбочаващото се неравенство е пряко следствие не от невидимата ръка на пазара, а от съвсем видимите действия на властващия политически елит.
Загрижени единствено за трупане на още и още пари, членовете на този елит не разбират, че продължаващото обедняване в крайна сметка ще се отрази пагубно именно върху техния живот или върху живота на техните наследници. Когато си отворил уста да лапнеш целия свят, няма как да не се задавиш. Защото в един момент търпението на мнозинството ще се изчерпи и то чисто и просто ще отнеме богатствата на привилегирования един процент. Нямам идея дали това кардинално преразпределение ще бъде извършено по пътя на социалната революция или с парламентарни средства, дали онеправданите ще съживят идеите на Лев Троцки или ще се придържат към някаква по-умерена реформистка програма. Но че ще стане, нямайте съмнение.
Коментар в „Деконструкция” по БНР, 25 януари 2014 г.
Звуковият файл тук: http://bnr.bg/horizont/post/100289817/komentar-na-petar-volgin-25012014
