Има една битка, която се води в България от години, но за която почти никой не говори. Имам предвид борбата между елита и нормалните хора. Всъщност думата "битка" не е съвсем точна. Защото в случая става дума за една тотална експлоатация, на която са подложени 99-те процента български граждани от страна на привилегирования 1 процент. Става дума и за ограбването на българските ресурси, извършвано напълно безпрепятствано от елита. А най-страшното в случая дори не е тази огромна несправедливост. Много по-отвратителен е фактът, че тя дълги години ни беше представяна като нещо напълно нормално. Като съвсем естествени ни бяха представени процеси, при които някакви хора за отрицателно време ставаха приказно богати и започваха да се разпореждат с държавни ресурси. Всъщност най-големият успех на българската олигархия се изразява във факта, че успяха да убедят голяма част от населението как нейното забогатяване е нещо съвсем естествено и никой не бива да се бунтува срещу него.
Разбира се убеждаването не се извършваше от самите олигарси. С тази цел се занимаваха активистите на десетките либерални неправителствени оранизации. В продължение на две десетилетия служителите на либералните NGO-та ни обясняваха как трябва да приватизираме, разпродаваме и подаряваме държавната собственост. Освен това ни обясняваха как истинският, неподправен и най-справедлив капитализъм се състои именно в тази тотална разпродажба.
А ето и най-важното им послание - те постоянно натъртваха, че всеки, който възрази, дори и в най-малка степен срещу капиталистическото статукво, е сталинист, комунист и слуга на Кремъл. Трябва да призная, че либералните NGO-та си свършиха добре работата. Наистина успяха да насадят в обществото представата, че всичко, свързано със солидарността, с борбата за достойното заплащане на труда, е лошо и трябва да бъде изкоренено.
Ето ви конкретен пример. Спомнете си какво говореха българските NGO-интелектуалци по време на зимните протести през миналата година. Тогава, когато хората искаха да не бъдат ограбвани от енергийните монополи и да получават нормални доходи, либералните интелектуалци им обясняваха, че са прости, не знаят какво искат и че социалните протести са напълно безсмислени. И същите тези деятели на либералните неправителствени организации развиха истерична активност през лятото, опитвайки се да организират един напълно измислен протест. Този протест отдавна не съществува тъкмо защото имаше за цел не да направи живота ни по-добър, а да реши финансовите и политическите проблеми на неговите организатори. Докато по цял свят хората се бореха за по-справедливо заплащане и по-достоен живот, българските служители на неправителствения фронт излязоха в защита на бюджета на Дянков, човека, който провеждаше най-мракобесните неолиберални практики.
Позицията на тези хора е напълно разбираема. Българските либерални тинк-танкове се финансират от чужбина, от могъщи NGO-та, които имат за цел да налагат по цял свят догмите на Вашингтонския консенсус, да пропагандират тоталната приватизация и непрекъснатото орязване на доходите на обикновените хора. Това правят и нашите либерални дейци. Обясняват ни как богатството, независимо как е натрупано, е нещо свещено и как всеки, който се осмели да оспори несправедливото статукво, е най-малкото полковник от КГБ или съученик на Путин. Преди 1989-та партийните секретари на БКП ни плашеха със световния империализъм, днес партийните секретари от NGO-сектора ни плашат с дългата ръка на Москва.
Колкото и добре да се справят с обясненията, NGO-интелектуалците имат един голям проблем - политическото им представителство е в криза. Партиите от старата десница изчезнаха, а новото дясно в лицето на ГЕРБ също преживява трудни времена. Затова и беше извършен един скоростен политически инжинеринг по обединяването на старото и новото дясно с надеждата, че една подобна структура отново ще взема властта. През тази седмица лидерите на Реформаторския блок най-после признаха нещо, което в продължение на месеци безапелационно отричаха - че отчаяно искат Бойко Борисов да ги поеме в мощната си прегръдка. Напълно естествено желание, като се има предвид, че само така лидерите на разбитите десни могат пак да се докоснат до властта. Уж се гнусяха от него, уж го намираха за недостатъчно европеец, но в името на властта забравиха всичките си критики. Нека не забравяме и още нещо. Бойко Борисов получи своята европейска легитимация тъкмо от либералния NGO-сектор. Именно лидерите на този сектор използваха всичките си международни контакти, за да представят в чужбина бившия охранител като легитимен представител на автентичната българска десница. После нещо се поскараха, но сега отново затоплят отношенията. Няма как, трябва да се взема властта, а при такава висока цел всички средства са позволени и всички принципи са забравени.
Нека го кажем ясно веднъж завинаги - шефовете на либералните неправителствени организации са най-обикновени бизнесмени, които се грижат преди всичко за собствените си финансови интереси. Когато правителството помага за осъществяването на бизнес плановете им, те го подкрепят, когато не им помага, искат да го свалят. Това го разбирам. Само не мога да разбера защо ръководителите на нашите тинк-танкове наричат борбата си за повече пари "събуждане на гражданското общество". За толкова тъпи ли ни вземат ?
„Деконструкция” по БНР, 11 януари 2014 г.
Звуковият файл тук: http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/Deconstruction/Pages/1101petar.aspx
