Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и опасностите, които идват от него
През декември се проведе третият кръг от преговори между ЕС и САЩ по отношение на предложението за споразумение за свободна търговия, наречено Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). На интернет страницата на Европейската комисия са публикувани въпросите и отговорите, свързани със споразумението, които са и официалната позиция на комисията. Всеки един гражданин на Европа може да се запознае оттам с провежданите преговори. От написания материал струи позитивизъм и надежда за по-светло бъдеще в двустранните отношения между ЕС и САЩ в областта на инвестициите и търговията. На противоположната страна на това споразумение са част от формациите в Европарламента, както и евродепутатите Марти Хауслинг и Сорен Сондергад. Много интересен е и публикуваният материал в "Монд дипломатик" от ноември 2013г. на Лори Уолък "Трансатлантическото споразумение - тайфунът, който заплашва Европа".
Повдигнатите въпроси на официалната страница не казват цялата истина за споразумението, като дори в някои случаи дори се изпускат нарочно пасажи и думи, които са от съществено значение за всички нас.
Каква е ползата?
Според официалната позиция ползата ще бъде в премахване на митата и на ненужните правила и бюрократичните пречки, които затрудняват търговския обмен. Чрез премахването на митата ще се окаже благоприятно въздействие върху работните места и растежа. В него се посочва, че икономиката на ЕС би могла да извлече ползи на стойност 119 милиарда евро годишно, което се равнява на 545 EUR повече за едно домакинство в ЕС. В сегашното митническо тарифиране на ЕС най-високата ставка е около 4%, а на голямата част от стоките, внасяни от САЩ, митото дори има нулева ставка. От което ясно се вижда, че това не е причината за подписването на това споразумение. Посочените цифри според експерти са чиста догадка и изчисленията са спекулативни с цел да се представи огромната полза от подписването на споразумението. Тук не се казва, че тези средства колкото и да са те, ще потънат в частни корпорации, а няма да влязат в бюджетите на отделните страни членки, които средства могат да се използват за социална дейност или инвестиции на самите държави в техните икономики.
Кой води преговорите?
На страницата на Европейския съюз е записано че Европейската комисия преговаря от името на ЕС и неговите 28 държави членки: един глас, който говори от името на 500 милиона души, е по-ефективно решение, отколкото ако всяка държава членка на ЕС, се опита да води преговорите самостоятелно. Според някои евродепутати, които повдигат темата за споразумението, са ангажирани 200 експерти, които са част от най-големите корпорации и банки. При подобни експерти, кой обаче ще защити интересите на най бедните европейци.
Ще се променят ли стандартите на ЕС, които в момента съществуват в областта на защита на потребителите?
Този въпрос безспорно е един от важните, като становището на комисията е: Преговорите, които ще водим за целите на споразумението, няма да засегнат равнището на защита, което съществува в момента. Високото ниво на защита тук в Европа не подлежи на обсъждане.
Колкото и категорично да изглежда становището, не мога да не се запитам кой ще ни защити от говеждото месо, което съдържа в себе си огромно количество хормони и ветеринарни медикаменти, които ни правят резистентни към медикаментите. Тук трябва да си припомним, че през 1998 година беше забранено да се внася от САЩ пилешко, тъй като месото се обработва с дезинфектанти, които са опасни за човешкото здраве. Не трябва да пропускаме и клониране както и генното инженерство, които са забранени в Европа, а са разрешени в САЩ и се влагат огромни средства в тяхното разработване. Чрез подписването на споразумението вече ще отпаднат тази забрани и всички ние ще можем да се насладим на обработено с хром пилешко месо, хормонално телешко, клонираните продукти, както и генномодифицирани продукти, тъй като те свободно, ще се продават в Европа. В САЩ не се обявява на етикетите, че съдържанието на продукта съдържа ГМО, хормони или че продуктът е клониран, както и как първоначално е обработен продуктът.
Ще има ли отражение върху селското стопанство?
Официалното становище е: Преговорите за ТПТИ ще обхванат областта на селското стопанство. Отварянето на селскостопанските пазари ще бъде двупосочно и ще донесе ползи както за ЕС, така и за САЩ. В Америка са заинтересовани от това да продават повече от своите селскостопански стоки, например пшеница и соя.
Нека да отбележа, че соята в САЩ е генномодифицирана, а да не забравяме, че срещу 13-те милиона фермери от Европа ще се изправят 750 хиляди фермери от САЩ, като общата обработваема площ и на двете страни от споразумението е приблизително еднаква. Ясно се вижда кой ще победи в тази битка в селското стопанство. Докато ние в Европа се борим за екологично селско стопанство, отвъд Океана отдавна разчитат на генната модификация, която напълно е променила тяхното селско стопанство и я е превърнала в индустрия.
Ще има ли промяна в областта на ГМО?
От Европейската комисия относно въпроса заявяват: Не. Законодателството, което е основополагащо по отношение на ГМО, например, или защитата на човешкия живот и човешкото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях или околната среда и интересите на потребителите, няма да бъдат предмет на преговорите.
Тук трябва да се отбележи, че относно този въпрос САЩ искат да се промени етикетирането на стоките и да не се обявява, че съдържат ГМО, което на практика заобикаля много елегантно въпроса. Когато не е обявено на етикета, че има ГМО, то няма проблем с ГМО.
Защо ЕС включва в обхвата на търговското споразумение уреждането на спорове между инвеститорите и държавите от ЕС?
Може би този е най-проблемният въпрос на това споразумение. Като в превода на български на Еврокомисията е пропусната думата трибунал. Позицията на комисията е: Държавите членки на ЕС, и Европейският парламент единодушно смятат, че Уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) е важен инструмент за защита на инвеститорите .
Фактът, че дадена държава има силна правна система, не във всички случаи гарантира адекватна защита на чуждестранните инвеститори. Дадено правителство би могло да отчужди инвестициите на определен инвеститор (например чрез национализация) или да приеме разпоредби, които да лишат от стойност направената от него инвестиция, например чрез внезапна забрана на даден продукт, който се произвежда в предприятие, притежавано от чуждестранен инвеститор, без да изплати обезщетение, като обаче не забрани продуктите, произвеждани от местните производители. Ако инвеститорите нямат възможност да предявят иск пред местните съдилища или местните съдилища не са в състояние ефективно да се справят с предявените искове, тогава инвеститорите няма къде другаде да се обърнат. При такива обстоятелства клаузите за УСИД в инвестиционните споразумения дават сигурност на инвеститорите, защото им гарантират възможност за предявяване на иск за обезщетение (пред трибунал, който е съставен от корпоративни адвокати).
С тази точка от споразумението може да се каже, че идва нова форма на експлоатация, а според някои автори тази точка поставя началото на борба за икономическо преразпределение на света за създаване на нови икономически и политически сфери на влияние. Като целта е да се подчинят икономиките на страните и вмешателство в техните политики с цел извличане на ресурсите им.
Дали това е краят на неолиберализма и началото на неоколониализма, в който се натрупват блага за най-големите корпорации за сметка на държавите.
В някои държави, където вече е подписано споразумението, правителствата са поставени под угрозата да платят огромни суми на частни корпорации, като пример са:
- "Eli Lily" срещу Канада, фармацевтичната компания съди Канада за 3 млрд. евро и поискаха да променят патентния закон на страната, тъй като не са либерални за техните продукти и защитават пациентите. Според канадските власти са известни два лекарствени патента на компанията, за които ефикасността на лекарствата не е доказана в достатъчна степен.
- "Филип Морис" срещу Австралия. Чрез инвестиционно споразумение с Хонконг Филип Морис съди Австралия за налагане на изисквания върху "обикновените опаковки" за цигари, които са съобразени с местното законодателство.
Тези два примера ясно и красноречиво показват каква е ролята на това споразумение, където е подписано, и как големите корпорации се възползват от него. То не просто защитава инвеститорите от държавната политика, а оспорва суверенитета на нациите и ги прави зависими от корпорациите.
Днес, когато сме изправени пред Евроизборите независимо от това, кои ще са нашите представители в Европарламента, ние трябва да искаме от тях да се противопоставят на това споразумение, когато бъде гласувано в пленарна зала.
Безспорно това може да се окаже една от политиките, които обединяват всички наши eвродепутати, тъй като имаме необходимост от защита на националния суверенитет.
Източник: вестник „Дума”, 4 януари 2014 г.
