Две десетилетия движение вдясно доведоха до разграбване на България и до бедствено състояние на милиони хора
Две десетилетия беше модерно да си десен. Пълчища новопръкнали се "демократи" бяха впили очи в огромната държавна собственост, обясняваха, че "държавата е лош стопанин" и мечтаеха да отиде в частните им ръчички. Бленуваха за капитализъм. Обясняваха от сутрин до вечер как, като раздадем на частните собственици принадлежащото на всички ни богатство, ще цъфнем и вържем.
И България закрачи вдясно. В десен марш! Дясно! Дясно! Дясно!
Беше модерно да си десен
Три четвърти от новопръкналите се партии обявяваха, че са десни. Бързаха да заграбят т.нар. "дясно пространство". Беше непрестижно да си ляв. Затова бивши членове на БКП, комсомолски активисти, всякакви нагаждачи и лизачи от времето на социализма се преродиха като десни и антикомунисти. Това бе модата на деня. Това беше бъдещето и започна една блъсканица на огромна тълпа, тичаща да си запази места в десните коридори на историята. Дори когато Лилов нарече БСП "модерна лява партия", срещу нея валяха нападки, включително и от собствените й редици, че "не е реформирана". Социологическите изследвания до преди няколко години все още сочеха, че два пъти повече българи идентифицират себе си като десни, а не като леви.
И България закрачи вдясно. С един десен замах Филип Димитров ликвидира едно от най-модерните земеделски стопанства в бивша Източна Европа и надроби земята на повече от двадесет милиона дребни парчета, обещавайки ни, че с новопръкналите се земеделски капиталисти ще цъфнем и вържем. За да дадат път на нова дяснолиберална интелигенция, спретнаха един лустрационен "закон Панев", за да изхвърлят от позициите й старата вече немодерна лява интелигенция в университетите и институтите на БАН. Колелото на историята се въртеше надясно и те трябваше да бъдат заклеймени и премахнати.
След това дойде Жан Виденов, който се запъна и се опитваше да сложи прът в колелото на движение надясно. Не му се раздаваше на жадуващите да стават капиталисти наша обща собственост. И дори направи нещо ужасно, позволи си да говори за "новите чорбаджии", да укорява "честните частници", които напъваха да лапнат принадлежащата на всичките ни собственост. Тогава десни сили в неговата партия, заедно с десницата извън нея и заинтересовани други сили, му спретнаха десен преврат и отстраниха пречката в движението на България към новото светло дясно бъдеще.
Прътът в колелото на десния ход на историята бе смачкан и победоносното дясно движение към светло дясно бъдеще продължи. С мощен десен замах Иван Костов, Александър Божков и Евгени Бакърджиев раздадоха принадлежащата на всички нас индустрия на Сульо и Пульо. Подариха един от най-големите български индустриални гиганти "Кремиковци" за един лев. Вероятно
срещу дебели комисиони
дадоха за жълти стотинки мощната компания "Балкан" на чужди капиталисти, и те, само продавайки няколко нейни сгради, си върнаха парите. Харизаха Българската външнотърговска банка, на която в продължение на десетилетия се крепеше българският внос и износ, на италианската "Уникредит", която назначи за неин несменяем директор техен политически активист.
С поредица от десни крошета Стефан Софиянски по мародерски раздаде народна собственост за милиарди, управлявана дотогава от Столичната община, на всеки, който даваше съответни парици и комисиони, превръщайки го на бърза ръка в капиталист. Подари принадлежащата на всички българи водна мрежа на София срещу заробващи условия на чужди капиталисти.
Със серия от други десни благороднически кимания Симеон Сакскобургготски раздаде електоразпределителните дружества, БТК и какво ли още не на чужди компании. А Меглена Кунева, заедно с поредица от юнаци, говорещи за "европейски ценности", просто закри четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", принадлежащи на всички българи - хвърли милиардите, които носеха те, просто на боклука, за да се харесат на не знам кой си или да вземат нещо от не знам кой си.
Бойко Борисов си внесе чак от Америка най-десния възможен министър на финансите. Даде за жълти стотинки едно от последните останали, принадлежащо на всички българи народно предприятие "Булгартабак", и се приготви да прибере някакви парички, продавайки БДЖ, Български пощи и военните заводи в Сопот. Не му стигна време за тази последна крачка вдясно. Народът го свали, защото
бе докаран до просешка тояга
от това вървене вдясно, дясно, дясно.
Така десният ход на колелото на историята за две десетилетия премаза България. Премачка живота на милиони хора. Изтреби и прогони всичко свястно и добро. Светлото дясно бъдеще се оказа ужасно и нелицеприятно. Затова започна да губи своя блясък. Не вървеше с него да привличаш избиратели. Ордите от "демократи", наричащи се "десни", се изпокараха и изпонамразиха в битката за разпределяне кой да грабне по-голяма хапка от народното богатство.
Десните либерали сред хуманитарната ни интелигенция на университетите, НПО-тата и някои културни институции се опитаха да възкръснат през 2013 г. чрез опит за нов десен преврат с помощта на протестъри, окупатори и отработени техники за "цветни революции", но вече нямаше кой да се върже на акъла им. Ругаеха олигархията, но се правеха, че не знаят, че тя бе родена от десния ход на двудесетилетната българска история, на който те бяха идеологически и пропагандни инструменти. Това нямаше как да се скрие и те в много отношения вече бяха морално фалирали.
Това отвори ново пространство за лявото, хвърляйки в ужас някогашни главатари и песнопойци на дясното движение. През 90-те години на ХХ век, когато мислеха, че бъдещето е тяхно, те плашеха българите с "комунистите, които с кръв са взели властта и с кръв ще я дадат". Оказа се обаче, че "комунистите" предпочитат "мирен преход" и Жан Виденов мирно си даде оставката и излезе от политиката в навечерието на десния преврат срещу него. Сега нещата се обърнаха.
Сега умиращите десни искат кръв
Нейни някогашни водачи като Желю Желев, виждайки смъртта на дясното, се завайкаха защо не са забранили в началото на движението надясно БСП. Дяснолиберални интелигенти като Стефан Цанев в отчаянието си озверяха и кръвожадно заговориха, че в началото е трябвало да се "пролее кръв".
Колелото на историята обаче вече беше спряло да се върти вдясно. Дясното "светло бъдеще", обещавано от нашенските "демократи" в началото на реставрацията на капитализма, трудно можеше да залъже много хора, колкото и гласовити да оставаха неговите трубадури от разнородни НПО-та, шестващи от сутрин до вечер по медиите.
Политическите зомбита на полуумрелите десни партии вече не смееха да наричат себе си "десни" и се опитаха да се съберат под ново знаме с думата "Реформаторски блок".
Вече не е модерно обаче да бъдеш десен. Особено в условията на световна икономическа криза. Даже тежкотоварното американско списание "Форин полиси" тези дни излезе със статия под заглавие "Маркс се завръща" и подзаглавие "Глобалната работническа класа започва да се обединява - и това е добре". Колелото на историята започна да се обръща в противоположна посока.
Докато движението бе вдясно, дясно, дясно, БСП бе обвинявана, че "не е истински реформирана", т.е. това означаваше, че трябва да отиде още надясно, да се откаже от своето ляво минало, отхвърлящо капиталисти, капитализъм, свободен пазар. От нея се цепеха разни социалдемократи и членове на "Евролевици", чиито критики към БСП идваха отдясно.
Сега смяната на посоката на историята промени и посоката на критика на БСП. Основната критика срещу нея е, че "тя не е лява партия", че е подкрепила плоския данък, че е отишла твърде надясно. Милионите обеднели, изгладнели, декласирани българи, чиято собственост е била отнета от дясното движение към див капитализъм, трудно могат да бъдат излъгани повече с десни обещания. Още преди няколко години в нея се появи "ляво крило", опитващо се да я дърпа наляво. От нея се отдели "Българска левица", обявявайки, че тя е истински лявата партия, по-наляво на БСП.
Появиха се серия от групи, организации, движения, интернет сайтове, които започнаха да пропагандират "новото ляво", недоволствайки, че в България няма "истински ляво". Бившият президент Първанов обяви възраждането на АБВ с амбиция "да разширява лявото пространство".
Новопръкналият се политик Николай Бареков заяви, че е "центрист" и ще прави "капитализъм с човешко лице", но на практика се опитва да заобиколи БСП отляво и да обере гласовете на бедни и неоправдани, които не се чувстват достатъчно защитени от нея. Обяви, че партията му ще работи за връщане на подоходното облагане и за въвеждане на диференцирана данъчна ставка за лекарствата и храните. Обеща безплатни лекарства за деца до 7 години, минимален месечен гарантиран доход, таблет за всяко дете и какво ли още не.
Националистическата "Атака" отиде още по-наляво с критиките си към чуждите капиталисти, с обвиненията за неоколониализъм, исканията за национализация, за връщане на националното богатство. Няколко комунистически партии се надпреварват да обясняват, че те са "истинското ляво", но няма кой да им даде думата и да ги чуе както трябва.
Да, вече не е модерно да си десен. Дясното движение доведе до разграбването на България, до отнемането на собствеността на българския народ, до бедствено състояние на милиони хора. Тези хора днес предпочитат да чуват леви думи, леви обещания. И няма как - с изключение на 10-20%, които са относително по-добре, около 80% от българския народ или гладуват, или едва свързват двата края!
Тези хора са били ограбени
Социалистическата собственост, принадлежаща на всички, е била разграбена в дясното движение от едно малцинство, а голяма част просто унищожена. Отворило се е огромно ляво пространство, съответстващо на интересите на тези 80% българи. Започва битка за това пространство. Започва движение в тази посока. Една огромна електорална и политическа територия.
Какво ще се роди от това движение? Все повече популизъм? Националистическа ксенофобия, гарнирана с левичарски фрази? Нови политически ментета? Всякакви нови субекти, които гледат да се облажат от новата ситуация? Кръвожадна битка за големите леви ловни полета? Или нещо, което ще работи за тези, които обективно имат потребност от движение вляво?
Лявото електорално пространство потенциално е огромно. Дали ще има достатъчно достойни хора за него? Предстои да видим!
Безспорно е едно! Колелото на българската история, изглежда че се завърта все повече наляво. "Ляв марш", както казваше един знаменит поет!
Източник: вестник „Дума”, 29.01.2014
