Когато преди 10 ноември 1989 г. Франсоа Митеран дойде в България, попитал Тодор Живков най-напред за д-р Оскар Телге.
Академик Цветан Ангелов Кристанов е роден в Пирдоп на 21.10.1898 г. в многодетно бедно земеделско семейство. Прогимназия завършва в родния си град, а средно образование - в III-та Софийска мъжка гимназия. През есента на 1920 г. заминава за Австрия, където се записва да следва медицина в университета в гр. Грац. Две години по-късно се прехвърля в Берлинския университет, който завършва през есента на 1925 г. с учебната степен "Доктор по обща медицина". Следващата 1925-1926 учебна година д-р Кристанов стажува в клиниката на Грацкия университет.
След приключване на обучението си се завръща в България и през 1926 г. полага държавен изпит за получаване позволително за свободна практика. Но заради прогресивните си демократични разбирания и идеи тогавашната власт не му позволява да упражнява специалността си. Това го принуждава да напусне България и със съдействието на руското посолство у нас Цветан Кристанов заминава нелегално за Русия.
В Москва той е посрещнат извънредно радушно от тогавашния министър на народното здраве на СССР - Семашко. Именно той го насочва да постъпи на специализация в Централния институт по кожно-венерически болести към Московския университет. По време на специализацията си написва три научни труда по дерматология.
През септември 1930 г. д-р Кристанов е избран чрез конкурс за асистент в първата руска дерматологична клиника към МГУ. Тук той започва бързо да се развива в научно отношение. Неговите успехи са високо оценени и още на следващата година е назначен за зам.-директор на клиниката. Към 1934 г., след значително количество научна продукция, му е присъдена научната степен "Доктор на медицинските науки". Едновременно с това д-р Цветан Кристанов следва и завършва успешно вечерното отделение за професура по философия и естествознание. А още през 1931 г. е избран за член на ръководството на Московското дермато-венерологично дружество и член на редакцията на сп. "Венерология и дерматология".
През 1935 г. д-р м.н. Цветан Кристанов с конкурс е избран за редовен доцент по дерматология при Първа Московска кожна клиника на МГУ. А от края на 1936 г. той е професор. Служебната и научната му кариера продължават в Иркутск и Саратов, където професор Кристанов е ректор на тамошните медицински университети.
Малко по-късно той заминава като доброволец в Гражданската война в Испания и взема участие в Интернационалните бригади като ръководител на Републиканската санитарна служба. Тук той е известен под името д-р Оскар Телге. На негово подчинение са повече от 3000 лекари и медицински сестри от 28 националности, които работят на фронта и в тила на републиканската армия. Сред близо 250-те висши медицински специалисти има 35 хирурзи, значително количество интернисти, представители на всички останали специалности, дори психиатри. Около 600 пък са фелдшерите и сестрите, всички организирани в 23 военни болници с над 6000 легла. В състава на Републиканската санитарна служба са формирани 9 автохирургически групи, снабдени със съоръжени за спешни хирургически операции автомобили. А общо в парка има повече от 260 автомобила, от които 160 линейки. От целия този колектив в годините на Испанската гражданска войната е дадена първа помощ и са обслужени над 60 000 ранени. Един от тях е тогавашният ръководител на Френския младежки съюз Франсоа Митеран, по-късно президент на Франция. Ранен при едно от сраженията, той е спасен благодарение усилията на лекарски екип под ръководството на д-р Оскар Телге - проф. Цветан Кристанов. Този момент от живота си бъдещият френски политик не забравя никога. Към края войната, през м. април 1938 г., д-р Цветан Кристанов се завръща в Москва и постъпва на работа като редовен професор в Първия Московски медицински университет. През 1940 г. е избран за ръководител на катедрата по кожни и венерически болести към медицинския университет в гр. Ташкент, която оглавява до есента на 1945 г. Известно време е бил ректор и на университета. И в Москва, и в Ташкент е награждаван с най-високи ордени и отличия.
В България проф. д-р м.н. Цветан Кристанов се завръща през септември 1945 г., като по решение на тогавашното българско правителство става основател на Пловдивския медицински университет. Избран за пръв негов ректор, той се проявява като голям организатор и учен от висока класа. През 1947 г. Цветан Кристанов вече е академик, а през 1949 г. преминава на работа в БАН и става научен ръководител и до 1956 г. е директор на Института за клинична и обществена медицина. По същото време оглавява Редакционно-издателския съвет на БАН, секретар е на Редакционно-издателския съвет на сп. "Природа", а в продължение на 5 години е и отговорен редактор на списанието. Акад. Цветан Кристанов до края на своя живот води активна научна и педагогическа работа. Автор е на над 120 научни труда, написал е и е публикувал повече от 60 разкази и очерци, 50 статии в съветски и български вестници, голям брой рецензии и критики върху научни трудове. Като световно известен учен, той е дал много за прогреса на нашата медицинска наука и практика. Владеел е няколко езика - немски, руски, английски, испански, узбекски. Подготвил е хиляди лекари в Съветския съюз и у нас. Лично е спасил живота на стотици ранени интербригадисти, воюващи в защита на Република Испания. Между тях е и друг много известен пирдопчанин - ген. Кирил Александров Кирилов - заслужил летец на България и основател на нашите ВВС и Гражданска авиация. Академик проф. д-р Цветан Кръстанов бе и голям родолюбец. Той издейства построяването на болницата в Пирдоп, която при откриването си преди повече от 30 години разполагаше с над 320 легла. Това бе негова лична заслуга и след време, когато тя бе въведена в действие, с Указ на тогавашния Държавен съвет на НРБ бе именувана на негово име - "Академик Цветан Кристанов". За съжаление, след 10 ноември 1989 г. по политически причини някаква комисия към ОбС - Пирдоп, без никакво основание реши и премахна това име на здравното заведение. Затова изразявам позицията на част от гражданството на Пирдоп да бъде отстранена тази неправда и да бъде възстановено правото на МБАЛ в града отново да носи името на заслужилия ни съгражданин, когото, за съжаление, младото поколение днес не познава.
Симеон Кръстанов,
народен учител
* * *
Послеслов
През 1946 г. излиза малка книжка "Испански разкази" на д-р Оскар Телге (Цветан Кристанов). За човека, лекаря и общественика академик Цветан Кристанов сега знаят малко дори и в родния му град Пирдоп.
