Търсене в този блог

понеделник, 2 април 2018 г.

Чавдар Стоименов – безкористен общественик и благороден човек

 

 

 Днес се навършват 40 дни от внезапната смърт на Чавдар Стоименов, безкористен общественик, задълбочен изследовател и публицист, изключително благороден човек.

С неговата смърт лява България и антифашисткото движение в страната загубиха един свой изключително скромен деец посветил живота си на реализацията на социалистическата и антифашистката идея в страната.

Чавдар Стоименов е роден на 17 януари 1948 г. в София и произхожда от революционно семейство.

Баща му Стоян Стоименов е основател на издателство „Нов свят“, издател на прогресивна и социалистическа литература преди 9 септември 1944 г. Преминал през фашистките концлагери и затвори, а в периода на социалистическа България е един от най- изявените дейци на БКП особено на идеологическата сфера – директор на Партиздат, първи секретар на Ленински РК на БКП в София, директор на Музея на революционното движение, председател на Движението за трезвеност и на Дружество „Приятели на книгата”, член на Централната контролно-ревизионна комисия и на ЦК на БКП, депутат. Майка му Мария също е участник в революционното движение.

Чавдар израства в среда на изключително скромни комунисти, което се отразява много благоприятно за неговото възмъжаване и израстване като търсеща личност на въпросите, които времето поставяше пред него и другарите му. В гимназиалните си години е отличник с жив интерес към историята, философията, политиката. И затова съвсем естествено записва и завършва много успешно специалността „История” и „Философия” в СУ “Климент Охридски“. По време на следването, той съсредоточава главното си внимание върху марксисткото учение и изучаването на редица произведения на световни и наши философи и историци. Още съвсем млад имаше дълбоко аналитично и критично мислене върху процесите у нас и по света. Това го довежда до следващата много съществена стъпка в живота му- завършване на специалността „Обществознание и политология” в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС – водещата школа за политическа науки и лидерство в целия Източен блок.

Още като ученик и студент показва качества на много добър организатор. Той навлиза в обществената дейност и в гимназията е избран за секретар на дружеството на ДКМС и член на УК на ДКМС. Съучениците му го търсят и контактуват с него, защото се държи съвсем естествено и помага на тези от тях, които се нуждаят.

Едва двадесет годишен, той е приет в редиците на БКП, след като е показал и доказал своите качества на общественик и безрезервна служба на социалистическия идеал, както и своя искрен патриотизъм.

Най напред работи в Ленинския районен комитет, а след това в Софийския градски комитет на ДКМС, като отговаря за работата със студентската младеж.

Неговият афинитет за работа сред студентите и научните среди е оценен и той е избран за секретар на Партийния комитет при БАН — една изключително престижна, но иначе трудна длъжност, което му позволява да изяви напълно качествата си. Установява много тесни контакти със секретарите на първични организации в институтите, с членове на партийния комитет и ръководството на БАН, начело с големия учен и държавник акад. Ангел Балевски, което много спомага за решаване на редица заплетени случаи в отделни научни институти и отделни научни работници. След това работи в Ленинския районен комитет на БКП, като председател на Ленинския районен комитет на Отечествения фронт, работи и в Националния съвет на ОФ.

След 10 ноември 1989 г. го постига съдбата на стотици честни социалисти, на подготвени управленци, които са изтласкани от стихиите на разрухата и реваншизма. Както много от тях, и Чавдар Стоименов няколко години е без работа, а по-късно е привлечен към апарата на Висшия съвет на БСП в различни отдели.

На конгрес на БАС през 2003 г. е избран за председател. На този пост той работи плодотворно и успешно 12 години.

Тази самостоятелна и много отговорна работа даде възможност да изяви най- добрите си качества като ръководител. Той умееше да вникне в проблема, да го види в дълбочина и да предложи добри идеи за разрешението му.

Под негово ръководство се проведоха добре организирани събития и заседания на УС на БАС, на които са обсъждаха важни за антифашисткото движение въпроси като засилване влиянието на БАС в обществото, прием на нови членове, подобряване организационното състояние на дружествата, областните и общински съвети на БАС. Постоянно посещаваше страната, бе открит и честен във връзките си с другарите от ръководството на БАС.

Участваше най- редовно на възпоменателни тържества за загиналите антифашистки и прославата на най- голямата партизанска акция насочена срещу немските фашисти- Жабокрекската, където са убити 25 фашисти, а няма нито една партизанска жертва, благодарение на много добрата организация на щаба на Рило- Пиринския партизански отряд начело с прославения командир Васил Демиревски- Желю.

През 2014 г. е избран за член на Изпълнителния комитет на федерацията на борците против фашизма- ФИР. Чавдар Стоименов бе истински рицар в битката за защита на историческата истина за българското антифашистко движение, която определени среди днес всячески се стремят да обругаят и изкривят.

И в партийните органи, и в Народното събрание, той остро поставя въпросът за признаване на антифашистките сили в страната с правата на победители в Отечествената война. Въпрос, който още не е намерил решение. Но нека напомним, че именно благодарение на антифашистката съпротива България изми срама от съюзните отношения на цар Борис и фашистките правителства с Хитлер и Мусолини. Именно тази съпротива и помощта на Съветския съюз, помогнаха страната ни да получи благоприятни условия, да бъде спасена от загуба на територии, от тежки международни санкции след войната.

През 2013 г. Чавдар Стоименов е избран за председател на Международната фондация „Георги Димитров“. Той бързо навлиза в работата и реализира редица мащабни инициативи за популяризацията дейността на големия деец на БКП и световното комунистическо и работническо движение Георги Димитров.

Чавдар Стоименов близо три десетилетия бе и председател на ОПО в квартала към РС на БСП „Средец“. Така той не загуби връзката с редовите социалисти, до последния си дъх бе на своя пост в предизборни кампании и политически инициативи на своята партия на низово ниво.

Оценката за комплексната дейност на Чавдар Стоименов без да се откроят журналистическите и публицистичните изяви няма как да бъде пълна. Той написа много интересни статии по актуални и теоритични проблеми на марксизма.

Чавдар Стоименов бе много благороден човек, който може да помогне на всеки, който има нужда от това.

Като член на Управителния съвет на БАС имах възможност да го видя в действие не само като ръководител, но и като човек. Ние често се срещахме в непринудена обстановка.

През 2017 г. издадох книга за титана на революционното дело в родния кюстендилски край Димитър Каляшки, който е работил с баща му. Книгата бе готова, но спонсорът, с когото имах договорка се разболя и това блокира работата по проекта. Тогава именно Чавдар реши въпроса. Той ми даде заем и покри част от разходите. С това извърши едно изключително дело – книгата видя бял свят и той ме спаси в тази тежка ситуация, което никога не ще забравя – още един щрих за приятеля и другаря, за безкористния социалист и антифашист с голямо сърце.

Чавдар Стоименов си отиде от живота един месец след като празнувахме 70 годишнината от рождението му. А имаше възможност да даде още много за развитие на дейността на международната фондация „Георги Димитров“ и за антифашисткото движение в страната, когато трябваше да се радва на децата и внуците си.

Физически той не е сред нас, но остана неговия пример на безкористна служба на социалистическия идеал, който ние, неговите другари и приятели сме длъжни да следваме.

 

Доц. д-р ГАЛЕ ХРИСТОВ

 

Източник: вестник Земя, 2 април 2018 г.