Търсене в този блог

четвъртък, 26 април 2018 г.

За книгата „Плевнелиев - президентът натрапник” – Иван Гранитски

 

 

Гротескният портрет на епохата

Честна книга, по която бъдещите поколения ще съдят за иронията на историята, поднесла ни толкова апокалиптичен преход

 

Големият немски философ Хегел говори за иронията на историята, която почти винаги спохожда времена на резки социални сътресения и трансформации. Често пъти крале, императори, дори неглупави държавници имат едни планове, а ироничните пируети на историята предлагат съвсем друго развитие на събитията. Времето на така наречения демократичен преход от края на 1989 г. дава удивителни примери не само за шегобийството на историята, но твърде често и за мрачни и зловещи гротески, пред които капричосите на Гоя биха могли да изглеждат като наивни детски рисунки.
    Поразително е, че българското общество се оказа дотам неподготвено за социалните трансформации и промени, че в продължение на повече от четвърт век не само не успя да открие истинските си безкористни и родолюбиви народни водачи и политици, но и прояви учудваща наивност и безхаберие, да не кажем конформизъм и овчи възторг, издигайки все по-неподготвени за сложния и противоречив исторически период персони, които в един момент си повярваха и се самопровъзгласиха за несменяем политически елит. В коловозите на властта се овъргаляха няколкостотин депутати, областни управители, министри, премиери, президенти, които във всяка сериозна страна в най-добрия случай биха били приети за началници на цехове в някое малко градче или управители на баничарници и хоремагове.
    Връх на политическия шабаш, разбира се, е посочването на недоразумението Плевнелиев за президент на Република България. Почти няма медия в България, която да не е изтъквала и регистрирала безбройните гафове, скандални опущения или откровени глупости, дрънкани от това лице по време на петгодишния му мандат. Най-сериозно и методично обаче с изследването анатомията на това недоразумение се зае Кеворк Кеворкян. Задача трудна и неблагодарна, като се има предвид твърде неприятната миризма, която постоянно витае около споменатото лице.
    В продължение на пет години Кеворк Кеворкян с удивително постоянство и търпение следи одиозното развитие на този български мистър Бийн. Сигурно пак вследствие иронията на историята българските телевизии се лишиха от легендарното предаване "Всяка неделя", навярно защото политиците от всички разцветки твърде много се страхуваха от острия език на Кево и безпощадно верните му анализи. За сметка на това пък редица вестници получиха феноменалната възможност блестящото перо на Кеворк да публикува на техните страници ярки политически анализи, безжалостни разрези на слугинажа на редица медии (предимно коридорни телевизии), антрефилета, полемики, филипики, политически портрети и прочее. С присъщото си чувство за хумор Кеворк нарече една внушителна серия от публикации "приказки за телевизията". Но ние виждаме, че в тези текстове често пъти не само няма нищо приказно, но и обратно - гротеската, безжалостната словесна карикатура, острата пародия доминират над всичко.
    Ако погледнем като цяло тези може би над хиляда публикации, ще се убедим, че Кеворк Кеворкян е сътворил удивителен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода. А книгата, която сега поема в ръцете си любезният читател, наречена от автора "Плевнелиев - президентът натрапник. Истории от един мандат в мътилката на прехода", представлява мозайка от фрагменти от различни статии, филипики и памфлети в споменатите вестници, фокусирани върху нашенския мистър Бийн.
    Кеворк Кеворкян очертава порочния феномен на посочването. Един от големите грехове на прехода, довел до оскотяването на съвременната ни държава, е, че голяма част от дечицата на предишната номенклатура се превърнаха в най-върли слагачи и лакеи на американците. Плевнелиев, разбира се, е забравил какъв е собственият му произход и какви са били родителите му, но историята помни. Помни и Кеворк и създава особен жанр - иронична историография. По същество това е безжалостен разрез на политическия живот през последния четвърт век, през който интригите, крамолите, простотиите, нескончаемите плебейщини очертават гротесковия портрет на епохата. Възниква резонният въпрос "случайни ли са случайностите?" Във време, в което ние имаме нужда от един Шаляпин, те ни пробутват Азис. Васалният манталитет, сервилността, слугуването, лакейниченето и мазното нищоговорене на политиците доведоха нашето общество до пълно объркване на ценностите, до тотална подмяна на ориентирите и до такова почти налудно състояние, в което празният бъбреж на лица като Меглена Кунева, Росен Плевнелиев и прочее става не само търпим, но и загадъчен.
    Много сполучливо Кеворк нарича подобен тип парвенюта временни квартиранти на мизерното настояще. Книгата му е пронизана от болка и тревога за развитието на българската съдба. Възможно ли е да бъдем безучастни, когато газим в океан от безсърдечие, кучета оглозгват професори и дечица, а еколозите и добре платените защитници на човешките права ни обясняват, че циганите били иначе добри хора, въпреки че безчинстват, насилват, грабят и убиват. И техните права били по-важни от правата на жертвите. Според Кеворк Кеворкян преходът е същински рай за малоформатните хора, какъвто е за съжаление и президентът - "герой" на неговата книга.
    Фрагментарният и мозаечен подход на конструирането на книгата на пръв поглед би могъл да подведе наивния читател, че става дума за разхвърляни случки, събития, изказвания, свързани с нашенския Бийн. Но всъщност авторът следва строга и ясна концепция, чиято главна цел е да се надникне отвъд външната събитийност и да се прозрат дълбоките причини, скритата механика на разпадните процеси, да се посочат диригентите на разтлението. Тук се нареждат не само ренегатите като Иво Прокопиев, Иван Кръстев, Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Николай Младенов и др., които емблематизират отвратителното майкопродавство и отцеругателство, но и откровените мошеници, извършили хунвейбинските набези на ликвидационните съвети, чийто вдъхновител е Филип Димитров, ограбването на Кремиковци и цялата злодейска масова и касова приватизация, както и престъпната реституция, зачената в лъжа, подлост и безнравственост.
    Остроумно Кеворк Кеворкян определя псевдоимперии като тази на кръга "Капитал" като построени върху фундамент от кал. Ренегатите гъгнат на поредния американски посланик и целуват чепика му не само за да се подмажат поради вътрешна склонност към сервилност, но и за да осигурят мизерното си битие с някое и друго проектче от фондации като "Америка за България" или кърваво подаяние от Сорос. Това са всъщност истинските екзекутори на обществения морал, пиратите на прехода или колорадски бръмбари като Плевнелиев, еднакво безсмислено ухилен като герой на Чехов при сватби и погребения.
    Кеворк Кеворкян демаскира политическите мародери, които искат да обезличат постиженията на миналото и като цяло на доброто, безкористният дългогодишен труд на няколко милиона българи, вградили енергията и вярата си в изграждане на държавата.
    Книгата на Кеворк Кеворкян е разнищваща диаграма на Прехода с всичките му зулуми и свинщини, с плебейщините на така наречения политически елит - разюздаността на агнешките главички и новите павликморозовци, примъкващите се, чието знаме е мерзостта и гаврата със Свободата. Ето един поразителен фрагмент, който е като квинтесенция на философията на книгата:
    "В политическата Секта непрекъснато се пазарят, като конекрадци, за пари за здравеопазването, а вие говорите за Свобода; университетите са се превърнали в просяци - а вие говорите за Свобода; лекарите и изобщо кадърните ни хора полагат неистови усилия, за да останат предани на страната си - а вие говорите за Свобода; бандитската приватизация завинаги лиши от правила стопанския живот в страната - а вие говорите за Свобода; изстъпленията на "десните" черносотници разклатиха задълго българската Църква - а вие говорите за Свобода; един цар заложи българската корона заради някакви пикливи имоти - а вие дрънкате за Свобода.
Изхвърляте Ботев от учебниците, а пък вкарвате симпатичния титан на мисълта Бат Сали в Парламента - а ми говорите за Свобода.
Всичко това са жестове на Безумието - колкото да ни отдалечат от истинската Свобода, може би завинаги.
С подивели от немотия цигани и със слепци, които си въобразяват, че могат да фалшифицират Инвентарната книга на Прехода никаква "свобода" няма да успеете да пробутате.
Впрочем, и никаква идея за десница не успяхте да пробутате - вижте ги, мамините кинкалеристи, как и сега се пазарят за власт.
Свинчета ритат съсредоточено свинския мехур на майка си - ако ми е позволено малко фриволно да перифразирам стиха на един поет - това е всичко, което постигна свободата."
    Калейдоскопът от анекдоти, случки, събития, цитати от изказвания и мъдри книги на велики личности или полюции на обикновени идиоти политици позволява на автора да съчетае трагичното със смешното, водевилното със сериозното, гротескното със суровореалистичното.
    Тази книга показва не само колосалната ерудиция на автора, пъргавата способност на неговия ум за бързи и внезапни комбинации, проникновени социополитически анализи, но и многопластовост на наблюденията, бравурен, остър, солен понякога, цветист и богат български език, зад който стои дълбока и съдържателна мисъл.
    Езикът на тази книга е езикът на гнева, трупан в годините на така наречения преход, гняв, който изригва в афористичната и елиптичната конструкция на фрагментите на Кеворк, където иронията прелива в гротеска, незлобливото и анекдотичното внезапно се превръщат в оксиморонна памфлетност, а понякога и в неприкрита злъч и подгавряне. Но обектите, които рисува изтерзаното перо на автора, са толкова уродливи, че каквито и силни думи и изрази да се използват, те ще бъдат справедливи.
     Обективният прочит на историята е съпроводен с блестящи психологически портрети на лапацалата - Даниел Митов, Николай Ненчев, Тодор Танев, Христо Иванов, Румяна Бъчварова, Меглена Кунева, Радан Кънев, Петър Москов и прочее, и прочее, които са главните диригенти на шизофреничната политическа какофония, оглушила съвременното ни общество.
    Ето честната, ето дълбокосъдържателната, ето истинската книга за прехода, показан без маска и без грим като озъбено свирепо куче, както би казал поетът. Несъмнено по тази книга бъдещите поколения ще съдят за иронията на историята, която ни поднесе толкова уродлив, безнравствен и апокалиптичен преход.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 27 април 2018 г.