Търсене в този блог

понеделник, 2 май 2016 г.

Литературната абракадабра в училище - Велиана Христова

 


 

Драстично орязване на съдържанието по литература и пълно разместване на всичко, изучавано досега, предвиждат новите учебни програми на МОН

Тотално разбъркване на учебното съдържание по литература предприема екипът на Меглена Кунева в МОН. Автори и произведения масово "слизат" от по-горен в по-долен клас; логиката в досегашната хронология и подредба на епохи и произведения се премахва; автори и творби са орязани или изчезват изобщо от училищното обучение; едни произведения остават за сметка на други по някаква недостъпна за обикновения човек логика. Това се вижда от огласените преди празниците "работни варианти" на нови учебни програми за различни класове и от програмите за други класове, които вече са одобрени. Създава се усещане, че автори и творби са разбъркани в чувал и после каквото ръка докопа е редено в програмите по класове.
За този "реформаторски" подход си има обективни и субективни причини. Обективното е, че новият Закон за предучилищното и училищното образование, който мнозинството наложи с диктат в парламента, намали с една годините за основното образование и то ще завършва вече след 7 клас, вместо след 8, както е сега. Гимназията се разделя на два етапа - първият до 10 клас, след който ученикът може и да напусне училището, вторият - до 12 клас. Това наложи учебен материал от осмия клас да бъде натъпкан в годините до седми, а МОН пък измисли задължителният материал за досегашните 4 години гимназия да се вмести в три години до 10 клас. Естествено това не може да се случи, без да бъде окастрено изучаваното съдържание. Освен това законът прехвърли към МОН създаването на образователните стандарти, след тях - на програмите и учебниците. Различните части на закона обаче влизат в сила в различни години, което само по себе си създава хаос. От тази есен новите учебни програми ще важат само за първи и пети клас; 2, 6 и 8 клас ще имат нови програми от учебната 2017/2018 г.; 3, 7 и 9 клас - от 2018/2019 г., 4 и 10 клас - от 2019/2020 г.; 11 клас - от 2020/2021 г., а 12 клас - от учебната 2021/2022 г. Заради всичко това за момента имаме одобрени от ексминистър Тодор Танев нови учебни програми за 1 и 5 клас и одобрени от министър Кунева нови програми за 2, 6 и 8 клас. За всички останали класове в Страстната седмица МОН огласи "работни учебни програми", за да се ориентират учители, родители и деца как ще изглежда пълният цикъл на обучението от 1 до 12 клас.
Субективните причини за новаторската страст на властимащите в МОН пък опират до неистовия мерак

да покажат на всяка цена активността на това правителство

- юруш на реформите, а след това, ако ще потоп да отнесе България! И я отнася. А освен това сегашното властващо мнозинство реши да се възползва от момента, за да нахлуе с пещерния си антикомунизъм и в образованието, където по закон и по Конституция достъпът на всякакви идеологии и политически дейности е забранен. Територия на този незаконен десант за обработка на мозъци става най-вече предметът история, но той е друга тема.
Няма смисъл да се изрежда, че в учебните програми по литература автори и епохи се местят като шахматни пионки - античните и ренесансовите автори примерно от девети слизат в осми клас, "Изворът на белоногата" отива от десети в девети, а "Железният светилник" се смъква от 12 в 11 клас и пр. Важното е да изобразим новост. Драстичните размествания ликвидират досегашната структура на съдържанието и нейната логика, без да създават нова. Каква е логиката например в 5 клас, когато децата за пръв път се докосват реално до литературни произведения, между приказките "Златното момиче, "Котаракът в чизми" и "Грозното патенце" да се намъква... "Хайдути" на Ботев? Каква е логиката произведения, които може да се осмислят адекватно едва на по-зряла възраст -  "Декамерон", "Хамлет", "Дон Кихот", да се изучават в осми клас, вместо в десети? По каква логика ще се учат в шести клас произведения в следния ред: "Под игото" (Вазов), "Принцът и просякът" (Марк Твен), "Братчетата на Гаврош" (Смирненски), "Серафим" (Йовков), "Автобиография (Нушич), "Малкият принц" (Екзюпери)? Кашата в детските глави ще е пълна, но общото било, че всичките са вкарани като в тюрлюгювеч в темата "Човекът и другите" (каквото и да означава това!). За "История славянобългарска" на Паисий (досега в шести клас) се изписаха тонове хартия, но фактът си е факт: българските деца, завършвайки основно образование в 7 клас, няма да са учили творбата на Паисий - той се появява едва в литературата за 9 клас. А това, че се споменава по история "в европейски контекст" в 7 и 8 клас и бегло в десети, е малка утеха. Впрочем, за Вапцаров учениците също ще чуят за пръв път в десети клас (стихотворението "Писмо") и още - в 11 клас "История" и в 12 "Вяра". Толкоз. Тодор Танев искаше в ХІІ клас да се изучава и гениалното

"Предсмъртно", но Кунева го е отрязала...

Може би защото, ако се учи, ще трябва да обяснят на учениците кой и защо е разстрелял Вапцаров!
 Понеже всички непрекъснато говорим за бездуховността и опростачването, трябва да кажем какъв ще е приносът на "новото" училище в ускоряването на този обществен процес. Десетки са българските и чуждите литературни творби, които отпадат изобщо от учебните програми. До 7 клас - до края на основното образование, обучението по литература си е направо семпло, щипнато е по нещо оттук, оттам. Но всъщност от цялото обучение от 5 до 12 клас изчезват, сметнати за "ненужни", неща като: календарният фолклор, Йоан Екзарх ("Шестоднев"), Презвитер Козма ("Беседа срещу богомилите"), апокрифите и "Ходене на Богородица по мъките", "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" и цикълът за Крали Марко, "Хитър Петър", Каравелов ("Българи от старо време"), фейлетоните на Алеко, Емилиян Станев ("Крадецът на праскови"), Николай Лилиев, Павел Вежинов, Ивайло Петров, Валери Петров и пр. Дори емблематични творби на Вазов, Ботев, Яворов са отрязани от училището. От 11 в девети клас например слизат пет стихотворения на Ботев, а от всички останали плюс публицистиката - "Смешен плач" и "Политическа зима", които досега се учеха задължително, остават само две творби по избор. Може да се прогнозира, че 

с фейлетоните и публицистиката на Ботев е свършено

От Вазов в новите програми липсват досегашните "Пряпорец и гусла", "Линее нашто поколение", "Дядо Йоцо гледа", "Чичовци". До 7 клас от цялата "Епопея на забравените" се учи само "Опълченците на Шипка". След това в 10 клас се появява и "Левски", толкоз. Яворов е опоскан до "Обичам те", "Две хубави очи" и "Маска" в 10 клас и до "Градушка" и "Две души" в 12 клас. Емблеми като "Заточеници", "Арменци", "На нивата" изчезват безследно. Творби като "Жълтата гостенка" и "Да бъде ден" на Смирненски също липсват. Да не говорим за "ескадроните", тях отдавна ги бракуваха.     
Премахват се напълно от задължителните програми и басните на Лафонтен, Андерсен ("Славеят на китайския император"), Оскар Уайлд ("Щастливият принц"), Гогол ("Шинел"), Стендал ("Червено и черно"), Мопасан ("Бел ами"), Молиер ("Тартюф"), Даниел Дефо ("Робинзон Крузо"), Дюма ("Граф Монте Кристо") и пр. А от цялата могъща руска литература в нашето 12-класно училище ще се учат единствено две стихотворения на Пушкин - "На А. Керн" и "Издигнах си паметник неръкотворен...". 
 Някои се опитват да оправдаят силното орязване и обедняване на учебните програми с "голямата претовареност" на българските ученици. Да ме прощават, нашите деца са претоварени не от много уроци, а от псевдонаучното литературознание, което им се преподава вместо литература. Те не го разбират, то им е сухо и

 чуждо и ги отблъсква и от литературата

и от четенето изобщо. Точно този основен порок обаче няма никакви изгледи да се промени, както личи от новите програми. Какво мислите, че трябва да знае седмокласникът, когато изучава "Опълченците на Шипка" - защо Вазов пише "Епопея на забравените", защо са забравени, в каква обществена обстановка е написана епопеята, какви моменти от българската история са възпети, каква е емоцията на тези оди? Нищо подобно. Записаната в програмата цел е: "Ученикът познава значението на понятието ода и разпознава нейни жанрови характеристики, проявени в "Опълченците на Шипка". Различава и тълкува преживявания, настроения, състояния на героя. Обяснява функциите на лирическия говорител за изграждането на образа на света и човека в "Опълченците на Шипка".
Десетокласникът пък, който учи "Левски", е длъжен да: "Разпознава жанрови характеристики на одата и на поемата. Тълкува "Левски" и "Опълченците на Шипка" съобразно жанровите и/или културно-историческите характеристики на творбите. Обяснява мотивацията за действията и/или бездействието на героите чрез сюжета. Различава проявления на характерни черти на романтизма в "Левски" и "Опълченците на Шипка" и тълкува творбите, съобразно посочените проявления. Познава значението на понятието метафора".
Престъпление е да се обучават "на литература" деца по този начин! Литературата не се зубри, тя трябва да бъде почувствана. Не "характерните черти на романтизма" и не "образът на света" са тръпката, заради която едно 13-годишно хлапе може да се захласне по опълченците и заради която всеки българин носи в сърцето си "Шипка", "Кочо" или "Паисий" (впрочем, последните две няма да се изучават). Така повечето млади българи, които няма да постъпят в гимназията, ще си останат в живота с

една от 12-те оди от "Епопея на забравените"

а останалите, които няма да учат литература във вуза - с две.  
Във всичките програми по литература, където и да погледнете, ще видите същото - жанрове, родови характеристики, похвати, епитети, тропи и социокултурна абракадабра. Ето друга случайна извадка - целта на изучаването на "Сватба" на Фурнаджиев в 11 клас: "Ученикът идентифицира ценности и норми, проблеми и конфликти, с които е обвързана интерпретацията на темата за смъртта, и обяснява отношенията между тях във връзка със социокултурния контекст на създаването на творбата".

Разбрахте ли нещо от парадигмата? Аз не. Децата - също.