„С подписването на СЕТА инвеститорите получават статут на божества”
"Да разменяме визи срещу приемане на СЕТА е като да сменим кон за кокошка"
Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА, 7 юли 2016 г.
- Г-н Христов, във вторник депутатът Велизар Енчев депозира в парламента декларация, с която иска национална ратификация на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС, известно като СЕТА. Същият ден ЕК излезе с прес съобщение, в което се казва, че комисията официално предлага на Съвета на ЕС да сключи споразумението. Нека кажем отново какво е СЕТА?
- СЕТА е договор между ЕС и Канада, който засяга много области. Той не се ограничава само с икономиката, а навлиза и в зоната на политиката, защото предвижда регулаторно сътрудничество с цел хармонизиране на законодателствата. Голямата опасност е, че едно такова споразумение под предлог за пречки пред търговията може да елиминира голяма част от стандартите и защитите за потребителите, за околната среда, трудовите права. Със сключването му де факто всичко се превръща в пречка пред търговията и може да се атакува в съдилищата от инвеститорите.
- В прессъобщението на ЕК обаче се казва точно обратното - търговията ще процъфти, ще паднат митата, инвеститорите ще бъдат защитени.
- Но не се казва за сметка на кого това ще се случи. Не се казва, че инвеститорите получават извънреден статут на божества едва ли не.
- Кое прави СЕТА различна от другото споразумение между ЕС и САЩ, известно като ТТИП?
- ТТИП е още на фаза преговори и предвид позицията на САЩ, те скоро няма да приключат. Американците не искат да правят никакви отстъпки. Те искат да си прокарат всичко, от което се опасяваме - и хранителните стоки, говеждото с хормони, ГМО, и шистовия газ. В СЕТА например беше предложена нова система за защита на инвеститорите, американците обаче не я приемат и си настояват на оригиналния ISDS-механизъм. Ако европейските чиновници се поддадат на натиска и го приемат, ще е скандално.
- Ако приемем, че Англия вече е извън ЕС, а Франция каза "не" на ТТИП, какви са шансовете този договор да бъде приет?
- Възможно е отлагане с две години, каквито съобщения има в публичното пространство. Съпротивата срещу него обаче нараства непрекъснато.
- Кое от двете споразумения това с Канада (СЕТА) или със САЩ (ТТИП)е по-опасно за България?
- ТТИП е по-опасно, поне като четем изтеклите чрез Грийнпийс текстове, но непосредствената заплаха идва от СЕТА, защото договорът вече е готов. На 27 октомври ЕС иска той да бъде подписан и да влезе в сила "временно".
- Как да разбираме това влизане в сила "временно" и какво искаше Велизар Енчев с декларацията, която е подкрепена и от "Солидарна България", "Грийнпийс", КНСБ, Зелените и още организации?
- "Солидарна България" е инициатор на декларацията, с която искаме българският парламент да се произнесе, понеже имаше съмнения, че ЕК ще предложи споразумението да се ратифицира единствено на ниво ЕС. Това означава, че ЕК прави предложение към Европейския съвет СЕТА да бъде прието като споразумение само от компетентността на Европейския съюз т.е. да се изключат националните парламенти. Това означава, че Жан-Клод Юнкер плюс премиерите се събират, гласуват, ако го приемат, отива в Европейския парламент. Там се гласува, ратифицира и влиза в сила, без въобще да се питат националните парламенти. Това е неприемливо по ред причини. Така се отнема суверенитета на държавите, малко или много. Нарушава се демократичният процес. Интересен детайл е, че за да бъде отхвърлено предложение на ЕК, трябва 100% мнозинство, а за да бъде прието - само квалифицирано. А и не е ясно въобще ЕК и ЕС имат ли право да правят подобно нещо.
- Всъщност какво ни казва ЕК с пресъобщението си, че СЕТА ще бъде подписано?
- И още - че според юридическия анализ на ЕК това споразумение е в нейната компетентност и тя - комисията, може сама да го приведе в сила, но заради съпротивата на някои държави тя един вид прави отстъпка и го предлага като "смесено" споразумение - с гласуване в Европейския парламент и с национална ратификация. За сметка на "отстъпката", която прави, ЕК ще иска от държавите да подкрепят "временното" влизане в сила.
- Това искане ще бъде на ниво правителствени ръководители, така ли?
- Да. Ако премиерите подкрепят СЕТА и споразумението се ратифицира в Европейския парламент, то ще влезе в сила "временно". Въпросът остава висящ, докато не се произнесат всички национални парламенти на 28 държави членки. Този процес отнема средно между две и четири години. И друго. В СЕТА има клауза, според която защитата на инвеститорите в инвестиционните съдилища действа до три години след прекратяване на споразумението. Значи първо ще мине ратификационният процес и ще се източат няколко години, след това още три години ние ще бъдем подложени на всякакви атаки от инвеститори.
- Колко държави трябва да ратифицират СЕТА, за да падне временният статут?
- Всяка една държава може да наложи вето.
- Това ще спре ли действието на споразумението?
- Да. Но дори и да бъде спряно, три години след това то ще дава възможност на инвеститорите да съдят държавите в международните трибунали. Нека кажа и че такава декларация като нашата, внесена от Велизар Енчев, вече е приета в Унгария, Люксембург и Холандия. В Белгия три от провинциите са гласували също, така че федералното правителство е блокирано и не може да подкрепи СЕТА. Отделно от това правителството на Австрия е твърдо против предварителното влизане в сила. Германия заяви, че СЕТА ще влезе в сила само ако мине през Бундестага и Юнкер и Малмстрьом нямаха избор, освен да се съгласят на ратификацията.
- Нашата официална власт какво мисли за СЕТА? Имаме ли официално становище, освен онова, че се опитвахме да изтъргуваме подписа си срещу падане на визите с Канада?
- България няма друго официално становище за СЕТА. Не е правен анализ на ефектите върху икономиката от приемането му. Единствената ни активност е по отношение на визите, но нека сме наясно, че визите не са обект на споразумението. Това е съвсем друг въпрос, който няма нищо общо. Да разменяме визи срещу приемане на СЕТА е все едно да сменим кон за кокошка.
- А и компании от САЩ ще се възползват веднага от СЕТА, без да дочакат ТТИП.
- Да, 40 000 американски компании са активни в Европа и имат офиси и в Канада. Т.е. при влизането на СЕТА макар и "временно", тези 40 000 компании автоматично получават огромни права на територията на целия ЕС. И най-вероятно те ще могат да ни съдят за нашия мораториум върху шистовия газ например. Порочното на тази система е, че ние нямаме възможност да се защитим адекватно, защото инвестиционните съдилища са съставени от корпоративни адвокати. Днес те са съдии в инвестиционния съд, а утре отново са във фирмите и работят за същите корпорации, които съдят държавите за нереализирани печалби. Неравнопоставеността между държава и частен инвеститор остава, независимо дали ЕС ще подпише СЕТА или ТТИП. И двете споразумения защитават транснационалния капитал.
- Възможно е някой и да има полза от СЕТА. В прессъобщението на ЕК се сочи като особено достижение, че 140 географски означения на храни и напитки са защитени. Но в Европа има географски защитени над 2000 напитки и поне още толкова храни. България има защитени четири продукта. Нас обаче ни няма сред тези 140 продукта?
- Българското правителство е оставило всичко в ръцете на преговорния екип. По време на преговорния процес е имало възможност да се защитят както продукти с географски означения, така и да се направят изключения. В СЕТА за пръв път действа "негативен списък" на публичните услуги. Това означава, че всички обществени услуги са обект на приватизация, освен ако някоя държава изрично не заяви, че иска да изключи някоя от тях. Например Германия е заявила, че водата няма да подлежи на приватизация. България нищо не е заявила.
- Вие като национален координатор опитахте ли да се свържете с някого от официалните власти, за разберете какво смятат да правят?
- През май "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт" правихме кръгла маса за СЕТА, на която бяхме поканили Даниел Митов и Меглена Кунева. Нито един от тях не се отзова. Следващата седмица аз ще бъда в Брюксел за среща на инициативата "Стоп ТТИП" и исках да се свържа с нашия представител там Димитър Цанчев, за да разбера каква е позицията на страната ни. През юли се очаква да има заседание на Корепер - комисия на постоянните представители на държавите в ЕС.
- Димитър Цанчев е нашият представител в Корепер. Кой го е избрал?
- Той не е избран. Назначен е от Министерството на външните работи предполагам. За пръв път е назначен за зам.-министър в МВнР от Николай Младенов. Писах му в понеделник. Във вторник получих отговор, че той цял ден е на заседания на Корепер и няма възможност за среща, освен това позицията на България била ясна и заявена през май - че няма да подпишем, ако не паднат визите. Дори и да приемем, че това е позицията на страната, въобще не е ясно какво е становището ни по отношение на "временното" прилагане. След като нито Божидар Лукарски, нито Даниел Митов, нито Меглена Кунева обелват дума по въпроса, мислех, че той поне има какво да каже. Засега и той мълчи.
Георги Христов е роден в София. Завършил е Немската езикова гимназия. Магистър по психология на СУ "Св. Климент Охридски". В момента работи като преводач с немски и английски език. От декември 2015 г. е национален координатор на европейската гражданска инициатива "Стоп ТТИП".
