Търсене в този блог

събота, 11 юни 2016 г.

Дупки и свлачища по „пътя към Европа“ – проф. Васил Проданов

 

 

 

Засилва се евроскептицизма и борбата за защита на националните интереси

57 % от младите между 16 и 30 години в ЕС се чувстват маргинализирани, т.е. изключени от обществото в резултат на икономическата криза

На 8 декември 1991 г. бе подписано Беловежкото споразумение, с което отиде в историята „братският съюз” на много нации от СССР. Два месеца след това на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт бе подписан договорът, с който 12 държави, членуващи в Европейската икономическа общност създадоха Европейския съюз. Милионите останали без мечтата за едно по-добро и справедливо общество като комунизма бързо откриха новото светло бъдеще в „пътя към Европа”, в мечтата за „братски” ЕС.

Ще „въведем демокрацията” и за няколко години сме „като тях”, признаваше в едно интервю по-късно, че е очаквал лидерът на СДС Жельо Желев. Ленин, който изглежда е бил по-малък утопист от разминаващия се в своята дисертация с него Желев, вижда своя идеал десет пъти по далече - казва на младежите през 1920 г., че „след 10-20 години ще живеем в комунистическото общество”. Очакванията на Ленин не се сбъдват, но очакванията на Желев, че ще станем „като тях” изглеждат днес не по-малко утопични.

„Пътят към Европа” е като че ли все по-каменист, с ями, дупки, свлачища и има съмнения, че може да доведе до европейското Беловежко споразумение. Първият етап на движението към него може да стане 23 юни във Великобритания, където привържениците за бягство от „пътя към Европа” вече са повече от искащите да останат.

В публикуваното на 7 юни изследване на Пю Рисърч Център в 10 държави от ЕС отношението към него е все повече „на кантар”. Разликата между гледащите положително и отрицателно на ЕС е само 4 % - 51 % подкрепят все още ЕС, а 47 % - не. Едва 19 % са тези, които искат „повече Европа” чрез прехвърляне на власт от националните правителства към ЕС, 42 % не искат да вървят по „пътя към Европа”, а искат връщане на повече власт към националните правителства. Мнозинството е за омаломощаване на евроинституциите в полза на националните правителства.

Гърците, французите, испанците са най-големи евроскептици и ако там има референдуми, те ще спечелят. В трите най-големи сили – Великобритания, Франция и Германия нещата са или в полза на нехаресващите ЕС или привържениците му са съвсем малко повече. Става дума за скоростно развиващи се процеси и не може да се каже къде ще ни доведат до една-две години като се има предвид например, че през последната година евроскептиците във Франция са се увеличили със 17 %, а в Испания – с 16 %. При тези темпове на промяна утре може да се получи непредвидим срив.

Тази опасност откриваме в основен извод от друго социологическо изследване на фондация „Фридрих Еберт” в осем държави в ЕС: „икономическата криза е ударила по репутацията на ЕС. Представата, че членството в него автоматично води до растеж и просперитет видимо е ерозирала. Същото се отнася за представата, че придобивките да бъдеш в ЕС са повече от разходите за това. В пет от осемте държави гражданите им свързват ЕС повече с вреди отколкото с ползи като хората с по-ниско социално положение са особено скептични. Не е учудващо, че желанието да се прехвърлят национални правомощия на европейско равнище, особено в областта на социалната политика, е ниско.”

Потвърждение за това виждаме в политическата вълна на евроскептицизъм от последния месец. Кандидатката на „Пет звезди” на Пепе Грило води с голямо мнозинство за кмет на Рим, Австрия бе готова да избере президент от Австрийската свободна партия. На първия тур на местните избори във Франция в края на миналата година Националния фронт във Франция излезе на първо място. Орбан сигурно има повече симпатизанти у нас, отколкото Юнкер или Шулц. Самият Орбан всъщност преди петнадесетина години по време на първия си мандат беше яростен еврофил, мечтаещ за ЕС и вкарал държавата си в него. Днес той, следвайки „вятъра на промяната”, е яростен антиглобализатор, символ на евроскептицизма, говоренето срещу Брюксел и борбата за защита на националните интереси. Открито казва, че иска да преобразува Унгария в „нелиберална демокрация” от рода на Турция, Русия и Китай, които сочи като модел за следване.

Причините за променящите се нагласи са засилващи се кризисни процеси и страхове от всички посоки. Броят на бездомници, на живеещи в гета в почти всички държави в ЕС през последните години се увеличават. Данни на Евробарометър от април 2016 г. показват, че 57 % от младите хора между 16 и 30 години в ЕС се чувстват маргинализирани, т.е. изключени от обществото в резултат на икономическата криза. Маргинали се оказват 93 % от младежите в Гърция, 86 % - в Португалия, 81 % - в Кипър, 79% - в Испания, 78 % - Хърватия, 72 % - в България, 71 % - в Румъния. Те са разочаровани от политическите институции и огромна част от тях смятат, че няма никакъв смисъл да се гласува, защото това нищо няма да промени. Според друго изледване на Евробарометър от 2015 г. 40 % от европейците имат доверие в ЕС и 31 % към националните правителства. Повечето не се доверяват нито на едното, нито на другото. Близо четвърт век след началото на ЕС в Маастрихт усещането на хората, че са европейци, че имат обща идентичност е отслабнало.

На мястото на ерозиращата средна класа идва така нар. дуалистичен трудов пазар, водещ до криза системните десни и леви партии, които разчитаха досега на нея като социална опора. Сега на губещите и по-бедните почват да разчитат националисти, патриоти, консерватори, докато на страната на либералите, облагодетелствани от свободния пазар, стоят печелившите богати прослойки.

Българите не сме включени в изследването, за да могат да се правят сравнения. Но в медиите и социалните мрежи се засилва критиката на угодническото поведение на българските политици към това какво ще им наредят „началниците” от ЕС. Терминът „европейски” у нас носеше доскоро добър имидж, когато се прикачи към името на партия, лозунг, политик, идеи. Сега почва да губи обаяние и това ще се отрази при преценка на печелившите и губещи стратегии в задаващата се президентска надпревара.

ЕС се нуждае от „перестройка”, но докъде ли ще я доведе тя?

Първо, „повече ЕС”, т.е. движение към федерализация изглежда така утопично днес както „повече комунизъм” през 1988 г. Нагласата е към прехвърляне на власт към националните държави, но при свободния пазар в ЕС това ще засили неравновесията. Така недоволството към ЕС няма да отслабва, а ще се засилва, защото ще се превръща в противоречие между националните държави и европейския пазар.

Второ. Разделението за и против ЕС, позитивни и негативни възприятия минават вътре в левите и десни системни партии в Европа и ще ги избутват встрани, ако те не са настроят към новата ситуация.

 

 

Източник: вестник Труд