Съществена помощ за републиканските сили в Испанската гражданска война са формираните на доброволен принцип интернационални бригади от антифашисти, чиято обща численост достига около 35 000 души от 53 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади (11-а, 12-а, 13-а, 14-а, 15-а, 129-а и 150-а), които от 1936 до октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство по фронтовете. Започва въоръжена борба срещу мощен враг - испанският, немският и италианският фашизъм. В очите на чуждестранните антифашисти-интербригадисти и на хиляди хора по света Испанската гражданска война представлява двубой на доброто срещу злото, на демокрацията срещу фашизма. Затова те го приемат като твърде лично преживяване.
Испанската гражданска война, започнала на 18 юли 1936 г. след военно-фашистки метеж, е непосредствен предшественик на надигащия се колосален световен сблъсък. Със своята кървава бруталност тя сякаш загатва какво предстои да се случва в най-близко време през Втората световна война.
Първите доброволци от различни националности влизат в боевете за Мадрид на 9 ноември 1936 г.
Българските интернационалисти участват в решителните сражения – при Мадрид, Харама, Брюнете, Теруел, река Ебро. Отделни българи в състава на други национални подразделения воюват и при Гуадалахара, при Кинто и Белчите, при Хуеска на Арагонския фронт, при Лас Рохас и Сарагоса, на юг при Малага, Пособланко и Алмерия и на други места.
Най много българи участват в пехотни части. Бойното кръщение на батальон „Георги Димитров” в състава на ХV интернационална бригада е на 12 февруари 1937 г. при епичните боеве на Харама. Българи воюват в батальон „Чапаев”, в батальон „ Комюн дьо Пари”, в сборния батальон „Телман”, в чешкия батальон „Мазарик”, в италианския батальон „Гарибалди”, в батальон „Едгар Андре”, в югославския „Джура Дякович” и на други места. В полския батальон „Домбровски” има българска рота.
Тежкоартилерийската 155- мм батарея „Васил Коларов”, преименувана по-късно на Славянския артилерийски дивизион е със съществен принос в боевете през октомври 1937 г. на Южния фронт, при Валсекильо и Пеняроя, в сектора на гарата Пуебло Нуево дел Терибле в провинция Кордоба.
Българите танкисти са в състава на 4-ти танков батальон и батальон „ БТ-5”.
Летците са в състава на интернационалната ескадрила.
Учебно – подготвителната база в Касас Ибанес във военно и политическо отношение от откриването до края на войната е оглавявана и ръководена от българи.
Около 20 български лекари и друг медицински персонал са пръснати както на фронта, така и в болниците на основната медицинска база в Мурсия и в други санитарни бази. Българско присъствие има сред съветниците-военни специалисти, сред противотанкистите и сапьорите, при свързочниците, в самолетната ремонтна база в Лос ал Касерес край Картаген, в инжинерните подразделения, в снабдителните и поддържащи части, като шофьори и механици.
От 13 февруари 1938 г., след реорганизация, бойците от батальон „Георги Димитров” са в състава на 129 бригада и заедно с нея участват в битката при Морела, област Кастиля. Демобилизирани са на 5 октомври 1938 г.
След решението на Лигата на нациите и становището на републиканското правителство на Хуан Негрин от 21 септември 1938 г. за разпускане на интернационалните бригади, голяма част от доброволците от севера - Ебровския фронт към 23 септември започват изтегляне към Барселона и Рипол—Камбрилс. На Централния фронт тогава се намира само 129 интернационална бригада с батальон ,, Георги Димитров" и Славянският тежкоартилерийски дивизион с батарея „Васил Коларов". В Амеля дел Map на север с параход са прехвърлени и интербригадистите от Централния фронт. Събрат се около 10 000 доброволци от всички националности. Към средата на октомври те са отправени за Барселона и временно настанени в казарми. На 28 октомври 1938 г. в Барселона става тържественото изпращане на интербригадистите с парад пред 300 хиляди местни жители. Това е небивала дотогава в Испания грандиозна манифестация. Героите интербригадисти и улиците на Барцелона са обсипани с цветя.
Прощално слово на Долорес Ибарури – Пасионария от 29.10.1938 г. в околностите на Барселона - http://probuzhdane.blogspot.com/2013/12/blog-post_19.html
Българи участват и в последните битки на испанска земя. Много от интернационалистите при с. Лерс, край испанско-френската граница молят републиканското правителство да им разреши отново да отидат на фронта за отбраната на Барселона и да помогнат за отстъплението на армията и цивилното население към френска територия. Образуваните стрелкови батальони и специални офицерски роти са от различни националности. От българските доброволци се образува офицерска рота и една картечна рота. При Гарига те, заедно с републиканските войници на прославения генерал Енрико Листер задържат неприятеля, осигурявайки време и възможност за изтегляне на цивилни и ранени.
Събират се край границата за последен марш пред червеното знаме на интернационалните бригади. Под това знаме хиляди доброволци от 53 страни близо три години се бият рамо до рамо с испанския народ срещу фашизма. Сега те оставят оръжието...
Следват лагерите във Франция - Аржелес сюр мер, Сан Сиприен, Гюрс.....
Много е трудно да се състави пълен списък на загиналите български доброволци в Испанската гражданска война, особено в първите месеци и за боевете при отбраната на Мадрид. Българи идват от различни европейски страни. Интербригадистите са влизали в бой със самото си пристигане. Не винаги е имало време хората да бъдат разпределени по националност, а и при съществуващото тревожно положение, върховно напрежение и бурен ентусиазъм за това никой тогава не е мислил. Не е намерен водения архив с имената на българските доброволци след 1937 г. Има различни данни, но можем да приемем, че броят на участвалите българи е около 500 души, доброволно стекли се в Испания в помощ на демократичните сили в борбата срещу фашизма Преобладаващата част са най-преданите комунисти и комсомолци, но има и анархисти, социалдемократи и леви земеделци. Заминават като интербригадисти и над 100 българи-политемигранти в Съветския съюз, хора с респектиращи революционни биографии, мнозина с тежки присъди в България, преди да успеят да се отскубнат и емигрират.
В тежките битки на испанска земя загиват към 100 наши сънародници и не всички имена са уточнени. Ранените са около 200 души. Една част от българите- интернационалисти след лагерите по различни пътища се прибират в България, други заминават за Съветския съюз. Има интербригадисти, които се насочват към някои европейски страни, значителна е групата останала във Франция и там оставят костите си на бойните полета по време на Втората световна война. В периода на антифашистката съпротива у нас намират смъртта си 35 интербригадисти.
Този материал подготви Николай Ковачев
За източници на снимките използвах: Фонда на Международните бригади в историческия архив на Албасете, фотоархива към библиотеката на Кастиля Ла Манча, материали на Центъра за изследвания и документация на Международните бригади (CEDOBI), разбира се и налични български източници.
У нас, може би съществуват някъде и други материали, но архивите по разбираеми причини не могат да бъдат пълни, а снимки не са качени в електронното пространство и не могат да се ползват.
Виж и свързани публикации:
Българското участие в защита на Испанската република
https://probuzhdane.blogspot.com/2016/12/blog-post_20.html
В пантеона на безсмъртните
https://probuzhdane.wordpress.com/2015/08/30/v-panteona-na-bezsmartnite/
Българи в битката срещу фашизма във Франция
https://probuzhdane.blogspot.com/2015/10/blog-post_66.html
