Хиляди българи по време на Втората световна война участват като партизани, нелегални функционери или членове на бойни групи в гигантската битка с европейския фашизъм.
Арестувани, затваряни, пребивани, разстрелвани, бесени, изгаряни... Не всички оцеляха... Те са част от антифашистката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания.
Те воюват на територията на редица европейски страни, някои тежко ранени, други загиват. Мнозина доживяват и пряко участват в освобождението от фашизма.
Най-напред за Франция рамо до рамо с френските маки воюват и българските партизани. С победата на Парижкото въстание генерал Де Гол влиза с антифашистите в столицата и още през нощта ликвидира 30 хиляди сътрудници на Гестапо, доносници, престъпници.
Образува няколко процеса.
Само в първия осъжда на смърт 5 хиляди колаборационисти - убийци и предатели на родината си... Но уважението към антифашистките борци като участници във Втората световна война на страната на антифашистката коалиция Франция е запазила и досега, както е във всички европейски държави, с изключение на България.
Само тук решенията на Народния съд са отменени, периодът на социалистическото строителство е обявен за "нелегитимен и престъпен режим", а борците от антифашистката съпротива, тези хора, които жертваха младостта и живота си за освобождаване от фашизма, бойците от Народоосвободителната въстаническа армия, не са признати за участници в тази най-кръвопролитна и жестока война, а са обявени от десните фашизоидни политици за "терористи" и "разбойници".
Народът ни обаче помни и тачи техния подвиг.
Както е известно, след завладяването на Франция от хитлеристките войски маршал Петен във Виши създава колаборационистки (пронемски) режим. Народът започва Съпротива, ръководена от запазените въоръжени сили в неокупираната територия на генерал Шарл де Гол. Масово стават партизани (маки) и привържениците на патриотичната Френска компартия, ръководена от Морис Торез.
След поражението на републиканските сили в Испания – 1939 г. много българи интербригадисти са прехвърлени във Франция в лагерите - "Алжерес сюр мер", "Сен Сюприен", "Гюрс", "Верне" и "Кан дьо мил".
Там българите не падат духом, организират пропагандни курсове и кръжоци. По-голямата част от тях за периода 1940-42 г. успяват да избягат от лагерите и затворите.
Начало дават на 12 юли 1940 г. Георги Радулов, Димитър Генчев и Егей Николов. Всички избягали установявят нелегални връзки с местните дейци на Съпротивата, участват в спасяването на французи и евреи от депортиране.
След 22 юни 1941 г., когато хитлеристка Германия нахлува вероломно в СССР, българите се включват в различните форми на борба срещу фашизма във Франция.
В началото на 1942 г. Владимир Щърбанов, наричан за смелостта си Парижкия танк Николай Радулов, Борис Милев, Никола Маринов, а по-късно и Георги Радулов създават бойна група, която участва в около 40 акции.
Друго бойно ядро от българи действа в Южна Франция около Марсилия в две бойни групи.
В първата - в град Ница, с ръководител Христо Дойчев влизат Йордан Овчаров, Петър Ганчев, Петко Колев и Христо Табаков. По-късно към тях се присъединява Роберт Меламед.
Участват в смели интернационални акции в град Ница и департамента "Маритим Али".
Във втората група, действаща в град Тулон, участват Кирил Величков, Никола Атанасов, Жюлиета Пенева, Леон Леви, Иван Тенев и Илия Димов
Те правят саботажи по гарите Гонфалон, Лагард, Лемюн и Карнул. Вдигат във въздуха германофашистки ешалони, предназначени за Източния фронт. Унищожават три локомотива в Лион, четири локомотива в Сен Лазар.
Взривяват жп мостове, извършват атенат в ресторант, свърталище на гестаповци в град Видобан. Един от организаторите на съпротивителното движение през 1943 г. в областта на Корез става Константин Греков.
Създадената от него група прераства в интернационален отряд, който извършва успешни акции. В Монпелие се проявява като смел член на бойна група Петър Стефанов.
В Парижкото въстание (9-25 август 1944) участва отрядът на българските емигранти под ръководството на Владимир Щърбанов и Борис Милев.
Отрядът получава задача от щаба на въстанието да завземе сградата на Българската легация, която с успех се изпълнява на 21 август. В първите редици на въстанието в град Пюто са Георги Стоянов и други българи.
В Марсилското въстание (16-29 август 1944) участват Никола Атанасов, Иван Тенев, Петър Младенов и други наши партиоти.
На 21 август Никола Атанасов, начело на отряда "Марат" с френския трицвет в ръка, щурмува сградата на Префектурата.
За освобождаването на град Гардан се бият Петър Ганчев, Петко Колев и Роберт Меламед. Около 90 български антифашисти се сражават в Париж, Марсилия, Тулон, Бордо, Лион, Монпелие, Тулуза, Ница и др.
Седем от тях загиват.
* * *
Източник: вестник „Дума”, 25 юни 2010, автор Юрий Георгиев
Свързана статия: Доброволци на свободата
https://probuzhdane.wordpress.com/2021/04/03/dobrovoltsi-na-svobodata/
