Търсене в този блог

неделя, 28 юни 2015 г.

Омразен дълг !

 

 

 

Поради актуалността на темата, публикувам отново  гръцкия филм "Дългокрация"

 

Дългокрация / Debtocracy 


Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като "омразен":
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.
Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред банкрут. Става дума за държавите-свини (от английски PIGS, или PIIGS): Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания.
Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии джобове са отишли огромните суми, отпуснати от финансовите институции?
Оръжия, пристанища, магистрали, олимпийски игри и други скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват обичайните заподозрени: големите корпорации, банки и политици.
Изключително интересен е и фактът, че България през последните 20 години предприема всички неолиберални рестриктивни политики, макар да не е притискана от дълговете.
Европейските народи протестират. А къде е нашият ?

 

Забележка: Филмът е от 2011 г. Към 2015 г. и  българското правителство  емитира нов рекорден дълг.

 

Целият филм Debtocracy / Дългокрация BG sub  - с български субтитри тук:

https://www.youtube.com/watch?t=72&v=Dc6sAWNReiU   - 1.14 ч.

 Филмът на части  тук :

https://www.youtube.com/watch?list=PLDE2E08DA20933279&t=242&v=BChcKbTevxY    -  първа част

https://www.youtube.com/watch?v=M82wIpDy2mM        -  втора част

https://www.youtube.com/watch?v=QlUZXqJOS48          -  трета част

https://www.youtube.com/watch?v=9__cti96qMU           -  четвърта част

https://www.youtube.com/watch?v=ijpCsIXENrE             -  пета част

https://www.youtube.com/watch?v=eHbQ6pIrclI             -  шеста част

https://www.youtube.com/watch?v=MNGzoGMAyMY         -  седма част


 

 

Приятно гледане !

 

 

събота, 27 юни 2015 г.

Под купола на ПЕС – Калин Първанов

 

 

 

 

Или как социалистите разиграха едновременно две представления на международната и на вътрешната сцена. И защо публиката им и в двата салона оредява

 

През 2012 г. в Брюксел Сергей Станишев беше избран за шеф на Партията на европейските социалисти с 91,3% от гласовете, без да има конкурент. На конгреса в Будапеща онзи ден пак остана единствен кандидат и спечели с 69,53%. Ако тенденцията се запази, следващия път като нищо ще загуби от нищото с 47,76% срещу 52,24%, с което ще запише поредния си уникален изборен рекорд.

Умението на Станишев да печели вътрешнопартийни избори – за разлика от същински, е доказано и не подлежи на съмнение. Фактът, че за трети път застана начело на ПЕС (първият му мандат беше частичен), говори за наличието на определени качества. (Зло)употребата с европейската партия за вътрешна употреба обаче, както винаги, идва в повече.

„Станишев безспорен фаворит за ПЕС”, „Георги Гергов лети за Будапеща в подкрепа на Сергей”, „Станишев разби опонента си”, „Българинът на политическото кормило на Европа”, „Станишев разби конгреса на ПЕС” и пр. – това са само част от заглавията във високорейтингов сайт от жълтия спектър, който с подобна превъзбуда обикновено отразява сложните взаимоотношения между Русата и Черната Златка, колизиите на Николета с Алисия или „подема” на патриотизма в столичния квартал „Орландовци”. Внушенията стигнаха дотам, че мнимият съперник на Станишев за лидерския пост в ПЕС – бившият председател на Европарламента Енрике Барон Креспо, едва ли не горко щял да съжалява, задето е дръзнал да издигне кандидатурата си.

Няма как да знаем дали Креспо се е уплашил от подобни публикации, но е факт, че испанецът се оттеглил в последния момент, след като установил, че Станишев се ползва с по-голяма подкрепа. Самото издигане на 71-годишния ветеран на испанските социалисти и на борбата срещу диктатурата на Франко, което също стана в последния възможен срок, роди подозрения сред познавачите на иберийската политика. Нюхът им подсказваше, че бившият български премиер, превърнал се в любимец на председателя на ЕП Мартин Шулц, се нуждае от „конкурент”, за да се имитира вътрешна кампания в ПЕС. Единственият сигурен факт е, че Станишев посети Испания малко преди въпросната „кампания”, където беше радушно приет от ръководството на ИСРП.

От друга страна, появата на конкуренция като че ли разтревожи председателя на ПЕС. След като в собствената му партия започнаха

брожения срещу неговото наследство

включващи нелицеприятни обвинения, на „Позитано” 20 бяха взети всички мерки да не се хвърли сянка върху „европейския имидж” на Станишев. Дългоочакван „Пленум на истината” в БСП беше отложен без много обяснения с близо два месеца. Създаде се усещането, че това се прави с мисълта да не би случайно някой оратор да изпусне нещо, което би могло да се използва на конгреса на ПЕС от недоброжелатели на председателя. Не е за вярване Креспо да се е кандидатирал, за да направи услуга на Станишев, но нелогичните му действия подсилиха бутафорния резонанс от форума в Будапеща.

 В тази връзка – попитали Радио Ереван какво е общото между „Царицата на чардаша“, „Феята на карнавала“, „Принцесата на цирка“ и конгреса на ПЕС? Оттам отговорили, че и в четирите постановки, тръгнали из Европа от унгарската сцена, героите са оперетъчни.

Докато елитът на БСП беше командирован да гласува на конгреса на ПЕС, където Станишев запознаваше европейските социалисти с амбициите си -  да брани с другарите си „социална Европа” и пак да ги води към изборна победа, а български фенове от младежката му агитка, доведени от България, си правиха селфита из улиците на Будапеща, у нас също се състояха интересни представления.

На 11 юни в българския парламент депутатите дружно се нахвърлиха да

брулят Кодекса на труда

като гладна тайфа кисела джанка. В резултат от общите усилия на социалисти, либерали, десноцентристи, десни радикал-реформатори, национал-популисти и обикновени националисти трудовата конституция беше окастрена в следния вид:

 * Въвеждат се еднодневни трудови договори (наричани още ваучери за труд) с олекотена степен на социална защита. Те ще се прилагат при някои категории сезонни селскостопански работници, но според мотивите на вносителите целта е по-нататък да се разшири приложението им и в други дейности. Следващите най-вероятно ще бъдат чистачки, готвачи и сервитьори, после шофьори, защо не – журналисти, и пр. (промените едва ли ще стигнат до депутатите, въпреки че заетостта им е непълна и даже сезонна).

* Сваля се предварителната закрила при дисциплинарно уволнение на най-уязвимите служители – майки с деца до 3 години, трудоустроени работници и такива, които страдат от някои заболявания. Занапред освобождаването им ще става без разрешение от Инспекциите по труда. Забележете – не става въпрос за трудоустроените по партийна линия активисти в различни държавни служби и бордове.

* Работодателите ще могат едностранно да прекратяват трудови правоотношения, ако работникът е навършил пенсионна възраст и има нужния осигурителен стаж. Така всяка напориста 30-годишна училищна директорка ще може да се отърве от опитни педагози, за чиито работни места отгоре на всичкото никой не чака!

* Отменя се задължението на работодателите да правят правилник за вътрешния трудов ред, да разработват и обявяват правила за здравословни и безопасни условия на труд. Премахва се и съгласуването със синдикатите при преминаване на предприятието към непълно работно време.

 * Отпадат още изискванията към малките предприятия: да уведомяват предварително Инспекциите по труда и синдикатите при преминаване към режим на удължено работно време;  броят на тези дни да не надвишава последователно 20 и годишно 60; да се води отчетност за тях;  да се изплаща компенсация за отработеното извънредно при съкращение или напускане на работника. Измамно е усещането, че всичко това засяга малко хора, главно работещите в кварталната баничарница. Съгласно класификацията на компаниите като микро- и малки предприятия се водят 90% от фирмите, в които работят 50% от наетите в България.

Промените бяха приети, въпреки че някои от тях са се сторили твърде радикални дори на работодателски организации и те не са ги подкрепили в предварителните обсъждания. Синдикатите пък въобще не били питани в Тристранния съвет.

Гласуването мина с небивало единодушие – със само 1 глас „против” еднодневните трудови договори и без „въздържали се”. Инициаторите им са все от средите на борците за „нова социална Европа”. Вносител на първото предложение е вицепремиерът от АБВ Ивайло Калфин, а на всички останали – група депутати от БСП.

За успешно протичане на операцията Реформаторският блок запали подходяща димка. Отхвърленото хрумване на сините Денят на труда 1 май да се чества официално и като Ден на Априлското въстание ангажира почти цялото внимание на медии и общественост, а в тъмното на димната завеса кой каквото можа разкулачи от трудовото законодателство. От БСП, естествено, се включиха в парламентарния театър с отдавна наизустени реплики,  достойни за

изтърканата роля, която са свикнали да играят

„Целите да неглижирате Деня на труда, но да ви обърна внимание – 1 май не е комунистически празник, 1 май не е празник на БСП, въпреки че БСП го празнува и отбелязва подобаващо всяка година. Празнуваме го, защото БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост – обърна се към десницата социалистът Георги Гьоков. – Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и на изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички. Затова го празнуваме, господа вносители!”.

Същият депутат бе един от вносителите на промените в Кодекса на труда заедно с Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Петър Кънев от групата на „БСП-Лява България”.

А ето и нещо по-класическо в жанра, произнесено почти по същото време:

„Приятели, истината е, че нашите основни социални постижения са застрашени!”. Новоизбраният стар председател на ПЕС цитира писателя Щефан Хесел, „един човек на 93 години, който ме вдъхновява” (какво поредно клише!) пред делегатите в Будапеща. „И нека ви задам въпроса: възмутени ли сте? Възмутени ли сте наистина? Аз съм. Най-лошото в живота е да си безразличен, апатичен към случващото се. И точно днес, и тъкмо ние не можем да си позволим това!”, заявява Сергей Станишев. Той не можел да си представи как в следвоенна Европа – цялата в руини, е имало социални държави, а днес – 70 години по-късно, „когато обществата ни са по-богати, икономиките – по-развити, а страните по-модерни, да не можем да го направим?”.

Напоследък БСП опровергава част от имиджа, с който е популярна – че е лява, когато е в опозиция, и дясна – щом е на власт. Партията показва, че може да е дясна дори и когато е в опозиция. А дали ще е лява, когато дойде на власт, е трудно да си представим поради малката вероятност за сбъдване на всяко от двете предположения.

А сега се поставете на мястото на малцината симпатизанти и избиратели на БСП, които са проследили дебатите по промените в Кодекса на труда. И си представете следната картина: леви депутати прокарват предложения, каквито дори и от ГЕРБ не смеят да внесат. Управляващите подкрепят, но поне привидно не горят от ентусиазъм да ограничат правата на трудещите се: „Работодателите, естествено, са за приемането на този текст, защото ще им развърже ръцете и по-лесно могат да уволняват работниците. Но какво става в случая с работника и кой защитава неговите права?” (Светлана Ангелова, ГЕРБ). А от РБ ехидно се радват на реформаторските идеи на БСП и с две ръце подкрепят „всяка една от мерките, предлагана от колегите отляво, които мислят за бизнеса” (Мартин Димитров).

Ако всичко това не е било достатъчно на левите зрители да се възмутят, или е минало покрай ушите им, съвсем наскоро те имаха друг повод да го сторят. Въпреки опитите да бъде наложен поне временен мораториум върху изясняването на отношения, наложени още от последните две управления с участието на БСП, наскоро бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров сподели в статия за в. „Преса” впечатления за своя заместник при тройната коалиция – Явор Куюмджиев. Преди това Куюмджиев пък разказа, че ексминистрите Димитров и Драгомир Стойнев са свършили „една камара с глупости”. Стойнев бе обвинен още за провала на енергийните проекти и нарочен за проводник на вътрешни и на чужди икономически интереси.

В отговор Димитров призна, че е посрещнал пратения му за заместник с предубеждения и го изолирал от управлението (?!). Причината била информация от предшественика му Румен Овчаров, че Куюмджиев нямал никакво отношение към БСП, „а го изпраща влиятелен български бизнесмен, за да контролира пряко процесите в министерството”. Така

от три изречения лъснаха четири улики

- видни фигури в управлението са си погаждали административни номера (докато са работели „надеждна защита на хората на труда”); дебнели са се един друг (в „борбата за справедливост”); назначение на министър-председателя е било негласно бойкотирано от негов министър („Възмутете се!”); самото назначение не било направено от държавнически или поне от партийни съображения, а заради частни бизнес интереси („Възмутени ли сте наистина?!”). И всичко това се е случило, когато бъдещият председател на ПЕС управляваше БСП и държавата! Същевременно функционерите под него са виждали, че „Царят е гол”, но никой не е смеел да го каже „в името на партийната дисциплина” (вече по думите на Явор Куюмджиев).

Без значение кой е по-крив и кой е по-прав в конкретния случай, все един от двамата – Димитров или Куюмджиев, казва някакви истини. А може би и двамата? Другото означава да допуснем, че толкова видни функционери на БСП лъжат. Не е за вярване.

Ако всичко дотук все пак ви се струва невероятно, нека накрая дадем думата и на настоящия председател на партията Михаил Миков, който тези дни цитира Ленин на тържество по случай 159-ата годишнина от рождението на основателя на социалистическото движение у нас Димитър Благоев. „Само БСП може да каже на всички хора в България, които днес са обезсърчени и не вярват в никого и на нищо – „Есть такая партия!”.

Всички знаем, че я има. Не знаем само колко още пъти ще може да минава с едни и същи номера?

 

 

 

Източник: списание ТЕМА

 

 

 

 

 

 

Комунистическа здравна система като британската или конкурентна като американската ? – Георги Иванов

 

 

 

 

При споменаването на всякакъв вид реформи, преструктуриране или реорганизация на даден обществен сектор, често в публичното пространство разни фигури имат склонността да дават примери как било „на Запад”, в „белия свят”, при развитите нации. Сравняването с другите може и да не е лоша идея, стига да се учим от позитивния им опит. Така се случва и със здравеопазването – хор от глашатаи громи комунистическото ретроградно здравеопазване у нас, застинало от времето на Тодор Живков. Винаги с добро се споменава правителството на Костов, което започнало реформата, но не му дал Бог достатъчно време да я задълбочи и довърши. И все така сме си недореформирани, поради липсата на „политическа воля”.

Да го кажем без недомлъвки: тогава започна ликвидацията на общественото здравеопазване в България. Зад призивите за реорганизация се крият главно приватизация, навлизане на частни играчи, предлагащи здравни услуги и разбиване монопола на Здравната каса, минимизиране ролята на “лошата държава” в здравеопазването и стимулиране на конкуренцията между търговците на здравни услуги в борбата за привличане на болни. Като сме взели другите за пример, да видим как им е уредена тяхната сергия в здравеопазването. Ще вземем за пример Великобритания.

В началото нека отбележим, че в т.нар. бял свят не съществува приватизирана, частна или получастна (каквато е нашата) здравна система, при която да има равен, пълен и свободен достъп до нея на всички граждани. Подобен широк социален обхват може да се има само при държавната здравна система. Нека е ясно, че всички призиви за приватизация означават свиване на достъпа до обсега на тези, които могат да плащат, многократно оскъпяване на услугата заради многото „медико-пазарни агенти“ всеки със стремеж за печалба, в последна сметка – увеличаване на държавните разходи за здравеопазване с разликата, че публичните средства ще потъват в частни джобове на фирми и корпорации.

Няма как болните да разчитат на добрата воля на частната фирма. Като всяка фирма на пазара и тази, която управлява болница, ще се бори на първо място за оцеляването си като пазарен субект и за увеличаване на печалбите си, а едва след това и евентуално за добруването на пациентите. Именно поради тази причина точно държавата се грижи за общото благо, а не частниците и корпорациите.

Функционирането на пазарен принцип означава повече болни, които да генерират повече печалба за частните здравни фирми – мечта, с постигането на която би се гордял всеки здравен реформатор и последовател на Ранд и Хайек.

Държавното обществено здравеопазване (National Health Service – NHS) във Великобритания е безплатно.  Финансира се с публични средства, главно от данъци и осигуровки. Посещение при общопрактикуващ лекар, специалист или престоя в болница не се заплащат от пациента.

В Англия пациентът плаща £8.20 за всяка рецепта, стойността на лекарствата над тази сума се поема от NHS. Заплащат се и прегледите при очни специалисти. Освободени от такси са хората с ниски доходи и с определени заболявания, пенсионерите,
бременните. В Шотландия и Уелс тези услуги са безплатни, като пациента получава всички предписани лекарства също безплатно.

В болниците пациентите получават храна три пъти на ден (избрана от тях от менюто на болницата),  предлагат им се топли напитки и лека закуска между основните хранения по 5 пъти на ден. В някои отделения има обзаведени стаи с легла за близките на пациентите, където могат да прекарат нощта, ако пожелаят. Всеки болен (или негов роднина) може да получи информация за състоянието си и за лечението по всяко време на денонощието. Сестрите и лекарите ще му отделят толкова време, колкото му е необходимо, за да отговорят на всички въпроси. На болния се гледа като на човек, временно изпаднал в неравностойно положение. Никой не го възприема като клиент, от който могат да се изкарат пари или като просяк, към когото, ако си в добро настроение, може и да проявиш малко човечност.

Екипът от здравни работници полага всички усилия временното нещастие на пациента да бъде преодоляно. Те имат определен код на поведение, който указва, че трябва да се спазват всички човешки права на индивида, както и допълнителните, които произтичат от статуса му на пациент. Медицинският персонал е наясно, че в случай на отклонение от тези правила, което би довело до уронване на престижа или нарушаване на правата на пациента, съответният служител в здравната система ще бъде обект първо на вътрешно разследване, а ако става въпрос за небрежност или по-сериозна простъпка, и на разследване от полицията. Същото важи и за отношението на  пациентите към медицинските работници.  Наскоро изписаните от болница, възрастните и хората с хронични заболявания получават първична медицинска помощ вкъщи от районните сестри. В Шотландия и Уелс всички лекарства, предписани от лекар са безплатни. Хората с намалена подвижност или с по-тежки заболявания получават лекарствата си вкъщи. Доставката не се плаща.

Раждането на дете става по естествен начин, освен ако няма достатъчно медицински причини, налагащи секцио. Веднага след раждането бебето не отива в изолатор, а се дава на майката и то не се отделя от нея нито за миг по време на целия им престой в болницата. Кърменето е основен приоритет и медицинският персонал прави всичко възможно, за да улесни и насърчи майката да кърми. Домашното раждане е разрешено –  екип от акушерки асистират на родилката в дома й. Акушерки и сестри посещават детето в дома и следят развитието му от раждането до 5-годишна възраст. Ваксините не са задължителни. Няма пречка неваксинирано дете да посещава детска градина и училище. Няма глоби, нито разследвания. Нито взимането на социални помощи зависи от това дали детето е ваксинирано.

За да те прегледа лекар или да постъпиш в болница, никой не те пита работиш ли, откъде идваш, колко пари имаш, колко агнета гледаш на село, кого познаваш… Всеки има равен и свободен достъп до държавното здравеопазване – от бездомния клошар до мениджъра на голяма компания. Ще повторя – за всички здравни услуги изброени дотук пациента не плаща нищо, нито някой му иска пари под масата, за да получи той  по-добро отношение и по-качествено обслужване. Ако пациент си позволи да предлага подкуп или други облаги, вероятно ще се наложи да си поговори с полицията. На някой всичко това да му звучи познато или да може да направи паралел с нещо подобно у нас?

Всичко изброено по-горе не означава, че NHS e перфектна и няма проблеми. Има и то не малко. Постоянното увеличаване на болните натоварва системата, увеличаването на цената за лечението – също. Липсата на квалифицирани кадри е сериозна пречка и постоянно висящ, задълбочаващ се проблем. Оттук идват и големите периоди на забавяне в получаването на здравна грижа и необходимостта от списъци с чакащи за планови операции, рутинни изследвания и неспешни прегледи. Понякога се чака, особено когато проблемът не е належащ или животозастрашаващ. Ако някой има гъбички по ноктите от 5 г. и сега е решил, че иска да му ги лекуват, ще трябва да почака малко. Или пък ако те боли ръката от известно време, но не ти пречи да работиш с нея. Няма как да отидеш на специалист, когато ти е удобно следващата седмица например. Достъпът до специалисти и определени изследвания понякога се бави от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от сериозността на проблема. Разчита се, че GP-то ще прецени, затова при изпращане в болница или специалист има тристепенна скала за оценка на спешността на случая.

Но ако наистина е спешно, то пациентът ще бъде лекуван спешно. За разлика от специалистите, пациентите имат  достъп до GP в рамките на няколко дни най-много, а до спешна помощ – веднага. Разбира се, като всяка сфера, където работят хора, е възможно човек да срещне неразбиране, да се сблъска с недоглеждане, грубост, грешки и т.н., но тези случаи са крайни изключения, не нормална практика.

 Струва ми се логично да помислим защо приватизация е мръсна дума във Великобритания поне що се отнася до здравеопазването. В родината на политическите партии дори традиционната десница, прегърнала пазарния фундаментализъм като пътеводна светлина, не смее да предложи (дори да опита) като предизборно обещание към избирателите си приватизация на здравната система. Въпреки това в NHS England от 2012 г. тече скрита приватизация – дават се части от болници, отделни департаменти, услуги и т.н. на частни фирми, въпреки че премиерът Камерън се кълне, че няма да има раздържавяване. В Шотландия ситуацията е друга – там приватизация няма и засега не се предвижда.  Ясно е, че в България скоро няма да ги стигнем британците по отношение на здравеопазването, но интересният въпрос е в каква посока сме тръгнали и как ще продължи т.нар. реформа?

 Нека да хвърлим и бегъл поглед на цифрите. Следващите данни ще отговорят на някои от въпросите. По данни на СЗО за 2013 г. Великобритания харчи 9.1% от БВП за здравеопазване. За сравнение: Франция харчи 11.7%, Германия-11.3%, Канада – 10.9%, а в САЩ, където здравеопазването е напълно частно – 17.1%. България изразходва 7.6% от БВП за здравни грижи.

Доклад на Commonwealth Fund от 2014 г. класира здравната система на Великобритания на първо място сред единайсетте най-развити държави в света по качество, достъп до здравни услуги, ефективност и справедливост. Същото изследване определя здравната система на САЩ като „най-скъпата и най-неефективната във всички развити държави”.  САЩ остава единствената богата нация в света, която не осигурява универсално общодостъпно здравеопазване на своите граждани, въпреки че с Obamacare се направи мъничка стъпка в обратната посока, засега незначителна. Така например там сумата, която пациент без осигуровка трябва да плати за раждане надминава скромните $42 000. Британската NHS спасява повече животи за всеки похарчен паунд като пропорция от БВП, отколкото всяка друга държава в света (с изкл. на Ирландия в някои отношения). САЩ имат най-високата смъртност при родилки и новородени бебета и една от най-високата смъртност при възрастни сред развитите държави.

Според обществено допитване 69% от британците са доволни от здравните услуги, които получават. На въпрос „Кои неща Ви карат на-много да се гордеете, че сте британци?” на първо място се класира NHS с 45%. Здравната система в България се радва на одобрението на едва 0.1% от българите. Според 70% от запитаните в анкета състоянието й е „лошо“ или „много лошо“по данни от 2014 г.  NHS е най-големият работодател в Шотландия и един от най-големите в Англия. Със сигурност обаче повод за гордост у британците не предизвиква напълно частния  им железопътен  транспорт, който според друго изследване и според общественото мнение е „най-скъпия и най-неефективния” в Европа. Едновременно с това държавната субсидия за сектора се е увеличила с над 300% след приватизацията.

Сега на нас и на нашите политици остава да решим како искаме: изостанала, нереформирана и комунистическа здравна система като британската (като такава би следвало да я определим, ако се съобразяваме с реформистката „демократична”  визия за здравеопазване, която ни налагат от 25 г. насам)  или модерна, конкурентна и прогресивна като американската?

 

 

 

Авторът има бакалавърска степен по политология във ВТУ и магистратура по политически мениджмънт в СУ. От пет години живее във Великобритания. Работи в Националната здравна система там.

 

Източник:  Солидарна България

 

 

 

 

 

 

Опичайте си акъла ! - Боряна Костова



 

 

Искате ли ГЕРБ и ДПС да ви управляват в комбина и пожизнено? Ако не искате, не подкрепяйте на референдума предложенията на гербаджийската марионетка Росен Плевнелиев за въвеждане на мажоритарен, задължителен и електронен вот на изборите. Тези промени няма да са в полза на демокрацията, целта им е да улеснят измамите в изборния процес.
То на бат'Бойковата групировка не й е в манталитета да печели по честен път. Дойде им нанагорно да влачат среднощ чували с подменени бюлетини. Тежък труд, па и рискован. През 2011 г. медиите хванаха в крачка депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов как мишкуват в зала "Универсиада", камера в секция на плевенското с. Бохот засне гербаджийка да вади изпод полата бюлетини и да ги муши в урната. Гръмна и скандалът с костинбродската печатница на общински съветник от ГЕРБ.
Сега Гражданите за европейско развитие на България търсят начин да скрият от очите на обществото бъдещите си срамотии. И заиграха с надеждите на хората за честен вот чрез примамката "мажоритарно, задължително и електронно гласуване". Мажоритарният вот щял да извади на преден план личностите и да намали влиянието на партиите. Ще стане, ама друг път! От смесената система вече се опарихме през 2009 г. Тогава 209 депутати бяха избрани пропорционално, а 31 -  мажоритарно, като 26 от мажоритарните места бяха спечелени от ГЕРБ, останалите 5 - от ДПС. Ще рече, че в другите партии не е имало личности ли? Напротив, получиха се доста смехотворни резултати. Във Видин никому неизвестната Любомила Станиславова от ГЕРБ победи светилото на коремната хирургия проф. Радослав Гайдарски (БСП). Във Велико Търново финият интелектуалец проф. Андрей Пантев (от гражданската квота на БСП) загуби от физкултурника Цветан Цветанов. В 23 МИР-София лидерът на сините Иван Костов, капитанът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов (НДСВ) и вечният опозиционер Георги Кадиев (БСП) се класираха след някой си Борис Грозданов от ГЕРБ. ДПС спечели в Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен, т.е. в смесените райони, които отдавна си е приватизирало. Какъв е изводът? Хората винаги гласуват партийно, за мажоритарните кандидати - също. Щото те не падат от Марс, а ги издигат партиите. Даже на някои места водачът на пропорционалната листа се явяваше и като мажоритар. Приказките, че се дава възможност необвързани партийно личности да подменят постепенно парламентарния състав, са вятър и мъгла. Досега от инициативни комитети са издигани като независими около 30-ина кандидати, нито един от тях не е избран. Дори известни фигури като Гиньо Ганев претърпяха неуспех на полето на независимостта. "Страната ще бъде облепена със снимки на Борисов, а до него ще се мъдри една нула - "мажоритарен кандидат", пише в блога си бившият шеф на МВР Богомил Бонев. Такива избори са услуга за ГЕРБ. Те вършат работа и на ДПС, което успешно примамва ромите и върти алъш-вериша на гласове. Затова Местан се изгаври да иска 100% мажоритарен вот.
Националистическите партии смятат задължителното гласуване за "пирон в ковчега" на ДПС. Но те ще пострадат най-много. Защото при 6 млн. избиратели и 4% бариера прагът за депутат се вдига на 240 000 гласа. А на изборите м.г. за Патриотичния фронт са пуснати 239 101 бюлетини, за "Атака" - 148 262. Като вземем предвид електоралните настроения в момента, излиза, че в следващото НС ще влязат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Сиреч, връщаме се към двуполюсния модел. Идеята, че като гласуват всички, тежестта на привържениците на ДПС намалява автоматично, е твърде елементарна. Последните години движението натрупа значителен финансов ресурс и както се видя на миналите избори, нагло купува избиратели и напредва и в райони без етнически турци. Като Северозападна България. При задължително гласуване просто ще му се увеличат разходите.
Най-голямата далавера обаче се готви чрез електронното гласуване. Там ще пада голямото "редактиране" на вота. Включително и от работодатели. И вместо да се влачат чували с бюлетини, по-лесно и далеч от медиите ГЕРБ ще вършат изборни фалшификации. На този терен битка ще водят не толкова избирателите, колкото партийните хакери. Туй не било вярно, реват управляващите и се хващат за Естония. Как там можело, а тук не? Но не казват защо от него са се отказали Австрия, Франция, САЩ? Технически системата не е сигурна, твърдят експерти от Пентагона. Същото казва и нашият Конституционен съд през 2011 г. Хакери неотдавна разбиха сайтовете на ЦРУ и Белия дом, та софтуерът на ЦИК ли ще им се опъне?! Реформаторите лелеят надежди, че 2 млн. българи в чужбина ще се скъсат да гласуват за тях. Ама реалностите са други. През 2014 г. са ги подкрепили само 15 000. От около 130 000, дали вота си зад граница, 44% са за ДПС.
Като теглим чертата, ясно е кой ще ни управлява, ако се поддадем на залъгалките на Плевнелиев на референдума.

Затова - опичайте си акъла! Докато не е късно...

 

Източник: ДУМА

 

 

 

 

четвъртък, 25 юни 2015 г.

Започна подписка срещу разполагането на чужд военен контингент у нас

 

 

 

 

Инициативен комитет от юристи, журналисти и граждански активисти започна национална гражданска инициатива срещу разполагането на чуждестранeн военен контингент на територията на България. Подписката е по идея на гражданското непартийно движение "Модерна България" и е по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт. Тя ще бъде внесена в НС и МС, които трябва да се произнесат. Инициаторите на гражданската акция се обявяват срещу това България да става "плацдарм за чужди геополитически цели и домогвания, от което биха пострадали дългосрочните национални интереси".


В инициативния комитет участват представителите на "Модерна България" Борислав Цеков, Петър Кичашки, Здравка Кръстева, Росен Георгиев, политологът Иво Инджов, журналистът Александър Симов, главният редактор на сайта "Поглед.инфо" Румен Петков, депутатът от VII ВНС Еленко Божков, предприемачът Георги Дренчев и др.

 

 Призив на инициативния комитет:

 

Уважаеми граждани на България!

 

В днешните сложни и тревожни времена, когато на международната арена се разгаря остро противопоставяне и даже започна нова надпревара във въоръжаването, сме изправени пред един общ дълг: Да не допуснем превръщането на България в плацдарм за уреждане на чужди геополитически цели и домогвания, от което биха пострадали дългосрочните национални интереси.

Да опазим нашата Родина от въвличане във враждебни действия срещу други държави и да не допускаме тайни споразумения в такава насока. Да предотвратим превръщането на страната ни в мишена било на ответните мерки на други държави, било на ислямския тероризъм. Ние разбираме суверенната позиция на други държави, които имат свои опасения и напрежения в отношенията с Русия.

Но сме категорични, че и те трябва да уважават суверенните интереси на България. Националната сигурност на нашата страна не е заплашена нито пряко, нито косвено от Руската федерация. Затова нищо не налага разполагане на чуждестранни военни контингенти на българска територия. Подобни действия, съвсем естествено, могат да предизвикат ответна защитна реакция и биха довели до нежелано влошаване на традиционно добрите двустранни отношения между България и Русия.

Нещо повече разполагането на чужд военен контингент у нас би могло да превърне страната ни наистина във „фронтова държава“ и по отношение на ислямския тероризъм. В условията на икономическа криза, подобни действия биха се отразили неблагоприятно и върху туристическата индустрия и чуждестранните инвестиции. Членството в НАТО не означава безропотно изпълнение на чужди геополитически цели и задачи. Над всичко трябва да е националния интерес и уважението към достойнството на българския народ и суверенитета на България.

Ето защо, ние участниците в настоящата подписка, се обръщаме към българските власти – към Народното събрание и Министерския съвет – с категорично настояване: Да не се допуска разполагане на чуждестранни тежки въоръжения и войскови части на територията на България, които са насочени към други държави.

Призоваваме всички наши съграждани, които споделят тази позиция, независимо от политически и други различия, да се присъединят към нея, полагайки подпис в Националната гражданска инициатива, която ще бъде внесена в парламента и правителството.

 


 

 

 

 

 

 Изтеглете бланка за събиране на подписи от тук - http://dvizhenieto.org/wp-content/uploads/2015/06/blanka.pdf


Събраните подписи изпратете на адрес: София, ул. "Бачо Киро" 57, ет. 1-2, За Движение "Модерна България".


Или сканирайте и изпратете на e-mail: nenavoinata@mail.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Нормативни  основания – извадка :

ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ 

Национална гражданска инициатива

Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.

(2) Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.

 

Чл. 49. (1) Подписката съдържа:

1. одобреното предложение, което е обект на подписката;

2. протокола по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;

3. бланките със събраните подписи на граждани.

(2) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:

1. наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите;

2. пореден номер.

(3) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия адрес и полагат саморъчно подпис.

(4) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа "забележки" се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

 

 

 

 

 

 

Моментът "12 и 5" в гръцката драма - поуки за България – проф. Кръстьо Петков

 

 

 


Вчерашният ден трябваше да донесе на Гърция, изпаднала в трудно лечима дългова криза, мъничко надежда за по-добро бъдеще. Трябва да сме супер оптимисти, политически наивници или икономически некомпетентни хора, за да приемем, че именно такъв е резултатът от срещата "на върха" в Брюксел.

Южната ни съседка остана да виси над пропастта, в която я тласнаха собствените й бивши управници, натрупали непоносими заеми в периода преди 2009 г.

Интервенцията, предприета впоследствие от т.нар. "Тройка" - ЕК, МВФ, ЕЦБ, остави Гърция в същата рискова поза, но с тази разлика, че "спасителите" я държаха с една ръка, докато тя продължаваше да се люлее над страшната бездна. И… така вече пета година.

Всъщност, на 22 юни т.г. в Брюксел лидерите на еврозоната изиграха поредния етюд на една бездарно режисирана драма. Първите епизоди от преговорите преминаха в обстановка на обреченост и послушание от гръцка страна по повод наложените условия от външните кредитори. Зрителите проследиха с нарастваща тревога емоциите около частичния фалит през 2012 г. После дойде кулминацията – след януари 2015 г., когато на авансцената излезе правителството, доминирано от СИРИЗА. Ужас! То се оказа несговорчиво и отгоре на всичко – радикално настроено срещу инициаторите на пакета "Остерити", който беше наложен почти ултимативно на Гърция и върна нейната икономика години назад.

Петте месеца на срещи между представители на Атина и Брюксел преминаха в протакане, взаимно надлъгване, двустранни обвинения в некоректност. Изнервени до крайност, европейските лидери съзряха в СИРИЗА нежелан и опасен гост от политическото бъдеще, чиито пример може да бъде последван от други непокорници в Испания, Португалия, Ирландия и други държави. Но ефектът на доминото вече се задава на хоризонта.

Видяхме и демонстрация на тактически похвати от теорията на игрите, която се овладява в курсовете по висше актьорско майсторство. Но преговори по същество за разрешаване на дълговата криза, между екипи с финансово-икономически аргументи и съперничещи варианти за изход, така и не се състояха! Гласовете на разума и професионалните доводи, които идваха от критично настроени макроикономисти от двете страни на океана, бяха целенасочено заглушавани. Що се отнася до българската позиция по разиграващия се спектакъл в Първа дивизия на ЕС - еврозоната, тя остана конюнктурна и често несериозна. Няма и симптоми България да се нареди в групата на бунтарите срещу европейския финансов диктат.

Един бегъл преглед на изразяваните публични становища у нас през последните пет месеца показва, че независимо от нюансите, като правило се опираме на външни за страната ни критерии. Според първата група мнения, всичко, което решава Евросъюза, в крайна сметка е легитимно и трябва да се изпълнява. Втората група следва балканската традиция: да се радваме, когато на съседа му гори чергата. Третата група споделя възгледа, че щом гърците са се доверили на една лява, екстремистка партия, каквато е СИРИЗА, да си носят последствията.

Да се вгледаме в тези твърдения, давайки си сметка, че няма нищо по-трудно от това да разубедиш изначално предубедените.

Лидерите и институциите на ЕС не са безгрешни. В елитната еврозона също се взимат необмислени решения. Първото доказателство е приемането на Гърция във валутния съюз, при положение, че в края на 90-те години нейните финанси и икономика не са отговаряли на високите критерии за членство. За този преднамерен компромис неотдавна свидетелстваха лично бившите лидери на Германия и Франция Хелмут Шмид и Валери Жискар Д`Естен. Десет години след Маастрихт германо-френският тандем, дърпащ конците на всяко кардинално решение в Евросъюза, допусна втора, съдбоносна грешка, като отказа да легитимира и финансира фалита на Гърция още през 2009 г. Така обрече една от най-старите европейски нации на дългогодишна агония, внушавайки, че жестоките орязвания на социалните разходи и поемането на нови кредити рано или късно ще извадят страната от тресавището на дълга.

Истината е, че нито рано, нито по-късно това ще се случи. Такава е оценката на водещи икономисти и аналитични центрове, които предупредиха още в началото на "спасителната" операция, че отхвърлянето на варианта "Контролиран фалит плюс преструктуриране на дълга", ще срине окончателно Гърция.

Днес е ясно, че от една неработеща икономика няма как да се извлекат ресурси, за да започне погасяването на чудовищния дълг, набъбнал до 315 милиарда евро. БВП на Гърция се сви с 25% и предстои да бъде редуциран с още 15% през следващите години. Редовите данъкоплатци и населението като цяло обедняха и на тях трудно може да се разчита да пълнят бюджета. Безработицата достигна 25%, спестяванията започнаха да се топят, а паниката сред депозантите през последната седмица предизвика истински бум от над 4 милиарда евро изтеглени пари от банковите влогове.

Кой носи отговорността за очертаващата се катастрофа? Доминиращият в Европа отговор е: гръцките правителства - бившите, корумпираните, които безметежно са трупали дългове върху плещите на държавата, както и настоящото правителство на СИРИЗА, което се инати и не иска да приеме условията за получаване на нови "спасителни" заеми.

Преобладаващото мнение сред независимите анализатори е: вината и отговорността се поделя между кредиторите, представлявани от т.нар. Тройка и гръцките управници. От значение е и пропорцията, в която се споделя общата вина. Институциите от Брюксел и Вашингтон са двойно по-отговорни: веднъж, защото са пренебрегнали факта, че всеки кредитор също трябва да калкулира риска и да носи последствията , когато е сбъркал. И втори път, защото са нарушили правилото да не се дават нови кредити на банкрутирал длъжник, преди да направят анализ на неговия икономически потенциал. А трето, защото през 2009 г., пишейки сценария, са подредили приоритетите по следния начин: първо мислим за интересите на кредиторите, после - за тези на длъжниците.

Кои са кредиторите обаче? По този въпрос в България се мълчи. Може би, защото това са частните мегабанки, предимно германски и френски. Именно те, заедно с отвъдокеанските мощни инвестиционни корпорации, режисираха прелюдията към гръцката дългова драма, която може да се превърне в трагедия. Част от парите на кредиторите бяха компенсирани, други ще бъдат платени след време, с цената на нови заробващи кредити за Гърция. Дотук само ЕС чрез различни механизми е предоставил на Гърция 60% от кредитния ресурс, възлизащ общо на 240 милиарда евро. Така външният дълг на южната ни съседка достигна безпрецедентните 180% от БВП. А можеше те да бъдат изразходвани по друг начин - например, за преодоляване на междурегионалните различия в общността, което би облагодетелствало България.

За подобна инициатива обаче не се чува нито дума от българските държавни институции. Правим се на скромни. И послушни. От което винаги губим.

Злобата спрямо Гърция не ни помага - тя вреди, защото ни прави слепи за събитията у дома. Да не забравяме народната поговорка, че щом мечката играе у съседа, ще дойде и при нас!

Нямало да се случи, възразяват родните оптимисти и дежурните коментатори от корпоративните медии. И представят аргументи: първо, у нас банковият сектор бил стабилен (?!), защото спестяванията нараствали, надминавайки 50 милиарда лева. Второ, България била дисциплиниран член на ЕС и, макар и все още да не е член на еврозоната, изпълнявала маастрихстките критерии. Трето, нямало опасност от прехвърляне на "заразата" чрез гръцките банки, опериращи на българския пазар, но те пък не били съвсем гръцки, защото са регистрирани по българското законодателство.

И трите твърдения са, меко казано, неточни. Да се заявява, че българският банков сектор бил стабилен, след неизживяната драма с КТБ, е несъстоятелно и безотговорно. Нека видим колко ще излезе целият масраф - 8,10 или 12 милиарда лева, който ще плати обществото заради потрошените спестявания, измамените кредитополучатели и миноритарни собственици, и после да се ангажираме с мнение за банковата стабилност. Освен това, КТБ уж не беше системна банка, нали? А и още 2-3 трезора разчитат на държавна подкрепа, по признание на премиера Борисов. Що се отнася до финансовата дисциплина, все още се борим да се измъкнем от групата на страните с по-висок от допустимия бюджетен дефицит. Междувременно българският външен дълг за по-малко от година нарасна двойно, гонейки рекордните за нас 31% от БВП.

За кондицията и поведението на гръцките банки, заемащи доскоро над 30% от капиталовия пазар в България, въпросът стои открит. Вярно е, че те са регистрирани по българските закони, които, между впрочем, са далеч като качество от европейските правила, но това не променя базисния факт, че техните собственици са гръцки икономически субекти, които преследват собствени интереси. Следователно, управлението на българските клонове, разпореждането със значителния депозитен ресурс, който се получава от българските вложители – домакинства и фирми, разпределението на печалбите и дивидентите и т.н. няма как да се извършва без благоволението на банките-майки. А те не се намират на територията на България и не се подчиняват на българската законодателна уредба. Интересно е, дали някой от вездесъщите защитници на тезата "всичко е под контрол", в т.ч. и инертната управа на БНБ, е направил прецизни проверки и разчети как се движат паричните потоци, прекосявайки нашите граници от север на юг и обратно след избухването на гръцката дългова криза от 2009 г.

И не на последно место: как и с какво помагат гръцките банки на българската икономика? Един факт и повод за размисъл, обратно на оптимистичните прогнози от влиятелни международни агенции - през първите четири месеца на 2015 г. гръцките инвестиции в България са се сринали до символичните 6,5 милиона евро. Не че други стратегически инвеститори са се втурнали да влагат капитали в местни производства...

Ето какво се получава, когато мечката вече играе в двора на съседа. Заради Гърция и нас вече ни броят за рискова зона за инвестиции, от което се изменя неблагоприятно не само индустриалният ландшафт, но и цената на българските ценни книжа. Постепенно се затваря за родните емигранти и щедрият доскоро гръцки трудов пазар.

Тези негативни тенденции изискват анализ, размисъл и рационални действия, а не балканска фолклорна риторика от рода "така им се пада на мързеливите гърци".

Освен това, може да е лява, но СИРИЗА не е екстремистка партия. Тя се заяви и продължава да се държи като партия на гражданския радикализъм. Иначе нямаше да търси изход от кризата в диалог – неравен и психически изнурителен - с европейската общност. Вариантът "Grexit", който й препоръчват приятели и недоброжелатели, продължава да е изключен от пакета с насрещни мерки, връчен на 21 юни т.г. на представителите на еврозоната преди последния, решителен кръг от преговорите.

Предполагам, че гръцкият премиер Ципрас и неговият енергичен финансист проф. Варуфакис са наясно какви ще са последиците, ако се възприеме вариант "Фалит с излизане от еврозоната". В коментар от последния си брой влиятелният "Икономист" определи подобна опция като "кървава" и посочи детайлно вредите, които ще нанесе и на Гърция, и на еврозоната. Така че нека дочакаме момента "12 и 5", т.е. идващия четвъртък, за да разберем готова ли е управляващата СИРИЗА да направи салтомортале, за да остане вярна на предизборните си обещания. Или, стреснала достатъчно своите повелители от север и запад, че нейният крах ще разтърси из основи нестабилния валутен съюз, ще се добере до спасителния бряг. Което няма да означава край на драмата…

Ехото от днешните събития ще заглъхне чак след 2050 г.

Бях приключил с писането на настоящия коментар, когато получих текста на т.нар. Президентски доклад от Брюксел, озаглавен "Completing Europe`s Economic and Monetary Union". В него ръководителите на ключовите европейски институции Юнкер, Туск, Драги, Дюселбауем и Шулц дават отправните насоки и очертават пътната карта за трансформирането на сегашното квази-монетарно обединение, наречено еврозона, в органично споен икономически, фискален и политически съюз.

Допускам, че публикуването на този стратегически документ в навечерието на съдбоносните преговори с Гърция, не е било предварително планирано. Но в света на геополитиката и геоикономиката нищо случайно няма. Който се запознае с въпросната публикация, лесно ще се убеди, че още в черновата са заложени поуки от гръцката дългова криза. Ключовите думи в президентския доклад са "финансов шок" и "споделени рискове" . Пътната карта маркира фазите, през които ще мине бъдещият суперпроект: "Европейски съединени щати". Вероятно, мястото на Гърция в новата супер държава, е запазено, но под условие.

Къде сме ние, българите, в тази стратегическа инициатива, ако тя, въпреки вълната от евроскептицизъм, заливаща континента, се състои? В Първа дивизия - завършената, институционално комплектувана, еврозона - ни няма. Мераците да влезем в нея се отлагат за след 2025 г. Така че оставаме в последната, Четвърта дивизия, т.е. там, където ни постави Стратфор в своята стратегическа прогноза, публикувана преди седмица. Мястото е незавидно, но е отредено по заслуги в геополитическото противоборство и според показателите за икономическото състояние и жизнения стандарт на страната.

---------------------

Проф. Кръстьо Петков, икономист, председател на Съюза на икономистите в България.

 

Източник: БГНЕС, 23 юни 2015 г.

 

 

 

 

 

 

 

Декларация на Градския съвет на Българския антифашистки съюз - София

 

 

 

ДО
Парламентарно представените политически партии

Копие до:
Правителството на Република България

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ


                                                               Д Е К Л А Р А Ц И Я
                            на Градския съвет на Българския антифашистки съюз - София

                                                        Уважаеми дами и господа,


        По повод зачестилите сблъсъци на етническа основа в Гърмен, Орландовци, жк „Дружба” и на други места, както и преекспонирането им от корпоративните медии заявяваме следното:
        Основна вина за проблемите има преди всичко неолибералният капиталистически модел, който изтегли държавата от социално-икономическата, образователната и други дейности, свеждайки нейната роля единствено като пазач на богатите и високопоставените от справедливата народна любов.
        През 25 годишния криминален преход бяха ликвидирани промишлеността, селското стопанство, образованието и социалното подпомагане, откъдето идваха работните места, жизнения стандарт и социално-битовата култура. На тяхно място се настаниха невежеството, мизерията и високата раждаемост като професии на социалното гето.
        Поведението на властимащите е класическа форма на фашизъм от страна на едрия капитал и неговите медии, целяща отклоняване на вниманието от огромната вина на капиталистическия елит и неговата пълна катастрофа в икономиката и политиката, като справедливото обществено негодувание срещу него се пренасочва на етническа основа.
        Българският антифашистки съюз в София категорично осъжда опитите за създаване и разпалване на напрежение и конфликти на етническа и религиозна основа и се обявява за категорична смяна на неолибералната политика в областта на икономиката, образованието, здравеопазването и социалното подпомагане на огромния брой бедстващи хора. Смятаме, че проблемите ще се решат с нов курс и нова власт, нямащи нищо общо с много от неуспешните експерименти след 1989 година.



Градски съвет на Български антифашистки съюз – София

23 юни 2015 г.









 

неделя, 21 юни 2015 г.

Минното поле на историческата памет след 1991 г. – доц. Дарина Григорова

 

 

 

 

Защо историята може да бъде "минно поле"? Андрей Фурсов въведе в научен оборот термина "психоисторическа война", изобретен от фантаста Айзък Азимов, в чийто роман има много характерен цитат: "няма никаква нужда да предскажеш бъдещето, трябва просто да избереш подходящото бъдеще - приятно и полезно, и да обнародваш предсказанието".

 

Утвърдено, но скучно понятие беше "историческа политика", въведено в Германия във връзка с натиска за покаяние на немците заради нацизма, Алексей Милер го обобщава като "резултат от борбата на различни партии за правото да интерпретират миналото на страната" в стремежа им да запазят или получат властта.

Терминът на Азимов-Фурсов "психоисторическа война" - това е вечната битка за форматиране на образите на бъдещето чрез контрола на миналото, или на историята. Във фантастиката има и друго понятие - "тераформатиране" (да си избереш планета и да й създадеш екосистема по твой избор). 

Струва ми се, че "психоисторическата война" може да бъде допълнена от друг термин: "мемоформатиране", като тук вече не става дума за друга планета, а за друго поколение дори. Най-контрастен пример за "мемоформатиране" е митът за Тибет, чийто широко разпространен холивудски образ е на Шамбала, райско място на доброта и нирвана под монотонната музика на тибетските монаси.

Малцина знаят, че до 1959 г. в Тибет има робство, че селяните са оставяни в скотско съществуване, че наказанията са отрязване на ръце, крака, избождане на очи, после мумифициране на крайниците като колекция скалпове, но от одрана човешка кожа. Самите музикални инструменти на тибетските будисти са от човешка кожа, череп (барабанът), от човешка кост (флейта).

Не, това не е нискобюджетен трилър, можете да погуглите и ще откриете в мрежата редица фото документи от средата на XX в., въпросът е, че няма да ви дойде и на ум подобна идея. 

Защо обаче е "мемоформатиран" Тибетският мит - защото е завладян не просто от Китай, а от комунистически Китай, представляващ комунистическата идеология на социално равенство, поради което и премахва робството в Тибет. Впрочем за тибетските будисти обяснението за робския статут на селяните е "кармата": това си го заслужил от предишни животи и нямаш право да се съпротивляваш, трябва да го приемеш като даденост.

В западната неолиберална парадигма комунизмът е обявен за "идеология на омразата" наравно с нацизма, расизма и прочее, заради страха от разрушаването на кастовия обществен модел от идеята за социално равенство. Тук пак ще цитирам Андрей Фурсов: "Ако нямаш ценностна система като социална справедливост, ти лесно ще се приспособиш към несправдливостта". 

След 1991 г. распадът на СССР дискредитира социалната идея и неолибералната идеология остана без конкуренция (политизирането на исляма в ислямистки стил не може да бъде заместител, защото е разрушителен, а не съзидателен). "Мемоформатирането" на Русия, Украйна, Беларус и др. постсъветски държави тръгна по свой самостоятелен път и тук пак има контраст: в Украйна се форматира комплексът на жертвата, в Русия, Беларус, по-меко в Казахстан - комплексът на победителя, фокусирани на различната интерпретация на деня на Победата, 9 май. 

За украинския феномен на "мемоформатиране" има два термина - "национализация на историята", на Георги Касянов, и "галицизация", на Андрю Уилсън (глорификацията на колаборационистите на Хитлер, УПА и ОУН, фиксацията на голодомора като национален геноцид за украинците, забравяйки жертвите на колективизацията в съветското село в Поволжието, Кавказ, Казахстан от всички народности и т.н.). В синхрон с тази политика на "психоисторическа война" е неолибералната мода на "транснационална история", чиято цел е да се избегнат националните рамки на историографията. Но ако няма национални рамки, то чия история ще е тогава, не на нацията, а на транснационални структури.

Русия на 70-годишнината от Победата даде свой пример за "мемоформатиране" - Безсмъртният полк, най-духовната проява на 9 май, поразила всички наблюдатели и парализирала дори и най-яростните недоброжелатели. Любопитна беше реакцията на Гейдар Джемал във видео интервю от 12 май т.г., че Безсмъртният полк е "друг тип религиозност, конституира се религия на предците... огромна опасност за духовните пътища на народа... изпада от контекста на православието".

По тази логика всеки паметник е "религия на предците", може и да е свързано със забраната на човешкия образ в ислямската естетика, но Гейдар Джемал се опитва съзнателно да противопостави Църквата на Безсмъртния полк, макар че той самият през 2013 г. при Познер заявява, че "Рус православна това е някакъв стереотип". Далеч по-притеснително е празнуването на рамазан на светското пространство на улиците на Москва като политическа и показна демонстрация на присъствие, което може да се окаже среда за потенциален конфликт, въпрос на политтехнология. Причината за отхвърлянето на Безсмъртния полк от Гейдар Джемал обаче е, че събитието представлява невидимата нишка със съветското минало чрез Победата за по-голямата част от постсъветското пространство.

И тук идва поредният пример за "мемоформатиране" в Русия след 1991 г. - отказът от 7 ноември и заместването на термините "Октомврийска и Февруарска революция" с "Велика Русийска революция", което не е прецизно, защото революциите от 1905-07 г., както и Февруарската могат да се нарекат "Велика Русийска", докато Октомври 1917-а е точно обратното "Велика антируска революция", защото поставя началото на антируската ленинска политика, унищожаваща паметта за Русия през 20-те г. и променена от Сталин чак в края на 30-те и най-вече по време на войната. 

Срамежливото опаковане на мавзолея по време на парада като съветски символ също е бягство от съветското минало и е едностранчив подход, още повече че Русия геополитически се обяви с основание за приемник на СССР. Загърбването на СССР води до забравяне на една от най-важните му финкции - да хуманизира Европа, която развива социалната си политика не за да имитира СССР, а за да не поискат европейците да имат свой СССР. А сега резултатът е отказът от социалната държава в ЕС и от идеята за социална солидарност и справедливост.

Ако може да се даде съвет на руската "мека сила", която далеч отстъпва от грамотната и елегантна съветска пропаганда, то е с друг пример за "мемоформатиране" - уикипедия, своеобразен информационен фастфуд, чиято редакция е специфична и избирателна, защото се контролира отвън, може би е добре да се създаде свой - евразийски вариант, тъй като кибервойната е не по-малко сериозна във все по-виртуализиращия се свят.

Понятието "Русский мир" също подлежи на разностранна демонизация, а Русия не успява да го защити, може би е добре да се говори и за Славянски свят, за славянска култура.

Какви ще са резултатите от "психоисторическата война" е сложно да се каже, не бива да се очаква, че ще има генерално сражение и 9 май, защото този тип битка за умове и за образи на бъдеще ще е постоянна: всерьез и надолго.

Ще завърша с Висоцки, чийто стих използвах и за заглавието:

"В минном поле прошлого копаться - лучше без ошибок...
Один толчок - и стрелки побегут,
А нервы у людей не из каната,
И будет взрыв, и перетрется жгут...
Ах, если люди вовремя найдут,
И извлекут до взрыва детонатор!"

 18 юни 2015 г.

 

 

Източник:  ГЛАСОВЕ

 

 

 

 

 

 

събота, 20 юни 2015 г.

Актьорът Юрий Ангелов: Преходът ликвидира духовността

 

 

 

Интервю на Мариела Балева за вестник Преса

 

- Още ли сте в онова странджанско село Фазаново, г-н Ангелов? Преди двайсетина години напуснахте Народния театър, избягахте от суетата на света и се заселихте доброволно там, отглеждахте животни и по думите ви живеехте в собствен рай.
- Селото, в което си бях направил оазис на моето спасение, почти се затри в България. За съжаление във Фазаново е тъжна картинка - вече няма нито кози, нито овце. Има само един казан за ракия, където 20-ината местни хора вече пребивават само в алкохолни изпарения. Повечето време живея в Бургас, а там става все по-хубаво. Но скоро във Фазаново видях истински феномен - кучка, която беше родила, кърмеше две яренца, защото майка им - козичката, нямаше мляко. Бях потресен от гледката и извиках телевизията, за да видят истинското положение на българското животновъдство. Липсата на животни доста ме потиска. Преди цяла Странджа беше естествен резерват за животни, имаше хиляди, а сега не е така.

 - Тъжно започна нашето интервю, Юри... Но може би сте човекът, който може да направи реална преценка за това как живеем днес. Ето, идвате в София, където играете в постановка, живеете в Бургас, имате къща в затънтено странджанско село.
- Не искам да се присъединявам към общия хор на критикуване на настоящето, защото това води до песимизъм. Но някои неща са възмутителни. Не мога да разбера защо не сработва инстинктът на нацията ни за самосъхранение. Как така стана, че от най-здравия народ в Европа в момента сме най-болният? Крайно време е да се събудим, защото упадъкът, към който вървим, е потресаващ.

 - Кой е отговорен за това?
- Особена отговорност за това имаме ние - интелигенцията. Как може да има такива вероломни крадци и да не могат да открият кой е окрал милиардите на КТБ? Вместо да ги намерим и посочим, ние бием и мразим нещастните цигани, които едва ли не са виновни за всичките ни беди... В България има такъв голям упадък на нравствеността, че в някои моменти си мисля, че съсловието, към което принадлежа, сме виновни за всичко. Българската интелигенция е играла предателска роля през вековете, и сега е такава - пребоядиса се, абдикира и остави своя народ на самотек.

 - Обвинявате интелигенцията, че върви след победителите, така ли да ви разбирам? Но не мислите ли, че както целият народ, така и творците ни бяха изправени на кладата - повечето от тях използвани политически и непочтено в годините на прехода?
- Вярно е, че политиците разделиха творците на „сини“ и „червени“, вярно е, че се опитаха да ги приватизират и да използват авторитета на мнозина от тях. Да, сигурно и доста от тях са отчаяни, омерзени, ужасно отвратени от случилото се. Но не е само това! Много от тях съзнателно, а други малодушно се продадоха. И вместо да пропагандират нравственост, пропагандират отрицание. Затова говоря в първо лице множествено число - ние! Вината е наша. И това не ми дава мира в последните години.

 - Мнозина може да ви се обидят за тези думи.. Ще кажат - ето, той живее в собствен рай, а сее омраза, злоба...
- Да, около мен е рай - сред природата, птиците и Странджа. Но как да гледам спокойно, като наоколо има толкова много нещастни хора? Аз не мога да мразя, аз мога да обичам. Но омразата днес се насажда съзнателно. И това се случва, защото има упадък на нравите.

Ето, скоро се честваше Денят на победата и казах, че ако руснаците ми дадат трибуна, ще се извиня на руския народ за изявленията на нашия „мъжествен“ президент и отказа му да уважи поклона, който светът направи пред жертвите на фашизма. Може да е крайно това, което ще кажа, но така мисля. Като бивши съюзници на Хитлер, той трябваше да отиде и да измете Червения площад, а след това да обере фасовете. Дори не мога да намеря най-силните обидни думи за „мъжествеността“ на президента и военния ни министър. Не ги ли е срам!

- А какво ни липсва на нас сега като нация?
- Липсва ни куражът на нашите дядовци. На три фронта са се били моите дядовци, единият живя 96 години. С навуща са теглили оръдията, едно българско знаме не е паднало в калта, не е пленявано. Но ако ние нямаме кураж, къде е достойнството на творците? Продавайки се, ние вършим зло. А нашата работа е да пропагандираме нравственост. А когато се продаваме на злото, ние вършим обратното. Ами озлоблението днес идва и от насилието, което се лее от сериалите. Защо е постоянно тази тема за насилие, какво друго освен злоба садим ние, интелигенцията, продавайки се за жълти стотинки?!

 - Но самият вие участвахте в един популярен сериал, „Седем часа разлика“, той не ви ли донесе удовлетворение?
- Отначало всички се радваха - от актьорите до шофьора и гримьорката, защото сериалът се харесваше. Имаше написан сценарий за още 20 серии, но те не видяха бял свят заради вероломството на хората, които даваха парите. Единствената възможност, която остана за младите, беше да отидат на терминал 2. Нищо друго. И това ме уби. На тези, които още ме питат ще продължи ли този сериал, казвам - не. Заради парите се развали работата. Казаха ни да не говорим на тази тема. Но главата в пясъка ли да си заравяме? Образно дори мога да го обясня със ставащото в КТБ. Разбира се, размерите са други, но е на същото ниво и при същите условия.

 - Искате да кажете, че в съвременните сериали сега се работи за жълти стотинки?
- Разбира се. Нали видяхте, че ако не беше тази млада актриса от филма „Под прикритие“, която се осмели да каже, че не са им плащали на младите, никой нямаше да разбере за това. Чест Ӝ прави на актрисата Искра Донова, която каза пред цяла България за какво става дума. Но тя - мъжествеността, не е черта на пола, тя е черта на характера. Браво на Искра, която изми позора на всички смятащи се за интелектуалци.
Разочарована беше и моята приятелка Ваня Цветкова, която бързо офейка обратно за Америка.

 - Да ви върна във времето назад, когато учудихте, дори скандализирахте гилдията, като сам напуснахте Народния театър пред 90-те. Съжалявате ли, че направихте тази стъпка?
- Не, тази крачка я направих в своя полза и стъпих в неизвестното. Рискувах доста и някои ме обявиха за луд. Тогава наистина имах всичко в София, бях на върха, в Народния театър, имах роли, имах апартамент в „Младост 3“ - всичко. Но не бях щастлив. Тогава изгониха най-добрите артисти, ей така - изхвърлиха ги, защото са навършили годините за пенсия, представяте ли си? Изхвърлиха колосите на българския театър, народните артисти! След това никой от тях не дойде едно кафе да изпие в театъра. Виолета Бахчеванова, Славка Славова, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Георги Черкелов... Георги Георгиев-Гец умря първи, получи инфаркт на сцената. Тези хора имаха достойнство. Обезглавиха театъра! И за съжаление, когато се обезглави Народният театър, това означава, че нацията е обезглавена. Оскърбихме жестоко старите актьори и пострадахме много от липсата на приемственост. Като си спомня само какво преживя Стефан Данаилов и как богохулстваха срещу него! Но той единствен не се пребоядиса от всичките тези известни псевдодемократи. Бог да му дава сили.

 - Сравнявате обезглавяването на театъра с обезглавяване на нацията, наистина ли мислите така?
- Наблюдавал съм това още по времето на социализма. Всичко, което се случваше в миниобществото на Народния театър, след 1-2 години се проектираше в българското общество. Нацията ни е страшно объркана, уви! Не го приемайте за песимизъм, говоря това с надеждата, че ще се взрем в истината, че ще сработи инстинктът ни за самосъхранение, наистина трябва да направим нещо.

 - Какво да направим, нова революция ли?
- Не, революциите потъват в кръв, те винаги се самоотричат. Нали има приказва „Революцията изяжда децата си“ - нашата беше толкова скапана, че я нарекоха и „нежна“. Според мен нашата революция изяде родителите си, дядовците си. А това е голямо опустошение. Не съм привърженик на революционните събития, аз съм за личната, вътрешната революция. Но съм за бунт. Поддържам бунта.

 - Мислили ли сте, че нещата в Народния можеше да станат по друг начин, ако политиката не беше разделила и актьорите, както цялото общество?
- Всичко вече е минало. Ако знаете с какво благоговение си спомням времето тогава, та аз бях допуснат в света на колосите. Както казва моят голям приятел Никола Антикаджиев, да бъдеш допуснат в техния свят е голяма привилегия. Когато съм в София и отида до кафенето на театъра, знаете ли, че само Кольо Антиката говори за театър. Никой друг! И то с дати, а той има феноменална памет, със случки, с артистизъм и винаги край него се събират хора и слушатели. Много съм щастлив, че има такъв човек. Той е като този бацилис булгарикум - дано никога не изчезва и дано закваси цялото развалено мляко на нацията. Такива хора трябва да се пазят и да се уважават.

 А когато сам си дадох молбата за напускане, вече се бяха появили ликвидационните комисии - точно така ги наричам. Не само онези прословути ликвидационни съвети за земята, същото сториха и в театъра. Ликвидираха духовността!

- Това ли е най-страшното, което се случи по време на голямата промяна?
- Няма по-страшно от това. Светът се разпадна изведнъж. Аз бях в добра ситуация. Дойдоха нови хора, странни революционери. Познавах се с тях, бяха горе-долу на моята възраст, но животът за мен самия сред тях стана безсмислен. И отидох на морския бряг, направих крачка в своя полза. Не искам обаче нашият разговор да се схваща като носталгия по едно отминало време. Ние говорим всичко това с цел да стане по-добро.

- Вярно ли е, че сте работили като хамалин на летището?
- Ооо, наистина бях хамалин, и това беше, след като напуснах Народния за първи път. Аз всъщност два пъти съм го напускал доброволно след 10 ноември. Бях хамалин на летището, но в същото време играех на хонорар в театъра, имаше такава практика. Така спечелих доста пари във време, когато артистите ги уволняваха и нямаха средства. След като прекъсна работата на летището, отново подадох молба в Народния до директора Васил Стефанов. Но за гардеробиер. Когато той ме попита дали не се подигравам, му казах: „Защо да се подигравам, аз ще си играя пак, но нищо не ми пречи да се докосвам до телата, като обличам вашите велики артисти.“ Имайки предвид новите самозванци, които дойдоха и заместиха много нелепо колосите на Народния. Истинските артисти. И аз исках да ги обличам, но да играя с тях наравно. Той обаче ми взе молбата и ме назначи отново за артист. Не за гардеробиер. А можех на щат като гардеробиер да получавам и хонорари като артист.

- Вие сте ученик на големия Апостол Карамитев. Какво откраднахте от него в занаята?
- Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох във Фазаново да се съхраня и мисля, че успях. Аз съм религиозен. Щом Бог ме е съхранил, значи ме е съхранил с цел.

А ако знаете колко много хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени. Приспособленци. Мижитурки, които от време на време играеха първи храсти. Направо се пукаха от злоба. В обкръжението на Апостол бяха предимно завистници.

 - Той усещаше ли го?
- Имам чувството, че това го унищожи. Той се жертваше за хората. На неговата смърт беше стълпотворение. На талантливите хора обаче винаги им завиждат - заради таланта, заради популярността.

 - Кои са личностите, изиграли най-голяма роля в живота ви?
- По отношение на срещите с хора аз съм изключително привилегирован от съдбата. Срещнах хора апостоли. Не само Апостол, който и така се казваше, не само Антиката, който е невероятен човек. Лидия Ковачева е другата - тя създаде системата за гладуването и бях буквално спасен от нея здравословно. Имах колит, гастрит, хемороиди, неврогенна температура - спаси ме с глад. Не вкусих нищо 30 дни, станах вегетарианец. Срещал съм се с още по-невероятна личност - на 100 години. Имах уредена среща с човека, който беше спасил от смърт моя дядо. Това беше лечителят Петър Димков. Известният билкар ме прегледа, видя зениците на очите и ми каза какво да направя с живота си. И ето ме сега пред вас. Аз съм един щастлив човек.