Търсене в този блог

неделя, 12 януари 2020 г.

Станке Димитров (Марек) в емиграция

Едно изброяване на всички видове дейности и работата на Станке Димитров в Москва би заело не малко страници. Но преди всичко трябва да се покаже основното за живота му в емиграцията— от пролетта на 1925 г. до есента на 1935 г. и от лятото на 1937 г. до деня на неговата трагична смърт 26 август 1944 год.

Намирайки се далеч от любимата родина, нямайки възможност непосредствено да участва в антифашистката борба на своя народ, Станке  Димитров нито за ден не спря да работи за благото на Партията и народа си.

И така през първото десетилетие от емиграцията, на Станке Димитров се струпаха такива работи, като подготовката на български кадри в Комунистическия университет (КУНМЗ), съставяне на редица учебни пособия за български студенти по история на Партията, по икономическа география на България, по партийно строителство и други, участие в българския нелегален печат, , превод на класиците на марксизма-ленинизма на български език, рецензии на трудовете за България, постоянно ръководство и общуване с българската политемиграция, организиране на доклади, дискусии по български въпроси и др.

Преминаването през 1932 г. на работа в Коминтерна, още повече увеличи работата на Станке Димитров. Кръгозорът на занимаващите го въпроси все повече се разширява. Като президент на Балканския секретариат на Изпълкома на Коминтерна Марек излиза извън рамките на чисто българските проблеми и събития, отделяйки не малко време и внимание на работническото движение в другите балкански страни— Румъния, Гърция, Югославия.

Двегодишното престояване на Станке Димитров на отговорния пост Секретар на ЦК в нелегалните условия в страната (1935—1937 год.) още повече обогати политическия и теоретичен партийния опит на Станке. От дълбоката нелегалност Станке Димитров се върна в Москва през лятото на 1937 г. защото врагът в лицето на монархофашистката българска полиция вече стъпваше по неговите следи и по-нататъшното му оставане в България бе крайно опасно.

Знаейки прекрасно положението в страната, разположението на класовите сили и положението в Партията, Станке още по-активно и целенасочено води партийната работа по линията на БКП.

Впоследствие Станке Димитров — най-близкия съратник на Георги Димитров и Васил Коларов става член на задграничното бюро на ЦК на БКП и по такъв начин от самото начало на Втората световна война и на Великата отечествена война до последния ден на своя живот—в навечерието на победата на народната власт в България—9 септември 1944 г., Станке непосредствено участва в разработката на най-важните решения на Партията, насочени към подготовка на българския народ за въоръжена борба против хитлеристките окупатори и българските им агенти, за освобождаване на родината от хитлеристките нашественици и за сваляне на фашистката диктатура.  

На, Станке се възлага нова отговорна задача— политическо ръководство на радиостанцията „Народен глас".

„И в най-тежкия и позорен за нашата Родина период—периода на германофашистката диктатура—писа Г. Димитров—нашият Станке цели три години почти всекидневно говореше нелегално на вълните на фашисткото радио „София" и „Скопие“, разобличавайки с умение народните предатели, гробокопачите на нашата родина и призовавайки непрестанно народа към най-решителна борба за скъсване с фашистка Германия и смъкване на противонародната фашистка власт". . .

Марек водеше работата на „Народен глас" не само на български език, но и на немски език за прогонване на войници и офицери от хитлеристката армия от България. Той работеше без почивен ден, без отпуск, от 10 ч. сутринта до 1 часа през нощта, често при непоносима горещина предвид недоброто му здраве го затрудняваше до голяма степен.

Ето защо Марек се зарадва много, когато в последния етап от работата му в радиостанция „Народен глас", през есента на 1943 г. Г. Димитров изпрати мен да му помагам в предаванията на немски език.

Жалко че Марек, по навика си на стар конспиратор, унищожаваше всичките си предавания, които криеха огромна сила, блясък и остроумие.

Заедно с огромната работа по линията на БКП, Марек в същото време се проявява като един от най-дейните членове на Московската партийна организация — докладчик в редица райкоми на Партията в Москва, консултант и лектор в Московския градски комитет на Партията и лекторското бюро на съветската армия.

Марек всякога водеше пропаганда в кръжоците на работниците и служителите. За тези занятия Марек се готвеше с най-голяма грижливост. Не случайно през 1934—1935 год. Марек бе избран за секретар на партийната организация на ИККИ. Големият му опит като „талантлив оратор и организатор, крупен обществен и политически деец", както писа за него половин година след смъртта му Георги Димитров, заразяващ със самоотвержеността си и предаността си към партията, вечно горещият у него пламък за работа, обаятелният облик на човек и отзивчив другар, спечелиха любовта и уважението на целия колектив на ИККИ. Той беше суров и неумолим към всевъзможните уклонности в Партията, към нарушителите на единството на партийните редове, които се опитваха да отклонят Партията от верния й път към социализма—комунизма.

Аз често се учудвах на работоспособността на Марек, на неговата бързина в подготовката на материали за занимания, конспекти за доклади, проекти за партийни решения и други.

Може смело да се каже, че Марек работеше за трима. Една от основните черти в характера на Марек е сериозност и отговорност в подхода към каквото и да е, даже и най-дребната работа или въпрос. В това е скрит залогът на таланта и успеха в неговата организаторска работа.

В един и същи ден той с еднакво усърдие и чувство на дълг решаваше големи политически въпроси и по-малки текущи работи в живота на съветската партийна организация или на българската политемиграция - настаняваше някого на работа или в училище, оказваше помощ на престарел инвалид, на неопитна девойка, заблудил се млад човек или безпомощна майка.

Както в миналото Станке Димитров беше любимец на работниците и селяните в Дупница, Кюстендил и Радомир и най-тънък изразител на очакванията на целия български народ, както в периода на своята емиграция той заслужено си спечели истинската любов и уважение на всички български политемигранти, а така също и на многочислените съветски организации и сподвижници.

Той беше наистина голям демократ при общуването си с хората. Беше особено достъпен и се разкриваше при общуването си с най-изостаналите, често малограмотни работници из средата на българските политемигранти.

У нас в квартирата често идваха български работници и селяни деца и старци, жени и студенти. В тези случаи Марек търпеливо, по бащински изслушваше оплакванията им, уреждаше работата им, настаняваше ги на работа, насочваше ги да се учат, огряваше ги с любезните си думи, с добрите си съвети.

Поразителна беше в Марек силата на логиката, силата на убеждението в общуването му с хората.

 

Автор: Регина Кашер—Димитрова

Вестник „Дупнишка комуна“,  5 юли 1965 година

 

 

 

 

събота, 11 януари 2020 г.

Станке Димитров (Марек) - изкусен публицист и народен трибун

През наситените със събития юлски дни на 1941 г. бе създадена по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП и под ръководството на Георги Димитров радиостанция „Христо Ботев". Станке Димитров—Марек още от първите дни взе най-активно участие в нейната работа. Той влезе в състава на редакцията и стана един от основните нейни сътрудници.

Няма още публикувани данни колко статии и други материали са написани от Станке Димитров за радиопредаванията на „Христо Ботев" — само една част от тях са поместени в 7-томното издание „Говори радиостанция „Христо Ботев" и в Избрани произведения на Станке Димитров—Марек, но и това е достатъчно, за да се почувства цялата сила и страст на Станке Димитров—изкусния публицист и народен трибун.

През първите два месеца и половина в своите писани за предаванията на радиостанция . Христо Ботев" статии, полемични памфлети и обръщения към българските трудещи се, Станке Димитров всеки ден разобличаваше завоевателните и грабителски цели на хитлеристките окупатори, безпощадно бичуваше продажната предателска роля на царборисовите и филови антинародни управници, разкриваше бедственото положение на работниците и селяните и разорението на народното стопанство. Той непрестанно призоваваше народа да изгони от страната хитлеристките окупатори, да се вдигне на освободителна борба заедно с великия съветски народ.

През есента на 1941 г. по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП бе организирана радио-станция „Народен глас", която предаваше на вълните на радио София и Скопие. Зазвуча по ефира гласът на родния брат радиостанция „Христо Ботев“ — „Народен глас". Радиопредаванията по „Народен глас" бяха възложени на Станке Димитров. Станке възторжено прие това почетно партийно поръчение.

Завинаги ще останат в паметта ми първите октомврийски дни на 1941 г., когато Станке се готвеше да замине и започне работа по радиостанция „Народен глас". В къщи той не продума нито думица за  своето ново голямо поръчение, възложено му от Партията. Но през тези дни той просто се прероди, като че ли му бяха израсли криле и той бе готов да литне в бой.

Работата на Станке Димитров в „Народен глас" беше продължение на работата му в радиостанция „Христо Ботев", но в съвсем други условия и с други средства.

Всекидневно да говори по вълните на вражеската монархо-прохитлеристка радиостанция, да разобличава и сразява врага веднага, на мястото, като с кинжал да го убива със своите язвителни, но правдиви реплики, убийствени за врага призиви — значи извънредно ясно да казва на българския народ истината и да му сочи правилния път за неговото освобождение и за изхода от постигналата го национална катастрофа.

През продължилата две години и половина работа в „Народен глас" Станке Димитров нито един ден не загуби контакт с радиостанцията „Христо Ботев“, не пропускаше да слуша нейния мощен глас най-внимателно с молив в ръка. Той жадно ловеше проблемните, директивни статии и обръщения на Георги Димитров, статии и обръщения на други другари и се радваше безкрайно, когато можеше да почерпи от тях материал за своите предавания.

А когато на 17 юли 1942 год. по радиостанция „Христо Ботев“ за първи път прозвуча пред целия свят програмата на създадения по инициатива на Георги Димитров Отечествен фронт, Станке Димитров я взе за основа на цялата по-нататъшна работа на радиопредавателя „Народен глас".

Който през това време е слушал „Народен глас", са го поразявали методичността и находчивостта на Станке Димитров, с които той запознаваше по ефира българския народ и му разясняваше великите идеи и задачите на Отечествения фронт. Обръщайки се към различните слоеве на българския народ „Народен глас" поставяше в центъра на стотиците статии и лозунги въпроса за сплотяване редиците на Отечествения фронт, разобличаваше безмилостно и бичуваше всички негови противници.

В предаванията по „Народен глас“ Станке Димитров много често обръщаше внимание на слушателите да следят предаванията на радиостанцията „Христо Ботев“. От своя страна радиостанция „Христо Ботев“ не рядко популяризираше материали предавани от „Народен глас“.

Спомням си добре как през есента и зимата на 1943—1944 год. във връзка с предаванията на „Народен глас“ на немски език трябваше да замествам понякога заетия с предаванията Станке и да слушам различни радиостанции на български, немски и др. езици, които го интересуваха.

 

Регина Кашер—Димитрова

Вестник „Дупнишка комуна“,  5 юли 1965 година

 

 

 

 

вторник, 7 януари 2020 г.

Христо Ботев: Сичките сиромаси са братя по страдания и по мащеха съдба

 

Известно е секиму, че нуждата и страданията сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат помежду си искрени, да си помагат един другиму, за да се избавят от общото зло. Сичките сиромаси работници от каквато и да са народност, където и да живеят, са братя помежду си, братя по страдания и по мащеха съдба. Потъпкани и ограбени от правителствата и богатите, работниците, ако и да се трудят до изнемощявание, пак нямат що да ядат, пак живеят по-зле и от скотовете. Но тие техни страдания, тие неправди към тях от страната на „помазаните“ и капиталистите, накарали са работниците да се споразумеят помежду си, да се съединят, за да видят отде произлиза злото и как ще могат да се избавят от него.

Под влиянието на същите причини се е зародил и се развива така наречения интернационал, целта на когото е да съедини сичките онеправдани работници в едно разумно и съзнателно цяло, за да могат с общи сили да се отърват от своите изедници и мъчители – царе и капиталисти – и да си добият неотменимите права на секи човек да живее свободно и да се храни от собственият си труд, без да бъде принуден да храни разни паразити, които си са присвоили правото да му бъдат господари, и като такива да живеят наготово, без да работят. Да казва кой що ще, но ние мислиме, че ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своят фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и национални разлики, които съществуват между него и нашият народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общият враг – правителството, ние сме длъжни да го приемем с открити ръце, без да гледаме на историческата вражда, която се стреми да ни разединява. Сегашният обществен ред, който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на турците, и на българете, затова секи, който е обезправен от тоя ред, който е осъден от него да се бори с нуждата и гладът, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел, наш брат.

 

 В. „Знаме“, бр. 24 от 3 август 1875 г.