
Последиците от Първата световна война са тежки, отразяват се неблагоприятно за работниците, селяните и занаятчиите в Кюстендилски район и страната като цяло. Снабдяването на населението със стоки от първа необходимост е крайно влошено. Наред с продоволствената криза и скъпотията се засилва и експлоатацията на трудещите се. Тази обществено-икономическа и политическа обстановка създава предпоставки за революционен подем на масите. В края на 1918 и началото на 1919 г. започва бързо да се увеличава числения състав на БРСДП (т.с.). От фронта се завръщат старите партийни членове, възстановяват се и укрепват партийните организации и групи. Това поражда нови задачи пред Кюстендилската партийна организация – да организира и ръководи умело революционните борби на трудещите се маси. В авангарда са най подготвените – Станке Димитров, Тодор Цеков, Коста Петров, Никола Въжаров, Христо Димитров, Павел Петров и др. дейци, които произнасят често пламенни речи на публични събрания, изобличават буржоазията и военната лига, сплотяват трудещите се около партията.
Още в края на 1918 г. местният партиен комитет в Кюстендил организира протестно събрание на работниците и бедните граждани, на което оратори са Станке Димитров и Тодор Цеков. Гласува се резолюция до председателя на Народното събрание против съществуващата скъпотия, отнемането на конституционните свободи, за поевтиняване на живота, за увеличаване на дневната дажба до 1 кг. дневно и редовно снабдяване с продукти от първа необходимост. Настоява се за незабавна конфискация на всички незаконно натрупани печалби и храни по време на войната, за наказване виновниците за националната катастрофа, за незабавна амнистия на всички жертви от войната.
На 26 януари 1919 г. кюстендилската партийна организация на БРСДП (т.с.) се включва в протестната акция срещу спиране от правителството на печата и разпространението на „Работнически вестник“. Акцията е в цялата страна, тя дава резултат и властите са принудени да отменят това свое позорно решение.
На 15 и 16 февруари 1919 г. се провежда околийска конференция на партията в Кюстендил с присъствието на партийните групи от селата Жиленци, Гърбино, Граница, Коняво, Ръждавица и др. В работата и взема участие и Георги Димитров, който изнася реферат на тема „Днешният политически момент и нашите искания“, който изиграва огромна роля за развитието на кюстендилската партийна организация по пътя на нейната болшевизация. Засягайки въпроса за мястото на буржоазната община, той казва, че „тя е била гнездо на корупция и разбойничество, място за кражби и гешефти, средство за ограбване на работническите маси. В своята общинска политика всички буржоазни партии, които са вземали една след друга властта в ръцете си са били загрижени изключително за интересите и бързото забогатяване на шепа тузове и гешевтари и не са направили абсолютно нищо за запазване и подобряване здравето, живота и благосъстоянието на грамадната маса бедно работническо население, наблъскано в мръсните крайни квартали на града, подхвърляно на хиляди несгоди и лишения…“
Ярък израз на революционния подем на трудещите се маси по това време е отпразнуването на бойния празник на труда – Първи май през 1919 г. Въпреки дъждовното време в Кюстендил манифестират около 700 души. Масовото участие на трудещите се признава и местната буржоазия чрез вестника на Демократическата партия в Кюстендил.
Изключително голяма роля за по-нататъшното разгръщане на партийната дейност има Първия конгрес на БКП (т.с.) на 25 –27 май 1919 година, на който Тодор Цеков е делегат от Кюстендилско.
В хода на предизборната борба за парламентарните избори за XVIII Обикновено народно събрание насрочени на 17 август 1919 г., комунистите издигат лозунги за народен съд над виновниците за националната катастрофа, за конфискация на богатствата, спечелени по време на войната, за национализация на имотите на едрите земевладелци и на предприятията от хранителната промишленост. Наред с това се иска благоустройство на населените места, откриване на нови болници и аптеки, въвеждане на безплатно лечение и др.
Раждането на Първата кюстендилска комуна
Първите следвоенни общински избори са насрочени за 7 декември 1919 година. По това време в страната продължава да съществува напрегната политическа обстановка. Коалиционното правителство начело с Ал. Стамболийски не премахва военното положение и цензурата. Това възпрепятства политическата агитация на Комунистическата партия. При такива вътрешнополитически условия започва предизборната борба и Кюстендилската партийна организация.
Още в началото на подготовката за изборите партийната организация в Кюстендил започва активна дейност, като се ръководи от временната общинска програма на партията. Затова тя не се коалира с други политически организации в града и предприема самостоятелни действия, но поради посочените условия е лишена от възможността да води по-широка агитация сред трудещите се маси. Въпреки това партийната организация успява да организира две публични събрания. Първото е проведено на 20 ноември във връзка с прехраната на населението и търговията със зърнени храни и произведенията от тях. Присъстващите се обявяват против противонародната политика на едрите земевладелци, които чрез износа на зърнени храни трупат огромни печалби за сметка на трудещите се. Издигнат е лозунг за завоюване на общинския съвет от комунистите, с което може да се реши въпросът за прехраната на бедните и малоимотните маси. Няколко дни по-късно, на 23 ноември, е свикано второ публично събрание. За оратор е поканен комунистическият народен представител от Пловдив д-р Александър Пеев, който говори на тема „Нашата дума по предстоящите избори".
Буржоазните партии в града си поставят за главна задача да не допуснат завладяването на градския общински съвет от комунистите. В навечерието на изборите на 7 декември 1919 г. вестникът на Демократическата партия в Кюстендил "Борба" призовава градската буржоазия да "удари своя изборен шамар" на тесняците ! Буржоазните партии пускат в ход всички изпитани средства — от клеветите и подкупите до полицейския терор. В деня на самите избори кандидатите на Комунистическата партия и голяма част от избирателите в града са лишени от възможността да упражнят въобще своите избирателни права. Под различни предлози градските власти не им дават избирателни книжки и съдебни решения. На буржоазните машинации пригласяха и местните широки социалисти. В своя предизборен позив те се опитаха да сплашат кюстендилските граждани да не гласуват за Комунистическата партия.
В изборите на 7 декември 1919 г. в града участват пет политически сили: комунисти, гражданска коалиция (демократи, народняци и радикали), широки социалисти, стамболовисти и радослависти, които получават съответно 952 гласа (признати за действителни 884), 629 за буржоазната коалиция, 334 гласа за широките социалисти, 300 за стамболовистите и 124 гласа за радославистите. Блестящ успех за Комунистическата партия, въпреки обявеното военно положение и бесния полицейски терор.
Комунистическата партия в Кюстендил побеждава и в изборите за общински съвет. От 14 общински мандата тя получи 6. За общински съветници са избрани комунистите Никола Въжаров, Христо Димитров, Павел Петров, Трифон Кръстев, Нисим X. Лазаров и Александър Иванов. Останалите 8 разпределени така: двама широки социалисти – Йордан Левков и Евтим Бояджиев, двама стамболовисти и по един съветник от радикалите, народняците, цанковистите и демократите. Наистина нито една от политическите партии няма необходимото болшинство за установяването на свое постоянно присъствие.
Новоизбраният градски общински съвет е утвърден от Кюстендилския окръжен съд и на 20 януари 1920 г. съветниците са свикани на първо заседание, за да се конституират и изберат постоянно присъствие от кмет и двама помощник-кметове. Поради отсъствието на Н. Въжаров общинските съветници-комунисти настояват заседанието да бъде отложено и то се провежда на 27 януари. Преди избора на постоянно присъствие от името на комунистическите общински съветници Н. Въжаров прочита декларация, с която се изобличаваха изборните машинации на буржоазните партии в града.
Интересни са ходът и перипетите при самото гласуване в общинския съвет. При първото гласуване в избор на постоянно присъствие общинските съветници-комунисти, разбирайки че нямат достатъчно болшинство мандати, бойкотират и гласуват с лозунга „Цялата власт в ръцете на трудещия се народ". Въпреки категоричната позиция на общинските съветници-комунисти, при избора на кмет Н. Въжаров получава 5 гласа, а Трифон Кръстев — 2. Оказва се, за тях са гласували не представителите на БКП, а на другите политически партии. По всяка вероятност това е умишлен опит от тяхна страна да бъде предизвикано разцепление сред самите общински съветници-комунисти. Но този опит на останалите политически партии излиза безуспешен, тъй като веднага след избора Никола Въжаров прави изявление, че подкрепя прочетената от него декларация на партийната организация и че не приема избора. При това положение се налага да бъде произведен нов избор. Този път буржоазните общински съветници променят своята тактика — гласуваха против представителите на Комунистическата партия. Но и комунистите променят своето предишно решение, като се отказват да бойкотират избора. При второто гласуване са получени следните резултати: Никола Въжаров — 8 гласа, Васил Янакиев (от гражданската коалиция) — 3, и 2 бели бюлетини. Този път за кандидатурата на Н. Въжаров гласуват общинските съветници-комунисти и двамата представители на широкосоциалистическата партия. Получил най-много гласове, Никола Въжаров става кмет на общинския съвет. За помощник-кметове бяха избрани също представители на Комунистическата партия — Христо Димитров Велинов (Ризе) и Павел Петров Велков, получили съответно 11 и 10 гласа.

С поемане водачеството на постоянното присъствие Комунистическата партия поема в действителност фактическата власт в общинския съвет. По такъв начин в Кюстендил е основана първата комуна в окръга, наред със Самоков, Сливен, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Шумен, Ямбол, Троян, Ловеч, Нова Загора и други градове и над Кюстендилския градски общински съвет се развя червеното знаме на партията. Това е голяма победа на окръжната и местната партийна организация. Червеното знаме за пръв път се развява над общината.
Кюстендилската комуна се ражда в изключително тежки условия. Трудностите не се изчерпват само с враждебната позиция на буржоазните партии в града. Общинските средства са прахосани от управлявалите я до този момент буржоазни партии. Необходими са незабавни мерки за финансово стабилизиране на общината, без което е немислимо каквото и да било нейно мероприятие.
Комуната е инициатор и вдъхновител на цяла поредица от революционни преобразования: безплатни дрехи и помагала за децата на бедните, реконструкция на органите на общината, създаване на земеделско стопанство и др. Уредени са незабавно отпусканите помощи за крайно нуждаещите се, вземат се бързи мерки за подобряване продоволствието на населението. Предвижда се направата на водопровод, средства за осветление и др.
Характерна черта в работата на комуната е нейния стремеж за непрекъснат контакт с хората. По настояване на съветниците комунисти повечето заседания на съвета се провеждат публично, на което се противопоставят буржоазните общински съветници. Комуната разгръща огромна дейност за превръщането на общината от орган за потискане и експлоатация на трудещите се в истински защитник на техните интереси. Тя въвежда прогресивно-подоходна система на облагане, като натоварва богаташите с по-големи данъци и такси, защото техните богатства са създадени от кървавия пот и труд на работниците и една част от тия средства трябва да служат за благоденствието на трудовия народ. Организатор и ръководител на Кюстендилската комуна в борбата против мъчнотията и глада, за подобряване материалното и културно положение на трудещите се е местната партийна организация.
За живота на червената община през януари, февруари, март и първата половина на април данните са главно от спомените на живи комунари през годините и от други лица, свидетели на случващото се.
Запазен е протоколът от 26 април 1920 година: На това заседание на общинския съвет кметът Въжаров поставя на разглеждане проекто-бюджета на общината. Той се спира на ограниченията, правена от централната власт и анализирайки въпроса за мястото, което заема общината в буржоазната държава, заключава: „Тя е буржоазен институт и докато съществува властта на буржоазията е немислимо да бъде друг. Ясно е, че никой не си прави илюзия в такава обществено-политическа обстановка да осъществява максимална програма на партията и никои не смята дребните реформи или реформите изобщо за крайна цел. Сега се поставя въпрос какво може да се изкопчи от буржоазията за нуждите на бедните маси. По-нататък Въжаров обвинява остро виновниците за двете катастрофални войни, като рисува плачевното състояние на трудовия народ и разнебитеното народното стопанство. „Ние трябва де възстановяваме" — това е първата задача на Комуната в стопанския живот. Освен средствата за възстановяване в проекто-бюджета, Комуната предвижда 2 000 000 лв. за направата на водопровод, средства за осветление, планиране, канализация на река „Банщица“, която прави големи пакости на бедните квартали, строежи н много други.
Каква трябва да бъде данъчната политика на Комуната? Тя се изчерпва в две точки:
1. Да се намали тежестта на данъците върху пролетариата.
2. Да се обложат заможните и капиталистите.
Прави се облекчение на тия, които създават материалните блага, а нямат нищо. Право на комуната (общината) е да се разпорежда със своите предприятия и тя решава: нито едно от тях да не се даде на предприемачи. Таксите на банята се увеличават, но крайно бедните ще се къпят безплатно, инвалидите и работниците с работнически книжки и учениците, които не плащат училищна такса ще вземат билет с половин цена. Пералнята, която е най-редовно посещавано „предприятие" от бедняците, ще се ползува от всеки срещу 5 ст., вместо 10, а крайно бедните ще се перат безплатно. От такса „водно право“ освобождават всички живеещи под наем и малоимотните, които имат къщурки с оценка до 10 000 лв., а бедните собственици с оценка на къщите до 5 000 лв. не плащат такси за смет. Същият принцип за облагане с данъци се прокарва без изключение при всички пера от приходите на бюджета.
За нуждите на просветата се отделят 113 600 лв., в които се включват сумите за заплати на учители, за безплатна храна и пособия на бедните ученици. Тази сума е била недостатъчна за потребностите на истинската народна просвета, но до там са се простирали финансовите възможности на общината. Проблемите на обучението и възпитанието обаче се разглеждат в съвсем друга светлина. Комуната воюва за истинско народно образование, но тя има тежко наследство. „Дължа да констатирам факта – пояснява в своето обяснение кметът – че много ученици и ученички идват полуголи и гладни, а това е младеж, която ще поеме съдбините на страната, която сега се изгражда физически и духовно. Живият и най–ценен капитал на Нацията, още в крепката си възраст се разрушава. Дълбоко съжалявам, че по причина на тежкото финансово положение на общината не можем да уредим още идната учебна година забавачница и да построим игрище, особено в работническите квартали, където децата остават сами и се подлагат на порочни и лоши навици". Навсякъде буржоазната власт, която до Комуната е разпореждала, ще бъде прикована на стълба на позора. Същата власт не е дала еднакви права на Израелското училище. Защо? Всички националности трябва да имат еднакви условия и Комуната освобождава това училище от неравенство, като му дава всички права и задължения. които имат другите училища.
Грижата за човека е главна грижа на Комуната. Всички ония, които, гонени от нуждата, са ходили в общината за цепеница дърва или някои лев, за да платят брашното си от сега нататък ще получат дължимото у дома си.
По благоустрояването се предвижда 20 000 лв. След приключване дебатите по бюджета на дневен ред идва втора точка трябва ли общината да празнува 1-ви май, като официален празник. Буржоазните съветници заявяват, че това с празник на комунистическата партия и по силата на тази логика на празника на всяка партия общината ще трябва да бъде затворена. Явно това е от страх да не би революционните мерки на Комуната да се свържат с масовото проявление на улицата. Постоянното присъствие (кметът и помощниците му), подкрепени от останалите трима комунисти и със съгласие на двамата широките социалисти, решава: Първи май е празник на труда и целия трудов свят го посреща най-тържествено. Съветът приема Първи май за официален празник и на общината. Комуната е обвинена, че е извършила „беззаконие", но защитата е произнесена от трудовия народ, който празнува пред затворените врати на общината.
Записаното в протокола от 30 април 1920 година ни разкрива морала на двата свята. Случаят е конкретен, но различията по повод на този случай разкриват кой какво отношение има към човека. Девойката Люба Тасева, дошла чак от Македония, за да намери прехрана като слугиня, точно 10 дена преди заседанието на общинския съвет е родила извънбрачно дете. Далеч от роден дом, от близки и познати, девойката попада на младеж, покварен от нечистотиите на капиталистическия град. Постоянното присъствие предлага да се отпусне помощ на нещастната родилка. Шестимата „представители на справедливостта ", които добре отстояват богаташките интереси, са в недоумение: „Как може обществото да се грижи за частни лица?! „Буржоазният пратеник Й. Лазаров заключава строго: „Трябва да се внуши на въпросната, че тя е длъжна сама да се грижи за детето“. Комуната решава да даде помощ. Човекът, който е унизен не от любовта си, а от бедността, получава искрена помощ.
По едно куриозно стечение на обстоятелствата в същия протокол четем словоизлияния за справедливост, правени от буржоазиите съветници. „С прогресивния данък заявява буржоазния представител Лекарски се приравняваме към бедната класа и се убива стремежът към богатството". Явно коментариите са излишни.
Последният протокол на Първата кюстендилска комуна е от 27 май 1920 година. Той е един от най-дългите протоколи. В него се съобщава за снабдяване на жителите с хляб и други продукти по намалени цени – докладва помощник кмета Христо Димитров. Записани са имената на 3455 души, които ще се ползват от това решение на Комуната. С техните имена завършват протоколите на Първата кюстендилска комуна.
Действията на комуната в защита интересите на работниците и градската беднота предизвикват остра реакция от страна на буржоазните среди, които си служат с различни непочтени средства. Още в самото начало комуната среща остро противодействие на място и от централната власт. Представителите на широките социалисти също спъват постоянно работата и започнат да гласуват с буржоазните представители. Главната цел на противниците на Комуната е да създадат сред градското население впечатление за бездействие на Комунистическата партия и за неумението на нейните представители да управляват общинския съвет. По такъв начин те се стремят да подронят престижа на комунистите, за да вземат ръководството на общината в свои ръце. След като се изчерпват всички възможности за по-активни действия и при липсата на болшинство, съветниците комунисти, независимо че са най-много, подават оставка на 10 юни 1920 г. и общинския съвет в Кюстендил прекратява дейността си.
Една революционна страница от борбите на кюстендилския пролетариат е изписана.
Спомен на Никола Въжаров – кмет на Първата Кюстендилска комуна
Наследството, което наследихме и ни бе оставила буржоазията в общината, бе плачевно. Всички параграфи по бюджета бяха изразходвани. Нямаше с какво да посрещнем и най-обикновените разход. Умря един бедняк. Трябваше да го погребе общината. Наредих да му сковат погребален ковчег. От пожарната команда ми заявиха, че нямат гвоздеи да сноват ковчега. Пратих ги в магазина на братя Мицакови да вземат за сметка на общината гвоздеи. Не им дали, понеже общината имала доста много да им дължи и не била почтен платец.
И при това положение не отпуснахме ръце. Започнахме нашата работа. Най-напред премахнахме бюрократизма в общинския дом, в който достъпът на работниците и бедните бе мъчно достъпен. Залепихме на кметския кабинет обява: „Влизай, без да чукаш". Всеки ден беше приемен в кметския кабинет и в кабинета на помощниците при едно условие: всеки без разлика на ранг и материално положение, като влезе в кабинета, трябва да се нареди на опашка и да чака своя ред. Това допадна много на градската беднота и работниците. Почувстваха общината като свой дом, а управлението й като действително народно управление. Всеки бе приеман любезно и изпращан също любезно. Това, което можеше да се извърши, веднага се извършваше без разтакаване и формалности. Това даде много благоприятно отражение сред народните маси.
Още в началото на управлението ни бидоха удвоени паричните помощи на признатите от общината бедни граждани и гражданки, между които имаше българи, евреи, цигани и турци. Мнозина от тях се явиха лично при мен: благодареха ми и ме благославяха, както знае да благославя благодарният народ. Фактът се коментираше от трудовия народ в целия град.
За да облекчим продоволствието на гражданите със зеленчук, обзаведохме общинска зеленчукова градина в общинската мера под Стамбол калия Тя даде изобилен и доброкачествен плод, който се продаваше в общински дюкянчета от общински служители на половина цена от онази, на която продаваха частните търговци. Това бе събитие за града, всички граждани бяха доволни. Негодуваха само частниците зеленчукопродавци: стоката им оставаше непродадена . . .
Приготвихме проекто-бюджета на общината за 1920 год. въз основа на прогресивно-подоходния данък и го сложихме на публично обсъждане в салона на детската трапезария, където при пълен салон присъстващи граждани всеки съветник трябваше да се изкаже по бюджета. Това беше нововъведение, което събуди жив интерес в гражданите.
Работата ни в комуната се развиваше правилно и динамично, докато двамата съветници — широки социалисти, подкрепяха безусловно нашите начинания. Обаче, когато забелязахме, че те искат да играят ролята на езичето във везните, да не ни подкрепят в някои наши начинания и да ги провалят, нашите другари съветници и партийната организация решихме да поднесем нашата оставка пред правителството. То я прие. В края на месец юни напуснахме общината. Беше назначена тричленка. . .
Какво извърши комуната и какви впечатления остави в кюстендилските работници и трудещи се граждани през своя кратък период на съществуване показва обстоятелство то, че в следващите общински избори нашите гласове се увеличиха от 885 на над 1000, вместо 6 наши съветници се избраха имахме вече пълно болшинство. Втората Кюстендилска комуна продължи живота на първата — по-самоуверена, по-стабилна, разчитайки на свое пълно болшинство.
Из спомените на Тодор Цеков
На 27 януари 1920 год. стана избор на постоянното присъствие на кюстендилската община. Преди да стане избора, нашата комунистическа група от общински съветници депозира една декларация, в която заяви, че както до сега комунистическата партия е действала самостоятелно, без компромиси и пазарлъци с други партии, тъй и сега ще действа самостоятелно. Тя не желае подкрепа от никоя буржоазна и дребнобуржоазна партия и не очаква властта от горе, но винаги е готова да управлява, щом народът й гласува доверие. Понеже сега кюстендилското гражданство даде доверието си на коалиралите буржоазни партии, които в общината са представени с осем мандата срещу нашите шест, то реда е на тях сега да се коалират и да поемат управлението на общината. Нашата група не желае дори подкрепата на общоделците, които в деня на изборите бяха издали позив, в който се четеше следното: „Който гласува за комунистите е по-добре да си окачи въжето на шията“. Огласяването на тази декларация падна като гръм върху главите на общоделците и другите съветници.
На първото гласуване стана нашите съветници пуснаха бели бюлетини с лозунг „Всичката власт в ръцете на трудещия се народ“.
Стана ново гласуване с резултат: 8 за кмет Никола Въжаров (наши 6 и 2 на широките социалисти).
РОДИ СЕ КОМУНАТА, в най-тежките времена и при най-трудните условия. Военното положение и цензурата не позволяват никакви събрания и нищо печатно, за да се разясни на гражданството положението. Стачката на железничарите спира вноса на храните, при това общината поема прехраната на населението, а на лице нищо не съществува. Зимата е люта, дърва няма и в тези критични условия комуната трябва да задоволи бедстващите и бедни граждани, и да укрепва управлението си. Но въпреки трудните условия, комуната продължи да живее. Нейните събрания на общинския съвет ставаха публично, за да могат гражданите да знаят истинското положение.
По-късно, същата година, Окръжният съд разтури общинския съвет. Буржоазията постигна своите цели, но не се отърва от комунистите. Когато тя викаше „комуна е умряла", ние още по-високо викахме: „ДА ЖИВЕЕ КОМУНАТА !".
* * *
На 22 ноември 1920 г., след победата на БКП на общинските избори в града на 3 октомври 1920 г. е обявена Втората кюстендилска комуна. За неин кмет е избран Никола Грънчаров. За общински съветници са избрани Тодор Цеков, Александър Иванов, Павел Петров, Трифон Кръстев, Давид Алфандари и Димитър К. Христов.
Източници:
- История на Кюстендилската окръжна организация на БКП, Партиздат, 1984 г.
- Никола Въжаров, вестник „Звезда“, 29 май 1973 г.
- Комуните в Кюстендилски окръг, Любомир Трайков, 1965 г. с. 9
- Тодор Цеков, вестник „Кюстендилска комуна“, януари 1970 г.
- Тихомир Зарев, вестник „Кюстендилска комуна“, януари 1970 г.
- Тодор Гогов, вестник „Кюстендилска комуна“, януари 1970 г.
Изготви: Николай Ковачев, 20 януари 2025 г.