Търсене в този блог

петък, 12 декември 2025 г.

Пътят на България до слугинската стая в „Клуба на богатите“

 

 

 

 Изказване на Велислава Дърева на дискусия на тема: „Уроците на 10 ноември и моралът на прехода“, проведена на 4 декември 2025 г. Организатор фондация „Солидарно общество“ и Платформа „Нови времена“

  

 

Темата на днешната дискусия – за морала на прехода – е повече от необичайна. Тъкмо защото това е същностната тема, слънчевият сплит на обществото. Моралът е твърде висока категория. Моралът няма нищо общо със света, в който живеем, нито с времето, нито с държавата, която все още обитаваме по велика Божия милост.

Защото „Което е морално грешно не може да бъде политически правилно“. Тези думи са на Уилиям Гладстон. Казал ги е по повод циничната подкрепа на Британската корона за Високата порта и турските зверства след Априлското въстание. В своя праведен гняв Гладстон е улучил слънчевият сплит.

Най-голямото поражение в последните 36 години е моралното поражение, моралната разруха, моралният упадък, моралната деградация. То не става изведнъж. То не е взрив, не е експлозия, дори имплозия не е. То е тих, бавен, почти незабележим вътрешен апокалипсис. Процес, в който един жесток, напарфюмиран, „цивилизован“, любезен звяр изяжда човека и обществото отвътре. За да остане една празна черупка.

Изчезнаха всякакви морални принципи и ценности: чест, почтеност, достойнство, памет, познание… А където ги има, те са обект на присмех и обществено разтерзаване и обругаване. Казано е – не бой се от този, който може да те убие, но бой се онзи, който може да погуби душата ти. Позволявам си тази перифраза на св. евангелист Матей.

За да ни допуснат в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“, трябваше да „преформатират“ и „диверсифицират“ не друго, а човека, неговата личност и разум. За да ни приведат във вид, удобен за злоупотребление и подчинение.

От нас се изискваха няколко „прости“ неща. Всяко едно поотделно е престъпление. И грях непростим.

Трябваше да ни направят бедни. Икономически и социално. И ни направиха. Само един пример. Да напомням ли кой, как и защо превърна България от енергиен фактор в енергиен просяк?

Трябваше да ни направят тъпи, глупави, необразовани и прости. Защото, гласи максимата – „който се е родил беден, ще си умре прост“. Но има и друго. Хора с по 5 дипломи и 10 академични титли са точно толкова невежествени, колкото и всеки квартален „философ“. Безкрайно е дефилето на невежеството, агресивно и надменно – в парламента, в телевизора, във фейсбуци и тиктоци. И над всички блестят гордите „носители на новото знание“ – иждивенците на „Отворено общество“ и „Америка за България“, които изкорубиха българското образование в дръзновено съучастие с официалната политика.

Трябваше да ни направят безпаметни. Поискаха да се отречем от своите светци и първоучители, апостоли и революционери, просветители и книжовници, от своята величава и трагична история, от своята памет и достойнство. От антифашистката съпротива. От историческото познание изобщо. И никакви факти и документи нямат никакво значение за високомерното невежество.

Четвърто, пето и десето…

Слуги, назначени за пророци сринаха моралните устои на обществото, фалшифицираха историята, обзаведоха с фалшива памет и фалшива идентичност цели поколения и ги лоботомираха.

И никаква съпротива! Някак лежерно.

С малки изключения. Колко души се противопоставихме на амбициите на Ото Кронщайнер, Петър Стоянов и споменатите НПО-иждивенци да се отречем от кирилицата и да я заменим с латиница, че да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Трима! Колко души, говоря за светски лица, изкарахме цялата битка срещу разкола в БПЦ, провокиран и финансиран с все същите „мотиви“ – да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Петима! Изобщо – колцина сме опълченците на истината, знанието и паметта, които 36 години противостоим на овластената и обгрижена лъжа, на истеричната русофобия и възхода на неонацизма?

Преди време Оксфордският речник избра за дума на годината думата постистина (post-truth). Според Оксфорд постистина означава „обстоятелства (какви? – б.м.), при които обективните факти се възприемат като по-малко влиятелни при формиране на общественото мнение, отколкото емоциите и личното убеждение“. Това е дългото определение. Постистината е другото име на лъжата. При всички обстоятелства. Това е краткото определение.

Все по-често си мисля, че ние живеем в ерата на постчовека (post-human).И това няма нищо общо с научната фантастика.

Но щом постистината е лъжа, какво е постчовекът?

Какъв е този постчовек?

Той е:

Безпаметен

Безисторичен

Безпросветен

Безграмотен

Бездуховен

Безкултурен

Безнравствен

Безполов, многополов, надполов, свръхполов – по избор. Това е единственото право на избор, предоставено на постчовека.

Постчовекът няма нация, няма държава, няма корени, няма индивидуалност, няма самоличност.

Той е:

Разчовечен.

Хуманоид.

Мутант.

Едно същество, което не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Постчовекът е никой. И никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го направиш всякакъв. Да го моделираш и модифицираш, да го превърнеш в ГМО-продукт.

Това е дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество.

Това е стратегия. Който не го разбира, нищо не разбира.

И после се чудим защо нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществени блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. И защо последните 36 години са времето на нашия провал. Провал политически, обществен, граждански, национален и нравствен. Ами – затова.

И още?

За да ни допуснат милостиво в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“. Защото България е територия, предназначена за разграбване, оплячкосвне и обедлюдяване.

 

В нашата дискусия има подтема – „Как левите партии да възстановят моралния си облик и влияние в обществото?“.

Велиана Христова постави два важни въпроса:

Защо БСП не прави нищо срещу отмяната на присъдите на Народния съд?

Защо БСП не прави нищо, за да бъде отменен фамозния закон, който обяви някакъв митичен „комунистически режим“ за престъпен?

Защо?

Ще добавя още въпроси:

Защо ПГ на БСП гласува декларация срещу Конституционния съд?

Защо сред вносителите на законите, които ограничиха правомощията на президента има депутати от БСП?

Защо сред вносителите на закона за отбраната и въоръжените сили има депутати от БСП? Според този закон президентът, който е главнокомандващ, ще научи от телевизора, че сме във война.

Защо само един депутат от БСП гласува „за“ референдум за еврото? И този един депутат беше наказан, щото „нарушил партийната дисциплина“ и „изкривил“ великата „партийна линия“! Коя линия?! И на коя партия?!

И изобщо – защо БСП е в това правителство? За нечии лични амбиции и властолюбие? За нечии криви сметки? Утре не „ръководството“, всички ние ще плащаме сметката.

И това е част от все същия разговор за морала.

 

И накрая:

Според социалните психолози са необходими три генерации, за да бъде подменена една нация, да бъде изчегъртана нейната памет, нейната идентичност, нейния генетичен, цивилизационен код. Две генерации са вече отровени, поразени. Геноцид се нарича това. Геноцид морален, интелектуален, духовен.

 

Връщам се при думите на Гладстон:

„Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“.

 

Източник: novivremena.com