Търсене в този блог

четвъртък, 1 юли 2021 г.

Георги Григоров – един от даровитите строители на България

Той е ерудиран общественик с ярка писателска дарба, един от изявените младежки и партийни дейци, ръководител на българското строителство

 

Широко известният сред комсомолските и партийните дейци Георги Григоров като „Железният Гец“ е роден на 5 май 1940 г. в село Габрешевци, Кюстендилско. Селото е част от Треклянско Краище, където са израсли много творци и дейци на културата, обикновени жители открояващи се със сериозни изяви в едни или други сфери. Населението е известно и с това, че не само живее в беден и прелестен край, но и с чувството си за хумор.  

Родителите на Георги са обикновени и добри хора. Баща му Борис е шивач, майка му Мария се е занимавала със земеделие и домакинство. Чичовците му са много известни хора. Единият е популярният български писател Крум Григоров, а другият Раденко е активен участник в антифашистката съпротива, два пъти задочно е осъждан на смърт от фашистката власт, а след 1944 г. е известен общественик и дипломат в социалистическа България, посланик, заместник-председател на Народното събрание. Близкият му роднина Стойо Станоев, който почина наскоро на 99 години бе първи секретар на ОК на БКП Кюстендил, посланик в Унгария. През 1946 г. семейството му се преселва от Габрешевци в София. Тук завършва началното и основното си образование, а през 1958 г. гимназия. В училище се учи упорито и проявява своята изключителна любознателност. Постоянно чете литература, което му помага за повишаване на подготовката в училище и за формиране на мироглед съответстващ на промените, които се извършват в страната. След завършване на гимназия отбива военния си дълг в Грудово и следва във Висшия институт по строителство и архитекттура по специалността „Хидроенергийно строителство“. Благодарение на богатите си интелектуални възможности и упоритата работа над книгите той е сред най-добрите студенти. Но в духа на времето възприема социалистическите идеи, работи много активно в младежката организации. В училище е секретар на дружеството на ДСНМ. Като студент взима много активно участие в дейността на институтската и районната комсомолски организации. Другарите му в института оценяват по достойнство проявените качества и го избират за секретар на Вузовски на комитет на ДКМС, където развива много пълноценна дейност. Утвърждава се като един от най-авторитетните дейци на Студентската комсомолска организация. Оттогава е нашето познанство, когато бях секретар на Факултетния комитет на ДКМС във философско-историческия факултет на СУ „Климент Охридски“.

След завършването на висшето си образование той става помощник –технически ръководител на каскада „Въча“. Студентския РК на ДКМС в София прави препоръка и той преминава на щатна комсомолска работа. Той последователно е избран за секретар и първи секретар на РК на ДКМС през периода 1966–67 г., след това секретар и първи секретар на Градския комитет на ДКМС в София, а през 1971 г. е избран за секретар на ЦК на ДКМС. В комсомолските органи той изяви своите високи интелектуални и организационни заложби, бе един от главните организатори на Световния фестивал на младежта и студентите през 1968 г., проведен в нашата столица.

През това време работех като първи секретар на ДКМС в Кюстендил и установихме много добри не само колегиални, но и приятелски отношения. В комсомолските органи израсна не само като добър организатор, но и като оратор, който умее да завладее аудиторията. Като един от най-изявените комсомолски дейци е оценен много високо и на 32 години става заместник-министър на строежите и строителните материали, но там работи само една година, защото обстоятелствата налагат да премине на партийна работа като първи зам.-завеждащ на отдел „Строителство, архитектура и транспорт“ на ЦК на БКП. Там бързо се потопява в дейността на отдела, след което в продължение на 7 години е секретар на ГК на БКП София по въпросите на строителството, архитектурата и транспорта. Този пост и му дава възможност да развие качествата си на организатор по въпросите на строителството. Заедно с известния партиен и държавен деец Георги Йорданов се насочват към решаване генералните проблеми на София, свързани с решаването на жилищния въпрос, изграждането на метрото, на Националния дворец на културата. Изградени са редица промишлени и инфраструктурни обекти. Макар и на отговорен пост, Григоров установява много близки контакти с обикновени строители, дейци и творци в бранша. Натрупал много ценен опит в Софийската градска партийна организация той е издигнат за завеж­дащ отдел „Организационен“ на ЦК на БКП, където работи в продължение на 4 години. Заема се много енергично и постига определени резултати за подобряване качеството и ефективността на партийно-организационната дейност. Особено внимание отделя на издигане ролята на партийните ръководства и на партийните организации като политически ръководство на трудовите колективи и териториалните общности. Много съществен дял от дейността му заема въпросът за издигането на ключовата роля на кадровата дейност и попълване на партийните органи, организации, ръководството на производствените и административните колективи с добре подготвени кадри.

През периода 1984– 86 г. е първи секретар на ОК на БКП Кюстендил. Окръгът не е от големите в страната, но заема ключово място в развитието на селското стопанство, особено черешо и ябълкопроизводство. Затова той поставя в центъра на своята дейност тези проблеми и окръгът продължава възходяща си дейност и постига конкретни резултати. Разбира се, обръща внимание на развитието на промишлеността и строителството. Поради особената си нагласа по въпросите на културата установи съвсем конкретни контакти с дейците и творците на културата. Работеше много конкретно за издигане ролята на ППО и на партийното ръководство за по-доброто решаване на социално-икономическите задачи. Ръководеше много компетентно заседанията на бюрото на ОК на БКП и окръжните съвещания. Притежавайки много добри ораторски качества умееше да направи верните заключения и да насочи вниманието на кадрите за решаване на актуалните задачи. През тези години аз бях първи секретар на Общинския комитет на БКП в Кюстендил и член на бюрото на ОК на БКП. Той много добре организираше личната си работа. Когато съм му предоставял материали акуратно се запознаваше и в кратък срок даваше своето компетентно мнение и бележки. И друг път съм подчертавал, че когато той бе първи секретар на ОК на БКП се чувствах свободен да предприемем редица инициативи в дейността на общинската партийна организация. Той поощряваше тази инициативност и помагаше конкретно по решаване на въпросите, които бяха от компетентност на окръжното и централното ръководства.

В 1986 г. е избран за председател на Асоциация „Строителство“ — фактически министър на строежите. На 12-ти 13-ти Конгрес (1981 г. и 1986 г.) е избиран за член на ЦК на БКП. Народен представител е от 8-то и 9-тото Народно събрание.

Непосредствено преди 10 ноември е избран за първи секретар на ГК на БКП София.

Той се насочва към преустройство на дейността на столичната партийна организация съобразявайки се с настъпилите промени след 10. 11. 1989 г.

Заедно с неговия приятел, тогаваш­ният кмет на София Стефан Нинов, имат голяма заслуга за мирния преход в столицата и за овладяване на социалните напрежения, свързани с промените. Установява много добри контакти с новоизбрания ръководител на БКП, а след това на БСП Александър Лилов и го подкрепя безрезервно в неговите действия за развитието на БСП във времето на т. нар. „Преход“.

Вълната на смени на ръководители не подминава и Георги Григоров. Той отново се връща към своята специалност, която завършва в института. Оттегляйки се от голямата политика, той основава строителна фирма и заедно с руски бизнесмен изграждат завод за тухли в Карелия. Дейността на фирмата помага на семейството да оцелее в новата обстановка. Политическата му дейност продължава в териториалната основна партийна организация. Приобщава се към кръга формиран от Александър Лилов и списание „Понеделник“, на което активно сътрудничи. След 10.11.1989 г. развива писателския си талант. Издаде две книги. Едната под заглавие “Как да не ти се живее“ разказва много интересно за различни хора, и както подчертава Антон Дончев в предговора на книгата, той се оказва роден разказвач. В разказите много топло говори за баща му Борис, майка му Мария, брат му Стоян и прекрасната му съпруга Фани. Умилително е това, което разказва за майка му, когато й дал Библията. Няколко дни се мъчила и накрая му казала: „Не мога Гого“. Тогава той й дал „Клетниците“ на Виктор Юго, която прочела с интерес. Като основна насока в разказите от книгата се откроява неговата убеденост в социалистическия идеал.

С какво умиление той пише за чародеецът– художник Владимир Димитров –Майстора, който през 1945 г. става член на БКП. Впечатляват разказите по ключови научно-технически проблеми. Но над всичко е разказът му за големия учен Николай Амосов със своите прекрасни съвети за човека, и изводът, че главното негово предназначение е да твори. А изводът на автора е, че трябва да се обединят усилията на пролетариите с мислещите хора има много важно практическо значение .

Георги Григоров има много тънко чувство за хумор ‚ което категорично доказва през целия си живот и по-специално в книгата си „Наниз от усмивки“, където разказва за отделни случаи от неговата професионална практика и човешки контакти. Разказва за шегите на Тодор Живков, за откровенията на Пенчо Кубадински, за анекдотите на Ангел Балевски, разказите на Георги Атанасов, за организаторския талант на героя на труда Георги Белички и много други.

С изявите си и дейността Георги Григоров се нарежда сред онези дейци и ръководители на социалистическа България, които имат много голям личен принос за нейното изграждане.

Георги Григоров е земен човек и нищо човешко не му е чуждо. Има прекрасно семейство — съпругата Фани и двамата му синове.

Сега, след неговия 80-годишен юбилей нека му пожелаем много здраве и дълголетие, за да напише и други завладяващи творби за нашето време, за хората, защото да живееш значи да твориш и да продължава да изпълва със съдържание най-големия дар на природата –човешкия живот.

 

Честит 80 годишен юбилей, Гошо!

 

Доц. д-р Гале Христов

 

Източник: вестник Земя, 21 май 2020