Търсене в този блог

неделя, 30 октомври 2016 г.

БУДИТЕЛИТЕ... - проф. Андрей Пантев





Най-опасното състояние за бъдещето на един народ е взаимната хоризонтална омраза и ненавист, преплетена с безразличие.
Така се появиха всички тези известни и неизвестни герои.
Те не бяха герои като храбреци, те бяха герои като родолюбци - учители, училищни настоятели, писари, свещеници зографи, иконописци.
Те показаха, че наред с бъдещата национална политическа воля на българите да се стигне до просветление, е важно и усещането за себезначимост и самоличност, а не самобитност (всички имат самобитност).
Те, за разлика от всички останали, кой повече, кой по-малко, не търсеха обществено признание чрез служби, чрез постове, чрез служебни реализации.
Те тихо служеха на своя народ по един незабележим начин и затова във всяко село, селище, град има местен будител и не ми казвайте ироничните категоризации, че сме спали, за да ни събудят някои! Будители от такъв характер има в цялата европейска история и в цялата колониална предистория на Америка. Това беше друг тип събуждане. Събуждане чрез усещане за дух.
След катастрофата през 1919 г. покрусеното софийско гражданство отива за утеха, за успокоение не при прославените генерали, не при мъдрите дипломати и министри, а тихо се нареждат под балкончето на къщата на Дядо Вазов. И това беше началото на второто възпроизвеждане, втората изява на будителството на интелигенцията.
Не банкерите създадоха новото усещане, въпреки покрусата, въпреки омразата, всичко онова, което ни се предписваше като безнадеждност.
Затова колоритната симбиоза между общоевропейските и българските стойности бе дело именно на будителите. Те бяха европейци, без да знаят, без да се наричат така. И до днес ние, българите се смятаме за хора на книгата. "Върху хляб и книга не се стъпва" - това е етнографски принцип и ако сме оцелели, то се е дължало на това, че България я е имало на книга.





 

Истината често боледува, но никога не умира – Богомил Колев

 

 

 

До какво води бездуховността, размисли преди Деня на народните будители

 

Днес нашият многострадален и много търпелив народ се нуждае от будители, борещи с разум и съвест злото, което пуска страшни корени и като октопод задушава доброто - взаимното уважение, солидарността на всички равнища в обществените структури. Обществото ни е болно, защото всекидневно е заливано отвсякъде с помия от простащина, злоба, завист, клевети, доноси, компромати, лъжи, интриги, цветущи и срамни обиди, безжалостно и безпрецедентно манипулиране. Тези болести, привнесени в повечето случаи отвън, заедно с демокрацията се вклиниха в обществения организъм като страшни тумори, водещи до злокачествени образувания и метастази, изтощавайки го с

опасни последици

На прага на демокрацията през 1990 г. по медиите беше съобщено, че по коефициент на интелект нашият народ е на второ място в света (след еврейския), а днес образованието и здравеопазването ни са под всякаква критика. Днес има стотици хиляди неграмотни. Имаше безплатно, сигурно и качествено медицинско обслужване, болници, поликлиники, почивни станции... Днес по тези хуманни показатели, говорещи за духовните ценности, добродетели, просперитет и развитие, нашата страна е на опашката сред страните от Европейския съюз.
Защо се стигна до тази незавидна съдба на народа и отечеството ни!? Колкото и неприятно да звучи, като че ли Великите сили имат интерес от това, защото един изстрадал изплашен, неграмотен и полуграмотен народ много по-лесно се манипулира и управлява. Ако нещата продължат да се развиват в негативен план, може да се очаква един ден, че подобно на Самуиловите войници на всеки 100 души неграмотни или полуграмотни у нас ще има един що-годе грамотен, който да ги води като стадо овце и да влиза в контакти с чуждестранните мисионери, за да може тази обезличена маса по-лесно да се управлява и експлоатира.
 У нас на първо място като разпространители и косвени внедрители на горепосочените негативни пагубни явления са народните избраници, политици и държавници. Някой, Гьобелс, ако не бъркам, беше казал, че една лъжа (клевета или компромат и донос), като се повтори няколко пъти, започва да звучи като истина. И по този начин отделни партии, групировки, екипи и индивиди, лесно 

постигат целта си с некоректни средства

Тази формула за съжаление се внедри и днес в нашето общество с всички разрушителни въздействия. Тук може да се цитира куплет от стихосбирка на един бележит наш учен и съвременен будител на нацията, академик Ангел Балевски:
                                
"Дето се говори за пазар,
там ще властвува парата,
дето е парата господар,
няма място за душата."  
     
Някои от средствата за масова информация се комерсиализираха. Говорене, писане и показване на всичко в името на парите, включително и на отречените от народа негативни явления като манипулация, умели лъжи, демагогия, проституция, наркомания, свободни съчинения и сензации, свързани с немалко проявления на злото с цел печалба. От друга страна, гладът и нищетата у нас тласкат хората към кражби и пладнешки обири по домове, учреждения, фирми, бензиностанции, банкомати, трезори, вили, на коли по улиците. Необходимо е да се отбележи, че тези бацили почти не съществуваха или тлееха по времето на социализма, който ние се втурнахме да разрушаваме във всички посоки, включително и немалкото  достижения. Водят се безполезни и никому ненужни разговори с години върху проблеми, време, през което може да се действа, да се строи и произвежда... Който и сектор да се вземе, ще се установят болезнени пагубни проблеми, предизвикващи безработица и упадък, въпреки публичните хвалби. Оправданието за всички неудачи днес на управляващите с кризата не е убедително. И както при всяка революция, истинските нейни радетели, идеолози и начални изпълнители са ликвидирани или смачкани, а на тяхно място в политическата стълба нагоре изплуваха и започнаха да се катерят кариеристи, алчни за власт и пари, посредствени, тясно скроени и корумпирани хора, нагаждачи, надарени и изкусни интриганти, двуличници. Тези стремящи се към власт хора имат нужда от свои клакьори, които да ги ласкаят и подкрепят при нужда. А това става причина за потискане и

мачкане на знаещите и можещите

на честните и почтените, на неудобните. Пророчеството в това отношение е отново на академик Балевски:

"Да пази Господ гладен да те храни,
и въшкав да те пощи в нощен мрак,
имота ти разсипник да го брани,
на разум да те учи пък глупак".

Оказва се, че главният виновник за всички сполетели ни беди от най-ниското до най-високото равнище е развитието на бездуховността. Обществото ни на тази база е разслоено и разединено и затова лесно се манипулира и лъже, затова пуснаха дълбоки корени в обществения организъм много бацили, довели до трудно лечими туморни образувания в него. Всеки индивид е поставен в ситуация да трепери за собствената си работа и съществуване. А това тласка бездуховните, по-неустойчивите и слабите към неморални и негативни действия. Борбата срещу тях е също тъй неефективна и предизвиква прехвърляне на топката от управляващите относно вината и отговорността. А това от своя страна се изпълнява с пускане в ход на манипулиране, клевети, доноси, интриги, предизвикателства, дрязги, обиди... В резултат дейността на обществената машина или организъм започва да боксува.
Има сравнително малки страни в света, като Финландия примерно, която по много показатели от историческа гледна точка, липса на достатъчно природни дадености и др., си прилича с нашата. От изостанала страна за кратко време тя успя да се утвърди като една от най-проспериращите държави, залагайки на духовността, образованието, социалната политика и сигурността. От бедна страна през 60-те години на миналия век Финландия вече е сред държавите с най-висок жизнен стандарт в света. Успехите й се дължат на доброто сътрудничество между бизнеса, държавните изследователски институти и политиците. Над нивото на министерствата работи много активно Съвет за научна технологична политика, ръководен от министър-председателя, в него влизат  представители на правителството, индустрията, науката и трудовия пазар. Разходите за Министерството на вътрешните работи са 5-6 пъти по-ниски от тези на Министерството на образованието, което е с по-висок бюджет и от военното министерство и с 6 пъти по-висок бюджет от външното министерство. Повече разходи от образователното министерство има само в областта на социалното и здравното осигуряване. С други думи, става дума за приоритетите на "социалната държава". Във Финландия се постига жизнено необходимата за всяко общество толерантност, сплотеност и доверие като гарант за просперитет, фактори, на които у нас не се обръща необходимото внимание. Финландските граждани са разбрали, че интеграцията в обществото и толерантността са много важна и ефективна "производителна сила". Там сътрудничеството на гражданите с органите на властта е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг и принос към личната, фамилна и национална сигурност (навремето и у нас имаше твърде полезни "доброволни отряди"). И още нещо много важно - Финландия

не носи наслоения от предишни политически режими

тя ги е загърбила, нещо много характерно за България, в която 26 години след "нежната революция" правителството продължава да изтъква миналото като пречка. Виновни на днешните управляващи все още са предишните правителства и особено това на Тройната коалиция. Много неща могат да се споменат още от далечна Финландия. Възниква въпрос - може ли България да се поучи от нея, макар че сме южна страна с по-мек климат.
Когато се посочват част от негативните явления у нас, не означава, че в обществото няма честни, трудолюбиви, знаещи и можещи родолюбиви българи, милеещи за род и отечество, носители на добродетели, хора с чувство за отговорност, които понякога водят отчаяна борба срещу злото и често стават жертви. Тези хора, своеобразни съвременни будители, носители и проповедници на доброто, на лоялността, толерантността, на истински добродетели, чувствителни и състрадателни, духовно извисени, са призвани да се борят срещу всички прояви на злото и да показват правилния път за развитие.
Един мъдрец и философ беше казал: "Истината често боледува, но тя никога не умира". В даден момент развитието на събитията води до блесване на Нейно Величество истината със страшна сила. Щом диагнозата на заболяването на обществения организъм е установена, лечението става много по-лесно и ефективно. Народът ни е търпелив, корав и жилав. Устоял е на всички бури и на духовния мрак по време на византийското и особено на 500-годишното османско владичество. Доказателство за това е, че нито Византийската, нито Отоманската империи ги има, а малка България я има, ще я има и ще пребъде. Образованието, културата, духовността, моралът, етиката, лоялността, толерантността, справедливостта, взаимопомощта и солидарността, социалните грижи и сигурността трябва да се издигнат на най-високия пиедестал. Това са най-сигурните гаранти за просперитет на държавата ни. Дали ще ги доживеем?

 

 

 

вторник, 25 октомври 2016 г.

Ех, Бруте Борисов ! – Светла Василева

 

 

 

И ти ли, Бруте Борисов? И ти ли ни предаде, не знам за кой път, нареждайки на послушковците си министри да одобрят подписването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада, известно като СЕТА? Без дебат, без анализ на ефектите от евентуалното му прилагане върху българското селско стопанство и българския малък и среден бизнес? Щракна с пръсти, пусна еднолично заповед по гарнизона и мушмороците от кабинета придадоха законна форма на решението ти. С подписите си. Неприсъствено! Няма такава наглост! Както и такова национално предателство!
Нима не видя как се отстоява общностен интерес от малка Валония, която се противопостави не само на Канада, но и на целия ЕС, като заяви, че няма да стори нищо срещу себе си? Няма да подпише споразумение, което не гарантира в достатъчна степен живота, правата, бизнеса, поминъка и бъдещето на гражданите й. А ти накара министрите си да подписват, баш когато се разбра, че СЕТА няма да я бъде? Дали пък някой "началник" не ти иска подписа срещу Валония?
И знаеш ли, трябва много, ама много да те е срам от себе си, защото хич не си толкова твърд за колкото искаш да минеш. Напротив. Страхлив си. Ужасно при това. И ти личи. Страх те е от шамарите на "началниците" ти - все едно кои са и къде са - в Брюксел, Берлин, Москва, Анкара или Вашингтон. Управляващите на Валония са много по-достойни за уважение от теб. Между другото министър-президентът на френскоезичната общност в Белгия, която се обяви против СЕТА - Руди Демот, е трайно свързан с България. От години. Съпругата му е българка от Стара Загора. Той се държа по-достойно, защитавайки интереса на 3,6 млн. валонци и 1,1 млн. жители на столичния район Брюксел, отколкото ти, макар българите да сме почти два пъти повече.
Наясно сме, Бруте Борисов, че не си чел текста на Споразумението. Наясно сме, че и никой от кабинета ти не го е чел. Затова ни омайваш с приказки за някакви визи за Канада. Но знаеш ли, ти си следващият... 

 

 

Източник: вестник ДУМА, 26 октомври 2016



 

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Велко Вълканов: Към референдума със здрав разум !




  На 6 ноември 2016 г. заедно с избора на нов президент ще се гласува и за референдум с три въпроса:

• Подкрепяте ли народните представители да се избират по мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?;

• Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?;

• Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.


Дано и по трите въпроса хората  дадат отрицателен отговор. Защо ?

 

  1. Мажоритарните избори ще нарушат представителния характер на парламента, доколкото е напълно възможно почти половината от българския  народ да не бъде представен в него.
  2. Задължителното гласуване е противоконституционно, защото превръща едно конституционно право в обикновено законово задължение.
  3. Намаляването на държавната субсидия за парламентарно представените партии силно ще затрудни тяхната парламентарна дейност. Държавата рискува да загуби парламентарния си характер, доколкото парламентът ще се превърне в корпоративна формация на едрия капитал, където ще бъдат представени група олигарси.  Тук ще прояви действието си поговорката: който плаща, той поръчва музиката. В най-добрия случай парламентът  ще се окаже експертен съвет със значително ограничени възможности.


Хвърлен камък не се връща назад


Референдумът е много важна съставна част от  инструментариума на пряката демокрация. Но той съвсем не е лесен за приложение. Това трябва изрично да се подчертае, доколкото се забелязва едно не съвсем разумно увлечение по референдума. Успешното използване на референдума предполага у избирателите определена степен на правна и обща култура. Гражданинът трябва ясно да съзнава какво означава неговият глас в произвеждания референдум. Евентуално допусната грешка не подлежи на изправяне.  

Сега  хиляди хора, които са се подписали например под искането за инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум, нямат никаква представа какво всъщност представляват мажоритарните избори. Те едва ли си дават сметка, че в резултат на мажоритарните избори в парламента могат да се окажат представители само на една, две или най-много три политически партии.   В резултат на  това  парламентът очевидно ще загуби в значителна степен своя представителен характер, след като почти половината от българския народ няма да има свои  представители в него. Пълна заблуда е, че в мажоритарните избори ще бъдат избирани само личности с характер, а не марионетки на партиите.

Ясно е, че огромната част от онези, които пък искат да се намали броят на народните представители, не разбират какви последици би могло да има това.  С един замах половината от българските избиратели ще останат без свои представители в парламента. Освен това нека напомним и за довода, който никога не бива да бъде забравян: при парламент от 120 души кворумът ще бъде от 61 народни представители, което означава, че законите ще се приемат с мнозинство от 32 гласа. Че кой крупен олигарх няма да може да купи поне половината от тези народни представители? Парламентът ще загуби своя суверенитет, което означава, че своя суверенитет ще загуби и самият народ.

Очевидно не се разбира и какви последици може да има намаляването на държавната субсидия за партиите, т.е. за онези обществени формации, който вършат една изцяло държавна работа. Щели сме да спестим някои и друг милион, казват някои, забравяйки изработената от вековете мъдрост,  че евтиното много често излиза далеч по-скъпо. Като не им плаща държавата, ще започнат да им плащат корпорациите, срещу което партиите ще предадат интереси не за милиони, а за милиарди.

България е пълна с неграмотни в буквалния  смисъл на думата хора. Тя е задушавана и от пошлост, която блика като мръсна река от различните медии – вестници, списания, телевизии, замърсявайки социалния въздух. В нея няма идеали, има само интереси – груби и безогледни. И някои „демократи“ искат да предоставят на нагло надигналото глава невежество решаваща, т.е. фатална за страната ни роля в  управлението на държавата.  

И така: на референдума - с повишено внимание! Във всички случаи един референдум  не бива да се превръща в  шоу!

 


Забележка:  Материалът е със значителни съкращения !

 

 

 

 






 

No pasarán !

 

 

 

 

 РЕЧ НА ДОЛОРЕС ИБАРУРИ,

ПРОИЗНЕСЕНА ОТ ИМЕТО НА ИСПАНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

19 ЮЛИ 1936, МАДРИД

 

 

 

Работници!

Селяни!

Антифашисти!

Испански патриоти!

 

Срещу военния бунт на фашистите, надигнете се в защита на Репуб­ликата, да защитим народните свободи и демократичните завоевания на народа!...

 

Чрез известията на правителството и на Народния фронт народът знае за сериозността на настоящия момент. В Мароко и на Канарите срещу военните и разбунтувалите се фашисти заедно се борят работниците и лоялните на Републиката сили.

 

Викайки „Фашизмът няма да премине, няма да преминат октомврийските палачи“, с оръжие в ръка работниците и селяните от различни провинции на Испания се включват в борбата срещу враговете на Репуб­ликата. Комунистите, социалистите и анархистите, републиканците демократи и верните на Републиката сили нанесоха първите поражения на разколниците, които завлякоха в калта на държавната измяна военната си чест, с която толкова се хвалеха.

 

Цялата страна трепери от възмущение пред тези дяволи, които искат да потопят демократична и народна Испания в един ад на терор и смърт.

 

НО НЯМА ДА ПРЕМИНАТ!

 

Цяла Испания се хвърля в битката. В Мадрид народът е на улицата, подкрепяйки правителството и стимулирайки го със своята решителност и борбен дух, най-после да смаже военните и разбунтувалите се фашисти.

 

МЛАДЕЖИ, ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА БИТКАТА!

 

Жени, героини на народа! Спомнете си героизма на астурианките от 1934; борете се по същия начин заедно с мъжете, за да защитавате живота и свободата на вашите деца от фашистката заплаха!

 

Войници, деца на народа! Останете верни на републиканското правителство, борете се на страната на работниците, на страната на силите на Народния фронт, заедно с вашите бащи, братя и другари! Борете се за Испания от 16 февруари, борете се за Републиката, помогнете им да триумфират!

 

Работници от всички професии! Правителството поставя в ръцете ни оръжия, за да спасим Испания и народа от ужаса и от срама, който предизвика триумфът на кървавите октомврийски палачи.

 

Не се колебайте! Всички да са готови за действие. Всеки работник, всеки антифашист трябва да вижда в себе си войник по време на сражение.

 

Народи на Каталуния, Баскония и Галисия! Все испанци! Да защитим демократичната република, да консолидираме победата, постигната от народа на 16 февруари.

 

Комунистическата партия ви призовава за борба. Призовава най-вече вас, работници, селяни, интелектуалци, да заемете своето място в битката, за да смажем решително враговете на Републиката и на народните свободи.

 

Да живее Народният фронт!

 

Да живее съюзът на всички антифашисти!

 

Да живее Народната република! Фашистите няма да преминат!

 

No pasarán!

 

 

 

Източник: Marxist Internet Archive, Sección en Español, Dolores Ibarruri, !No pasarán!,
https://www.marxists.org/espanol/ibarruri/1936/jul/19.htm

Превод от испански А. Димитров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

понеделник, 17 октомври 2016 г.

СЕТА не е прогресивното споразумение, за каквото го представят

 

 

 

Позиция на 18 членове на Европейския парламент от различни политически групи

 

Според защитниците на СЕТА споразумението ще усъвършенства международните стандарти и ще създава работни места. И двете твърдения са неверни.

Тогава, когато стартираха преговорите за трансатлантическа търговия, и европейските, и американските лидери така и не разбраха защо станаха мишена на вълната от скептицизъм сред обществото. Те твърдяха, че този път няма да е като НАФТА. Северноамериканското споразумение за свободна търговия причини закриването на работни места в производството, натиск върху заплатите, ерозия на стандартите и защитата на потребителите, както и превръщането на Канада от страна на дребни фермери в един от най-големите производители на ГМО-продукция.
Днес, след като Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) вече е готово и публично достъпно, всеки може да прецени дали тези официални твърдения са достоверни или по-скоро са били част от политическия маркетинг. Според еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом СЕТА "ще повиши стандартите" и "ще създаде работни места". Кристия Фрийланд, канадският министър на външната търговия, дори твърди, че СЕТА е "прогресивно споразумение", защото е израз на "прогресивни ценности".
Всъщност, ако тези преговори наистина бяха за вдигане на летвата, същевременно създавайки  равенство в разпределението на благата, естествено е да се запитаме защо бяха водени по толкова непрозрачен начин? Редовите парламентаристи както на национално, така и на европейско ниво нямаха достъп до дискусиите, а мандатът за преговорите, даден от Съвета на Еврокомисията, бе оповестен публично едва след като споразумението бе сключено.
Ако СЕТА наистина беше "прогресивно споразумение", защо спонсорите му се страхуват да се изправят пред изпита на демокрацията? Независимо че националните и регионалните парламенти ще трябва да одобрят СЕТА, 90% от споразумението (т.е. онези клаузи, които са "изключителна компетенция" на ЕС) ще влязат в сила преди техния вот. И дори ако един или няколко парламента решат да отхвърлят СЕТА, "временното прилагане" ще продължи да бъде в сила за тези "въпроси на ЕС".
Противно на официалните твърдения, никой не е в състояние да докаже, че СЕТА може да създава просперитет и работни места. Официалната оценка на въздействието за устойчивост (SIA) показва ръст на БВП само с 0,03, а други независими проучвания по по-реалистичен модел на ООН сочат отрицателни икономически последици и загубени над 200 хиляди работни места в ЕС. Независимо че Европейската комисия твърди, че СЕТА главно подкрепя малките и средните предприятия - всъщност 99% от тях не изнасят продукцията си отвъд Атлантика, мнозина се страхуват, че ще загубят бизнеса си в ЕС поради конкуренцията на големите канадски компании.
Така че споразумението между ЕС и Канада определено не създава благосъстояние. Изправени пред това опровержение, проводниците на СЕТА откриват друга отбранителна линия: те твърдят, че преди всичко искат да създадат високи стандарти за международна търговия заедно с единомишленици като Канада, срещу дъмпинга от Китай. Но и тук текстът на споразумението не свидетелства за такова намерение: здравните стандарти не се усилват, защото "предпазният принцип" никъде не се споменава; ЕС и Канада не се ангажират по-добре да защитават социалните и трудовите права; ангажиментите ни по отношение на климата според COP21 са в разрез със СЕТА, което би довело до увеличаване на емисиите на парникови газове.
По същество търговското споразумение между ЕС и Канада противоречи на онова, от което Европа, разклатена от нарастващите неравенства и срива на публичните инвестиции и услуги, всъщност се нуждае. На практика СЕТА насърчава либерализацията вместо защитата и възстановяване на регулацията. То също отслабва нашите правни системи и способността на държавите да провеждат публична политика. Пример: докато европейските фермери зоват за повече защита във вътрешния пазар на ЕС, СЕТА отваря нови безмитни квоти за канадското телешко и свинско месо за общо 140 хил. т годишно.
Най-лошото е, че след три десетилетия на дива глобализация, които създадоха у много граждани усещането, че техните правителства са напълно неспособни да я овладеят, решенията на правителствата относно публичната политика ще бъдат допълнително спъвани от мултинационални компании, включително по законови пътища. Новата ICS-система за решаване на инвестиционните спорове не е по-различна от предходната ISDS-процедура за защита на инвеститорите. И двете са ненужни и опасни: точно както Transcanada съди правителството на Обама, защото сложи край на проекта Keystone XL, канадски компании биха могли законно да предявяват искове към Германия, Франция или всяка друга европейска страна за компенсации, ако последните предприемат мерки, които засягали техни "законни очаквания".
Заслужава да се отбележи, че Германската асоциация на съдиите остро поставя под въпрос съвместимостта на тази паралелна юрисдикция с правния ред на ЕС и настоява Комисията, националните правителства или Европейският парламент да поискат от Съда на ЕС правно становище относно нейната съвместимост с европейското право. При това съществуват сериозни съмнения относно независимостта и квалификацията на ICS-съдиите - предвижда се например да им бъде заплащано на дневна база; освен това под въпрос се поставя правото на държавите да регулират в интерес на обществото.
Както Европейската комисия, така и страните членки добре съзнават нашите аргументи. Фактът, че Еврокомисията реши да изготви "тълкувателна декларация" за доизясняване на клаузите на СЕТА, доказва, че нашите твърдения са добре обосновани. Само че текстът й избягва главното. Той е по-скоро димна завеса, която според експерти по международно право няма нито правната тежест, нито амбицията да адресира някои от най-спорните аспекти в СЕТА - дори комисията призна, че по-скоро става дума за средство за комуникация. Декларацията нито се противопоставя на механизма за либерализация на услугите, нито споменава предпазния принцип, нито адресира целите по защита на климата и т.н.
Ние продължаваме да сме убедени, че СЕТА не е онова споразумение, от което Европа се нуждае. Като смятаме, че СЕТА е опасно за нашата демокрация, нашата икономика, нашите стандарти и нашата околна среда, същевременно вярваме, че може да има добра търговска регулация на търговията, особено на многостранно равнище. Ние сме твърди привърженици на многостранните търговски споразумения, които носят реални ползи за работниците и потребителите, регулират глобализацията, съвместяват усилията срещу глобалното затопляне, защитават нашите норми, като при това съхраняват демократичните ни модели. Всеки друг вид споразумение трябва да бъде отхвърлено и ние ще се борим за това.

Публикацията е подписана от евродепутатите:

Мария Арена, S&D (Белгийска социалистическа партия)
Гийом Бала, S&D (Социалистическа партия, Франция)
Юго Байет, S&D (Белгийска социалистическа партия)
Серджо Коферати, S&D (Италия)
Фабио де Мази, GUE/NGL ("Ди Линке", Германия)
Яник Жадо, Greens/EFA (Европейска екология, Франция)
Ева Жоли, Greens/EFA (Европейска екология, Франция)
Дитмар Кьостер, S&D (Социалдемократическа партия, Германия)
Стелиос Кулоглу, GUE/NGL (СИРИЗА, Гърция)
Курцио Малтезе, GUE/NGL (Италия)
Флорент Маркелеси, Greens/EFA (EQUO-Зелени, Испания)
Еманюел Морел, S&D (Социалистическа партия, Франция)
Ан-Мари Миньор, GUE/NGL (Социалистическа партия, Холандия)
Димитриос Пападимулис, GUE/NGL (СИРИЗА, Гърция)
Георги Пирински, S&D (Българска социалистическа партия)
Марк Тарабела, S&D (Белгийска социалистическа партия)
Ернест Уртасун, Greens/EFA (Инициатива за Каталония-Зелени, Испания)
Моника Вана, Greens/EFA (Зелените, Австрия)

------
* Позицията по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) е инициирана от Прогресивния форум в Европейския парламент и е синтез на заключенията от дискусията по СЕТА, организирана от Форума в ЕП в началото на септември.  Позицията се публикува във водещи европейски издания


Източник: вестник ДУМА, 17 октомври 2016 г.

 


 

Споразумението между Евросъюза и Канада, както и сходната сделка между ЕС и САЩ предизвикват широко обществено недоволство

 

 


петък, 14 октомври 2016 г.

Къде сме и защо сме тук - Патрик Бюкенън

 

 

 

Дойде време да признаем и приемем реалността

 

По време на дебатите във вторник, 4 октомври, Майк Пенс осъди руските авиоудари в Сирия, като ги нарече „варварски”: Реакцията на САЩ на руските провокации трябва да бъде сила... Съединените щати трябва да бъдат готови да приложат военна сила, да нанесат удари по военните обекти на режима на Башар Асад.

Джон Маккейн отиде още по-далече: САЩ трябва да дадат ултиматум на господин Асад: спрете да летите, в противен случай ще загубите самолетите си... Ако Русия продължи безразборно да хвърля бомби, ние трябва да й покажем, че ще предприемем мерки да подложим самолетите й на голям риск.

В същото време се създава впечатление, че всичко това са празни заплахи и блъфове. Пенс се отказа от предупреждението си. От войнственото настроение на Маккейн не остана нищо. Дори на призива на Хилари Клинтън за създаване на „безполетна зона” не обърнаха внимание.

Американският народ не иска да се намесва в поредната война.

Освен това, няма никакъв смисъл да разширяваме списъка на враговете си в тази обляна в кръв и разрушена страна и да включваме в него (освен ИДИЛ и свързания с Ал Кайда Фронт ан-Нусра) и сирийската армия, Русия и Хизбула.

Русия, Иран и Хизбула се стремят да спасят режима на Асад, защото ако той падне, техни ключови интереси в Сирия ще бъдат заплашени.

Ние не се набъркахме в сирийския конфликт, защото нямаме жизнени интереси в Сирия, които да са подложени на риск. Ние си живеехме нормално с Асад, откакто Ричард Никсън посети Дамаск.

Президентът Обама, на който му остават още само четири месеца, няма намерение да се намесва. А Конгресът, който има право да обявява война, не е давал разрешението си за война в Сирия.

Обама щеше да извърши действие, което ще даде право за начало на процедура по импийчмънт, ако бе започнал да сваля руски или сирийски самолети над територията на Сирия. С подобна стъпка той би ни приближил към началото на Трета световна война.

Защото Русия е прехвърлила зенитни ракети С-400 в своята военна база до Латакия в Сирия и С-300 във военноморската си база в Тартус. И защото въстаниците нямат самолети, това е сигнал към нас.

Русия изпрати и самолетоносача си „Адмирал Кузнецов” в Средиземно море. Владимир Путин удвоява залога в Сирия.

Миналия уикенд руското министерство на външните работи предупреди, че атаките на САЩ в Сирия ще доведат до ужасяващи тектонични промени не само на територията на дадена страна, но по принцип в целия регион.

Превеждам: ако вие атакувате сирийските ВВС, войната, която вие, американците, ще започнете, ще обхване целия Близък Изток.

Миналата седмица председателят на Съвета на началник щабовете генерал Джоузеф Дънфорд предупреди, че създаването на „безполетна зона” в Сирия може да означава война с Русия. Дънфорд отговори доста рязко на сенатора Роджър Уикър: Точно сега, сенаторе, за да можем да контролираме цялото въздушно пространство на Сирия, ще трябва да започнем война със Сирия и Русия. Това е твърде сериозно решение, което лично аз нямам намерение да взема.

За щастие, няма и да го направи.

И така – къде се намираме днес и как попаднахме тук?

Преди пет години Обама заяви, че Асад трябва да си върви. Без да обръща внимание на думите му, Асад продължи да се сражава с въстаниците – както с тези, които поддържахме ние, така и с ислямските терористи.

След това Обама начерта „червена линия”, като заяви, че ако Асад използва химическо оръжие, САЩ ще отговорят с авиоудари. Но когато през 2013 година Обама беше вече готов да нанесе удар, американците се надигнаха и казаха „не!”.

Като почувства настроението на народа, Конгресът отказа да даде разрешение за военни действия в Сирия. Оказалият се в глупаво положение Обама бе принуден отново да отстъпи.

Когато Асад започна да губи войната, се яви Путин, който реши да спаси своя единствен арабски съюзник и бързо промени ситуацията в полза на Асад.

Днес, с десет хиляди войници – сирийци, шиитски бойци от Ирак, бойци на Хизбула, членове на Иранската революционна гвардия и наемници от Афганистан – които са готови да атакуват Алепо, и при поддръжката на руската авиация, Асад може би се намира на крачка от победата в най-кървавата и най-решаващата битка в тази война. Асад и съюзниците му имат намерение да завършат тази война с победа.

За да могат да променят ситуацията и да постигнат падането му от власт, Съединените щати ще трябва да прехвърлят в Сирия много самолети и военни, а и да получат разрешение от Конгреса за война в Сирия.

Дойде време да признаем и приемем реалността.

Въпреки че САЩ и техните турски, кюрдски и сунитски съюзници, заедно с коалицията на Асад, която включва Русия, Хизбула и иранците, могат да унищожат ИДИЛ и „Ал Кайда в Сирия”, ние не можем да разбием коалицията на Асад, без да рискуваме да започнем световна война.

Конгресът никога няма да даде своето разрешение за такава война, а и американският народ никога няма да се съгласи с нея.

Днес въстаниците, които поддържаме, нямат никакви шансове да разбият ИДИЛ и Фронта ан Нусра, да не говорим пък да смъкнат Башар Асад и да изгонят от Сирия руснаците, Хизбула, Иран и иракските шиити.

Дойде време да сложим край на убийствата и на клането, да спрем войната и да изработим най-приемливите условия за мира. Защото, ако продължаваме тази война, независимо че шансовете ни за победа са равни на нула, това ще постави под въпрос собствените ни нравствени принципи.

 

The American Conservative, 7 октомври 2016

 

 

 

Източник: вестник „Култура”, 14 октомври 2016 г.

 

Патрик Бюканън е влиятелен американски политик,  десен радикал, съветник на американските президенти Никсън, Форд и Рейгън.  През 2000-та година участва в президентската надпревара. Съосновател на списания за политически анализи.

 

 

 

 

 

 

 

сряда, 12 октомври 2016 г.

Героичната битка на Сирия против западния империализъм - Андре Влъчек

 

 

 

Трудно е да си представим по-устойчива и по-героична нация от сирийската! Само със 17 милиона жители (по оценки от 2014 г.), Сирия се е изправила против най-могъщата коалиция в света – коалиция, която се състои буквално от всички традиционни западни колониални и неоколониални държави.

Тя се е изправила и против някои от най-жестоките и смъртоносни изобретения на Запада, а именно убийствените, екстремистки ислямистки и псевдоислямистки групировки, подобни на тези, които бяха насъскани против Съветския съюз по време на войната в Афганистан.

Поради огромната решимост на своя народ Сирия все още устоява! Но тя устоява при положение, че всички шансове са против нея. Нейните Голански височини са окупирани незаконно от Израел, границите й непрекъснато се нарушават от турските въоръжени сили, както и от западната авиация и западните „специални сили“. Сирийската „политическа опозиция“ беше създадена, а после отглеждана и финансирана от САЩ и (Западна) Европа по модела на „цветните революции“, както това се случи във всички социалистически страни, които Западът се постара да дестабилизира и да възвърне под своето ужасяващо господство.

През последните шест страшни години милиони сирийци бяха избивани, тероризирани и сплашвани от джихадистите, вкарани в страната от Запада и неговите регионални съюзници: Саудитска Арабия, Турция, Катар, Израел и др. Това е ужасна и неравна битка.

Някои от най-големите исторически градове на земята като Алепо и Палмира сега са превърнати в пепел и руини. Това, което европейските кръстоносци-католици не успяха да разрушат напълно, сега рухва под яростната атака на империализма.

Като навсякъде другаде по света, всичко, което дръзне да се бори против западния колониализъм, бива систематично опустошавано и изгаряно. Почти всички, които се съпротивляват, биват безмилостно изтребвани. Стотици хиляди сирийци загубиха живота си и с всеки ден ужасната бройка нараства. Пет милиона сирийци бяха принудени да напуснат страната си. Сега те са разпръснати по целия Близък изток: Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Турция. Някои дори стигнаха до Европа, Канада и Чили.

Сирия устоява! Но още колко дълго може да издържи една страна? И как може останалият свят просто да стои и да гледа отстрани как Сирия преминава през ада?

Отговорът е очевиден: останалият свят не знае и не разбира какво става. Пропагандата, разпространявана от западните средства за масова информация и идеологическите институции, е така професионално изработена, че на повечето хора по света всичко, свързано със Сирия, им се струва неясно, съмнително и невероятно сложно. Президентът Асад бива демонизиран ежедневно. Героичната съпротива на сирийците се окачествява като „брутални действия на режима“, а бруталните прозападни терористически групировки биват наричани „умерена опозиция“.

В действителност страданията на Сирия се дължат на това, че тя отказва да застане на колене, не желае да проституира, никога няма да помоли мъчителите си за милост... Империята САЩ никога не прощава, когато не й се подчиняват. Нейният метод на разпалване на ислямисткия тероризъм е сред най-бруталните, изобретени и прилагани някога по света.

Около Сирия всички страни са изпепелени. Близкият изток вече почти не съществува. И преобладаващата част от сирийския народ разбира, че може би е по-добре да умреш изправен, отколкото да живееш в окови, на колене, контролиран от клептоманските западни колонизаторски държави.

Колкото по-ужасяващ е тероризмът, който Западът разпространява в цял свят, и в частност в Близкия изток, толкова по-ожесточена става и неговата промиваща мозъците пропаганда, която се лее непрестанно от Лондон, Ню Йорк и Париж. Ако човек гледа Би Би Си, вижда, че в тази телевизия не е останал вече и намек за обективност. Западните държави са сплотени и единни в своя стремеж да дискредитират абсолютно всички, които се борят против техните глобални терористични злодеяния, както и за своето оцеляване. Президентът Асад, героичната сирийска армия и най-близките съюзници на страната - Русия и Иран - биват безпощадно демонизирани, сякаш те, а не Вашингтон, предизвикаха чудовищната война в Сирия. А организацията „Хизбола“, водеща безброй епични битки против „Ислямска държава“, е включена в списъка с терористически формации, съставен от Запада.

Всичко се изопачава, преиначава и обръща с главата надолу. Но какво друго може да се очаква от завоевателските орди, от бастионите на империализма?

И дали всъщност британската или френската пропаганда е била по-различна, когато тези колониални държави в продължение на столетия са ограбвали и съсипвали безчет страни и територии, като са изтребвали стотици милиони невинни хора? Та нали всеки, който е оказвал съпротива на западните завоеватели, винаги е бил подиграван и демонизиран?

Европейски страни като Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Испания, Португалия и други имат вековен опит в това да унижават жертвите си, да оправдават собствените си отвратителни деяния, да промиват мозъците на собственото си население, а дори и тези на част от своите жертви. И САЩ, които са продукт на Европа, използват, макар и в по-вулгарен вид, същата пропагандна тактика. Никаква рационалност и обективност не може да се очаква от народите на Европа и Северна Америка. С изключение на някои свои незначителни протести и отделни бунтарски жестове, западното население е потънало в дълбока дрямка, безразлично към ужасите, създавани от неговите управляващи по целия свят.

Както изглежда, единственото, което занимава европейците, е как да спрат притока на бежанци от страните, опустошени от самите западни държави. Какъв позор! Какъв абсолютен позор, хора от Запада! Вашите режими избиват милиони хора в една страна, после в друга, а вие дори не можете да схванете какво става... Вместо това вините жертвите и тези, които се втурват да ги спасяват! Сега за най-големия ви враг е обявена Русия, защото Русия, както и Китай, не иска да танцува по свирката на Запада. Защото Русия в продължение на десетилетия стоя до почти всички потиснати страни и подкрепяше деколонизацията по всичките краища на света. Също както винаги са го правили Китай, Куба и Северна Корея. Сега Русия защищава Сирия, и то не защото има нужда от нейните естествени ресурси, а защото това е правилната позиция. Русия постъпва така, защото ако светът бъде изоставен напълно в ръцете на империализма, скоро вече няма да има свят или най-малкото това ще е свят, в който не си заслужава да се живее.

Д-р Фарах Мотлак, заместник министър на образованието на Сирийската арабска република, когото срещнах на регионална конференция в египетската столица Кайро, ми каза следното: „Нашата страна е социалистическа страна. За нас са по-важни придобивките на цялата нация отколкото тези на отделни индивиди. Аз посветих над 50 години на образованието, което е гръбнакът на нашата страна и то особено сега... Понякога ми се иска да напусна сегашната си работа и да се върна да преподавам в Дамаския университет, но знам, че все още съм необходим на поста си, който заемам в момента“. Попитах д-р Мотлак какво мисли за западната антисирийска пропаганда. Той отговори, поклащайки глава: „Дори не съм гневен, а съм безкрайно тъжен. Медийните атаки, пропагандата, която се излива от Запада, очевидно са предназначени да разрушат нашата страна. Но ние имаме надежда и ще продължим борбата“.

Международните срещи и конференции показват колко разединен е арабският свят, за който Сирия се е превърнала в символ. За някои тя е символ на устойчивост и героизъм. За други, главно тези, които са финансирани от Запада и са зависими от него, Сирия представлява въплъщение на злото.

Египет, където се намирам в момента, е в руини само три години след прозападния военен преврат. Той е в безизходица като икономика и е съсипан социално. Разбира се, неговата разруха е в по-малък мащаб в сравнение с Ирак, Либия и Йемен, но все пак положението е лошо. По време на преврата през 2013 г. най-малко 1000, а по вероятно 2000 души бяха избити от дошлата на власт военна хунта, а десетки хиляди бяха ранени. Счита се, че в затворите на страната има 10 000 души, повечето от тях са държани в ужасни условия, а мнозина - изтезавани. „Контрареволюцията възтържествува - обяснява д-р Мохамед Шафик, член на Революционното социалистическо движение. - Всички опозиционни партии и организации бяха смачкани. Хиляди революционери попаднаха в затвора, стотици бяха екзекутирани със съдебно решение или ги ликвидира полицията... Насажда се неолиберализъм... хората страдат“... Но западната пропаганда въобще и не помисля да критикува египетската военна хунта, която е прозападна, капиталистическа и в голяма степен подчинена на империята САЩ и техните съюзници, включително Израел и Саудитска Арабия.

Както става почти с всички държави, зависими от Запада, Египет няма да може да подобри истински живота на гражданите си. От създалото се положение полза извличат западните държави, техните регионални съюзници, сервилният египетски елит и много раздутият и всесилен египетски военен апарат. Ако Сирия капитулира, „най-доброто“, на което може да се надява, това ще бъде египетският сценарий. Но най-вероятно тя ще сподели ужасната участ на Ирак или Либия.

На 17 септември т.г. в резултат от въздушни удари на западни самолети, ръководени от САЩ, беше разрушена базата Дейр-ез-Зор в източната част на страната и загинаха 62 сирийски военнослужещи, които водеха битка против „Ислямска държава“. Почти незабавно „Ислямска държава“ превзе стратегически хълм и околния район. Очевидно това беше координирана операция на Запада и „Ислямска държава“ против сирийската правителствена армия. Няколко дни по-късно хуманитарен конвой беше ударен край град Алепо. Без да предостави каквито и да било доказателства, Западът веднага посочи с пръст сирийското правителство и Русия, обвинявайки ги, че са извършители на злодейското нападение. Обаче руското министерство на отбраната публикува данни, че по това време в района се е намирал американски безпилотен самолет. Русия настоя за пълно разследване на случая.

Войната продължава. Продължават и страданията на сирийския народ. Има един важен момент, който Западът пренебрегва: законното сирийско правителство покани своя близък съюзник Русия да помогне в битката против „Ислямска държава“ и другите терористически групировки, вкарани в Сирия от Запада и неговите съюзници. Никой не е канил Запада! Или може би са го поканили тези групировки, които самият Запад създаде и подкрепя в Сирия?

Както сирийските правителствени сили, така и Русия се сражават против бруталните чужди завоеватели, които се опитват да разрушат една от най-старите нации на земята и да поемат контрола над целия Близък изток. Сирия е на фронтовата линия на битката против западния империализъм. Там с нея са Русия и Иран, а към тях се присъединява и Китай. Жертвата, която сирийският народ прави, е огромна. Но въпреки всички трудности смъртоносното настъпление на империалистите може да бъде спряно. Цената може да се окаже ужасна. Алепо се превръща в близкоизточния Сталинград.

Но героичната сирийска нация е направила своя избор: тя ще се бори против бруталните и варварски завоеватели, както се е борила против кръстоносците под ръководството на великия султан Саладин. Алтернативата е робство - нещо неприемливо за сирийския народ.

 

Превод: Бистра Стайкова

(по Syria’s Heroic Fight Against Western Imperialism, By Andre Vltchek – New Eastern Outlook – 01.10.2016)

 

Източник: Нова Зора,  2016 г.

 

 

 

 

 Андре Влъчек (роден 1963) е писател, философ, разследващ журналист, режисьор  и драматург. Бил е в  десетки военни зони и конфликти от Босна и Перу до Ирак, Ливан, Шри Ланка, Кашмир, Руанда, ДР Конго и Източен Тимор. Живял е в продължение на много години в Латинска Америка, Океания и Африка. Понастоящем пребивава и работи в Азия и Близкия изток. Той е съосновател на лява международна издателска къща  Badak Мерах   (http://badak-merah.weebly.com )

 

 

 

 

 

 

 

 

вторник, 11 октомври 2016 г.

Съвременните дилеми пред лявото – проф. Васил Проданов

 


 

Кризата на неолибералния капитализъм поставя отново въпроса "Какво да се прави?"

 

В своята книга "Метаморфози на властта", излязла през 1991 г., американският футуролог Алвин Тофлър говори за това как глобализацията води до ново политическо разделение на националисти, регионалисти и глобалисти. По времето, когато той казва това, системните леви социалдемократически партии реагираха на тази ситуация, като приеха чрез "третия път" и "новия център" да се присъединят към неолиберализиралата се десница и да станат глобалисти. Четвърт век по-късно кризата на неолибералния капитализъм тресе отново тези партии и трудно решима дилема за тях става опозицията "национално-глобално". Ако подкрепят "националното", са подложени на натиск от световния хегемон и глобалния капитал, поради което трябва да търсят отнякъде външна подкрепа. Ако подкрепят "глобалното", това е по същество глобалният пазар, при който навсякъде в една или друга степен предходните избиратели на левите партии, свързани с наемния труд, са в нарастваща степен губещи дори в най-развитите държави. Трудността и изглеждащата като че ли невъзможност да решат тази дилема води до това, че техният традиционен избирател започва да се привлича от антиглобалистки партии, движения, политически сили, които възлагат на локалното и националното, както става с "Чаеното парти" в САЩ, френския "Национален фронт", холандската "Партия на свободата", италианската "Пет звезди", финландската "Истински фини", норвежката "Партия на прогреса", унгарската "Йобик" и пр. Това са главно десни партии и движения, макар да се появяват умерено антисистемни леви сили от леви социалдемократически партии, които даже в Европарламента правят самостоятелна група, в която влизат гръцката СИРИЗА, немската "Лява партия", "Българска левица" и редица други.
Както през 30-те години на ХХ век от кризата на капитализма

печелят десни

националистически и популистки сили, а не левите, независимо че очакванията на класическите марксисти са, че изостряните противоречия, обедняването, безработицата на работническата класа ще доведат до революция. Оказва се, че при изостряне на противоречията не става очакваното от Маркс, а капитализмът се спасява чрез авторитарни и националистки режими или дори, както е сега, чрез такава специфична форма, каквато е ислямофашизмът на "Ислямска държава". Над този проблем през 30-те години на ХХ век усилено размишлява появилият се с възхода на фашизма "западен марксизъм", представен тогава от фигури като Грамши, Хоркхаймер, Адорно, Лукач, Вилхелм Райх. Оказва се, че използвайки либералната демокрация, капитализмът се оказва много по-адаптируем и в ситуации на изостряне на противоречията поради международната му експанзия ражда националистки, расистки, консервативни сили, които привличат губещите в обществото на своя страна, затваряйки държавата за външни въздействия от международния капитал и движение на работна сила.
На 28 юли 2016 г., опитвайки се опише резултатите от "Брекзит"-а, британското списание "Икономист" излезе със статията "Новото разделение в развитите страни не е между ляво и дясно, а между затворени и отворени". В него се поставя въпросът дали в Полша, където досегашната левица не успя дори да влезе в парламента и отива към терминален край, правителството е дясно или ляво? Управляващата Партия на правото и справедливостта благоговее пред католическата църква, зарича се да защитава поляците от тероризма, като не приема ислямски бежанци, и сипе огън и жупел по посока на така нар. джендър идеология. В същото време обаче тя се обявява срещу банките и чуждия бизнес и иска да намали възрастта за пенсиониране въпреки бързо намаляващото население. Предлага накърняващите държавния бюджет помощи за родители, които имат повече от едно дете. Това отчасти ще бъде платено чрез данък, слаган на големите супермаркети, за които то настоява да не повишават цените на стоките. Взема популярни части от политиката на всички останали партии в политическия спектър и ги обърква в националистическа манджа.
  Така е не само в Полша. От Варшава до Вашингтон предходното ляво-дясно деление се разпада и се обърква по нов начин с координатната система либерали-консерватори-социалисти, при което предходните либерално-универсалистично ориентирани леви и десни партии губят позиции за сметка на

нови политически сили

при които разграничението е дали са универсалисти и глобалисти или националисти, дали са проевропейски или пронационално настроени, дали искат да затворят страната си за външни опасности или да продължават да я държат отворена. Ключови в разделението стават алтернативите за и против свободното движение на стоки, хора, услуги, капитали. Губещите от неолибералната глобализация защитават вътрешния пазар, домашното производство, противопоставят се на ТТИП, смятат, че брюкселската бюрокрация в ЕС има прекалени правомощия, искат поставянето на граници срещу външни опасности, отхвърлят мултикултурализма, пренаписването на историята, промените в идентичността, американския неолиберален универсализъм.
Това разделение се очерта ясно през юни по време на "Брекзита"-, когато лидерите на двете системни партии - консерватори и лейбъристи, официално искаха да останат в ЕС, но избирателите и партиите им бяха разделени, като губещите, обедняващите, лузърите не откриха у левите спасение, поради което се ориентираха към консерваторите и националистите. Независимо че даваха различни интерпретации, и отляво, и отдясно гласуваха по един и същи начин. Отдясно привържениците на "Брекзит"-а твърдяха, че ЕС се е превърнал в социалистическа супердържава, а отляво виждаха ЕС като инструмент на глобалния капитализъм. В крайна сметка спечелиха тези, които искат

затварянето на страната

от външни въздействия. "Брекзит"-ът се разглежда като бунт на работническата класа и по-бедните слоеве срещу опустошителните последствия на свободния пазар и неолибералната глобализация. Вестникът на Британската социалистическа работническа партия "Социалистически работник" нарече резултатите от изборите "Бунт срещу богатите".
Подобни разломи виждаме навсякъде. В Полша и Унгария универсалистите, а с тях и досегашните системни леви, са изцяло изтикани встрани. Във Франция Социалистическата партия на Оланд катастрофира и той има най-ниския рейтинг в историята на социологическите изследвания там, от което печели Мари льо Пен. Дори в Швеция националистическата партия на Шведските демократи е водеща в изследванията на социолозите и това кара системните партии да затягат имигрантската политика. В САЩ това разделение между глобалисти и антиглобалисти се чувства за първи път така силно в американската политика в сблъсъка между Тръмп и Клинтън. "Американизмът, не глобализмът ще бъде нашето кредо", заяви Доналд Тръмп и така спечели подкрепата на губещата от глобализацията бяла работническа класа. Против споразуменията беше и Сандърс и така спечели подкрепата на младите американци. Ще не ще, дори Хилъри Клинтън бе принудена да даде заден ход по този въпрос.
 Като цяло изследванията показват, че между 2000 и 2015 г. средно за ЕС като цяло тези, които са за затваряне на границите на държавите си и подкрепят партии, защитаващи това, са се удвоили. При това основната част от тях са

губещите от глобализацията

които би трябвало да бъдат избиратели на левите партии, стават ресурс на популисти, консерватори, националисти, а предходното евроатлантическо и евроляво се срива. Паралелно с това недоверието към системните партии навсякъде се срива, засилват се авторитарни тенденции и изостряща се криза на либералната демокрация, която се олигархизира.
Отдавна се говори за намаляването на членската маса и активността на партиите изобщо и на левите партии в Европа. След изборите във Великобритания през 2015 г., когато бе избран Джеръми Корбин като нов лидер на лейбъристите, нещата като че ли се провалиха. Започна ускорено увеличаване на нейната членска маса, която стигна 600 000 души, правейки я една от най-големите масови партии в развитите страни. "Брекзит"-ът обаче, при който тя не успя да убеди своите избиратели да гласуват за ЕС, й нанесе тежък удар. Наскоро в "Икономист" се появи нова статия под заглавие "Еднопартийната държава Великобритания", в която се говори, че "имплозията на Лейбъристката партия оставя Великобритания без функционираща опозиция. Това е много опасно, както много хора го разбират." Там се отбелязва преизбирането на Джеръми Корбин, като се изтъква обаче, че той има влияние само сред твърдото ядро от половин милион привърженици на Лейбъристката партия, но не и сред останалите 45 милиона избиратели. Неговият рейтинг е едва 18% и то главно доверие му имат възрастните избиратели. Сред британците над 65 години доверие му имат 68%. Ако погледнем у нас, всъщност почти същата е ситуацията и с доверието към българската лява партия БСП и нейния лидер.
Това изправя партиите от левицата в Европа навсякъде пред дилемата как да върнат своите избиратели, как да избягнат ситуацията да се превръщат все повече в пенсионерски партии, как да защитят губещите от свободния пазар в ЕС, да осмислят много по-сериозно какво губят и какво печелят нейните привърженици от това, че страната влезе в ЕС, как да спрат гигантския износ на национално богатство във формата на финанси, хора, чужди корпорации, убиващи местния износ. В България партиите се противопоставят на геополитическа основа по линията русофили, еврофили, американофили. Голямата дилема обаче е как левите да се адаптират към противопоставянето глобално-локално в един период, когато противоречията на капитализма навсякъде карат по-бедните и губещи слоеве на обществото да искат затваряне и защита в националните държави, обещавано им от националистически и консервативни партии, привличащи към себе си избиратели, които би трябвало да стоят зад левицата.

 

 Източник: вестник ДУМА, 12 октомври 2016 г.

 

 

 

 

 

Европа се сблъсква с пет кризи – проф. Васил Проданов

 



Напоследък почти всеки ден от България през Германия до всяка от останалите европейски държави има демонстрация срещу емигрантите и бежанците с искане за по-строго пазене на границите и ограничаване на хората, които идват отвън. И тези демонстрации ще стават все по-силни, като се има предвид, че поради огромните регионални различия в доходите стотици милиони искат да отидат някъде, където е по-добре, а според някои прогнози през следващите десетилетия се очаква само бежанците заради резки промени в климата да бъдат около 1 млрд. България и Европа все повече ще се превръщат в обсадена крепост, която се чуди как да се опази от прииждащите милиони хора от Африка и Близкия изток, бягащи от войни, екологически бедствия и бедност. Но затварянето няма да бъде само за прииждащите милиони хора, срещу които ще се строят супермодерни нови „китайски стени“.

В текст озаглавен „Светът под обсада“, популярният аналитичен сайт Project Syndicate отбеляза тези дни, че „от Алепо и Северна Корея до Европейската комисия и Федералния резерв точките на разпад в глобалния порядък продължават да се увеличават… Ако някоя дума най-добре характеризира световната икономика и геополитика, това е „обсадена“.“ Европа се сблъсква с пет едновременни кризи – Брекзит, мигрантските потоци, фискалните ограничения, геополитическите заплахи от изток и юг, и нелибералната демокрация в Централна Европа. И това е само началото. Почти навсякъде по света международният порядък може да се разпадне.

А глуповатите български политици 27 години разграждаха държавата, твърдейки, че „се борят срещу комунизма“ и че това е „свободата“, всеки може да ходи където си иска, другото било „тоталитаризъм“. Глуповати бяха, защото нямаха гънки в мозъка да оценят, че ще се тръгне всъщност в противоположна посока. Глобализираният пазар и новите технологии през последните десетилетия направиха света по-опасен и по-несигурен отвсякога преди това в историята. Създадоха глобално рисково общество, в което дори малка група хора, независимо дали чрез смъртоносно оръжие, дрон или хакерски хватки, може да доведе до гигантски поражения. Ако искаш да се спасиш, трябва да се затвориш някъде и да прекъснеш опасната мрежа от връзки, чрез които идват потоци от беди.

Затова се надига вълна срещу най-важния фактор, довел до днешните противоречия – глобализирания пазар, разделящ страните и социалните групи на печеливши и губещи. Губещи са работниците в развитите страни от преместването на производства в по-бедни страни с по-ниска цена на работната сила и от движението на работна сила от по-бедните към по-богатите държави, което допълнително сваля цената на работната сила. Печеливши са търговците и корпорациите в развитите страни, които движат производството си според това къде има конкурентно предимство.

В ЕС се надига мощна вълна против Трансатлантическото споразумение (ТТИП). В САЩ и Сандърс, и Тръмп, и Клинтън говорят срещу него. В Германия хиляди демонстрират срещу ТТИП. А известният Римски клуб наскоро излезе с нова разработка, призовавайки да се сложи край на икономическата глобализация, да се извърши смяна на системата, да има повече справедливост вместо неолиберализъм, иначе сме обречени.

На 14 септември агенция „Блумбърг“ публикува анализа си „Затварянето на световната икономика“, разкриващ силни тенденции на възход на икономически национализъм, ограничения на търговията, капиталовите потоци, имигрантите, представян политически от различни фигури, като се почне от Доналд Тръмп и се стигне до Найджъл Фараж. Неолибералната глобализация на пазара започна от Тачър във Великобритания и Рейгън в САЩ. Сега там се дава тон за противоположния процес. Между 2009 и 2015 г. броят на предприетите ограничителни и дискриминационни мерки в търговията, въведени от държавите, е три пъти по-голям от действията по либерализацията. Само за първите 10 месеца на 2015 г. са регистрирани 539 инициативи на правителствата по света, които препятстват международната търговия, инвеститорите, собствениците на интелектуална собственост, което е своеобразен рекорд. Усилията да се контролират търговските потоци става все по-изобретателни. Тъй като например членството им в Световната търговска организация го забранява, вместо да налагат мита или други ограничения, редица страни като САЩ, Китай, Бразилия, Канада, държави от ЕС подпомагат по някакъв начин вътрешното производство в страната. В САЩ, Великобритания, Австралия се провеждат кампании „купувай родното“, в Китай се забранява купуването на стратегически и военни технологии от чужбина, налагат се нови екологически стандарти, за да се блокира вносът на определени стоки. Финансовата политика се използва като търговско оръжие в САЩ, Европа, Япония, където се използва комбинация от изкуствено ниски лихвени проценти, количествени облекчения, пряка интервенция в паричния пазар, за да се получи конкурентно предимство. Девалвацията се използва за намаляване на покупателната сила на чужди инвеститори, които притежават обезценен национален дълг. Използват се различни техники за ограничаване на изтичането на капитали. Транстихоокеанският договор е на изкуствено дишане, а Трансатлантическото споразумение изглежда мъртвородено. Изводът на анализа на „Блумбърг“ е, че „утрешните икономики със сигурност ще бъдат даже по-малко отворени, отколкото днешните“.

„Колапсът на либералният световен ред“ – това бе заглавието, с което през юни списание „Форин афеърс“ обяви, че навлизаме в съвсем нова реалност. А британският вестник „Гардиън“ излезе на 15 септември със статия „Брекзит беше бунт срещу либерализма. Ние навлязохме в нова политическа епоха“. Говори как в края на ХХ век триумфът на капитализма и демокрацията изглежда окончателен. Днес глупостта на тази заблуда стана очевидна в резултат на финансовата криза и нейните политически последствия. Речите на Тереза Мей, новият премиер на Великобритания, са пронизани от постлиберално мислене. „Все повече има необходимост да видим себе си – казва „Гардиън“ – като живеещи не в либерална, а в постлиберална епоха.“

Като си помисля само колко либерали се нароиха у нас през последните 27 години. Ще трябва горките да сменят политическата боя. Така както сума ти натегачи и нагаждачи при предходния социализъм след 1989 г. пренаписаха биографии и станаха първи „демократи“, „либерали“, величави борци срещу „комунизма“. Лоша работа. Но какво да се прави: Sic transit gloria mundi! („Така преминава световната слава“ – б.р.)

 

Източник: вестник „Труд”, 10 октомври 2016 г.

 

 

 

 

 

 

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

 


понеделник, 10 октомври 2016 г.

Социалното разслоение и политическите ориентации днес – Панко Анчев

 

 

 

Политическите желания и нагласи на обществото се изследват от социолозите постоянно, за да се фиксира отношението му към властта и готовността или отказа да се подкрепя управляващата политическа маса. Процентът одобрение или неодобрение на правителството и основните политически функционери е най-честият и убедителен аргумент за състоянието на политическия живот, за назряващите проблеми и промени в държавата. У нас социологията се свежда комай до тези анкети и до коментарите дали правителството ще изпълни мандата си или предсрочните избори са неизбежни. За добър социолог се счита този, който е най-близо до реалния ход на събитията, предсказани с т. нар. „проучвания на обществените нагласи”.

Тези проучвания и изведените от тях заключения са безспорно необходими и много важни за установяване на моментното състояние на политическите настроения и отношения към властта и опозицията, защото по тях могат да се правят прогнози за пораждащите се или вече утвърдили се окончателно и протичащи процеси.  Настроенията по отношение сега управляващите и стоящата срещу тях опозиция говорят много за самото общество. Ала те характеризират една само негова страна. Или по-точно: те характеризират тази него страна само от една гледна точка и в една степен, а не в целия комплекс. Те фиксират нагласи към конкретни личности и партии, а нито личностите, нито партиите са нещо постоянно в живота на обществото, не го изразяват в достатъчна мяра и по тях не бива да съдим какво реално се случва в него.

Работата е там, че всичко се свежда до самите личности и партии (одобрявани или неодобрявани), а не до качествата, които те проявяват и заради които обществото ги възприема, отхвърля или просто не ги забелязва. Но кои са тези качества, защо са предпочетени в този именно момент, а в следващия – това се пренебрегва. То не се анализира и не се взима под внимание. Зад всеки конкретен акт и конкретен избор се крие дълбока причина, свързана с характера на обществото, с неговото вътрешно устройство, психика, логика, разум, съзнание, обстоятелства. Обществото наистина е жив организъм и то обикновено постъпва подобно човека. Винаги има логика в поведението и избора му и най-малкото е нелепо да виним националния ни характер, когато не сме доволни от случващото се – особено когато предпочитанията му са към видимо неителигентни и посредствени управници, но щедро обещаващи поредното спасение. Най-често тогава се говори колко заблуден бил народът, та не осъзнава какво го чака. И това не са приказки от улицата, а изводи от анализи.

Различни са знаците, които показват как обществото се самоосъзнава, какви са тенденциите в неговото развитие, какви проблеми го вълнуват и доколко се чувства стабилно и силно, за да преодолява възникващите пред него трудности и препятствия. Политическите нагласи и желания са такива знаци, които обаче следва да се четат внимателно и да се разчитат в истинския им, а не само във видимия им смисъл. Отношението към властта е изключително важно за определяне степента на обществено здраве, стабилност и възможности. Но и на усещания за опасности и тревоги от скрити болести по социалния организъм.

Аз насочвам разсъжденията си към обяснение на това защо на два пъти българското общество сляпо се довери на политически водачи и създадените от тях политически партии, когато бе очевидно, че те не само не могат да изпълнят обещанията си, но и не притежават изобщо управленски капацитет и идеи за развитието на държавата и хора. При това говореха лошо, грубо, неясно, елементарно, на невъзможен български език. И външността им не бе външност на манекен. Никакво външно обаяние и привлекателност. Самите те не са интелигентни, а напълно посредствени, ограничени, безкултурни, случайни – дори и с претенциите им за царско потекло и високо образование. Но въпреки това резултатите в изборите бяха внушителни за тях.

Нека разсъждаваме за това.

Българското общество все повече се разслоява имуществено. Обособяват се нови и нови социални групи. Икономическата криза произведе още по-голяма бедност. Средната класа, доколкото я има, намалява обхвата си, тъй като от нея постоянно излизат поради безработицата и фалита на малките търговски дружества значителен брой нейни членове. Те отпадат от предишния си статус и преминават в по-нисшата класа. Обществото като цяло снижава жизненото си равнище, което поражда нови социални конфликти. От изпитания и напрежения не са освободени дори най-богатите. Те също губят от своите богатства и някои от тях все повече се доближават до долната граница на досегашното си съсловие. Различните съсловия са с различни интереси и съзнание. Различни са привързаността им към нацията и респектът им от властта и готовността им да й служат, да й се подчиняват и работят за нейното укрепване.

Българско общество се структурира като буржоазно прекалено бързо. Различните слоеве бяха попълнени от хора, които до вчера принадлежаха на една и съща класа и имаха едни и същи интереси, споделяха еднакви социално-политически идеи. След промяната те се оказаха в различни групи, но това не означаваше, че вече мислят коренно различно – дори и когато твърдяха, че вече са „десни” или „леви”. Принципите за обществено устройство, за начин на управление, за ценностите, които нацията и обществото трябва да изповядват, до голяма степен си останаха общи и за едните, и за другите.  Т.е. социалното разделение е по-скоро физическо, материално, а не в съзнанието. Новите социалните съсловия все още не са политически видими и нямат свой обособен, само техен живот, понеже не са се обособили напълно и не са придобили съзнание за различност от другите. Как наистина да стане това толкова бързо, като хората все още живеят от край време заедно в едни и същи квартали и жилищни блокове, в едни и същи входове. Те са постоянно заедно и решават едни и същи битови проблеми. Това са съсловия „за себе си”, а не „в себе си”, поради което живеят още в миналото на своето социално битие – не в настоящето. Тази структура е показателна за особеностите на българското общество и за протичащите в него процеси, даващи отражения върху политиката, държавното устройство и културата. Естествено е обществото да иска да бъде единно, колективно, да се ръководи от един силен човек и натоварен с общо доверие, за да е истински обединител и гарант на единството и движението към една цел. И то непрестанно търси такива хора, лесно им се доверява, уповава се на тях и им поверява съдбата си. Да, хората наистина поверяват съдбата си на такива хора, а не просто решават този или онзи да бъде министър-председател на правителството.

Въпреки че обществото се разпада на повече съсловия, които един ден ще бъдат дори враждебно настроени едни спрямо други, още не е готово да отдели политиката от себе си и да я предостави на политиците и техните партии и да не разчита на тяхното „спасение”. То харесва партията на силната личност. И тя трябва да разсее страхът от разпадането на единството, на колективния живот, на целостта и на самото съществуване, което днес е неясно и несигурно – особено на фона предишното осигурено от властта.

Обществото се съпротивлява срещу собственото си обуржоазяване и разслоение чрез съзнанието за колективност, за здрава общност и солидарност между хората. То търси водачи, които със своята енергия са готови да спрат всичко това. На него не му трябва кой знае каква идеология или управленска програма, а  сила и крило, под което да се приютят и успокоят несигурните и слабите. Когато се намери такъв човек и каже, че за 500 дни ще промени държавата и ще я направи такава, каквато я искат нейните жители, повечето му вярват, защото им се иска да е така – макар да знаят, че това е невъзможно. Но самото страстно желание е достатъчно, за да бъде потиснат разумът и се разсеят съмненията. Вярата в „спасителя” винаги е по-силна, по-необходима и утешителна от всички програми и идеологии на партиите, които разделят, предлагащи конкретни мерки за осигуряване на по-добър живот. Хората избират обаянието и харизмата на „спасителя” пред  реалността.

Всичко това показва, че в българското общество е жив не просто колективизмът, а патернализмът. На обществото му е трудно без авторитет и надеждна опора, без някой да е последен съдник и пръв ръководител. Тази му характеристика е противна на демокрацията, която се основава на широка обща воля и равнопоставеност (колкото и привидна и лъжовна да е) на участващите във властта. А самата власт по дефиницията на демокрацията произлиза от народа и принадлежи на народа, т.е. изключва патернализма и първенствуващата роля на харизматичния лидер. Очевидно обществото се обуржоазява по-бавно от икономиката и политиката. От тук и несъответствията в действията на политическите партии и на самата държава.

Но че обществото се обуржоазява, говори и фактът, че то бързо се отвръща от тези, на които доскоро се надяваше и приемаше като спасители. Буржоазният човек лесно се отказва от себе си, разочарова се при най-малката трудност и безмилостно сменя образеца, на който ще подражава и на който ще разчита. Ние българите имаме примера със Симеон Сакскобургготски, а сега и с Бойко Борисов. Преди тях бе еуфорията от „синята идея” и от Командира. От тях само Бойко Борисов още не е изпитал силата на неизбежния разочароващ удар на обществото, но и това скоро ще му се случи.

Изкуството на политика е изкуство да познава особеностите на обществото и да му предлага това, което ще му хареса. Но не, разбира се, обилие от примамливи и неизпълними обещания, а сила на волята, съчетана с умение да се управлява. За съжаление, сега за засега, съотношението между харизматичните и можещите е в полза на първите, но историята учи и дано някой се поучи от нея. 

 

 

От блогът на автора