Кризата на неолибералния капитализъм поставя отново въпроса "Какво да се прави?"
В своята книга "Метаморфози на властта", излязла през 1991 г., американският футуролог Алвин Тофлър говори за това как глобализацията води до ново политическо разделение на националисти, регионалисти и глобалисти. По времето, когато той казва това, системните леви социалдемократически партии реагираха на тази ситуация, като приеха чрез "третия път" и "новия център" да се присъединят към неолиберализиралата се десница и да станат глобалисти. Четвърт век по-късно кризата на неолибералния капитализъм тресе отново тези партии и трудно решима дилема за тях става опозицията "национално-глобално". Ако подкрепят "националното", са подложени на натиск от световния хегемон и глобалния капитал, поради което трябва да търсят отнякъде външна подкрепа. Ако подкрепят "глобалното", това е по същество глобалният пазар, при който навсякъде в една или друга степен предходните избиратели на левите партии, свързани с наемния труд, са в нарастваща степен губещи дори в най-развитите държави. Трудността и изглеждащата като че ли невъзможност да решат тази дилема води до това, че техният традиционен избирател започва да се привлича от антиглобалистки партии, движения, политически сили, които възлагат на локалното и националното, както става с "Чаеното парти" в САЩ, френския "Национален фронт", холандската "Партия на свободата", италианската "Пет звезди", финландската "Истински фини", норвежката "Партия на прогреса", унгарската "Йобик" и пр. Това са главно десни партии и движения, макар да се появяват умерено антисистемни леви сили от леви социалдемократически партии, които даже в Европарламента правят самостоятелна група, в която влизат гръцката СИРИЗА, немската "Лява партия", "Българска левица" и редица други.
Както през 30-те години на ХХ век от кризата на капитализма
печелят десни
националистически и популистки сили, а не левите, независимо че очакванията на класическите марксисти са, че изостряните противоречия, обедняването, безработицата на работническата класа ще доведат до революция. Оказва се, че при изостряне на противоречията не става очакваното от Маркс, а капитализмът се спасява чрез авторитарни и националистки режими или дори, както е сега, чрез такава специфична форма, каквато е ислямофашизмът на "Ислямска държава". Над този проблем през 30-те години на ХХ век усилено размишлява появилият се с възхода на фашизма "западен марксизъм", представен тогава от фигури като Грамши, Хоркхаймер, Адорно, Лукач, Вилхелм Райх. Оказва се, че използвайки либералната демокрация, капитализмът се оказва много по-адаптируем и в ситуации на изостряне на противоречията поради международната му експанзия ражда националистки, расистки, консервативни сили, които привличат губещите в обществото на своя страна, затваряйки държавата за външни въздействия от международния капитал и движение на работна сила.
На 28 юли 2016 г., опитвайки се опише резултатите от "Брекзит"-а, британското списание "Икономист" излезе със статията "Новото разделение в развитите страни не е между ляво и дясно, а между затворени и отворени". В него се поставя въпросът дали в Полша, където досегашната левица не успя дори да влезе в парламента и отива към терминален край, правителството е дясно или ляво? Управляващата Партия на правото и справедливостта благоговее пред католическата църква, зарича се да защитава поляците от тероризма, като не приема ислямски бежанци, и сипе огън и жупел по посока на така нар. джендър идеология. В същото време обаче тя се обявява срещу банките и чуждия бизнес и иска да намали възрастта за пенсиониране въпреки бързо намаляващото население. Предлага накърняващите държавния бюджет помощи за родители, които имат повече от едно дете. Това отчасти ще бъде платено чрез данък, слаган на големите супермаркети, за които то настоява да не повишават цените на стоките. Взема популярни части от политиката на всички останали партии в политическия спектър и ги обърква в националистическа манджа.
Така е не само в Полша. От Варшава до Вашингтон предходното ляво-дясно деление се разпада и се обърква по нов начин с координатната система либерали-консерватори-социалисти, при което предходните либерално-универсалистично ориентирани леви и десни партии губят позиции за сметка на
нови политически сили
при които разграничението е дали са универсалисти и глобалисти или националисти, дали са проевропейски или пронационално настроени, дали искат да затворят страната си за външни опасности или да продължават да я държат отворена. Ключови в разделението стават алтернативите за и против свободното движение на стоки, хора, услуги, капитали. Губещите от неолибералната глобализация защитават вътрешния пазар, домашното производство, противопоставят се на ТТИП, смятат, че брюкселската бюрокрация в ЕС има прекалени правомощия, искат поставянето на граници срещу външни опасности, отхвърлят мултикултурализма, пренаписването на историята, промените в идентичността, американския неолиберален универсализъм.
Това разделение се очерта ясно през юни по време на "Брекзита"-, когато лидерите на двете системни партии - консерватори и лейбъристи, официално искаха да останат в ЕС, но избирателите и партиите им бяха разделени, като губещите, обедняващите, лузърите не откриха у левите спасение, поради което се ориентираха към консерваторите и националистите. Независимо че даваха различни интерпретации, и отляво, и отдясно гласуваха по един и същи начин. Отдясно привържениците на "Брекзит"-а твърдяха, че ЕС се е превърнал в социалистическа супердържава, а отляво виждаха ЕС като инструмент на глобалния капитализъм. В крайна сметка спечелиха тези, които искат
затварянето на страната
от външни въздействия. "Брекзит"-ът се разглежда като бунт на работническата класа и по-бедните слоеве срещу опустошителните последствия на свободния пазар и неолибералната глобализация. Вестникът на Британската социалистическа работническа партия "Социалистически работник" нарече резултатите от изборите "Бунт срещу богатите".
Подобни разломи виждаме навсякъде. В Полша и Унгария универсалистите, а с тях и досегашните системни леви, са изцяло изтикани встрани. Във Франция Социалистическата партия на Оланд катастрофира и той има най-ниския рейтинг в историята на социологическите изследвания там, от което печели Мари льо Пен. Дори в Швеция националистическата партия на Шведските демократи е водеща в изследванията на социолозите и това кара системните партии да затягат имигрантската политика. В САЩ това разделение между глобалисти и антиглобалисти се чувства за първи път така силно в американската политика в сблъсъка между Тръмп и Клинтън. "Американизмът, не глобализмът ще бъде нашето кредо", заяви Доналд Тръмп и така спечели подкрепата на губещата от глобализацията бяла работническа класа. Против споразуменията беше и Сандърс и така спечели подкрепата на младите американци. Ще не ще, дори Хилъри Клинтън бе принудена да даде заден ход по този въпрос.
Като цяло изследванията показват, че между 2000 и 2015 г. средно за ЕС като цяло тези, които са за затваряне на границите на държавите си и подкрепят партии, защитаващи това, са се удвоили. При това основната част от тях са
губещите от глобализацията
които би трябвало да бъдат избиратели на левите партии, стават ресурс на популисти, консерватори, националисти, а предходното евроатлантическо и евроляво се срива. Паралелно с това недоверието към системните партии навсякъде се срива, засилват се авторитарни тенденции и изостряща се криза на либералната демокрация, която се олигархизира.
Отдавна се говори за намаляването на членската маса и активността на партиите изобщо и на левите партии в Европа. След изборите във Великобритания през 2015 г., когато бе избран Джеръми Корбин като нов лидер на лейбъристите, нещата като че ли се провалиха. Започна ускорено увеличаване на нейната членска маса, която стигна 600 000 души, правейки я една от най-големите масови партии в развитите страни. "Брекзит"-ът обаче, при който тя не успя да убеди своите избиратели да гласуват за ЕС, й нанесе тежък удар. Наскоро в "Икономист" се появи нова статия под заглавие "Еднопартийната държава Великобритания", в която се говори, че "имплозията на Лейбъристката партия оставя Великобритания без функционираща опозиция. Това е много опасно, както много хора го разбират." Там се отбелязва преизбирането на Джеръми Корбин, като се изтъква обаче, че той има влияние само сред твърдото ядро от половин милион привърженици на Лейбъристката партия, но не и сред останалите 45 милиона избиратели. Неговият рейтинг е едва 18% и то главно доверие му имат възрастните избиратели. Сред британците над 65 години доверие му имат 68%. Ако погледнем у нас, всъщност почти същата е ситуацията и с доверието към българската лява партия БСП и нейния лидер.
Това изправя партиите от левицата в Европа навсякъде пред дилемата как да върнат своите избиратели, как да избягнат ситуацията да се превръщат все повече в пенсионерски партии, как да защитят губещите от свободния пазар в ЕС, да осмислят много по-сериозно какво губят и какво печелят нейните привърженици от това, че страната влезе в ЕС, как да спрат гигантския износ на национално богатство във формата на финанси, хора, чужди корпорации, убиващи местния износ. В България партиите се противопоставят на геополитическа основа по линията русофили, еврофили, американофили. Голямата дилема обаче е как левите да се адаптират към противопоставянето глобално-локално в един период, когато противоречията на капитализма навсякъде карат по-бедните и губещи слоеве на обществото да искат затваряне и защита в националните държави, обещавано им от националистически и консервативни партии, привличащи към себе си избиратели, които би трябвало да стоят зад левицата.
Източник: вестник ДУМА, 12 октомври 2016 г.
