Търсене в този блог

сряда, 19 октомври 2022 г.

РАЗЧЛЕНИТЕЛИТЕ НА РУСИЯ. Хронология на една 200-годишна война – Велислава Дърева

„Колко е трудно да се живее на тоя свят, когато никой не воюва с Русия!”, възкликнал някога лорд Палмерстън. Напразни страдания! Днес почитателите на тази философия са обзети от еуфорично оживление. Отново воюват срещу Русия. Вкупом. С чужди ръце, за чужда сметка и в своя полза. Както обикновено. Животът е прекрасен!

Дръзновени чертожници отново прекрояват картата на Русия.

Няма Русия. Има Ингерманландия, Лапландия, Съединени сибирски щати, Тихоокеанска федерация, Кавказки емират, Тува, Саха, Ичкерия, Башкортостан, Удмуртия, Мордовия…

Няма Русия. Има „Московска република” с размерите на Великото московско княжество през 1462 г…

Още не им е хрумнало да разфасоват Русия на 172 парчета (толкова езика се говорят на територията на РФ); или на 195 държавички (толкова са народите и етническите групи в РФ). Малки сладки хапки…

Картографирането на тази безпределна алчност и грабителски нагон продължава вече 200 години. Два века „цивилизаторски” мерак тресе „цивилизования” Запад – да похити и разчлени Русия, да види Русия разтерзана, покорена, унизена, обругана , оплячкосана и наритана в азиатските степи, а най-добре – в мъртвите сибирски полета… Това е „тяхната” любима Русия.

Нищо не се е променило за  200 години. И няма значение дали става дума за Руската империя, за СССР или за днешна Русия. Никакво. Русия, тази „печална грешка на историята”, тази „държава-еднодневка” (според полския режисьор Мачей Павлицки) съществува! Това е толкова непоносимо!

А една война срещу Русия винаги действа освежаващо, нали така…

 

І.

1812 г.

„Русия е обречена! Нейната съдба е решена! Ние ще сложим край на 50-годишното гибелно влияние на Русия в Европа!”… И тръгва Наполеон с 650-хилядна армия,1400 оръдия, „Комеди Франсез”, италианската опера, две свои статуи, короната и тържествените одежди, позлатени съдове и прибори, една дивизия готвачи и сервитьори…. Има си план: да разбие руската армия, да влезе триумфално в Москва, да се провъзгласи за император, да разстави роднини, приближени и васали като губернатори, князе и херцози… Две години по-късно руските войски са в Париж.

1853-1856 г.

Кримската война. Лорд Палмерстън „реже” Русия като празнична торта и „раздава” щедри подаръци: на Швеция – Финландия; на Прусия – Прибалтика; на Австрия – Молдавия, Влашко и земите по устието на Дунав; на Турция – Крим и Кавказ… А на Полша отрежда ролята на буфер между Русия и Германия.

1870 г.

Бисмарк. „Могъществото на Русия може да бъде подкопано само чрез отделяне на Украйна… Необходимо е да се насъскат две части на един народ и да наблюдаваме как брат брата убива. Нужно е само да се намерят и отгледат предатели и с тяхна помощ да се промени самосъзнанието на народа до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род. Всичко останало е въпрос на време”.

 

ІІ.

Времето минава, прекрасната Belle Époque секва в оня ден, когато ешелоните откарват войници към окопите на Първата световна война и връщат ковчези… В кървавата утроба на Първата световна ще бъде зачената Втората…

9-10 декември 1917 г.

Веднага след Октомврийската революция Лондон и Париж сключват тайно съглашение и разделят Русия на „зони на действие”. Английска – Дон, Кубан, Кавказ, Средна Азия и северната част от европейската територия на Русия. Френска – Украйна, Крим и Бесарабия. Сибир и Далечният Изток харизват на САЩ и Япония. Това е само прелюдия.

12 януари 1918 г.

Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя започват невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния Изток и от Сибир до Кавказ. Интервенцията продължава до 22 май 1922 г.

3 март 1918 г.

Брест-Литовски мирен договор. Русия губи Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Беларус и области югоизточно от Кавказ; губи над 1 млн. кв.км. територия,  ⅓ от населението (над 60 млн. души), 90 % от въгледобива, 80 % от находищата на желязна руда, над 5 хиляди фабрики и заводи и ⅓ от обработваемите земи.  Русия е успешно разчленена и унизена. Ура!

След 8 месеца, през ноември, договорът е непотребен къс хартия, „победителките” Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя са победени, България, и тя „победителка”, се сгромолясва в катастрофична бездна.

Днес българските русофоби прогласяват 3 март 1918 г. за „нашия звезден миг”, честват го като „Ден на победата на България над Болшевишка Русия”, величаят го като „Ден на истинското освобождение на България”, изобретяват някаква митична „Брест-Литовска България” с територия над 200 00 кв. км. и близо 9 млн. население. „Това е българският 3 март!”, крещят патетично. Не. Това е техният 3 март.

19 септември 1918 г.

Доктрина „4-те Русии”: „Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Автор – Едуард Мандел Хаус, наричан Полковника, съветник на президента Уилсън.

1920-1926 г.

Доктрина „Пилсудски” – „Междуморие”. Пилсудски бленува как под доминацията на Полша ще се създаде федерация, просната на три морета – Черно, Балтийско и Адриатическо, и ще включва Литва, Латвия, Естония, Молдавия, Украйна, Румъния, Югославия, Чехословакия, Финландия, Белорусия, Италия, Скандинавия, България, Гърция, Кавказ.

Цел – лишаване на Русия от излаз на море; изграждане на мощен военно-политически субект, който да защити Запада от „комунистическата зараза” и да срази Русия.

Амбицията на Пилсудски е да „разпори Русия по шевовете”, да я затвори в границите от ХVІ в. и така, „лишена от природни богатства, Русия ще стане второстепенна държава”. Сто години по-късно „Междуморието” възкръсна под името „Триморие” и под егидата на САЩ. Целите са същите.

1934-1939 г.

В навечерието на Втората световна война. Полша няма търпение да „разпори Русия по шевовете” и първа сключва договор с нацистка Германия – 26 януари 1934 г., пакт „Хитлер -Пилсудски”.

На 30 септември 1938 Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие подписват „Мюнхенското съглашение”; Полша, Германия и Унгария си поделят Чехословакия, Чърчил нарича Полша „хиената на Европа”.

Доктрината „Пилсудски” неизменно определя политиката на Полша:

Декември 1938 г., позиция на полския Генерален щаб: „Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток. Полша не трябва да остане пасивна в този прекрасен исторически момент. Основната цел е да се отслаби и да се победи Русия”.

Януари 1939 г., полският външен министър Йозеф Бек пред Рибентроп: „Полша претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море”.

„Хиената на Европа” не мени нито козината си, нито нрава. Само покровителите. И те не менят своя нрав. Днес САЩ, Великобритания, Полша и Прибалтика са ястреби. На „демокрацията”…

 

ІІІ.

22 юни 1941 г. 

„Войната с Русия трябва да се води с небивала безпощадност! Руският народ трябва да бъде изтребен! На запад от Урал не трябва да има силна военна държава!”, казва Хитлер. И нацистка Германия нахлува в СССР с 4-милионна армия, 3350 танка, 4389 самолета и 46 000 оръдия.

Още през април-май 1941 г. Хитлер прекроява СССР:

1) Русия да бъде изтласкана отвъд Урал; 2) жителите на балтийските републики да се изселят в централните области; 3) на тяхно място да бъдат заселени немци, датчани, норвежци, холандци и англичани; 4) Крим и Северна Таврия да бъдат прочистени и заселени с немци; 5) Кавказ да бъде раздробен на васални държавици; 6) Средна Азия и Туркестан да образуват мюсюлманска държава; 7) Украйна да получи най-широка автономия, защото тя има почетното задължение да храни Райха и да бъде постоянна заплаха за Москва.

Генерална цел – разчленяване и разпад на СССР, дерусификация, деславянизация, изтребление, грабеж.

Алфред Розенберг вече е парцелирал СССР на 5 Райхскомисариата, 27 Генерални окръга, 7 Генерални комисариата и 7 Зондеркомисариата. Ленинград е или изличен, или прекръстен на Adolfsburg. Белорусия е Weißruthenien (Белорутения), Литва – Litauen, Латвия – Lettland, Естония – Estland. Няма Русия – има Московия.

Поканите за тържествения банкет в хотел „Астория” в Ленинград (Adolfsburg) вече са разпратени, предвидена е реч на Фюрера и грандиозен парад на победителите… Четири години по-късно над Райхстага се развява червеното знаме. Днешните русофоби още не могат да преживеят този факт.

23 юни 1941 г.

Хари Труман, сенатор и бъдещ президент: „Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”. Така ден след нападението на нацистка Германия над СССР започва Първата Студена война.  Официалната премиера във Фултън ще бъде след 5 години. През 2011г. в същия Фултън тържествено откриха импозантна скулптурна композиция „Желязната завеса”. Централна фигура в монумента – Чърчил.

6 юни 1944 г.

Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. „Съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява да се открие Втори фронт. Не заради „съюзническа отговорност”, не. А защото: „Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление”, и още – за „да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. Това е истинското предназначение на Втория фронт.

 

ІV.

19 май 1945.

Операция „Unthinkable”. Германия е капитулирана преди 10 дни. По нареждане на Чърчил е разработена операция за война срещу СССР. „Operation Unthinkable: „Russia: Threat to Western Civilization” British War Cabinet, Joint Planning Staff [Draft and Final Reports: 22 May, 8 June, and 11 July 1945], Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 0019/10/2004; („Операция Немислимо: „Русия: заплаха за западната цивилизация”, Британски военен кабинет, Съвместен щаб за планиране [Проект и окончателни доклади: 22 май, 8 юни и 11 юли 1945 г.]“ . 11 август 1945. ).

Начало на операцията  – 1 юли 1945.

Участват: 47 англо-американски дивизии и 10-12 германски дивизии. Направление: Полша.

Цел: изтласкване на СССР от Европа.

Перспектива: тотална война.

Планът е разкрит от Кембриджската петорка и предаден на СССР.

1945 – 1949г.

САЩ разработват серия планове за военни действия срещу СССР: Totality”, „Pincher”, „Broiler”, „Bushwhacker”, „Кrankshaft”, „Fleetwood”, „Kogvill”, „Offtackle”, „Halfmoon”, „Charioteer”, „Frolic”, „Shakedown”, „Trojan”. Те предвиждат ядрени бомбардировки над СССР, унищожаване на стратегически градове, на цялата индустрия и на милиони хора.

18 август 1948 г.

Директива 20/1 на National Security Council – NSC, (Съвет по национална сигурност на САЩ).

Цели и задачи: намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; федерализация (т.е. – разпад); „създаване на ситуация, която ще застави СССР да признае несъстоятелността на своята политика”. Главна цел – „Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.

Уговорка (лицемерна, естествено) – „Без да се засягат престижа и жизнено важните интереси на Съветската държава”.

Принципи: „Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина. Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност. Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили…

Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими. Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа”.

Централна тема – Разделение на СССР:

Прибалтика:

„Възстановяване в някаква степен на свободата и независимостта на балтийските държави…. След следващата война (sic!) прибалтийските държави не трябва да остават под каквато и да е комунистическа власт”….

Украйна:

„Би било лекомислено да стигнем до извода, че те (украинците) трябва да получат свобода и да се реализират като независима държава. Ние трябва да сме много внимателни с такъв извод – неговата простота го прави непригоден…

Украинците не проявиха никакви признаци на „нация”, способна успешно и отговорно да носи бремето на независимостта. Украйна не е ясно определено етническо или географско понятие… Няма ясна разделителна линия между Русия и Украйна…. Основа на „украинизма” са „разликите” в специфичния селски диалект и неголямата  разлика в обичаите и фолклора.. .

Икономиката на Украйна е неразривно свързана с икономиката на Русия. Опитите да се откъсне от руската икономика биха били толкова изкуствени и разрушителни, колкото ако отделим Житния Пояс и Великите Езера от икономиката на САЩ…

Ние не можем да бъдем безучастни към чувствата на самите великороси (т.е. руснаците). Те са най-силният национален елемент както в Руската империя, така и в СССР. Те ще останат най-силният национален елемент на това пространство, независимо от своя статус. Украинската територия е толкова част от тяхното национално наследство, колкото и Средният Запад е част от нашето. Решение, което ще се опита напълно да отдели Украйна от останалата част на Русия, ще ни навлече неодобрение и съпротива от нейна страна и може да се поддържа само със сила.

Най-добрият вариант е федерация, при която Украйна ще се ползва  с политическа и културна автономия, но няма да бъде независима в  икономическо и военно отношение…  Важно е ние да приемем решение сега и твърдо да се придържаме към него, за да имат украинците подобаващо се място в семейството на традиционната Руска Империя, неотделяема част от която са…

Ние не трябва да противодействаме пряко, ако без наше участие на територията на Украйна възникне независим режим… Нашата политика трябва да бъде насочена към съхранение на външния неутралитет дотолкова, доколкото нашите интереси – военни или други  – няма да бъдат засегнати непосредствено… Ние не трябва да се обвързваме с такава линия на поведение, която след време ще може да бъде съхранена само с нашата военна помощ”.

19 декември 1949 г.

План „Dropshot” (800 стр.) за унищожение на СССР и неговите съюзници. Разработен по нареждане на президента Труман, разсекретен през 1978 г.

Начало – 1 януари 1957.

Причина – агресия от страна на СССР (предстои да бъде съчинена и/или провокирана).

Участници: 164 дивизии и 20 милиона военни от НАТО.

Оръжия – 300 атомни бомби, общ брой на авиоатаките – 6 000.

Планът е разчетен в 4 фази.

Първа фаза: D-Day (цинична алюзия с откриването на Втори фронт срещу нацистка Германия!) – начало на бомбардировките над СССР и  унищожение на 20 млн. съветски граждани и 85% от промишлеността на СССР.

Втора фаза: мащабни настъпателни операции по всички линии на фронта с  всички родове войски.

Трета фаза: настъпление на 114 дивизии от запад и на 50 дивизии от юг. Цел – унищожение на въоръжените сили на СССР в Европа. Крайна цел – капитулация на СССР и на неговите съюзници.

Четвърта фаза: установяване на контрол и налагане на условията за капитулация.

Планът разделя СССР на 4 „района на отговорност”. Първи : Западна част; Втори: Кавказ-Украйна; Трети:Урал-Западен Сибир-Туркестан; Четвърти: Източен Сибир-Забайкалие -Приморие. Районите се разделят на 22 „подрайона на отговорност”. Две американски дивизии се разполагат в Москва и по една – в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и още 15 града.

Набелязани цели при бомбардировките – 1000. Само в Москва -179 цели, в Ленинград – 145.

На пълно унищожение подлежат още Пекин, Източен Берлин и Варшава.

Общ брой на жертвите  – неизчислим. България е в списъка.

Юни 1956 г.

Планът „Dropshot” е детайлизиран в проучването на Стратегическото въздушно командване на САЩ – „Проучване на изискванията за атомни оръжия за 1959 г.”. (Strategic Air Command Atomic Weapons Requirements Study for 1959, produced in June 1956). Обем – над 800 страници.

През 2015 г. огромният масив документи е разсекретен частично и публикуван на страницата на Националния архив по сигурността в Университета „Джордж Вашингтон”.

Изследовател на документите – Уилям Бър (William Burr), старши анализатор в National Security Archive.

Документът съдържа 3 списъка с цели за поразяване от ГДР до Китай. Всички цели имат приоритетни номера (Designated Ground Zeros – DGZ).

Първи списък – над 1100 военни и граждански летища. Приоритетни цели: в Беларус – 6, Украйна – 7, Естония – 1, Полша – 2, Унгария – 1, ГДР – 5, Китай – 4, Русия – 6. Отделно – военните цели в Москва са 65, в Ленинград –  26.

Втори списък – над 1200 града и градски индустриални зони за „систематично унищожаване”. Москва: 149 цели (с координатите на Кремъл); Ленинград – 145; Будапеща – 120;  Източен Берлин – 91; Прага – 72; Талин – 28; Пекин – 23; Севастопол – 23; Варшава – 15.

Определени за унищожение са: основни индустриални структури, фабрики за производство на оборудване в нефтената промишленост, военни, химически и фармацевтични заводи, шлюзове, язовири, електрически мрежи, жп гари, заводи за ремонт на жп оборудване, инфраструктура, електроцентрали, радио и телевизионни станции.

Населението на Москва, Ленинград, Берлин и Варшава е обречено. В категорията „население” няма уточнения за предвидените жертви. Целта е „90 % шанс за унищожаване”.

Според Уилям Бър общият брой на целите е 4 609. От тях – 1 209 ограничени (специализирани, военни) и 3 400 неограничени (граждански). „Неограничени цели” означава, че този списък може да се разширява до безкрай.

Трети списък – кодове, координати и видове оръжия. Атомни бомби с мощност от 1,7 до 9 мегатона. SAC настоява за бомби с мощност 60 мегатона, за да ст

Начало – 1959 г. Бомбардировачите  B-47 и В-52 излитат от бази във Великобритания, Испания и Мароко.

Предвидими жертви – към 100 милиона души.

Ръководител на SAC – генерал Къртис ЛеМей (Curtis LeMay), прототип на лудия д-р Стрейнджлав в едноименния филм на Стенли Кубрик, забележителна сатира за Студената война. На финала д-р Стрейнджлав (до този момент в инвалидна количка) изведнъж се изправя, казва „Mein Führer, аз мога да ходя!”, а на фона на ядрения Армагедон  звучи песента на Вера Лин „Ще се срещнем отново” („We’ll Meet Again”)…

Цели в България

От общия списък (според оригинала):

Burgas -12, Cherven bryag – 4, Mezdra – 4, Telish – 4, Dernya – 3, Kaspichan – 2, Sindel – 2), Smyadovo – 2 [„Dernya” (Дерня) е местност край Полски Тръмбеш, вероятно става дума за Девня], Dimitrovgrad – 7, Khaskovo – 3, Zlati dol  -2, Gorna Oryakhovitsa – 2, Eliseina – 2, Vratsa – 3, Ruse – 8, Gorna Dzhumaya/Благоевград  – 4, Karlovo – 3, Sopot  – 3, Karnobat – 3, Lozarevo -2, Kazanluk – 10, Shipka – 2, Lovech – 5, Pleven – 5, Mala tsurkva – 2, Plovdiv –  11, Asenovgrad – 2, Krichim – 3, Sandanski – 2, Shumen и Kolarovgrad – общо 5 [Коларовград е името на Шумен 1950-1965; очевидно SAC мисли, че това са два града], Sofia – 32, Dimitrovo (Перник, 1949-1962) – 8, Illiyantsi -3, Kurilo – 3, Opitsvet – 2, Pancharevo – 2, Yana – 2, Stalin (Варна 1949-1956) – 13, Yovkovo – 2, Stara Zagora – 6, Dubovo – 2, Nova Zagora – 2, Svishtov – 3, Butovo -2, Levski – 2, Tolbuckin (Добрич 1949-1990) – 4, Verinsko – 2, Gara Kostenets – 2, Septemvri  – 2, Vidin – 2, Lom – 3, Yambol – 4, Sliven – 4, Zimnitsa – 2), Zlatinitsa -3

Общо 55 населени места, 229 цели.

От списъка с летищата:

Balchik и Bezmer.

17 юли 1959 г.

Президентът Айзенхауер подписва „Закон за поробените нации” – Public Law 86-90: Captive Nations Week Resolution. Approved Julу 17, 1959.  Айзенхауер излиза със специална прокламация № 3303. Така ликвидирането на СССР и на целия Източен блок става закон.

Законът изброява нациите, „поробени от руския комунизъм” чрез „пряка или косвена агресия”: „Полша, Унгария, Литва, Украйна, Чехословакия, Латвия, Естония, Белорусия, Румъния, Източна Германия, България, континентален Китай, Армения, Азърбайджан, Грузия, Северна Корея, Албания, Идел-Урал, Тибет, Казакия, Туркестан, Северен Виетнам и други”.

И „тъй като тези поробени нации”, виждат в САЩ „цитадела на човешките свободи” и „търсят тяхното (на САЩ) водачество за своето освобождение и придобиване на независимост”, „ние трябва официално и ясно да покажем на такива народи историческия факт, че народът на САЩ споделя техния стремеж отново да придобият  свобода и независимост”.

Законът обявява третата седмица на юли за „Седмица на поробените нации”, призовава „народа на САЩ да отбележи тази седмица с церемонии и прояви” и задължава всеки президент „да обнародва подобна прокламация ежегодно, докато не бъде достигната свобода и независимост за всички поробени нации на света”.

И всичко това – поради „величието на САЩ”.

Законът е ключов документ на Студената война.

Автор – украинецът Лев Добриански (Lev Eugene Dobriansky),

роден в Ню Йорк през 1918 в семейство на емигранти. Професор в Джорджтаунския университет, президент на Украинския конгресен комитет на САЩ. Работил в администрацията на Рейгън, консултант в Министерството на отбраната и в разузнавателни агенции. Инициатор на „Мемориал на жертвите на комунизма” на Капитолийския хълм.

Резултат – на територията на САЩ светкавично избуяват емигрантски „антибошевишки национални обединения” и сепаратистки структури – азърбайджански, грузински, туркестански, белоруски, арменски, кавказки, балтийски и главно – украински. Създаден е „Национален комитет на пленените нации” с председател Добриански.

Законът е в сила и днес.

 

V.

1981 г.

Стратегията „Майер”. Администрацията на Рейгън започва да разработва планове за разпадането на СССР. Инициатор – Хърбърт Е. Майер, специален съветник на директора на ЦРУ. Това е началото на  Втората Студена война. Официалната премиера с падането на Берлинската стена ще бъде след 8 години.

1985 г.

Харвардски проект

Преабмюл: „На границата между XX и XXI в. човечеството е заплашено от страшна криза заради недостиг на суровини и енергийни ресурси… Спасението на планетата зависи от пълното унищожение на империята на злото (СССР) и планирано съкращение на населението 10 пъти”.

Програмата е разчетена за 3 петилетки – от 1985 до 2000 г.

Цел – разпадане на СССР и ликвидация на: социалистическата система, Варшавския договор, КПСС, СССР, патриотичното съзнание, Съветската армия, безплатното образование и здравеопазване; обществената и държавна собственост; износ на суровините и богатствата на Русия зад граница.

Проектът е изпълнен. СССР се разпада, след като губи 1/4 от своята територия (5 227 009 kм²) и половината от населението (146 167 139).

1991 г.

Хюстънски проект.

Цел – разчленяването на Русия.

Първи етап – на 4 области: Сибир отива към САЩ; Северо-Западът на Русия – към Германия; Юг и Поволжие – към Турция; Далечният Изток – към Япония.

Втори етап – раздробяване на 26, 45 или 52 парчета.

Препоръка – отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държавици.

Етническо прочистване:

– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;

– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;

– заселване и завземане на освободените територии.

1992-1993 г.

„Не им пукаше!”.

Джефри Сакс пред „Democracy now!”, 30 август 2022 („Jeffrey Sachs: U.S. Policy & „West’s False Narrative“ Stoking Tensions with Russia, China” („Политиката на САЩ и „фалшивият разказ на Запада” разпалват напрежението с Русия и Китай”):

„През 1992-93 г. бях икономически съветник и на Полша, и на Русия. Основната ми препоръка беше: богатият Запад трябва да им помогне за овладяването на финансовата криза. В случая с Полша правителството на САЩ прие моите препоръки за 8 часа – стабилизационен фонд за милиард долара и анулиране на част от дълговете. Направих същите препоръки за Русия. Всичко беше категорично отхвърлено от Белия дом. Казах: „Но в Полша проработи!”. Те ме гледаха безизразно. Държавният секретар през 1992 г. каза: „Проф. Сакс, няма значение дали съм съгласен с вас или не. Няма да стане”. Бях абсолютно ужасен от измамата и корупцията. Еднополюсната политика се оформяше и беше опустошителна… През 1994-95 г. обяснявах на САЩ, на МВФ и Световната банка какво се случва. Не им пукаше”…

„Най-накрая стигнахме до най-лакомото късче – Русия. Основният джакпот е заложен – цялата държава!”, възкликва Джордж Сорос през 1992 г.

1994 г.

Бжежински: „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна”. Старият лисугер отправи неприлично предложение към Русия – да се саморазпадне. На: Сибирски Далечен Изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (към Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко „неруски държавички”.

1995 г.

Бил Клинтън: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия на дребни държави чрез регионални войни, подобни на тези, които организирахме в Югославия; окончателно разрушаване на ВПК и армията; в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас. Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ”.

2000 г.

Соломон Паси, есе „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Препоръка – Русия да се разпадне на 7 части:

– Европейска Русия (Русия) – столица Санкт Петербург, член на ЕС и НАТО, валута – евро;

– Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро;

– Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена;

– Калининград и Карелия – зони на „офшорно благополучие”;

– обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн;

-„страничен продукт на разпада” – „малки независими държавици като Чечня, обособени по етнорелигиозен критерий”.

Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество, защото: „ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”.

Но окончателният „триумф на либералните ценности” предстои. Паси още чака разпадането на Китай…

2002 г. и 2006 г.: „По оценки на световната общност икономически целесъобразно е територията на Русия да бъде населявана от 15 млн.души” (населението на Русия е близо 150 млн.). Наскоро Лех Валенска щедро отпусна на Русия цели 50 млн. население.

 

VІ.

Война! Най-после! Война икономическа, финансова, търговска, енергийна, информационна, културна, хибридна, прокси, всякаква. Войната продължава 8 години и 8 месеца. Санкциите, наложени на Русия, са към 11 500. По 4-5 на ден. Средно. Ами трудно се живее на тоя свят, когато никой не воюва с Русия, казваше лорд Палмерстън.

Начало – 22 февруари 2014 г.

Неонацистки преврат, финансиран от САЩ с 5 млрд долара. Още тогава написах: „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа. Европа съучаства в тази самоубийствена война”. Никой не реагира. Днес този очеизваден факт предизвиква див вой сред хоноруваните български русофоби. А Европа започна да разбира. Късно. И по трудния начин.

От 2014 г. „цивилизованият” Запад финансира и въоръжава неонацистката власт в Киев. Украйна е набичкана с оръжия от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Израел, Литва, Латвия, Естония, Германия, Канада, Полша, Чехия, Словения, Португалия, Австралия, Швеция, Нидерландия, Гърция, Турция, Люксембург, Хърватия, Дания, Норвегия, Грузия, Белгия, Япония, България…

От 2014 г. за подготовката на ВСУ, „Азов” и „Айдар” се грижат инструктори и съветници от САЩ, Великобритания, Грузия, Израел, Канада, Латвия, Полша, Хърватия, Швеция и Естония.

От 2014 г. САЩ предоставят на Украйна разузнавателна информация.

>От 2014 г. НАТО повтаря баснята „Ние не сме страна в тази война”. Обаче тия дни Столтенберг издаде четата: „Ако Русия победи, това ще бъде поражение за нас”.

От 2014 г. в Източна Украйна се надовлякоха наемници от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания.

От 2014 г. украинските и гастролиращите неонацисти избиват и грабят мирното население в Донбас. Но това няма значение за „цивилизования” Запад.

От 2014 г. в Европейския съд за правата на човека са постъпили 5 588 жалби от Донбас срещу издевателствата на неонацистите. Внимание – нула.

От 2014 г. антируската пропаганда ескалира. Брутална, тотална, свирепа. Една гигантска матрица за дезинформация и манипулация. Една побесняла центрофуга. Една чудовищна мисломелачка.

Зад това невиждано токсично творение стои армия от британски и американски политстратези, легион лобисти, тролски пълчища, над 200 PR компании, Facebook, Twitter, Instagram, Youtube, всички познати нам американски институти, фондации и НПО – автори, спонсори и организатори на „цветните революции”; неизброими медии; оглупелите, безпаметни европейски институции и правителства.

Най-могъщите от тези над 200 PR компании (4-5) имат общо над 52 000 PR специалисти, над 15 000 агенции и асоциации, над 320 офиса по света и разполагат с колосални бюджети.

И главно!

От 2014 г. САЩ следват неотклонно своята стратегия „Fuck the EU!”. Формулирана недвусмислено, сто пъти изговорена от официални американски представители. Цели: Европа – заложник на САЩ, Русия – парий, Украйна – свлачище. И това – под лицемерния флаг „защита на евроатлантическите ценности и правата на човека”… Който чел – чел. Няма да повтарям.

От 2014 г. тази война е „една чудесна инвестиция”. За САЩ.

Ген. Джак Кийн, бивш зам.началник-щаб на американската армия пред Fox News, октомври 2022 г.: „От февруари т. г. (2022) инвестирахме 66 млрд долара в Украйна. Само за 66 млрд долара вкарахме Украйна във война с Русия. Инвестициите в Украйна са много печеливши, защото във войната с Русия не умират американци, а украинци. Инвестирахме трохи в Украйна. Това е 1,1% от бюджета. И получаваме непропорционално големи ползи. Подобна инвестиция, особено в украинци, които воюват с Русия в интерес на САЩ, е много изгодна”.

Евроатлантически ценности? Права на човека? Не. Инвестиции. В гибелта на хора, на човеци. Без значение дали са руснаци или украинци, на какъв език говорят, в кой храм се молят.

Избуяха плановете за разчленяване на Русия.

Юни 2022 г. Хелзинкската комисия на САЩ постанови: „Деколонизацията на Русия: морален и стратегически императив”. Което означава – разчленяването и колонизирането на Русия е „морален и стратегически императив”.

Юли 2022 г. Фондация „Джеймстаун” издаде книгата на Януш Бугайски „Провалена държава. Наръчник за разкъсването на Русия” („Failed state. A Guide to Russia’s Rupture”). Предусловие за началото на това разкъсване е „недееспособността на Путин, неговото убийство, елиминирането му от властта или внезапната му естествена смърт”.

Сценарии:

а) отделяне на татари, башкорти, карели, удмурти, мокши, ерзяни, марийци, черкези, балкарци, чеченци, ингуши, калмики, хакаси, алтайци, буряти, тувинци, сахи и етноси от Далечния север, Сибир и Тихоокеанския регион;

б) поява на независими републики:

– Сибирска , Далекоизточна , Коми, Ненецка, Ямало-Ненецка, Саха, Чечня, Хантимансийск, Башкортостан, републиките в Северен Кавказ и Средна Волга; Калининград, Приморска;

– Уралска република (съществувала през 1993 г.), включва областите Свердловска, Пермска, Чалябинска, Тюменска, Курганска и Оренбургска;

– Идел-Урал (съществувала през 1918 г.), конфедерация, с излаз на Каспийско море; включва Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Марий Ел, Удмуртия и Мордовия;

– Планинска република Северен Кавказ (съществувала 1918-1922); конфедерация; включва Дагестан, Чечня, Ингушетия, Осетия, Черкезия, Абхазия и ногайските степи”.

Бугайски съветва „коренните жители да поискат право на самоопределение съгласно Хартата на ООН и Декларацията на ООН от 2017 г. за правата на коренното население”, за да „потвърдят законните си права както върху своите традиционни територии и ресурси”, а също – да поискат „утвърждаване на държавността съгласно Декларацията на Общото събрание на ООН от 1960 г. за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи”.

Но! Тези „протодържави няма да бъдат хомогенни”, „едва ли ще получат бързо международно признание”, някои „ще се превърнат в „замразени държави” с неразрешени вътрешни етнически и териториални конфликти”,  други „биха могли да се развият в ембрионални демокрации”. Т.е. – „Множете се и плодете се! Ние няма да ви признаем, но ще ви колонизираме и употребяваме, ще ви храним с празни обещания и фалшиви надежди”.

Така Бугайски възкресява мечтата на Пилсудски да „разпори Русия по шевовете” и да я върне в ХVІ век…

 

VІІ.

Delirium rusofobicus

Войни, интервенции, блокади. Изолация, провокации, санкции. Демонизация, маккартизъм, неонацизъм. Разчленяване, дискриминация, грабеж. Патологичен реванш за Втората световна война. Подмяна на историята. Безпаметност. Алчност. Бяс!

Drang nach Osten!

200 години…

 

Източници и свързани текстове:

https://archives.yale.edu/repositories/12/resources/4556  – Edward Mandell House papers 

https://focus.ua/archivist/348405

https://rossaprimavera.ru/article/a72c7fef

Osborn, Patrick (2000). Operation Pike: Britain versus the Soviet Union, 1939–1941. Santa Barbara, CA: Greenwood Publishing Group. ISBN 978-0-313-31368-4.

https://www.amazon.com/Operation-Pike-1939-1941-Contributions-Military/dp/0313313687/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1436838795&sr=8-1&keywords=operation+pike&pebp=1436838801173&perid=1Y4G4RBDY9JW4TMATMNQ

https://warontherocks.com/2015/07/warchives-that-time-britain-and-france-almost-bombed-the-soviet-union/

https://books.google.bg/books?id=39Q6uCjQEWQC&pg=PA194&lpg=PA194&dq=%E2%80%9EPike%E2%80%9D1940&source=bl&ots=Xg0CcwouR1&sig=ACfU3U3kiSyj4VngPqQ_4lQfgQ2XUkfnZA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjSxa_GmI_6AhXEOXoKHbT0CD4Q6AF6BAgYEAM#v=onepage&q=%E2%80%9EPike%E2%80%9D1940&f=false

http://militera.lib.ru/research/cartier/04.html  https://web.archive.org/web/20101116152301/http://www.history.neu.edu/PRO2/

https://www.routledge.com/Changing-Direction-British-Military-Planning-for-Post-war-Strategic-Defence/Lewis/p/book/9780415491716#

Changing Direction. British Military Planning for Post-war Strategic Defence, 1942-47 by Julian Lewis. Copyright Year 2003, ISBN 9780415491716

Published October 17, 2008 by Routledge, 578 Pages

https://www.grin.com/document/336255

https://canadiandimension.com/articles/view/from-1945-49-the-us-and-uk-planned-to-bomb-russia-into-the-stone-age   https://books.google.ru/books/about/Plan_Totality.html?id=bnuCGwAACAAJ&

https://en.wikipedia.org/wiki/Plan_Totality

Journal article, The War Scare of 1946 and Its Consequences, Eduard Mark, Diplomatic History, Vol. 21, No. 3 (Summer 1997), pp. 383-415 (33 pages), Published By: Oxford University Press

The Pincher Plans By Steven T. Ross, Book American War Plans 1945-1950

1st Edition, First Published1996

https://svpressa.ru/war21/article/109018/ ; https://www.jstor.org/stable/24913389

https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_war_plans_(1945%E2%80%93195 0)  https://www.taylorfrancis.com/chapters/mono/10.4324/9781315037554-8/pincher-plans-steven-ross

https://russianprehistory.com/bg/31969-snb-and-cia-usa-against-ussr/

https://helpiks.org/7-39908.html;

https://document.wikireading.ru/32582

Encyclopedia of American foreign policy Архивная копия от 24 июля 2020 на Wayback Machine, 2nd ed. Vol. 2, New York: Scribner, 2002, National Security Council, 22 April 2009

Foreign Relations of the United States, 1964–1968, Volume XII, Western Europe. Note on U.S. Covert Actions. Etzold Thomas H

Външни отношения на САЩ, 1948 г., том I, част 2; S/S – NSC файлове: Партида 63D351: NSC 20 Series

https://history.state.gov/historicaldocuments/frus1948v01p2/d37

Доклад до Съвета за национална сигурност от Държавния департамент: Резюме на заключенията, строго секретно; [ Вашингтон , 18 август 1948 г.] NSC 20/1

NSC 20/1, документ от 52 стр., изготвен от щаба за планиране на политиката ( PPS /38, 18 август), беше предаден от Държавния департамент на Съвета за национална сигурност и на министъра на отбраната на 18 август в отговор на последния искане, съдържащо се в NSC 20, 12 юли, p. 589 . NSC 20/1 включва това резюме на заключенията като прикачен файл.

http://www.sakva.ru/Nick/NSC_20_1.html

http://www.allworldwars.com/Dropshot%20-%20American%20Plan% 20   for%20War%20with%20the%20Soviet%20Union%201957.html    

https://web.archive.org/web/20060328051541/http://www.johnreilly.info/ww3.html

https://canadiandimension.com/articles/view/from-1945-49-the-us-and-uk-planned-to-bomb-russia-into-the-stone-age

https://nsarchive.gwu.edu/

https://nsarchive2.gwu.edu/nukevault/ebb538-Cold-War-Nuclear-Target-List-Declassified-First-Ever/

https://www.washingtonpost.com/news/checkpoint/wp/2015/12/28/declassified-how-the-pentagon-planned-to-nuke-the-soviet-union-and-china-during-the-cold-war/

https://www.dailymail.co.uk/news/article-3372831/The-cities-America-prepared-wipe-map-nuclear-war-Newly-declassified-target-list-populations-systematically-destroyed-storm-Bombs.html#ixzz46Z7Nq5DK

http://edition.cnn.com/2015/12/23/politics/cold-war-u-s-nuclear-target-list/

https://intpolicydigest.org/stranger-than-strangelove-how-the-u-s-planned-for-nuclear-war-in-the-1950s/

https://www.nzherald.co.nz/world/cold-war-nuke-plan/2I3ARQRKFOVUSF6COFTBPLVA3U/?c_id=359&objectid=11567476

https://sputniknews.com/20151223/us-plan-nuke-world-cold-war-target-list-1032182854.html#ixzz46qkKXWPT

https://www.nytimes.com/2015/12/23/us/politics/1950s-us-nuclear-target-list-offers-chilling-insight.html?_r=0

National Archives II/College Park, MD, Record Group 218, Records of the Joint Chiefs of Staff, Central Decimal File 1954-1956, box 137 and 138, file 471.6, Sections 77, 82.

https://www.congress.gov/86/statute/STATUTE-73/STATUTE-73- Pg212.pdf    https://www.presidency.ucsb.edu/documents/proclamation-3303-captive-nations-week-1959

https://erlc.com/resource-library/articles/5-facts-about-captive-nations-week/

https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/   02/05/AR2008020503179.html?tid=informbox   

a href=“https://library.syracuse.edu/digital/guides/n/nat_cap_nat.htm“>https://library.syracuse.edu/digital/guides/n/nat_cap_nat.htm

https://library.syracuse.edu/special-collections-research-center

https://oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt9w10382r/dsc/       https://www.democracynow.org/2022/8/30/wests_false_narrative_china_russia_ukraine

https://www.youtube.com/watch?v=wmOePNsNFw0

https://jamestown.org/wp-content/uploads/2022/07/Russias-Rupture-MS-full-text-Final-web.pdf

https://arc.ua/en/mapping-russias-devolution/

https://offnews.bg/analizi/rusia-e-greshka-na-istoriata-i-darzhava-ednodnevka-408209.html

https://offnews.bg/sviat/bzhezhinski-rusia-niama-da-e-imperia-no-mozhe-da-e-razoren-satelit-n-406154.html

https://www.youtube.com/watch?v=U8F5crWIqH0

https://www.foxbusiness.com/politics/gen-jack-keane-us-investment-ukraine-denied-putin-ambitions-kept-americas-future-secure

https://www.actualno.com/europe/stoltenberg-pobeda-na-rusija-v-ukrajna-bi-oznachavalo-porajenie-za-nato-news_1825094.html

https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/rusiya-tryabva-da-umre-chast-parva.93458

https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/rusiya-tryabva-da-umre-chast-vtora.93491

https://novovreme.com/8-9-10-2019/%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be% d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d0%b8%d1%81%d1% 82%d0%be%d1%80%d0%b8/%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d1%8f/   

https://novovreme.com/broi1-ianuari-mart-2022/chernoto-sluntse-na-neonatzizma/

https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/koga-shte-svarshi-voinata.112692

 

 

Източник: списание Ново време, 18 октомври 2022 г.

 

 

 

 

понеделник, 3 октомври 2022 г.

БСП ще копае ли дъното или ще се оттласква нагоре? – Анко Иванов

 

Преминаха поредните извънредни парламентарни избори в България. Нарастват политическата нестабилност и политическото озлобление. Във властта и към властта са се вкопчили властогонци от всички партии и от всякакви мащаби. Това за десните партии е нещо нормално, но за БСП не би трябвало да бъде така. Не би трябвало, но е така. В годините на прехода от социализъм към див балканско-ориенталски капитализъм БСП се опари жестоко. В нея бе наложен отгоре процесът на социал-демократизиране, а след това и на социал-либерализиране и неолиберализиране под диктовката на САЩ, ЕС, ПЕС и вътрешни властогонци. И този процес протече и тече под маската на социалистическа словесност. В последните години в ръководството се формира, метафорично казано, котерия от властогонци. А сега равносметката е жестока.

Началото за Нинова бе успешно. Бе издигната и подкрепена удачна кандидатура за президент. Но след успеха в президентските избори бяха допуснати груби вътрешно-партийни грешки: отстраняването на по-ляво мислещите партийни дейци от всички възможни ръководни органи и позиции в партията и недопускането им за участие като кандидати в следващите парламентарни избори; разработената бе продясна предизборна платформа с ляв социалистически изказ. В пропагандните предизборни срещи и интервюта през 2017 г., а и след това, на първо място бе поставяна непрекъснато позицията на загриженост и за защита на бизнеса. В БСП се започна една самоцелна вътрешнопартийна дейност за установяване пълно господство на десни политици. Променен бе Уставът на БСП и под маската на „разширяване на демокрацията“ бе проведен самоцелен пряк избор на Председател на партията. Всичката пара на партията в отиде в свирката, без двигателната сила за локомотива. И при най-малък намек за несъгласие с провежданата от ръководството на БСП дясна политика следваше отстраняване и дори изключване от партията, водене съдебни дела срещу социалисти за „клевета“. Във възлови организационни места се вкараха послушни хора, които уж нямаха място в БСП (Гуцанов и др.) и др. Освен по-левите социалисти (Миков, Стоилов, Мерджанов, Жаблянов, Божинов, проф. Добрева и т.н.) бяха отстранени ръководните дейци на редица партийни организации като тези в София, Пловдив, Казанлък, Видин, Монтана и т.н. Създадена бе конфронтационна ситуация с известни фигури в БСП и най-вече жени – М. Манолова, Д. Златева, Ел. Йончева, В. Богданова, В. Лечева, В. Дърева, В. Христова, Шаренкова и т.н. Не бяха подминати и мъжете – Анжел Вагенщайн, Станишев, проф. Б. Чуков, Ст. Владимиров, Крум Зарков, К. Паргов и много други. Конфронтационният стил се пренесе и в битката срещу съюзниците на БСП в лявото пространство. Коалицията „БСП лява България“ бе дърводелски ремонтирана и променена на „БСП за България“. Това бе явен знак пред обществото, че ръководството на БСП се отказва от лявата идея.

Особено впечатляваща бе „външната“ конфронтация. В Народното събрание в речите на Нинова, и другите дейци на БСП, звучеше безкрайно рефренът за борба срещу ГЕРБ и Борисов. Хората искат да видят и чуят реална лява политика, а не само колко лоши са ГЕРБ и Борисов. И като я няма лявата политика, няма и леви избиратели. Политическото лидерство е не само да се говори конфронтационно, но и да се отстояват интересите на представляваната чрез партията значима обществена група. Говореното е едно, а гласуването е друго нещо. По ключови въпроси в Народното събрание парламентарните групи на ГЕРБ и БСП гласуват заедно: за АЕЦ „Белене“, така че да се провали проекта; за хартиените самолети от САЩ; за избиране кандидатът на ГЕРБ Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ; избора на председател на комисията за регулиране на цените на енергията Иван Иванов? Тази външно-партийна противоречивост (едно говорим, друго правим) бе прикривана чрез битката с външния враг, вътре в БСП. Кой ли от дейците на БСП, неудобен на ръководството, не бе набеждаван за човек на Борисов и обругаван без доказателства? Отличителна черта, която се забелязва от всички в обществото е непоследователността, разминаването между обявени позиции и последващи действия, т.е. прекрачването на т. нар. „червени линии“.

Разминаването между думи и дела е най-опасното нещо за една политическа партия. Поради това се сринаха СДС, НДСВ, НФСБ, ВМРО, ДБГ, АБВ и др. А сега да припомним анонсираните преди влизането на БСП в правителството на К. Петков на т. .нар. „червени линии“.

Първата червена и най-важна социалистическа червена линия е грижа за хората на труда, бедните и онеправданите. Ръководството на БСП публично непрекъснато анонсираше, че се грижи за бедните, но по същество участваше в политиките за подпомагане и защита на интересите на бизнеса. Едно обещаваше, друго правеше. Още в споразумението с десните БСП възприе крайно дясната политика, че данъците на богатите няма да се повишават, а само ще се намаляват и че няма да има необлагаем минимум за бедните. Премълчано бе, че богатите в България плащат най-ниските в Европа корпоративни данъци, в размер колкото плащат и най-бедните сиромаси в страната и как върху огромните доходи на бизнесмените като дивиденти се плащат мизерните 5%. В повечето европейски страни този данък е 15-20%. Средногодишно в България са раздават като дивиденти около 7 млрд. лева и върху тях се начислява около 360 млн. лева данъци. Ако този данък е 10% то това ще са 720 млн. лева, а ако той е 15%, колкото е данъкът на едноличните търговци, то тогава държавната хазна ще получи над 1 млрд. лева. Два конкретни примера. През 2018 г. депутатът Делян Пеевски получава като дивиденти 7 609 002 лева и плаща данък само 380 450.10 лева. Бившият министър Събев за 2021 г. е получил като дивиденти 21.08 млн. лева и е внесъл данък от 1 054 000 лева. Ако този данък бе колкото на работника с минимална работна заплата (10%) той би трябвало да плати два пъти повече, или на Събев му „спестяват“ над 1 млн. лева данък.

Първата социалистическа ценност бе и е справедливост. Но тя е забравена много добре от властогонците от БСП в Народното събрание. Безобразно ГЕРБ, а и четворната коалиция намаляват данъка ДДС върху някои стоки в полза на бизнеса и в ущърб на бедните. Намалена ставка, но парите отиват не в джоба на масовия беден потребител, а в джоба на богаташа – производител и търговец. Така направиха хората на Алибегов (ресторантьори и др. подобни) – гушнаха парите от намаленото ДДС и приходът на хазната намаля с много стотици милиони лева. Така става и с нулевата ставка ДДС за хляба. Хората на Кукушева (хлебари, брашнари и др.) масово лъжеха, че намаляват цените, а те се повишиха с 30% плюс още 11%, които прилапват от намаления данък. Ето как изчезват парите за здравеопазване, образование, наука и култура.

Когато десните и левите мислят и действат еднакво, дали левите са десни или десните са леви? На 31 август 2022 г. четем в Интернет, че В. Горанов заявил: „не е добра идея да се вдигат данъците“. Същият ден изявление и на Нинова: „няма да позволим вдигане на данъци“. Кой кой е? Пак ли си плюха в устата? Но не само тези двамата, а и Хр. Иванов, генерал Гном, Йордан Цонев, Каримански, Ас. Василев, К.Петков, Лорер и Събев. Всички са десни и са против увеличаване на безбожно ниските данъци на богатите и са за ограбване на бедните чрез безкрайно ниските минимални работни заплати и безбожната спекула на цените. Характерно за социалистическата лява политика е повишаване на данъците на богатите и намаляване на данъците на бедните за да се преодолее огромното неравенство и бедността в българското общество. В повечето европейски страни освен по-високи данъчни ставки за богатите (прогресивен данък) има и висок данък лукс. В България няма. Никой не плаща допълнителен данък за скъпи яхти, самолети, хеликоптери, дворци, диамантени накити и т.н. Не се ли оказаха десните Борисов, Горанов, Хр. Иванов, Й. Цонев, Каримански, Ас. Василев и К. Петков от едната страна и уж левите Нинова и Р. Гечев от другата страна, по същество еднакво десни? Европейска ориентация ли? Ами ако сте европейци въведете поне средните стойности на данъците на страните в ЕС за българския бизнес. Е, няма как с дясна данъчна политика да печелиш леви гласове? Демагогията на левите фрази вече не работи.

Отстъплението на десните пред ръководството на БСП за помощите за майчинството и безплатните детски градини бе с явна популистка цел, а не с трайно решаване на въпросите на отглеждането на децата и образованието им. Това много добре пролича в предизборната кампания, на която харвардците по повод и без повод твърдяха, че тяхна е заслугата за решаване на тези социални въпроси.

Втората червена линия, широко анонсирана от председателят на БСП, бе за неотстъпна позиция за приемането на Северна Македония в ЕС. И какво стана? Всички вкупом запяха песничката „полегнала е Тодора“ пред самовлюбения Макрон и нозете на Урсула. Антибългарската същност на повечето „народни избраници“ от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, ДПС, „Продължаваме подмяната“, на Б. Борисов, Плевнелиев, А. Доган и К. Петков е нещо присъщо. БСП вместо да заеме прокламираната твърда позиция се огъна, вместо да напусне правителството започна да ругае ИТН. Защо 22 депутати от БСП начело с майдановеца не гласуваха против антибългарското решение? Само четирима депутати от БСП проявиха мъжество и достойнство.

Третата червена линия, отчитана като някакъв си невероятен успех на БСП, е повишаването на пенсиите и социалните плащания. А хората, пенсионерите (над 2.1 млн. души) са недоволни. Вместо актуализация на база 2020 или 2021 година и увеличаване на коефициента за отработена година до 1.5 се използва остарялото „швейцарско правило“. И какво стана? Почти всеобщо недоволство. Обявеното 10% увеличение средно от 1 юли 2022 г. бе крайно мизерно. В същото време официалната инфлация нарасна над 17% и до 30% за хранителните продукти и лекарствата. В резултат най-значимо увеличение на пенсиите имат богатите пенсионери от типа на Иван Костов, Левон Хампарацумян, Кр. Каракачанов и няколко хиляди други бивши и настоящи политици и депутати, бивши министри и зам. министри, бивши банкери и т.н. И с колко им се увеличиха пенсиите – от 1400 на 3400 лева. Който може, да включи процентомера.

Увеличението бе изчислено чрез пренебрегване на трудовия стаж и съвременното равнище на доходите. Увеличаваха се пенсиите на най-богатите и на тези без трудов стаж. Гьоков бе забравил, че е социалист и първата основна ценност на социалистите и социалдемократите е справедливостта. И той се гънеше и през ден баламосваше обществеността с всякакви нови по-високи размери на пенсиите. Обещаваше и не изпълняваше. Бе му достатъчно само да види единият харвардец и да изпълнява послушно всичките нареждания на десния финансист. И това ли било червена линия от БСП? Нещо повече всички депутати бягаха от повишаване на тавана за заплащане на осигурителните вноски. Той бе повишен незначително. В полза на високоплатените бизнесмени, чиновници, депутати, министри и зам. министри останаха милиони левове, а бе ощетена пенсионната осигурителна система. Гьоков бе забравил, че основният принцип на нашата пенсионна система е солидарността, бе забравил, че солидарността е основна социалистическа ценност. Той защитаваше не солидарния принцип, а личният егоистичен интерес на депутати и министри. И всички депутати от БСП гласуваха в полза на богатите и най-вече в своя лична финансова изгода.

Идеята за актуализация на пенсиите чрез осъвременяване на база 2020 г. бе много добра. През 2021 г. тя бе провалена в Народното събрание от буквоедското, антипенсионерско отношение на тогавашната председателка на Народното събрание Митева (ИТН), на д-р Адемов (ДПС), и от десните градски буржоа от „Демократична България“. След това ръководството на БСП заемаше една объркана непрекъснато меняща се позиция в зависимост от капризите на харвардците. Ръководството на БСП се отказа от правилната и справедлива идея в интерес на заемането на четири министерски кресла. От 1 октомври 2022 г. само един от трима пенсионери ще получи мизерно увеличение на пенсията, т.е. само 715 000 души.

Четвъртата червена линия на БСП – никакви санкции срещу Русия, бе прегазена безцеремонно от олигархическата триада на ПП „Продължаваме подмяната“ с активното участие на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и протурските русофоби от ДПС. Канадецът сам призна в Народното събрание, че Министерският съвет е обсъждал въпроса за отказа да се открие втора сметка в рубли в Газпром и България да продължи да получава евтин руски газ и всички са се съгласили да не се открива такава сметка. И никой от министрите на БСП не изрази публичен протест. А на това заседание нарочно не е воден протокол за да се скрие политическата отговорност на партиите и министрите. Инфлацията в България рязко скочи (до 49% в промишлеността), народът масово обедня. Ако това бе действителна червена линия, би следвало четиримата министри на БСП да напуснат моментално правителството. След началото на военната операция на Русия в Украйна, уж нямаше да изнасяме оръжие за Украйна. Пак „да, ама не“ (по П. Бочаров). Изнасяме го за Полша или други страни, но то стреля в Украйна. Законово търговията с оръжие може и да е изрядна, но морално – едва ли?

Петата червена линия бе за премахване на търговския статут на болниците. Това бе една много добра идея, но по същество нищо не се направи. А българското здравеопазване е в трагично състояние. И това се отразява в най-високата в България смъртност в света. Само от Ковид пандемията в България починаха 37 711 (към 29.09. 2022). Огромно е доплащането на болните за лечение, макар че в Конституцията пише друго – безплатно здравеопазване. Вероятно средностатистически България е страната в света с най-много частни болници, които безогледно изпомпват ограничените финанси на Здравната каса. Да не говорим за цените на лекарствата и направленията за специалист.

В т. нар. „червени линии“ липсваха множество важни неща. Първото и най-определящото за качеството на образованието е отмяна на финансирането на училищата на принципа „парите следват ученика“, въведен от МОН под егидата на проф. Д. В. Това води до: закриване на стотици училища и оставане на малките населени места без училища; влошаване на качеството на обучението. От няколко стотици училища абитуриентите явили се на матура по български език през 2022 г. са постигнали успех под 3.00. Това се дължи на факта, че учителите не пишат слаби оценки и пускат в по-горен клас всеки ученик, понеже ще се загуби финансовата субсидия и ще намалят учителските заплати.

Защо бяха прекрачени предварително обявените червени линии? Главната причина е властолюбието, обхванало почти цялото ръководство на БСП. Не интересите на хората на труда, не интересите на социално слабите и болните, не интересите на бедните, а личните властови интереси. Власт не за народа, а власт за лична употреба. Влизането в правителството бе груба политическа грешка. България се нуждаеше от редовно правителство. И нищо не пречеше БСП да подкрепи правителство на първата политическа сила, без да участва в него, а чрез гласуванията да принуждава това правителство да спазва обявените червени линии и приоритети в социалната политика. Участието на лява партия в десни митинги, участието в дясна и крайно дясна политика, колаборацията с крайно десни формации нанесе идейни, политически, социални и електорални щети на БСП, особено през последните две години.

Лявата колаборация с крайно десните стана под мотото на фиктивния лозунг: „Да запазим евроатлантическата ориентация“ и да спасим бизнеса и икономиката в условията множество кризи. Е, как да повярват избирателите, че БСП е лява партия, когато нейните министри са ортаци с десните, участват пряко в провеждането на дясна политика. Ако в ръководството на БСП е останала някаква, макар и  незначителен частица от ляво социалистическо мислене и обикновено човешко достойнство, моментално трябва да си подадат вкупом оставките, а не да си играят на ромската улична игра „тука има –тука нема“, т.е. подавам-оттеглям оставката си.

Чрез политиката на последните правителства на България, както и на четворното коалиционно, се извършава масово преливане на пари от джоба на бедните в сметките на богатите. От 2020 г. насам на частните фирми, на богаташите бяха налети безвъзмездно множество милиарди левове от държавния бюджет. Бърка се в кацата с пари на държавния бюджет и се раздава безогледно. Ама за да дадеш на някого пари, трябва някой преди това да ги внесъл в касата. И от внесените ок. 75% са от ДДС, акцизи, мита и такси, т.е. от потребление. Бедните харчат почти всичките си пари за потребление, за най-належащите нужди. От потребителите на топлоенергия в крайната цена включват още и т.нар. на екологичен данък в размер на 37% от цената. По такъв начин общо около 3/4 от приходите в хазната се събират от бедните 90% българи и значителна част от тях се дават на богатите бизнесмени, т.е. беден богат храни.

Нещо повече бизнесът е хранен и чрез унищожаване на възможната държавна конкуренция. В последните си дни четворното правителство закри държавната петролна кампания. Тя бе създадена за да може чрез множество държавни бензиностанции с по-ниски цени на продаваните горива да принудят частните бензиджии да свалят поне малко цените. Оставени без държавна конкуренция частниците се развихриха и покачиха до небесата цената на горивата. И инфлацията скочи допълнително. По подобен начин стои въпросът и с идеята да се създаде търговска държавна аптечна мрежа, която да снабдява с лекарства на по-ниски цени болници, медицински центрове и аптеки, включително и да се открият денонощни аптеки във всички по-големи градове. По същество продажбата на лекарства не е търговия, а е същностна социална грижа.

Подпомагането на частния бизнес от държавата доведе до появяването всеки ден по време кризата на поне трима нови български милионери. Подкрепяни бяха всички, които искаха, независимо че почти всички те не увеличиха заплатите на работниците си. Държавата, и най-вече Нинова, достигнаха до нови високи в ограбването на държавната собственост. Някога се възмущавахме, че „постната пица“ на Дянков водеше до изземване на 80% от печалбата на държавните предприятия и по такъв начин те бяха декапитализирани. Депесарът Орешарски (седесар по рождение) малко се засрами и намали изземването от 80% на 75%. А сега Нинова като министър на икономиката постави рекорда – иззема се 100% от печалбата на държавните предприятия и чрез помощта за частните бизнеси държавата (т.н. народът) подхранваше частния бизнес. И това, когато десните продължават да твърдят, че държавната собственост била губеща! Губеща, ама храни частния бизнес!? А какъв е българският частен бизнес, който ние отглеждаме? Той плаща най-ниските в Европа трудови възнаграждения. Неговите фирми са най-енергоемките и най-изостанали в технологично отношение, с най-ниска обществена производителност на труда. В същото време подхранваните бизнесмени купуват лични скъпи имоти в чужбина, самолети, мерцедеси, строят палати и дворци за семействата, крият парите си в офшорни фирми, не плащат застраховките на работниците и т.н.

Това е положението. Каквато и предизборна програма да напишат сегашните ръководни дейци на БСП, вече почти никой извън партийните редици, не им вярва. А и не си прави труда да я прочете. Загубеното обществено доверие не се връща с използване на социалистическа реторика. Дори леви присъщи за социалистическа партия намерения се приемат с недоверие поради практиката почти винаги това партийно ръководство да преминава поставените от самото него червени линии. Обявеното и насаждано в предизборната кампания самодоволство в участието в управлението се оказа фалшиво. На 2 септември Нинова твърди “Свършихме добра работа“ и заканата, че „политиката, която вършихме досега да продължи“, т.е. продължаваме да следваме десният курс. Няколко дни по-късно депутат от БСП твърди: „Показахме, че когато влезем във властта изпълняваме поръченията си“!!!, както и безсмислието изречено от бивш министър от БСП (5.09. 2022 г.): „показахме, че каквото предлагаме като опозиция, го реализираме в управлението“. Да, когато бяхте в опозиция твърдяхте, че на власт ще въведете необлагаем минимум на трудовите възнаграждения, ще се въведе прогресивен данък на физическите лица, че ще се премахне търговския принцип в здравеопазването и т.н. „Добрата работа“ я свършихте като кучето на нивата. И хората разбраха това. И това го потвърди социологическото изследване на Сова-Харис, чиито резултати (16.09.2022 г.) показаха, че две трети от анкетираните считат, че четворната коалиция неуспешно се е справила с управлението на страната. И един друг елемент, който отблъсна редица избиратели от БСП, бе внушението, че БСП ще продължи сътрудничеството с десните партии, че досега БСП е била сигурен стълб в стабилността на държавното управление на крайната десница. Ръководните дейци на БСП забравиха максимата, че „когато те хвалят десните, знай че не си ляв“.

Предварителните резултати от изборите нагледно показват и още нещо. В предизборната борба главните участници в битката за повече депутати в Народното събрание водеха своите кампании, насочени срещу главните си опоненти (или врагове): ГЕРБ-СДС срещу „Продължаваме подмяната“, прекратиха атаките срещу президента и само отвреме-навреме се заяждаха с БСП и мълчаха напълно за ДПС; ПП „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България“ не атакува лявата БСП, а насочиха удари си върху ИТН и ГЕРБ-СДС и срещу служебното правителство. БСП в кампанията не критикуваше крайно десните „Продължаваме подмяната“ и „Демократична България, намали тембъра на критика към ГЕРБ, но съсредоточи цялата си политическа мъст срещу президента и служебното правителство, като че ли им предстояха не парламентарни, а президентски избори. Разбираема е злобата на седесара Калоян Методиев и на Свиленски срещу президента Радев, но е неразбираема позицията на ръководството на БСП, да обругава българския президент, за който са гласували над 90% от членовете на БСП и огромната част от лявомислещите хора в България.

За БСП предстои най-трудното – коренна промяна и връщане съм истинските социалистически идеи и ценности, към традиционната политика на изразяване и защитаване на интересите на хората на труда срещу посегателствата на капитала. А това може да стане само чрез коренна програмна, уставна, организационна и кадрова промяна, пълно обновяване на ръководните и координационни органи на национално и областно равнище, формиране на единен фронт на истинските леви сили с цел преодоляване на демографската и социално-икономическата катастрофа на България.

Сега дилемата е, след като БСП достигна дъното на политическото блато, в което я потопиха, да продължи да копае това дъно или мощно да се оттласне от него чрез силна лява социалистическа политика и нови истински социалистически (не социаллиберални и и/или неолиберални) ръководни кадри, така мощно да се оттласне от дъното, че да излети от блатото на чист нов простор на действие.

 

Източник: Поглед.инфо ,  03.10.2022