Търсене в този блог

понеделник, 8 август 2022 г.

Ние и неудържимият вятър на историята – Минчо Минчев

 

Във вторник, новината от отминалия петък отдавна вече не е новина. И все пак, да я повторя: Коалицията, в която „Нова Зора“ беше поканена преди 13 години да бъде патриотичният вектор, продължава за изборите за 48-о НС, в редуциран състав. Ние сме извън нея, заедно с Комунистическата партия на България.

Някога тази Коалиция се наричаше „Коалиция за България“ и имаше широки и разгърнати цели и отговорности пред народа и Отечеството. По-късно, нейното име се промени – пак „За България“, но някак преди всичко за БСП. Да, ние бяхме там, защото повече от всичко искахме да си върнем онази България, която загубихме. И се надявахме да го направим заедно с хората, които я бяха построили. Гледахме в една посока с тях, една болка ни болеше и една надежда стопляше сърцата ни. И ако е имало случаи, в които сме замълчавали, а  е трябвало да крещим, то е било, за да не усилваме и без това настъпващият с всяка поредна „реформа“ хлад, който безмилостно осланяваше душите на тези хора. А и те, може би по-добре и от нас разбираха, че в този неспирен триумф на разгрома и разрухата, нашите битки са обречени и в известен смисъл дори безсмислени. Още повече, че тяхната могъща някога партия, се превръщаше във все по-износен амортисьор на т.нар. демократични промени.

След Жан Виденов, председателите на БСП се сменяха и сигурно заради заслуги и качества един от тях покори в два последователни мандата президентския връх, а друг – алпийските висоти на Партията на европейските социалисти, каквото и да означава това.

Тук, на „Позитано“ 20, непоклатим и неизменен оставаше само другарят Георги Пирински, който пишеше всяка поредна програма пред конгреси и избори, и с него  още десетина бонзи с лоясали сърца, които се интересуваха само от далавери и проценти. Накрая и той, и те, бяха пометени от кавалерийската атака на Корнелия и нейния ескадрон, които пък въобще не разбираха от военна музика, а и не ги топлеха ни програми, ни идейни вектори, ни коалиционни принципи. Юруш! – и ти да видиш що е туй вахмистър! Неслучайно  по Врачанско казват: „Веднъж да ми стъпи крак в зенгия! Стигане нямам!“.

В последвалата олелия и ние, от „Нова Зора“ се омешахме. Не ни затрогваха вайканията за демократични принципи и колективно ръководство на старите изритани, „посечени“ и изличени в списъци, позиции и длъжности, стари грешници. Те сигурно днес са радостни и възторгнати от новината, че и „Нова Зора“ си го получи. Нали  не остава добро ненаказано!...

Препрочитам написаното и сякаш наяве дочувам техния смях. Но за разлика от градоначалника в „Ревизор“, няма по Гоголевски да ги попитам: „На кого се смеете?“, защото добре знам, че те на себе си се смеят. Партията с тяхно участие беше за окайване. Уж беше социалистическа, а в нито един неин документ не можеше да се прочете думата социализъм. И редовите социалисти се чувстваха изоставени и предадени. И когато старите бонзи и кланове се сговориха зад гърба на Михаил Миков да издигнат Корнелия Нинова за председател, тя се обърна с клетвени слова към обикновените членове, в смисъл, че никога няма да ги предаде. И те й повярваха. И я подкрепиха във всичките болезнени изчегъртвания на унаследения мухъл. А ние дори й помагахме. Сергей и Елена гласуваха в Брюксел за Истанбулската конвенция, „Нова Зора“ написа – „Стига, Сергей!“; Кирил Добрев заговорничеше, Георги Пирински се увличаше с „прозрения за истината“ и в 15 позиции изброяваше основанията, поради които иска главата на Корнелия – нашата позиция звучеше категорично: „Без тях. Напред и нагоре!“ В очите на нашия революционен романтизъм Корнелия се сражаваше досущ като Антоний с цялата Римска империя. Оказа се обаче, че совите не са това, което са. Но тогава не ни съвпадаха мненията само по отношение на президента, който ние възприемахме като „Генерал на надеждата“. И питахме: „Какво печелим, когато другите хулят Румен Радев, а ние мълчим?“.

Може би първото нейно поражение беше в случая, когато тя ме отведе в една стая срещу собствения й кабинет, „където никой нищо няма да чуе“ и се опита с няколко неизвестни и стряскащи примери да обоснове необходимостта да не се вярва на Румен Радев. Бях озадачен, но тя изглежда усети, че не сполучи със своята акция, защото няколко пъти последователно след този случай ми даде да разбера, че „Проскрипциите на Сула“ не са само за тези, които са виновни, а и за всички, които не го обичат достатъчно. И сякаш, за да потвърди възприетия от нея курс към „Нова Зора“ неочаквано ми се обади десетина дни преди Нова година. „Цяла нощ, казва, не съм спала, не бях чела статиите ти. Бе ти си бил голям мислител!...“ Направо щях да падна. Но Корнелия продължи: „Обезателно искам да се видим и да поговорим. Ако не мога докрая на седмицата, до сряда ще го направим.“ И аз повярвах. Жена ми замина за Бургас, а аз останах да чакам до сряда. Все се надявах, че ще продължа онзи разговор за Единния народен фронт, който тя бе обявила пред мен като втори етап в нейната битка за новата роля на БСП в националния живот и в бъдещето на България. „Новата роля!“ – откога ли не само аз я очаквах! Когато и срядата отмина, си помислих, че всичко това не може да е случайно. За последната година и половина, извън моите авторски статии на „мислител“, както тя ме определи, в „Нова Зора“ са отпечатани над 35 нейни слова, изявления, интервюта. Сиреч в коалиционно отношение и партията, и вестникът са се държали изрядно. Такава подкрепа Нинова не е получавала отникъде другаде. Както винаги обаче в такива случаи бръсначът изглежда се точи на друго място. „Нова Зора“ твърдо отстояваше своите принципи и цели. Ние не променяхме позициите си – бялото беше бяло, черното – черно! И не премълчавахме нито схемите на кадрово игнориране, от което най-много страдаха организациите ни по места, нито все по-забележителният крен на големият някога кораб на БСП.  Той се изразяваше в онова несъответствие между думи и дела, което усилено от страничния вятър на пропагандата срещу капитана на мостика – Корнелия Нинова, променяше азимута. И в сложното преплитане и на едното, и на другото ставаше все по-ясно, че корабът забавя своя ход и, че поема курс по течението, който никога няма да го отведе към онова пристанище, към което през бури или пълно безветрие, други капитани го водиха преди 30-на години. И макар градусът на вярата към идеала поне видимо да не оскъдняваше, Историческата поляна на Бузлуджа ставаше все по-видимо рехава. Като своеобразен барометър на думи и дела, на заявено и постигнато, кривата на изборните резултати неумолимо показваше тенденция на срив и това се виждаше от всички, особено напоследък. Защото БСП не може да живее без идеология и без принципи. А тъкмо тях тя отдавна захвърли като ненужен баласт.

Погледнато по-нашироко отстраняването на ПП „Нова Зора“ и Комунистическата партия на България от Коалицията, е доказателство и опредметяване на пагубното желание на „Позитано“ 20, окончателно да получи признанието, че БСП е правилна партия!

На последния Коалиционен съвет Корнелия Никова представи план в рамките на възложения от президента мандат БСП да състави правителство. Планът предполагаше депутатите от 47-о Народно събрание първо да приемат програма за 6 месеца, и ако това се случи, тогава да бъде предложено правителство отново с министър-председател Асен Василев! Планът беше посвоему хитроумен, но и с просто око се виждаше, че не бе го съставял Одисей, макар по привидна невинност и коварство той да беше достоен да се хареса не само на „Боговете“, но и на Националния съвет на БСП.

Пишещият тези редове в своето  обяснение за отрицателен вот относно Програмата, се изказа неправилно. Той си позволи да предрече пълната несъстоятелност на това начинание и както много пъти се бе случвало до този момент, сложи акцент, подчертаващ липсата на основание за все по-силната прегръдка на Коалиция „БСП за България“ с „Продължаване на промяната“ и „Да, България“. На всичко отгоре той попита защо, и на какво основание предлагаме като наш избор за министър-председател отново да бъде Асен Василев и даваме ли си сметка как ще реагират на всичко това хората, които гласуват за нас?

Разказвам подробно това не за да си препиша някакво кабинетно геройство в зала 404 на „Позитано“ 20, а защото дълбоко съм убеден в необходимостта от заявената суверенност на „Нова Зора“, от правото ни на оценка и мнение по такъв важен въпрос, изискващ откритост и отговорност. Резултатът не беше изненадващ. 9 гласа „за“ хитроумният план на Нинова, срещу 1 „против“. За жалост обаче се случи това, което се случи. „Хитроумният“ ход с програмата въобще не бе допуснат за гласуване в зала и БСП с горест и наранена гордост, върна мандата. Останаха обаче без отговор въпросите: защо с „Продължаваме промяната“; защо с ДБ и защо непременно с Асен Василев? Нещо повече, защо и след изборите, отново с тях?

В своето обяснение за отрицателен вот като председател на „Нова Зора“, посочих аргументи, които сега се налага да повторя. За яснота, не за оправдание.

ПП „Продължаваме промяната“, заявих, води политика, която ни задължава да прекрачваме онези така твърдо обявени от Коалицията „червени линии“: по отношение на РСМ; по отношение на цивилизационния съюз между българи и руси, сътворен от историята; по отношение на ДБ – заради перпендикулярните ценности и идеи на тези партии, спрямо нашите идеи и ценности; по отношение на Асен Василев – като отявлен русофоб и човек с твърде съмнителна репутация в много отношения, нашата позиция е още по-категорична.

Сега поред: прескачам РСМ, тъй като по този въпрос сме писали и говорили предостатъчно. „Продължаваме промяната“ успя за 7 месеца вилнеене във властта да доведе българо-руските отношения не до точката на замръзване, а до абсолютната нула! Тази партия без повод и основание обяви, че няма да се строи АЕЦ „Белене“, прекрати в пълно противоречие с националния интерес, договора с „Газпром“ и изгони с еднолично решение на министър-председателя Кирил Петков 70 руски дипломати!...

„Демократична България“, уточних аз, има в своя актив обявяването на социализма за престъпен период, наравно с нацизма и фашизма! В нейната програма е записана необходимостта от декомунизация и лустрация на българското общество, мерки, насочени главно срещу кадрите на БСП. Всичко това е добре известно, както и необяснимата колаборация на БСП с ДБ на отминалите избори за местни органи на властта. Тази симбиоза осигури на ДБ десетина кметски места в страната и в София. Оттогава насетне, всеки следващ изборен резултат на Коалиция „БСП за България“, е все по-слаб и немощен. И още, не помня в така създадената ситуация Коалиционният съвет на „БСП за България“, да е вземал подобно решение. И става така, че Коалиционният договор е всъщност само лист хартия. Това беше и причината, когато се тръгна към правителство с втори мандат на „Продължаваме промяната“, да не бъдем дори уведомени. Можехме ли да не реагираме? Според мен – не. Беше ясно, че БСП се придвижва все по-надясно и, че все по-близки на сърцето на председателката и на приближените й, са позициите във властта и ценностите, които отсъстват в нашата идейна скала. И че в това нейно придвижване, жертва ставаме самите ние. В този смисъл изходът беше предопределен. Идейното отстъпление на БСП не можеше повече да се прикрива успешно нито с крамоли и раздори, нито с необявени войни с президента и с всичко, което противоречи на вахмистърските замашки на председателката Нинова. Както и с нашето мълчание по всички тези въпроси. За пореден път обаче някой трябваше да бъде виновен. И наказан за назидание за дързостта да противоречи на вахмистъра и неговия ескадрон. И виновни се оказаха ПП „Нова Зора“ и Комунистическата партия на България. Нашите последователни и твърди позиции сами по себе си бяха изобличение на съглашателския курс на БСП, чиято брадва не от вчера не удряше на едно и също място.

За съжаление разгромът на българската държава в последните 30 години преминава именно през разгрома на БСП, през нейното безпринципно съглашателство и волунтаристичната идейна дифузия.

И ние, от ПП „Нова Зора“, въпреки изрядното си коалиционно отношение,  не успяхме да й помогнем. И ако сега излизаме със щети и затруднения от съюза с нея, разбира се, че виновен има. Виновен е председателят Минчо Минчев, комуто макар и да бе известно, че под дебела сянка нищо не расте, бе един от най-настоятелните осъществители на този неравен съюз.

Аз обаче не съжалявам за избора, който направи „Нова Зора“, въпреки че поемам политическата отговорност за него. Защото ние бяхме в съюз не с ръководството на тази партия, а с обикновените хора, които строиха и не успяха да достроят онази България, която загубихме. Бяхме в съюз с народа и с него ще останем завинаги.

Народният поет го е написал сякаш за случая: „И  много имена, и лесна слава, годините без жал ще изметат, ил ще покрие плесен и забрава...!“ Но България ще пребъде. Въпреки всичко! Защото такива като нас са хиляди! И ще ставаме все по-много. И защото вече отдавна е време за Единния народен фронт. И вятърът на историята непременно ще размята доскорошните  заблуди, ще открива имена на предатели и съглашатели. И ще обединява съгласни с несъгласни, и вярващи с невярващи. И неговото знаме ще заплющи над концентрираната национална воля за пребъдване на България и нейния народ.

И никой няма да пита Корнелия Нинова дали е съгласна с това  или не!

„Любовь без радости была, разруха стала без печали.“

 

 

Източник: вестник „Нова Зора“, 9 август 2022 г.



 

понеделник, 1 август 2022 г.

Време е вече за нова лява партия ! – Панко Анчев

Социалистическият събор на връх Бузлуджа по случай 131-то годишнина от създаването на организираното социалистическо движение в България показа колко немощни, безпомощни и безперспективни са днешните наследници на първите социалисти. Макар че бяха положили доста усилия да се представят като бодра, енергична и готова за победи партия, хората видяха, че въпреки добрата и настоятелна режисура няма как да накараш болното партийно тяло и отчаялата му се душа да се напрягат пряко възможностите. А вече е очевидно и пряко желанията им да изглеждат, че носят в себе си някакво бъдеще. Да не говорим за словата на Нинова, а и на останалите оратори.

Вярно е, че слънцето печеше силно и беше твърде горещо, но нима преди 131 години е било по-прохладно. Не знам как биха се почувствали дошлите тогава на Бузлуджа ентусиазирани и убедени в идеите си хора, които наричали насмешливо „чучулиги“, ако можеха да видят какви техни наследници са се наплодили и в какво са превърнали партията, която са създали. Дали щяха да оставят всичко и да тръгнат по чукарите, за да превърнат идеите и мечтите си в една организация, която да бъда днес толкова унизена и немощна?

Затова нека си говорим открито и без преструвки. Защото добре е да си вдъхваме сили и увереност в бъдещите успехи, но то вече е безнравствено , защото като идеология и начин на мислене БСП днес е на светлинни години от основателите на партията. Нейните сегашни екзалтирани словесници с пискливи гласчета я гъделичкат с напомпани думи, в които няма смисъл и съдържание. Такива думи е невъзможно да накарат хората да им вярват.

Шестмесечната агония на последното правителство с участието на Нинова и сие показа колко дълбока е идейната, организационната, кадровата и управленската криза на БСП. Дори да беше политически необходимо партията да се включи в тази авантюра, трябваше да обясни с политически думи и изрази защо тя отива на такъв компромис, от какво се лишава, в какво е рискът и кое оправдава едно подобно решение. Защото компромиси винаги са необходими и когато е необходимо, трябва да се правят. Но такова обяснение нямаше. То не дойде дори и тогава, когато правителството грубо и демонстративно погази идеологическите принципи на БСП и влезе в остър и убийствен сблъсък с Русия за доставките на газ и за готовността на държавата ни за помощ с оръжие за Украйна. Тя бе много смешно разгневена, се прави на ни лук яла, ни лук мирисала, когато допусна държавата ни да ги подкрепи в ООН. Очевидно това не е било идеен и политически компромис, а премислено решение с някаква друга, навярно користна цел. Или просто глупост, за да си вдъхнат там, горе, самочувствие и да се видят в ролята на национални спасители. Но тогава трябваше да покажат други умение и по друг начин да изиграят своята демагогия, за да не получат ущърба, който сега получиха.

Тогава нека Нинова и ниновците поне се замислят: щом играта ви е фалшива и неумела, кой ще върви след вас и с вас? Кой ще ви повярва и ще ви има доверие?

Тези грешки няма как да бъдат простени и оправдани. Защото е очевидно, че не са грешки, а премерени и обмисляни постъпки за един объркан, разрушен и безпомощен политически ум, какъвто е умът на партията. Но за тия неща умът й не е чак толкова объркан, а добре си прави сметките…

В речта на Нинова на Бузлуджа се говори за придобитата под нейно ръководство диалогичност на БСП. По-рано никой не искал да разговаря с нея, а сега едва ли не се нареждали на опашка, за да се съюзяват. Споменавам това, колкото и несериозно, невярно и глупаво да е, защото бе важен акцент в речта на Нинова. Тя създава постоянно подобни митове, за да доказва себе си и за да се оправдава, че всичко в партията е наред. Нищо че гласоподавателите мислят различно от нея. На всичко отгоре тя произнесе и заклинанието, че БСП като част от властта остава след себе си „финансова стабилна и икономически развита държава“. И че вече „социалната държава“ била реалност, защото увеличили пенсиите, минималната работна заплата и направили безплатни детските ясли и градини. Горката, тя още не знае какво означава „социална държава“. Какво ли ще говори Нинова, когато на зима тракаме със зъби от студ заради това, че БСП оставя след себе си подобна социална, финансова стабилна и икономически развита държава.

Време е да осъзнаем, че вече нищо не би могло да се промени в БСП. Тя е изгубила своите жизнени функции и се държи като болен с деменции човек, който не си дава сметка кой е, къде и какво трябва да прави.

Но многостранната криза в държавата ни и липсата на каквато и да било перспектива за излизане от нея се дължи най-вече на безпомощната от дълго време левица. Най-малкото от когато я ръководи Нинова. А ето че днес е време за леви решения, за лява власт, а няма кой да ги вземе, защото лявата власт е немислима с такъв ляв субект като БСП.

Затова смятам, че е време да започне работата по конструирането на нова лява партия. Но на истинска лява партия! Лява и с идеология, политически принципи, цели, задачи, средства за постигане, организационно устройство и начини на взимане на решенията. Тази партия трябва да подготви отечеството ни за ново обществено устройство върху принципите на социализма и марксизма. Убеден съм, че и днес не е възможна истинска лява партия без марксистка идеология. Лявата идеология е система от принципи, идеи и механизми за преобразуване на общественото устройство върху основата на социалната справедливост и пролетарската солидарност.

Затова е необходимо партията да има своята програма, в която тези неща да бъдат уточнени и обяснени, за да се знае какво, как и кога ще се прави. Няма абсолютно никаква полза от нова лява партия на недоволни от Нинова и кохортата й хора, които обещават да не допускат нейните грешки. Или от такава, която следва социалдемократическите идеи и няма да посмее да посегне на капитализма, за да изгради ново бъдеще.

Пътят към новата партия не е в никакъв случай кратък и лесен. Необходима е много работа на ума, всеотдайност, търпение и чувство за дълг. Защото тя е партията на бъдещата България и българската нация.

Колкото и трудно да е това ново дело, то трябва вече да бъде започнато. А ако е започнало, да бъде обявено и се потърси помощ и съдействие от различни хора с леви убеждения.

 

Но повече с лява партия, която не знае защо е лява, не може да продължаваме.

 

Източник: Поглед.инфо,  01.08.2022



 

Има ли живот за нещо реално ляво у нас при бедствието Нинова? - Къдринка Къдринова

 

Останките от нормални социалисти в БСП са петимни за широко ляво обединение, което да предложи привлекателна алтернатива на избирателите с такива нагласи. Но дали това изобщо е възможно под емблемата на соцпартията, която дълго ще си влачи дискредитацията от ниновисткия съюз с три десни сили в досегашното правителство?

Всичко вече сякаш е казано и изписано за бедствието Корнелия Нинова, съсипало БСП като консолидирана и силна партия, десетилетия наред представлявала в парламента левите избиратели в България. Отделен въпрос е, доколко и през времето отпреди Нинова БСП беше реално лява и вярна на идеите на Димитър Благоев, колко разочарования и възмущения породиха управленията ѝ (било соло, било в коалиции) и политиките ѝ (плосък данък, подкрепа за войните в Ирак и Афганистан, подписване за американските бази у нас, Пеевски в ДАНС и т. н.), колко пъти изборните ѝ резултати се дължаха на гласувания „за по-малкото зло” на неразполагащи с друга алтернатива и „запушващи нос” избиратели…

Но ниновисткият период би всички досегашни бесепарски люшкания. Веднъж поела тази идейно и морално неразбираема и чужда за нея партия, председателката направо я размаза под своя несъкрушим авторитаризъм, съчетан с тежка непоносимост към различни мнения и с безпощадна чистка на всички, несподелящи персоналния ѝ курс. А непонятната ѝ социалистическа идеология, принципност и етика Нинова не се поколеба просто да обяви за ненужни.

Това, последното, тя правеше с всички свои действия през годините от началото на председателстването си. Пословично изумително ще остане не само за социалистите, но и за целокупната българска публика повтореното от нея на два пъти безскрупулно изпълнение с уж подаване на оставка от бесепарския връх, която бързо след това се отменя от послушните ѝ клакьори, грижливо наместени от лидерката във водещите партийни органи по схемата „следвай ме и ще сполучиш”.

Най-пресното онагледяване на схващането на Нинова, че устоите на социалистическата идея са нещо кухо и ненужно, бе речта ѝ на традиционния събор на БСП на Бузлуджа на 30 юли. С това слово тя откри и предизборната кампания на партията.

Лайтмотивът в него, а и във всички интервюта и изказвания на Нинова напоследък е, че БСП изобщо не е изневерила на своите избиратели и на самата си същност, като е влязла в безпринципната четворна коалиция с десни партии, управлявала в последната половин година. А напротив, видите ли, реализирала е точно „лява политика” чрез участието си в това правителство (участие, олицетворено на първо място от самата Нинова като вицепремиерка и министърка на икономиката и индустрията). БСП била убедила десните си партньори да засилят социалния профил на държавата, като се осигурят придобивки за млади семейства, отпуснат се помощи за бизнеса и за социално слабите, реабилитират се и се съживят държавните предприятия. Нинова дори представи последното като предвождано от нея надвиване на неолиберализма в една отделно взета страна. Какво тук значат компромисите с някаква си идеология при такива чутовни постижения, бе посланието на Нинова към критиците ѝ.

Госпожата очевидно не прави разлика между социална и лява политика. И не знае – или „забравя” – че значително по-социална (лява???) политика прилагат и редица християндемократически партии в Европа и по света, отчетливо разположени в десния политически спектър. Трябва да се припомни на соцлидерката и фактът, че фашистките режими в Европа – на Мусолини в Италия, на Салазар в Португалия, на Хитлер в Германия – също са имали много благодатни социални програми и са развивали силно държавно участие в икономиката. А що се отнася до отричането на неолиберализма и завръщането на държавата в съвременната икономика, това още покрай ковид-кризата го прокламира „левият” Международен валутен фонд, персонализиран от „лявата” Кристалина Георгиева.

Интерпретациите на Нинова за характера на БСП, отдавна гарнирани и с гръмко патриотарство, всъщност доста се разминават с автентичния социалистически профил на партията, основана преди 131 години от Димитър Благоев и съратниците му. Има и една особено забавна заслуга, която си приписва соцпредседателката – че с участието си в досегашното правителство БСП се превърнала от „партия, с която никой не иска да разговаря, в партия, която единствена умее да разговаря с всички”. БСП под вождизма на Нинова и диалогичност?! Какво ли ще кажат по въпроса всички онези нейни вътрешнопартийни опоненти, които тя прочисти от бесепарските структури? И които не спира да вкарва под общ знаменател с дейци като Георги Гергов (решаващ фактор Нинова да оглави БСП) и Кирил Добрев (дълго време нейна дясна ръка), прогонени от нея по чисто лични мотиви – макар че отхвърляната от лидерката вътрешнопартийна опозиция в БСП е много по-широка и разнообразна. Впрочем, хвалбата на Нинова за партията, „която единствена умее да разговаря с всички”, разбира се, не се отнася до нейни събеседници в лявото пространство. А до скъпите ѝ десни партньори в дясното правителство, в което тя вкара БСП. И след което електоралният срив на соцпартията се очаква да постигне нови невиждани низини… Да не забравяме – под безподобното ръководство на Нинова тази партия стигна от около 1 милион избиратели до едва 267 000 на последното миналогодишно гласуване. Някои наблюдатели сега се съмняват дали дори 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание ще се окаже по силите на БСП на извънредния вот наесен. И Нинова не спира да налива вода в мелницата на такива песимистични прогнози. Нейното уникално характерче произведе и изобщо ненужния ѝ последен скандал с президента Румен Радев – разправия, която по никакъв начин не работи за повишаване на предизборния рейтинг на ниновистите.

Това е фонът, на който останките от нормални социалисти в БСП усърдно и вече от доста време се опитват да лансират идеята за широко ляво обединение с леви сили извън Столетницата, което да предложи привлекателна алтернатива на избирателите с такива нагласи. Но дали това изобщо е възможно под емблемата на соцпартията, която дълго ще си влачи дискредитацията от ниновисткия съюз с три десни сили в досегашното правителство?

Нещо такова се опита да предложи в изказването си на Бузлуджа лидерът на смятаното уж за дисидентско Младежко обединение на БСП Габриел Вълков. То обаче беше гарнирано с някакви призиви за единство, предполагащи очевидно и единство с ниновистите – а това е несмилаемо за левите извън БСП.

Донякъде по-принципен дискурс предложи една състояла се на 19 юли дискусия, организирана от Комисията по идейно и програмно развитие на Градския съвет на БСП-София. „Време е за широк ляв фронт, защото социализмът има почва у нас!” – прокламира обръщението на участниците в дискусията. Те открояват и акцентите, около които да се гради такъв фронт. На първо място – превръщането на България във фактор на мира, сигурността и сътрудничеството в Черноморския регион. Това е особено важна тема на фона на войната в Украйна, която също сложи мрачен отпечатък върху участието на ниновистите в досегашното правителство. Цяла България продължава да се забавлява с несекналите твърдения на вицепремиерката и икономическа министърка Нинова, че България не продавала оръжие на Украйна, а за това, че то все пак стигало до там чрез посредници, госпожата не носела отговорност…

Програмното обръщение за широк ляв фронт акцентира също върху образованието, науката, жизненото солидарно общество на свободни и просветени граждани, върху достойния труд, справедливото преразпределение на доходите чрез нова данъчна система, върху прогресивни данъци с необлагаем минимум. Обявява се и за коопериране като основна форма на стопанския и социален напредък. А във финала на обръщението се подчертава: „Успешните социалистически партии винаги имат зад себе си успешно социалистическо движение!”. Това добре, но привкусът от подобно обобщение малко нагарча – излиза, че успешното социалистическо движение е предназначено само да помага за успеха на конкретните социалистически партии, в случая БСП? Барабар с ниновистите ли?…

Утвърдилото се вече като вътрешноопозиционно идейно-политическо обединение в БСП Платформа „Социализъм XXI век” на свой ред също излезе с позиция веднага след връщането от Нинова на неуспелия трети мандат за съставяне на правителство. Тази позиция внася повече яснота как си представят антининовистите обединението на БСП и други леви формации в широка лява платформа: „За пореден път призоваваме за радикално демократизиране на БСП чрез ново обединяващо ръководство, нова лява платформа и изцяло обновени кандидатски листи! Решаващите стъпки за формирането на обединен ляв фронт с изцяло обновена БСП, способна да гради принципно взаимодействие с всички леви формации и движения, за да отстоят националния суверенитет на България в сегашния свръх критичен момент за националната сигурност на страната, както и за гарантиране на ново качество на политиката и на дейността в 48-ото Народно събрание! Свикване на извънредно заседание на 50-ия Конгрес в десетдневен срок, което да вземе спешни решения за изход от нова катастрофа за БСП, към която безразсъдно я тласкат Нинова и съучастниците ѝ, вкопчени в постовете си с цената на заличаването на левицата в България за години, а може би и десетилетия напред.”

В същата позиция има и едно запомнящо се като девиз обобщение: „Валсът е последен! Или БСП ще се сбогува с Нинова, или гражданите ще се сбогуват с БСП!”

Звучи добре. Лошото е, че покрай бедствието Нинова, представящо се за ляво, гражданите у нас може въобще да не пожелаят повече да вярват, че лявото е нещо различно от дясното. И сбогуването далеч да не е само с ниновистката БСП…

Стана тегав финал за началото на отпускарския август. Приятно море на нежелаещите да се обременяват с такива размисли. Вместо мидички вече могат да събират по плажа отпадъчни контейнери от изстреляни ракети. Такива, каквито Нинова е продавала само на правилни купувачи.

 

Източник: Барикада, 31 юли 2022