Търсене в този блог

неделя, 29 септември 2019 г.

Крадци на съвест шетат из Европа – Светлана Михова

В Страсбург  съчиниха резолюция на позора

 

Известна е приказката "Крадецът вика: Дръжте крадеца!". Към този финт решиха да прибегнат евродепутатите, изпаднали в пристъп на владеещата ги от години русофобия. На 19 септември те гласуваха резолюция, в която вината за разпалването на Втората световна война се хвърля в равна степен върху Третия райх и Съветския съюз. В нея се осъжда фалшификацията на историята, а същевременно самият документ е пример за изопачаване на историческите факти.

Повод за приемане на резолюцията бе 80-годишнина-та от началото на Втората световна война и от подписването на Договора за ненападение между СССР и Третия райх, известен повече като "Пакта Молотов-Рибентроп". Именно този документ служи за основа на инициаторите на резолюцията да сложат знак на равенство между хитлеристка Германия и Съветския съюз, между фашизма и комунизма. Те обаче предвидливо пропускат да отбележат, че Москва последна от всички европейски страни сключва въпросния договор. От паметта на евродепутатите услужливо се е изтрил фактът, че от 1933 г. до 1939 г. всяка година европейските държави в надпревара една след друга подписват с Хитлер всякакви споразумения - за дружба, за ненападение, за военно и икономическо сътрудничество.

Първи Париж, Лондон и Рим сключват с Берлин т.нар. Пакт на четирите. Веднага след тях примерът им е последван от фашисткия по своята същност режим на полския премиер Пилсудски. Връх на "демократичния" и "антифашистки" дух на тогавашна Европа става Мюнхенският сговор от 1938 г., довел до фактическото ликвидиране на Австрия и разчленяването на Чехословакия, в което с особена стръв взема участие и Полша. Може би, тъкмо затова именно десни полски депутати, излъчени от управляващата във Варшава партия "Право и справедливост", са инициатори на поредния скверен документ на Европарламента. В него нееднократно се припомня за "трудната съдба" на Полша по време на войната, но няма и дума за сърдечната приятелска връзка между Хитлер и Пилсудски и за нееднократно открито изразяваната готовност на полския вожд да участва в нападението срещу СССР рамо до рамо с воините на райха. Днес подобна избирателност на историческите факти е повече от цинична.

Тъкмо с Мюнхенския сговор западните "демокрации" дават зелена светлина на Хитлер за нападение срещу СССР, надявайки се, че така ужасите на войната ще ги подминат. Прелюбопитно е обстоятелството, че в първоначалния вариант на резолюцията, публикуван още на 17 септември, фигурират няколко думи на осъждане на Мюнхенския договор, но във финалната версия те "случайно" са изпаднали.

Интересна е и логиката на авторите. Като приравняват фашизма с "тоталитаризма", критиката им в текста се отправя главно към тоталитаризма, а към това понятие привързват само Русия. Не се сещат да споменат възродения неонацизъм в Украйна и Прибалтика и симптомите му в редица други "супердемокрации" в Европа. Не се впускат в "подробности" да обяснят по какви причини са лепнали "тоталитарния" етикет на съвременна Русия. И правилно правят, защото такива няма. Защото единствената причина е тяхната русофобия и собственото им тоталитарно мислене. Защото по много критерии -включително що се отнася до свободата на словото и правото на политически убеждения и тяхната изява, Русия ги превъзхожда.

Курсът на политизация и ревизия на историческите факти е опасен, предупреди говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова. "като премълчават неприятните за тях страници от историята, като тълкуват по собствено усмотрение ретуширана версия на събитията, в Европарламента окончателно губят връзка с реалността. А тя говори за това, че в редица европейски страни нацистките престъпници се реабилитират, организират се масови шествия на ветерани от Вафен-СС и техни привърженици, а неонацистките организации се чувстват достатъчно уютно. Това е истинската заплаха за основните принципи за гарантиране на демокрацията и човешките права", заяви Захарова. Тя добави, че изопачаването на историческите факти няма да доведе до преодоляване проявите на нетърпимост в Европа. "Жонглирането с фактите с конюнктурни цели не може да бъде морален и политически ориентир. Напротив, по-скоро то ще подкопае вярата на европейците - главно на младежите, в същите онези "европейски ценности", за които в Брюксел така обичат да говорят"', каза тя.

Цинизмът на евроизбраниците бележи върхове и с призива към Русия да се откаже от "прославата на съветския тоталитарен режим", за да се придвижела по пътя към демокрация. Зад фалшивата загриженост за руската демокрация прозира неизживяното чувство на обида, че победата над фашизма се дължи преди всичко на героизма и жертвата на многонационалния съветски народ и на мъжеството на Червената армия.

В Европа не могат да преглътнат, че редица страни именно на Съветския съюз дължат самото си съществуване в сегашните си граници. Пример за това е същата Полша, която и в най-розовите си сънища не се е виждала на територията, на която е днес. Да не говорим за Германия, за чието разпокъсване е настоявал Чърчил, а на "тиранина" Сталин принадлежат думите "Хитлеристите идват и си отиват, а Германия и германският народ остават". При това тези думи са казани още в началото на войната, когато германският ботуш гази руска земя, превръща в пепел градове и села, избива милиони мирни граждани.

Европейските законодатели не искат да признаят, че през всички години на тази чудовищна война цяла Европа участва в кръстоносния поход срещу СССР на страната на Третия райх -едни като преки съюзници, други окупирани, но подхранващи го със своите ресурси. Без стоманата на неутрална Швеция например, танковете на райха нямаше да ги има. Без парите на американски и швейцарски банкери Хитлер нямаше да има възможността да подхранва военната си машина.

В Брюксел нямат желание да погледнат пожълтелите страници на архивите и да видят с очите си, че чуждестранни легиони от цяла Европа се сражават и то като доброволци в редовете на Вермахта и СС. От първия до последния ден на войната особено се проявяват  различни доброволчески формирования от Франция, също смятана за една от големите жертви на фашизма. Дивизията от СС "Шарлеман" се сражава до последния човек в страшните часове на битката за Райхстага. В този безсмислен и безпощаден бой редом с френските нацисти са датчани и норвежци от дивизията на СС "Нордланд".

Затова тези, които в гръмката си резолюция порицават фалшифицирането на историята, предпочитат да пренебрегнат подобни "героични" факти от европейската история. Насядалите в меките седалки на "синия европейски влак" господа напълно са забравили още един особено важен факт: всички мракобесни  теории и учения идват тъкмо от просветена и демократична Европа. Не се интересуват от отговора на въпроса къде се ражда фашизмът и как така придобива най-отвратителните си форми в лоното на най-културната и просветена по онова време нация. Дори социалистическите идеи, срещу които днес неистово квичат, са плод на европейската политическа мисъл.

Последното документално недоразумение на Европарламента е гърч от кризата, която преживява Европа. Кризата е морална, идеологическа, икономическа, социална, културна. Тя се признава от все повече европейци - и редови граждани, и политици. Известно е, че историята никога не се повтаря, освен като фарс и буквалните сравнения не са уместни. Но все пак, има определени закони на историческото развитие. Един от тях сочи войната като възможно решение на кризите. Преди близо век елитът на "благочестива" Европа смяташе да реши проблемите си с агресия срещу Съветска Русия, а получи позор, разрушения и смърт. Днес самодоволният й елит се надява да ги реши с неистова русофобия и абсурдна утопична изолация на Русия. Редно би било навреме да се замисли какво ще получи в резултат.

Съдържанието и духът на резолюцията, наречена "За важността от запазване историческата памет за бъдещето на Европа", нямат нищо общо със заглавието на документа. Напротив, те са насочени и против паметта, и против бъдещето, и против Европа. Тя е насочена срещу Русия, срещу всеки европеец, несъгласен с откровената историческа лъжа, със сегашните лицемерни идеологически догми и цинизъм на европейската управляваща върхушка.

Отврата, примесена със снизхождение, буди активното участие на един от активните съавтори на_резолюцията  Александър Йорданов, евродепутат от СДС. Лицето се появи на българската политическа сцена с пръкването на демокрацията. Прояви се тук-там с екстремистките си десни позиции, нашумя покрай модерния по онези времена "град на истината", полежа на тревата край парламента с неколцина свои ортаци, докато там Великото народно събрание приемаше новата демократична конституция на страната, поразмърда снага в посолството ни в Скопие, за да излезе от забравата, а сега се намърда сред високоплатеното евродепутатство в Страсбург. Нему принадлежал параграфът, в който се предлага да бъдат унищожени паметници и паметни плочи в чест на Съветската армия, която била окупатор, и защото създавали условия за изкривяване истината за Втората световна война.

Да му зададем питане: не беше ли благодарение на "окупатора" запазването на територията на България след войната, вписана при основаването на ООН в регистъра на "вражеските държави ? Благодарение на кого запазихме Добруджа? Откакто стана демократ, колко пъти е сложил цвете на паметника на някого от българските антифашисти и партизани, които ни измиха срама от съюза с Хитлер? Явно този срам не тежи на неговата и на мнозинството в Европарламента съвест.

С последната резолюция на позора обаче, срамът още дълго ще тегне на цяла Европа. Защото лишените от съвест са и безочливи крадци на съвест.

 

Източник: вестник „Русия днес“, бр.38, 2019 г.

 

 

Евродепутатите и фалшификаторите са безпомощни срещу паметта за „Альоша“

 

 

 

неделя, 22 септември 2019 г.

Трима жители на Латвия са осъдени за демонстриране на съветска символика

Трима жители на Латвия са осъдени за демонстрация на символи на СССР на 9 май 2019 г. в Рига и в Даугавпилс. Това съобщава агенцията LETA, позовавайки се на решенията на съда.

Според информацията на 9 май в Даугавпилс един човек се качил на мотоциклет с прикрепен към него съветски флаг, а друг излязъл на улицата със съветското знаме. Съдът и в двата случая издаде административно наказание под формата на предупреждение.

Съдът на Рига наложи глоба в размер на 50 евро на лице, което е било облечено на 9 май пред паметника на Победата в тениска със сърп и чук. Този човек обясни на полицията, че е облякъл такава тениска, защото е изпитвал носталгия по отминалите дни.

Латвийският парламент през юни одобри на трето, последно четене законодателни изменения, предвиждащи забрана за носене на символите на СССР и нацистка Германия на обществени мероприятия. Измененията в закона за събранията, маршовете и протестите предвиждат, че по време на такива събития ще бъде забранено използването на униформата на въоръжените сили на бившия СССР, бившите му републики и нацистка Германия или елементи от тях, включително и в стилизирана форма, както и на техните репресивни институции. Авторите на закона не се притесняват да приравняват съветските войски с нацистите и не скриват, че носенето на нацистки униформи ги вълнува много по малко, отколкото формата и символиката на съветските войски. Законът предизвика бурна негативна реакция в обществото, сред правозащитниците и част от политиците.

Забраната се прилага за публични демонстрации на обществени събития на нацистката свастика, знаци на SS, сърп и чук, както и знамена, емблеми и химни на нацисткия и съветския режим. За нарушение на тази забрана се предвижда предупреждение или глоба в размер до 70 евро за физически лица и до 580 евро за юридически лица.

На 16 март в Рига за пореден път бе проведен ежегодният марш на легионерите от СС, а латвийските парламентаристи посетиха това мероприятие. Представителите на Латвийския антифашистки комитет на Латвия, които тръгнаха към шествието ,за да изразят протест, обратно, не бяха допуснати до Паметника на Свободата.

Съпредседателят на Латвийския антифашистки комитет Йосиф Корен със съжаление констатира, че в Латвия постоянно се правят опити за реабилитация и героизация на служилите в латишкия легион Waffen SS. "Тях искат да ги обявят за почти национални герои и борци за независимост на Латвия", заяви Корен. Но според него онези, които се опитват да направят това, изобщо не мислят, че ако беше победила каузата, за която воюваха есесовците, днес нямаше да има нито Латвия,  нито латишите.

Източници: ТАСС и СПУТНИК, 21.09.2019

 

 

 

четвъртък, 19 септември 2019 г.

Ливадийското послание за мир призовава историята и резултатите от Втората световна война да не бъдат изопачавани

V Международен хуманитарен ливадийски форум, който се проведе в Ялта на 3-5 юни 2019 година, за първи път прие  Ливадийско послание за мир.

 

Участниците във форума призоваха към укрепване доверието между народите и разширяване взаимодействието между държавите в културно-хуманитарната сфера.

В посланието за мир участниците в Ливадийския форум осъдиха опитите за реставрация на идеологията на нацизма и фалшификация на историята, обърнаха се и към световната общност с предложение в проекта за резолюция на 74-та сесия на Генералната асамблея на ООН да бъде включен тезиса за признаване победата над нацизма във Втората световна война за част от световното наследство на човечеството, а паметниците на борците с нацизма във всички страни – за световен мемориал на човечеството.

 

                        ЛИВАДИЙСКО ПОСЛАНИЕ ЗА МИР

 

Ние, участниците в V Международен хуманитарен ливадийски форум, който се състоя на 4-5 юни 2019 година в град Ялта, където е проведена Кримската (Ялтенска) конференция от 1945 година, заложила основите на следвоенното устройство на света, сме представители на Федералното събрание на Руската федерация, на правителството на Руската федерация, на експертните и гражданските общности, на организациите на съотечествениците, живеещи в чужбина, на различни чужди държави и,

изразявайки стремежа към укрепване идеалите на мира и справедливостта, както и към изпълнение задачите за внедряване в съзнанието на хората на идеите за защита на мира, утвърдени в Устава на ЮНЕСКО,

признавайки необходимостта от строго спазване на общопризнатите принципи и норми на международното право от всички държави за съхранението на мира в целия свят,

осъзнавайки важността на народната дипломация в делото за подобряване на взаимоотношенията между народите и страните, базирани на принципите на уважението и взаимноизгодното сътрудничество,

призовавайки към укрепване доверието между народите и страните, подпомагайки сближаването на културите и разширяването на взаимодействието между държавите в културно-хуманитарната сфера,

изразявайки своето безпокойство от осъзнатото изопачаване в редица държави на историческата истина за събитията от Втората световна война,

решително осъждайки опитите за реставрация на идеологията на нацизма, за разпространение на расизма и ксенофобията,

призовавайки държавите и международните организации, както и световната общественост тържествено да отбележим през 2020 година 75-та годишнина от края на Втората световна война,

адресираме настоящето послание до ръководителите на държавите, парламентаристите, международните правителствени и неправителствени организации, обществените дейци, учените, дейците на културата и образованието, до всички онези, които смятат запазването на мира на нашата планета за главна мисия на човечеството.

Убедени сме, че многополярният свят без войни през ХХІ век може и трябва да стане реалност при наличието на политическа воля на всички държави-членки на Организацията на обединените нации. Необходимо е да бъдат спрени процесите, разрушаващи хуманитарните и ценностните основи на човешкото общество чрез фалшифициране на историята, чрез насаждане в политиката, икономиката, хуманитарната сфера на екстремистки идеологии и двойни стандарти.

В съвременната история подобен подход вече доведе до разпадането на цели държави, до масови жертви сред гражданското население, до безбройни потоци от бежанци, до унищожаване и разхищаване на обекти от световното културно наследство.

Ние сме уверени, че тези гибелни процеси могат да бъдат прекратени само със съвместни усилия, и молим да подкрепите инициативата за провеждане през 2022 година в Руската федерация на световна конференция за междурелигиозен и междуетнически диалог в съответствие с резолюция 72/278 на Генералната асамблея на ООН „Взаимодействие между Организацията на обединените нации, националните парламенти и Междупарламентарния съюз“, приета на 22 май 2018 година с цел организиране на открита дискусия за пътищата на укрепване доверието между народите и подкрепа на всеобщия мир.

Предлагаме включването в проекта за резолюция на 74-та сесия на Генералната асамблея на ООН „Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и други видове практики, които способстват за ескалацията на съвременните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост“ на тезиса за признаване победата над нацизма във Втората световна война за част от световното наследство на човечеството, а паметниците на борците с нацизма във всички страни – за световен мемориал на човечеството.

 

 

От участниците в V Международен хуманитарен ливадийски форум, 3 – 5 юни 2019 г.

 

 

 

 

петък, 13 септември 2019 г.

Русофобията като болест и русофобът като психопат

 

Със значителни съкращения по Издателство PACПEP

 

Русофобията като агресивна диващина и войнстващо невежество, която въстава против културата и нравствеността има основни отличителни белези.

Основните възгледи в мирогледа на русофоба са:

1. РАША е историческо недоразумение на картата на Европа; за либералите тя се намира само в Азия.

2. Русия владее незаконно запасите от полезни изкопаеми на своята територия, които принадлежат на целия свят.

Думата “русофобия” произлиза за от руската представка “рус” и гръцката дума “фобос” – страх. Значението й: преднамерено, подозрително, неприязнено и враждебно отношение към Русия или руснаците. Според специалисти русофобията, за разлика от повечето други национални фобии често представлява цяла идеология, т.е. специален комплекс от идеи и концепции, които имат своя структура, система от понятия, генезис и свои типични прояви.

За пръв път терминът “русофобия” е употребен от руския поет Фьодор Тютчев – 1803-1873 г., който според някои изследователи противопоставял русофобията на панславизма.

Още през 16 век активна пропаганда срещу Русия водели литовски и полски държавни дейци, историци и писатели. Тази пропаганда възникнала на почвата на войните за руските територии и на борбата на католичеството със “схизматичното” православие.  

Според някои изследователи русофобията като система възникнала в края на 18 – първата половина на 19 век, най-напред във Франция, след като се сринала империята на Наполеон Бонапарт; след това тя преминала в Англия, където през 1820-1840 г. вече била сформирана пълнокръвно.

Историкът Валентин Фалин твърди, че “оста, около която се изграждали отношенията между Русия и западния свят през голяма част от 19 и през 18 век, била русофобията, която нямала никакво отношение към комунизма”. Академик Александър Чубарян твърди, че “русофобията навлязла в западните страни от средата на 18 век”.

Според други историци русофобията се проявила отчетливо през 40-те години на 19 век, след редицата военни успехи на император Николай I, които предизвикали страхове и се възприемали от европейските управници като заплаха за техните интереси.

Причини за русофобията

Според историка Никита Соколов причината за русофобията е агресивната външна политика на Руската империя, а историкът Никита Петров посочва, че причината за това явление са някои престъпления по време на съветската власт.

Русофобията като резултат от конкуренцията

Политологът историк Юрий Пивоваров смята, че русофобията на Запад е обусловена от конкурентни съображения и от традиционната централноевропейска ксенофобия. Дмитрий Рогозин твърди, че европейците се страхуват от Русия като голяма държава.

Джулието Киеза посочва “майсторски съхранилите се и изкуствено поддържани” русофобски настроения в европейските СМИ и ги свързва с икономическата и политическата конкуренция между европейските страни и Русия.

Русофобията на културно-идеологическа почва

Юрий Кублановски посочва корените на “културно-идеологическата русофобия”, като цитира писмото на Павел Аненков до Иван Тургенев: “Не можеш да бъдеш либерал в Европа, ако не си враг на Русия. Либерализмът и благоразположението към славяните са несъвместими понятия…”

Русофобията е феномен на колективната психология и психопатия, която се подхранва от тенденциозната интерпретация на факти и ситуации по такъв начин, че в крайна сметка представя руснаците или техните лидери, в този случай – Владимир Путин, отговорни.  

След разпадането на Съветския съюз се засили русофобията във всички постсъветски държави и в някои субекти в Руската федерация.

Презрителното отношение на поляците към руснаците, които се опитват да покажат превъзходството си, произтича от полския комплекс за малоценност и не говори добре за полските елити. Това в пълна степен важи и за българската русофобия. Поляците завиждат на Запада, защото там има по-висок стандарт на живот и затова получават глупаво удоволствие от това, че населението на Русия има по-ниски доходи от поляците. Когато бедният презира още по-бедния, това подобрява самочувствието му, а психологията и психиатрията определят това явление като болест.

Някои историци определят русофобията като политическа обвивка на примитивизма и необразоваността. Най-примитивните европейци, включително и българи, са най-големите русофоби. Никъде не съществуват образовани русофоби.

Развитият и образованият човек никога не може да бъде русофоб.  

Много психолози, психиатри и историци свързват русофобията с духовното израждане и деградацията на човешката личност.

Д.Киеза смята русофобията не само за болест, но и за оръжие на Запада.

Юрий Черепахин посочва, че русофобията не само е страшна болест, но и че всява вражда между роднински народи, отслабва ги и ги прави лесна жертва за външни агресори. Тя е мощното оръжие на САЩ срещу Русия. Русофобията се превърна в част от държавната политика, особено в източноевропейските държави. Вредата от тази русофобска политика там вече дава своите резултати. Вече русофобията се превърна в трайна, хронична болест на западния свят.

Убий Русия на всяка цена!

С идването на Путин на власт американците открито заговориха онова, което по-рано се пишеше в секретните меморандуми и други програмни документи, предназначени основно за служебно ползване. През 2001 г. тогавашният шеф на ЦРУ Джордж Тенет посочи в сената, че сред страните, които представляват опасност за Щатите, е и Русия. Защо САЩ имат такава ненавист към Русия? По много причини. Първо, Русия притежава колосални запаси от природни ресурси, на които искат да сложат ръка от Уол Стрийт. Второ, САЩ се плашат от руския военен потенциал, от ядреното оръжие, което може да постави под въпрос претенциите им за световно господство. Трето, руснаците не желаят да приемат т.н. , западни духовни ценности. Затова борбата им със САЩ винаги е била борба за унищожаване.