Търсене в този блог

петък, 13 септември 2019 г.

Русофобията като болест и русофобът като психопат

 

Със значителни съкращения по Издателство PACПEP

 

Русофобията като агресивна диващина и войнстващо невежество, която въстава против културата и нравствеността има основни отличителни белези.

Основните възгледи в мирогледа на русофоба са:

1. РАША е историческо недоразумение на картата на Европа; за либералите тя се намира само в Азия.

2. Русия владее незаконно запасите от полезни изкопаеми на своята територия, които принадлежат на целия свят.

Думата “русофобия” произлиза за от руската представка “рус” и гръцката дума “фобос” – страх. Значението й: преднамерено, подозрително, неприязнено и враждебно отношение към Русия или руснаците. Според специалисти русофобията, за разлика от повечето други национални фобии често представлява цяла идеология, т.е. специален комплекс от идеи и концепции, които имат своя структура, система от понятия, генезис и свои типични прояви.

За пръв път терминът “русофобия” е употребен от руския поет Фьодор Тютчев – 1803-1873 г., който според някои изследователи противопоставял русофобията на панславизма.

Още през 16 век активна пропаганда срещу Русия водели литовски и полски държавни дейци, историци и писатели. Тази пропаганда възникнала на почвата на войните за руските територии и на борбата на католичеството със “схизматичното” православие.  

Според някои изследователи русофобията като система възникнала в края на 18 – първата половина на 19 век, най-напред във Франция, след като се сринала империята на Наполеон Бонапарт; след това тя преминала в Англия, където през 1820-1840 г. вече била сформирана пълнокръвно.

Историкът Валентин Фалин твърди, че “оста, около която се изграждали отношенията между Русия и западния свят през голяма част от 19 и през 18 век, била русофобията, която нямала никакво отношение към комунизма”. Академик Александър Чубарян твърди, че “русофобията навлязла в западните страни от средата на 18 век”.

Според други историци русофобията се проявила отчетливо през 40-те години на 19 век, след редицата военни успехи на император Николай I, които предизвикали страхове и се възприемали от европейските управници като заплаха за техните интереси.

Причини за русофобията

Според историка Никита Соколов причината за русофобията е агресивната външна политика на Руската империя, а историкът Никита Петров посочва, че причината за това явление са някои престъпления по време на съветската власт.

Русофобията като резултат от конкуренцията

Политологът историк Юрий Пивоваров смята, че русофобията на Запад е обусловена от конкурентни съображения и от традиционната централноевропейска ксенофобия. Дмитрий Рогозин твърди, че европейците се страхуват от Русия като голяма държава.

Джулието Киеза посочва “майсторски съхранилите се и изкуствено поддържани” русофобски настроения в европейските СМИ и ги свързва с икономическата и политическата конкуренция между европейските страни и Русия.

Русофобията на културно-идеологическа почва

Юрий Кублановски посочва корените на “културно-идеологическата русофобия”, като цитира писмото на Павел Аненков до Иван Тургенев: “Не можеш да бъдеш либерал в Европа, ако не си враг на Русия. Либерализмът и благоразположението към славяните са несъвместими понятия…”

Русофобията е феномен на колективната психология и психопатия, която се подхранва от тенденциозната интерпретация на факти и ситуации по такъв начин, че в крайна сметка представя руснаците или техните лидери, в този случай – Владимир Путин, отговорни.  

След разпадането на Съветския съюз се засили русофобията във всички постсъветски държави и в някои субекти в Руската федерация.

Презрителното отношение на поляците към руснаците, които се опитват да покажат превъзходството си, произтича от полския комплекс за малоценност и не говори добре за полските елити. Това в пълна степен важи и за българската русофобия. Поляците завиждат на Запада, защото там има по-висок стандарт на живот и затова получават глупаво удоволствие от това, че населението на Русия има по-ниски доходи от поляците. Когато бедният презира още по-бедния, това подобрява самочувствието му, а психологията и психиатрията определят това явление като болест.

Някои историци определят русофобията като политическа обвивка на примитивизма и необразоваността. Най-примитивните европейци, включително и българи, са най-големите русофоби. Никъде не съществуват образовани русофоби.

Развитият и образованият човек никога не може да бъде русофоб.  

Много психолози, психиатри и историци свързват русофобията с духовното израждане и деградацията на човешката личност.

Д.Киеза смята русофобията не само за болест, но и за оръжие на Запада.

Юрий Черепахин посочва, че русофобията не само е страшна болест, но и че всява вражда между роднински народи, отслабва ги и ги прави лесна жертва за външни агресори. Тя е мощното оръжие на САЩ срещу Русия. Русофобията се превърна в част от държавната политика, особено в източноевропейските държави. Вредата от тази русофобска политика там вече дава своите резултати. Вече русофобията се превърна в трайна, хронична болест на западния свят.

Убий Русия на всяка цена!

С идването на Путин на власт американците открито заговориха онова, което по-рано се пишеше в секретните меморандуми и други програмни документи, предназначени основно за служебно ползване. През 2001 г. тогавашният шеф на ЦРУ Джордж Тенет посочи в сената, че сред страните, които представляват опасност за Щатите, е и Русия. Защо САЩ имат такава ненавист към Русия? По много причини. Първо, Русия притежава колосални запаси от природни ресурси, на които искат да сложат ръка от Уол Стрийт. Второ, САЩ се плашат от руския военен потенциал, от ядреното оръжие, което може да постави под въпрос претенциите им за световно господство. Трето, руснаците не желаят да приемат т.н. , западни духовни ценности. Затова борбата им със САЩ винаги е била борба за унищожаване.