В Страсбург съчиниха резолюция на позора
Известна е приказката "Крадецът вика: Дръжте крадеца!". Към този финт решиха да прибегнат евродепутатите, изпаднали в пристъп на владеещата ги от години русофобия. На 19 септември те гласуваха резолюция, в която вината за разпалването на Втората световна война се хвърля в равна степен върху Третия райх и Съветския съюз. В нея се осъжда фалшификацията на историята, а същевременно самият документ е пример за изопачаване на историческите факти.
Повод за приемане на резолюцията бе 80-годишнина-та от началото на Втората световна война и от подписването на Договора за ненападение между СССР и Третия райх, известен повече като "Пакта Молотов-Рибентроп". Именно този документ служи за основа на инициаторите на резолюцията да сложат знак на равенство между хитлеристка Германия и Съветския съюз, между фашизма и комунизма. Те обаче предвидливо пропускат да отбележат, че Москва последна от всички европейски страни сключва въпросния договор. От паметта на евродепутатите услужливо се е изтрил фактът, че от 1933 г. до 1939 г. всяка година европейските държави в надпревара една след друга подписват с Хитлер всякакви споразумения - за дружба, за ненападение, за военно и икономическо сътрудничество.
Първи Париж, Лондон и Рим сключват с Берлин т.нар. Пакт на четирите. Веднага след тях примерът им е последван от фашисткия по своята същност режим на полския премиер Пилсудски. Връх на "демократичния" и "антифашистки" дух на тогавашна Европа става Мюнхенският сговор от 1938 г., довел до фактическото ликвидиране на Австрия и разчленяването на Чехословакия, в което с особена стръв взема участие и Полша. Може би, тъкмо затова именно десни полски депутати, излъчени от управляващата във Варшава партия "Право и справедливост", са инициатори на поредния скверен документ на Европарламента. В него нееднократно се припомня за "трудната съдба" на Полша по време на войната, но няма и дума за сърдечната приятелска връзка между Хитлер и Пилсудски и за нееднократно открито изразяваната готовност на полския вожд да участва в нападението срещу СССР рамо до рамо с воините на райха. Днес подобна избирателност на историческите факти е повече от цинична.
Тъкмо с Мюнхенския сговор западните "демокрации" дават зелена светлина на Хитлер за нападение срещу СССР, надявайки се, че така ужасите на войната ще ги подминат. Прелюбопитно е обстоятелството, че в първоначалния вариант на резолюцията, публикуван още на 17 септември, фигурират няколко думи на осъждане на Мюнхенския договор, но във финалната версия те "случайно" са изпаднали.
Интересна е и логиката на авторите. Като приравняват фашизма с "тоталитаризма", критиката им в текста се отправя главно към тоталитаризма, а към това понятие привързват само Русия. Не се сещат да споменат възродения неонацизъм в Украйна и Прибалтика и симптомите му в редица други "супердемокрации" в Европа. Не се впускат в "подробности" да обяснят по какви причини са лепнали "тоталитарния" етикет на съвременна Русия. И правилно правят, защото такива няма. Защото единствената причина е тяхната русофобия и собственото им тоталитарно мислене. Защото по много критерии -включително що се отнася до свободата на словото и правото на политически убеждения и тяхната изява, Русия ги превъзхожда.
Курсът на политизация и ревизия на историческите факти е опасен, предупреди говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова. "като премълчават неприятните за тях страници от историята, като тълкуват по собствено усмотрение ретуширана версия на събитията, в Европарламента окончателно губят връзка с реалността. А тя говори за това, че в редица европейски страни нацистките престъпници се реабилитират, организират се масови шествия на ветерани от Вафен-СС и техни привърженици, а неонацистките организации се чувстват достатъчно уютно. Това е истинската заплаха за основните принципи за гарантиране на демокрацията и човешките права", заяви Захарова. Тя добави, че изопачаването на историческите факти няма да доведе до преодоляване проявите на нетърпимост в Европа. "Жонглирането с фактите с конюнктурни цели не може да бъде морален и политически ориентир. Напротив, по-скоро то ще подкопае вярата на европейците - главно на младежите, в същите онези "европейски ценности", за които в Брюксел така обичат да говорят"', каза тя.
Цинизмът на евроизбраниците бележи върхове и с призива към Русия да се откаже от "прославата на съветския тоталитарен режим", за да се придвижела по пътя към демокрация. Зад фалшивата загриженост за руската демокрация прозира неизживяното чувство на обида, че победата над фашизма се дължи преди всичко на героизма и жертвата на многонационалния съветски народ и на мъжеството на Червената армия.
В Европа не могат да преглътнат, че редица страни именно на Съветския съюз дължат самото си съществуване в сегашните си граници. Пример за това е същата Полша, която и в най-розовите си сънища не се е виждала на територията, на която е днес. Да не говорим за Германия, за чието разпокъсване е настоявал Чърчил, а на "тиранина" Сталин принадлежат думите "Хитлеристите идват и си отиват, а Германия и германският народ остават". При това тези думи са казани още в началото на войната, когато германският ботуш гази руска земя, превръща в пепел градове и села, избива милиони мирни граждани.
Европейските законодатели не искат да признаят, че през всички години на тази чудовищна война цяла Европа участва в кръстоносния поход срещу СССР на страната на Третия райх -едни като преки съюзници, други окупирани, но подхранващи го със своите ресурси. Без стоманата на неутрална Швеция например, танковете на райха нямаше да ги има. Без парите на американски и швейцарски банкери Хитлер нямаше да има възможността да подхранва военната си машина.
В Брюксел нямат желание да погледнат пожълтелите страници на архивите и да видят с очите си, че чуждестранни легиони от цяла Европа се сражават и то като доброволци в редовете на Вермахта и СС. От първия до последния ден на войната особено се проявяват различни доброволчески формирования от Франция, също смятана за една от големите жертви на фашизма. Дивизията от СС "Шарлеман" се сражава до последния човек в страшните часове на битката за Райхстага. В този безсмислен и безпощаден бой редом с френските нацисти са датчани и норвежци от дивизията на СС "Нордланд".
Затова тези, които в гръмката си резолюция порицават фалшифицирането на историята, предпочитат да пренебрегнат подобни "героични" факти от европейската история. Насядалите в меките седалки на "синия европейски влак" господа напълно са забравили още един особено важен факт: всички мракобесни теории и учения идват тъкмо от просветена и демократична Европа. Не се интересуват от отговора на въпроса къде се ражда фашизмът и как така придобива най-отвратителните си форми в лоното на най-културната и просветена по онова време нация. Дори социалистическите идеи, срещу които днес неистово квичат, са плод на европейската политическа мисъл.
Последното документално недоразумение на Европарламента е гърч от кризата, която преживява Европа. Кризата е морална, идеологическа, икономическа, социална, културна. Тя се признава от все повече европейци - и редови граждани, и политици. Известно е, че историята никога не се повтаря, освен като фарс и буквалните сравнения не са уместни. Но все пак, има определени закони на историческото развитие. Един от тях сочи войната като възможно решение на кризите. Преди близо век елитът на "благочестива" Европа смяташе да реши проблемите си с агресия срещу Съветска Русия, а получи позор, разрушения и смърт. Днес самодоволният й елит се надява да ги реши с неистова русофобия и абсурдна утопична изолация на Русия. Редно би било навреме да се замисли какво ще получи в резултат.
Съдържанието и духът на резолюцията, наречена "За важността от запазване историческата памет за бъдещето на Европа", нямат нищо общо със заглавието на документа. Напротив, те са насочени и против паметта, и против бъдещето, и против Европа. Тя е насочена срещу Русия, срещу всеки европеец, несъгласен с откровената историческа лъжа, със сегашните лицемерни идеологически догми и цинизъм на европейската управляваща върхушка.
Отврата, примесена със снизхождение, буди активното участие на един от активните съавтори на_резолюцията Александър Йорданов, евродепутат от СДС. Лицето се появи на българската политическа сцена с пръкването на демокрацията. Прояви се тук-там с екстремистките си десни позиции, нашумя покрай модерния по онези времена "град на истината", полежа на тревата край парламента с неколцина свои ортаци, докато там Великото народно събрание приемаше новата демократична конституция на страната, поразмърда снага в посолството ни в Скопие, за да излезе от забравата, а сега се намърда сред високоплатеното евродепутатство в Страсбург. Нему принадлежал параграфът, в който се предлага да бъдат унищожени паметници и паметни плочи в чест на Съветската армия, която била окупатор, и защото създавали условия за изкривяване истината за Втората световна война.
Да му зададем питане: не беше ли благодарение на "окупатора" запазването на територията на България след войната, вписана при основаването на ООН в регистъра на "вражеските държави ? Благодарение на кого запазихме Добруджа? Откакто стана демократ, колко пъти е сложил цвете на паметника на някого от българските антифашисти и партизани, които ни измиха срама от съюза с Хитлер? Явно този срам не тежи на неговата и на мнозинството в Европарламента съвест.
С последната резолюция на позора обаче, срамът още дълго ще тегне на цяла Европа. Защото лишените от съвест са и безочливи крадци на съвест.
Източник: вестник „Русия днес“, бр.38, 2019 г.
Евродепутатите и фалшификаторите са безпомощни срещу паметта за „Альоша“
